2_iFS_311223_BG финал
ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
ИНДИВИДУАЛЕН ФИНАНСОВ ОТЧЕТ
ПРИДРУЖЕН С ДОКЛАД НА НЕЗАВИСИМИТЕ ОДИТОРИ
Индивидуален отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход за годината, приключваща на 31 декември 2023 г.
Нетен лихвен доход
Нетен доход от такси и комисиони
ПЕЧАЛБА ПРЕДИ ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ
Бележки
VaR
15.2
Парични пасиви
Отчетът за финансовото състояние следва да се разглежда заедно с бележките, представляващи неразделна част от финансовите отчети, представени на страници от 5 до 75.
Индивидуален отчет за паричните потоци за годината, приключваща на 31 декември 2023 г.
Отчетът за паричните потоци следва да се разглежда заедно с бележките, представляващи неразделна част от финансовите отчети, представени на страници от 5 до 75.
Отчетът за промените в собствения капитал следва да се разглежда заедно с бележките, представляващи неразделна част от финансовите отчети, представени на страници от 5 до 75.
(i) Компенсиране
(i) Ликвиден риск
Валутен риск
3_010_AR_FIB_ISA 700_listed_PIE_joint 2023_08032024_v3
4_Annual report 2023_standalone_v8
ИЗБРАНИ ПОКАЗАТЕЛИ
МИСИЯ И ПРИОРИТЕТИ ЗА РАЗВИТИЕ
МАКРОИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
БАНКОВА СИСТЕМА
ПРОФИЛ НА FIBANK
КОРЕСПОНДЕНТСКИ ОТНОШЕНИЯ
ДЪЩЕРНИ ДРУЖЕСТВА
НАГРАДИ 2023 г.
КОРПОРАТИВЕН СТАТУС
ЧЛЕНСТВО В ОРГАНИЗАЦИИ
ПАЗАРЕН ДЯЛ
ПАЗАРНА ПОЗИЦИЯ
КЛОНОВА МРЕЖА
ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА: ДАТИ И ФАКТИ
АКЦЕНТИ ЗА 2023 г.
ФИНАНСОВ ПРЕГЛЕД
КЛЮЧОВИ ПОКАЗАТЕЛИ
30 ГОДИНИ FIBANK
ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ
БАЛАНС
КРЕДИТЕН ПОРТФЕЙЛ
КРЕДИТИ
СДЕЛКИ МЕЖДУ СВЪРЗАНИ ЛИЦА
УСЛОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
ПРИВЛЕЧЕНИ СРЕДСТВА
КАПИТАЛ
РЕГУЛАТОРЕН КАПИТАЛ
КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ
КАПИТАЛОВИ БУФЕРИ
ЛИВЪРИДЖ
ПРИЕМЛИВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА
СТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА
РАМКА ЗА РИСКОВ АПЕТИТ
КАРТА НА РИСКОВЕТЕ
РИСК КУЛТУРА
РАМКА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКОВЕТЕ
ЛИНИИ НА ЗАЩИТА
СТРУКТУРА И ВЪТРЕШНА ОРГАНИЗАЦИЯ
КОЛЕКТИВНИ ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА
СИСТЕМА ОТ ЛИМИТИ
ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
ПРОЦЕС ПО ПЛАНИРАНЕ ПРИ ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ
КРЕДИТЕН РИСК
КРЕДИТЕН ПРОЦЕС
МОДЕЛИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КРЕДИТНИЯ РИСК
ТЕХНИКИ ЗА РЕДУЦИРАНЕ НА КРЕДИТНИЯ РИСК
ПРОБЛЕМНИ ЕКСПОЗИЦИИ, ПРИДОБИТИ АКТИВИ И СТРАТЕГИЯ ЗА ТЯХНОТО РЕДУЦИРАНЕ
КЛАСИФИКАЦИЯ, ОБЕЗЦЕНКА И ПРОВИЗИРАНЕ НА ЕКСПОЗИЦИИ
ПАЗАРЕН РИСК
ПОЗИЦИОНЕН РИСК
ЛИХВЕН РИСК В БАНКОВ ПОРТФЕЙЛ
ВАЛУТЕН РИСК
РИСК ОТ КОНТРАГЕНТА И СЕТЪЛМЕНТ РИСК
ЛИКВИДЕН РИСК
ВЪТРЕШЕН АНАЛИЗ НА АДЕКВАТНОСТТА НА ЛИКВИДНОСТТА
ОПЕРАЦИОНЕН РИСК
ИНФОРМАЦИОННА СИГУРНОСТ
ЗАЩИТА НА ЛИЧНИ ДАННИ
НЕПРЕКЪСВАЕМОСТ НА ПРОЦЕСИТЕ
ВЪЗЛАГАНЕ НА ДЕЙНОСТИ НА ВЪНШНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ
РИСКОВИ ЕКСПОЗИЦИИ
ВЪТРЕШЕН АНАЛИЗ НА АДЕКВАТНОСТТА НА КАПИТАЛА
КАНАЛИ ЗА ДИСТРИБУЦИЯ
КЛОНОВА МРЕЖА
КОНТАКТ ЦЕНТЪР – *bank (*2265), 0800 11 011
КОРПОРАТИВНА ИНТЕРНЕТ СТРАНИЦА – www.fibank.bg
КОРПОРАТИВЕН БЛОГ
ПРОДАЖБИ
ДИГИТАЛНО БАНКИРАНЕ
ЕЛЕКТРОННО БАНКИРАНЕ „MОЯТА FIBANK“
РАМКА ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ
КОРПОРАТИВНА СТРУКТУРА
НАДЗОРЕН СЪВЕТ
СЪСТАВ И КОМПЕТЕНЦИИ
ПОЛИТИКА НА МНОГООБРАЗИЕ И НЕЗАВИСИМОСТ
ФУНКЦИИ И ОТГОВОРНОСТИ
ОЦЕНКА НА ДЕЙНОСТТА
КОМИТЕТИ
УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ
СЪСТАВ И КОМПЕТЕНЦИИ
ПОЛИТИКА НА МНОГООБРАЗИЕ
ФУНКЦИИ И ОТГОВОРНОСТИ
КОМИТЕТИ И СЪВЕТИ КЪМ УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
ОБЩО СЪБРАНИЕ НА АКЦИОНЕРИТЕ
КОНТРОЛНА СРЕДА И ПРОЦЕСИ
ВЪТРЕШЕН ОДИТ
РЕГИСТРИРАНИ ОДИТОРИ
ЗАЩИТА ПРАВАТА НА АКЦИОНЕРИТЕ
СВИКВАНЕ НА ОСА И ИНФОРМИРАНОСТ
ОСНОВНИ ПРАВА И ОГРАНИЧЕНИЯ ПРИ ПРЕХВЪРЛЯНЕ
МИНОРИТАРНИ АКЦИОНЕРИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ИНВЕСТИТОРИ
РАЗКРИВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
ДИРЕКТОР ЗА ВРЪЗКИ С ИНВЕСТИТОРИТЕ
ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ЛИЦА
АКЦИОНЕРНА СТРУКТУРА
ЦЕНА НА АКЦИИТЕ И ПАЗАРНА КАПИТАЛИЗАЦИЯ
ПОЛИТИКА ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ
ОРГАНИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И КОНТРОЛ
ИДЕНТИФИЦИРАН ПЕРСОНАЛ
ПОСТОЯННО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ПОСТОЯННО И ПРОМЕНЛИВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА РАЗСРОЧВАНЕ, ИЗПЛАЩАНЕ В ИНСТРУМЕНТИ И ЗАДЪРЖАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРОМЕНЛИВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПРИ НАПУСКАНЕ
ОБОБЩЕНА КОЛИЧЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ
ИНТЕГРИРАНЕ НА РИСКОВЕТЕ ЗА УСТОЙЧИВОСТТА
БИЗНЕС МОДЕЛ
УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
ЕКОЛОГИЧНИ ВЪПРОСИ
СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ
УПРАВЛЕНСКИ ВЪПРОСИ
ОПОВЕСТЯВАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА КЛИЕНТСКИ ПОРТФЕЙЛИ И ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИ СЪВЕТИ
ЕТИЧНИ ВЪПРОСИ
ЕТИЧЕН КОДЕКС
ОТГОВОРНОСТ И СЪОТВЕТСТВИЕ
МЕХАНИЗЪМ ЗА ДОКЛАДВАНЕ (WHISTLEBLOWING)
ЧОВЕШКИ КАПИТАЛ
ПОЛИТИКА ЗА ПОДБОР И ОЦЕНКА НА ПРИГОДНОСТТА
ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
ПРЕГЛЕД НА БИЗНЕСА
БАНКИРАНЕ НА ДРЕБНО
ДЕПОЗИТИ
КРЕДИТИ
КОРПОРАТИВНО БАНКИРАНЕ
ДЕПОЗИТИ
КРЕДИТИ
ВЪНШНИ ПРОГРАМИ И ГАРАНЦИОННИ СХЕМИ
ПЛАТЕЖНИ УСЛУГИ
КАРТОВИ РАЗПЛАЩАНИЯ
МЕЖДУНАРОДНИ РАЗПЛАЩАНИЯ
ЗЛАТО И НУМИЗМАТИКА
ЧАСТНО БАНКИРАНЕ
КАПИТАЛОВИ ПАЗАРИ
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦЕЛИТЕ ПРЕЗ 2023 г.
ВАЖНИ СЪБИТИЯ, НАСТЪПИЛИ СЛЕД ОТЧЕТНИЯ ПЕРИОД
ПРИОРИТЕТИ ЗА РАЗВИТИЕ
ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ
ЧЛЕНОВЕ НА НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ
ЧЛЕНОВЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА
СПИСЪК НА КЛОНОВАТА МРЕЖА
4а_Declaration
5_Prilojenie 3
1. Информация относно ценните книжа, които не са допуснати до търговия на регулиран пазар в Република България или друга държава членка.
2. Информация относно прякото и непрякото притежаване на 5 на сто или повече от правата на глас в общото събрание на дружеството, включително данни за акционерите, размера на дяловото им участие и начина, по който се притежават акциите.
3. Данни за акционерите със специални контролни права и описание на тези права.
4. Споразумения между акционерите, които са известни на дружеството и които могат да доведат до ограничения в прехвърлянето на акции или правото на глас.
5. Съществени договори на дружеството, които пораждат действие, изменят се или се прекратяват поради промяна в контрола на дружеството при осъществяване на задължително търгово предлагане, и последиците от тях, освен в случаите когато разкриването на ...
6_Scorecard_NCCG-2023
7_CG Code_BG
8_Disclosure Policy_BG
ПЪРВА ИНВЕСТИЦИ
ОННА БАНКА АД
ИНДИВИДУАЛЕН
ФИНА
НСОВ ОТЧЕТ
ЗА
ГОДИНАТА
, ПРИКЛЮЧВАЩ
А
НА 3
1
Д
ЕКЕМ
ВРИ
20
23
Г.
ПРИДРУЖЕН С ДОКЛАД
НА НЕЗАВИСИМИ
ТЕ
ОДИТОР
И
1
Индивидуал
ен
отчет
з
а
печалбата
или
загуб
ата
и
другия
всеобхв
ат
е
н
доход за
годината
,
приключва
щ
а
на
3
1
дек
ември 20
23
г.
в хил. лв.
Бележки
202
3
2022
Приходи от лихви
404,
711
310,785
Разходи за лихви
(34,8
09
)
(40,045)
Нетен лихвен
дохо
д
6
369,
902
270,740
Приходи от такси и комисиони
192,
605
172,990
Разходи за т
акси и
коми
сиони
(41,056
)
(33,475)
Нетен дох
од от та
кси и
комисион
и
7
151,
549
139,515
Нетни
приходи от
търговс
ки опер
ации
8
23,295
19,717
Дру
ги нетн
и операт
ивни при
ходи
9
(27,192
)
14,195
ОБЩО ПРИХОДИ ОТ БАНКО
ВИ ОПЕРАЦИИ
517,554
444,167
Администрат
ивни раз
ходи
10
(210,667
)
(205,113)
Други при
ходи/(р
азходи),
нетн
о
12
(18,902
)
(12,960)
ПЕЧАЛБА ПРЕДИ ОБЕЗЦЕНКА
287,985
226,094
Обезценка
11
(137,168)
(135,349)
ПЕЧАЛБА ПР
ЕДИ ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ
150,817
90,745
Разходи за д
анъци
13
(15,776
)
(9,540)
НЕТНА ПЕЧАЛБ
А
135,041
81,205
Други в
сеобхватн
и доходи
за п
ериода
Позици
и, които с
ледва и
ли могат
да бъ
дат
рекласифицирани в печа
лба или за
губа
Преоценъчен
резе
рв на инв
естици
ите в ц
енни
книжа
9,676
(21,860
)
Общо
други всеоб
хватни д
оходи
9,676
(21,860)
ОБЩО ВСЕОБХВАТНИ ДО
ХОДИ
144,717
59,345
Отчетът
за
печалбат
а
или
загубата
и
другия
всеоб
хватен
дох
од
следв
а
да
се
р
азгл
ежда
заедн
о
с
бележките,
пре
дставлява
щи
неразделна
част
от
фи
нанс
овите
отчети,
представен
и
на
стран
ици
от
5
д
о
75.
Финансо
вите
отчет
и
са
одобрени
от
Управителн
ия
съвет
на
12
март
202
4
година
и
подпис
ани
о
т
негово и
ме от:
2
Индивидуал
ен
от
чет за
финан
с
овото състояние
към
31
деке
мвр
и
20
23
г.
Отчет
ът
за
финансовото
съст
ояние
следва
да
се
разглеж
да
заедно
с
бележ
ките,
представ
ляващи
неразделна
част от
финан
совите от
чети,
представ
ени н
а страници
от 5 до
75.
Финансовит
е отчет
и са одоб
рени от
Управит
елния
с
ъвет на
12
м
арт
2024
г
одина и по
дписан
и от нег
ово име от:
в хил. лв.
Бележки
202
3
2022
АКТИВИ
Парични ср
едства
и взем
ания от ц
ентрални
банки
14
2,325,807
1,911,371
Инвестиции в ценни книжа
15
2,583,949
2,598,137
Вземания от банки и финанс
ови институции
16
259,718
264
,984
Вземания от
клиен
ти
17
7,158,309
6,384,541
Имоти и о
борудван
е
18
99,517
98,240
Нематериа
лни акти
ви
19
23,007
14,925
Деривати д
ържани з
а управ
ление н
а риска
1,765
1,609
Активи придобити като обезпечения
21
403,523
412,996
Инвестиционни
имоти
22
756,767
750,324
Инвестиции в дъщерни дру
жес
тв
а
23
34,579
38,526
Активи с право н
а ползване
24
121,410
124,159
Дру
ги ак
тиви
25
120,177
114,246
ОБЩО АКТИ
ВИ
13,888,52
8
12,714,05
8
ПАСИВИ И СОБСТВЕН
КАПИТАЛ
Задължения к
ъм б
ан
ки
26
54,326
45,703
Задължения къ
м други кли
ен
ти
27
11,494,16
4
10,798,45
0
Други при
влечен
и средства
28
439,634
116,487
Финансови
пасиви
отчит
ани по с
праведлив
а стойно
ст в
печалбата
или заг
убата
3,165
8,488
Хибриден дълг
29
257,871
256,861
Отсро
чени
данъчни пасиви
20
27,604
27,823
Текущи данъч
н
и пасиви
2,028
398
Лизингови задължения
24
121,503
124,240
Други пасиви
30
15,307
7,399
ОБЩО ПАСИВИ
12,415,60
2
11,385,84
9
Акционерен
капит
ал
31
149,085
149,085
Премии от емисии на акции
31
250,017
250,017
Законови рез
ерви
31
39,8
61
39,861
Преоценъчен
резе
рв на инв
естици
ите в ц
енни
книжа
(5,639)
(15,315)
Преоценъчен
резе
рв на нед
вижими и
моти
4,500
4,500
Други резе
рви и нер
азпре
делена
печалба
31
1,035,102
900,061
ОБЩО СОБСТВЕН КАП
ИТАЛ
1,472,926
1,328,209
ОБЩО ПАСИВИ И
СОБСТВЕН КАПИТАЛ
13,888,52
8
12,714,05
8
3
Индивидуал
ен
отчет за паричните потоци
за годината
, прик
лючващ
а
на
31
д
екем
вр
и 20
23
г.
в хил. лв.
202
3
2022
Нетен
паричен
поток от
осн
овна д
ей
ност
Нетна
печ
алба
135,04
1
81,205
Кор
екции
за н
епар
ич
ни оп
ер
ации
Обезце
нка
137,168
135,349
Нетен
лих
вен
дох
од
(369,902)
(270,740)
Амор
тиза
ция н
а м
ате
риал
ни и
нем
атер
иалн
и д
ълг
отра
йни
актив
и
12,969
12,060
Начи
слени
дан
ъци
15,776
9,540
(
Печал
би
)/
загуб
и
от
прод
аж
ба и
отп
исв
ане
на м
ат
ериал
ни и
нем
ат
ериалн
и дъ
лго
трайн
и
ак
тиви,
нетн
о
33
(5)
(
Пе
ча
лби
)
/з
агуб
и
от
прод
аж
би н
а др
уги ак
ти
ви,
нетн
о
(6,668)
1,134
(Поло
жит
елна)
п
реоц
енка
на
инв
ести
цион
ни
имот
и
-
(14,769)
(75,583
)
(46,226)
Про
мени в
а
ктиви
те,
уча
ств
ащи в
осн
овн
ата д
ейно
ст
(Увели
чени
е)
/нам
ален
ие
на
фи
нанс
овит
е ак
тив
и по
спр
авед
л
ива с
тойн
ост
в пе
чалб
ата
ил
и
загуб
ата
33,063
(2,859)
Намал
ени
е/(ув
елич
ени
е) н
а ф
инан
сов
ите
акт
иви п
о сп
рав
ед
лива
сто
йно
ст в
другия
всеоб
хват
ен
доход
(598,563)
406,355
Намал
ени
е на
взем
ания
от
б
анк
и и ф
инан
сов
и ин
сти
туции
8,973
2,869
(Увел
ичени
е) н
а в
земан
ия
от к
л
иенти
(1,028,541)
(297,535)
(Увели
чени
е)
на
друг
и ак
тив
и
(3,337
)
(43,499)
(1,588,405
)
65,331
Промен
и в
пас
ивит
е,
уча
стващ
и в о
сно
вн
ата д
ейно
ст
Увелич
ени
е на
зад
ъл
жения
къ
м б
анки
8,621
15,823
Увелич
ени
е на
зад
ъл
жени
я към други
клиент
и
696,357
1,375,988
Нетно
у
вели
чен
и
е
н
а др
уги п
асив
и
5,465
42,896
710,443
1,434,707
Получ
ени
лихви
485,822
395,403
Плат
ени л
ихв
и
(33,450)
(49,705)
Получ
ени д
иви
ден
ти
2,348
578
(Плат
ен)
данъ
к въ
рх
у печ
алб
ата
(14,945)
(5,528)
НЕТЕН ПАРИЧЕН
ПОТОК
ОТ ОСНОВНА ДЕЙНОСТ
(513,770
)
1,794,560
Паричен
поток
от инве
стиционна
дейно
ст
(Прид
обив
ане
) на
дъ
лгот
райн
и м
атер
иалн
и и н
ем
ате
риал
ни
акти
ви
(27,070)
(35,523)
Прод
ажби н
а д
ъл
готр
айни
мат
ериал
ни
и н
емат
ериал
ни
акти
ви
231
15
Прод
ажби н
а д
руг
и ак
тиви
38,338
44,708
(Увели
чени
е)
/нам
ален
ие
на инве
стиц
ии
602,654
(1,540,427)
НЕТЕН ПАРИЧЕН
ПОТОК
ОТ ИНВЕСТИЦИОННА
ДЕЙНОСТ
614,153
(1,531,227)
Фи
нанс
ир
ане
Увелич
ени
е на
др
уги
зае
мни
сред
ств
а
315,806
16,679
Увелич
ени
е/
(
н
ам
ален
ие)
на п
од
чинен
и п
аси
ви
1,028
(57,275)
НЕТЕН ПА
РИЧЕН ПО
Т
ОК ОТ ФИНАНСИРАНЕ
316,834
(40,596)
НЕТНО УВЕЛИ
ЧЕНИЕ НА ПАРИЧ
НИТЕ СРЕД
СТВА
417,21
7
222,737
ПАРИЧНИ
СРЕДС
ТВА
В НАЧАЛОТО
НА ПЕРИОДА
2,138,377
1,915,640
ПАРИЧНИ СРЕД
СТВА В КРАЯ
НА ПЕРИОД
А
2,555,59
4
2,138,377
Отчет
ът
за
паричнит
е
потоц
и
следва
да
се
разглежд
а
з
аедно
с
бележ
ките,
предст
авляващ
и
неразделна
част
о
т
финансовит
е отчет
и, пред
ставен
и на стран
ици
от 5
до
75
.
Финансовит
е отчет
и са одоб
рени от
Управит
елния
съвет н
а
12
март
20
24
година
и по
дписани
от нег
ово име от
:
4
Индивидуал
ен
отч
ет
за пр
оменит
е в соб
ствени
я капит
ал за
годината
, п
риклю
чващ
а
на
31
декември
20
23
г.
в хил. лв.
Акцио
-
нерен
капитал
Премии от
ем
ис
ии
Дру
ги
резерви и
н
еразпре
-
делен
а
печалб
а
Преоценъчен
резерв
на
инвестиции
те
в
ценни
книжа
Преоценъчен
резерв
на
недв
ижими
т
е
имоти
Законови
резерви
Общо
Салдо към
1 януари
202
2
г.
149,085
250,017
818,856
6,545
4,500
39,861
1,268,864
Общо
всеобхватн
и доходи
за пери
ода
Нетна печ
алба за
20
22
г.
-
81,205
-
-
-
81,205
Други в
сеобхватн
и доходи
за п
ериода
Преоце
нъчен резерв на ин
вестициите в
ценни
книжа
-
-
-
(21,860)
-
-
(21,860)
Салдо към
31 де
кември 20
2
2
г.
149,085
250,017
900,061
(15,315)
4,500
39,861
1,328,209
Общо
всеобхватн
и доходи за период
а
Нетна печ
алба за
202
3
г.
-
-
135
,
041
-
-
-
135
,
041
Други в
сеобхватн
и доходи
за п
ериода
Преоценъчен
резе
рв на инв
естици
ите в
ценни
книжа
-
-
-
9,676
-
-
9,676
Салдо към
31 де
кември 20
2
3
г.
149,085
25
0,017
1,035,102
(5,639)
4,500
39,861
1,472,926
Отчет
ът
за
промените
в
собствения
капитал
следва
да
се раз
глежда
заедно
с б
ележкит
е,
представлява
щи
неразделна
част от
финан
совите от
чети,
представ
ени н
а страници
от 5 до
75.
Финанс
ов
ите отчети са одоб
рени
от Управи
телния
съвет
на
12
март
2024
годин
а
и
по
дписани от
негово им
е от:
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
5
1.
База за и
зготвян
е на ф
инансо
вите от
чети
(a)
Правен
статут
„
Първа
инвест
иционна
б
анка
”
АД
(Б
анката)
е
съ
здаден
а
пр
ез
о
ктом
ври
1993
г.
в
Репу
блика
Бълга
рия
и
понас
тоящем
има
с
едал
ище
и
адрес
на
управл
ение:
гр.
С
офия,
бул.
Цар
игр
адс
ко
шосе 111П
.
Банката
има
пълен
банко
в
лиценз,
издад
ен
от
Б
ъл
гарската
народна
банка
(БНБ)
,
с
поред
който
може да
извърш
ва вс
ички бан
кови оп
ерации
, разре
шени от
българс
кото
зако
нодате
лство.
Банката
има чуж
дестранн
и дейн
ости в
Кипър
,
чрез
свой клон
.
В
р
езу
лтат
на
успешно
първично
пуб
личн
о
предлаган
е
на
нови
акц
ии
на
Бълга
рската
фон
дова
борса
-
С
офия,
Банката
е
регистрир
ана
като
публичн
о
дружеств
о
в
Регистъ
ра
на
Комисията
за
финансов
надзор
в
съот
ветств
ие
с
разпо
редбите
на
Закон
а
за
публично
предла
гане
на
цен
ни
книжа н
а 1
3 юни 2
007 г.
Системата
на
у
прав
ление
н
а
Бан
ката
е
двустепенн
а,
к
ато
с
е
състо
и
от
Управ
ител
ен
и
Надзорен
съвет, с
ъс с
ледните
членов
е
:
•
Управител
ен съ
вет
o
Г
-
н Никол
а Бакал
ов
–
Гл
авен и
зпълн
ителен
директ
ор
o
Г
-
н Свето
зар Поп
ов
–
Из
пълнителен дир
ект
ор
o
Г
-
н Чавда
р Злат
ев
–
Изп
ълнит
елен
директ
ор
o
Г
-
жа Ралиц
а Бого
ева
–
Из
пълни
телен
директор
o
Г
-
н Янко
Каракол
ев
–
ч
лен на У
правит
елния с
ъвет
o
Г
-
жа На
дя Кош
инс
ка
–
ч
лен на Упр
авите
лния съве
т
•
Надзорен
съвет
o
Г
-
н Евгени Лу
канов
–
Председ
ател на
Над
зо
рния с
ъвет
o
Г
-
н Йорд
ан Скор
чев
–
ч
лен на На
дзорния с
ъвет
o
Г
-
жа Радк
а
М
инев
а
–
чле
н на На
дзорния с
ъвет
o
Г
-
жа Мая Г
еорги
ева
–
чле
н на Надзо
рния съ
вет
o
Г
-
н
Юрк
и
Коске
ло
–
член
на На
дзорния с
ъвет
Броят на
персон
ала къ
м 31 де
кемвр
и 202
3
г.
е
2,
4
08
души
(
към 31 де
к
ември
20
22
г.
2,45
4
).
Крайните с
обствен
ици н
а Б
анката с
а оповес
т
е
ни п
о
-
долу в
бележка
31
.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
6
1.
Ба
за за
изготвя
не на ф
инансов
ите о
тчети,
про
дължение
(b)
Приложими
стандарти
Индив
иду
алн
ите
финан
сови
отчети
са
изго
твен
и
в
съответств
ие
с
Междун
ароднит
е
стан
дарти
за фи
нансо
во от
чита
не (
МСФО), пр
иети от Е
вропе
йската комис
ия.
Изготвян
ето
н
а
ф
инансов
и
отч
ети
в
съотв
естви
е
с
МСФО
на
лага
използван
ето
на
опре
делeн
и
съществен
и
с
четово
дни
преценки
и
изиск
ва
рък
оводс
твото
да
прав
и
отс
ъж
дания
в
процес
а
на
прилагане
н
а
счето
водни
т
е
по
литик
и
на
Бан
кат
а.
Об
ластите,
вк
лючв
ащи
една
по
-
висо
ка
степ
ен
на
преценка
и
сложност
или
област
и,
където
преценк
ите
и
п
редполож
енията
имат
важ
но
значение
за фин
ансов
ите отче
ти, са
показ
ани в б
ележк
а 2 (
r
).
(c)
Представя
не на ф
инан
совит
е отчет
и
Финанс
овит
е
отчет
и са п
редст
авени
в българс
ки ле
вове, з
акръглен
и до х
иляда
лева.
Финансо
вите
отчети
са
изготвен
и
съгласно
прин
ципа
на
справед
ливата
сто
йност
за
деривати
вните
финансо
ви
инструмент
и,
финансов
ите
активи
отчитани
по
справедлива
стойност
в печ
албата
или
заг
убата,
инве
стици
он
ните
имоти
, к
акто
и а
ктив
ите
отчитан
и
по
справедл
ива
стойн
ост в
д
ругия
всеоб
хват
ен
доход.
Дру
гите
финан
сови
акт
иви и
пас
иви,
какт
о и
нефинанс
овите
активи и
пас
иви, са о
тчетен
и по
аморти
зирана
или ист
ориче
ска стойн
ост.
Настоя
щ
ите ф
инанс
ови
отчет
и на
Банката
не с
а кон
солидиран
и. Те
зи ин
дивиду
ални ф
инансо
ви
отчети
представляв
ат
н
е
разде
лна
час
т
от
консо
лидирани
те
финансови
отчети.
Инфо
рмац
ия
з
а
основни
доход
и на акци
я
е пре
дстав
ена в к
онсол
идираните
финан
сови о
тчети.
(d)
Нови ста
ндарти,
разя
снени
я
и измене
ния в
сил
а от 1
януари 2
02
3
г.
Следните измен
ения на съществува
щите станда
рти, издадени от Съвета по международн
и
счетоводн
и стан
дарти
и приет
и от Е
С, са в с
ила за
теку
щия п
ериод:
•
МСФО
17
устано
вява
принципите
за
призн
аван
е,
оценяване,
представян
е
и опо
вестяв
ане
н
а
застрахов
ателни
догов
ори
и
за
меня
МСФО
4
З
астрахов
ателн
и
догово
ри.
МСФО
17
оче
ртава
общ модел, който се
м
оди
фицира за застрахова
телни договор
и с
характерист
ики на пряко
участие,
описан
кат
о п
одход
на
промен
ливит
е т
акси.
Общият
м
одел
се
опростяв
а, а
ко с
а
изпълнен
и
оп
реде
лени
критерии
чрез
измер
ване
на
пасива
з
а
остатъчно
то
покритие
,
к
ато
с
е
използв
а
подходъ
т
за
разп
ределян
е
на
пр
еми
ите.
Общ
ият
модел
използв
а
насто
ящите
предпо
ложения
з
а
оцен
ка
на
разме
ра,
разпо
ложен
ието
във
вр
емето
и
нес
игурнос
тта
н
а
бъдещите
парични
пот
оци
и
изри
чно
измер
ва
цената
н
а
тази
неси
гурност
.
Той
взем
а
предвид
пазарните
лихвен
и
п
роц
енти
и
въздейс
твие
то
на
опци
ите
и
гаранц
иите
на
притеж
ателит
е
на
полиц
и.
Дружест
вото
няма
д
огово
ри,
които
да
отгов
арят
на
опр
еделен
ието
за
з
астра
хователен
д
оговор
съгласно
МСФО
17.
•
МСС
1
Пре
дставян
е
на
финанс
овите
отчет
и
-
и
зменен
ията
променя
т
изискванията
в
МСС
1
по
отн
ошен
ие
на
опов
естяв
ането
на
счетоводн
ата
политик
а.
И
зменени
ята
заменят
всич
ки
случ
аи
на
изп
олз
ван
е
на
т
ермина
„зн
ачими
счетовод
н
и
полит
ики“
с
„
инфор
мац
ия
за
съществен
ата
счетово
дна
полити
ка“.
Информац
ият
а
за
с
чето
водната
пол
итика
е
същес
твена,
ако
ког
ато
с
е
раз
глежд
а
з
аедно
с
дру
га
инф
ормац
ия,
вк
лючена
във
фин
ансовит
е
отчет
и
н
а
предприя
тието,
м
оже
разу
мно
да
се
очакв
а
да
пов
лияе
в
ърх
у
решения
та,
които
потреб
ителите
на финанс
овите
отчет
и с об
що пре
дназначен
ие п
равят въ
з осн
ова на
тези
финанс
ови отч
ети.
Подкрепя
щите
па
раграф
и
в
МСС
1
с
ъщо
се
и
зменят,
з
а
да
се
пояс
ни,
ч
е
информ
ацията
з
а
счетоводн
ата
по
литика,
к
оято
е с
въ
рзана с
несъще
ствени сделки
, други събити
я или условия
, е
несъществ
ена
и
не
е
н
еобход
имо
да
бъд
е
оп
овестя
вана.
Информ
ацията
за
сч
етово
дната
политика
може
да
бъде
съ
ществен
а
п
оради
ес
тествот
о
на
с
ъответн
ите
транзакц
ии,
други
събит
ия
или
ус
лов
ия,
дор
и
а
ко
су
мите
са
нес
ъществе
ни.
С
ъще
временно,
н
е
цялата
информац
ия
за
с
четов
одната
поли
тика,
свър
зана
със
съществени
транз
акц
ии,
други
събития
или услов
ия, са
ма по с
ебе с
и е съ
ществен
а.
•
МСС
8
Счетов
одна
по
литика,
п
ромен
и
в
с
четоводн
ите
пр
иблизи
телни
оцен
ки
и
греш
ки
–
изменения
та замен
ят оп
реде
лениет
о за про
мяна
в счетов
одн
ите оценк
и с оп
ределен
ие за
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
7
1.
Ба
за за
изготвя
не на ф
инансов
ите о
тчети,
про
дължение
(d)
Нови ст
андар
ти, ра
зяснени
я и и
зменени
я в сил
а от
1 януар
и 2023 г
., пр
одъ
лжение
счет
ов
одни
оц
енки.
По
новат
а
д
ефиниц
ия,
с
четово
дните
оценк
и
са
„паричн
и
су
ми
въ
в
финансов
ите
отче
ти,
които
по
длежат
на
не
сигурнос
т
при
оценява
нето“.
Изт
рито
е
определен
ието з
а про
мяна в с
четов
одните
оценк
и
.
•
МСС
1
2
Данъци
върху
д
охода
-
Изменен
ията
въвеж
дат
допъ
лнит
ел
но
и
зклю
чение
от
п
ървонача
лното
освоб
ождаван
е
за
при
знав
ане.
Съгласно
изменен
ията
предприятието
не
прилага
първона
чалнот
о
освобожда
ване
за
п
ризнаване
на
транза
кции,
к
оито
поражда
т
ра
вни
облагаем
и
и
подлежа
щи
н
а
пр
испадане
вр
еменн
и
разл
ики.
В
зав
и
симо
ст
от
пр
ил
ожим
ото
данъ
чн
о
пра
во
могат
да
възн
икнат
равн
и
облаг
аеми
и
нама
ляеми
вре
менни
р
азлик
и
при
първонача
лното
п
ризнав
ане
на
актив
и
пас
ив
п
о
сдел
ка,
която
не
е
бизне
с
комбин
ация
и
не
засяга
н
ито
счетово
днат
а,
нито
данъчнат
а
печал
ба.
Напр
имер,
тов
а
мож
е
да
възни
кне
сл
ед
призн
ава
нето
на зад
ълж
ени
е п
о ли
зинг
и с
ъотве
тст
ващ
ия ак
тив
с п
раво
на
ползва
не п
ри
прилагане н
а МС
ФО 16
на да
тата на
запо
чване на
лизинг
а
.
Съгласн
о изм
ененията
на
МСС 1
2 пре
дприят
ието
е за
дължен
о д
а приз
нае с
вързан
ите отс
рочен
данъ
ч
е
н
а
к
т
и
в
и
п
а
с
ив,
като
обвърже
призн
аван
ето
на
всеки
отср
очен
данъч
ен
актив
с
критериите з
а възста
нови
мост в МСС 1
2.
СМСС
измен
я
обхвата
н
а
МСС
12,
за
да
поясни,
че
с
тандар
тът
се
прила
га
за
данъци
въ
рху
дохода,
про
изтича
щи
от
данъчн
ото
закон
одате
лство,
при
ето
или
пр
иет
о
по
съществ
о
з
а
прилагане
на
мо
делн
ите
п
равила
по
вто
ри
ст
ълб,
п
убликув
ани
от
ОИСР,
включит
елно
данъчното
законо
дателс
тво,
което
пр
илага
квали
фицир
ани
наци
онални
мин
имални
допълни
телни
данъци, оп
исани
в тези п
равил
а.
Изменен
ията
въвеж
дат
временн
о
изкл
ючени
е от счет
овод
н
ите
изискван
ия
за
отср
очени
дан
ъци
в
МСС
12,
така
че
предприят
ието
нито
п
ризнав
а,
нито
опо
вестява
информ
ация
за
отс
роченит
е
данъчни акт
иви и пас
иви, свъ
рзани с да
нъците вър
ху дох
ода по втор
ия стъл
б.
След
из
менен
ията
предприят
иет
о
е
длъжн
о
да
оповести
,
че
е
при
ложило
изключен
иет
о
и
д
а
оповест
и
отде
лно
текущия
си
данъчен
разхо
д
(пр
иход),
свързан
с
д
анъцит
е
върх
у
дох
ода
по
втори стълб.
Приеманет
о
на
т
ез
и
изменения
в
съществува
щите
станда
рти
не
доведе
до
промени
в
счетоводн
ата п
олит
ика
н
а Бан
ката
.
(e)
Стандарт
и,
измене
ния
и
разясне
ния,
коит
о
все
още
не
са
влезли
в
сил
а
и
не
се
прилагат
от
по
-
ранна д
ата от
Банк
ата
Следните
н
ови
стан
дарти
,
изменения
и
тъ
лку
вания
на
съществу
ващит
е
стандарт
и,
които
също
с
а
и
з
д
а
д
е
н
и
,
н
о
в
с
е
о
щ
е
н
е
с
а
в
с
и
л
а
,
н
е
с
е
о
ч
а
к
ва
да
о
кажа
т
съществено
въздей
ствие
върху
финансов
ите от
чети н
а Банкат
а
.
•
МСС
1
Пре
дставян
е
на
фин
ансовите
отчети
:
Класиф
икация
на
па
сив
ите
като
т
еку
щи
и
нетекущи
в сила о
т 1 януари 2
02
4
г., пр
иет от Е
С
Изменен
ията
на
МСС
1
з
асягат
с
амо
п
редст
авянето
н
а
п
асиви
като
тек
ущи
или
нетекущи
в
отчета
за
финан
совото
с
ъстоян
ие,
а
не
върху
раз
мера
или
момен
та
на
признав
ане
на
актив
и,
пасиви,
приходи
и
ли
раз
ход
и,
или
информац
ията,
оповестена
за
тез
и
поз
иции,
приети
от ЕС
на
19 декемв
ри 202
3 г., пу
бли
куван
и в О
В на
20 де
кем
ври 202
3 г.
Изменен
ията пояс
няват
,
че клас
ификацият
а на
пас
ивите като
теку
щи ил
и нетеку
щи с
е осно
вава
на
права,
коит
о
същес
твуват
към кр
ая
на
отчетн
ия
пери
од,
уточн
яват
,
че
кла
сификаци
ята
н
е
се
влияе
от
о
чакван
ията
дали
пред
прияти
ето
ще
упражни
правот
о
си
да
отложи
урежда
нето
на
задължен
ие,
обясн
ява,
че
са
н
алиц
е
п
рава,
ак
о
с
е
с
пазват
ков
енант
ите
в
к
рая
н
а
отчет
ния
период
и
въвеж
дат
оп
ределен
ие
за
„уреж
дане“
,
за
да
се
изяс
ни,
че
уреж
дан
ето
се
отн
ася
до
прехвър
лянето
към
конт
рагента
на
пар
ични
сре
дс
тва,
инс
трумен
ти н
а
соб
ствен
ия
капита
л,
други
акти
ви ил
и ус
луги.
•
МСФО
16
Л
изин
г:
Задължен
ия
по
лизинг
при
п
родажб
а
и
обр
атен
лизин
г,
в
сил
а
от
1
януа
ри
2024 г.
Изменен
ията
изисква
т
продава
чът
-
лиз
ингопо
луча
тел
да
оценява
впосл
едств
ие
лизинг
ов
ите
пасив
и,
про
изтича
щи
от
обрате
н ли
зинг
, п
о начи
н,
по к
ойт
о не
приз
нава
никак
ва с
ума
от
печалбата
или з
агубат
а, к
оято се
отнася
до прав
ото на п
олзв
ане, ко
ето то з
апазв
а. Нов
ите
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
8
1.
Ба
за за
изготвя
не на ф
инансов
ите о
тчети,
про
дължение
(e)
Стандарт
и,
измене
ния
и
разясне
ния,
коит
о
все
още
не
са
влезли
в
сил
а
и
не
се
пр
илаг
ат
от по
-
ранна дата о
т Бан
ката,
продъ
лжение
изискван
ия
не
възпрепя
тстват
прод
авача
-
л
изинг
ополучат
ел
да
признае
в
печалбата
или
загубата
печа
лба
или
загу
ба,
свързана
с
частичн
ото
или
пъ
лното
пр
екратя
ване
на
лиз
ингов
ия
договор.
Продава
чът
-
лиз
ингополу
чате
л
прила
га
из
менен
ията
р
етросп
ективн
о
в
съ
ответс
твие
с
МС
С
8
Счетово
дна
по
литика,
промен
и
в
с
четово
дните
п
риб
лизителн
и
оц
енки
и
грешки
за
про
дажби
те
и обратния
лизинг п
о сделки, ск
люч
ен
и сле
д
дата
т
а на п
ървон
ачално
то п
рилагане.
•
Изменен
ия
на
МСС
21
Ефект
и
от
промен
ите
в
обм
енните
курсове:
Л
ипса
на
конверт
ируемос
т, в си
ла от 1 ян
уари
2025
г
., приет
и от ЕС
Изменен
ията:
Уточняв
ат, к
ога едн
а в
алута
може
да б
ъде об
менен
а в
друг
а ва
лута
и кога
не
е
–
даде
на
валу
та
може
да
бъ
де
обм
енена,
когато
п
редпр
иятието
е
в
състояние
да
обмени
таз
и
валута
за
другата
валута
чрез
п
азар
и
ил
и
об
менни
механизм
и,
които
с
ъздават
пр
иложим
и
п
рава
и
задъ
лжения
без н
еоправ
дано
забав
яне
към
датат
а на
оц
еняван
е
и
за о
преде
лена
це
л; Е
дна
в
алу
т
а не
мож
е
да
бъ
де
обмен
ена
в
дру
гата
валута,
ак
о
п
редпр
иятиет
о
м
оже
да
по
лучи
само
не
значите
лна
сума от д
ругата
валута.
