Системните рискове произтичат от външните условия, при които оперират икономическите
субекти, като оказват пряко влияние върху Дружеството. Тъй като те са свързани с пазара и
макросредата, в която Дружеството функционира, системните рискове не могат да бъдат
управлявани от мениджмънта на Дружеството и налагат съобразяване на оперативната и
инвестиционната му политика с всеки от компонентите на системните рискове – политически,
макроикономически, валутен, данъчен, кредитен риск на държавата и др.
2.1.1. Политически риск
През последните 25 години политическото и социално-икономическото развитие на
страната преминава през различни етапи, като най-важният от тях е подготовката и
последващото присъединяване на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
Въпреки финансовата криза, през този период България постигна реален икономически
растеж и финансова устойчивост, които дори да не се превръщат автоматично в политическа
стабилност, определено повишиха доверието и подобриха имиджа на страната. Бъдещият растеж
на икономиката, все пак, ще продължи да зависи от политическата воля за провеждане на
икономически реформи и продължаващото следване на най-добрите пазарни практики на ЕС.
Независимо от всички позитиви на членството на България в ЕС, няма гаранция, че
правителството на страната ще провежда вярната икономическа политика и че ще успее да я
администрира ефективно. Ако управлението на страната не успее да създаде финансова
сигурност и предвидима среда за икономическите субекти в страната, това може да има
съществен неблагоприятен ефект върху дейността на Дружеството, оперативните резултати и
финансовото ѝ състояние.
Извън контекста на членството в ЕС и вътрешнополитическите трудности, българската
политическа система е уязвима и за евентуални икономически трудности, социална
нестабилност, организирана престъпност и корупция. Една потенциална нестабилност на
институциите в държавата може да има значителен неблагоприятен ефект върху дейността на
Дружеството, оперативните резултати и финансовото му състояние.
Дружеството е уязвимо и за външнополитическите рискове и техните преки ефекти върху
икономиката на страната. Извън форсмажорните обстоятелства, все по-често икономическите
ограничения се използват като средство за налагане на политически санкции, което може да
доведе до сериозни икономически щети за икономическите субекти в България, включително за
Дружеството.
2.1.2. Макроикономически рискове
Резултатите от операциите на Дружеството зависят, както от състоянието на
макроикономическата среда в България, така и от общата икономическа ситуация в световен
мащаб. Преобладаващата част от приходите на Дружеството са от комисионни за плащане на
сметки, продукти и услуги през терминалите на Дружеството, така че при намаление на броя на
покупките/плащанията и/или на средния размер на плащаната сума, ще намалеят и приходите
му. Доколкото значителна част от разходите на „Интеркапитал Груп“ АД са фиксирани или
полупроменливи, неговата възможност да ги намали значително при съществена промяна в
икономическите условия, съответно приходите, е ограничена. Такава съществена промяна може
да има значително влияние върху приходите и финансовото състояние на Дружеството.
Бъдещия растеж на приходите и услугите и развитието на Дружеството също до голяма
степен зависи от икономическите условия, растежа на доходите и очакванията на потребителите
и бизнеса за състоянието на икономиката. Всяко влошаване на общите икономически условия
може да повлияе неблагоприятно на нивото на търсене на различни продукти/услуги,
включително и продуктите/услугите, предлагани от Дружеството.
От 2010 г. насам икономическата активност в България се подобрява под влияние както
на ръста в потреблението и инвестициите, така и на положителната динамика в търговския
баланс. Въпреки намаляването на безработицата и увеличаването на покупателната способност
на населението, доходите все още са най-ниски в рамките на ЕС, а голяма част от потребителите
имат средства само за задоволяване на най-насъщните нужди. Очакванията са равнището на
доходите да продължи да расте с изпреварващи темпове спрямо тези на ЕС като цяло през
следващите няколко години. Въпреки това различни външни и вътрешни фактори могат да
забавят този растеж. Евентуална нова икономическа и дългова криза в развитите страни може да