умерен, но активността се очаква отново значително да се засили през настоящата
година. Фактор за продължаването на икономическото възстановяване се
предвижда да бъде голямо вътрешно търсене. Пазарът на труда се подобрява.
Натрупаните по време на пандемията спестявания също ще подкрепят
потреблението.
Икономическата активност бе умерена през четвъртото тримесечие на миналата
година и този по-бавен растеж изглежда продължава и в началото на настоящата
година. Понастоящем очакванията са през първото тримесечие на 2022 г.
производството да надхвърли предкризисното си равнище. За да се справят със
сегашната вълна на пандемията, някои държави от еврозоната въведоха отново
строги противоепидемични мерки. Това може да отложи възстановяването, особено
в секторите на пътуванията, туризма, хотелиерството и развлеченията. Пандемията
подронва доверието на потребителите и бизнеса, а разпространението на нови
варианти на вируса поражда допълнителна несигурност. Освен това увеличаващите
се енергийни разходи препятстват потреблението. Недостигът на оборудване,
материали и работна ръка в отделни сектори затруднява производството на
промишлени стоки, предизвиквайки закъснения в строителството и забавяйки
възстановяването в някои от подсекторите на услугите. Тези затруднения ще
продължат още известно време, но през 2022 г. ще намалеят.
Въпреки че кризата с COVID-19 продължи през 2021 г. да се отразява
неблагоприятно върху публичните финанси, макроикономическите прогнози на
експертите от Евросистемата от декември 2021 г. показват, че бюджетното салдо
вече се подобрява. Достигайки връх от 7,7% от БВП през 2020 г., съотношението на
дефицита се очаква да се понижи до 5,9% през 2021 г. и да продължи да спада до
3,2% през 2022 г., като в края на прогнозния хоризонт през 2024 г. се стабилизира
точно под 2%. По отношение на фискалната позиция на еврозоната една силна
експанзия през 2020 г. беше последвана от съвсем незначителното й затягане през
2021 г., след като бе коригирана с безвъзмездните средства по временния фонд за
възстановяване „Следващо поколение ЕС“ (NGEU). През 2022 г. фискалната
позиция се предвижда да бъде чувствително затегната, което се дължи главно на
отпадането на значителна част от извънредната помощ във връзка с кризата. До
края на 2022 г. се очаква икономическата активност осезаемо да се възстанови.
Макроикономическите прогнози на експертите от Евросистемата от декември 2021
г. предвиждат БВП в реално изражение да нараства годишно с 5,1% през 2021 г., с
4,2% през 2022 г., с 2,9% през 2023 г. и с 1,6% през 2024 г. В сравнение със
септемврийските прогнози очакванията са ревизирани надолу за 2022 г. и нагоре за
2023 г.
ЛИХВЕН РИСК Лихвеният риск е свързан с възможни, евентуални, негативни промени в лихвените
нива, установени от финансовите институции на Република България.
Съгласно данни от Икономически преглед на БНБ, бр.4/2021 г. през четвъртото
тримесечие на 2021 г. глобалните конюнктурни индикатори сигнализираха за
забавящ се темп на възстановяване на световната икономическа активност, като
предварителните данни за януари 2022 г. за някои от водещите икономики, като
САЩ, еврозоната, Япония, Обединеното кралство
и Австралия показват
допълнително влошаване на икономическата обстановка. Разпространението в
глобален мащаб на варианта „омикрон“ на вируса SARS-CoV-2 доведе до по-
съществено забавяне в началото на 2022 г. на икономическата дейност в сектора на
услугите. През последното тримесечие на 2021 г. глобалната инфлация нарасна
съществено на годишна база както в развитите икономики, така и в икономиките с
нововъзникващи пазари. Основен фактор за повишението на инфлацията беше
поскъпването на енергийните продукти, както и продължаващо нарастване на
потребителското търсене в условията на силно стимулираща фискална и парична
политика. През периода Федералният резерв на САЩ започна постепенно да
изтегля стимулите на паричната си политика, след като бе преценено, че
инфлацията в САЩ е останала достатъчно дълго над целевото ниво, а по отношение
на целта за заетостта се наблюдава съществен напредък. От Федералния резерв
дадоха и признаци за съществено повишаване на лихвения процент по федералните
фондове в периода 2022–2024 г. През декември ЕЦБ също обяви намерение за
намаляване на количествените стимули, но продължи да поддържа становището си