Уточняв
ат,
как п
редпри
ятието
оп
реде
ля об
менния
курс,
койт
о д
а се
пр
илага,
когат
о в
алутат
а не
може
да
б
ъде
обменен
а
—
ког
ато
валутат
а
не
може
да
бъде
обм
енен
а
към
дат
ата
на
оценяван
е,
пре
дприяти
ето
оцен
ява
сп
от
ва
лутния
курс
к
ато
курс
а,
ко
йто
би
с
е
прилож
ил
към
обичайна
сдел
ка
м
ежду
пазарни
участниц
и
към
датата
на
оценяване
и
който
б
и
от
разил
достоверн
о пре
облад
аващите и
коно
мически усл
ови
я.
Изискват
оповес
тяване
на
допъ
лн
ителна
инфор
мация,
когато
в
алутата
не
мож
е
да
б
ъде
обменена
—
ко
гато
валу
тата
не
може
д
а
бъде
обмен
ена,
пре
дприя
тието
оповес
тява
информац
ия,
която
б
и
дала
въ
зможнос
т
на
пол
звате
лите
на
не
говите
финансов
и
отчет
и
да
преценят,
как
липса
та
на
конверт
ируемос
т
на
ва
лут
ата
в
лияе
или
се
очаква
да
се
отраз
и
н
а
неговите
финанс
ови рез
ултат
и, фин
ансово с
ъсто
яние
и пари
чни потоц
и.
Изменен
ията
обхва
щат
и
с
ъответст
ващите
измен
ения
на
МСФО
1,
к
оито
пр
еди
тов
а
се
отнасяха,
но
не опр
едел
яха
конверт
ируемос
тта.
•
Изменен
ия
на
МСС
7
О
тчети
за
пар
ичните
потоц
и
и
МСФО
7
Фин
ансов
и
инстру
менти:
Оповестяв
ания:
Споразу
мения за
финанс
иране н
а достав
чици в си
ла от 1 яну
ари 2024
г.,
приети
от
ЕС
Изменен
ията
добавят
изискв
ане
за
опо
вестяв
ан
е
към
МСС
7
,
в
което
се
пос
очва,
че
предприя
тието
е
длъжн
о
да
оп
овест
и
информац
ия
за
своите
споразу
мения
за
финан
сиране
н
а
доставчиц
и,
кое
то
дав
а
възм
ожнос
т
на
ползвател
ите
на
финансовите
отчети
да
оцен
ят
ефектите
от
тез
и
с
пора
зумен
ия
върху
задъ
лжен
ията
и
пар
ичн
ите
пот
оци
на
пред
прияти
ето.
Освен
това
МСФО
7
беш
е
изменен,
за
да
се
добавят
сп
оразумен
ия
з
а
финанси
ране
н
а
доставчиц
и
като
приме
р
в
ра
мките
н
а
изис
квания
та
за
оп
овестяв
ане
н
а
инфор
мация
относ
но
изложенос
тта на п
ре
дприятиет
о на
концен
трац
ия н
а ликв
иден
рис
к.
За
да
се
постигне
целт
а
на
оповес
тяван
ето,
предпр
иятието
щ
е
бъд
е
за
дължен
о
да
оп
овести
обобщено
за св
оите сп
оразумен
ия за
финанс
иран
е на дост
авчиц
и:
-
Сроковет
е и ус
ловията
на до
говорен
остите
-
Балансов
ата
сто
йност
и
с
вързан
ите
с
нея
с
татии,
предс
тавен
и
в
отчет
а
за
фин
ансово
то
състоян
ие на пр
едприят
ието, н
а задъ
лжения
та, ко
ито са
част от
спораз
уменият
а
-
Балансов
ата
сума и
свъ
рзани
те
с
нея статии, за
ко
ито доставчицит
е
вече са
п
олучил
и
плащане
от пре
достав
ящите фин
ансир
ане
-
Диапазон
и
на
падежит
е
на
плащан
е
както
за
тези
финан
сови
задълж
ения,
к
оито
са
част
от
споразумен
ие
за ф
инансиран
е
на
доставч
ик,
т
ака
и
з
а
сравн
ими
тър
говски
з
адължен
ия,
които не
са час
т от спо
разу
мение за
финанс
иране
на дос
тавчик
-
Информ
ация з
а ли
квидния
риск
.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
9
2.
Съществе
на инф
ор
м
ация
за
с
четовод
ната по
лит
ика
(a)
Признав
ане на
приходи
(i)
Лихви
Приходит
е
от
и
разх
одит
е
за
лихви
с
е
призн
ават
в
печалбат
а
или
загу
бата
съгласно
п
ринцип
а
на
начисля
ванет
о
н
а
б
аза
ефекти
вна
дох
одн
ост
на
акт
ива
(пас
ива)
или
съот
ветн
ата
променл
ива
дох
одн
ост.
Еф
е
кт
ивният
лих
вен
про
цент
е
тоз
и,
който
точно
д
искон
тир
а
очакван
ите
бъ
дещи
п
аричн
и
пл
ащания
и
пос
тъплен
ия
пр
ез
с
рока
н
а
съществуван
е
н
а
финансов
ия
актив
ил
и
пасив
до
баланс
овата
стойнос
т
на
актива
или
пасив
а.
Когато
изч
ислява
ефек
ти
вния
лихвен
проц
ент, Банката
оценява бъде
щите пари
чни потоц
и, отчитай
ки всички
договорн
и услов
ия на
фин
ансовия
инструм
ент без
бъдещ
ите за
губи от
кредита.
Изчисл
яван
ето
на
ефе
кт
ивния
л
ихвен
пр
оцент
включв
а
всич
ки
комис
иони
,
по
луче
ни
или
платени,
как
то
и
отстъп
ки
ил
и
преми
и,
коит
о
с
а
неразде
лна
част
от
ефек
тивния
лих
вен
процент.
Т
ранз
акционн
ите
разхо
ди
с
а
вътреш
но
п
рисъщ
и
разх
оди,
д
иректн
о
отнася
щи
с
е
към
придоби
ването, е
митир
ането
или от
писван
ето на
финанс
ов акт
ив и
ли пасив.
Лихвен
ият
приход се
изчислява
чрез
прилагане
н
а
ефе
ктивн
ия
лихвен
про
цент
върху
б
рутната
стойност
н
а
фин
ансов
ия
актив,
с
изкл
ючение
н
а
об
езценен
ите
акт
иви,
за
които
е
фективн
ият
лихвен проц
ент с
е при
лага върх
у аморт
изиран
ата с
тойност н
а
финанс
овия а
ктив.
(ii)
Такси и
комисиони
Приход
ите
от и разх
оди
т
е з
а так
си и к
омис
иони
от
финансов
и у
слуг
и н
а Б
анката
се
при
знав
ат
в
печалбата
или з
агубат
а, к
огато съ
ответнат
а ус
луга е из
вършен
а.
(iii)
Нетни приходи от
търговски
операции
Нетните
прихо
ди
от
търговски
операци
и
включват
приходи
и
разходи
от
продажби
и
промени
в
справедл
ивата
стойнос
т
на
фин
ансов
и
актив
и
и пасиви
за
тър
гуване, както
и
приход
ите
от
търговия
с
чужд
естранн
а
валу
та
и
курсов
ите
раз
лики,
п
роизт
ичащи
от
преоц
енката
на
откритата
валутн
а поз
иция на Б
анката.
(iv)
Дивиде
нти
Приходит
е
от
дивиде
нти
се
призн
ават,
к
огато
с
е
реа
лизира
пр
авото
з
а
т
яхното
по
лучаван
е.
Обикнов
ено
това
е
д
атата,
къ
м
която
дъ
ржате
лите
на
акц
ии
и
дялов
е
могат
да
по
лучат
одобрения
див
идент.
(b)
Принципи
на от
читане н
а инв
естиции в
дъщ
ерни пр
едпри
ятия
Инвес
тици
ите
в
дъщерн
и
предпр
ият
ия
се
отчит
ат
по
ц
ена
на
придоб
иване,
н
амален
а
с
начислена
та обе
зценк
а.
(c)
Валутни о
перац
ии
(i)
Функционал
на в
алута
и валута
на пр
едставя
не
Финансо
вите
от
чет
и
са представени
в
бъ
лгарск
и
левове, която
е
фу
нкц
ионалн
ата
валута и
валутата н
а
пре
дставян
е на Б
анката.
(ii)
Сделки
и салда
Операци
ите
с
чуж
дестра
нна
валут
а
се
от
читат
въ
в
функц
ионалн
а
та
валут
а
по
обм
енния
курс,
приложи
м
в ден
я
на
извъ
ршван
е
на
сделкат
а.
Паричн
и
активи
и
пас
иви,
деном
инирани
в
чуждестран
на
валут
а,
се
отчитат
във
функциона
лната
ва
лута
по
з
аклю
ч
ите
лния
курс
в
деня
на
изготвяне
на
о
тчет
за
финанс
ово
състоян
ие.
Курс
овата
разли
ка,
произ
тичаща
от
паричн
и
позиции
е
разли
ката
меж
ду
ам
ортизи
раната
с
тойн
ост
във
функци
онална
валута
в
нач
алото
на
периода,
коригир
ана
с
ефективнат
а
лихва
и
п
лащ
анията
през
пе
риода
и
аморт
изирана
та
стойност
в
чуждестран
на
валута
превалу
тирана
по
курса
в
края
на
периода.
Непари
чни
актив
и
и пасиви
деном
инирани
в чуж
дестранн
и валу
ти, кои
то се от
читат п
о спра
ведл
ива стойнос
т, с
е
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
10
2.
Съществе
на инф
ормац
ия
за
с
четоводна
та пол
итик
а, продъ
лжени
е
(c)
Валутни о
перац
ии
,
про
дълж
ение
(ii)
Сделки
и салда, прод
ължение
превръща
т
във
функцион
алната
валут
а
по
курса
на
датата,
към
коят
о
е
опр
еделен
а
справедл
ивата с
тойност
.
(iii)
Чуждестр
анни
дейнос
ти
Функцион
алната
ва
л
ута на
чужде
ст
раннит
е де
йнос
ти
в
Кипър
ръ
ководст
вото
п
риема,
че
е
евр
о.
При
опреде
ляне
на
фун
кциона
лната
валу
та
на
чуж
дестранн
ите
дейност
и
се
взе
ма
предвид,
че
те
осъщес
твяват
своя
та
дейн
ост
като
продъ
лж
ение
на
дейността
н
а
осн
овната
от
четн
а
единиц
а.
(d)
Финан
сови активи
(i
)
П
ризнаване
Банката
п
ризнав
а
финанс
ов
актив
когато
стане
с
трана
п
о
догов
орните
у
слов
ия
на
инс
трумент
а.
Банката
пъ
рвонача
лно
п
ризнава
търговск
ите
и
др
угите
вз
емания
към
датата
на
транз
акцията.
Вземания
та
от
клиент
и
т
е
въ
зникват
,
когато
су
мите
се
пред
оставят
на
кред
итополуч
ателит
е.
Всички
финансов
и
активи
се
признават
първона
чално
по
справедлива
стой
ност
плюс,
в
с
лучай
на ф
инансо
в а
ктив
не
по
с
праведлив
а с
тойност
в п
ечалба
или
загу
ба,
тра
нзакционн
ит
е р
азходи
пряко отнас
ящи
се до пр
идоби
ванет
о на
ф
инанс
овия
ак
тив.
Банката
к
лас
ифиц
ира
фина
нсови
те
си
актив
и
в
следн
ите
ка
тего
рии:
финан
сов
и
актив
и
отчитан
и
по
амо
ртизира
на
стойн
ост;
ф
инансо
ви
акт
иви
отчит
ани
по
с
правед
лива
сто
йност
в
другия
вс
еобхва
тен
дох
од;
ф
инансо
ви
акт
иви,
отч
итани
по
с
праве
длива
с
тойност
в
печ
а
лбат
а
или
з
агу
бата
.
Ръко
водс
твото
определя
класи
фикац
ията
на
инвестици
ите
п
ри
първон
ачалн
ото
им
призна
ване
съоб
разн
о
бизнес
моде
ла
за
у
правлен
ие
на
дадения
к
лас
финансов
и
актив
и
и
договорн
ите хар
актер
истики на п
аричн
ите пот
оци
на финанс
овия
а
ктив
.
(ii)
Фин
ансови а
ктиви отчитани по амортизирана с
тойност
Дългови и
нструм
енти, които
Б
анката държи
в
рамките на
бизн
ес
модел с
ц
ел
съб
иране
на
договорен
ите
па
рични
потоци и
при които
дог
оворнит
е
пар
ични
п
отоци пораждат
п
лащани
я
единствен
о
на
главн
ица
и
лих
ва
,
се
от
чи
тат
по
аморт
изиран
а
стойнос
т.
След
първ
онача
лното
признаван
е акти
вите с
е отчит
ат по ам
ортизи
рана с
тойност.
Отчитанет
о
по
аморти
зирана
стойнос
т
изис
ква
прилаганет
о
на
метода
н
а
ефективния
лихвен
процент.
Амортизиран
ата
с
тойност
на
финанс
ов
а
ктив
пас
ив
е
с
то
йността
п
о
коя
то
финансов
ият
а
ктив
е
отч
етен
пъ
рвонача
лно,
н
амален
а
с
п
огашен
ията
по
главницат
а
п
люс
ил
и
минус
натру
панат
а
амор
тизац
ия
с
изпо
лзван
е
н
а
м
етода
н
а
ефект
ивния л
ихвен
пр
оцент
н
а
всяка
разли
ка
между
първон
ачалн
ата
стойнос
т
и
стойнос
тта
на
пад
еж
и
намален
а
с
обезценк
ата.
(iii)
Финансо
ви акти
ви от
читани
по спра
ведли
ва ст
ойност в
дру
гия все
обхват
ен дохо
д
Дългови
инс
трумент
и,
коит
о Бан
ката
държ
и в
ра
мкит
е на
бизн
ес м
одел
с
цел
както с
ъбир
ане н
а
договорен
ите парични
п
отоци
така и
пр
одажб
а
н
а
акт
ива
и
пр
и които
д
оговорн
ите
паричн
и
потоци
п
ораждат
п
лаща
ния
един
ствен
о
на
г
лавница
и
л
ихва
с
е
отчит
ат
по
справе
длива
стойност
в
дру
гия
в
сеобх
ватен
доход.
След
пъ
рво
началнот
о
пр
изнаван
е
а
ктивът
с
е
оцен
ява
по
справедл
ива стойност
с отчитане на пром
ените
в справедлива
та стойн
ост в преоценъ
чния
резерв
на
инвестиции
те
в
ценн
и
книжа
(друг
ия
все
обхв
атен
доход).
Ко
гато
дълговият
инструмент
се
отпише,
н
атрупан
ите
п
ечалби
или
з
агуби
пр
изнати
в
другия
всеоб
хватен
доход
се прехвър
лят в
печа
лбата и
ли загуб
ата.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
11
2.
Съществе
на инф
ормац
ия за
с
четово
дната по
лит
ика, про
дължени
е
(d)
Финан
сови ак
тиви, про
дъ
лжение
Позицият
а
съдърж
а
д
ве
подкате
гори
и:
фин
ансови
актив
и
държан
и
за
търгуван
е
и
фин
ансови
активи,
кои
то
н
е
са
кл
асифиц
ирани
в
го
рните
дв
е
катего
рии.
Да
ден
фин
а
нс
ов
акт
ив
се
класиф
ицир
а в
тази к
атег
ория а
ко е
придоб
ит с
цел п
родаж
ба в
кратък с
рок
или
догов
орните
му
характер
истики
не
от
гова
рят
на
услов
ието
да
пор
аждат
плащ
ания
единс
твено
на
главница
и
лихва.
Дериват
ивите
с
ъщо
се
катег
оризи
рат
кат
о
държ
ани
за
търгу
ване
,
освен
ако
не
са
опред
е
лени з
а х
едж
иращ
и инстр
уме
нти.
(iv)
Финансо
ви акти
ви, о
тчит
ани по спр
аведли
ва
стойност
в печ
албат
а ил
и загуб
ата
Позицият
а
съдърж
а
д
ве
подкате
гори
и:
фин
ансови
актив
и
държан
и
за
търгуван
е
и
фин
ансови
активи,
кои
то
н
е
са
кл
асифиц
иран
и
в
го
рнит
е
две
кат
егори
и.
Даден
фина
нс
ов
акт
ив
се
класифиц
ира в
тази
катег
ория а
ко е
придоб
ит с
цел п
родаж
ба в
кратъ
к срок
или
догов
орните
му
характер
истики
не
от
гова
рят
на
услов
ието
да
пор
аждат
плащ
ания
единс
твено
на
главница
и
лихва
.
Де
риват
иви
те
с
ъ
що
се
катег
оризи
рат
като
държан
и
за
търгув
ане,
освен
ак
о
не
са
определен
и за
хеджира
щи инс
трумен
ти.
Банката
не
определя
н
икой
дълго
в
интрумен
т
за
отчитан
е
по
справ
едлива
сто
йност
в
печалбата
или
загуб
ата
за
д
а
п
ремах
не
или
з
начителн
о
да
нама
ли
т.
нар.
сч
етоводн
о
несъотвес
твие.
(v)
Капиталови
инструме
нти отчит
ани п
о справедли
ва сто
йнос
т в други
я всео
бхвате
н
доход
Банката
мож
е
да
направ
и
неотмен
им
избо
р
да
приз
нава
промен
ите
в
справ
едливат
а
стойнос
т
в
инвест
иции
те
в
кап
ита
ло
ви
инстру
ме
нти
в
другия
вс
ео
бх
ватен
доход
в
мест
о
в
печалб
а
та
ил
и
загубата. Пе
чалбит
е или загубите от промен
и в справедлив
ата стойнос
т ще се показват в
другия
всеобх
ватен
дох
од
и
п
осле
дващо
няма
да
могат
да
с
е
прекл
асифи
цират
в
п
ечалб
ата
или загубата. Когато
капиталов
ият инструм
ент се отпише, натру
паните печалб
и и
ли
загуби
признати
в друг
ия все
обхватен
дохо
д напр
аво се
прех
върлят
в дру
ги рез
ерви и
нераз
предел
ена
печалба.
(vi)
Преклас
ификация
Ако
Бан
ката
прекласи
фицир
а
ф
инансов
актив
от
кат
егори
я
„оц
енявани
по
спра
ведл
ива
стойност
през
пе
чалб
ата
или
за
губ
ата“
в
кат
егори
я
„
оценяван
и
по
справ
едлива
стойн
ост
през
друг
всеобх
ватен
доход“
,
ф
инансов
ият
ак
тив
продъ
лжава
д
а
с
е
оценя
ва
по
справед
лива
стойност.
Преоц
енъчн
ият
резерв
за
инстру
мен
та
ще
се
формира
от
измен
енията
до
справедл
ива ст
ойност
след
датата н
а
прек
ласифи
кац
ият
а.
Ако Б
анкат
а
прек
ласифиц
ира
фин
ансов
а
ктив
от
ка
тегория
оценяван
по
ам
ортиз
ирана
ст
ойност
в
категория
оцен
яван
по
справе
длива
сто
йнос
т
в
печа
лбата
ил
и
з
агуб
ата,
неговата
справедл
ива ст
ойност
се
измерва
към
датата
на
преклас
ифи
кация
та.
Ра
зл
иката от
пре
оценкат
а
се признава
в печа
лбата
или загубата.
Ако
Банк
ата
п
реклас
ифи
цира
ф
инансов
акти
в
от
категория
оценя
ван
по
справе
длив
а
стойн
ост
в
печалба
та
или
загу
бат
а
в
катег
ория
оцен
яван
по
аморт
изиран
а
ст
ойност,
него
вата
справедл
ива
с
тойност
към
да
тата на прек
лас
ифик
ац
ията
става нова
та му брут
на отч
етна
стойност.
Ако Б
анкат
а
прек
ласифиц
ира
фин
ансов
а
ктив
от
ка
тегория
оценяван
по
ам
ортиз
ирана
ст
ойност
в
к
атегор
ия
оценяван
по
сп
раве
длива
стойно
ст
в
дру
г
всеобх
ватен
доход,
не
говата
спр
аведл
ива
сто
йн
ост
се изме
рва
към
датат
а на
прекл
асификац
ията.
Разл
иката от
пре
оценката
се
признава
в
другия
всеоб
хватен
доход.
Ефектив
ният
лихвен
процент
и
ра
змерът
на
очаквани
кредитни з
агуби н
е се к
ориг
ират всле
дствие н
а пр
еклас
ификац
ията.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
12
2.
Съществе
на инф
ормац
ия
за
счетово
днат
а поли
тика, про
дълж
ение
(d)
Финан
сови ак
тиви, про
дъ
лжение
(vi)
Преклас
ификация, продълже
ние
Ако
Банк
ата
п
реклас
ифи
цира
ф
инансов
акти
в
от
категория
оценя
ван
по
справе
длив
а
стойн
ост
в
друг
всеобхватен
доход
в
категория
оценя
ван
по
аморт
изирана
стойност,
цяла
та
стойност
на
акумулиран
ия
п
реоцен
ъчен
рез
ерв
к
ъм
датата
на
преклас
ификаци
ята
се
нети
ра
с
рещу
справедл
ивата
сто
йност
на
финан
совия
акти
в.
Така
на
практика
се
полу
чав
а,
че
към
датата
на
прекласи
фикац
ията
фин
ансовия
т
а
ктив
е
оц
енен
так
а,
с
якаш
в
инаг
и
е
бил
и
змерван
по
аморт
изир
ана
с
тойно
ст.
Ефект
ивния
т
лих
вен
п
ро
цент
и
разме
рът
н
а
оча
кв
ани
кр
едитн
и
за
губи
не се кори
гират
вследс
твие на
прек
ласифи
кацията
.
Подобна
преклас
ификац
ия
е
въ
зможна
само
с
лед
про
мяна
в
бизнес
моде
ла,
по
който
с
е
управлява
т
ф
инанс
овите
активи
.
При
промян
а
на
би
знес
мод
ела
от
„с
ъбиран
е
на
дог
оворен
и
паричн
и
пото
ци
и
про
дажба“
н
а
„съб
иране
на
догово
рените
па
рични
потоц
и“
банк
ата
прек
ласифиц
ира
обхв
анатит
е
финанс
ови
активи.
За
таз
и
цел
б
анк
ата
пер
иодично
преглеж
да
б
изнес
м
одел
а
в
ис
торичес
ки
п
лан,
като
извършва
анализ
докол
ко
цел
та
за
държан
е
на
фин
ансов
ите
актив
и
от
говаря
н
а
мод
ела
„съб
иране
на
догов
орени
те
пар
ични
потоци“
спр
ямо
модела
„съби
ране
н
а
договорен
и
па
рични
потоци
и
пр
одажба“
.
При
ана
лиза
на
б
изнес
мо
дела
кат
о
ин
ди
кац
ия
за
нас
тъ
пила
про
мяна
на
бизнес
мод
ела
може
д
а с
лужат
кр
итери
и
като:
пра
вителствен
и
ценни
кн
ижа
с
дос
татъчно
дъ
лъг
остатъч
ен
срок,
за
които
няма
осъществен
и
сделк
и
о
т
придоб
иването
им;
емисии
ценни
книжа,
издадени
чрез
частн
о п
ласиране,
о
т
к
о
и
т
о
П
И
Б
п
ритежава
същ
ествена
час
т от
издаден
ия
номинал
и
нямат
активе
н
п
азар.
Пр
и
съ
ществен
о
п
ревишаван
е
н
а
бизнес
модела
в
по
лза
на
модела
„съб
иране на
до
говорен
ите па
рични
пот
оци“,
Банкат
а прецен
ява
дал
и да
извърш
и
прекласи
фикац
ия
н
а
ф
инансов
ите
активи
от
катег
ор
ия
„Финанс
ови
ак
тив
и,
отчитан
и
по
справедл
ива
стойност
в
друг
ия
всеобхватен
доход“
в
кат
егория
„Финан
сови
активи
отчитан
и
по
амортиз
ирана
ст
ойност“
,
като
п
родълж
и
да
управ
лява
ф
инансо
вите
актив
и
так
а,
че
да
реализир
а пари
чни потоц
и само
чрез с
ъбир
ане на
догово
рни пл
ащан
ия
.
Ако
Банк
ата
п
реклас
ифи
цира
ф
инансов
акти
в
от
категория
оценя
ван
по
справе
длив
а
стойн
ост
в
друг
вс
еобх
ватен
доход
в
катег
ория
оцен
яван
по
справед
лива
ст
ойн
ост
през
печ
албата
или
загубата,
финанс
овият а
ктив про
дължава
да се изме
рва по
спра
ве
длива
с
тойно
с
т. Ця
лат
а
стойност
на
аку
мулира
ния
преоценъ
чен
резер
в
към
д
атата
на
прек
ласифи
кацията
се
прекласи
фицира
в печа
лбата и
ли за
губата.
Банката
не прек
ласиф
ицира ни
кой
финансов
пасив.
(v
i
i)
Оценка по спр
аведл
ива сто
йност
Справед
лива
с
тойнос
т
е
цената,
коят
о
б
и
б
ила
п
олу
чена
при
продажб
а
н
а
актив
или
платен
а
при
прехв
ърляне
н
а
пас
ив
при
оби
чайна
с
делка
м
ежду
п
азарни
у
частн
ици
на
ос
новния
п
азар,
или при
липса на
такъ
в, най
-
изгодн
ия пазар,
до който Бан
ката има дос
тъп към датат
а на
оценяван
е.
Сп
раведли
вата
с
тойнос
т
на
п
асив
от
разяв
а
ефекта
от
р
иска
от
н
еизпъ
лнение
н
а
задъ
лжен
ия.
Когато
е
при
ложимо,
Б
анката
използв
а
котир
аната
ц
ена
на
актив
ен
паза
р
за
опреде
ляне
на
справедл
ивата
стойн
ост
на
този
инстру
мент.
Паза
рът
се
счит
а
за
активен
,
ко
гато
сделки
те
за
актив
или
п
асив
се
извър
шват
с
достатъ
чна
честота
и об
ем,
така
че
да
поз
волява
предоста
вяне
на теку
ща информ
ация
за ц
ените.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
13
2.
Съществе
на инф
ормац
ия за
с
четовод
ната по
лит
ика, прод
ължени
е
(d)
Финан
сови ак
тиви, про
дъ
лжение
(v
i
i)
Оценка по
справе
длива
с
тойност, продъ
лжение
Когато
липс
ва
кот
ирана
цена
на
акт
ивен
пазар
,
Банката
сл
едва
д
а
използв
а
максим
ално
подходящ
и
наблюдае
ми
входящи
данни
и
да
свежда
до
минимум
използването
на
ненаблюд
аеми
данн
и.
Целта
на
изп
олзване
то
на
дадена
техника
з
а
оценяв
ане
е
да
се
оц
ени
пр
иблизите
лно ц
ената
, п
о коя
то б
и
се ос
ъщес
твила
оби
чайна
сдел
ка м
ежду
паза
рни у
частниц
и.
Най
-
доброт
о
с
видетелс
тво
за с
правед
лива
с
тойнос
т
при пъ
рвон
ачално
признаване
е
цената
на
транзакция
та
(т.
е.
сп
равед
ливата
с
тойнос
т
на
п
олучено
то
и
ли
дад
ено
въ
знагр
ажден
ие).
Ако
Банката
сч
ита,
че
същ
еству
ва
раз
лика
меж
ду
справе
дли
вата
сто
йност
при
пър
вонача
лно
признаван
е
и
цен
ата
на
сделкат
а,
и
с
праве
дливата
стойност
н
ито
е
подкр
епена
от
доказателс
тва
за
ко
тиран
а цен
а
на
актив
ен
пазар
за
иден
ти
че
н
акт
ив
или
па
сив,
н
ито
се
базира
на техника на
оц
еняван
е, която използва единствено данн
и от
наб
люда
еми пазари, тогава
финансов
ият
инстру
мент
първон
ачално
с
е
пр
изнава
п
о
справед
лива
сто
йност,
к
ориг
ирана
с
разликата
между
справедлив
ата
стойнос
т
при
пър
во
начално
призна
ване
и
ц
ената
на
сделкат
а.
Последва
що
тази
разл
ика
се
признав
а
в
печа
лба
та
или
загу
бат
а
по
подх
одящ
н
ачин
сп
оред
живота
на
инст
румента,
но
не
по
-
къ
сно
от
м
омент
а,
в
к
ойто
е
възможно
да
се
н
апр
ави
оценка
на актива
, напъ
лно изп
олз
вайк
и изцяло
н
аб
люда
еми па
за
рн
и данни и
ли
когато сдел
ката е
пр
иключен
а
.
Ако
акт
ив
и
ли
пасив,
оце
няван
по
сп
раве
длива
стойност
,
има
цен
а
„купува
”
и
цена
„про
дава”,
Банкат
а
призна
ва
акт
ивит
е
и
д
ългит
е
позиц
ии
по
цена
„купу
ва”
и
пасив
ите
и
къс
ите
позици
и
по
цена
„про
дава”.
Б
анката,
която
държи
г
рупа
фин
анс
ови
а
ктиви
и ф
инанс
ови
пасиви,
е
изложена
на
пазарн
и
рискове
и
н
а
кредитен
риск.
Ак
о
Банк
ата
ги
управ
лява
въз
ос
нова
на
нет
ната
си
експозиц
ия
към
пазарн
и
рискове
ил
и
кредитен
ри
ск,
оценяв
ането
на
спр
авед
ливата
стойн
ост
е
в
ъз
ос
нова
на
ц
ената
,
която
би
получило
при
пр
одажб
ата
на
н
етна
дъ
лга
позиция
за
определен
а рискова експозиц
ия или
п
лати
ло при
прехвъ
рлянето на нетна къса позиция за
определен
а
риско
ва
експоз
иция.
В
так
ива
случ
аи
е
не
обход
имо
Банка
та
да
разп
редели
корекц
иит
е
н
а
рав
нище
п
ортфейл
к
ъм
от
делн
ите
активи
или
пас
иви,
к
оит
о
об
разув
ат
Б
анка
та
на финансовите
активи и
ф
инансо
вите пасиви споре
д корекцията за относите
лния риск на
всеки ед
ин инст
румент
от Б
анката.
Банката
оповес
тява
прехвърлян
ето
между
ниват
а
в
йерархи
ята
на
сп
равед
л
ивит
е
стойно
сти
в
края на от
четния п
ерио
д, през
който с
е е ос
ъществ
ила пр
омянат
а.
(vi
i
i)
Отписване
Банката
отп
исва
финанс
ов
ак
тив,
когат
о
д
оговор
ните
прав
а
върх
у
паричн
ите
потоци
от
т
ози
актив
па
дежират
и
ли
ког
ато
Банка
та
е
пр
ехвър
лила
тез
и
права
ч
рез
сд
елка,
при
която
вс
ич
ки
съществен
и
рискове
и
изгоди
произт
ичащи
от
собс
твеността
на
актива
с
е
п
рехвър
лят
н
а
купувача.
Всяко учас
тие във вече пр
ехвър
лен финанс
ов актив, ко
ето Банката
запазв
а или
създава,
се отч
ита са
мост
оятелно
като от
делен
актив
или п
асив.
Ба
нката
отписв
а
ф
инанс
ов
пас
ив,
когато
догов
орните
задъ
лжен
ия
по
не
го
се
погас
ят,
и
зтекат
или бъ
дат о
тмен
ени.
Банката
изв
ършва
сде
лки,
при
които
пр
ехвър
ля
финансов
и
активи,
приз
нати
в
нейния
отчет
за
финансов
ото
с
ъстояние
,
като
запазв
а
вс
ички
или
по
-
голям
а
част
от
р
исков
е
те
и
и
згоди
те
с
вързан
и
с
тези
актив
и.
В
случаит
е
когато
Банката
е
зап
азила
вси
чки
или
по
-
гол
яма
част
от
рисковете
и изгод
ите свъ
рзани с
активи
те, посл
едните не с
е от
писват о
т от
чета за
финансо
вото
състоян
ие
(при
мер
за
т
акива
сделк
и
са
реп
о
с
делк
ите
-
про
дажба
с
уговорк
а
за
об
ратно
изкупу
ване
).
При
сделки,
при
които
Ба
нката
нито
запазв
а,
нито
прехвър
ля
рисковете
и
из
годите,
свързан
и
с
финансов
актив,
пос
ледн
ият
се
отп
исва
от
от
чета
з
а
финансо
вото
съ
стоян
ие
тогав
а
и
с
амо
тогава,
ко
гато
Банк
ата
е
загуби
ла
контро
л
върху
него.
Правата
и
задължен
ията,
коит
о
Банката
запазва в
тези с
лучаи с
е
отчитат
отделн
о като
актив и
ли пас
ив. При
сделк
и, при
които Бан
ката
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
14
2.
Съществе
на инф
ормац
ия за
с
четовод
ната по
лит
ика, прод
ължени
е
(d)
Финан
сови ак
тиви, про
дълже
ние
(vi
i
i)
Отписване
,
продължение
запазва
к
онтрол
върху
акт
ива,
нег
овото
от
читан
е
в
отч
ета
за
финансовот
о
състояние
продължа
ва, н
о
до раз
мера
опре
делен
от
степен
та
, до
коят
о Бан
ката
е з
апа
зила у
част
ието с
и в
актива и н
оси р
иска от п
ромяна
в н
еговат
а
стой
но
ст.
(e)
Парични
средств
а
Паричнит
е
средс
тва
включват
па
ри
в
брой,
паричн
и
средс
тва,
депозирани
в
ц
ентралн
ите
бан
к
и
и
кра
ткоср
очн
и
вис
око
ликви
дни
с
ме
тки
и
взе
ман
ия
от
б
анки
с
ориг
инале
н
матур
итет
до
т
ри
месец
а
.
(f)
Инвестиц
ии
Инвес
тици
и
в
дъл
го
ви
и
нструм
енти,
коит
о
Банка
та
държ
и
в
рамкит
е
на
бизнес
мод
ел
с
цел
събиране
на
дог
оворени
те
парични
потоц
и,
се
класифиц
ират
като
финан
сови
актив
и
отчитани
по
амо
ртизиран
а
сто
йнос
т.
И
нвестици
и
в
дъ
лгови
инструмент
и,
к
оито
Б
анката
държи
в
рамките
на б
изн
е
с моде
л с цел
събир
ане на
до
гово
рените
п
арични
пот
оци
и
прод
ажба
се
к
ласифиц
ират
като
финанс
ови
активи
отчит
ани
по
справ
едлива
с
тойност
в
друг
ия
всеобх
ватен
дохо
д.
Всички
остана
ли инвестиции, включит
елно тези, договор
ните условия
,
на които не удовлетворява
т
изискв
анет
о
да
поражда
т
плащани
я
само
на
главн
ица
и
лихва,
се
класифиц
ират
кат
о
отчитани
по справ
едлива с
тойност
в печ
албата
или з
агубата.
(g)
Споразуме
ния з
а отдав
ане и
наемане
на цен
ни
книжа, ре
по сделк
и
(i)
Отдаване и нае
мане
на ц
енни кни
жа
Инвести
ц
ии,
о
тда
ден
и
по
силата
на
с
поразу
мени
я
за
отдаван
е
под
н
аем
на
цен
ни
книжа,
с
е
отчитат
в
отч
ета
за
фин
ансовот
о
със
тоян
ие
и
с
е
оц
еняват
с
ъгл
асно
с
четов
одната
пол
итика,
приложи
ма за
актив
и отчита
н
и по справед
лива с
тойност в печалбат
а или загубат
а или по
сп
раведлива
стойн
ост,
отчитана
в
друг
всеобхв
атен
доход
.
Пар
ичните
средс
тва,
получени
като
обезпечен
ия пр
и отдаван
е по
д наем н
а ценн
и кн
ижа, се от
читат
като з
адълж
ения
към бан
ки или
други
клиент
и.
Инвестиц
иите,
наети
п
о
споразумен
ия
за
наем
на
ценни
книжа,
н
е
се
п
риз
нава
т
като
акт
ив
на
Б
анката.
П
аричн
ите с
редст
ва,
пре
доставен
и
по
дого
вори
за
на
ем
на
ценн
и кн
ижа,
се
отч
итат
ка
то
кред
ити
и
ав
анс
и
на
банк
и
и
ли
дру
ги
клиен
ти.
Прих
од
ите
и
ра
зхо
дите,
възникна
ли
в
резу
лтат
на
с
делки
за
н
аеман
е
и
ли
от
даван
е
н
а
цен
ни
книж
а,
се
п
риз
нават
на
принц
ип
а
на
начисля
ване
то
за
периода
на
извършв
ане
на
сдел
ките
като
пр
иход
или
разхо
д
за
лихви.
(ii)
Споразуме
ния за репо сде
лки
Банката
скл
ючва
догов
ори
за
покупка
(про
дажба)
на
инвестиц
ии
по
силата
на
сп
оразумен
ия
за
обратна
п
родажб
а
(поку
пка)
н
а
иде
нтичн
и
ин
вести
ции
на
пре
двар
ително
определ
ена
бъ
деща
дата п
о
определ
ена
фиксиран
а
цена.
Заку
пените
и
нвестици
и, п
одлежа
щи
на
обратн
а пр
одажб
а
на оп
реде
лена
бъ
деща
дата,
не
с
е п
ризнава
т
в
отчет
а з
а
финан
совот
о със
тоян
ие.
Изпла
тените
суми
с
е отчитат
като
за
еми
на
банк
и или
др
уги
к
лиент
и, като
с
ъотв
етн
ите ценни
книжа
се
отчитат като
обезпечен
ие. Инвестиции, продаден
и
по
споразу
мения за
о
братно откупуване,
продължа
ват
д
а
се
отчитат
в
отчет
а
за
финан
совото
състоян
ие
и
се
оценяват
съгласн
о
счето
в
одната п
олит
и
ка ка
то активи
за търгу
ване
или като
актив
и на ра
зполо
жение з
а про
дажба.
Получен
ите су
ми от про
дажб
ата се о
тчитат
като за
дължен
ия към бан
ки и
ли друг
и клиенти
.
Разликат
а
меж
ду
стойн
остите
пр
и
п
окупка
(про
дажба)
и
при
обратн
ата
п
родажб
а
(
покупк
а)
с
е
начис
ляв
а
за пер
иода н
а
сделкат
а и се
предст
авя к
ато лихве
н пр
иход (разх
од).
(h)
Привлечени ср
едств
а
Привлечен
ите
средс
тва
се
приз
нават
пъ
рвонача
лно
п
о
ц
ена
на
прид
обиван
е,
която
вк
лючва
полученит
е сре
дства (с
праве
дливата с
тойнос
т на п
олучен
ото вл
ожени
е), нет
но от
разходит
е по
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
15
2.
Съществе
на инф
ормац
ия за
с
четовод
ната по
лит
ика, прод
ължени
е
(h)
Привлечени ср
едств
а, п
родъл
жение
сделкат
а.
В
посл
едствие
прив
лечен
ите
средс
тва
с
е
пре
дставят
п
о
аморт
изирана
с
тойнос
т,
кат
о
всяка
разлика
между
полученит
е
средс
тва
и
стойн
ост
та
на
падеж
с
е
признава
в
печ
албата
или
загубата за пе
риода на прив
лечен
ите средств
а по метода на еф
ективн
ия лихвен
процент.
Когато
Банката
заку
пи
с
вой
дълг,
то
й
с
е
отпис
ва
от
отчета
за
финансо
вото
състоян
ие
и
разликата
между
ба
ланс
овата
стойн
ост
н
а
дълга
и
п
латена
та
сума
с
е
включв
а
в
други
н
етни
операти
вни прихо
ди.
(i)
Компенсир
ане
Финансо
вите
активи
и
пасиви
се
компенс
ират,
а
нетнат
а
с
тойност
се
отчита
в
отчет
а
за
финансов
ото
състоян
ие,
когато
Банката
има
з
аконн
о
пр
аво
да
компенс
ира
п
ризнат
и
те
стойнос
ти
и
възна
мерява
д
а извърш
и уреж
дане н
а сдел
ките на
нетна
основ
а.
(j)
Обезценк
а на фи
нансо
ви акт
иви
Банката
признава
12
-
мес
ечна
очаквана
креди
тна
з
агуба
като
загуба
от
обез
ценка
,
когато
няма
значите
лно
ув
еличени
е
н
а
кредитн
ия
рис
к
сп
рямо
първонача
лното
п
ризн
аване
на
финансови
я
актив
.
Когат
о
има
зн
ачите
лно
у
величен
ие
н
а
к
редитн
ия
риск
спря
мо
първон
ачалнот
о
му
признаван
е
като
загуб
а
от
обезц
енка
се
при
знават
очакваните
кредитн
и
загу
би
за
целия
ж
и
во
т
на фин
ансов
ия
актив
.
Увелич
ение
то на
кр
едит
ния рис
к
с
е
оп
редел
я
от информац
ия
относно
сле
дните фактори
и
събит
ия за
длъж
ника
или
експ
озиц
ията:
•
вътрешн
обанков
поведе
нчески скор
инг за физическит
е лица, както и за търговц
и и
институц
ии с експ
озиц
ии с разме
р под п
раг н
а същес
твеност;
•
намален
ие
на
кре
дитнат
а
оценк
а
(външ
на
или
вътрешноб
анков
а)
с
оп
ределена
степен
при търг
овци и
институц
ии с екс
позиц
ии с р
азмер н
ад праг
на същ
ествен
ост;
•
наличие н
а пр
осрочие;
•
други
инд
икац
ии.
(k)
Имоти и
оборудване
З
емята
и сгр
адите
са п
редс
тавени
в о
тчета
за
финан
совото
със
тояние
по
преоцен
ена
стойн
ос
т,
която
е
справ
едливат
а
стойност
към
да
тата
на
преоце
нката,
на
малена
с
послед
ващ
о
начислена
та
амортиз
ация
и
п
оследв
ащо
начисле
ната
обезцен
ка.
Всичк
и
д
руги
кл
асове
а
кти
ви
и
моти
и
оборудв
ане
са
пре
дставен
и
в
о
тчета
за
финанс
овото
със
тояние
п
о
ц
ена
на
придоби
ване, нам
алена с
нач
ислен
ата амо
ртизаци
я и на
числена
та обе
зценк
а.
Амортизац
ията
се
начис
лява
на
б
аза
линейн
ия
метод
по
установ
ени
норми
с
ц
ел
намаляван
е
сто
йно
стт
а
на
дълго
трайн
ит
е
активи
в
рамк
ите
на
очаква
ния
срок
на
тя
хното
използван
е.
По
-
долу
са п
редс
тавен
и изпо
лзван
ите год
ишни
амортиз
ационн
и норм
и:
Активи
%
•
Сгра
ди
3
-
10
•
Съоръжен
ия и об
орудван
е
10
-
50
•
Стопанск
и инвент
ар
10
-
15
•
Транспортн
и сре
дства
20
•
Подобрен
ия на на
ети с
гради
2
-
50
Актив
ите
не
се
амор
тизи
рат
до
м
омент
а
на
тяхн
ото
въ
вежд
ане
в
екс
плоа
тация
и
прехвър
лянето
им от а
ктиви в
процес н
а изгр
аждан
е в съотв
етна
та кате
гория
активи.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
16
2.
Съществе
на инф
ормац
ия за
с
четовод
ната по
лит
ика, прод
ължени
е
(l)
Нематериал
ни ак
тиви
Немат
ериа
лни
акт
иви,
пр
идоб
ити
от
Бан
ка
та,
се
о
тчитат
по
цен
а
на
п
ридо
биване,
нам
ален
а
с
натрупана
та амор
тизац
ия и съ
с загуби
те от
обезце
нка.
Амортизац
ията
се
изчисляв
а
на
база
линейн
ия
мет
од
за
пе
риода
на
очакван
ия
срок
на
ползване.
По
-
д
олу са п
редстав
ени
използ
ваните
годишн
и аморт
изацион
ни н
о
рми:
Активи
%
•
Лиценз
и
и търго
вс
ки мар
ки
10
- 14
•
Програмн
и проду
кти
10
-
50
(m)
Инвестиц
ионни
имот
и
Инвестиц
ионен
и
мот
е
такъв
им
от
(земя
или сгра
да
–
или
част
о
т
сгра
да
–
и
ли
и
две
те),
който
е
държан
с
це
л
прих
оди
о
т
на
еми
ил
и
ув
еличаван
е
на
сто
йността
.
Ба
нкат
а
изб
ир
а
за
своят
а
сч
етоводна
по
лити
ка
на
отчитане
на
инв
естици
онн
ите
им
оти
мо
дела
н
а
справ
едлив
а
сто
йност
и
г
о
прил
ага
пос
ледов
ателно
за
всич
ки
свои
инв
естиционн
и
имо
ти
.
И
нвес
тицион
ните
им
оти
първонача
лно
се
призн
ават
по
цена
на
пр
идобиван
е,
а
в
последс
твие
се
о
тчитат
по
справедл
ива ст
ойност
и прих
одите
и разх
одите
от пр
еоцен
ка се
призн
ават в пе
чалб
ата в
периода н
а възн
икванет
о им.
Прекласи
фициран
е
от
акт
иви
придоб
ити
като
об
езп
ечения,
от
читани
к
ато
ма
териалн
и
запаси,
в
инвест
ицион
ни
им
от
и
се
доп
уск
а
п
ри
на
личие
на
договор
за
отдаван
е
под
наем
на
съот
ветния
имот.
Прек
ласифиц
иране
от
ак
тиви,
от
читани
по
М
СС 1
6 И
моти
и
об
орудван
е, в
ин
вестиц
ионн
и
имоти
се
извъ
ршва
пр
и
прекратяван
е
на
ползването
на
актива
от
стран
а
на
Банката
.
Справед
ливата
с
тойнос
т
на
акти
вит
е
от
к
лас
инвест
ицио
нни
имоти
е
опр
еделен
а
от
независим
и вън
шни оц
ените
ли на
имущес
тво, им
ащи
признат
а проф
есион
ална
квалиф
икация
и
скорошен
опит
с
оц
енява
нето
на
имоти
с
местонах
ожден
ие
и
кат
егория
сходни
на
оценяванит
е
чрез изп
олзван
е на н
адеж
ни
техн
ики
за о
пр
еделя
нето
н
а с
праведливит
е сто
йности.
(n)
Провизии
Провизия
се
о
тчита
в
отчета
з
а
финанс
овото
съ
стоян
ие,
когат
о
Банка
та
е
поел
а
законо
в
или
договорен
анг
ажимент
в
рез
ултат
н
а
мин
ало
с
ъбитие,
п
огасяв
анет
о
на
к
ойто
е
в
ероя
тно
да
бъде
свързан
о
с
нама
ляван
е
на
икон
омиче
ски
ползи
и
може
да
с
е
направ
и
надеж
дна
оценка
н
а
сумата на
з
адължен
ието. В
случ
ай че
ефе
ктът е
същест
вен, провизията се
опр
еделя чрез
дисконти
ране
на
очакван
ите
бъ
дещи
па
рични
пот
оци
на
б
аза
дискон
тов
фактор.
Дискон
товият
фактор
с
е
опре
деля
п
ред
и
об
лагане
с
данъц
и
и
отразя
ва
те
кущата
пазарн
а
оц
енка
на
стойността
на п
арите в
ъв врем
ето и с
пец
ифичните
рискове
за з
адължен
ието.
(o)
Акцепт
и
Един
акцеп
т
възникв
а,
когат
о
Банкат
а
с
е
съглас
ява
да
плат
и,
на
опре
делена
бъ
деща
да
та,
определен
а
су
ма
по
по
ет
ангаж
имент.
Акцепт
ите
н
а
Банк
ата
въ
зникв
ат
най
-
вече
по
потвъ
рдени
акредити
ви,
пре
движда
щи
плащ
ане
в
изв
естен
период
с
лед
полу
чаване
на
необх
одимите
документ
и. Б
анката
се
договаря
пов
ечето
задъ
лжения
по
акцепт
и да
бъ
дат п
латени
на п
о
-
късна
дата от
тази, на
коят
о клиентът
плаща сумата. Акцептите са
отра
зени в
други привлечен
и
средства
.
(
p)
Задбал
ансов
и ангаж
имент
и
При осъществ
яване на обича
йната си дейнос
т Банката склю
чва догов
ори за задба
лансови
ангажи
мент
и кат
о б
анко
в
и гар
анции
и
акр
едит
иви.
Б
ан
ката пр
изнав
а
пр
овиз
ия
п
о поет
и
условни
задъ
лжен
ия
,
когато
има
сегаш
но
з
адълж
ение
в
рез
ултат
на
м
инало
събитие
,
вероя
тно
е
да
се
формира
и
зходящ
па
рич
ен
поток,
за
да
се
пог
аси
задъ
лжен
ието
и
м
огат
да
б
ъдат
напра
вен
и
надеждни
изчисл
ения за
разм
ера на за
дълж
ениет
о.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
17
2.
Съ
ществе
на инфо
рмац
ия за
с
четовод
ната по
лит
ика, прод
ължени
е
(q)
Данъчно
облага
не
Данъкът
въ
рху
печалбат
а
за
пер
иода
в
ключва
т
екущ
данъ
к
и
пр
омяна
в
отсроч
ения
д
анък.
Текущият
данък
включв
а
су
мата
на
данъка
,
ко
ято
сле
два
да
се
плати
върху
очаквана
та
облагаем
а
пе
чалба
за
годинат
а
въ
з
основ
а
на
дейс
тващата
данъчна
ставка
към
деня
на
изготвяне
на
отчет
а
за
финанс
овото
със
тоян
ие
и
всичк
и
корекц
ии
върху
дължимия
данък
за
мина
ли го
дин
и.
Отсрочен
ият д
анък
се
изчисл
ява ч
рез п
рила
гане
на мет
ода н
а
балансов
ите
пасиви
върх
у
всички
времев
и
разл
ики
между
балансов
ата
сто
йност
на
даден
а
ктив
или
пас
ив
съглас
но
финан
сови
те от
чети
и ст
ойнос
тта,
изчис
лен
а за
да
нъчни ц
ел
и.
Отсрочен
ият
данъ
к
се
изчисля
ва
н
а
баз
ата
на
данъ
чните
ст
авки,
к
оито
с
е
оча
кват
да
бъ
дат
дей
ств
ащ
и,
когато
акт
ивът
с
е
реал
изира
или
задълж
ението
с
е
пога
си.
Ефект
ът
върху
отсрочен
ия данък от промяна на данъ
чните ста
вки се отчита в печалб
ата или загуб
ата, с
изключен
ие
н
а
слу
чаит
е,
когато
се
отнася
до
суми,
отч
етени
или
в
другите
всеобхватн
и
доход
и
или д
ир
ектно в
собс
твен
ия кап
ита
л.
Отсрочен
данъ
чен
актив
се
признава
с
амо
до
раз
мера,
до
който
е
вероятн
о
получав
анет
о
на
бъдещи
данъчни п
ечалб
и, сре
щу които
може
да се оп
олзотв
орят не
използв
аните
данъчн
и
загуби
ил
и
данъчен
кредит.
О
тсрочен
ите
да
н
ъчн
и
актив
и
с
е
нам
аляват
в
съотв
етствие
с
намален
ието на в
ероят
ност
та за реа
лизиран
е на
данъчн
и по
лзи.
(r)
Съществе
ни счет
оводн
и оценки
и пре
ценки
при пр
илага
нето на
счето
воднат
а полити
ка
Банката
прав
и
оценки
и
допускания,
които
засягат
отчетните
стойн
ос
т
и
на
активит
е
и
пасив
ите
пр
ез
следваща
та
финанс
овата
година.
Оценките
и
преценките
непр
екъснат
о
се
п
реразг
леждат
и се
баз
ират
на
ис
тор
иче
ския
опи
т
и
друг
и
фа
ктор
и,
вк
лючит
елно
очакване
на бъд
ещи
съб
ития,
които се с
мятат з
а осно
вателн
и при о
преде
лени об
стоят
елства.
Действ
ит
елн
ите
резу
лта
ти
могат
да
с
е
различават
от
пр
едпо
ложен
ията,
оцен
ките
и
допускан
ията на
ръ
ково
дството
и в
редки с
луч
аи с
ъответс
тват н
апълн
о на
пред
варителн
о
оцененит
е резулт
ати.
При
из
готвянет
о
на
пре
дставен
ия
индив
идуален
финанс
ов
отчет
зна
чимите
прец
е
нки
н
а
рък
овод
ството
п
ри
пр
илаганет
о
н
а
счето
воднит
е
пол
итики
на
Бан
ката
и
ос
новните
източниц
и
на
несигурн
ост
на
счето
водн
ите
приблиз
ителн
и
оценки
не
се
раз
личават
от
тези,
оповестен
и
в
инд
иви
дуал
ния
фи
нан
сов о
тч
ет з
а п
ред
ходн
ат
а год
ина
.
Инф
ормация
за
оце
нки
и
оценъчна
несигурност,
за
които
има
зн
ачите
лен
риск
от
промяна
към
31
деке
мври
20
23
г.
са
и
зброен
и
по
-
д
олу
и
са
с
вързан
и
с
обезце
нката
на
а
ктиви
,
подох
одни
те
данъци и с
ледн
ите бел
ежки
,
с
вързан
и с д
руги е
лементи н
а отчет
а:
•
Бележки
5
, 18
–
опред
еляне
на
с
правед
ливата
стойност
на
ф
инансови
инструменти
,
земи
и
сгради
ч
рез
оценъ
чни
техн
ики, пр
и к
оито
входя
щите
данн
и з
а ф
инанс
ов
ите
акт
иви
и
пас
иви
не
са
ба
зирани
на
на
лична
пазарн
а
инфо
рмац
ия.
Ръково
дството
използва
техн
ики
за
оценяван
е
на
справе
длив
ата
стой
ност
на
ф
инанс
ови
инструм
енти
(пр
и
липса
на
кот
ирани
цени
на активен
паза
р)
и
н
ефинанс
ови
активи.
П
ри
прила
гане
н
а
тех
ники
за
оценя
ване
ръково
дството
из
ползва
в
ма
ксималн
а
степ
ен
пазарн
и
данни
и
пр
едположен
ия,
които
пазарните
уч
астници
бих
а в
ъзпри
ели
при
о
ценява
нето н
а даден
инструмен
т. Ког
ато л
ипсват
приложи
ми
пазарн
и
данни,
ръ
ководс
твото
из
ползва
св
оята
на
й
-
доб
ра
оценка
на
предпо
ложенията, които биха
н
аправи
ли
па
зарн
ите участници. Тези
оце
нки могат
да
се
различава
т
от
д
ействите
лните
цени,
ко
ито
б
иха
били
опреде
лени
п
ри
с
пра
ведлива
пазарна
сделка
между
информ
ирани и ж
елаещи с
трани
в кр
ая на
отчетния
перио
д.
•
Бележки
11
,
15,
17
-
И
змерване
на
оч
акванит
е
кре
дитни
за
губи
-
Кре
дитн
ите
загуб
и
представ
ляват
разли
ката
меж
ду
вс
ички
догов
орни
парични
по
тоц
и,
дъ
лжим
и
на
Б
анката
и
в
сички п
арични пот
оци,
които
Банкат
а оча
ква да п
олуч
и. Очакв
аните к
редит
ни загуб
и са
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
18
2.
Съществе
на инф
ормац
ия за
с
четовод
ната по
лит
ика, прод
ължени
е
(r)
Съществе
ни
сч
етоводн
и
оценк
и
и
преце
нки
при
прилаганет
о
на
счет
ово
дната
политик
а,
продълже
ние
вероятнос
тно
пре
теглен
а
оцен
ка
на
кре
дитните
загу
би,
коит
о
и
зискв
ат
прецен
ката
на
Банката.
Оча
кваните
кр
едитн
и
з
агуби
са
дисконти
рани
с
пъ
рвон
ачалн
ия
е
фективен
лих
вен
процент
(и
ли
с
кор
игира
ния
спрям
о
кредит
а
ефе
ктивен
л
ихвен
проц
ент
з
а
з
аку
пени или
пъ
рвонача
лно съз
даден
и финан
сови ак
тиви с
кред
итна об
езценк
а).
•
Бележка
15
,17
–
дъл
г
ови
инструмен
ти,
отчи
тани
по
амо
р
тизир
у
е
ма
с
тойнос
т
-
Анал
изът
и
намерения
та на ръко
вод
ството са по
твърден
и от бизнес
модела на
държа
не на дългов
ите
инструмент
и,
коит
о
отгов
а
рят
на
изис
ква
ният
а
за
п
олучаван
е
на
плащ
ания
единс
твено
н
а
главница
и
лихв
и
и
държ
ане
на
актив
ите
до
с
ъбир
ането
на
договорен
ите
паричн
и
потоц
и
от
облигаци
ите,
ко
ито
са
клас
ифицир
ани
като
дългов
и
инстру
менти
,
оцен
явани
по
амортиз
ирана сто
йнос
т.
•
Бележка
24
–
срок
н
а лиз
и
нговит
е
до
гов
ори
-
При
оп
ределян
е
н
а
срок
а
за
лизи
нговит
е
договори,
ръков
одст
вото взе
ма п
редвид
всичк
и фак
ти и
обстоят
елства,
които с
ъзда
ват
икономичес
ки стимул да
упраж
няват опция
з
а удължаване или
н
е упражняват опция
за
прекратя
ване.
Опц
ии
те
за
удъ
лжа
ва
н
е
(или
пе
риодите
след
опци
ите
за
прек
ратяв
ане)
са
включени
в
ср
ока
на
ли
зинга
само
а
ко
е достатъчно сигурно,
ч
е
лиз
инговият договор
е
удължен (
или не
е прек
ратен
).
•
Бележка
30
–
в
с
ъответс
твие
с
МСС
37
Провиз
ии,
условни
задъ
лжен
ия
и
у
с
ловн
и
акт
иви
и
вътрешн
ите
прав
ила
за
заделян
е
на
пров
изии
п
ри
с
ъдеб
ни
споров
е
Банката
е
пр
изнала
провизии
по
съ
дебни
спо
рове.
Банк
ата
е
отв
етник
по
съ
дебни
дел
а,
чи
и
то
изх
од
мож
е
да
доведе
до
задъ
лжени
я
на
с
тойнос
т,
ра
злична от
су
мата
на
призн
атит
е
във
финансовия
отчет про
визи
и.
(s)
Оценка на ак
тивит
е,
придобити от обезп
ечения
Актив
и
те
приети к
ато обезпечени
е
с
е оценяват
по
по
-
н
иска
та от
цената на
пр
идобиван
е
и
нетната
реал
изуем
а
сто
йност.
Пр
и
оцен
яван
е
на
нетн
ата
реализу
ема
сто
йност
н
а
активите,
Бан
ката
изготвя
н
яко
лко
модела
за
оценка
(напр
имер
дисконт
ирани
бъде
щи
парични
п
отоци)
и
ги
сравн
ява
с
н
алична
паз
арна
инфор
мация
(
наприм
ер
с
ходн
и
сде
лки
н
а
пазара,
оферт
и
от
потенциалн
и купу
вач
и).
(t)
Подоходни да
нъци
Печалбата
на
Банкат
а е обект
на данъчно
облагане в ня
колко
юрисдик
циии,
при което се
прилагат
зна
чителн
и
пр
еценки
при
опре
деляне
то
на
данъците.
Им
а
много
операци
и
и
изчислен
ия,
за
ко
ито
кат
егоричн
ото
опре
деляне
н
а
данъц
ите
е
н
есигурн
о
в
нормалния
б
изнес.
Банката
отч
ита
пасиви
п
о
очакван
и
резултат
и
от
данъ
чни
провер
ки,
бази
рани
на
прец
енката
дали
ще
бъда
т дъ
лжи
ми
допъ
лните
лни
данъ
ц
и. Ко
гато
ок
онча
телн
ият
рез
ул
тат от
те
зи
данъ
чни
проверк
и с
е
раз
личава
от
предва
рителн
о
отчет
ени
те
суми,
тази
разлика
ще
има вл
ияние
върху
текущите
данъц
и и отср
очени
те
данъц
и в пери
ода, в ко
йто т
е с
е опр
еделят.
(u)
Доход
и на пер
сонала
Планове с
дефини
рани
внос
ки
План
с
дефини
рани
вно
ски
е
п
лан
за
дох
оди
с
л
ед
н
апускане
,
с
поре
д
ко
йто
Банка
та
плаща
вноски
на
дру
го
лице
и
н
яма
ника
кви
п
равн
и
или
кон
стру
ктивн
и
зад
ължен
ия
д
а
п
лаща
допъ
лн
ителни
суми
сл
ед
това
.
Правит
елство
то
на
Бъ
лгария
нос
и
отг
оворнос
тта
за
осигуряв
ането на
п
енсии
по
п
лан
ове за
де
финиран
и вноски. Р
азходи
те
по ангажимента
на
банката
да
прев
ежда
внос
ки
по
планов
ете
за
дефинир
ани
внос
ки, с
е п
ризнават
текущо
в
п
ечалб
и и з
агуб
и.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
19
2.
Същ
ествена
инфор
маци
я за
счетоводната политика,
продължение
(u)
Доход
и на пер
сонала
, пр
одъл
жение
Планове с
дефини
рани
дох
оди
План
с
де
финиран
и
дохо
ди
е
пл
ан
за
доходи
след
напус
кане,
раз
личен
от
план
с
д
ефиниран
и
вноски.
Нет
нот
о
задъ
лжени
е н
а
Банкат
а
за
п
ланов
е
с
деф
инирани
доход
и с
е
из
числява
като
се
прогнози
ра
сумата
н
а
бъде
щите
дохо
ди,
които
служител
ите
са
прид
обили
в
замяна
на
сво
ите
услуги в т
екущия
и предх
одн
и перио
ди; и тоз
и дох
од се
дисконт
ира, за
да с
е опред
ели не
говата
настоящ
а сто
йн
ост.
Банката
има
задълж
ение
за
изп
лащан
е
на
дохо
д
при
напускан
е
на
тез
и
свои
служ
ители,
коит
о
се пенсион
ират в съо
тветствие с
изискван
ията на ч
л. 222,
ал. (3) от
Кодекса
на Труда
(КТ).
Съобразн
о
тези
ра
зпор
едби
на
КТ
,
при
пр
екратяван
е
на
трудов
ия
догов
ор
на
слу
жите
л
придоби
л
п
раво
на
пен
сия,
работод
ателят
му
изплаща
обез
щетение
в
разм
ер
на
две
месечни
брутни работн
и заплати.
В случай, че служител
ят е работил при същия
работодат
ел през
последни
те
10
години
от
тру
довия
му
стаж
–
има
право
на
обезщетен
ие
в
размер
на
брутнот
о
му
трудово
въ
знагр
ажден
ие
за
с
рок
от
6
мес
еца.
Към
дат
ата
на
отчета
за
финанс
овото
състояние
ръко
водствот
о
оценява
п
рибл
изителния
разм
ер н
а
потенц
иалн
ите
разход
и з
а вс
ички
служители,
чрез изпо
лзването на
метод
а на про
гнозн
ите
кр
едитн
и е
диниц
и.
За
последн
ите
дв
е
год
ини
Б
анката
е
п
равил
а
пре
дварит
елни
р
азчети
з
а
дълж
имите
п
ровиз
ии
за пенси
и и не
е установ
ила с
ъщест
вени по
разме
р задъ
лжен
ия.
Доходи п
ри прек
ратяв
ане
Доходи
при
пр
екратяв
ане
се
признават
като
разход,
когато
Банка
та
с
е
е
ангажир
ала
я
сно,
бе
з
реална
възмож
ност
з
а
о
тказ,
с
оф
ициален
подро
бен
пл
ан,
с
който
ил
и
да
пр
екрат
и
раб
отни
отношен
ия пред
и норм
алнат
а дата н
а пенс
ион
иране,
или да
предос
тав
и обезщет
ения
при
прекратя
ване,
в
резултат
на
предлож
ение,
направен
о
за
насърчав
ане
на
доброво
лното
на
пускане.
Дох
оди
при
п
рекратяв
ане
за
доб
рово
лно
н
апус
кане
са
приз
нати
кат
о
р
азход,
ако
Банката
е
отправи
ла
официа
лно
предложен
ие
за
доброволн
о
п
рекрат
яван
е
и
е
в
ероя
тно,
че
офертат
а
ще
б
ъде
приет
а,
а
броят
на
приелите
мож
е
да
се
оцени
надеждн
о.
Ако
обезщете
н
ия
се
дъ
лжат
за
повече
от
12
месеца
след
к
рая
на
от
четния
период,
те
се
дис
контир
ат
до
тяхнат
а
настоящ
а стойн
ост.
Краткосроч
ни дох
оди н
а наети л
ица
Задължен
ия
за
краткосро
чните
доходи
на
наети
ли
ца
се
оценяват
на
нед
исконтир
ана
б
аза
и с
а
отчетени
като р
а
зход
,
к
огато свър
заните с тях
услу
ги се пре
доставят.
Пасив
с
е
признава
за
сум
ата
,
която
се
оч
аква
да
бъде
изплатен
а
по
кратк
осрочен
бонус
в
пари
или
п
ланове
з
а
ра
зпред
еление
на
пе
чалбат
а,
а
ко
Бан
ката
има
пр
авно
или
кон
структ
ивно
задъ
лжен
ие
да
зап
лати
тази
сума
ка
то
резултат
от
минал
и ус
луги,
пред
оставен
и от
с
лужите
л,
и
задължен
ието
мож
е
да
се
оц
ени
надеж
дно.
Банката
п
ризнав
а
като
з
адължен
ие
недисконт
ираната
су
ма
на
оц
енен
ите
р
азходи
п
о
плат
ен
год
ишен
отпуск,
очакван
и
да
б
ъдат
заплатен
и на с
луж
ите
лите в за
мя
на н
а труда
им за
измина
лия от
четен п
ериод.
(v)
Лизинг
(i)
Дружеството
като лизингополу
чател
За
договори,
склю
чени
на
или
след
1
яну
ари
2019
г.
Банка
та
прец
енява
да
ли
даден
догов
ор
е
или съдърж
а лизин
г. Лизи
нгът се опр
еделя к
а
то „д
ого
вор
ил
и
ча
ст
от д
ог
о
вор, който
пред
оставя
правото
д
а
се
и
зползв
а
актив
(
баз
овият
актив)
за
опре
делен
пе
риод
от
врем
е
в
з
амян
а
н
а
възнаграж
дени
е.“ За д
а при
ложи това
опред
елени
е, Банк
ата
извъ
ршва т
ри
основни
прецен
ки:
•
дали
дог
ово
рът
съд
ърж
а
иден
тифи
ц
иран
актив
,
който
или
е
из
р
ичн
о
пос
очен
в
договора,
или е пос
очен по
подразб
иран
е в мом
ента,
когато а
ктивът
бъде пр
едос
тавен
за по
лзване
;
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
20
2.
Съществе
на инф
ормац
ия за
с
четовод
ната по
лит
ика, прод
ължени
е
(v)
Лизинг, про
дължени
е
(i)
Дружеството
като лизингополу
чател, прод
ъ
лжение
•
Банката
и
ма правот
о да
получа
ва по
съществ
о вси
чки иконом
ически
ползи о
т изпо
лзването
на
актив
а п
рез
це
лия
пер
иод
на
п
олзване
,
в
рамк
ите
на
о
преде
ления
обх
ват
на
пр
авот
о
му
да използв
а акт
ива съг
ласн
о договора
;
•
Банката
има
пр
аво
да
рък
ово
ди
изпо
лзва
нет
о
на
идент
ифицир
ания
актив
през
це
лия
период н
а полз
ване.
Банката
оценява
дали
има право
то д
а ръко
води „к
ак и с
каква ц
ел“ ще
се из
ползва
активът п
рез
целия пер
иод на
ползв
ане.
Оценяван
е и при
знаван
е на ли
зинг о
т Бан
ката
като лиз
ингополуча
тел
На
нач
алната дата
н
а
л
изингов
ия
дог
овор
Банката
п
ризнав
а
актив
а
с
пр
аво
на
ползв
ане
и
пасива п
о л
изинга
в
отчет
а за
финанс
овото
със
тояние.
Акт
ивът с
пр
аво на
п
олзване
се оц
еняв
а
по
цена
на
придоб
иване,
която
се
състои
от
р
азмера
на
първ
онача
лната
оц
енка
на
пасив
а
по
лизинг
а,
първ
онача
лните
прек
и
разхо
ди,
извърше
ни
от
Ба
нката
,
оцен
ка
н
а
раз
ходит
е,
ко
ито
лизингопо
лучат
елят щ
е направ
и за де
монт
аж и п
реместван
е на ос
новн
ия акт
ив в края н
а
лизингов
ия
договор
и
вс
якак
ви
л
изингов
и
п
лащан
ия,
направен
и
п
реди
датат
а
на
запо
чване
на
лизинг
ов
ия д
оговор (
минус
получените
стимули п
о лизинг
а).
Банката
амо
ртизира
акти
ва
с
право
на
ползван
е
по
линейния
мето
д
от
датата
на
започ
ване
на
лизинг
а
до
п
о
-
ранна
та
о
т
двете
дат
и:
края
на
п
олезн
ия
ж
ивот
на
актива
с
право
н
а
п
олзван
е
или
изтичан
е
на
ср
ока
на
лизинговия
догово
р.
Банката
съ
що
т
ака
п
реглеж
да
активите
с
пра
во
на ползван
е за обезцен
ка, ко
гато такив
а индика
тори съществу
ват.
На
нача
лната
дата
на
лизинг
овия
догово
р
Бан
ката
оц
енява
паси
ва
по
лиз
инга
по
наст
оящата
стойност н
а
лиз
инго
вите
пла
щан
ия, ко
ито
не
са и
зплат
ени към
тази д
ата, д
исконти
рани с
лихвения
проц
ент,
зал
ожен
в
лизингов
ия
договор,
ако
този
проце
нт
може
да
бъде
непосре
дствен
о опре
делен
или д
иференц
иалния
лихвен п
роцент
на Дру
жес
твото.
Банката
п
рилаг
а
счит
ано
от
01
.01.2
019
г.
МСФО
16
Л
изинг.
За
ц
елта
е
н
аправен
анали
з
на
изискванията н
а същ
ия и с
а установен
и следн
ите същест
вени моме
нти в не
го:
МСФО
16
Лизин
г
въвеж
да
нов
и
прави
ла
за
отчит
ане
на
договорите
за
лизи
нг.
На
първо
място,
стандарт
ът
изиск
ва
да
с
е
направ
и
ан
ал
из
дал
и
и
к
ои
спор
азумен
ия
с
или
б
ез
пра
вната
форма
на лизинг, предс
тавляв
ат лизинг или съдъ
ржат еле
менти на лиз
инг, съгласно дад
еното от
МСФО
16
п
ар.
9
оп
редел
ение
на
лизинг.
Съг
ласн
о
п
ар.9,
даден
о
с
поразу
мени
е
представ
лява
лизинг и
ли съдърж
а ел
емент
и
на л
изин
г, а
к
о:
-
има
оп
ределен
актив и
-
с
договора
се
пр
ехвър
ля
правото
н
а
к
онтрол
въ
рху
използван
ето
на
оп
ределения
акт
ив
за
определен
пер
иод от в
реме сре
щу възн
аграж
дени
е.
В
общия
с
лучай
се
из
ис
ква
от
л
изинго
получат
еля
в
началн
ата
д
ата
на
лиз
инга
да
приз
нае
актив,
п
роизти
чащ от
право н
а пол
зване с
рещу л
изинго
во задъ
лжен
ие.
Също
така,
вмест
о
да
прилага
изис
кваният
а
з
а
признав
ане
на
актив
за
по
лзван
е
срещу
задължен
ие
за
плащане
по
лизингов
догово
р,
лиз
ингополу
чате
лят
м
оже
д
а
избер
е
да
отчита
лизинг
овит
е договори като
ра
зход
по л
инейн
ия метод
пр
ез
срока
на лизинга
пр
и
следн
ите
видове дого
вори:
-
със с
рок до 12
месеца
от н
ачалнат
а дат
а на при
лагане
на МСФО
16
-
лизинг
ов а
ктив
с нис
ка с
тойн
ост
В
процеса
н
а
оценя
ване
на
е
фекта
от
прилага
нето
на
стан
дарта
,
Бан
ката
е
пре
д
прие
л
а
следн
ите д
ейств
ия:
Извършен
е
пълен
преглед
на в
сичк
и
догов
ори,
за
да
се
прецени
да
ли
допъ
лнит
елни
д
оговор
и
няма да с
е счита
т за л
изингов
и догов
ори съг
ласно
новата д
ефиниц
ия на
МСФО
16;
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
21
2.
Съществе
на инф
ормац
ия за
с
четовод
ната по
лит
ика, про
дължен
ие
(v)
Лизинг, про
дължени
е
(i)
Дружеството
като лизингополу
чател, прод
ължение
Взето
е
реш
ение
да
се
прие
ме
част
ично
рет
роспект
ивно
п
рилаган
е
(коет
о
озна
чава,
че
сравнителн
ата
инфо
рмация
н
яма
да
бъд
е
промен
яна).
Ч
асти
чното
пр
илаг
ане
поз
волява
да
н
е
се преценя
ват т
екущите
догов
ори дал
и съдъ
ржат л
изинг и
други
облекч
ения.
Ръководс
твото
ана
лизир
а
ефекта
от
прила
гането
на
стандарта
с
оча
кван
срок
на
лизин
га
по
договорит
е
до
5
го
дини,
тъ
й
кат
о
в
голям
а
част
от
догово
рите
за
на
ем,
по
ко
ито
Банк
ата
е
страна
като
на
емател
,
Б
анката
има
възм
ожнос
т
з
а
прек
ратяване
сле
д
три
или
шес
т
мес
ечно
предизвес
тие
без
неусто
йка.
Дори и
пр
и
остана
лите
е
н
алице
такава възможнос
т
съ
гласно
закона.
Това
с
е
отраз
ява
на
оча
квания
де
йств
ителен
сро
к
н
а
лизинг
а,
т
ъй
като
ср
окът
на
догов
ор
ите
завис
и
от
веро
ятността
Б
анката
да
упраж
ни
та
зи
о
пция.
Във
връ
зка
с
това
Б
анката
пр
еценяв
а
периода
от
пет
годин
и
за
п
оказате
лен
о
тносн
о
ма
ксималн
ия
раз
мер
н
а
лиз
инговия
с
рок,
независим
о че са на
лични д
оговори с по
-
дъ
лъг с
ро
к
.
За
да
оп
редел
и
дифе
рен
циалн
ия
лихвен
проц
ент
,
Банката
изп
олзва
л
ихвен
процен
т
състоя
щ
се
от
безрис
ковия
лихв
ен
процен
т
и
надбав
ка
отра
зява
ща
кредитн
ия
риск
с
вързан
с
Бан
ката
и
коригиран
допълнителн
о порад
и
спец
ифичн
ите условия на лизинговия
договор,
в т.ч.
срок,
държава, в
алут
а и обез
пе
чения.
Лизингов
ите
пл
ащания,
вкл
ючени
в
оц
енката
н
а
лиз
инговот
о
з
адължен
ие,
се
със
тоят
от
фиксирани п
лащания (в
ключите
лно по с
ъщество
фиксиран
и), промен
ливи п
лащания в
ъз осно
ва
на инде
кс или п
роцент
, суми,
които се
очакв
а да б
ъдат
дължим
и от
лиз
ингоп
о
луча
те
ля по
гаранциит
е
з
а
ост
атъчн
а
с
тойност
и
плащания,
про
изтича
щи
от
опц
ии,
ако
е
достатъ
чно
сигурно,
че Бан
ката щ
е упраж
ни тез
и опци
и.
След
н
ача
лната
дата
пасивът
по
лизин
га
се
н
ама
лява
с
ра
змера
на
и
звър
шените
плащан
ия
и
се
у
величава
с
р
азмер
а
на
лихват
а.
Пас
ивът
по
лизин
га
се
преоце
нява,
за
да
от
рази
преоцен
ките и
ли изм
енен
ията на
ли
зингов
ия д
огов
ор или
да
отраз
и кори
гир
аните
фиксир
ани п
о
същество
лизин
гови п
лащания
.
Когато
за
дължениет
о
за
лизинг
се
преоценяв
а,
съ
ответната
ко
рекц
ия
с
е
отраз
ява
в
актива
с
право
на
ползв
ане
или
с
е
призна
ва
в
печа
лбата
или
з
агубата
,
ако
баланс
овата
с
тойнос
т
на
актива с п
раво н
а пол
зване ве
че е н
амален
а до ну
ла.
Банката
е
избрал
а
да
от
чита
кр
атк
осрочн
ите
л
изин
гови
дого
вор
и
и
лизин
га
на
акт
иви
с
нис
ка
стойн
ос
т,
к
ато
из
ползв
а
практ
ическит
е
обл
екчения
,
пре
двидени
в
ст
андарта.
Вместо
признаван
е
на
акти
ви
с
п
раво
на
по
лзван
е
и
з
адължен
ия
по
лиз
ингови
д
оговор
и,
пл
ащаният
а
във
връ
зка
с
тях
с
е
п
ризнават
кат
о
ра
зход
в
печалба
та
или
загуб
ата
по
лин
ейния
мето
д
за
срока на л
изинг
овия д
оговор.
В
отчета
з
а
финанс
овото
със
тояние,
акти
вите
с
право
на
по
лзване
с
а
предс
тавен
и
на
от
д
елен
ред “
Актив
и
с
пр
аво
на
по
лзване”
,
а
за
дължен
ията
по лиз
ингови
до
говор
и
също
са
п
редс
тавени
в отделен р
ед “Лизин
гови з
адължен
ия”
.
Опциите
з
а
у
дължаван
е
и
пре
кратяван
е
с
а
вк
лючен
и
в
редица
наем
и
на
имоти
н
а
Б
анката
.
Те
се
използ
ват
за
у
велич
аване
н
а
оп
ератив
ната
гъ
вкавост
п
о
отн
ошени
е
н
а
управ
ление
то
на
активите,
използвани
в оп
ерациите
й
.
(
ii
)
Дружество
то като лизингод
ател
В
ч
астта
на
МСФО
16
отнасяща
се
до
Банката
в
качеството
й
на
лизингод
ател
не
бяха
открити
съществен
и
изменен
ия
спря
мо
предхо
дния
МСС
17.
Бан
кат
а
клас
ифиц
ира
лизинго
в
догово
р
като
ф
инансов
лиз
инг,
ако
по
съ
щество
прех
върля
вс
ички
р
исков
е
и
ползи
свързан
и
съ
с
собст
веността
на
актива
пред
мет
н
а
лиз
инга.
Вс
ички
друг
и дого
вори
за
лизи
нг се
клас
ифицират
като опе
ративн
и.
При ф
инанс
ов лиз
инг Бан
ката пр
изнава к
ато акт
ив взем
ане по
догово
ра в
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
22
2.
Съществе
на инф
ормац
ия за
с
четовод
ната по
лит
ика, прод
ължени
е
(v)
Лизинг, про
дължени
е
(ii)
Др
ужествот
о кат
о
лизингодател, прод
ължение
размер
ра
вен
на
нетн
ата
инвес
тиция
в
лизинга.
През
срока
н
а
лизин
говия
догов
ор
Банк
ата
признава
лих
вен
приход
по
в
земанет
о
п
о
лихвен
пр
оцент,
отр
азяващ
нор
мата
на
възвращаемос
т на не
тната инв
естиция
в лизинг
а.
При
оп
еративен
лиз
инг Бан
ката пр
изнава
лизин
говите п
лащан
ия като
прихо
д на ли
нейна б
аза.
Като
лизинг
одате
л,
Банката
класифиц
ира
св
оите
л
изинго
ви
дог
овори
ка
то
оп
ератив
ен
и
ли
финан
сов
лизинг.
Лизингов
ият
договор
се
класифицира
като
договор
за
финансов
лизин
г,
а
к
о
с
н
е
г
о
с
е
п
рехвърлят
по
същ
ество
вси
чки
рисков
е
и
изгод
и
от
соб
ств
еността
въ
рху
осн
овния
акт
ив,
и
като
договор
за
операт
ивен
лиз
инг,
ако
с
него
не
се
прехв
ърлят
по
същ
еств
о
всички
рис
кове
и
изгоди от
собс
твеността
въ
рху ос
новния акт
ив.
3.
Управлен
ие на р
иска
A.
Търго
вски опе
рации
Банката
под
държа
а
ктивн
и тъ
рговс
ки по
зици
и в
ограничен
б
рой
недер
ивати
вни
финанс
ови
инструмент
и.
Пове
чето
о
т
търговс
ките
опер
аци
и
на
Банката
са
насоч
ени
към
к
лиенти.
С
цел
задоволяв
ане
ну
ждите
н
а
клиент
и,
Банк
ата
п
оддърж
а
пакет
от
инстру
менти
на
пар
ичния
п
азар
и
под
държа
пост
оянна
паз
арна
ликви
дност,
кат
о
т
ъргува
с
друг
и
учас
тни
ци
н
а
пазара.
Тез
и
дейности
обхващ
ат
тъ
рговият
а
с
финан
сови
инстру
менти
и
дават
възмо
жност
н
а
Банка
та
д
а
предоставя
на с
воите
клиенти п
роду
кти от
паричн
ия
паза
р на кон
к
урен
тн
и це
ни.
Банката
упра
влява
св
оите
търговс
ки
операц
ии
по
видове
р
иск
и н
а б
азата
на
раз
лични
те
категор
ии п
ритеж
ава
ни т
ърговс
ки
инст
румен
ти.
(i)
Кредитен р
иск
Кредитен ри
ск
е
общо
р
искът
от загуби
по
поз
иции
във
фин
ансов
и
инст
рументи
,
след
с
твие
невъзмож
ността
на
една
или
по
вече
стран
и
п
о
експозиц
ията
да
посрещн
ат
своя
ангаж
имент.
Основни к
омпон
енти на
кред
итния р
иск
:
•
Риск от
неизпъ
лнение
Рискът
от
не
изпълнен
ие
е
рискът
еми
тентн
ите
на
фина
нсовите
инструмент
и
да
не
изпълня
т
своите за
дължения
.
•
Кредитен
р
иск о
т кон
тр
агента
Кредитен
рис
к
от
к
онтраген
та
е
рискът
контр
аген
тът
по
опред
елена
сде
лка
да
изпадн
е
в
неизпълнен
ие
пре
ди
ок
ончателн
ия
сетъ
лмент
на
паричн
ите
потоц
и
по
с
делката.
Т
ой
възниква
по
сделки
с
деривативни
ин
струмент
и,
репо
-
сдел
ки,
с
дел
ки
п
о
предоставя
не/по
луч
а
в
а
н
е
в
з
а
е
м
н
а
ц
е
н
н
и
к
н
и
ж
а
и
с
т
о
к
и
,
м
а
р
ж
и
н
з
а
е
м
н
и
с
д
е
л
к
и
и
транзакци
и с удължен
сетълмен
т.
•
Сетълмент
риск
Сетълмент
риск
за
банка
та
е
рискът
от
неу
реден
и
сделки
с
ценн
и
книжа,
сток
и
или
валута.
Той в
ъзн
иква,
ка
кто
при
сде
лки
със
сетълмент
услу
ги н
а п
рин
ц
ипа
„доста
вка с
рещу
плащан
е”
(deliver
y vers
us payment
–
DvP)
та
ка
и
п
ри
тъ
рго
вия
б
ез
D
vP
(“
своб
одни
дост
авки”
).
Из
вън
обхвата на
тоз
и вид р
иск с
а всички
инструм
енти
изложен
и на кре
дитен
риск
от кон
трагент
а.
Креди
тния
риск
се с
ле
ди
теку
що,
с
ъ
глас
но
вът
реш
ните
проц
едур
и
по
у
правлен
ие
на
р
иска,
и
се
контрол
ира
пос
редств
ом
прилаганет
о
на
мини
мални
пр
агове
за
кр
едитн
о
качес
тво
на
емитент/
контраг
ент и л
имити
за разм
ер на е
кспози
цията спо
ред к
редитн
ото кач
ество.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
23
3.
Управлен
ие на р
иск
а, продължение
A.
Търг
овски опер
ации, пр
одъ
лжение
(ii)
Пазарен р
иск
Пазарен
риск
е
рискъ
т,
че
справ
едлив
ата
стойнос
т
или
бъде
щите
парични
потоци
н
а
финансов
инструмент
ще
ва
рират
пора
ди
промен
и
в
паз
арните
усл
овия.
Бан
ката
поема
паз
арен
рис
к,
когато из
лиза на
поз
иции
п
о дъ
лгов
и инс
трум
ент
и,
акци
и, дер
иват
иви
и валу
тн
и тра
нза
кции.
Този р
иск с
е у
прав
лява
чрез
пр
илаган
е на
лим
ити н
а
заетите
позиц
ии
и тях
ната
рисков
а
чувствит
елнос
т,
измерен
а
посредс
твом
сто
йност
под
риск
(Value
at
Risk
),
дюрация
и
ли
други
измерит
ели,
подх
одящи
за
от
делна
поз
иция п
о о
тн
ошение
нейн
ата
чувств
ителнос
т
към
рисков
и
фактори.
На
й
-
важн
ите
рисков
и
факт
ори,
които
з
асягат
тър
говс
ките
опер
ации
на
Бан
ката,
с
а
променит
е
на
лихвен
ите проценти
(лихвен риск), промените на
ва
лутнит
е к
урсове (ва
лут
ен
риск) и
про
мените н
а цен
ите на а
кциите
(цено
ви рис
к).
Експозиция
та
по
отнош
ение
на
п
азарен
риск
се
у
прав
лява
в
съотв
етстви
е
с
лимит
ите
з
а
р
иск,
определен
и от ръ
ково
дството
и прие
тата рис
к стра
тегия.
Value
at
Risk
се
изчисл
ява
и
следи
на
дневн
а
база
и
предст
авлява
час
т
от
управлен
ието
на
риска
в
Бан
ката.
Стой
ностт
а
под
риск
се
изч
исляв
а
като
се
използ
ва
еднодн
еве
н
хоризон
т
и
99%
доверите
лен
интервал,
което
означава,
че
съществу
ва
1%
вероятнос
т
търговския
т
портфейл
да
се
обезцен
и в рамк
ите на един
ден по
вече от изч
ис
ления
за н
его
Va
R.
Параметр
ите на
VaR
мод
ела с
е оценя
ват
на б
азат
а на
експон
енциа
лно пр
етегл
ени
историчес
ки
данни за ц
енов
ите изм
енения н
а р
исковите
факт
ори.
В
т
аблицата
по
-
д
олу
е
п
редставен
в
об
общен
вид
диапаз
онът
на
лихвени
я
Va
R
з
а
търговс
кия
портфейл
о
т дъ
лго
ви ф
и
на
нсови инстру
мент
и на Б
анкат
а, оцен
явани по
спр
аведлива
стойн
ост
:
31 деке
мври
202
3
г.
31 деке
мври
в хил. лв.
202
3
г.
средно
минимал
но
максимал
но
202
2
г.
VaR
1.0
2.1
0.
8
15.2
1.4
B.
Нетърг
овски о
перации
По
-
долу
са изл
ожени
раз
ли
чни
те р
исков
е,
на к
оито
Банката
е
изложен
а
по от
ношен
ие на
нетърговс
ки оп
ерации,
както и п
одхо
дът, ко
йто е в
ъзприел
а за у
правлен
ието им
.
(i)
Ликвиден
риск
Ликвиден
риск е
рискът
, че Б
анката
ще сре
щне
трудност
при изпъ
лне
ние на
задълж
ения,
свърза
ни
с
финан
со
ви
па
сиви.
Ликв
идн
ият
р
ис
к
въз
никва
в
ъв
връ
зка
с
осигуряв
ането
н
а
сре
дст
ва
за
дейно
сти
те
на
Банк
ата
и
управлен
ие
то
на
нейни
те
позици
и.
Той
има
две
измерен
ия
-
риск
от
невъз
можност
д
а
се
финанс
ират
актив
и
при
подхо
дящ
матуритет
и
лихвени
проц
енти
и
риск
от
невъз
можнос
т
да
се
ре
ализира
акти
в
при
разумн
а
цена
и
в
прие
млив
с
рок
за
да
се
посрещнат
задъ
лженият
а.
Средстват
а се
прив
лича
т
п
осредс
твом набор
от инструменти, включител
но д
епоз
ити, други
привле
чен
и
с
редст
ва,
подч
инен
и
дълго
ви
инст
ру
менти
,
ка
кто
и
акц
и
онер
ен
кап
ита
л.
По
то
зи
начин
се
ув
еличав
а
въз
можността
за
гъвк
авост
при
финанс
иран
е
на
дей
ностите
на
Б
анкат
а,
намалява
се
зависим
ос
тта
от
един
източни
к
на
средст
ва
и
пон
ижава
с
тойностт
а
н
а
привлечен
ия
ресу
рс.
Бан
ката
се
ст
реми
д
а
поддъ
ржа
б
аланс
при
с
рочнос
тта
на
пр
ив
ле
чен
ия
ресурс
и
гъв
кавост
при
и
зползван
ето
н
а
с
редств
а
с
различна
матури
тетн
а
структу
ра.
Бан
ката
извършва
т
екуща
оц
енка
на
ликвидн
ия
риск
посре
дством
и
денти
фициран
е
и
след
ене
променит
е по от
ношен
ие н
а необх
одимостт
а от
средс
тва за
пости
гането
на ц
елите,
з
алегн
али
в
цял
остнат
а
й
стратегия.
Органъ
т
за
управ
ление
на
ликви
дностт
а
е
Съветъ
т
по
управ
ление
на
активи
те, п
асив
ите
и ли
квидн
ост
та
.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
24
3.
Управлен
ие на р
иска,
прод
ължение
B.
Нетърг
овски о
перации,
прод
ължение
(i)
Ликвиден
риск, продължение
В
изпълнение
на
изис
ква
нията
н
а
З
акона
з
а
кред
итните
институци
и,
Наре
дба
№7
н
а
БНБ
за
организ
ацията
и
упр
авле
нието
на
рис
ковет
е
в
бан
ките
и
Ди
ректива
2014/5
9/ЕС
на
Европ
ейск
ия
парламен
т и
на Съ
вета
за
създаван
е на
рамка
за
възстан
овяване
и
преструкту
риран
е
на
креди
тни
инст
итуц
ии
и
инв
естици
онни
посредн
ици,
тран
спон
ирана
в
За
кона
за
възстанов
яван
е
и
престр
укт
урир
ане
н
а
кре
дитни
ин
ст
итуци
и
и
инв
естиц
ионн
и
пос
редн
ици,
Пър
ва
инвестиц
ионна
б
анка
А
Д
изготв
я
п
лан
за
в
ъзстан
овяване
п
ри
възн
икв
ане
на
ф
инансов
и
затруд
н
ения
. В
не
го
с
а за
ложени
кол
ичествен
и и
качес
твени
сигнал
и за
ранн
о
предупреж
дени
е,
както
и
ин
дикат
ори
за
възс
тановя
ване
кат
о
нап
ример
ка
питал
ови
ин
дикатори
,
инди
катор
и
за
ликвидност
,
индика
тори
за
доходн
ост,
пазар
но
-
ор
иентир
ани
инд
икатори,
пр
и
н
астъп
ването
н
а
които
се
задей
ст
ват
ме
рки
з
а
възс
тановяван
е.
Л
иквиднит
е
индик
атори
вклю
чват
съотн
ошен
ие
на
ликвидн
о
покрит
ие
(L
CR);
нетен
отлив
от
фин
ансиран
е;
съотнош
ение
на
ликв
идни
актив
и
към
депозит
и
от
нефинан
со
ви
к
лиент
и
;
с
ъотн
ошение
на
н
етно
стаби
лно
финансир
ане
(NSFR).
Об
особени
са
също
та
ка
и
разл
ични
стрес
с
ценарии
отн
осно
ид
иосинкр
атичен
ш
ок,
систе
мен
шок
и
комб
инир
ан
шо
к.
При
въз
никва
не
на
л
икви
ден
нат
иск
са
изграде
ни
с
истеми
з
а
бързо
и
ад
екв
атно
реагиран
е, ко
ито вкл
ючват пр
ивличан
е на допъ
лните
лни ср
едст
ва от местн
ия
и
чуждестран
ните
п
азари
чрез
ем
итиран
е
на
подх
одящи
финансови
инс
труме
нти
в
зависи
мост
от
конкретн
ия
случай,
както
и
реа
лизиране
на
не
ликв
идни
актив
и,
при
ясно
разп
реде
лен
и
н
ива
на
вземане
на
решения
.С
цел
ре
дуцир
ане
н
а
ликвидн
ия
рис
к
с
а
зал
ожени
и
преван
т
ивн
и
мерк
и,
на
сочени
към
п
овиш
аване
на
мат
уритет
а
в
привл
ечени
те
средства
от
клиенти,
стимулиране
на
дългосро
чните
вза
им
оотн
ошения
бан
ка
клиент
и
повишаван
е
на
клиентск
ата
удовлетв
орен
ост.
С цел
ад
екватно
у
правл
ение
на
ликви
дния
риск
Ба
нката
осъщ
ествяв
а м
о
нит
оринг
на
п
аричн
ит
е
потоци н
а дневн
а основ
а.
Като
час
т
от у
прав
лениет
о
на
ликвидн
ия
рис
к
Б
анката
поддържа
л
иквидни
а
ктиви,
с
ъсто
ящи
се
от
па
рични средства,
паричн
и
екв
ивал
енти
и
дъ
ржавни
ценн
и
кн
ижа, които
могат
да
б
ъдат
продаден
и ведна
га з
а да с
е осигур
и ли
кви
дност
:
Ликвидни активи
в хил. лв.
31
декември
20
23
г.
31 деке
мври
20
22
г.
Средства в
цент
ралн
и банки
1,799,90
4
1,382,52
5
Парични ср
едств
а и ра
зпла
щателн
и сметки
в дру
ги банк
и
695,777
698,396
Необремен
ени
държавн
и ценн
и книжа
2,009,52
6
1,884,9
50
Злато
3,303
2,642
Общо ликвидн
и активи
4,508,51
0
3,968,51
3
Разумнот
о
у
правл
ение
на
ликвидн
остта
изиск
ва
избягв
ане
на
концент
рац
ия
н
а
п
ривлеч
ените
средства
от
го
леми
вл
ожител
и.
Еже
дневн
о
се
извърш
ва
анализ
н
а
значи
мите
по
разме
р
привле
че
н
и ср
едст
ва и
се с
ъблюдава д
иверсиф
икац
ията в об
щия по
ртфейл
от паси
ви.
Към
31
декем
вр
и
20
23
г.
средств
ата,
п
ривлеч
ени
от
т
ридесет
те
н
ай
-
голем
и
небан
кови
депозант
а
предст
авляват
11
.
85
%
от
об
щата
сума
задълж
ения
към
дру
ги
клиент
и
(31
дек
ември
20
22
г.:
12.
43
%
).
Един
от
о
сн
овни
т
е
кое
фиц
иент
и
,
изп
олзван
и
от
Бан
ката
за
у
правле
ние
на
л
иквидн
ия
р
иск,
е
съотношен
ието н
а ли
квидни а
ктиви
към раз
мер
а
н
а привл
еченит
е сре
дства
от д
руги к
лиенти
.
31 деке
мври 20
2
3
г.
31 деке
мври 20
2
2
г.
Съотнош
ен
ие
на
по
крит
ие
с
ликв
идн
и
акти
ви
на привл
еченит
е средс
тва от
друг
и клиент
и
39
.
22
%
36.75%
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
25
3.
Управлен
ие на р
иска,
прод
ължение
B.
Нетърг
овски о
перации,
прод
ължение
(i)
Ликвиден
риск, продължение
В
с
ледващат
а таблица е
н
аправен анализ на
финанс
овите активи и
пасиви
на
Банкат
а
по
ба
лансова ст
ойно
ст
, пре
дс
тавени по м
атур
итетна с
труктура
споре
д дог
оворн
ия сро
к до па
деж.
Матуритетн
а струк
тура към
31 деке
мври 20
23
г.
в хил. лв.
До 1 месец
От 1 до
3
месеца
От 3
месеца до
1 год
ина
От 1 до
2
години
Над 2
години
С
неопре
д.
падеж
Общо
Акти
ви
Пар
ичн
и средства и
вземания от
централн
и б
анки
2,325,807
-
-
-
-
-
2,325,807
Финансови активи по
справедли
ва стойн
ост в
печалбата
или заг
убата
218,660
-
-
-
-
24,931
243,591
Финансови активи по
справедли
ва стойн
ост в
другия все
обхват
ен доход
1
,077,079
-
-
-
-
-
1,077,079
Финансови активи отчитани
по амортиз
ирана
стойност
131,101
242,868
253,329
127,687
508,294
-
1,263,2
79
Вземания от
банки и
финансови институции
235,314
-
322
-
24,082
-
259,7
18
Вземания от
клиен
ти
557,602
208,069
949,01
0
752,040
4,691,588
-
7,158,309
Други финан
сови акт
иви
1,111
654
-
-
-
-
1,76
5
Общо фина
нсови а
ктив
и
4,546,674
451,591
1,202,661
879,727
5,223,964
24,931
12,329,54
8
Пасиви
Задължения къ
м банки
54
,
326
-
-
-
-
-
54
,
326
Задължения къ
м други
клиенти
7,740,869
1,036,588
2,045,464
382,970
288,273
-
11,494,16
4
Други при
влечен
и средства
88
6
2,182
27,584
104,579
304,403
-
439,634
Финансови пасиви отчитани
по справедли
ва стойн
ост
в
печалбата
или заг
убата
967
596
666
936
-
-
3,165
Хибриден дълг
-
-
-
-
-
257,871
257,871
Други финансови п
асиви,
нетно
-
-
-
-
-
-
-
Общо фина
нсови па
сиви
7,797,048
1,039,36
6
2,073,714
488,485
592,676
257,871
12,249,16
0
Положителна
/(отриц
ателн
а)
разлика в
срочно
стта на
активите и
пасивите
(
3,250,374
)
(
587,775
)
(
871,053
)
391,242
4,631,288
(
232,940
)
80,388
Инвестиц
иите
в
ценни
книж
а,
от
читан
и
в
по
ртф
ейлите
фина
н
со
ви
актив
и
п
о
справе
длива
стойност
в
печалб
ата
или
загубата,
фин
ансов
и
активи
по
с
праве
длива
стойност
в
другия
всеобхв
атен
дохо
д
и
финанс
ови
активи
по
ам
ортизи
рана
с
тойнос
т
пр
едстав
ляват
главн
о
инвест
иции
в
държ
авн
и
ц
енни
кн
ижа
на
пър
вокл
асни
е
митен
ти,
к
оито
са
ви
соко
ликв
идни
и
с
в
ъзможно
най
-
б
лагопр
иятно кап
итал
ово трет
иране.
Банката
упра
влява
ин
вестиц
иите
си
в
дълго
ви
ценни
книжа
с
прямо
акту
алните
паз
арн
и
очакван
ия
и
д
инамик
а.
Стойността
на
портфе
йлна
та
модифици
рана
дюрац
ия
към
31.12.2023
г.
е 1.7 годин
и, а год
ина по
-
рано
възлиз
а на
2.2 го
дини.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
26
3.
Управлен
ие на р
иска,
прод
ължение
B.
Нетърг
овски опер
ации,
прод
ължение
(i)
Ликвиден
риск, продължение
В
таблицат
а
инвест
ициит
е
отчитан
и
по
справедли
ва
стойност
в
друг
ия
всеобхватен
доход
и
по
справедл
ива
сто
йност
в
п
ечалбат
а
и
з
агубата
са
предст
авен
и с
мату
рит
ет
до
1
мес
ец,
тъ
й
като
отразяват
въз
можнос
тта
на
рък
оводс
твото
да
ги
реализ
ира
в
кратк
осрочен
п
лан
при
необход
имост
.
Т
екущите
неус
воени
час
ти
от
п
редостав
ени
заем
и
не
се
отчи
тат
з
а
л
икви
ден
р
иск,
тъ
й
к
ато
р
ъковoдс
твото
с
мята
,
че
до
гово
рените
усло
вия
позвол
яват
на
Банка
та
по
всяко
едно
време
да
преустанов
и
пре
доставя
нето
на
с
редст
ва
на
с
воите
кр
едитоп
олу
чател
и
при
очаква
но
повишаван
е на т
ехния
кредитен
риск.
В частта на
вземан
ията от
клиент
и
са
посоч
ени и в
земанията
по
фи
нанс
ов
лизин
г.
Матуритетн
а струк
тура
к
ъм 31 деке
мври 20
22
г.
в хил. лв.
До 1 месец
От 1 до
3
месеца
От 3
месеца до
1 год
ина
От 1 до
2
години
Над 2
години
С
неопре
д.
падеж
Общо
Активи
Парични средства и вземания
от цент
рални бан
ки
1,911,3
71
-
-
-
-
-
1,911,3
71
Финансови активи по
справедли
ва стойн
ост в
печалбата
или заг
убата
242,3
51
-
-
-
-
25,336
267,6
87
Финансови активи по
справедли
ва стойн
ост в
другия все
обхват
ен доход
468,2
47
-
-
-
-
-
468,2
47
Финансови активи отчитани по
амортизиран
а стойн
ост
-
369,369
913,2
96
12,120
567,418
-
1,862,2
03
Вземания от
банки и
финансови институции
245,6
93
554
287
333
18,117
-
264,9
84
Вземания от
клиен
ти
667,4
30
248,44
0
797,5
63
822,720
3,848,388
-
6,384,5
41
Дру
ги
финансови ак
ти
ви
575
1,03
4
-
-
-
-
1,60
9
Общо фина
нсови а
ктив
и
3,535,6
67
619,397
1,711,1
46
835,173
4,433,923
25,336
11,
160,6
42
Пасиви
Задължения къ
м банки
45,7
03
45,7
03
Задължения къ
м други
клиенти
7,227,2
07
960,016
2,071,9
69
334,249
205,009
-
10,798,45
0
Други при
влечен
и средства
-
15
3,4
56
21,20
6
91,8
10
-
116,4
87
Финансови пасиви отчитани по
справедли
ва стойн
о
ст в
печалбата
или заг
убата
-
3,682
893
2,860
1,053
-
8,
488
Хибриден дълг
-
-
-
-
-
256,861
256,8
61
Други финансови п
асиви,
нетно
-
-
-
-
-
-
-
Общо фина
нсови па
сиви
7,272,9
10
963,713
2,076,3
18
358,315
297,872
256,861
11,225,98
9
Положителна
/(отриц
ателн
а)
разлика в
срочно
стта на
активите и
пасивите
(3,737
,24
3)
(34
4,316)
(365,17
2)
476,85
8
4,136,051
(231,525)
(65,34
7)
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
27
3.
Управлен
ие на р
иска,
прод
ължение
В.
Нетърг
овски о
перации,
прод
ължение
(i)
Ликвиден
риск, продължение
В
след
ващата
таблиц
а
е
направ
ен
анализ
на
фин
ансовит
е
ак
т
иви
и
пас
иви
н
а
Бан
ката
към
3
1
декември
20
23
г.,
пре
дставени по
остатъ
чен
срок
на
б
азата на
догов
орен
и
не
дисконт
ирани
парични п
отоци.
в хил. лв.
До 1
месец
От 1 до
3
месеца
От 3 месец
а
до 1 година
От 1 до
2 год
ини
Над 2
година
Общо
Финанс
ови а
ктиви
Парични средства и вз
емания от
централн
и банки
2,325,807
-
-
-
-
2,325,807
Финансови активи по
справедли
ва стойн
ост в
печалбата
или заг
убата
243,591
-
-
-
-
243,591
Финансови активи по
справедли
ва стойн
ост в д
ругия
всеобхватен
доход
1,0
77,079
-
-
-
-
1,077,079
Финансови активи отчитани по
амортизиран
а стойн
ост
131,101
242,868
253,311
128,439
549,327
1,305,046
Вземания от
банки и
фин
ансови
институции
235,314
-
322
-
24,082
259,718
Вземания от
клиен
ти
557,988
209,887
979,345
811,510
5,9
12,337
8,471,067
Общо фина
нсови а
ктив
и
4,570,880
452,755
1,232,978
939,949
6,485,746
13,682,30
8
Финансови пасиви
Задължения къ
м банки
54,326
-
-
-
-
54,326
Задължения къ
м други кли
ен
ти
7,740,879
1,036,602
2,045,570
383,018
288,358
11,494,42
7
Друг
и пр
ивле
чени средства
888
2,194
28,346
110,503
373,487
515,418
Финансови пасиви отчитани по
справедли
ва стойн
ост в
печалбата
или заг
убата
967
596
666
936
-
3,165
Хибриден дълг
-
-
-
82,597
261,405
344,002
Общо фина
нсови па
си
ви
7,797,060
1
,039,392
2,074,582
577,054
923,250
12,411,33
8
Деривати
държани з
а
управлени
е на ри
ска
Изходящ пот
ок
63
59
-
-
-
122
Входящ пото
к
1,174
713
-
-
-
1,887
Паричен по
ток от
дерив
ати,
нетн
о
1,111
65
4
-
-
-
1,765
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
28
3.
Управлен
ие на р
иска,
прод
ължение
В.
Нетърг
овски о
перации,
прод
ължение
(i)
Ликвиден
риск, продължение
В
т
аблиц
ата
инвестиц
иите
отчитан
и
по
справедли
ва
стойност
в
другия
все
обхватен
дохо
д
и
по
сп
ра
ведл
ива
с
тойност
през
печалб
ата
и
загубат
а
са
представен
и
с
матуритет
до
1
месец,
тъй
като
отразя
ват
възмож
ност
та
на
ръ
ководст
вото
да
ги
реа
лизира
в к
раткос
рочен
план
п
ри
необход
имост
.
В
след
ващата
таблиц
а
е
направ
ен
анализ
на
фин
ансовит
е
а
ктив
и
и
п
асив
и
на
Б
анкат
а
към
31
декември
20
22
г.,
пре
дставен
и
по остатъчен
срок
на
б
азата на
дого
воре
ни
не
дисконт
ирани
парични п
отоци.
в хил. лв.
До 1
месец
От 1 до
3
месеца
От 3 месец
а
до 1 година
От 1 до
2 год
ини
Над 2
година
Общо
Финансови активи
Парични средства и вз
емания от
цент
рални банки
1,911,371
-
-
-
-
1,911,3
71
Финансови активи по
справедли
ва стойн
ост в
печалбата
или заг
убата
267,68
7
-
-
-
-
267,6
87
Фина
нсови
активи п
о
справедли
ва
стойност в д
ругия
всеобхватен
доход
468,24
7
-
-
-
-
468,2
47
Финансови активи отчитани по
амортизиран
а стойн
ост
-
369,36
9
913,30
3
12,25
2
599,73
6
1,894,6
60
Вземания от
банки и
фин
ансови
институции
245,69
3
554
287
333
18,117
264,9
84
Вземания от
клиен
ти
667,89
0
250,31
0
818,67
5
878,76
2
4,699,983
7,315,6
20
Общо фина
нсови а
ктив
и
3,560,888
620,23
3
1,732,265
891,347
5,317,836
12,122,56
9
Финансови пасиви
Задължения къ
м банки
45,7
0
3
-
-
-
-
45,7
03
Задължения къ
м други кли
ен
ти
7,227,2
16
960,0
29
2,072,0
76
334,291
205,069
10,798,68
1
Дру
ги
пр
ивлечени сре
дс
тва
-
15
3,
489
21,515
97,477
122,49
6
Финансови пасиви отчитани по
справедли
ва стойн
ост в
печалбата
или заг
убата
-
3,
682
893
2,860
1,053
8,
488
Хибриден дълг
-
-
141,2
11
69,653
92,315
303,17
9
Общо фина
нсови па
сиви
7,272,9
19
963,7
26
2,217,6
69
4
28,319
395,91
4
11,278,
547
Деривати
държани з
а
управлени
е на ри
ска
Изходящ пот
ок
170
-
-
-
-
170
Входящ пото
к
758
1,021
-
-
-
1,779
Паричен по
ток от
дерив
ати,
нетно
588
1,02
1
-
-
-
1,609
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
29
3.
Управлен
ие на р
иска,
прод
ължение
В.
Нетърг
овски о
перации,
прод
ължение
(i)
Ликвиден
риск, продължение
Очакванит
е
п
арични
пот
оци
н
а
Б
анката
по
ня
кои
финанс
ови
акт
иви
и
ф
инанс
ови
п
асиви
се
различава
т зна
чителн
о от
догов
орените
паричн
и потоци. Ос
но
вните
разл
ики с
а следн
ите:
•
Очаква
се
депо
зитите
на
в
иждане
и
ср
очнит
е
депо
зити
да
остан
ат
стабилни
като
размер
и
да се ув
еличават
.
•
Ипотечн
ите и ж
илищн
и кре
дити
на дреб
но им
ат
оригина
лен д
оговор
ен с
рок средн
о
18
годин
и, но
оч
аква
н
ият с
реден
еф
е
ктивен
ср
ок
е
12
го
дини,
тъ
й кат
о н
якои
кли
енти
се
възползв
ат от
опциите
за пред
варит
елно по
гасяван
е.
(ii)
Пазарен р
иск
Лихвен р
иск
Лихвен р
иск
в банковия портфей
л (IRRBB)
Лихвен
риск
е
рискът
,
че
справе
дливата
стой
ност
или
бъдещите
па
рични
потоци
на
фин
ансов
инструмент
ще
в
арират
пора
ди про
мени в
паз
арни
те лихвен
и проц
енти.
Дей
ността на
Банк
ата е
обект
на
риск
от
колебан
ия
в
л
ихвени
те
проценти
до
с
тепента,
в
коят
о
лихвоносн
ите
актив
и
и
лихвенит
е
пасиви
падежират
ил
и
търпят
пром
ени
в
лих
вените
равн
ища
по
раз
личн
о
време
и
в
различна
с
тепен.
В
с
лучаит
е
на
актив
и
и п
аси
ви
с
плава
щи
лихвен
и
проц
енти
Бан
ката
е
изложена
на
б
азисен
рис
к,
зависещ
от
разликат
а
между
х
аракте
ристик
ите
на
пром
енлив
ите
лихвени
ин
декси,
кат
о
напри
мер
основн
ия
лихве
н
процен
т,
LI
BOR
или
EURIBO
R,
въп
реки
че
тези
индекси
се
променят
при
висок
а
корелация.
В
допълнен
ие,
цялостн
ият
ефект
ще
за
виси
и
от
други
ф
актори
,
напр
имер
док
олко
им
а
плащан
ия
преди
или
сле
д
догов
оренит
е
дати
и
колебани
ята
в
чувствите
лността
на
л
ихвените
проц
енти
в
перио
ди
те на п
адежиране
и
по
валут
и.
За
да
оп
редели
лихвени
я
риск
н
а
нетъ
ргуем
ите
си
инстру
менти,
Б
анкат
а
изчис
лява
е
фекта
на
промяната в пазарн
ите лихвен
и равнища въ
рху нетния си лихвен дох
од и икономичес
ката
стойност
на
Б
анката,
дефиниран
а
като
ра
злика
м
ежду
справ
едли
вата
ст
ойност
на
а
кт
ивите
и
справедл
ивата с
тойност
на пас
ивите,
включ
ени в
банков
ия порт
фейл.
Ефектът
на
лихвен
ия
риск
върх
у
икономич
еската
стойн
ост
на
Банката
вс
ледстви
е
на
стандарт
ен
лихвен
шок
о
т
+100/
-
100
баз
исни
пун
кта
към
31
декем
ври
2
02
3
г
.
е
+
35,6
65
/-14,
815
хил.
лв.
Лихвеният
р
иск,
на
който
е и
зложен
н
етният
лих
ве
н д
оход
на
Банка
та
в
рамкит
е на
е
дна
год
ина
напред,
всл
едств
ие
н
а
с
танд
артен
лих
вен
шок
от
+100/
-
100
б
азисн
и
пу
нкта
към
31
декември
202
3
г., е
+
19
,
584
/-
19
,
987
хил.
лв
.
Нетен
лих
ве
н до
хо
д
Капита
л
100 bp
увеличен
ие
100 bp
намален
ие
100 bp
увеличен
ие
100 bp
намален
ие
Ефект в хи
л. лв.
202
3
г.
Към 31
декември
19
,
584
(
19
,
987)
35,
665
(14
,
815)
Средна з
а перио
да
8,062
(8,726)
21,878
(1,759)
Максима
лна за пе
риод
а
1
9,584
(1,136)
38,549
12,788
Минималн
а за п
ериода
327
(19,987)
8,242
(17,068)
202
2
г.
Към 31
декември
(3
,0
03
)
2,
131
5,
033
15
,
452
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
30
3.
Управлен
ие на р
иска,
прод
ължение
В.
Нетърг
овски опер
ации,
прод
ължение
(ii)
Пазарен риск, продължение
Лихвен р
иск
, продължение
Риск п
роизлизащ от кред
итните спредов
е в банковия портфе
йл (CSRBB)
Изразява
р
иск
а
,
про
изтичащ
от
пром
ени
в
паз
арното
въ
зпр
иятие
относно
ц
ената
н
а
кр
едитн
ия
риск,
премият
а
з
а л
икви
дност и
други потенциал
ни
компонент
и
на
н
осещ
ите
кредит
ен
риск
инструмент
и
.
Т
ез
и
ко
лебан
ия
в
ценат
а
на
спом
енатит
е
компонен
ти
не
са
обяснени
от
лихвен
риск
банко
в
порт
фейл или
от очакван
ия кредитен
рис
к/рис
к
от (внезапно)
неизпълнен
ие.
В
обхвата
попад
ат
само
инструмен
тите
част
от
банков
ия
портфей
л,
които
се
отчитат
по
справедл
ива
сто
йн
ост
.
Подобно
на
лихвен
ия
рис
к
извън
тъ
рговск
ия
по
ртфей
л
и
при
рис
ка
о
т
про
мяна
в
креди
тните
спредове
Б
анкат
а
изчис
лява
е
фекта
о
т
промяна
в
два
ас
пекта:
въ
рху
нетния
л
ихвен
дох
од
и
икономичес
ката
стойнос
т н
а Банкат
а.
Приложим
ите
с
ценар
ии
на
ш
ок
са
ка
л
ибр
ирани
н
а
б
а
за
9
9%
ниво
на
до
верите
лност
спря
мо
историчес
ки
наб
людаван
ите
му
изменен
ия.
Шо
ковете
варират
в
завис
имо
ст
от
сро
чностт
а
на
паричнит
е потоци
и кре
дитн
ия рейт
инг на е
митента
.
Ефектът
върху
ик
ономич
еската с
тойнос
т н
а Б
анка
та към
31
де
кември
202
3
г.
е
-5,
945
х
ил.
лв.,
а
върху нетния
лихвен
доход въз
лиза н
а
3,164
х
ил. лв.
Нетен лихв
ен
дохо
д
Капита
л
Ефект в хи
л. лв.
202
3
г.
Към 31
декември
3,164
(5,945)
Средна з
а перио
да
1,989
(6,640)
Максима
лна за пе
риод
а
3,309
(5,275)
Минималн
а за п
ериода
492
(9,636)
202
2
г.
Към 31
декември
26
9
(9,
574
)
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
31
3.
Управлен
ие на р
иска,
прод
ължение
В.
Нетърг
овски о
перации,
прод
ължение
(ii)
Пазарен
риск, продължение
Лихвен р
иск
, продължение
Таблицат
а
по
-
долу
пок
азва
перио
дите
на
олихвяв
ане
н
а
финанс
овит
е
активи
и
пасив
и
къ
м
3
1
декември
20
23
г.
Инструм
енти с ф
иксира
н лихв
ен проц
ент
в хил. лв.
Общо
Инструм
енти
с плаващ
лихвен
процент
Под 1
месец
Между 1 и
3 месеца
Между 3
месеца и
1
година
Над 1
година
Активи
Парични ср
едств
а и взе
мания
от цен
тр
алн
и бан
ки
179,460
179,460
-
-
-
-
Финанс
ови
акт
иви по
справедл
ива ст
ойност в
печалбата
или з
агубат
а
104
-
104
-
-
-
Финанс
ови
акт
иви по
справедл
ива ст
ойност в
другия вс
еобх
ватен дох
од
1,077,07
9
-
1,077,07
9
-
-
-
Ф
инансо
ви
актив
и по
амортиз
ирана сто
йност
1,263,27
9
-
131101
242,868
253,329
635,981
Вземан
ия от
бан
ки и
финан
сови
инсти
туц
ии
97,187
4,596
19,079
19,950
53,562
-
Вземан
ия от
кл
иент
и
6,649,59
5
6,267,84
5
1,481
18,078
93,447
268,744
Общо лихвоносн
и активи
9,266,70
4
6,451,90
1
1,228,84
4
280,896
400,338
904,725
Пасиви
Задължен
ия към б
анки
54,326
48,773
5553
-
-
-
Задължен
ия към
друг
и
клиент
и
11,423,3
36
6,
450,03
6
1,186,10
9
895,
557
2,141,54
4
750,090
Други пр
ивлечен
и средс
тва
423,366
105,680
393
1848
25,707
289,738
Хибрид
ен
дълг
2
57,871
-
-
-
-
257,871
Общо лихво
носн
и паси
ви
12,158,8
99
6,
604,48
9
1,192,05
5
897,
405
2,167,25
1
1,29
7,699
В
т
аблиц
ата
инвестиц
иите
отчитан
и
по
справедли
ва
стойност
в
другия
все
обхватен
дохо
д
и
по
сп
раведлива
стойн
ост
през
печалб
ата
и
загубата
са
представен
и
с
матуритет
до
1
месец,
тъй
като
отразя
ват
възмож
ност
та
на
ръ
ководст
вото
да
ги
реа
лизира
в к
раткос
рочен
план
п
ри
необход
имост
.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
32
3.
Управлен
ие на р
иска,
прод
ължение
В.
Нетърг
овски о
перации,
прод
ължение
(ii)
Пазаре
н риск, продължение
Лихвен рис
к, продължение
Таблицат
а
по
-
долу
пок
азва
перио
дите
на
олихвяв
ане
н
а
финанс
овите
а
ктиви
и
пас
иви
къ
м
31
декември
20
22
г.
Инструм
енти с ф
иксира
н лихв
ен проц
ент
в хил. лв.
Общо
Инструм
енти
с плаващ
лихвен
процент
Под 1
месец
Между 1 и
3 месеца
Между 3
месеца и
1
година
Над 1
година
Активи
Парични ср
едств
а и взе
мания
от центр
ални бан
ки
489,946
489,946
-
-
-
-
Финанс
ови
акт
иви по
справедл
ива ст
ойност в
печалбата
или з
агубат
а
236,581
-
236,581
-
-
-
Финанс
ови
акт
иви по
справедл
ива ст
ойност в
други
я всеобх
ватен доход
468,247
-
468,247
-
-
-
Финанс
ови
акт
иви по
амортиз
ирана сто
йност
1,862,20
3
-
-
369,369
913,296
579,538
Вземан
ия от
бан
ки и
финан
сови
инсти
туц
ии
119,309
16,136
15,678
11,026
76,469
-
Вземан
ия
от
клие
нти
5,661,40
1
5,288,46
4
1,406
18,486
86,274
266,771
Общо лихвоносн
и активи
8,837,68
7
5,794,54
6
721,912
398,881
1,076,03
9
846,309
Пасиви
Задължен
ия към б
анки
45,703
45,703
-
-
-
-
Задължен
ия към
друг
и
клиент
и
10,679,2
82
4,250,41
1
2,857,62
8
960,016
2,071,96
9
539,258
Други пр
ивлечен
и средс
тва
116,487
56,309
-
-
2,833
57,345
Хибрид
ен
дълг
256,861
-
-
-
-
256,861
Общо лихво
носн
и паси
ви
11,098,3
33
4,352,42
3
2,857,62
8
960,016
2,074,80
2
853,464
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
33
3.
Управлен
ие на р
иска,
прод
ължение
В.
Нетърг
овски о
перации,
прод
ължение
(ii)
Пазарен
риск, продължение
Валуте
н риск
Валутен
рис
к
е
рискът,
че
справе
дливата
ст
ойнос
т
или
бъдещите
пар
ични
пот
оци
на
финанс
ов
инструмент
ще
варир
ат
пора
ди
промен
и
във
валу
тните
ку
рсове.
Б
анката
е
и
зложен
а
на
валут
ен
риск
при
извърш
ване
на
с
делки
с
чужди
валут
и
и
при
фин
ан
сови
инст
руме
нти,
дено
минир
ани
в
чуждестран
на в
алута.
След
въ
веждан
ето
на
п
арич
ен
съв
ет
(валу
тен
б
орд)
в
Репуб
лика
Б
ългар
ия
бъ
лгарски
ят
лев
е
фиксир
ан
к
ъм
еврот
о.
Тъй
като
ва
лутата
,
в
коя
то
Банк
ата
изготвя
с
чето
водните
си
отче
ти
е
българс
кият
лев,
вл
ияни
е
върху
отчет
ите
оказ
ват
движен
ият
а
в
обменн
ите
курс
ове
на
лев
а
спрямо в
алутите
извън
Евроз
оната.
Експозици
ите
на
Б
анкат
а
поражд
ат
нетни
прихо
ди
от
търговск
и
операц
ии
от
пром
ени
във
валутните
курс
ове,
които
се
отчитат
в пе
чалбат
а
и
ли
з
агубата.
Такива
е
кспо
зиции
са
паричн
ите
активи
и
п
асив
и
н
а
Б
анката,
които
не
са
деномини
рани
във
валу
тата
на
представян
е
на
Банката.
Тези е
кспоз
иции са пре
дстав
ени по
-
долу
:
в
хил. лв.
202
3
202
2
Парични
акти
ви
Евро
4,768,61
8
5,176,97
3
Щатс
ки до
лари
598,005
629,436
Други ва
лути
159,119
162,075
Злато
3,303
2,642
Парични
пасиви
Евро
4,212,55
0
3,914,06
7
Щатс
ки до
лари
592,056
632,495
Други ва
лути
158,312
162,700
Злато
2,327
1,548
Нетна вал
утна по
зици
я
Евро
556,068
1,262,90
6
Щатс
ки до
лари
5,949
(
3,059
)
Други ва
лути
807
(
625
)
Злато
976
1,094
По
отношен
ие
на
монет
арн
и
активи
и
пас
иви,
кои
то
не
са
и
кономи
чески
х
еджиран
и,
Банкат
а
управлява
валутн
ия
риск
в
съ
ответс
твие
с
по
литика,
коят
о
пост
авя
лими
т
и
за
ва
лутн
ите
позиц
ии и
дилърс
ки
лими
ти.
(iii)
Кредитен
риск
Кредитен
рис
к
е
рискът,
че
другата
с
трана
по
ф
инанс
ов
инструмен
т
ще
причини
ф
инансо
ва
загуба
на
Бан
ката
като
не
усп
ее
да
изп
лати
свое
задължен
ие.
Банк
ата
е
и
зложена
н
а
риск
от
своята
кре
дитна
дейност,
какт
о
и
в
случ
аите
,
к
огат
о
действа
като
посредн
ик
от
им
ето
на
к
лиент
или
на друга
трет
а
стран
а,
или
п
ри издаването на
у
словни ангажимент
и. Управлението на
кредитния
риск
се
изв
ършва
посредс
твом
редовн
и
ан
ализи
на
к
ред
итоспособ
ностт
а
на
длъжн
ицит
е
и
определ
янето
на
креди
тен
рейтинг.
Екс
позици
ята
към
кредит
ен
риск
се
управлява с
ъщо
и чрез п
рием
ане на
обезп
ечения
и гаранц
ии.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
34
3.
Управлен
ие на р
иска,
прод
ължение
В.
Нетърг
овски о
перации,
прод
ължение
(i
ii)
Кредите
н
риск, продължение
Таблицат
а по
-
до
лу
д
ава
инфо
рмац
ия з
а ма
ксима
лната
екс
поз
иция
към кр
ед
итен
риск:
в хил. лв
Кредити и
вземания
от други клие
нти
Кредити и
вземания
от банки,
включителн
о от
централн
и банк
и
Инвестиции в
дългови
ценни к
ниг
и
Задбалансо
ви
ангажимент
и
20
23
20
22
20
23
20
22
20
23
2022
20
23
20
22
Балансов
а
стойност
7,158,30
9
6,384,54
1
2,273,76
2
1,927,81
5
2,5
43
,
262
2,567,03
1
-
-
Услов
ни
ангажимент
и
-
-
-
-
-
-
1,186,16
7
1,026,49
5
Основният
кре
дитен
риск,
на
ко
йто
е
изло
жена
Банката,
възни
ква
всл
едст
вие
на
предостав
ените
заеми
на
к
л
иент
и.
Разме
рът
на
кр
едит
ната
екс
позиц
ия
в
т
ози
с
лу
чай
с
е
определя о
т бал
ансова
та с
тойност н
а акти
вите. Те
зи екс
позиции
са какт
о сл
едва:
31 деке
мври 20
2
3
г.
в хил. лв.
Клас експо
зици
и
Брутна с
ума на
вземан
ия о
т
клие
нти
Обезценк
а
Балансов
а стой
ност на
в
земания
от клиенти
Обслужва
ни
Групов
о обезц
енен
и
6,536,07
3
(55,663)
6,480,41
0
Необсл
ужвани
Групов
о обезц
енен
и
218,657
(63,422)
155,235
Индиви
дуално
обезц
енени
768,466
(245,802)
522,664
Общо
7,523,19
6
(364,887)
7,158,30
9
31 деке
мври 20
2
2
г.
в хил. лв.
Клас експо
зици
и
Брутна с
ума на
вземан
ия о
т
клиенти
Обезценк
а
Балансов
а стой
ност на
вземания от клие
нти
Обслужва
ни
Групов
о обезц
енен
и
5,550,25
0
(54,521)
5,495,72
9
Необсл
ужвани
Групов
о обезц
енен
и
240,639
(71,944)
168,695
Индиви
дуално
обезц
енени
976,420
(256,303)
720,117
Общо
6,767,30
9
(382,768)
6,384,54
1
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
35
3.
Управлен
ие на р
иска,
прод
ължение
В.
Нетърг
овски о
перации,
прод
ължение
(iii)
Кредитен рис
к, продължение
Разп
реде
ле
н
ие
на
в
зема
нията
от
к
лиенти
и
обе
зцен
ката
к
ато
к
оректив
з
а
финанс
ови
акт
иви
(вземания о
т клиент
и) с
ъгласно
МСФО
9:
31.12.20
23
г.
31
.
12
.20
22
г.
Брутна с
ума на
вземан
ия о
т
клиенти
О
безценка
Брутна с
ума на
вземан
ия о
т
клиенти
О
безценка
Експоз
ици
и без у
вел
ичен
ие на
креди
тния
рис
к с
лед
първонача
лното
призн
аване
(фаза 1)
5,483,10
1
(3,866)
4,285,77
1
(4,227)
Експоз
ици
и със
зна
чител
но
увеличен
ие на к
редитн
ия риск
след първ
оначалн
ото
признаван
е
(фаза 2)
1,052,97
2
(51,797)
1,264,47
9
(50,294)
Необсл
ужвани
(обе
зцене
ни)
експозиц
ии (фаз
а 3)
987,123
(309,224)
1,217,05
9
(328,247)
Общо
7,523,19
6
(364,887)
6,767,30
9
(382,768)
Класифик
ацията
на
е
кспозиц
иите
по
рис
кови
клас
ове
отра
зява
прец
енката
н
а ръ
ководс
твото
за
креди
тния
риск
и
за въ
зстан
овимат
а стойн
ост на
кред
ит
ите.
Към
31
д
екемвр
и
20
23
г.
брутна
та
сума
на
просро
ченит
е
вземан
ия
от
клие
нти,
изме
рени
к
ато
експозиц
ии с прос
рочие н
ад 90
дни, е
628,
420
хил. лв. (
20
22
:
80
4,062
х
ил. лв.
).
В
до
пълн
ени
е
,
Б
анката
е
изложен
а
на
задбалан
сов
кредитен
р
иск
вс
ледств
ие
на
спораз
умения
за пред
оставяне
на кре
ди
ти и изда
ване
на задба
ланс
ови ангаж
имент
и (виж
бележ
ка
32
).
Концент
рации
н
а
кре
дитен
р
иск
(ба
лансо
в
и
задб
алансо
в)
по
финан
сови
инструмен
ти
възникват
спрямо
к
онтраген
ти,
които
притежа
ват
сходн
и
иконом
ически
ха
рактерис
тики,
следоват
елно
пром
ени
в
икон
омическ
ите
и
друг
и
ус
ловия
биха
се
о
трази
ли
по
подобен
н
ачин
върху с
пособн
остта им
да пос
рещнат
догов
орните с
и за
дължения
.
Основните
кон
центр
ации
н
а
кредитен
риск
възни
кват
и
в
зав
исимос
т
от
мес
тополож
ениет
о
и
вида н
а к
лиент
ите
по
отн
ошение н
а инвес
тици
ите, заем
ите
, ав
ансите и ус
ловн
ите задълж
ения.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
36
3.
Управлен
ие на р
иска,
прод
ължение
В.
Нетърг
овски о
перации,
прод
ължение
(iii)
Кредитен рис
к, продължение
Концент
рацията
н
а
кре
дитен
рис
к
по
от
расл
и н
а
иконо
микат
а
във
вз
ем
ан
ия
от
клиент
и
е
представен
а в т
аблиц
ата по
-
до
лу:
в хил. лв.
20
23
20
22
Търговия
1,142,68
6
691,864
Произво
дство
1,246,13
7
1,263,71
5
Услуги
632,773
602,983
Финанси
140,139
178,683
Транспорт
179,416
224,795
Комуни
кац
ии
77,502
107,859
Строителство
413,143
386,055
Селско с
топанст
во
227,55
3
231,850
Туризъ
м
388,899
302,557
Инфрастру
ктура
419,674
366,385
Частни
лиц
а
2,616,19
4
2,395,97
8
Други
39,080
14,585
Обезцен
ка
(
364,887
)
(382,
7
68)
Общо
7,158,30
9
6,
3
84,
5
41
Cумите
,
вкл
ючен
и в
таб
лиците
,
предс
тавл
я
ват ма
ксималн
ата счет
оводна за
губа, к
оято ще
бъд
е
призната
към
датата
н
а
отч
ета
за
финанс
овот
о
съ
стояние
,
ако
с
транит
е
по
с
делката
не
изпълнят
изц
яло
договор
ните
с
и
з
адължен
ия
и
вс
ички
по
лучен
и
обезп
ечения
се
окажат
без
стойност.
Сле
дователн
о
су
мите
знач
ително
на
дх
върлят
о
чакван
ите
загу
би,
отра
зен
и
като
обезценк
а.
Банката
е
предос
тавила
кре
дити
на
дружес
тва
в
разл
ични
с
фери
н
а
д
ейност,
но
в
един
и
съ
щ
икономичес
ки отрасъл
-
прои
зводство.
Поради
т
о
ва
е
кспоз
ициите имат
сходен
бизнес
-
риск.
Съществув
ат
т
ри
т
аки
ва
групи
пре
дприятия
към
3
1
декември
20
2
3
г.
с
обща
експозици
я
по
брутна
б
аланс
ова
сто
йност
въз
лизащ
а
съот
ветно
на
2
77
,095
х
ил.
лв.
(20
22
:
2
23
,
479
хил.
лв.)
-
черна и
цветн
а мета
лурги
я,
19
,
81
3
хи
л. лв
.
(20
22
:
85,
33
3
хил.
лв.)
-
м
инно
де
ло
и
89
,
543
х
ил.
лв.
(20
22
:
60
,
752
хил
.
лв.)
-
енерге
тика
.
Банката е
предост
авила
кред
ити
и
и
здала условни
ангажи
менти
на
5
отделни
клиент
и
или
групи
с
върз
ани
кл
иент
и
(20
22
:
7
),
към
ко
ито
експоз
ицията
п
ревишав
а
10%
от
капитала
от
пър
ви
ред
н
а
Бан
ката
н
а
база
амортиз
ираната
с
тойност
на
съ
ответните
кр
едитн
и
улесн
ен
ия
и
с
ле
д
прилагане
н
а
изискуем
ите
регу
латорн
и
изключ
ения
и
техн
ики з
а
редуц
иране
на
кре
дитния
р
иск
.
Общата
сума
на
тези
експозиц
ии
е
1,2
23
,
119
х
ил.
лв
.,
ко
ято
п
редстав
лява
79
.
57
%
от
капитал
а
от първи
ред
(20
22
:
1,2
6
5,5
14
хил.
лв., пр
едставля
вали
83.08%
от
капита
л
а
от първ
и ред
).
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
37
3.
Управлен
ие на р
иска,
прод
ължение
В.
Нетърг
овски о
перации,
прод
ължение
(iii)
Кредитен рис
к, продължение
Към 31.12.20
2
3
г.
,
както
и към 3
1.12.20
2
2
г.
ням
а предос
тавен
и к
ре
дити о
т к
ло
на в
Кипър
.
Политиката
на
Банкат
а
изисква
пре
ди
отпуск
ане
на
одобрен
ите
кред
ити
клиент
ите
да
осигур
ят
подходящ
и
обезпе
чения.
Банков
ите
гар
анции
и
акредити
ви
съ
що
са
обект
н
а
стри
ктно
предварит
елно п
роучван
е. До
говорите у
точня
ват п
аричнит
е лимит
и на бан
ковия
анг
ажимент.
Видове об
езпеч
ения, д
ържан
и срещу ра
злични в
идове акт
иви
:
Тип кред
итна
експози
ция
Основен
вид на
обезпеч
ение
С
ъотно
шение на
покрит
ие на
експози
циите с о
безп
ечение
202
3
20
22
Споразу
мения по
репо
-
сдел
ки
Търгу
еми ц
енни
книж
а
99%
99%
Креди
ти и вз
ема
ния
от
банки
Няма
-
-
Ж
илищн
о кр
едит
иран
е
Жилищн
и
или неж
ил
ищни
имоти
26
2%
261
%
Потребит
елско
креди
тиран
е
Ипотека, по
ръч
ителств
о,
парични и
друг
и
обезпечен
ия
13%
14
%
Креди
тни ка
рти
Няма
-
-
Кредити
ране на
предприя
тия
Ипотека, з
алог на
цяло
предприя
тие, з
алог на
ДМА,
залог на
стоки в
обор
от,
залог на д
руги КМА,
гаранционн
и сх
еми,
паричн
и, ф
инанс
ови
и др
уги
обезпечен
ия
808
%
649
%
Разпре
делението
на
кредитния
пор
тфейл е
отчете
но спря
мо бизнес
се
гмент
ите на Б
анката.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
38
3.
Управлен
ие на
риска, продължение
В.
Нетърговски
оп
ерации,
продъ
лжение
(iii)
Кредитен
риск, продължение
Предста
вената
по
-
долу
таблиц
а
по
казва
общ
ия
разм
ер
на
к
редит
ите
(
брутна
б
алансов
а
стойност)
,
пре
достав
ени
от
Банк
ата
на
клиен
ти
сп
оред
в
ида
н
а
обез
печени
ята
до
разме
ра
на
обезпечен
ията
с изк
лючение
на с
ума
та
на
кред
итн
ите ка
рт
и
130,
515
хил.
лв.
(20
22
:
1
38
,
85
5
хи
л.
лв):
в хил. лв.
20
23
20
22
Ипотека
1,513,26
8
1,542,19
1
Залог н
а вземан
ия
1,934,87
9
1,910,08
7
Залог н
а търговс
ки пре
дприят
ия
6,715
7,299
Ценн
и книж
а
4,084
8,168
Банкови г
аранц
ии
3,750
3
,750
Поръчите
лства
и друг
и гаран
ции
3,462,84
7
2,892,78
8
Залог н
а машини
и съо
ръж
ения
30,892
42,477
Залог н
а паричн
и средс
тва
303,959
15,310
Необезп
ечени
132,287
206,384
Общо
7,392,68
1
6,
628
,
454
Разпре
делението
на
кредитния
порт
фейл е
отчете
но спрям
о
бизнес
се
гмент
ите на Б
анката.
Други
обезп
ечения
вкл
ючват
зас
трахов
ателни
полици
до
размер
а
на
застрахо
вателно
то
покритие, б
ъде
щи постъ
плен
ия по см
етки, п
ревод
на тру
дово в
ъзнагр
аждне
ние и дру
ги.
Жилищно ип
отечно креди
тиране
Таблицат
а
по
-
до
лу
п
ред
ста
вя
кр
едитн
ите
е
кспоз
иции
п
о
ип
оте
чни
кре
ди
ти
към
клиен
ти
–
домакинс
тва
-
в
завис
имо
ст от сто
йностт
а н
а коеф
ициент
а loa
n
-
to
-
val
ue (LTV)
. LTV с
е и
зчисляв
а
като
с
ъотношен
ие
от
б
рутната
сто
йност
н
а
кред
ита
към
ст
ойностт
а
н
а
обез
печен
ието.
В
брутната
с
тойнос
т
не
с
е
вклю
чва
на
числен
ата
обезценк
а.
Оценк
ата
на
обезпе
чениет
о
не
включва
б
ъдещ
и
разход
и
за
при
добиван
ето
и
р
еализ
ацията
н
а
обезп
ечени
ето.
Стойнос
тта
н
а
обезпечен
ието
п
о
жил
ищните
ипо
течни
кредити
се
основ
ава
на
с
тойнос
тта
на
обезпе
чениет
о
при възни
кване н
а кред
ита, об
новен
а на б
аза оцен
ка на
промен
ите в ц
ените
на жи
лищата.
Таблицат
а
по
-
до
лу
пред
ставя
раз
бивка
на
бру
тната
с
тойнос
т
на
пре
доставен
ите
жили
щни
ипотечни к
редити към
домак
инства в за
висимост о
т коеф
ициента
LT
V
.
Разпре
делението
на
кредитн
ия пор
тфейл е
отчете
но спря
мо бизн
ес се
гмент
ите н
а Банката.
в хил
. лв
.
20
23
20
22
Loan to value
(LTV)
коефициент
По
-
малко от 5
0%
312,211
241,766
Над 50%
до 70%
445,553
401,108
Над 70%
до 90%
422,870
389
,
319
Над 90%
до 100
%
9,448
12,261
Повече от
100%
87,660
83,962
Общо
1,277,74
2
1,
128
,
416
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
39
3.
Управлен
ие на р
иска,
прод
ължение
В.
Нетърг
овски о
перации,
прод
ължение
(iii)
Кредитен
риск, продължение
Кредити към
предприятия
Креди
тите
към
п
ре
дпри
ятия,
които
пр
едст
авля
ват
индивиду
алн
о
значими
е
кспоз
иции,
с
а
предмет
на
инд
ивидуа
лна
кредитн
а
оценка
и
тес
тване
з
а
обезц
енка.
Кред
итоспос
обностт
а
н
а
дадено
п
редпр
иятие
оби
кновено
е
най
-
подх
одя
щият
по
казате
л
за
качес
твото
на
експозиц
ията
към
него.
Въпреки
тов
а,
об
езпечени
ето
осигу
рява
допълни
телна
с
игурнос
т
и
Бан
ката
изис
ква
та
кова да б
ъде пре
дост
авено от
клиентит
е си т
ърговц
и. Банкат
а прие
ма обезп
ечен
ия във
формата
на
първа
по
ред
ипотека
на
недв
ижим
имот,
права
въ
рху
всички
техни
активи,
както
и
друг
и г
аранц
ии
и права
на с
обственос
т.
Банката
п
ер
иодично
ана
лизир
а
пре
доставен
ите
обезпе
чения
от
г
ледна
т
очка
на
ев
ентуа
лни
изменения
в
с
тойнос
тта
им,
дълж
ащи
с
е
на
пром
ени
в
п
азарн
ата
с
реда
,
н
ормативн
ата
уредб
а
или
вследс
твие
разп
оред
ителн
и
действия
на
длъжника
.
В
слу
чай,
че
т
ези
измене
ния
водят
д
о
нарушаван
е
на
изискван
ията
за
достатъ
чност
на
о
безпеч
ението,
Бан
ката
изис
ква
допълв
ането
му в опр
еделен с
рок.
Към
31
де
кем
ври
202
3
г.
балансоват
а
стойност
н
а
необслуж
ваните
кре
дити
към
предп
риятия
е
в
разм
ер
на
581
,
494
хил.
лев
а
(
202
2
:
78
8
,
329
хил.
лева)
и
стойн
остта
н
а
обезпечени
ята
по
тези
кредити
и заем
и е в ра
змер на
549
,
85
9
хи
л. лева (
202
2
:
720,46
2
хил.
лев
а)
.
Банката
с
лед
и
постоян
но
р
иск
а
о
т
н
еизп
ълнен
ие
по
вече
предос
тавен
ите
кред
ити,
като
п
ри
наличие
на
данни
за
пот
енциа
лни
или
ре
ално
въ
зникнал
и
проблем
и
Банк
ата
изготв
я
план
за
дейс
тв
ие
и
пред
приема
мерк
и
за
сп
равян
е
с
възмож
ните
н
ежелан
и
пос
ле
дици,
в
ключите
лно
преструкту
риран
е на дъ
лга.
За
целите
на
оповестя
ването
в
тези
финанс
ови
от
чети
„пр
едого
ворени
кредити“
с
е
дефинир
ат
като
кре
дити,
които
са
пред
оговорен
и
в
ре
зулта
т
на
про
мяна
на
паз
арнит
е
лихвен
и
ус
лов
ия,
погасите
лни план
ове, п
о искане
на
клиента и
други
.
Предоговорени
кредити
през
годината
в хил. лв.
202
3
202
2
Вид на п
редоговар
янето
Брутна с
ума на
вземания о
т клиенти
Обезценка
Брутна с
ума
на
вземания о
т клиенти
Обезценка
К
редитиран
е на ф
изически
лица
222,089
4,738
165,345
5,200
Промяна н
а срок
а на пога
сяван
е
120,212
4,001
114,425
4,026
Промяна н
а раз
мера на по
г. вн
оски
-
-
-
-
Промяна н
а раз
мера на ли
хвата
61,727
-
13,037
-
По искан
е на к
редитопол
учателя
27,
301
28
25,22
4
46
Други причини
12,849
709
12,659
1,128
Кредитир
ане на пр
едприя
тия
1,730,631
103,891
1,719,079
123,445
Промяна н
а срок
а на пога
сяван
е
118,429
251
104,789
262
Промяна н
а раз
мера на по
г. вн
оски
305,693
359
319,997
691
Промяна н
а раз
мера на ли
хвата
236,611
1,273
109,282
58
По искан
е на к
редитопол
учателя
821,649
54,923
927,801
31,895
Други причини
248,249
47,085
257,210
90,539
Общо:
1,952,720
108,629
1,884,424
128,645
Разпре
делението
на
кредитния
пор
тфейл е
отчете
но сп
рямо бизн
ес се
гмент
ите на
Банката.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
40
3.
Управлен
ие на р
иска,
прод
ължение
В.
Нетърг
овски о
перации,
прод
ължение
(iii)
Кредитен
риск, продължение
Структ
ура и орг
анизац
ия на
функци
ите по
упра
вление на к
ред
итния р
иск
Управлен
ието
на
кредитн
ия
риск
като
цялост
ен
проц
ес
се
осъщес
твява
под
рък
оводство
то
на
Управите
лния
с
ъвет
на
Банката
.
Над
зорн
ият
съв
ет
упражня
ва
кон
трол
в
ърху
дейност
ите
н
а
Управите
лния
съв
ет
по
у
правлени
е
н
а
кредитн
ия
рис
к
пря
ко
и/и
ли
чрез
Комитет
а
за
риска,
който подпомага Надз
орния съвет при осъществя
ването на широкоспе
ктърен надзо
р върху
функцият
а
по
уп
равлен
ие
на
р
иска
в
Б
анката
,
в
ключит
елно
относ
но
ф
ормиран
ето
н
а
рисков
и
експоз
ици
и.
За
подпома
гане
де
йностт
а
на
Управи
телния
съвет
по
управлен
ие
на
кред
итни
я
риск
в
Ба
нката
функц
ионир
ат
колекти
вн
и
орган
и
–
Кредитен
с
ъвет
и
Ком
итет
по
преструкту
риран
е.
Кре
дитният
съвет подпомага
управл
ението на
поеман
ия кредитен риск, като
с
е произнася по
кр
едитн
и
сделки
с
ъобраз
но
пре
дост
авените
му
н
ива
на
комп
етентност.
Ком
итетът
по
преструктурир
ане
е
спец
иализ
и
ран
о
рган
з
а
наб
люден
ие
на
кредитн
ите
е
кспоз
иции
с
инди
катори
за
влош
аван
е.
Освен
колект
ивните
ор
гани
в
Б
анкат
а
функцион
ират
и
специа
лизиран
и
н
езавис
ими звена
–
дирекц
ия
„Ан
ал
из
и
кон
тр
ол
на
риска”
и
дирекц
ия
„Упр
авлен
ие
на
кредитн
ия
рис
к,
мо
нитор
инг
и
провизиран
е”,
к
оито
изп
ълнява
т
фун
кции
по
иденти
фициран
е,
изм
ерван
е
и
упр
авлени
е
на
креди
тния
р
иск,
в
т
.ч.
из
вършва
нет
о
на
втори
ко
нтро
л
по
р
иско
ви
експ
озиц
ии.
Реа
лизац
ията,
координац
ията
и
те
кущи
ят
конт
рол
върху
кре
дитната
дейнос
т
се
орг
анизи
ра
от
дир
екции
„
Банкир
ане
на
голе
ми
п
редпр
ият
ия
”, „
Бан
киран
е на средн
и предпр
иятия
”,
„
Бан
киране
на
м
алки
предприятия”,
„Банкир
ане
н
а
дребно”
и
„К
редитн
а
админис
трац
ия”,
а
у
правление
то
на
проблемни
те акт
иви
–
о
т дирекц
ия “П
роблемн
и акт
и
ви”.
(iv)
Експозиция к
ъм държавен д
ъ
лг
Банката
внимат
елно у
правляв
а кре
дитния
риск свъ
рзан с
държав
ен дъл
г
.
Таблицат
а
по
-
долу
пре
дс
тавя
бал
ансова
та
сто
йност
на
по
ртфейла
от
държав
ен
дъл
г
по
страни.
Акт
ивите
са
п
редставен
и,
без
да
е
отчетен
а
евенту
ална
обе
зце
нка.
Банк
ата
не
е
признал
а
об
езцен
ка
по
отношени
е
на
експо
зиц
иите
към
държавен
дълг
отчитан
и
по
амортиз
ирана
стойн
ост
към
31
де
кемвр
и
20
23
г
.
и
31
де
кемвр
и
20
2
2
г.,
ка
кто
и
по
отнош
ение
на
тези
отчитан
и п
о справ
едлив
а сто
йност в
друг вс
еобх
ватен дох
од
.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
41
3.
Управлен
ие на р
иска,
прод
ължение
В.
Нетърг
овски о
перации,
прод
ължение
(iv)
Експозиция к
ъм държавен д
ълг, продължение
в хил. л
в.
31.1
2.20
23
г.
Държа
ва
емит
ент
Отчитани по
спра
ведл
ива
стойн
о
ст в
печал
бат
а или
заг
уб
ата
Отчитани п
о
спра
ве
длива
стой
ност в друг
всеоб
хв
ате
н доход
Отчитани по
аморти
зир
ан
а
стойност
Общо
България
9
127,
450
414,
874
542,
333
Литва
-
-
41,
772
41,
772
Латвия
-
60
-
60
Словакия
-
-
1,981
1,981
САЩ
-
130,
829
79,
428
210,
257
Рум
ъния
95
41,
478
12,
161
53,
734
Италия
-
38,
405
1,962
40,
367
Испания
-
18,
981
48,
371
67,
352
Пор
т
угал
ия
-
-
20,
181
20,
181
Унгария
-
-
15,
457
15,
457
Хърватия
-
6,981
-
6,981
Eвропейски
съюз
-
141,
883
68,
581
210,
464
Ирландия
-
-
19,
955
19,
955
Саудитска
Арабия
-
-
9,984
9,984
Белги
я
-
48,
582
95,
907
144,
489
Франция
9
95,
830
155,
510
251,
340
Германия
-
242,
215
144,
938
387,
153
Великобритания
-
33,
503
22,
455
55,
958
Финла
ндия
-
38,
280
-
38,
280
Швейцария
-
-
12,
761
12,
761
Австр
ия
-
48,
789
-
48,
789
Чехия
-
38,
360
-
38,
360
Израел
-
5,
521
-
5,521
Общо
104
1,057,147
1,1
66,278
2,223,529
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
42
3.
Управлен
ие на р
иска,
прод
ължение
В.
Нетърг
овски о
перации,
прод
ължение
(iv)
Експозиция к
ъм държавен д
ълг, продължение
в хил. л
в
.
31.1
2.20
22
г.
Държав
а
емит
ент
Отчитани по
спра
ведл
ива
стойн
о
ст
в
печал
бат
а или
заг
уб
ата
Отчитани по
сп
раве
дл
ива
стой
ност в друг
всеоб
хвате
н дох
од
Отчитани по
аморти
зир
ан
а
стойност
Общо
България
14
159,178
416,480
575,672
Литва
-
38,399
-
38,399
Латвия
-
60
-
60
Словакия
-
-
1,981
1,981
САЩ
-
34,553
164,319
198
,872
Рум
ъния
82
39,947
12,203
52,232
Италия
-
-
79,482
79,482
Испания
-
18,460
126,133
144,593
Порт
угалия
-
-
20,275
20,275
Унгария
-
-
15,430
15,430
Хърватия
-
6,978
-
6,978
Eвропейски
съюз
-
-
233,382
233,382
Ирландия
-
-
20,006
20,006
Саудит
ска
А
рабия
-
-
10,044
10,044
Белгия
-
-
213,018
213,018
Франция
-
48,497
87,114
135,611
Германия
-
-
234,162
234,162
Великобритания
-
11,007
21,701
32,708
Финла
ндия
-
-
125,971
125,971
Швейцария
-
-
12,120
12,120
Общо
96
357,079
1,793,821
2,150,996
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
43
3.
Управлен
ие на р
иска,
прод
ължение
В
.
Нетърг
овски о
перации,
прод
ължение
(i
v)
Експозиция
към държавен д
ълг, продължение
Матуритетн
а стру
ктур
а на порт
фейл
а от държ
авен
дълг по
стран
и
към 3
1
д
екемвр
и
20
23
г.
в хил. лв.
Държав
а
емит
ент
До 1
месе
ц
От
1 до 3
месец
а
От 3
мес
еца
до 1
годин
а
От 1 до
2
годин
и
От
2
д
о
5
годин
и
Над
5
г
оди
ни
Общо
България
-
-
27,
460
142,
216
138,
628
234,
029
542,
333
Литва
-
-
-
-
41,
772
-
41,
772
Латвия
-
-
60
-
-
-
60
Словакия
-
-
-
-
1,981
-
1,981
САЩ
79,
368
70,
249
60,58
1
-
-
59
210,
257
Рум
ъния
-
-
-
-
41,
478
12,
256
53,
734
Италия
-
-
38,
405
-
-
1,962
40,
367
Испания
-
-
48,
371
-
18,
981
-
67,
352
Порт
угалия
-
-
-
-
-
20,
181
20,
181
Унгария
-
-
-
-
-
15,
457
15,
457
Хърватия
-
-
-
6,981
-
-
6,981
Eвропейски
съюз
-
67,
988
141,
882
-
-
594
210,
464
Ирландия
-
-
-
-
-
19,
955
19,
955
Саудитска
Арабия
-
-
-
-
9,984
-
9,984
Белгия
-
48,
582
95,
907
-
-
-
144,
489
Франция
29,
278
126,
232
95,
830
-
-
-
251,
340
Германия
87,
890
48,
648
250,
615
-
-
-
387,
153
Великобритания
22,
455
33,
503
-
-
-
-
55,
958
Финла
ндия
-
-
38,
280
-
-
-
38,
280
Швейцария
-
-
12,
761
-
-
-
12,
761
Австр
ия
48,
789
-
-
-
-
-
48,
789
Чехия
-
-
38,
360
-
-
-
38,
360
Израел
-
-
-
-
5,521
-
5,521
Общо
267,
780
395,
202
848,
512
149,
197
258,
345
304,
493
2,223,529
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
44
3.
Управлен
ие на р
иска,
п
родължение
В.
Нетърг
овски о
перации,
прод
ължение
(iv)
Експозиция к
ъм държавен д
ълг, продължение
Матуритетн
а стру
ктур
а на порт
фейл
а от държ
авен
дълг по
стран
и
към 31
декемвр
и
2022
г.
в хил. лв.
Държав
а
емит
ент
До
1
месец
От 1 до
3
месец
а
От 3
мес
еца
до 1
година
От 1 до
2
годин
и
От
2
д
о
5
годин
и
Над
5
г
оди
ни
Общо
България
-
15,060
20,818
26,795
272,059
240,940
575,672
Литва
-
-
-
-
38,399
-
38,399
Латвия
-
-
-
60
-
-
60
Словакия
-
-
-
-
1,981
-
1,981
САЩ
-
164
,258
-
34,553
-
61
198,872
Рум
ъния
-
-
-
-
39,947
12,285
52,232
Италия
-
-
77,520
-
-
1,962
79,482
Испания
-
39,064
87,069
-
18,460
-
144,593
Порт
угалия
-
-
-
-
-
20,275
20,275
Унгария
-
-
-
-
-
15,430
15,430
Хърватия
-
-
-
-
6,978
-
6,978
Европейск
и съю
з
-
-
232,788
-
-
594
233,382
И
рландия
-
-
-
-
-
20,006
20,006
Саудитска
Арабия
-
-
-
-
10,044
-
10,044
Белгия
-
39,047
173,971
-
-
-
213,018
Франция
-
-
135,611
-
-
-
135,611
Германия
-
127,000
107,162
-
-
-
234,162
Великобритания
11,007
-
21,7
01
-
-
-
32,708
Финла
ндия
-
-
125,97
1
-
-
-
125,971
Швейцария
-
-
-
12,120
-
-
12,120
Общо
11,007
384,429
982,611
73
,
528
387,868
311,553
2,150,996
3.
Управлен
ие на р
иска
С.
Капиталов
а адек
ватно
ст
От 1
януа
ри
2014
г.
в
сил
а с
а р
азпоре
дбите
на
па
кет
CRD
I
V,
ко
и
то
чре
з
Реглам
ент
575
от
2013
г.
относн
о
пру
денц
иалнит
е
изис
кван
ия
з
а
кредит
ните
институ
ци
и
и
инвес
тиц
ионн
ите
пос
редн
ици
и
Директив
а
201
3/36
относно
дос
тъпа
до
осъщ
ествя
ването
на
дейн
ост
н
а
кре
дитните
институ
ции
и
относно пру
денц
иалния н
адзор въ
рх
у кр
едитн
ит
е инст
итуции
и ин
вест
иц
и
онните пос
редниц
и
транспон
ира
т
в е
вропей
ското з
аконо
дателство
разп
оредб
ите на н
овит
е стан
дарти
за банков
капит
ал
–
Ба
зел ІІІ.
Регулатор
ен капит
ал
Собствен
ият кап
итал за
регу
латорн
и цели н
а Банк
ата с
е със
тои от сл
еднит
е еле
менти:
Базов со
бствен к
апит
ал
от първи ред
а) из
даден
и и
изплат
ени
кап
итал
ови ин
стру
мен
ти (
обикно
вен
и акц
ии)
;
б) преми
йни рез
ерви от
емиси
и на об
икновен
и акц
ии
;
в) нераз
пределен
а о
дитирана
печа
лба;
г) натрупан
дру
г всеобх
ватен д
оход
,
включите
лно пре
оц
енъчни
резерв
и
;
д) други
резерв
и;
П
риспадан
ията
от
еле
ментите
н
а
ба
зовия
с
обс
твен
кап
итал
от
първи
ред
вк
лючв
ат
нематери
ални
те
актив
и
, к
акто и
корекции н
а стойн
ос
тта порад
и изиск
ваният
а за пру
денци
ална
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
45
3.
Управлен
ие на риск
а, п
родъ
лжение
С.
Капиталов
а адек
ватно
ст, пр
одъл
жение
оценка
и
дру
ги
пр
испад
ания
.
В
увели
чение
на
баз
овия
собств
ен
к
апит
ал
от
първи
ред
се
включват
к
орекци
ите
във
връзка
с
пр
еходн
ото
тре
тиране
н
а
ефек
та
от
пъ
рвонач
ално
пр
илаган
е
на МСФО
9.
Допълнит
елен к
апитал
от
първи ред
Инстру
мент
ите
на
д
опъ
лните
лния
кап
ита
л
от
пъ
р
ви
ре
д
в
ключв
ат
хибр
иде
н
дълг
(виж
б
ележ
ка
29).
Капитал
от втори ре
д
Към 31
декември
20
23
г.
Бан
ката няма
инстру
мент
и, клас
ифицир
ани кат
о Ка
питал о
т втори
ред
.
Собстве
н капит
ал
202
3
202
2
в хил. лв
Базов
собствен кап
итал
от пъ
рви ред
Изплат
ени
капит
ало
ви ин
стр
умент
и
149,085
149,085
(-
) Непряко дя
лово учас
тие в и
нструмент
и на
базовия с
обствен
кап
итал от
първи
ред
-
(
38
)
Премийн
и резер
ви
250,017
250,017
Други рез
ерви
939
,
921
858,717
Натрупан
друг в
сеобхват
ен д
оход
(
1,139
)
(10,815)
К
орекци
и на ба
зовия со
бстве
н капит
ал от
първи ред:
(-
) Нематер
иални а
ктиви
(
23
,
007
)
(
14,925
)
Преходн
и корекц
ии на б
азови
я собс
твен
капитал
от първи
ред
-
62,273
(-
) Дру
ги пр
испа
дания
(
32
,0
15
)
(
25,273)
Базов со
бствен к
апит
ал от
първи р
ед
1,2
82
,8
62
1,269,0
41
Инструм
енти допъ
лнит
елен ка
питал от
първи
ред
Хибрид
ен
дълг
254,258
254,258
Капитал
от първи ред
1,5
37
,
120
1,523,29
9
Капитал
от втори ре
д
-
-
Собстве
н капит
ал
1,5
37
,
120
1,523,29
9
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
46
3.
Уп
равление н
а риск
а, п
родъл
жение
С.
Ка
питалова
адекват
нос
т, прод
ължение
Банкат
а из
чис
лява
с
ледн
ите съо
тношен
ия:
а)
съотн
ошениет
о
на
баз
овия
соб
ств
ен
капит
ал
о
т
първи
ре
д
е
б
азовият
с
обствен
капита
л
от
първи ре
д на инс
титуц
ията, из
разен
като п
роцент
от обща
т
а р
иско
ва е
кспоз
иц
ия;
б)
съотнош
ението
на
капитала
от
първи
ред
е
капита
лът
от
първи
ре
д
на
инс
титуцията,
изразен
като процен
т от
общата
рисков
а експоз
иция;
в) съотноше
нието
на об
ща капитал
ова аде
кватнос
т е собст
веният кап
итал
на институ
цията,
изразен
като пр
оцент от
об
щата риск
ова екс
позици
я.
Общата
риск
ова
експо
зиц
ия
с
е
изчис
лява
ка
то
сбор
от
рис
ковоп
ретеглен
ите
екс
поз
иции
з
а
кредитен, п
аза
рен и оп
ерац
ионен рис
к.
Банкат
а
из
числ
ява
изис
квания
та
з
а
кре
дитн
ия
р
иск
на
св
оите
е
ксп
озиц
ии
в
б
анков
и
тъ
ргов
ски
портфейл
на
базат
а
н
а
ст
андар
тизиран
и
я
под
ход
.
Екс
пози
ции
те
се
взем
ат
предв
ид
по
балансов
ата
им
ст
ойнос
т.
За
дбалан
совите
ангаж
имент
и
се
взем
ат
предв
ид
чрез
прил
агане
на
конверсионн
и
фактор
и,
които
имат
за
цел
прирав
няванет
о
им
в
б
алансов
и
стойности.
Позиц
и
ите
се
претеглят
з
а
риск
п
ри
ползван
е
на
раз
лични
пр
оценти
в
за
висимос
т
от
класа
на
е
кспоз
ицията
и
нейния
кред
итен
ре
йтин
г.
Използв
ат
се
р
азлични
тех
ники
за
р
едуци
ране
на
кре
дитния
р
иск,
например
обезп
ечен
ия
и
гаранц
ии.
П
ри
дерива
тивните
инс
трумент
и,
к
ато
форуър
ди
и
опц
ии,
с
е
оценява
кредитни
ят р
иск на кон
траген
та.
Банката
из
числява
и
капит
алови
изис
квания
з
а
пазарен
рис
к
н
а
валу
тните
и
стокови
те
инструмент
и в т
ърговск
ия и б
анков
ия портф
ейл.
Банкат
а
изчислява
капиталов
и
изискв
ания
за
опер
ацион
ен
риск
чре
з
пр
и
лагане
н
а
станда
ртиз
иран
ия
подх
од.
При
този
подход
Бан
ката
разпр
еделя
нетнит
е
доходи
от
бан
ков
и
дейно
сти
(н
аречен
и
съот
ветен индикатор) през
после
дните три
годин
и
п
о
съответн
ите
бизнес
линии.
След
това
с
е
умн
ожава
разпр
едел
ената
час
т
от
съотв
етния
инд
икато
р
по
кореспонд
иращ
ия
й
проц
ент
(
бета
фактор)
и
се
д
остига
до
год
ишното
капита
лов
о
изисква
не
з
а
всяка
една
бизнес
л
иния
.
Б
анката
и
зчисляв
а
кап
италовот
о
из
искван
е
за
операци
онен
р
иск
ка
то
средна
стойнос
т
за
т
риго
дишния
период
на
сбора
от
год
ишните
кап
ит
алов
и
изискв
ания
по
всичк
и
бизнес
лин
ии.
Съотв
етн
а
та
рисков
а
експо
зиция
се
изчис
лява
чр
ез
по
-
нат
атъшно
умн
ожени
е
на
капиталов
ото из
искван
е по 12.
5.
През пери
ода Б
анката сп
азва
регулат
орните
капит
алови
изискван
ия.
Нивото на
капит
алова
адекват
ност е
както
с
ле
два:
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
47
3.
Управлен
ие на
риска, продължение
С.
Капиталов
а адек
ватно
ст, пр
одъл
жение
в хил. лв.
Балансова стойност/условна
стойнос
т
Рискови е
кспо
зиции
20
23
20
22
20
23
20
22
Рисковопретеглени експозиции за кредитен
риск
Балансови позици
и
Класове експозиции
Централни правителства или централни банки
4,110,854
3,636,457
73,763
2,009
Многостранни банки за развитие
15
18
-
-
Международни организации
894
624
-
-
Институ
ции
477,219
451,715
171,328
186,203
Предприятия
2,925,782
2,435,831
2,318,383
2,046,646
Експ
озиции
на дребно
1,646,175
1,531,781
1,103,871
1,024,212
Обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти
2,140,151
1,842,333
803,006
683,701
Експозиции в неизпълнение
671,215
887,513
723,806
960,277
Предприятия за колективно инвестиране
9,494
4,090
9,494
4,090
Ка
питалови инс
трументи
65,772
65
,504
73,896
73
,628
Други
позиции
1,672,562
1,764,711
1,363,433
1,428,197
Общо
13,
720
,
133
12,620,577
6,64
0,
980
6,40
8
,963
Задбалансови позиции
Класове експозиции
Институ
ции
-
-
47
57
Предприятия
648,425
545,383
47,008
40,086
Експозиции на дребно
508,173
459,869
4,602
4,631
Обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти
29,206
20,091
5,661
3,883
Други
позиции
-
-
102
47
Общо
1,185
,
804
1,025,343
57
,
420
48,704
Дериват
и
Класове
експозиции
Централни правителства или централни банки
-
-
-
-
Институ
ции
114
2,618
57
1,309
Предприятия
1,829
1,953
1,829
1,953
Други
позиции
2,327
1,548
2,327
1,548
Общо
4,
270
6,119
4,213
4,810
Общо рисковопретеглени експозиции за
кредитен риск
6,
7
02
,
613
6,46
2
,477
Общ размер на
експозициите към пазарен
риск
4,413
4,350
Размер на експозициите за операционен
риск
5
82
,
100
540,238
Общ размер на рисковите експозиции
7,
2
89
,
126
7,00
7
,065
Отношения на капиталова адекватност
Капитал
Капита
лов
и съотношения %
202
3
20
22
202
3
20
22
Базов собствен капитал от първи ред
1,282,862
1,269,041
17.
60
%
18.
11
%
Капитал от първи ред
1,537,120
1,523,299
21.
09%
21.74
%
Собствен капитал
1,537,120
1,523,299
21.
09%
21.74
%
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
48
3.
Управлен
ие на р
иска,
прод
ължени
е
D.
Други риск
ове
–
Война
в Укр
айна
На
2
4
фе
вруар
и
202
2
г.
Ру
сия
з
апочн
а
мащабни
военн
и
действия
сре
щу
Украйна.
В
от
говор
на
рускит
е
дейс
твия
сре
щу
Укра
йна,
с
тран
ите
о
т
Е
С
и
С
А
Щ
п
р
и
с
т
ъ
п
и
х
а
к
ъ
м
н
а
л
а
г
а
н
е
н
а
ш
и
р
о
к
и
санкци
и срещ
у Русия
и Беларус,
включи
телно,
но
не с
амо,
големи
руск
и бан
ки,
някои
друг
и
компани
и,
член
ове
н
а
ру
ския
пар
ламент
и
някои
ч
ленове
на
рус
кия
е
лит
и
техните
семейс
тва,
н
о
също
та
ка
з
абрана
на
пъ
рвичната
/втори
чната
търговия
на
държ
авни
дългови
инструменти
и
друг
и
избран
и
ценни
книж
а.
Втори
чните
ефекти,
кат
о
покачван
ето
на
ц
ените
и
достатъчн
остта
на
енергийн
ите дос
тавки
в Ев
ропа и
икономи
ческот
о в
ъздействи
е на
различн
и с
ценарии, с
а тру
дни
за
прогнози
ране
и
м
огат
да
имат
знач
ителен
ефект
върху
икономи
ката
на
ЕС
.
Кризата
има
потенциал
а
да
влоши
и
б
ез
това
стресиран
ата
с
иту
ация
с
цен
ите
н
а
ене
ргията
в
Европ
а,
ко
ето
може
да
до
веде до
забав
яне
н
а
икономик
ата
и
до
уве
личава
не
н
а
за
гу
бите, включително
по
-
висок
и обе
зценк
и.
Сътресен
ията
от
войн
ата
се
отразяват
въ
рху
икономикат
а
на
с
транит
е
о
т
Европе
йския
съ
юз
както
пряко,
та
ка и
неп
ряко,
като я
насо
чват
към по
-
нис
ък
растеж
и
по
-
висо
ка ин
флация
. Бърз
ото
нараств
ане
н
а
ц
ените
н
а
ене
ргийн
ите
и
х
раните
лни
стоки
подх
ранват
г
лобалн
ия
инфлац
ионен
натиск
и
пр
ед
извикв
ат
по
-
б
ърз
отгов
ор
на
паричн
ата
пол
итика
о
тколкот
о
се
пр
едпол
агаше
п
о
-
рано
.
Рисковет
е
з
а
бъ
дещото
развити
е
включват
пот
ен
циални
възд
ейст
вия
в
ърху
б
изнес
м
одел
а
от
макроикон
омичес
ка
и
гло
бална
геополит
ическа
не
сигурнос
т,
свър
зана
с
руските
де
йствия
срещу
Украйна.
Акт
ивностт
а
на
клиент
ите
съ
що
така
може
да
бъде
пов
лия
на
от
по
-
висок
ите
ц
ен
и
на
енергият
а и спир
ането
на вер
игата з
а поку
пки.
Банката
продъ
лжава
да
следи
отб
лизо
ситуац
ията,
като
изв
ършва
допъ
лните
лни
стрес
тестов
е
при р
азличн
и
сцен
арии.
E
кспозиц
ията
на
Б
анката
к
ъм
контраг
енти
от
Ру
с
ия,
Украйна
и
Б
ела
рус
не
е съществ
ена
.
По
първ
онач
ални
оценки
на
Банкат
а
тез
и
с
ъбит
ия
н
е
са
оказали
пряко
с
ъщес
твено
в
лияни
е
въ
рху
нейната
дейнос
т.
Също
така,
ръко
водс
твото
не
очаква
като
ця
ло
кр
изата
да
има
непос
редствен
о
значите
лно вл
ияние въ
рху б
ъдещите
операци
и на Б
анката.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
49
4.
Информаци
я по сег
мент
и
Информац
ията
по
сегменти
се
представя
с
ог
лед
на
географското
разпределен
ие
на
сегментите
на Банка
та. Фор
матът
се б
азира на
вътрешн
ата
финансов
о
-
контро
лна
структ
ура.
Отчитанет
о
и
оц
еняв
ането
на
акт
ивите
и
пасив
ите,
прих
одит
е
и
разх
одите
по
сегм
енти
е
основано
на сч
етоводн
ата по
литик
а, описан
а в пр
иложен
ието за с
чето
водна
та поли
тика.
Операци
ите меж
ду сегме
нтите се
извърш
ват по
па
зарни цен
и.
Банката
извършв
а дейн
ост ос
новно в
Българ
ия, но
също та
ка
им
а операц
ии в
Кипър.
При
пр
едставя
нето
на
информац
ия
н
а
б
азата
на г
еографс
ки
с
егмент
и,
пр
иход
ите
и разхо
дите
се
разпред
елят
с
лед
м
еж
ду
кло
нови
елимин
ации
на
база
местополож
ението
н
а
банк
овото
подраз
деление,
коет
о
ги
гене
рира.
Акти
вите
и
пасивите
по
сегмен
ти
с
е
ра
зпреде
лят
сле
д
междуклон
ови
е
лимин
ац
ии
въз
основа
на
географс
кото
им местоп
олож
ение.
в хил. лв.
Операции в Българ
ия
Операции в чужбина
Общо
2023
2022
2023
2022
2023
2022
Приход
и от
лих
ви
391,224
310,748
13,487
37
404,711
310,785
Разходи з
а лих
ви
(34,809
)
(37,726)
-
(2,319)
(
34,809
)
(40,04
5)
Нетен ли
хвен до
ход
356,415
273,022
13,487
(2,282)
369,902
270,740
Приход
и от
такс
и и
комис
иони
181,797
159,085
10,808
13,905
192,605
172,990
Разходи за т
акси и
комис
иони
(39,786
)
(32,087)
(1,27
0)
(1,
388)
(41,05
6
)
(33,47
5)
Нетeн д
оход от такси
и комисиони
142,011
126,998
9,538
12,517
151,549
139,515
Нетни п
риходи от
търговски опе
рации
21,489
17,373
1,806
2,344
23,295
19,717
Административ
ни
разходи
(207,761
)
(202,013)
(2,906
)
(
3,100)
(210,667
)
(205,113)
31.12.2023
31.12.20
22
31.12.2023
31.12.20
22
31.12.2023
31.12.20
22
Активи
13,175,0
64
12,456,0
07
713,464
258,051
13,888,5
28
12,714,0
58
Пасиви
11,788,7
80
10,655,8
14
626,822
730,035
12,415,6
02
11,385,8
49
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
50
4.
Информаци
я по
сегмент
и, прод
ължени
е
В
следв
ащата
т
аблиц
а
е
пре
дставен
о
разпр
едел
ението
на
а
ктиви
и
п
асив
и,
прих
оди
и
разхо
ди
по бизнес
сегменти
към и за
го
дин
ата
, за
вършв
ащ
а
на 31
деке
мври
20
23
г.:
в хил. лв.
Бизнес
Активи
Пасиви
Нетен
лихвен
доход
Нетен
доход
от такси и
комис
иони
Нетни
приходи
от
търговски
операци
и
Други
нетни
оперативн
и
приходи
Голем
и
предприя
тия
2,452,32
0
1,846,93
7
89,590
38,273
-
195
Средн
и
предприя
тия
988,307
399,330
39,494
11
,048
-
285
Малки
предприя
т
ия
1,013,14
4
945,892
44,945
29,780
-
1,619
Банкиране
на
дребно
2,704,53
8
8,710,23
1
148,284
80,663
-
1,546
Трежъри
5,171,23
9
54,326
74,274
(2,712)
23,295
(39,344)
Други
1,558,98
0
458,886
(26,685)
(5,503)
-
8,507
Общо
13,888,5
28
12,415,6
02
369,902
151,549
23,295
(27,192)
5.
Финансови акт
иви и пасиви
Счетовод
на кл
асифика
ция и спр
аведл
иви сто
йност
и
Сче
тово
дната
пол
итика
на
Бан
ката,
свъ
рзана
с
оценяванет
о
по
справе
длива
сто
йност
е
представен
а в Бе
лежк
а 2(d)
(vi
i
).
Банката
опре
деля
справе
длив
ите
стойности
като
изп
олзва
сле
днат
а
йерархия
,
която
к
а
т
е
г
о
р
и
з
и
р
а
в
т
р
и
н
и
в
а
в
х
о
д
я
щ
и
т
е
д
а
н
н
и
,
в
з
е
м
а
н
и
п
р
е
д
в
и
д
п
р
и
т
е
хник
ите
за оценяване
на
справедл
ивата
сто
йност:
Ниво
1
-
Входящ
ите
данн
и
на
нив
о
1
са
котира
нит
е
(н
екор
игиран
и)
цени
н
а
фин
ансов
и
активи
и
пасив
и на
актив
ните
паза
ри
за иде
нтичн
и
финан
сов
и инс
тру
мент
и.
Ниво
2
-
Входя
щите
да
нни
н
а
ниво
2
с
а
входя
щи
данн
и
за
дад
ен
актив
или
пасив,
раз
лични
о
т
кот
ираните
цени,
вк
лючен
и
в
н
иво
1,
които,
пря
ко
ил
и
косв
ено,
с
а
достъ
пни
за
наблюдение.
Т
ази
категория
вк
лючва
инс
трумен
ти,
оценяв
ани
изпо
лзвайки
:
к
отиран
и
цен
и
на
подобн
и
акт
иви
или
пасиви
на акт
ивни
паза
ри; к
отиран
и ц
ени
на
иден
тичн
и
или п
одоб
ни
актив
и
или
пасив
и
на
пазари, к
оито не с
е счи
тат за а
ктивн
и; други т
ех
ники за оцен
яване,
къд
ето вси
чки зна
чими
входящи
данни с
а пряк
о или кос
вено
достъпн
и за н
аблюден
ие, изп
олзва
йки пазарн
и дан
ни.
Ниво
3
-
Вхо
дящ
ите
дан
ни
н
а
ниво
3
са
н
енаблю
даеми
вхо
дящи
данни
за
да
ден
а
кти
в
или
п
ас
ив.
Тази к
атегор
ия в
ключва
вс
ички инс
тру
менти,
при
които
техни
ката
за оц
еняван
е н
е в
ключва
наблюда
еми
вхо
дящи
да
нни
и
ненаб
людае
мите
входящ
и
д
анни
и
мат
зн
ачите
лен
е
фект
върху
оценката
на
инс
трум
ента.
Тази
кат
егория
вк
лючва
инструмент
и,
к
оито
се
оц
еняват
на
баз
ата
на
котиран
и
цени
н
а
п
одо
бн
и
инс
трумен
ти,
къде
то
зна
чите
лни
н
ена
блюд
аем
и
кор
екц
ии
ил
и
предпо
ложения с
е изиск
ват за
да отр
азят
разлик
ите меж
ду инс
трумен
тите.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
51
5.
Финансови акт
иви и пасиви
, продължение
Счетовод
на кл
асифика
ция и спр
аведл
иви сто
йност
и, продъ
лжен
ие
Справед
ливата
с
тойнос
т
на
ф
инансов
ите
ак
тиви
и
ф
инансо
вите
пас
иви,
кои
то
се
тъ
ргуват
на
активни пазари
са
базир
ани
на котирани
пазарн
и
ц
ени
на
борсов
и или
дилърс
ки пазари.
За
всичк
и
остан
али
ф
инанс
ови
инс
трум
енти
Б
анкат
а
опр
еделя
спра
ведлив
ите
ст
ойност
и,
кат
о
използва д
руги техни
ки за оц
еняване.
Дру
гите
техни
ки
з
а
оц
еняване
вк
лючват
мод
ели
на
баз
ата
на
наст
оящата
стойн
ост
и
дисконти
раните
паричн
и
потоц
и,
с
равнен
ие
с
подобн
и
инструм
е
нти,
за
ко
ито
с
ъщест
вув
ат
наблю
дае
ми
пазарни цени, и модели за оценяв
ане на опции и
други модел
и за
оценя
ване.
Предпол
ожения
и
входящи
данни,
изп
олзван
и
в
тех
никите
за
оценяван
е,
вкл
ючват
безр
иско
ви
и
референ
тни
л
ихвени
п
ро
центи,
кредит
с
пред
ове
и
други
п
реми
и,
изпол
звани
при
определ
янет
о
на
дискон
товит
е
про
цен
ти,
цени
н
а
дъл
гов
и
и
кап
ита
лови
ценни
книж
а,
в
алут
ни
курс
ов
е
и
цен
и
на инде
кси на кап
итало
ви инс
трумент
и и очак
вани
колебан
ия и ко
релац
ия н
а ценит
е.
Це
лта
на
техн
иките
за
оценяване
е
д
а
се
опре
дели
спр
аведлив
а
стойн
ост,
която
от
разяв
а
цената,
коя
то
би
била
по
лучена
при
продаж
ба
на
акт
ив
или
платен
а
при
прех
върлян
е
на
пасив
при обич
айна сде
лка м
ежду паза
рните у
час
тници к
ъм датат
а на
оценяван
е.
Б
анката
използва
общопризнат
и
м
одел
и
за
оценка
за
опре
деляне
на
справ
едл
ивата
стойност
на
че
сто
използва
ни
и
по
-
оп
ростени
финансов
и
инс
тру
менти,
к
ато
ли
хвен
и
ва
лутен
суап,
при
които
се
изпо
лзват
само
н
абл
юдаеми
пазарн
и
данн
и
и
изиск
ват
п
о
-
ма
лко
прец
енки
и
пр
ибл
изите
лни
оценки
на
ръков
одст
вото.
Набл
юдаеми
цен
и
и
вх
одящи
данн
и
,
използ
вани
в
модели
те
за
оценяван
е
,
обикн
овен
о
са
наличн
и
на
пазар
а
за
котиран
и
дъ
лгови
и
кап
италови
инст
румент
и,
деривати,
коит
о
се
търгуват
н
а
борс
ата
или
извън
борсови
дер
ивати
като
л
ихвени
суапове.
Т
ази
наличност
на
наб
людаем
и
паза
рни
ц
ен
и
и
входящ
и
дан
ни
,
използвани
в
мо
делит
е
за
оценяване
,
намалява
нуждата
от
пре
ценки
и
прибл
изите
лни
оц
енки
на
ръководс
твото
и
с
ъщо
та
ка
на
малява
несигурнос
тта,
свързана
с
опреде
лянето
на
справедлив
ите
с
тойност
и.
Н
аличнос
тта
на
наблюда
еми
пазарни
ц
ени
и вх
одящи
дан
ни в
арира
в
зависи
мост
от
про
дукт
ите
и па
зар
ите
и
има
склоннос
тта
да
се
влияе
от
пром
ени,
предизв
икани
от
спец
ифичн
и
с
ъбития
и
общото
с
ъстоян
ие
на финанс
овите
пазар
и.
Но
в
случа
ите,
когат
о
Ба
нката
оценя
ва
портфе
йл
от
ф
инансов
и
а
ктиви
и
финансов
и
паси
ви
н
а
базата
на
не
тната
екс
позиц
ия,
тя
при
лага
прецен
ка
при
оп
реде
ляне
на
подх
одящит
е
корекц
ии
на
ниво порт
фейл,
като н
априме
р изпо
лзването н
а спр
еда „
купува
-
продав
а”.
При
так
ива
к
орекци
и
се
използват
набл
юдаеми
спредове
„куп
ува
-
пр
одава”
з
а
по
добн
и
инструмент
и и с
е кор
игират с
поред
фа
кторит
е, спец
ифични за т
ози портф
ейл.
За
по
-
сложн
и
инструменти,
Банката
използв
а
с
обствен
и
м
одел
и
з
а
оц
енява
не,
които
обикновено
са
разр
аботен
и
на
ба
зата
на
об
щопр
изнати
мето
ди
за
оценя
ване
.
Няк
ои
или
вс
ички
значи
ми
в
ходящи
данни
в
тез
и
м
одели
може
да
н
е
са
наб
людаем
и
на
п
азар
а
и
са
п
олучени
от
п
азарни
цени и
ли п
роцент
и ил
и са
приб
лизите
лни
оценк
и, б
азирани
на
пр
еценки.
При
мер з
а инс
трум
енти,
за
които
има
значим
и
ненаб
людае
ми
данн
и
вклю
чват
няк
ои
извън
борс
ови
дери
вати
и
определен
и
з
аеми
и
це
нни
кн
ижа,
за
кои
то
ня
ма
активен
п
азар
и
запаз
ени
участ
ия
пр
и
секюрит
изация.
Мо
дел
ите
за
оценя
ване
,
които
изп
олзв
ат
зна
чими
н
ен
аблю
дае
ми
данн
и
из
искв
ат
в
голяма
степен
изпо
лзван
ето
на
прец
енки
и
пр
и
бл
изите
лни
оцен
ки
от
ръково
дств
ото
при
определян
е
на
спр
авед
ливата
стойн
ост.
Тези
п
рец
енки
и
п
риб
лизите
лни
оц
енки,
напр
авен
и
от
ръково
дството
обикн
овено
се
изискват,
за
да
се
изб
ере
подходя
ща
тех
ни
ка
за
оценя
ване,
за
определяне
на о
чакван
ите бъдещ
и пар
ични пот
оци от
финанс
овия инс
труме
нт, к
ойт
о се
оценя
ва,
за
определян
е
на
вер
оят
ността
от
неизпъ
лнение
н
а
задължен
ията
от
страна
на
контраг
ента
и
предварит
елните
лащан
ия и з
а изб
ора на по
дхо
дящи дис
контов
и процен
ти.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
52
5.
Финансови акт
иви и пасиви, продъ
лжение
Счетовод
на кл
асифика
ция и спр
аведл
и
ви стойности, п
родължение
Банката
има
устан
овен
а
с
истема
за
вътреш
ен
кон
трол
въ
в
вр
ъзка
с
оцен
ката
на
справ
едл
ивите
стойнос
ти.
Система
та
вкл
ючв
а
функц
ията
Упр
а
вление
на
риска
,
нез
авис
има
от
д
ирекция
„Трежъри“
,
к
оято
докла
два
на
ръ
ководс
твото
и
носи
главна
та
отговорно
ст
за
независима
та
проверк
а
на
резултат
а
от
търг
овските
и
инвес
тици
онни
дейн
ости
и
на
всич
ки
значи
ми
оценк
и
на
справедл
ивата с
тойност
на ф
инасов
ите инстру
мен
ти. Сп
ецифичн
и конт
роли вк
лючват:
•
Проверка
на наб
люда
емите цени;
•
Предлаган
ето на но
ви м
оде
ли
и
н
а промени в съществ
уващ
ите моде
ли се извъ
ршва от
Дирекция
Анализ
и контр
ол н
а риска
и одобря
ва от
Управ
ителни
я съвет н
а Б
анката;
•
Калибриран
е на
моде
лите (срав
нение с
наб
людае
ми пазарн
и сд
елки);
•
Анализ и
оценка
на зн
ачителн
ите дн
евни
отклон
ения в
оценк
ата;
•
Прегле
д
на
знач
имите
н
ен
аблюда
еми
д
анни,
ко
рекции
н
а
оцен
ката
и
зна
чителн
и
промен
и
в
справедл
ивите
сто
йност
и
на
инструм
ентите
от
Ниво
3
сравне
ни
с
предх
одния
мес
ец
от
Дирекция
Анализ
и контр
ол н
а риска н
а Банк
ата;
Когато
с
е
използв
а
ин
формац
ия,
пр
едос
тавена
от
трети
лица,
кат
о
напр
имер
от
к
омпан
ии
за
услуги
п
о
оп
ределян
е
н
а
цен
и
ил
и
цен
и
от
по
средниц
и,
Управл
ени
е
на
р
иска
оц
енява
и
документ
ира
доказате
лствата,
използв
ани
от
тр
етите
л
ица
в
подкреп
а
на
заклю
чениет
о,
че
такива оц
енки са
в съ
ответс
тв
ие с МСФО
. Това
включв
а:
•
Проверка
за
одоб
рение
на
посре
дниците
за
опр
еделяне
на
паза
рни
ц
ени
из
ползван
и
при
оценката н
а съ
ответния
вид
финанс
ови инст
румент
и;
•
Разбиран
е
на
н
ачина,
по
ко
йто
с
прав
едлив
ата
ст
ойност
е
била
дост
игнат
а
и
с
тепен
та,
до
която тя
отраз
ява реа
лни
пазарн
и сделки
;
•
Кога
то
ц
ените
за
сх
одни
инс
трумент
и
са
изпо
лзвани
за
оп
реде
ляне
н
а
с
праве
дливата
стойност,
ка
к
тези
цени
с
а
били
кориг
ирани,
за
да
отраз
ят
характ
ерис
тиките
на
инст
румента
,
подлежа
щ на оц
енка;
•
Когато няко
лко цени са били устан
овени за ед
ин и същ финансо
в инстру
мент, до каква
степен е б
ила оп
реде
лена с
пр
а
вед
ливо сто
йностт
а на инс
трумент
а, изпо
лзвай
ки тез
и цени.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
53
5.
Финансови акт
иви и пасиви, продъ
лжение
Счетовод
на кл
асифика
ция и спр
аведл
иви сто
йност
и, продъ
лжен
ие
Таб
лици
те по
-
долу
пре
дстав
ят
ана
лиз
на
финан
сови
инс
трумен
ти
оцен
явани
по
с
праведли
ва
стойност
в
края
на
отчетния
пери
од,
класиф
ицирани
по
нива
в
рам
ките
н
а
йерархият
а
н
а
справедл
ивите
с
тойнос
ти,
чрез
която
се
категориз
ира
измерване
то
на
справед
ливите
стойнос
т
и.
Стойнос
тите се б
азира
т на с
умите п
ризнат
и в отч
ета за
финан
сово с
ъстоян
ие.
в хил. лв.
31 деке
мври 20
2
3
Ниво 1
Ниво 2
Ниво 3
Общо
Финансови
активи от
читани по с
правед
лива сто
йност в
печалбата
или з
агубат
а
11,958
231,548
85
243,59
1
Финанс
ови
акт
иви от
чита
ни п
о сп
рав
ед
лива сто
йност в
друг все
обхватен
дох
од
1,057,50
8
19,571
-
1,077,07
9
Деривати
държан
и за у
правл
ение на
риска,
нетно
1,079
686
-
1,765
Общо
1,070,54
5
251,805
85
1,322,43
5
Финансови п
асиви о
тчитани по с
правед
лива сто
йност в
печалбата
или з
агубат
а
-
3,165
-
3,165
в хил. лв.
31 деке
мври 202
2
Ниво 1
Ниво 2
Ниво 3
Общо
Финансови
активи от
читани по с
правед
лива сто
йност в
печалбата
или з
агубат
а
5,862
261,740
85
267,687
Финанс
ови
акт
иви о
т
читан
и по справе
длива сто
йност
в
дру
г все
обх
ватен д
оход
357,422
110,825
-
468,247
Деривати
държан
и за у
правл
ение на
риска,
нетно
718
891
-
1,609
Общо
364,002
373,456
85
737,543
Финансови п
асиви о
тчитани по с
правед
лива сто
йност в
печалбата
или з
агуба
та
-
8,488
-
8,488
Инвес
тици
ите
в
ценни
книжа,
отчитан
и
в
порт
фейл
ите
фин
ансови
акт
иви
по
справе
длива
стойност
в
печ
албата
и
ли
загубат
а,
финансо
ви
активи
по
сп
раве
длива
с
тойност
в
дру
гия
всеобхв
атен
доход
и
финансов
и
активи
по
аморти
зирана
стойност
пр
едставляв
ат
главно
инвест
иции
в
дъ
ржа
вни ценни
книж
а
н
а
пър
вок
лас
ни
емит
ент
и,
които
са
висо
коли
квидн
и
и
с
възможно
най
-
б
лагопр
иятно кап
итал
ово трет
иране.
Банката
управ
лява
инв
естици
ите
с
и
в
дъ
лгов
и
ц
енни
книжа
спрямо
актуалните
пазарн
и
очакван
ия
и
д
инам
ика.
Стойност
та
н
а
портфейлна
та
модифицир
ана
дюрация
към
31.1
2.2023
г.
е
1.7 годин
и, а го
дина по
-
ран
о възлиза на
2.2 го
дини.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
54
5.
Финансови акт
иви и пасиви, продъ
лжение
Счетовод
на кл
асифика
ция и спр
аведл
иви сто
йност
и, продъ
лжен
ие
Таблицит
е
п
о
-
д
олу
анал
изират
справед
ливите
ст
ойност
и
н
а
финанс
ови
и
нстру
менти,
отчит
ани
не по
справ
едлива
стойн
ост,
по нив
о в
йерарх
ията
на с
правед
ливите
стойнос
ти,
където
се
категориз
ира оц
енката
по с
правед
лива сто
йност.
в хил. лв.
31 деке
мври 20
2
3
Ниво 1
Ниво 2
Ниво 3
Общ
о
справедл
иви
стойности
Общо
балансова
стойност
Активи
Парични ср
едств
а и взе
мания
от центр
ални бан
ки
-
2,325,807
-
2,325,80
7
2,325,80
7
Финанс
ови
акт
иви от
чита
ни п
о
амортиз
ирана сто
йност
1,171,10
1
-
-
1,171,10
1
1,26
3,279
Вземан
ия от
бан
ки и
фин
ансов
и
инсти
туции
-
259,
718
-
259,718
259,718
Вземан
ия от
кл
иент
и
-
677,899
6,485,96
1
7,163,86
0
7,158,30
9
Общо
1,171,10
1
3,263,42
4
6,485,96
1
10,9
20,486
11,007,113
Пасиви
Задължен
ия към б
анки
-
54,326
-
54,326
54,326
Задължен
ия към
друг
и клиент
и
-
7,740,86
9
3,739,55
5
11,480,4
24
11,494,1
64
Други пр
ивлечен
и средс
тва
-
435,606
-
435,606
439,634
Хибрид
ен
дълг
-
257,871
-
257,871
257,871
Общо
-
8,488,67
2
3,739,55
5
12,228,2
27
12,245,9
95
в хил. лв.
31 деке
мври 20
2
2
Ниво 1
Ниво 2
Ниво 3
Общо
справедл
ив
и
стойности
Общо
балансова
стойност
Активи
Парични ср
едств
а и взе
мания
от центр
ални бан
ки
-
1,91
1,371
-
1,911,37
1
1,911,37
1
Финанс
ови
акт
иви от
чита
ни п
о
амортиз
ирана сто
йност
1,743,04
4
-
-
1,743,04
4
1,862,20
3
Вземан
ия от
бан
ки и
фин
ансов
и
ин
ституции
-
264,984
-
264,984
264,984
Вземан
ия от
кл
иент
и
888,812
5,533,18
2
6,421,99
4
6,384,54
1
Общо
1,743,04
4
3,065,16
7
5,533,18
2
10,341,3
93
10,423,0
99
Пасиви
Задължен
ия към б
анки
-
45,703
-
45,703
45,703
Задължен
ия към
друг
и клие
нт
и
-
7,227,20
7
3,544,28
7
10,771,4
94
10,798,4
50
Други пр
ивлечен
и средс
тва
-
116,442
-
116,442
116,487
Хибрид
ен
дълг
-
256,861
-
256,861
256,861
Общо
-
7,646,21
3
3,544,28
7
11,190,5
00
11,217,5
01
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
55
5.
Финансови акт
иви и пасиви
, продължение
Счетовод
на кл
асифика
ция и спр
аведл
ив
и стойности, продълже
ние
Където
е
нал
ична,
спра
ведливат
а
с
тойнос
т
н
а
кре
дитит
е
пред
остав
ени
на
друг
и
кл
иенти
е
базирана
н
а
наб
людае
ми
пазарн
и
т
ранз
акции.
Къ
дето
наблю
даема
паза
рна
информац
ия
не
е
налична
,
преценката
за
с
праве
дливата
стойн
ост
се
базира
на
оц
енъчн
и
моде
ли,
като
техни
ки
на
дисконти
рани
пари
чни
потоци.
Входящит
е
данн
и
за
оценъчн
ите
техн
ики
включват
очакван
и
загуби з
а живота
на
креди
та, паз
арни
лихвени н
ива,
очакван
ия за п
редпл
аща
не. За об
езцен
ените
креди
ти
с
обезп
ечен
ия,
справедливата
стойнос
т
се
б
азира
на
оцен
ка
за
сп
раведлив
ата
стойнос
т
на
предоста
веното
обезп
ечение.
С
цел
по
-
голяма
точн
ост
на
оценк
ата
кредитит
е
са
групиран
и
в
портфейл
и
със
сходни
характер
истики
к
ато
т
ип
продук
т,
тип
кредит
ополучат
ел,
мату
ритет,
валута, ти
п на
обезпе
чението
.
Справед
ливата сто
йност
на задължен
ията
към клиенти
е изчислена
използв
айки техн
ики на
дисконти
рани
парич
ни
потоц
и
п
рилаг
айки
лихв
ените
нива,
коит
о
се
предла
гат
къ
м
момент
а
за
депозити
с
ъс
сх
оден
па
деж
и
усл
овия.
Сп
равед
ливата
ст
ойнос
т
на
депо
зитите
на
виж
дане
е
сумата пл
атима
към дат
ата на
финан
совия от
чет.
6.
Нетен лихвен д
оход
в хил. лв.
202
3
2022
Приходи от
лихви
Сметк
и при б
ан
ки и
фина
нс
ови ин
ститу
ции
4,836
1,505
Приходи
от лихв
и по п
асиви
-
5
Голя
мо
пред
прияти
е
93,147
77,063
Средн
о пред
прияти
е
39,934
32,358
Малко пре
дприят
ие
45,626
37,200
Микро пре
дприят
ие
9,397
7,427
Домакин
ст
ва
140,711
129,095
Дългови инс
тру
менти
71,060
24,520
Друг
лихвен
приход
-
1,612
404,711
310,785
Разходи з
а лих
ви
Д
епозити от
банк
и
(865)
(135)
Депоз
ити от
др
уги
клиен
ти
(1,043)
(1,567)
Други пр
ивлечен
и средс
тва
(7,041)
(533)
Хибрид
ен
дълг
(25,753)
(33,488)
Разходи за
лихви п
о активи
(19)
(4,285)
Лизинг
ови
д
оговор
и и дру
ги
(88
)
(37)
(34,809)
(40,045)
Нетен ли
хвен до
ход
369,902
270,740
За
202
3
г.
при
знатият
л
ихвен
пр
иход
от
необслу
жвани
фин
ансов
и
а
ктиви
(вз
емания
от
к
лиент
и)
възлиза на 2
8,
605
хи
л. лв. (
202
2
г.:
24,
847
х
ил. лв)
.
Разпр
е
делен
ието на
кред
итния пор
тфей
л е отч
етено с
прямо
бизнес с
егмен
тите н
а Банк
ата.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
56
7.
Нетен
доход от такси и
комисиони
в хил. лв.
Приходи от
такси и
комисиони
202
3
2022
Акред
итиви
и гар
анц
ии
3,653
3,559
Платежн
и операц
ии
31,075
28,421
Клиентс
ки с
ме
тк
и
39,508
48,927
Картови у
слуги
53,406
46,547
Други
64,963
45,536
192,605
172,990
Разходи з
а такси
и ко
мисиони
Акред
итиви
и гар
анц
ии
(967)
(640)
Плат
ежни си
стеми
(4,791)
(4,407)
Картови у
слуги
(25,350)
(20,598)
Други
(9,948)
(7,830)
(41,056
)
(33,475)
Нетен
доход от такси и
ко
мисиони
151,549
139,515
8.
Нетни п
риходи от търговс
ки операции
в хил. лв.
202
3
2022
Нетни прих
оди от
тър
говски
операц
ии от:
-
дълго
ви
инстру
мен
ти
60
114
-
капит
алов
и инс
трум
ент
и
1,087
(656)
-
промен
и
във валутн
ите ку
рсове
22,148
20,259
Нетни п
риходи от търговс
ки операции
23,295
19,717
9.
Други нет
ни оп
еративн
и прихо
ди
в хил. лв.
20
23
20
22
Други нетн
и оп
еративн
и прихо
ди,
въз
никв
ащи
от:
-
нетни п
риход
и от сде
лки и пре
оценк
и на зл
ато и
благоро
дни мет
али
1,570
2,068
-
пр
иходи
от наем
и
6,937
5,579
-
дълго
ви
инс
труме
нти
(44,993)
827
-
капит
алов
и инс
трум
ент
и
5,649
(303)
-
доход о
т управ
ление
на ц
едиран
и взем
ания
3,282
5,620
-
доход о
т управлен
ие н
а кредити, пр
идобит
и чрез биз
н
ес
комбин
ация
363
404
Други нет
ни оп
еративн
и
приходи
(27,192)
14,195
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
57
10.
Административни
разходи
в хил. лв.
20
23
20
22
Админ
истрат
ивн
ите
разхо
ди в
ключ
ват:
-
Разход
и за перс
онал
85,816
74,545
-
Аморт
изация н
а имоти
, обору
дване
и дъ
лготрай
н
и
нематери
ални
активи
12,969
12,060
-
Аморт
изация н
а актив
и с пра
во на п
олзв
ане
32,
195
40,021
-
Рекл
ама
10,176
8,455
-
Телеко
муникац
ии, со
фту
ер и друг
а комп
ютърна
поддръжк
а
15,351
13,753
-
Други р
азходи за въ
ншни у
слуги
54,160
56,279
Админ
истративни разх
оди
210,667
205,113
Разходи
те
з
а
п
ерсона
л
включват
р
азходи
за
зап
лати,
социа
лни
и
здрав
ни
осигуро
вки,
начислен
и
в
съответст
вие с
разпор
едб
ите
н
а
м
естнот
о законодателст
во.
Общият
брой
н
а
персонала към 3
1
декември
20
23
г. е
2,4
08
човека (
31
дек
ември
20
2
2
г.:
2,454
).
Начислен
ите
за
2023
г.
су
ми
за
услуг
ите,
пред
оставя
ни
от
рег
истриран
ите
о
дитори
за
н
езависим
финансов
одит
възлиз
ат
на
7
72
х
ил.
лв.
Начис
лен
ите
за
2022
г.
сум
и
за
ус
лугит
е,
пре
доста
вяни
от
регистри
раните
одитор
и
за
нез
ависим
финансо
в
одит
възлиз
ат
на
1,0
64
хил.
лв.
За
2
023
г.
начислен
ите
сум
и
з
а
дру
ги
у
слуг
и,
несвърз
ани
с
од
ита,
предост
авян
и
от
регис
триран
ите
одитор
и
възлизат
на 46
х
ил. лв.
За 2022
г.
няма
н
ачис
лени суми за
дру
ги услуги, несвързан
и с
од
ита,
предоставян
и о
т регист
риранит
е оди
тори
.
11.
Обезц
енка
в
хил. лв.
20
23
20
22
Увеличе
ние на о
безценк
ата
Вземан
ия от
кл
иент
и
(232,980)
(208,469)
Задбаланс
ови ан
гажимен
ти
(24
3)
(625)
Намалени
е на о
безценк
ата
Вземан
ия от
кл
иент
и
95,022
72,929
Задбаланс
ови ан
гажимен
ти
1,033
816
Разходи з
а обезц
енка,
нет
но
(137,168)
(135,349)
Р
азходит
е
за
обезц
енка
за 20
23
г.
и
20
22
г.
се
дълж
ат
н
а
доп
ълн
ите
лн
и
н
ачислен
ия
в
рез
ултат
на
развит
ие
на
кредит
ния
р
иск
в
п
ерио
д
н
а
пред
извика
те
лна
икономич
еска
с
ред
а
и
кон
сервати
вния
подхо
д
,
при
лаг
ан
от
Бан
ката
при
признав
ане
на
ри
ска
от
загуби
по
опред
еле
ни
инди
виду
алн
о
оценяван
и
екс
позиц
ии.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
58
12.
Други
приходи/(разходи)
, нетно
в хил. лв.
20
23
20
22
Печа
лби/
(
загуби
)
от про
дажб
а и отпис
ване на
акти
ви
придобит
и като об
езпеч
ения
5,013
2,608
Преоцен
ка на инв
естици
онн
и имоти
-
14,769
Печа
лби/
(
загуби
)
от про
дажб
а и отпис
ване на
инв
естиц
ионни
имоти
1,622
(3,221)
Приход
и от
див
идент
и
2,348
578
(Разхо
ди) за га
ранцион
ни сх
еми
(23,838)
(24,534)
Приходи
от провизи
и по съдеб
ни споро
ве
(595)
83
Д
руги (разх
оди)/п
риход
и, нет
но
(3,45
2)
(3,243)
Общо
(18,90
2)
(12,960)
13.
Разходи з
а данъц
и
в хил. лв.
2023
20
22
Текущ
и дан
ъци
(15,996
)
(8,325)
Отсрочен
и данъц
и (виж
бележ
ка 20)
220
(1,215)
Разходи з
а данъц
и
(15,776
)
(9,540)
Равнени
е между
данъчн
ия
разх
од
и счетово
днат
а печа
лба, ка
кто
с
ледва:
в хил. лв.
2023
202
2
Счетовод
на пе
чалба пр
еди обл
агане
150,816
90,745
Корпорат
ивен
данък по с
ъответн
ата
данъчна с
тав
ка (10
% за
202
3
г. и 1
0% за 20
2
2
г.)
15,082
9,07
5
Ефект
от
данъчн
и ст
авк
и в др
уги
юр
исдикц
ии
415
195
Данъчен е
фект от
постоя
нни д
анъчни р
азли
ки
279
270
Други раз
лики
-
-
Разходи
за данък върху дохода
15,776
9,540
Ефективна
данъ
чна с
тавка
10.46
%
10.51%
14.
Парични
средств
а и взе
мания от
центр
ални б
анк
и
в хил. лв.
20
23
20
22
Каса
-
в левове
242,301
184,774
-
в чужд
естранн
а валу
та
69,462
63,766
Вземания
от цен
тралн
и банки
1,844,62
0
1,427,24
1
Разплащат
елни с
метк
и и взема
ния от чу
ждес
транни б
анки
169,424
235,590
Общо
2,325,80
7
1,911,37
1
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
59
15.
Инвестиции в
ценни книж
а
в хи
л. лв
20
23
20
22
Облигац
ии
и дру
ги ц
енн
и книж
а из
да
дени от
:
Българс
кото
правит
елство
-
ден
омини
рани в
левов
е
428,625
446,417
-
ден
омини
рани в
чуж
дестранна
валу
та
113,709
129,255
Чужд
и п
равите
лств
а
1,681,19
5
1,575,32
4
Предп
рият
ия
280,619
405,558
Банки
39,114
10,477
Дру
ги из
дател
и
-
к
апит
алови инс
трумен
ти
40,687
31,106
Общо
2,583,94
9
2,598,13
7
От ко
ито фин
анс
ов
и акти
ви:
Отчитани п
о спра
ведл
ива стойн
ост в д
ругия
всеобх
ватен
доход
1,077,07
9
468,247
Отчитани п
о аморт
изиран
а стойн
ост
1,263,27
9
1,862,20
3
Отчитани п
о справе
длива стойнос
т в пе
чалбата
или загу
бата
243,591
267,687
Общо
2,583,94
9
2,598,13
7
Към
2
023
г.
няма
об
лигации
на
чуж
дестран
ни
п
равите
лства
които
да
са
пре
дмет
н
а
сп
оразумен
ия
за
пъ
лна
размян
а
н
а
доходнос
т
(Total
Re
turn
Swap
Agreeme
nt).
Към
2022
г.
такива
са
в
размер
на
37
,
831
хи
л.
лв.
Към
края
н
а
20
23
г
.
,
както
и
към
края
н
а
2
0
22
г.
,
н
яма
ценн
и
книж
а,
кои
то
д
а
с
а
пр
едмет
н
а
споразу
м
ен
ия н
а обратн
о изкупу
ване.
Инвест
ициит
е
в
це
нни
книжа,
отч
итан
и
в
п
орт
фейл
ите
фин
анс
ов
и
активи
по
спра
ведл
ива
стойност
в
печ
албата
и
ли
загубат
а,
финансо
ви
активи
по
сп
раве
длива
с
тойност
в
дру
гия
всеобхв
атен
доход
и
финансов
и
активи
по
аморти
зирана
стойност
пр
едставляв
ат
главно
инвест
иции
в
дъ
ржа
вни
ценни
книжа
на
пър
вокласни
е
митенти,
коит
о
с
а
вис
око
ликв
идни и
с
възможно
най
-
б
лагопр
иятно кап
итал
ово трет
иране.
Банката
управ
лява
инв
естици
ите
с
и
в
дъ
лгов
и
ц
енни
книжа
спрямо
актуалните
пазарн
и
очакван
ия
и
динамик
а.
Стойността
на
по
ртфей
лнат
а
мо
дифицир
ана
дюрац
ия
към
3
1.12.20
23
г.
е
1.7 годи
н
и, а го
дина по
-
ра
но въз
лиза на 2.2
години.
16.
Вземан
ия от
банки и ф
инансо
ви ин
ституц
ии
(a)
Анализ по видо
ве
в хил. лв.
20
23
20
22
Вземания
от бан
ки
121,591
140,685
Други
138,127
124,299
Общо
259,718
264,984
(b)
Г
еографск
и анал
из
в хил. лв.
20
23
20
22
Ме
стни б
ан
ки и
финан
сов
и инст
иту
ции
117,483
105,262
Чужде
странни
банки
и фина
нсови
инстит
уции
142,235
159,722
Общо
259,718
264,984
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
60
17.
Вземания от клие
нти
в хил. лв.
31.12.20
23
г.
Брутна
стойност
Обезценк
а
Амор
т
изирана
стойност
Голямо п
редпр
иятие
2,557,43
1
(105,111)
2,452,32
0
Средно п
редпр
иятие
1,179,49
3
(191,186)
988,307
Малко пре
дприят
ие
1,021,71
1
(8,565)
1,013,14
6
Микро пре
дприят
ие
216,593
(1,142)
215,451
Банкиране
на д
ребно
-
Потреб
ителск
и к
ре
дити
1,139,71
1
(38,521)
1,101,19
0
-
Ипоте
чни
кред
ити
1,277,74
2
(7,587)
1,270,15
5
-
Кред
итн
и карт
и
130,515
(12,775)
117,740
-
Други пр
ограм
и и обез
печен
и финанс
ирания
-
-
-
Общо
7,523,19
6
(364,887)
7,158,30
9
в хил. лв.
31.12.20
22
г.
Брутна
стойност
Обезценк
а
Аморт
изирана
стойност
Голямо п
редпр
иятие
2,270,65
2
(119,107)
2,151,54
5
Средно п
редпр
иятие
1,085,97
4
(186,337)
899,637
Малко пре
дприят
ие
878,135
(10,929)
867,206
Микро пре
дприят
ие
198,538
(2,019)
196,519
Банкиране
на д
ребно
-
Потреб
ителск
и кре
ди
ти
1,063,72
4
(41,873)
1,021,85
1
-
Ипоте
чни
кред
ити
1,128,41
6
(11,167)
1,117,24
9
-
Кред
итн
и карт
и
138,855
(11,336)
127,519
-
Други пр
ограм
и и обез
печен
и финанс
ирания
3,015
-
3,015
Общо
6,767,30
9
(382,768)
6
,384,541
Разпре
делението
на
кредитн
ия пор
тфейл е
отчете
но спря
мо бизн
ес се
гмент
ите на Б
анката.
(a)
Движение
в обе
зценкат
а
в хил.
лв
.
Салдо к
ъм 1 ян
уари
202
3
г.
382,768
Допълнит
елно на
чис
лена
232,980
Реинтегри
рана
(95,022)
Отписани взе
мания
(225,693)
Възстано
вени с
рещу об
езцен
ка
70,268
Други
(414)
Салдо к
ъм 31 д
екемвр
и 202
3
г.
364,887
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
61
18
.
Имоти и
оборудване
в хил. лв.
Земя и
сград
и
Машини
и
обор
удв
ане
Транспорт
-
ни
сред
ств
а
Акт
иви
в
процес
на
изграж
дане
Подобрения
на
нает
и
акт
иви
Общо
Отч
етна стой
ност
Към 1
януари 2
0
22
г.
26,243
133,926
6,632
17,143
59,958
243,902
Придоб
ити
-
6
-
35,517
-
35,523
Излезли
от упо
треба
-
(6,760)
(416)
-
(183)
(7,359)
Прехвър
лени
-
9,475
-
(14,341)
940
(3,926)
Към 31 д
екемвр
и 20
22
г.
26,243
136,647
6,216
38,319
60,715
268,140
Придоб
ити
-
32
52
26,98
6
-
27,070
Прекласи
фициран
и в
инвест
ицион
ни
имот
и
(5,135)
(235)
-
(48)
-
(5,418
)
Излезли
от упо
треба
(591)
(11,332)
(133
)
(4
)
(10,463
)
(22,523)
Прехвър
лени
49
14,
748
940
(47,902
)
20,
127
(12,038)
Към 31 д
екемвр
и 202
3
г.
20,
566
139,
860
7,075
17,
35
1
70,379
255
,
231
Амортизация
Към 1
януари 2
0
22
г.
6,892
114,974
6,544
-
39,611
168,021
Начислен
а през
годинат
а
969
5,636
57
-
2,566
9,228
За излезл
ите от у
потреб
а
-
(6,751)
(416)
-
(182)
(7,349)
Към 31 д
екемвр
и 20
22
г.
7,861
113,859
6,185
-
41,995
169,900
Начислен
а през
годинат
а
940
6,373
97
-
1,603
9,013
Прекласи
фициран
и в
инвест
ицион
ни
имот
и
(801)
(140)
-
-
-
(941
)
За излезл
ите от у
потреб
а
(331)
(11,331
)
(133)
(10,463)
(22,258
)
Към 31 д
екемвр
и 2023 г
.
7,669
108,761
6,149
-
33,135
155,714
Балансов
а стой
ност
Към 1
януари 2
0
22
г.
19,351
18,952
88
17,143
20,347
75,881
Към 31 д
екемвр
и 20
22
г.
18,382
22,788
31
38,319
18,720
98,240
Към 31 д
екемвр
и 202
3
г.
12,897
31,099
926
17,35
1
37,244
99,51
7
Справед
ливата
ст
ойност
на
активит
е
от
клас
З
емя
и
сгр
ади
е
опре
делена
от
н
езав
исими
оценител
и на имуществ
о, имащи признат
а профес
ионал
на квалифи
кация и скорош
ен опит с
оценяван
ето
н
а
имоти
с
мес
тонахож
дение
и
катег
ория
с
ходни
на
оц
еняван
ите.
П
олит
ика
та
на
Банка
та
изисква
н
езави
симите
оценител
и
д
а
о
предел
ят
сп
раве
дливата
с
тойност
с
такава
честота
,
че
да
се
ос
игури
ба
лансов
а
стойн
ост,
коят
о
не
се
ра
зличава
с
ъщест
вено
от
справедл
ивата
към
края
на
отчет
ния
пер
иод.
К
ъм
31
дек
емвр
и
20
23
г
одина
спр
авед
ливата
стойност
н
а
земят
а
и
сгр
адите
не
е
с
ъщест
вено
по
-
раз
лична
от
б
алансо
вата
им
стойн
ост
към
същата дата.
Справедли
вата стойност
на
земя и сгради е категоризир
ана като справ
едлива
стойност от
Ниво 3 на б
аз
а на входя
щите данн
и за изп
о
лзванат
а техн
ика за
оценяван
е.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
62
18
.
Имоти и
оборудване, п
родължение
Техника
за оцен
яване
Значими
ненабл
юдаеми
входящи
данни
Взаимовръ
зка
между
ключови
ненабл
юдаеми
входящи данни и
справедл
ива ст
ойност
1.
Дисконт
ирани
паричн
и
потоц
и:
Моделъ
т
за оценяване отчита настоящат
а стойност
на
генериранит
е
паричн
и
потоци
от
имотите
,
взима
йки
пре
двид
оча
кван
ия
ръст
на
наемит
е,
п
ериода
з
а
ан
улиране,
н
ив
о
на
заетост,
премии
з
а
с
тимулир
ане
кат
о
периоди
освоб
одени
от
наем
и
други
разходи,
които
н
е
се
за
плаща
т
от
наемате
лите.
Оча
кванит
е
нетни
пари
чни
потоци с
е диск
онтират,
като
се и
зползв
ат
дисконтов
и
пр
оцент
и,
ко
ригирани
за
риска.
Сред
друг
ите
фактори
,
при
опред
елянето
на
дисконт
овия
процен
т
с
е
отчита
качест
во
на
сградата
и
нейното
местон
ахожд
ение
(първостеп
енно
или
в
торост
епенно)
,
кредитното
качест
во
на
наем
ател
я
и
срока
на наема.
1.
Очакван
пазар
ен
ръс
т
на
наемит
е
(4.5
-
6.8%
,
средно пре
теглен
о 5.6%
).
2.
Период
за
ану
лиране
(средно
3
месеца
след
края на вс
еки н
аем).
3.
Ниво
на
за
етост
(90
-
95%,
ср
едно
прете
глен
о
92.5%).
4.
Период
и
ос
вобо
дени
от
наем
(1
го
дина
пр
и
нов
наем).
5.
Дисконтов
пр
оцент,
коригиран
за
риска
(4
-
9%
,
средно пре
теглен
о 6.5%
).
Определ
ената
справедл
ива
стойност
ще
се увел
ичи (нам
али) ак
о:
•
очакван
ия
пазар
ен
ръст
на
наем
ите
е
по
-
в
исо
к
(по
-
нисък)
;
•
период
ите
за
анули
ране
са
п
о
-
къс
и
(по
-
дълги)
;
•
нивот
о
на
зае
тост
е
по
-
високо (п
о
-
нис
ко);
•
период
ите
освоб
оден
и
от
наем
са
п
о
-
къси
(п
о
-
дълги)
; и
ли
•
дискон
товият
проц
ент,
коригиран за ри
ска е
по
-
нисък (
по
-
в
исок)
.
2.
Пазар
ен
подход
/
С
равните
лен
п
одход.
Този
по
дход
с
е
осн
овав
а
на
сравнен
ие
на
оценяван
ия
обе
кт
с
друг
и
по
добн
и
обект
и,
продаден
и
и
ли
п
ре
длагани
за
про
дажба.
Стойнос
тта
на
даден
имот
по
тоз
и
метод
се
определя
пр
и
прякот
о
сравнен
ие
на
оценяван
ия
обект
с
други
подобн
и
недвиж
ими
имот
и,
които
са
били
п
род
аден
и
в пери
од, бли
зък
д
о
датата
н
а
оценката.
След
об
сто
йн
о
изслед
ване,
проверка
и
анализ
н
а
данни,
по
луч
ени
от
пазара
на
имоти
се
формира
стойност,
която
представ
лява
най
-
точни
я
индикатор
за
пазарна с
тойнос
т.
Същностт
а
на
мето
да
е
да
с
е
п
олзва
информац
ия за
реално
ос
ъществе
н
и с
де
лки
през
пос
ледн
ите
ш
ест
месеца
на
паза
ра
н
а
имоти.
У
спешн
ото
прилаган
е
на
метода
е
възможно
с
амо
при
н
али
чие
на
дос
товерн
а
база
данн
и
от
реа
лни
с
делки
из
вършен
и
с
имоти
ана
логични
н
а
оценяван
ия.
Информац
ията
от
с
айтов
е
з
а
им
оти,
местна
преса и др.
ин
формац
ион
ни изт
очн
ици се
отнася
за
б
ъде
щи
инвестиц
ионн
и
намерения
н
а
п
родав
ача
на
имота
и
не
представ
лява
достове
рен
източн
ик
на
информац
ия.
При
по
лзван
е
н
а
тези
източн
ици
офе
ртна
та
стойнос
т
на
все
ки
аналог
се
ск
онтира
с
пр
оцент
по
прец
енка
на оцен
ителя
, но
не по
-
м
алко от
5%.
1.Очакван
паза
рен
ръс
т
на
им
отите
(
5-8
%
,
сре
дно
претеглен
о
6,5
%).
2.Перио
д
за
р
еализ
ация
(средно
4
месеца
след
офериране)
.
3.коефиц
иент
за
сключван
е
на
сд
елка
(9
4
-
96
%,
ср
едно
прете
глен
о
95%).
4.
коефиц
иент
за
местополож
ение
(1.0
-
1.05,
сре
дно
претеглен
о
1.025).
5.
ко
ефиц
иент
за
състоян
ие
(1.0
-
1.1
,
средно пре
теглен
о 1.05)
.
Определ
ената
справедл
ива
стойност
ще
се увел
ичи (нам
али) ак
о:
•
очакваният
паз
арен
ръст
на
имо
тите
е
по
-
в
исо
к
(п
о
-
нисък)
;
•
периодит
е
за
про
дажба
са
по
-
къси (
по
-
дъ
л
ги);
•
има
промян
а
в
техничес
кото
съ
стояние
на
обект
ите
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
63
19
. Не
материални
акт
иви
в хил. лв.
Програмни
продукти и
лицензи
Общо
Отчетна ст
ойност
Към 1
януари 2
0
22
г.
47,255
47,255
Придоб
ити
-
-
Излезл
и от упот
реба
-
-
Прехвър
лени
3,926
3,926
Към 31 д
екемвр
и 20
22
г.
51,181
51,18
1
Придоб
ити
-
-
Прехвър
лени
12,038
12,038
Към 31 д
екемвр
и 202
3
г.
63,219
63,219
Амортизация
Към 1
януари 2
0
22
г.
33,424
33,424
Начислен
а през
годинат
а
2,832
2,832
За излезл
ите от у
потреб
а
-
-
Към 31 д
екем
вр
и 20
22
г.
36,256
36,256
Начислен
а през
годинат
а
3,956
3,956
Към 31 д
екемвр
и 202
3
г.
40,212
40,212
Балансов
а стой
ност
Към 1
януари 2
0
22
г.
13,831
13,831
Към 31 д
екемвр
и 20
22
г.
14,925
14,925
Към 31 д
екемвр
и 202
3
г.
23,007
23,007
20.
Отсрочени
данъц
и
Отсрочен
ите
данъци
с
а
кал
кулиран
и
за
вс
ички временни
данъчн
и
р
азлик
и,
като
е
и
зползв
ан
методът н
а бал
ансов
ите пасив
и
на ба
за осно
вен д
анъчен
процен
т 10%
.
Призна
тит
е отср
очен
и да
нъчн
и акт
иви
и пас
иви
с
е отнас
я
т
за
сле
днит
е
п
ози
ции
:
в хил. лв.
Активи
Пасиви
Нетно
2023
202
2
202
3
202
2
202
3
202
2
Имоти, об
орудван
е и
нематери
ални
активи
-
-
3,144
2,852
3,144
2,852
Инвес
тици
онни
имоти
-
-
24,368
24,815
24,368
24,815
Други
(243
)
(178)
334
334
91
156
Нетни да
нъчни
(активи)
/паси
ви
(243
)
(178)
27,846
28,001
27,603
27,823
Движеният
а
въ
в
вр
ем
енн
ите
раз
лики
пр
ез
20
23
г.
в
размер
на
(
220)
хи
л.
лв.
с
е
призн
ават
в
печалбата
за го
дината.
21.
Активи пр
идобити като обе
зпечения
в хил. лв.
20
23
20
22
Земи
241,213
245,557
Сгра
ди
151,735
156,173
Машин
и, съ
о
ръж
ения и т
ранспортн
и сре
дства
9,746
10,425
Стопанск
и инвент
ар
829
841
Общо
403,523
412,996
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
64
21.
Активи пр
идобити като обе
зпечения, п
родължение
Активите
п
ридоби
ти
кат
о
обезпе
чен
ия
са
оцен
ени
по
п
о
-
нис
ката
от
цена
н
а
придоб
иване
и
ли
нетна ре
ализу
ема сто
йн
ос
т.
Нетната
реал
изуе
ма ст
ойност н
а з
е
мите
и с
гра
дите
е
приб
лизит
елн
о
равна
на справедливат
а им
стойн
ост. Използван
ите
оценъ
чни техники
п
ри
земи и
сгра
ди са
посочен
и в бележ
ка
18
.
22.
Инвестиционни имоти
в хил. лв.
Салдо к
ъм 1 ян
уари
202
3
г.
750,324
При
доб
ити
147
Разходи пр
изнати в ст
ойно
с
тта на
акт
ивите
11,351
Прехвър
лени от
актив
и придоб
ити като
обезп
ечения
-
Прехвър
лени от
имоти
и обору
дване
4,477
Преоцен
ка на инв
естици
онн
и имоти д
о спра
ведлив
а стойн
ост пр
изната п
ри п
рехвърлян
ето
-
Отпис
ани п
ри п
ро
дажба
(9,532)
Салдо к
ъм 31 д
екемвр
и 202
3
г.
756,767
23.
Инвестиц
ии в дъ
щерни
дружест
ва
Инвестиц
иите в
дъщерни
пред
приятия
(виж б
ележк
а 3
6
) са
както с
ледва:
31.12.20
23
г.
в хил.
лв
.
Предприя
тие:
% участие
в
капитала
цена на
придобив
ане
обезценка
ба
лансова
стойност
Дайнърс к
луб
Б
ълга
рия
АД
96.51%
5,743
-
5,743
First Inv
estmen
t Bank
–
Alban
ia Sh.a.
100%
23,420
-
23,420
Дебита ООД
70%
105
(104)
1
Фи Хел
т застр
ахован
е АД
59.10%
3,315
-
3,315
Криейт
ив Инв
естм
ънт ЕООД
100%
-
-
-
Лега Салю
шънс ЕООД
100%
-
-
-
АМС
имот
и ЕО
ОД
100%
-
-
-
Май
фин Е
АД
100%
2,000
-
2,000
Инкас
о гарант
ЕООД
100%
100
-
100
Общо
34,683
(104)
34,579
31.12.20
22
г.
в хил. лв.
Предприя
тие:
% участие
в
капитала
цена на
придобив
ане
обезценка
балансова
стойност
First Inv
estmen
t Fin
ance
B.V., Хо
ланди
я
100%
3,947
-
3,947
Дайнърс к
луб
Бълг
ария АД
96.51%
5,743
-
5,74
3
First Inv
estmen
t Bank
–
Alban
ia Sh.a.
100%
23,420
-
23,420
Дебита ООД
70%
105
(104)
1
Фи Хел
т застр
ахован
е АД
59.10%
3,315
-
3,315
Криейт
ив Инв
естмънт
ЕООД
100%
-
-
-
Лега Салю
шънс ЕООД
100%
-
-
-
АМС
имот
и ЕО
ОД
100%
-
-
-
Май
фин Е
АД
100%
2,000
-
2,000
Инкас
о гарант
ЕООД
100%
100
-
100
Общо
38,630
(104)
38,526
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
65
24
.
Активи
с право
на пол
зване
в хил.
лв.
Към 1
януари 2
023 г.
124,159
Аморти
зация
(3
2,
195
)
Ефект от п
ромян
а на ли
зинго
вите у
словия
и оча
кваният
а за ср
ока на
лизин
га
29,44
6
Към 31 д
екемвр
и 2023 г
.
121,410
Лизингов
и задъ
лжения
Към 1
ян
у
ари 2
023 г.
124,240
Лизинг
ови
плащ
ания
(3
2,
18
3)
Ефект от п
ромян
а на ли
зинго
вите у
словия
и оча
кваният
а за ср
ока на
лизин
га
29,446
Към 31 д
екемвр
и 2023 г
.
121,503
Активите
с
право
н
а
п
олзван
е,
които
Банката
признава
са
ка
кто
клоновете
и
офисите
в
раз
лични
населен
и места в
Б
ълга
рия
и Кипъ
р, т
ака
и сг
ра
дите,
в к
оито
се
п
омещав
а центр
алното
ѝ
управлени
е.
Пр
и
извърш
ванет
о
на
пъ
рвон
ач
а
лнот
о
признав
ане
Бан
ката
е
анал
изирала
и
взел
а
предвид
информац
ия
за
очакванат
а
про
дължите
лнос
т
за
пер
иода,
в
който
Банката
ще
изпо
лзва
активи
те.
През
20
23
г.
ч
аст
от
въп
роснит
е
оча
квания са
с
е
променил
и,
в
резу
лтат, на
к
оето
Банката
е и
звърш
ил
а
преглед
на пъ
рвон
ача
лн
ата си
оцен
ка
и пр
изнава
уве
личение
в
разме
ра н
а
активите
с
пра
во
на
п
олз
ване
в
размер
на
29
,
445
х
ил.
лв
.
и
н
а
лизингов
ите
задълже
ния
в
разм
ер
на
29,445
хил
.
лв.
При и
звърше
ната
оценк
а
на акт
ивите
с пр
аво н
а
ползван
е и
на
лиз
инговит
е з
адължения
, Б
анката
е
вз
ела
предвид
текущит
е
нива
н
а
разходи
за
финансиране,
в
случай,
че
п
ланир
а
да
финан
сира
покупка
та
на
въп
росн
ите
акти
ви
и
е
вкл
ючил
а
въп
росната
презу
мпция
както
в
пър
вонача
лната,
така и в посл
едва
щата оц
енка на акти
вите с пр
аво на по
лзване
и на лизин
говите за
дължения
.
В
с
ледва
щата
табл
ица
е
направен
анализ
н
а
лиз
инговите
задължения
с
поред
оча
квания
о
статъчен
срок н
а догов
орите
за н
аем:
в хил. лв
.
Матуритете
н анал
из на
лизинг
овите
задължени
я
До 1 год
ина
От 1 до 5
години
Общо
Към 1 януар
и 2023
г.
29,530
94,710
124,240
Към 31
декември
2023
г.
28,479
93,024
121,503
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
66
25.
Други акт
иви
в хил. лв.
20
23
20
22
Разходи за б
ъдещи п
ериоди
1
3,071
11,338
Злато
3,303
2,642
Други ак
тиви
103,80
3
100,266
Общо
120,17
7
114,246
26.
Задълж
ения къ
м банки
в хил. лв.
20
23
20
22
Срочни
депозит
и
5,553
3,668
Текущ
и смет
ки
48,773
42,035
Общо
54,326
45,703
27.
Задълж
ения къ
м други
клиен
ти
в хил. лв.
20
23
20
22
Граждани
-
на виж
дане
3,355,00
8
2,859,32
2
-
срочн
и и спес
товни
депозит
и
4,417,22
6
4,401,42
7
Търговц
и и
пуб
лични
инс
титу
ции
-
на виж
дане
3,165,85
7
3,157,89
2
-
с
рочн
и депозит
и
556,073
379,809
Общо
11,494,1
64
10,798,4
50
28.
Други
привл
ечени
средст
ва
в хил. лв.
20
23
20
22
Дълг свърз
ан с
ъс спораз
умения
за пъ
лна ра
змяна
на дох
одност
-
39,874
Задължен
ия по п
олучен
и фина
нсиран
ия
34,574
36,611
Задължен
ия свър
зан
и със с
труктурир
ан инвес
тици
онeн пр
одукт
1,167
6,884
Задължен
ия по д
оговор
и за за
ем
403,893
33,118
Общо
439,634
116,487
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
67
28.
Други
привл
ечени
средст
ва, продъ
лже
ние
Задължен
ията по
получ
ени ф
инанси
рания м
огат д
а бъдат
анал
изиран
и, както с
ледва:
в хил. лв.
Кредитор
Лихвен
процент
Падеж
Амортизир
ана
стойност към 31
декем
ври
20
23
г.
Европейски
инвест
иционен
фонд
-
програм
а
Джереми 2
0%
-
4.68
%
30.09.202
5 г.
877
Българска
банка з
а разви
тие
АД
-
програм
а за
насърчаване н
а Мик
ро и
МСП
0%
-
4.8
5%
15.03.202
7 г.
11
,260
Българска
банка з
а разви
тие
АД
-
програм
а за
индиректн
о финан
сиране на
МСП
0%
-
5.
68%
30.11.202
8 г.
3,071
Фонд Менидж
ър на
финансо
ви инст
румент
и в
България
-
програма
микр
окредити
ране със
споделен ри
ск
0%
- 2
.96
%
31.12.203
3 г.
10,04
8
Фонд Менидж
ър
на финанс
ови
инстр
ументи
в
България
-
програма
финан
сиран
е в сел
ските
райони
0%
-
2.96%
31.12.203
1 г.
9,318
Общо
34,574
в хил. лв.
Кредитор
Лихвен
процент
Падеж
Амортизира
на
стойност към 31
декември 20
22
г.
Европейски
инвест
иционен
фонд
-
програм
а
Джереми 2
0%
-
2.79%
30.09.202
5 г.
1,506
Българска
банка з
а разви
тие
АД
-
програм
а за
насърчаване н
а Мик
ро и
МСП
3.05%
15.03.202
7 г.
11,251
Българска
банка з
а разви
тие
АД
-
програм
а за
индиректн
о финан
сиране на
МСП
3.85%
30.11.202
8 г.
3,680
Фонд
Ме
ниджъ
р на фи
нансо
ви инструм
енти
в
България
-
програма
микрок
редитиран
е със
споделен ри
ск
0%
31.12.203
3 г.
10,636
Фонд Менидж
ър на
финансо
ви инст
румент
и в
България
-
програма
финан
сиран
е в сел
ските
райони
0%
31.12.203
1 г.
9,538
Общо
36,611
29.
Хибриде
н
дълг
в хил. лв.
Главница
Амортизи
рана
стойност
към 31 дек
ември
20
23
г.
Хибриден
дълг с
главн
ица 60
млн.
евро
117,350
123,821
Хибриден
дълг с
главн
ица 30
млн.
евро
58,675
58,829
Хибриден
дълг с
главн
ица 30
млн.
евро
58,675
55,618
Хибрид
ен
дълг с
гла
вниц
а 10 млн.
ев
ро
19,558
19,603
Общ
о
254,258
257,871
в хил. лв.
Главница
Амортизир
ана ст
ойност
към 31 дек
ември
20
22
г.
Хибриден
дълг с
главн
ица 60
млн.
евро
117,350
123,839
Хибриден
дълг с
главн
ица 30
млн.
евро
58,675
58,829
Хибрид
ен
дълг с
гла
в
ниц
а 30 м
лн. ев
ро
58,675
54,590
Хибр
ид
ен дъл
г с главн
иц
а 10 млн.
евро
19,558
19,603
Общо
254,258
256,861
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
68
29.
Хибриден дълг, продължение
През
декемвр
и
2
021
г.
Б
анкат
а
п
ривле
че
чрез
издаден
и
пъ
рви
и
вт
ори
тран
ш
н
а
емисия
ISIN
код
XS241992
9422
х
ибр
ид
ен
дълг об
що 27,1
33 хил.
евро
.
През
апр
ил
20
22
г.
Бан
ката
пр
ивле
че
чре
з
издад
ен
трет
и
транш
на
емисия
ISIN
код
XS241
992942
2
хибриден
дълг за
2,867 х
ил.
евро.
През авгу
ст 2
022 г.
Банка
та пр
ивлече
чрез
издад
ен първ
и тран
ш на
емиси
я ISIN
код
XS24
8
880546
1
хибр
иден дълг за 10,
000 х
ил. евро.
Облига
циит
е
п
о
вс
ич
ки
ем
исии
хибр
идни
инст
румен
ти
с
а
п
оимен
ни,
без
наличн
и,
лихвон
осн
и,
безсрочн
и,
н
еобезп
ечени
,
св
ободно
прех
върля
еми,
некон
вертиру
еми,
дъ
лбоко
под
чинени
и
без
стимул
и за обратн
о изку
пу
ване.
Всички
инстру
мент
и
хибр
иден
дъ
лг
отгов
арят
н
апълно
н
а
изис
кванията
н
а
Регла
мент
5
75/201
3
за
включване
изцяло в
допълнит
елния
капитал о
т първи ред.
30.
Други
пасиви
в хил. лв.
20
23
20
22
Задължен
ия към п
ерсона
ла
1,207
1,157
Провизии по
съдебн
и спорове
1,
034
440
Обезцен
ка по за
дбаланс
ови ан
гажимен
ти
363
1,152
Други кр
едитори
12,703
4,650
Общо
15,307
7,399
Провизи
ите
по
съдбен
и
сп
орове
са
изчислен
и
на
б
азата
на
о
чакван
ията
на
Бан
ката
(из
ползва
йки
вътрешн
и и външ
и експе
рти)
относ
но изх
ода на з
аведен
ите сре
щу нея
съдебни
исков
е.
31.
Капит
ал и ре
зерви
(а)
Брой и номи
нална сто
йно
ст на изд
адените
акц
ии къ
м 31 дек
ември
20
23
г.
На 3 юли 20
20 г. при
ключи усп
ешно по
дпискат
а за п
ублично
предлаган
е на акци
и на Първ
а
инвестиц
ионна
банка
АД.
От
предложен
ите
40
,
0
00
,
000
бр
оя
о
бикн
овен
и,
без
наличн
и
а
кции
с
номиналн
а
с
тойност
от
1
лев
и
ем
исионна
стойност
от
5.00
лв., б
яха
за
писа
ни
и
ре
ално
заплатени
общо 39
,
0
84
,
800
акции.
На 31
ю
ли
2
020
г.
с в
пис
ване
в Тъ
рго
вския
ре
гис
тър
и рег
истъ
ра н
а
ЮЛНЦ
към
Агенц
ия п
о
вписванията
е
впи
сан
о
ув
еличение
н
а
кап
итала
н
а
„П
ърва
инвес
тицион
на
ба
нка“
А
Д
след
успеш
но
приключ
ила на
03
юл
и
2020
г. подписка и пот
върде
н от Комис
ията за фин
анс
ов надзор пр
оспект
.
Така
капит
алът
на
Б
анкат
а
е
увелич
ен
на
149
,
08
4
,
800
ле
ва
чрез
издаване
на
нови
39
,
08
4
,
80
0 броя
обикно
вен
и по
име
нни,
б
езна
личн
и а
кции
с пра
во н
а
глас,
с
номина
лна с
тойн
ост
1
лев и
емис
ионна
стойност
5
лев
а
всяка.
Размерът
на
капитала
с
лед
увел
ичение
то
е
отраз
ен
в
у
став
а
на
Б
анкат
а
след по
лучено
от Бъ
лгарската
народн
а банк
а одобр
ение.
Във връз
ка с г
орната
еми
сия пр
емийн
ият рез
ерв
н
а Банк
ата с
е е у
велич
ил с 15
3,017
х
ил. л
в.
нетн
о
от разх
одите по е
мис
ията, дост
игайк
и общ р
азмер
от 250,0
17 хи
л. лв.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
69
31.
Капитал
и резер
ви, про
дъ
лжение
(b)
Акцио
нери
Таблицат
а
по
-
д
олу
пос
оч
ва
тез
и
акци
онери,
които
прит
ежават
акции
на
Банката
к
ъ
м
3
1
декември
20
23
г., зае
дно с б
роя
и процен
та на об
що
емитира
ните
акции.
Брой акции
% от ем
итирания
акционере
н кап
итал
Г
-
н Ивай
ло Димит
ров Му
тафч
иев
46,750,0
00
31.36
Г
-
н Цеко То
доров
Минев
46,750,0
00
31.36
Българ
ска
банка за р
азви
тие АД
27,350,0
00
18.3
5
Valea Foun
dation
11,734,8
00
7.87
Други акц
ионери (
акци
онери, п
ритежав
ащи а
кции,
предмет н
а свобо
дна т
ъргов
ия на Бъ
лгарска
та
фондова
борса
-
С
оф
ия)
16,500,0
00
11.
06
Общо
149,084,
800
100.00
(c)
Законови ре
зерви
Законов
ите
резерв
и
включват
сум
и,
заделени
за
цели,
регл
амент
ирани
в
местното
законод
ателство.
Съг
ласно
българс
кото
законо
дателств
о
Банк
ата
е
з
адъ
лжена
д
а
заде
ли
на
й
-
малко
1/1
0
от
го
дишната
си
п
ечалба
като
закон
ови
рез
ерви
до
мом
ента,
в
кой
то
съв
купнат
а
им
су
ма достигне
до 1/1
0 от
акцион
ерния к
апита
л на Б
анката.
През 20
23
г., ка
кто и п
рез предхо
дната
година
Банк
ата не
е разпр
еделя
ла ди
видент
и.
32.
Условни з
адъл
жения
Задбалансо
ви па
сиви
Банката
предоста
вя
банкови
гаранции
и
акредитиви
с
цел
га
рантира
не
изпълнениет
о
на
ангажимент
и
на
с
вои
клиенти
п
ре
д
тр
ети
с
тран
и.
Тези
сп
ораз
уме
ния
имат
фикс
иран
и
ли
мити
и
обикновено
имат п
ер
иод на в
алиднос
т до
две год
ини.
Сумите
по
сключен
и
с
поразу
мения
за
и
здаван
е
на
ус
ловн
и
задъ
лжен
ия
са
п
редст
авени
в
таблицата
по
-
долу
спо
ред
съо
тветната
категория.
Сумите
,
отразен
и
в
таблицата
като
задбаланс
ови
ангажим
енти,
предс
тавляв
ат
ма
ксим
алната
сума
н
а
сч
етово
дна
загуб
а,
която
ще
се
отраз
и
в
от
чета
за
финанс
овото
с
ъстоян
ие,
в
слу
чай
че
кон
тра
гентите
не
изпъ
лнят
с
воите
задължен
ия и всичк
и
обезпечен
ия се
окаж
ат без
стойност.
в хил. лв.
20
23
20
22
Банкови г
аранц
ии
160,443
157,251
Неизп
олзван
и к
редит
ни
лини
и
992,286
837,477
Акред
итиви
33,438
31,767
Общо
1,186,16
7
1,026,49
5
Обезцен
ка по за
дбаланс
ови ан
гажимен
ти
363
1,152
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
70
32.
Усло
вни задъ
лжения,
пр
одъл
жение
Задбалансо
ви па
сиви, п
род
ължение
Предста
вените
в
т
аблиц
ата
ангажим
ент
и
и
пот
ен
циални
за
дължен
ия
нос
ят
само
за
дбаланс
ов
кредитен
риск,
ка
то
само
таксите
за ан
гажим
ент
и
провизиите
за
еве
нтуалн
и
загуб
и
се
отразяват
в
от
чета
за
финанс
овото
с
ъстоян
ие
до
момент
а
на
изтичан
е
с
рок
а
на
поетия
анг
ажимен
т
или
неговото
изпълнен
ие.
Повечето
от
поетит
е
условн
и
задъ
лжения
с
е
очаква
да
прик
лючат,
без
да
се
налож
ат
ч
астичн
и
ил
и
п
ълн
и
пла
щания
по
тя
х.
По
т
ази
п
ричин
а
суми
те
не
п
редс
тавлява
т
бъд
ещи пари
чни пот
оци.
Услов
ния
т
кре
ди
т
предс
тавл
ява
ра
мково
с
пораз
умение
за
уп
равлен
ие
н
а
обезп
ечения
по
разли
чни
кре
дитн
и
сдел
ки,
скл
ючен
и
с
един
ил
и
няколко
клиент
а.
Усло
вни
ят
креди
т
не
води
до
възникван
е
на
задълж
ен
ие
от
страна
на
Б
анкат
а
да
бъдат
отпу
сна
т
и
конкр
етни
финан
сови
инстру
мент
и.
С
к
лючван
ето
на
кон
кретн
а
кред
итна
сделк
а
с
клиент
а
на
Б
анкат
а,
напр
имер
предоставян
е
на
б
анков
и
кредити
и
овъ
рдра
фти,
поемане
на
условни
ангажимен
ти
като
банкови
гаранции
и акред
итиви
, под
лежи на от
делно
реш
ение
и одобр
ение на Б
анка
та.
Към
дат
ата на
отчета
няма други
същ
ествен
и
а
нгажимен
ти
и
у
словни
задъ
лжения, които
д
а
изискват
допълн
ително
оповес
тяван
е.
33.
Парични
средств
а и пар
ични
еквивал
енти
За цел
ите на
отчет
а за
па
ричните п
отоци
, пар
ичнит
е с
редства
и пар
ичните
е
кви
валент
и включват
следн
ите
сал
да с
ори
гинален
срок
до 3 мес
еца:
в хил. лв.
20
23
20
22
Парични ср
едств
а и взе
мания
от цент
ралн
и банки
2,325,80
7
1,911,37
1
Вземан
ия от
бан
ки и
фин
ансов
и инс
титу
ции с
оригинал
ен сро
к до 3
месец
а
229,787
227,006
Общо
2,555,59
4
2,138,37
7
34.
Усреднен
и салд
а
Усреднен
ите
баланс
ови стойности на
фин
ансови
те ак
тиви и
паси
ви
с
а
предст
авени по
-
долу.
Сумите
са
изчис
лени
използвай
ки
средн
оарит
метично
н
а
мес
ечните
салда
з
а
всичк
и
инстру
мент
и.
в хил. лв.
20
23
20
22
ФИНАНС
ОВИ АКТИВИ
Парични ср
едства и вз
ем
ан
ия от цен
трал
ни бан
ки
1,771,27
1
2,232,61
1
Инвес
тици
и в цен
ни
книж
а
2,808,82
4
1,655,20
1
Вземан
ия от
бан
ки и
фин
ансов
и инс
титу
ции
233,999
190,966
Вземан
ия от
кл
иент
и
6,700,56
3
6,300,19
4
ФИНАНСОВИ ПАСИВИ
Задъ
лжен
ия към бан
ки
30,748
18,443
Задъл
жен
ия к
ъм
друг
и кл
иент
и
11,019,6
92
10,056,1
44
Други пр
ивлечен
и средс
тва
194,344
97,161
Хибрид
ен
дълг
261,073
327,160
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
71
35.
Сделки със с
вързани л
ица
Страните
с
е
счит
ат
за
с
вързан
и
,
а
ко
едн
ата
ст
рана
и
ма
възмож
нос
тта
д
а
контро
лира
или
да
упражняв
а
зна
чите
лно
влияни
е
над
друг
ата
страна
при
вземан
е
на
финансов
и
и
опера
тив
ни
решения, и
ли д
вете ст
рани са
п
од об
щ контр
ол.
В
рамк
ите
н
а
нормалната
б
анкова
дейност
няко
и
б
анкови
операц
ии
се
извъ
ршват
със
свързан
и
лица.
Т
ова
в
ключва
кредити,
депози
ти
и
други
транзак
ц
ии.
Т
ези
тран
закц
ии
са
изв
ърш
ени
п
ри
пазарни
ус
ловия
.
Размеръ
т
на
тези
транза
кции
и
салда
та
по
тях
към
края
н
а
съотв
етн
ите
периоди с
а както
след
ва:
Вид свър
заност
Лица, контрол
иращи или
управлява
щи Ба
нката
Предприя
тия
под общ
контрол
в хил. лв
.
20
23
20
22
20
23
20
22
Кредити
Кредитна е
кспоз
иция в н
ачалот
о на
периода
2,944
3,515
78,316
83,666
Отпус
нати/(погас
ени)
кредити п
рез
периода
(1,391
)
(571)
(6,957
)
(5,350)
Кредитна е
кспоз
иция в к
рая н
а пер
иода
1,553
2
,944
71,359
78,316
Получени
депоз
ити и за
еми
В нача
лото на п
ериод
а
14,195
13,725
115,177
125,350
Получен
и/(изпл
атени) п
ре
з перио
да
1,949
470
(34,426
)
(10,173)
В края н
а перио
да
16,144
14,195
80,751
115,177
Предост
авени депо
зи
ти
Депозит
и в нача
лото н
а пери
од
а
-
-
92,146
5,868
Предост
авени/(по
гасен
и) депо
зити п
рез
периода
-
-
(10,808
)
86,278
Депозит
и в края
на пер
иода
-
-
81,338
92,146
Други вз
емания
В нача
лото на п
ериод
а
-
-
12,467
18,037
Получен
и/(изпл
ате
ни)
през
пе
риод
а
-
-
2,651
(5,570)
В края н
а перио
да
-
-
15,118
12,467
Други з
адължени
я
В нача
лото на п
ериод
а
-
-
150
420
Получен
и/(изпл
атени) п
ре
з перио
да
-
-
6,184
(270)
В края н
а перио
да
-
-
6,334
150
Издадени
услов
ни задъ
лжени
я от
Банката
В началото
на п
ери
ода
1,023
1,061
2,029
2,792
Отпус
нати/(изтек
ли) през
пери
ода
1,077
(38)
1,512
(763)
В края н
а перио
да
2,100
1,023
3,541
2,029
Разчет по л
изинг
ови задъ
лжения
В нача
лото на п
ериод
а
-
-
2,684
1,513
П
олучени/(
изпл
атени) п
рез
периода
-
-
(15
)
1,171
В края н
а перио
да
-
-
2,669
2,684
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
72
35.
Сделки
със свъ
рзани
лица, пр
одъл
жение
Възнаграж
ден
ията
н
а
ключо
вия
управ
ленск
и
пе
рс
онал,
изплат
ени
през
2
0
23
г
.
с
а
в
р
азм
ер
на
11,
288
хи
л. лв
.
(20
2
2
г.
: 12,
06
8
хи
л.
лв.)
.
36.
Дъщерни
предпри
яти
я
(a)
First Inves
tment Finance B.V
.
През
ап
рил
2003
год
ина
Банкат
а
създава
друж
ество
със
спец
иална
цел
със
седа
лище
в
Нидерлан
дия
с
ф
ирма
Fir
st
Inv
estme
nt
F
inance
B.
V.
Д
ружес
твото
е
еднол
ична
собс
твеност
на
Банката
.
То
е
учре
дено
за
изпъ
лнениет
о
на
ясна
и
тясно
опред
елена
це
л
-
получаван
ето
на
заеми от
чужд
и
ф
инанс
ови
институ
ции и
прив
личането на
инвестито
ри чрез
емит
иранет
о на
облигаци
и и други финансови инструм
енти,
гарантиран
и от Банката, средстват
а от които се
използв
ат
за
финанси
ране
на
опер
ациите
на
Б
анката
.
Акц
ионерният капитал
на дружеството
възлиза
на
18 хил. евро и
с
е състои от издаден
и и
пл
атен
и 180 акции, всяка
с
номина
лна
стойност о
т 100 е
вро.
След
про
ведена
п
роце
дура
по
лик
видация
(
перио
да
19.09.
2023
г
.
-
27.12.2023
г
.
),
на
27.12.
202
3
г. е вписан
о за
личаван
е на друж
еств
ото
(b)
Дайнърс кл
уб Бъ
лгари
я АД
През ма
й 20
05 г.
Бан
ката
придоби
80%
от к
апита
ла
на Дайнъ
рс
клуб
Българи
я АД.
Дру
жеството
е
учредено
пр
ез
1996
г.
и
п
р
е
д
м
е
т
ъ
т
м
у
н
а
д
е
й
н
о
с
т
в
к
л
ю
ч
в
а
п
р
е
дстав
ителств
о,
агентс
тво
и
процесин
г
на
Д
айнърс
клуб
Интернешънъл.
Към 3
1
декември
20
23
г.
регист
рираният
акционер
ен
капитал н
а друж
ествот
о е
9
10 хил.
лв., а
акционе
рн
ото участ
ие на Б
анката
е 9
6.
51
%.
(c)
First Investme
nt Bank
-
A
lbania Sh
.a.
През
април
2006
г.
Бан
ката
учред
и
First
Inves
tment
Bank
–
Alban
ia
Sh.a.
с
9
9.9998%
акц
ионе
рно
участие.
На
27
юни
2007
г.
First
I
nvestme
nt
Bank
–
Albania
Sh.a.
получ
и
пълен
бан
ков
лиц
енз
от
центра
лната
Банка
на
Алб
ания
и
на
1
с
ептемвр
и
2007
г.
ефекти
вно
пое
де
йността
на
бивш
ия
клон ПИБ
–
Тирана, поем
айки всичкит
е му пр
ава и задъ
лжения, а
ктиви и п
асиви.
Към
31
декември
202
3
г.
акционерн
ият
капитал
на
F
irst
Investme
nt
Bank
–
Albania
Sh.a.
е
11,9
75
хил. евро
, внесен
изця
ло, а акц
ионерн
ото у
частие
на Банка
та е
100
%.
Вид свър
заност
Лица, контрол
иращи или
управлява
щи Ба
нката
Предприя
тия под общ контрол
в хил. лв
.
20
23
20
22
20
23
20
22
Приход
и от
лих
ви
31
35
4,
193
3,065
Разходи за
лихви
7
8
1,512
231
Приход
и от
такс
и и к
ом
исиони
30
27
7
71
1,769
Разхо
ди за
такс
и и
комис
ион
и
7
6
6
301
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
73
36.
Дъщерни
предпр
ияти
я, пр
одълж
ение
(d)
,,Де
бита” О
ОД
През
януа
ри
20
10
г.
в
Т
ърговс
кия
регистъ
р
беш
е
вписан
о
дружеств
ото
,,
Деб
ита”
ОО
Д,
у
чреден
о
съвместн
о от
Банка
та и „Първа финансо
ва брокерска
къща” ООД. Дружеств
ото
е
с
ка
питал
150,000
лева,
раз
пределе
н
в дя
л
ове
на с
тойност
1
00
лв. все
ки,
както
следв
а:
70% и
ли 1,05
0
дя
ла
за Банкат
а и 30% и
ли 450
дяла з
а ,,ПФБ
К” ООД.
Дружест
в
ото
е
у
чреден
о
да
извършва
дейност
като
об
служващ
о
дружеств
о
по
с
мисъла
на
ч
л.18
от
Зак
она
за
дру
жес
твата
със
специа
лна
инвестицио
нна
цел
,
пон
асто
ящем
дружес
тво
п
о
смисъла
на
ч
л.
27
о
т
Зак
она
за
дру
жествата
със
спец
иална
инвест
иционна
ц
ел
и
за
друж
ествата
за
секюрит
изац
ия
.
Предметът
на
д
ейност
н
а
,,Дебита”
ООД
е
придоб
иване,
обслуж
ване,
управлени
е и раз
п
ореж
дане с взем
ания, к
акто и свъ
рзана
та с
това
консулта
нтска д
ейност
.
(e)
„
Реалтор“
ООД
През
ян
уари
2
010
г.
в
Тър
говския
регистър
б
еше
вп
исано
дружествот
о
,,
Реалтор”
ООД,
учред
ено
съвместн
о от
Банка
та и „Първа финансо
ва брокерска
къща” ООД. Дружествот
о е с
к
а
пита
л
150,000
лева,
разпр
еделен
в
дялове
н
а
стойност
100
лв.
всеки,
какт
о
след
ва:
51%
или
765
дяла
за Банката
и 49% ил
и 735 дя
ла за ,,ПФБ
К” ОО
Д.
Дружест
вото
е у
чреден
о
да
извършва
дейност
като
об
служв
ащо
д
ружес
тво
по с
мисъла
на
ч
л.18
от
Закона
за
д
ружест
вата
със
специалн
а
инвестиционн
а
цел.
Предметът
на
дейност
на
,,Реалтор”
ООД
-
упра
вление,
обслуж
ване
и
по
дд
ържане
н
а
недв
ижими
имоти,
о
рганиз
иране
и
извършван
е
на
с
троежи
и
подобрения,
както
и
извършване
на
консултантс
ка
дейност
в
областта
на не
движ
имите
имо
ти.
По
реш
ение
н
а
общото
съб
рание
н
а
с
ъдруж
ниците,
пров
еден
о
на
14.
06.2021
г.
дейнос
тта
н
а
дружество ,,Реалт
ор”
ООД се
прекратя
ва и
е
о
ткрита процедур
а
по ликвидация със
срок
на
ликвидац
ията
шест
месеца.
Покан
ата
до
кред
иторите
е
обявена
в
търговс
ки
рег
истъ
р
и
РЮЛ
НЦ
на 08.09.
2021 г,
от ког
ато тече
и ср
окът на
ликвида
цията.
Дружест
во
,,Реалто
р”
ОО
Д
е
заличен
търговец,
съглас
но
вписв
ане
в
търговс
ки
рег
истър
и
РЮЛНЦ от
20.0
7.2022
г.
(f)
„
Фи Хелт з
астра
ховане”
АД
През
втор
ата
п
оловина
на
20
10
г.
Бан
ката
пр
ид
оби
маж
оритар
ен
паке
т
акци
и
от
к
апитал
а
на
„Здравноос
игур
ителна
кас
а
Фи
Хе
лт”
АД
(б
ивш
е
наимено
вание
„
Здра
вноос
игурите
лна
каса
Прайм Хе
лт” АД)
. С реш
ение на КФН
от мес
ец юн
и 2013
г.
д
ружеств
ото по
лучи лиц
енз за
извършван
е
на
з
астра
хователн
а
дейнос
т.
На
именован
ието
е
п
роме
нено
на
„Ф
и
Хе
лт
Застрахо
ване”
АД,
а
предм
етът
на
дейнос
т
е
извършване
на
зас
трах
овки
-
з
астрах
овка
„Заболяв
ане”
и
з
астрах
овка
„З
лополу
ка
”
.
През
юн
и
201
8
г.
друж
ествот
о
раз
ширява
л
иценза
си
с
още
един
клас
зас
трахов
ка
“Разни
ф
инансов
и
загуб
и”.
Към
3
1
декемвр
и
20
23
г.
регист
рирани
ят
акционер
ен капита
л на друж
ествот
о е 5,000 хил. лв
., а акцион
ерното уч
астие на Бан
ката е
59.10%.
(g)
„Болк
ан файне
ншъл съ
рвисис”
ЕАД
През
фев
руар
и
2011
г.
Б
анкат
а
при
доби
10
0
бр
оя
друж
еств
ени
дя
ла,
пр
едст
авляващи
100
%
от
капитала
н
а
„Бол
кан
ф
айненшъ
л
сърв
исис”
ЕООД.
Друж
ествот
о
е
с
пред
мет
на
дейнос
т:
консултан
тски
у
слуг
и
по
вн
едряван
е
на финансови
инфо
рмационн
и
с
истеми и
ра
зработ
ка
н
а
софтуер.
П
рез
януар
и
2012
г.
друж
еството
се
пр
еобраз
ува
в
едно
лично
акционерн
о
дру
жест
во.
Към
31
декемв
ри
202
1
г.
регистри
раният
акционе
рен
к
апита
л
на
дружест
вото
е
6,437
хил.
лв.,
а
акционерн
ото уч
астие
на Б
анката е 1
00%.
По
реш
ение
на
Упр
авит
елния
съв
ет
н
а
Б
анката
,
като
едн
оличн
ия
соб
ствен
ик
н
а
к
апитал
а
н
а
„Болкан
файненшъ
л
сърв
исис”
ЕООД
от
11.11.
2021
г.,
одобр
ено
от
Над
зорния
съвет
на
Б
анката
от
22.
12.202
1
г.,
се
п
рекр
атява
дейностт
а
н
а
дружеството,
обявяв
а
с
е
в
ликви
дация
и
е
открита
процеду
ра по л
иквидаци
я.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
74
36.
Дъщерни
предпр
ияти
я, про
дълж
ение
(g)
„Болкан ф
айненшъл
сър
висис”
ЕАД
,
продължение
„Болкан
файнен
шъ
л сървис
ис”
ЕАД е
зали
чен тъ
рговец,
съг
ласно
вписван
е
в търго
вски р
егист
ър
и РЮЛНЦ
от 09.12
.2022
г.
(h)
„Тъ
рнараунд Мениджм
ънт”
ЕООД
–
зал
иче
н търговец, „Криейтив Инвестмънт
” Е
ООД и
„Лега Салю
шънс”
ЕОО
Д
През
първо
то
по
луго
дие
на
201
3
г.
Бан
ката
учр
еди
дру
жестват
а
„Търн
а
раунд
Мен
иджмъ
нт”
Е
О
О
Д
,
„
К
р
и
е
й
т
и
в
И
н
в
е
с
т
м
ъ
н
т
”
Е
О
О
Д
и
„
Л
е
г
а
С
а
л
ю
ш
ъ
н
с
”
Е
О
О
Д
к
а
т
о
е
д
н
о
л
и
ч
е
н
т
е
х
е
н
собст
веник.
Кап
италът
на
всяко
от
дружес
твата
е
мин
имално
изискуе
мият
по
закон
(2
лева),
а
предметъ
т им
на дейност
включва производств
о и търговия на ст
оки и услуги в странат
а и
чужбина
(„Т
ърнарау
нд
Менидж
мънт”
ЕОО
Д,
„Крие
йтив
Инвес
тмънт”
Е
ООД)
,
придобиван
е,
управлени
е
и
про
дажба
на
ак
тиви,
об
работка
н
а
инф
ормац
ия,
фин
ансови
к
онсултац
ии
(„Л
ега
Салюшънс
” ЕООД) и
друг
и.
След
провед
ена
проце
дура
по
ликв
идация
на
дружество
„Търнар
аунд
Менидж
мънт”
ЕОО
Д
-
заличен
тъ
ргов
ец,
по
реш
ение
н
а
Упр
авителн
ия
съвет
на
Бан
ката,
като е
дноли
чен
собс
твеник
н
а
капитала
от
07.01
.2021
г.,
одобрен
о
от
На
дзор
ния
съ
вет
на
Бан
ката
от
20.01.2
021
г
.,
на
11.01.20
22 г. в Тъ
рговс
ки
регистър
и РЮЛ
НЦ е от
разен
о за
личаван
ето на
друж
еството.
(i)
АМС „Им
оти” ЕООД
АМС
„Имоти”
ЕООД
е
регистр
ирано
пр
ез
септе
мври
2010
г
.
и е
при
добито
от
Ба
нката
при
покупката
на
Юнио
нбанк
ЕАД
пре
з 20
13 г.
кат
о не
йно
дъщерн
о д
ружес
тво. П
редметъ
т н
а д
ейнос
т
на
дружест
вото
в
ключва
дейности
п
о
при
добиван
е
на
иму
ществен
и
п
рав
а
и
посл
едващо
тя
хно
прехвър
ляне,
ка
кто
и
про
учване
и оцен
ка
на
н
едвиж
ими
имоти,
у
прав
ление
н
а
недвиж
ими
имот
и,
консултанс
ки
и
други
у
слуги.
Към
31
д
екември
20
23
г.
капиталът
н
а
дру
жест
вото
е
500
хи
л.
лв.,
а
Банката
е едно
личен н
его
в собст
веник.
(j)
„
Майфин
”
ЕАД
Управите
лният съвет
на Банката
на свое засе
дание на 21 март 2
019 г. е взел решен
ие за
учредяван
е
н
а
едн
оличн
о
акц
ионерн
о
д
ружест
во
„
Майфин“
ЕАД,
чи
йто
п
редмет
на
дейнос
т
е
като и
здате
л н
а
еле
ктронн
и па
ри п
о смис
ъл
а на чл.
34,
ал.
2,
т.
2
от
За
кона
за
плат
ежнит
е у
слуг
и
и
платеж
ните
с
истем
и.
Реш
ението
н
а
Упр
авите
лния
с
ъвет
на
Банк
ата
е
о
доб
ерно
от
Надзорн
ия
съвет на Банката
"
на заседан
ие на 27 март 2019 г. На
19 април 2019 г
. Банката е внес
ла
ка
пита
ла п
о
набир
ателна
сметка,
като вн
есеният
капит
ал,
съг
ласно
реш
ени
ята
на
комп
етентн
ите
органи
н
а
Банката
е 1,
000
хил.
лв.
Дружес
твото
получава
лиценз
за
извърш
ване
на
дейн
ост
като
дружество
за
електр
онни
пари,
к
акто
и
зая
вен
ите
при
подава
не
н
а
лиц
енза
п
латежни
услуги,
включени
в
пре
дмета
му
на д
ейност
с
Реш
ение
№
71
от
27.0
2.2020
г. на У
прави
те
ля на Б
НБ,
с №
БНБ
-
26660/
02.03.2
020
г.
След
по
лучаван
е
н
а
лиценз
,
дружест
вото
е
вписан
о
в
Т
ърго
вски
регистър
и регистъ
ра н
а ЮЛ
НЦ на
25.03.2
020
г.
с
вписван
е №
2020
03250
93135
.
Капиталът
на
друж
ествот
о
е
уве
личен
от
1
000
х
ил.
лв
.
на
2
000
хи
л.
лв
.
,
чрез
из
даване и
записван
е
от
Б
анката
като
е
днол
ичен
с
обствен
ик
н
а
капит
ала
на
н
ови
1
000
000
б
роя
обикно
вен
и,
пои
менн
и
бе
знал
ичн
и
ак
ц
и
и
с
п
р
а
в
о
н
а
г
л
а
с
с
н
о
м
и
н
а
л
н
а
с
т
о
й
ност
1
(ед
ин)
лев
а
всяка една, на общ
а стойност 1 000 000 (ед
ин милион) лев
а. Решени
ето за увели
чение на
капитала
е
взето
н
а
заседан
ие
н
а
Управ
ителни
я
с
ъвет
н
а
бан
ката,
п
ровед
ено
на
1
7.06.
2021
г
.
,
одобрено
от
Надзорн
ия
съвет
на
Б
анкат
а,
н
а
засе
дание
п
роведен
о
на
3
0.06.20
21
г.
Увеличен
ието
на
капита
ла н
а д
ружест
вото
е вписа
но
в Търг
овск
и ре
гистър
и
регистъ
ра на
ЮЛ
НЦ
на 02.09.
2021 г. с
вписв
ан
е № 2021
09021
64014.
Бележки
към фин
ансо
вите о
тчети
75
36.
Дъщерни
предпр
ияти
я, пр
одълж
ение
(k)
Инкасо г
арант
ЕО
ОД
Инкасо
г
арант
ЕООД е
уч
редено
с
решение
на
У
С
от 09.08
.2022
г.,
одобрен
о
от
НС
с
реш
ение
от
24.08.20
22
г.,
вписан
о
в
Търговск
и
рег
истър
и
Р
ЮЛНЦ
на
09.09
.2022
г.,
с
предм
ет
на
дейн
ост:
частна
охрани
телна
де
йност,
личн
а (
профес
ион
ална)
охрана
на
физ
ичес
ки
лица,
охрана
на
ценни
прат
ки и
тов
ари,
ох
рана
на ж
еле
зопътн
ия т
ранс
порт,
охран
а н
а и
мущес
тво н
а
физич
ески
и
юридическ
и
лица,
н
а
сгр
ади,
пом
ещения
и
стопа
нски
обек
ти,
ох
рана
с
по
мощта
н
а
сигналн
о
-
известите
лна
техн
ика
(след
полу
чаване
на
лиц
енз)
,
разработван
е,
проек
тиране
и
изгражд
ане
на
вис
окотех
ноло
гични
сист
еми
за
охрана
и
ви
деона
блюдени
е,
както
и
вс
яка
ква
търговс
ка
дейност,
незабран
ена от з
акон
а.
Към
31
д
екемвр
и
202
3
г.
капиталът
на
дру
жеств
ото
е
1
00
хи
л.
лв.,
а
Банкат
а
е
едн
оличен
н
егов
собстве
ник
.
37.
Събития,
възни
кнали
след
отчетни
я п
ериод
Не
са
възн
и
кн
али кор
и
г
иращи и
з
начи
тe
лни
нек
ориг
иращи
съб
и
ти
я
след
да
т
ата
н
а отчетния
период
,
ос
вен опо
вестен
ите по
-
до
лу
:
•
На
прове
ло
с
е
на
09.02.2
024
г.
общо
съб
рание
на
акци
онерит
е
на
Да
йнъ
рс
к
луб
Бълга
рия
АД,
бе
взето
реш
ение
за
прекратя
ване
на
дейнос
тта
на
Дайнърс
клу
б
Б
ългария
АД,
като
платежн
а
инст
итуция,
съотв
етно
з
а
пр
екратя
ване
д
ейнос
тта
на
дру
жеството
по
представи
телс
тво
на
„Да
йнърс
к
луб
Ин
тернешънъ
л“.
Сл
ед
пров
едена
п
роцеду
ра,
по
р
еда
на
ЗПУПС,
УС
на
БНБ
с
решение
№
58
от
15.0
2.20
24
г.
одоб
ри
пре
дложени
я
от
друж
ествот
о
план
за
п
реус
тановяван
е
на
дейнос
тта,
какт
о
и
обезс
илв
ане
на
лицен
за,
с
читан
о
о
т
15.04.20
24 г
.
1
ДОКЛАД
НА НЕ
ЗАВИСИМ
ИТЕ
ОДИТОРИ
До акционерите на
Първа Инве
стици
онна
Банка
АД
Докла
д от
но
сно
одит
а на
и
ндив
иду
алн
ия
фина
нсо
в
отчет
Мнен
ие
Ние
извършихме
од
и
т
на
инди
видуа
лния
фи
на
нсов
отч
ет
на
П
ърва
Инвестиционна
Банка
АД
(„
Банката
“),
съдър
жащ
индиви
дуални
я
отчет
за
финансовото
съ
стояние
към
31
декември
20
23
г.
и
инд
ивидуални
я
отчет
за
печалб
ата
или
загубата
и
д
ругия всеобхватен
доход
,
и
ндиви
дуални
я
отчет
за
промените
в
собствен
ия
капитал
и
индивидуалния
отч
ет
за
п
аричните
потоци з
а
годината, зав
ършваща
на тази
д
ата,
както
и
пояснителните
приложе
ния
към
индивидуалния
финансов
отчет,
с
ъд
ържа
щи
и
съще
ств
ен
а информаци
я
за счетоводн
а
та
политик
а
.
По
на
ше
мнение,
прило
женият
индив
идуал
ен
финансов
отчет
п
редставя
достоверно,
във
всички
съществ
ени
аспект
и,
инди
видуално
то
финанс
ово
състояние
на
Банката
към
31
декември
2023
г
.
и
нейните
индивид
уални
финансови
резултати
от
дейността
и
индивид
уални
парични
потоци
за
г
одината,
завършваща
на
тази
дат
а,
в
съответствие
с
Международните
стандарти
за
финан
сово
отчитане
(МСФО)
,
приети
от
Евро
пейския
съюз
(ЕС)
.
Б
аза
за из
ра
зяване
на мнен
ие
Ние
извършихме
нашия
одит
в
съотв
етствие
с
М
еждународните
одиторски
станд
арти
(МОС).
Нашите
отговорности
съгласно
тези
стандарти
са
описани
допълнително
в
раздела
от
нашия
доклад
„
Отговорности
н
а
одитора
за
одита
на
индивидуалния
финансов
отчет
“
.
Н
и
е
с
м
е
н
езавис
ими от
Банката
в
с
ъответствие
с
Межд
ународния
етичен
кодекс
на
професионалните
счетоводители
(включително
Международни
стандарти
за
н
езависимост)
на
Съвета
за
международни
стандарти
п
о
етика
за
счетоводители
(К
одекса
на
СМСЕС),
заедно
с
етичните
изисквания
на
З
акона
за
независи
мия
финансов
одит
(ЗНФО
),
приложими
по
отноше
ние
на
нашия
одит
на
финансовия отчет в България, като ние изп
ъ
лнихме и нашите други ети
ч
ни отговорности
в
с
ъ
о
т
в
е
т
с
т
в
и
е
с
и
з
и
с
к
в
а
н
и
я
т
а
н
а
З
Н
Ф
О
и
К
о
д
е
к
с
а
н
а
С
М
С
Е
С
.
Н
и
е
с
ч
и
т
а
м
е
,
ч
е
одит
орските
доказателства,
получени
от
нас,
са
достатъчни
и
уместни,
за
д
а
осигурят
база за нашето мнение.
Ключови одиторски въпроси
Ключови
одиторски
в
ъпроси
са
тези
въпроси,
които
съгласно
нашата
професионална
п
р
е
ц
е
н
к
а
с
а
б
и
л
и
с
н
а
й
-
голяма
значимост
при
одита
на
финансовия
отчет
за
текущ
ия
период.
Тези
въпроси
са
разг
ледани
като
част
от
нашия
од
ит
на
индивидуа
лния
финансов
2
отчет
като
цяло
и
ф
ормирането
на
нашето
мнение
относно
него,
като
ние
не
предоставяме отделно мнение относно тези въпроси.
Обез
ценка
на взе
мания
от клие
нти
Ключов одиторски въпрос
Обезценката
н
а
вземания
от
клиенти
представлява
съществена
преценка
на
ръководството
относно
з
агубите
,
които
биха
б
или
п
ризнати
в
рамките
на
кред
итния
портфейл на Банката
за съответния отчетен период
.
Банката
преценява
необходимостта
от
об
езценка
на
вземанията
от
клиенти
по
кредити
на
и
нд
ив
ид
уал
н
а и
по
ртф
ей
лн
а
ос
н
ова
.
Този
процес
в
ключва
различни
предположения
и
отитането
на
фактори,
включително
ан
ал
из
н
а
финансовото
състояние
на
кредитирания
к
лиент
,
п
рогнозни
бъдещи
парични
потоци
от дейността му, стойн
ост на обезпечението
по кредита и други
.
В резултат
на
използването на
различни те
хники за
моделиране и
пре
д
положения,
същите
могат
да
дов
едат
до
различия
п
ри
оценяването
на
обезценката
на
вземанията
от клиенти, съответно до различия в
заг
уб
а
та
по предоставени кредити.
Експозициите,
които
пораждат
най
-
г
оля
ма
н
есигурност
при
оценката
на
вземанията
от
клиентите
са тези,
при к
оито
същес
твува
значителен риск
от
недостиг
на парични
п
отоци
и/
или недостатъчност на об
езпечението по кредита
.
Вземанията
от
кл
иенти
предс
тавляват
51,54
%
от
общо
активите
на
Банката.
Тя
ка
тегоризира
вземан
ията
си
от
клиенти
в
5
бизнес
сегмента:
големи,
средни,
малки
предприятия, микропре
д
приятия и
банкиране
на дребно.
Делъ
т
н
а
вземанията от
големи
предприятия
е
на
й
-
г
олям
–
34,25
% от общите вземания от клиенти.
Поради същ
ествеността на
вземанията
от клиенти,
както и
сложността на
изчисленията
за определяне
на обезценката
н
а вземанията, м
нож
еството
значителни преценки
и
високата
степен
на
несигурност
в
приблизителните
оценки,
заложени
в
прилаганите
модели на обезценка, ние сме определ
или
то
зи въпрос
като ключов одиторски въпрос.
Как
този
к
лючов
одиторски
въпрос
б
еше
адресиран
при
проведения
от
нас
одит
В тази област
,
нашите одиторски процедури
, на
ред с
други т
аки
ва,
вкл
юч
ва
ха:
:
-
Прег
лед
н
а
вътрешните
правила
на
Б
анката
,
свързани
с
определяне
на
обезценката на
вземания на
клиенти както
и п
ол
учаване на
разбиране за
п
ро
цес
а
на определяне на обезценката на вземанията от клиенти, включително моделите
за
нейното
изчисл
ение
на
индивиуална
и
п
ортфейлна
основа
и
ползваните
ключови
предположения и преценки в съотвествие с изискванията на МСФО 9
-
Прег
лед
и
оценяване
за
адекватност,
последователност
и
уместност
на
ползваните от Банката методология и модели спрямо изискванията на МСФО 9
3
-
Пол
учаване
на
разбиране
на
проц
еса
по
мониторинг
на
кре
д
ити
и
обхождане
на
ключови
контроли
при
определ
яне
на
размера
на
обезценката
на
извад
ка
от
корпоративни и потребителски кредити
-
Прег
лед
на
рисково
-
базирана
извадка
от
кредити,
за
които
са
извършени
пр
оцедури
п
о
същество
във
връзка
с
преценка
за
достатъчност
на
признатата
обезценка, както и преизчисление на с
тойността на обезценката по тези кредити
-
З
а извадка от
кредити с
и
ндивидуалн
а
обезценка от
страна на
Банката ние
извършихме
специфичен
анализ
на
ползваните
допускания
и
преценки
п
ри
определяне на сумат
а
на очакваните
бъдещи
парични
пото
ци и
както
и
з
а
реализация
на
п
редоставените
обезпечения
по
тези
кред
ити
спрямо
наличнат
а
пазарна информа
ция
.
-
З
а
извадка
от
кредити
с
портфейлна
обезценка
от
страна
н
а
Банката
ние
извърш
ихме
п
рег
л
ед
на
ползв
аната
методология,
анализ
и
оценка
на
адекватността на приложените основни допус
кан
ия от ръководството
в контекста
на
спецификата
на
отделните
портфейли
от
кредити
на
Банката
и
наличието
на
вътрешна
историческа
информация,
както
и
на
данни
за
бъд
ещо
развитие
на
параметрите за тях
.
-
З
а
изб
р
ан
и
необ
сл
уж
ван
и
кр
еди
ти,
сме
оц
ени
ли
пр
ог
но
за
та
на
рък
ов
од
ст
во
то
за
генериране
на
парични
потоци,
оценки
на о
б
езпечения
и
други
източници
за
погасяване. В
допълнение сме
тествал
и изва
дка от
обсл
ужвани к
редити, за
които
е
извършена
оценка
на
фин
ансовите
показатели
за
слабости
и
други
рискове,
които могат да застрашат възможността за погасяване на експозициите.
-
Пр
еглед на последващи събития, настъпили
след отчетната дата и
насочени към
проследяване
на
обслужването
на
кред
итите
и
вземанията
от
клиенти
от
определената рисково
-
базирана
извадка с цел
оценка на
последователността на
ползваните от Банката предположения за оч
акваните бъдещи парични потоци
.
-
О
ценка
н
а
адекватн
остта,
пълнотата
и
уместността
на
оповестяванията
на
Банката, свързани със загубите от обезценка на вземанията от клиенти
.
-
Съответни референции в
индивид
уалния
фин
ансов отчет
•
Бележки
17
и 17а
•
Бележка
2 (
j)
•
Бележка
3 В (iii)
Актив
и, прид
обити
като о
безпе
чения
Ключов одиторски въпрос
Активите,
прид
обити
като
обезп
ечения
в
размер
на
403,523
х
иляд
и
л
ева
къ
м
края
на
2023
г. са
опо
ве
ст
ен
и
в
инд
ивидуалния
финансов
отчет по съответни подгрупи.
В
групата
на
Сградите
се
съ
държат
активи
с
различна
с
тепен
н
а
завършеност
към
датата
на при
доб
иването
им, к
оето е
от значе
ние
при
последващата и
м
реализация, както
и
при
текущото им оценяване, за което се ползват съответн
и оценъчни методи
.
4
Ключов одиторски въпрос
През
г
одината
са
осъществени
продажби
на
активи
н
а
стойност
32
,9
34
хил
я
д
и
л
ев
а.
Банката
е
оп
ове
ст
ил
а
в
Бележ
ка
12
печалба
в
размер
на
5,013
хил
яди
л
ева
от
продажба
на активи, придобити като обезпечения
.
Банката,
като
всяка
друга
банкова
институция,
е
изложена
на
знач
ителен
риск
относно
реализацията на активите, придобити като обезпечения.
Текущото оце
н
яване на
тези
активи е
свързано
с
п
олзването
на значими
предположения
и допускания
от страна
на ръ
к
оводството
н
а Ба
нката, които
са с
вързани
с голяма
степен
на
несигурност,
п
оради
което
ние
сме
оп
ределели
този
въпроси
за
ключов
одиторски
въ
п
рос
.
Как
този
к
лючов
одиторски
въпрос
б
еше
адресиран
при
проведения
от
нас
одит
-
В
тази
облас
т
,
нашите
одиторски
проц
едури,
наред
с
д
руги
такива,
вкл
юч
ва
ха
:
Анализ
и
оценка
н
а
п
рилаганите
методи
и
техники
за
оц
еняване,
в
ключително
допускания
и
други
ключови
показател
и
и
сравняването
им
с
разполаг
аемата
информация за пазара
на недвижими имоти
и друга
външна информа
ц
ия, както
и
с изискв
анията н
а приложими
те
сч
етовод
ни
стандарт
и
-
П
рег
лед
на
вътрешните
прав
ила
на
Б
ан
кат
а
,
свръзан
и
с
оценяването
на
активите,
придобити
като
обезпечения,
както
и
п
олу
ч
аване
н
а
разбиране
за
к
он
тр
ола
относно
информацията
(
в
т
.
ч
.
к
л
ю
ч
о
в
и
т
е
д
а
н
н
и
и
д
о
п
у
с
к
а
н
и
я
)
в
п
роцес
а
на
оценяване
на
тези
активи,
а
също
и
извършване
натестове
за
ефективност
на
тези
контроли.
-
Прег
лед
на
документацията
на
извадка
от
но
в
опридобити
през
годината
а
ктиви
от обезпечения
,
както и преглед
и анализ на
-
д
окладите
за
определяне
на
тяхната
стойност
къ
м
датата
на
придобиване,
а
с
ъщ
о
така и преизчисление на тази стойност
-
Прег
лед
и
оценка
на
адекватността, п
ълн
отата
и
у
местността
на
оповестяванията
във
връзка
с
Активите,
придобити
като
обезпечения
в
индивидуалния
ф
инансов
отчет, съгласно изискванията н
а МСФО, приети
от ЕС
.
.
Съответни референции в
ин
д
ив
ид
уа
л
ния
финансов отчет
•
Бележка
12
•
Бележка
21
Съдебн
и спо
рове
и провиз
ии
Ключов одиторски въпрос
Банката,
като
в
сяка
д
руга
банкова
институция,
е
изложена
на
значителен
риск
от
съдебни
спорове
и
регулаторни
проверки.
Степента
на
въздействие
не
винаги
може
да
се
прогнозира,
но
може
да
дов
еде
д
о
провизии
за
условни
и
други
задължения
в
зависимост
от
съот
ветните
факти
и
обстоятелства.
Размерът
н
а
провизии
е
свъ
рзан
със същес
тв
ени
предположения
и преценки на ръководството, базирани
оби
чайно на
мнението
на
ангажираните правни консултанти
.
Към
31
декември
2023
г
.
Банката
е
признала
в
своя
индивид
уален
финан
сов
отчет
провизии по съдебни спорове в размер на
1,
034
хиляди лева.
5
Ключов одиторски въпрос
Във
връзка
с
издадени
банкови
г
аранции
банк
ата
има
блокирани
с
редства
в
размер
на
43,094
хиляди
л
ева,
които
са
оповестени
в
б
ележка
2
5
на
ин
дивидуалния
финансов
отчет
(включени в подгрупа
Други
активи).
Поради
значителната
несигурн
ост
относно
продължителността
и
крайния
изход
от
съответните
претен
ции
по
правни
спорове
с
Банката,
ползв
аните
преценки
на
ръководството
в
тези
случаи
са
съществени
приблизителни
оценки,
поради
което
ние
сме определили този въпрос за крючов одиторски въпрос.
.
Как
този
к
лючов
одиторски
въпрос
б
еше
адресиран
при
проведения
от
нас
одит
-
В
тази
облас
т
,
нашите
одиторски
проц
едури,
наред
с
д
руги
такива,
вкл
юч
ва
ха
:
Преглед
н
а
вътрешните
правила
на
Б
а
нк
ата
,
свързани
с
провизиране
на
съдебните
спорове,
както
и
п
ол
уч
а
ва
не
на
разбиране
за
процес
а
по
събиране,
анализиране и оценяване на информацията за съответния правен спор
-
Пол
учаване
и
анализ
н
а
информация
от
външни
правни
консу
лтанти
относно
дела
, заведен
и в
чу
жди юри
сдикции
, с про
гнози з
а изхода
от тях
-
Пров
еждане
на
интервю
с
ръководството,както
и
пол
учаване
на
информация
от
вътрешни
я
прав
е
н отдел на
Б
анката
за правни
т
е спорове с Банката, заведени на
територията на страната
,
както
и
с прогнози за изхода
от тях.
-
Пров
ерка
за
актуалност и
пълнота
на
информацията
по
изва
д
ка
от
правни
дела,
чрез по
лзване на
информ
ация от
независими съдебни регистри и
системи
в
страната и чужбина
-
Прос
ледяване н
а последващи събития
относно получ
аване на нова
информация
за
извад
ката
от
правни
сп
орове
с
оглед
проследяван
е
на
адекватността
и
уместността на
п
олзваните
предпол
ожения
от
с
трана на
правните консултанти
на
Банката, както и на нейното ръководство
-
Прег
лед
и
оценка
на
адекватността, п
ълн
отата
и
у
местността
на
оповестяванията
във
връзка
с
Провизиите
за
съд
ебни
спорове
в
индивиду
алния
фин
ансов
отчет,
съгласно изискванията на приложимите счетоводни с
тандарти.
-
Съответни референции в
ин
д
ив
ид
уа
л
ния
финансов отчет
•
Бележка
25
•
Бележка
30
Други въпроси
При
опред
еляне
на
рисково
-
претеглените
експозиции
в
п
оя
сн
ит
елн
а
б
ел
еж
к
а
№
3
Управление
на
риска,
С.
Капиталова
аде
ква
т
нос
т
ръководството
на
Банката
е
изключило
Активи с
право на
ползване
,
съг
лас
н
о
МСФО
16 „Лизинг“
в размер
на
121,410
хил.
лв.
6
Друга информация, различна от
инд
ивидуални
я
финан
сов отчет и одиторския
доклад върху него
Ръководството носи
отговорност
за другата
информация. Другата
информация се
състои
от
доклад
за
д
ейността
(
на
индивидуа
л
на
ос
нова)
,
в
т
.
ч
.
декларация
за
корпоративно
управление
(
на
индивидуална
основа),
доклад
за
изпълнен
ие
на
п
олитиката
за
въ
зн
аг
раж
д
ени
ят
а
и
нефинансова
д
екларация
(
на
индивидуална
основа)
,
изг
отв
ен
и
от
ръководството
съгласно
Глав
а
седма
от
Закона
за
счетоводството,
но
не
включва
индивид
уалния
финансов
отчет и
нашия
одиторски д
оклад, върху
него,
която п
олучихме
преди датата на нашия одиторс
ки до
клад.
Нашето
мнение
относно
инд
ивидуалния
ф
инансов
отчет
не
обхваща
другата
информация
и
ние
не
изразяваме
каквато
и
да
е
ф
орма
на
заключение
за
сигурност
относно
нея,
освен
ако
не
е
изричн
о
посочено
в
доклада
ни
и
до
степента,
до
която
е
посочено
.
Във
връзка
с
нашия
одит
на
индивид
уалния
финансов
отчет,
н
ашата
отговорност
се
съ
ст
ои
в
т
ов
а
да
пр
оч
етем
другата
информация
и
по
то
зи
н
ачи
н
да
преценим
дали
тази
друга информация
е в
същ
ествено
н
есъответствие с
инд
ивидуалн
ия
финан
сов отчет
или
с
нашите
познания,
придобити
по
време
н
а
одита,
или
по
друг
начин
изг
лежда
да
съдържа
съ
щ
ест
ве
но
неправилно докладване
.
В случай ч
е на б
азата на работата,
която сме извърш
или, ние достигнем до
заключение,
че
е
налице
съществено
неп
равилно
д
окладване
в
тази
друга
информация,
от
нас
се
изисква да докладваме този факт.
Нямаме какво да докладваме в това отношение.
Отговорности
на
ръководството
и
лицата,
натоварени
с
общо
управ
ление
за
индив
идуалн
ия
финансов отчет
Ръководството
носи
отговорн
ост
за
изготвянето
и
достоверното
представяне
на
този
индивид
уален
финансов
отчет
в
съответствие
с
МСФО,
приложими
в
ЕС
и
за
такава
система за
вътрешен контрол,
каквато р
ъководств
ото
определя
като
необходима
за
осигуряване
изготвянето
н
а
финансови
отчети,
които
не
съдържат
съществени
неправ
илни отчит
ания
, независимо дали дължащи се на измама или грешка.
При
изготвяне
на
индивидуалн
ия
финансов
отчет
ръководството
носи
отгов
орност
за
оценяване
способността
на
Банката
да
продължи
да
функционира
като
действащо
предприятие,
оповестявайки,
когато
това
е
приложимо,
въпроси,
свързани
с
предположението
за
действащ
о
предприятие
и
и
з
ползвайки
счетоводната
база
на
основата
на
предположението
за
действащо
предприятие,
освен
ако
ръководството
не
възнамерява
да
ликвидира
Бан
ката
или
да
преустанови
д
ейността
й
,
или
ако
ръководството на практика няма друга алтернатива, освен д
а постъпи по този начин
.
7
Лицата,
натоварени
с
общо
управление,
носят
отговорност
за
осъществяването
на
надзор над процеса по финансово отч
итане на Банката
.
Отговорности на одиторите
за одита на
индивидуа
лния
финансов отчет
Нашите
цели
са
д
а
пол
учим
разумна
степен
на
с
игурност
относн
о
това
д
али
индивид
уалния
финансов
отчет
като
цяло
не
съдържа
съществени
неправилни
отчитания
, независимо дали
дължащи се на из
мама или грешка, и
да издадем одиторски
доклад,
който
да
включва
нашето
одиторско
мнение.
Разумната
степен
на
с
игурност
е
висока
степен
на
сигурност,
но
не
е
гаранция,
че
одит,
извършен
в
съответствие
с
МО
С,
винаги
ще
разкрива
същ
ествено
неправилно
отч
итане,
когато
т
аков
а
съществува.
Неправил
ни
отч
итания
могат
да
въ
зникнат
в
резултат
на
измама
ил
и г
решка
и
се
считат
за с
ъ
ществени,
ако би
могло разумно
да с
е очаква,
че те,
самостоятелно и
л
и като
съвкупност,
биха
могли
да
окажат
влияние
върху
икономическите
решения
на
потребителите, вземани въз основа на този
индивидуален
финансов отчет.
Като
част
от
одита
в
съответствие
с
МОС,
н
ие
използваме
професионална
преценка
и
запазваме професионален скептицизъм по време на цел
ия одит. Ние също така:
—
идентифицираме и
оценяваме рисковете
от съществени
неправилни отчитания
в
индивид
уалния
фина
н
сов
отчет
,
незав
исимо
дали дължащи
се на
измама
или грешка,
разработваме и
изпълняваме од
иторски процедури
в отговор
на тези
рискове и
получаваме
одиторски
доказателства,
които
д
а
са
дос
татъчни
и
уместни,
за
д
а
осигурят
база
за нашет
о
мн
ение.
Рискът да
не
бъде разкрито
същес
твено
не
правилно
отчитане,
което
е
резултат
от
измама,
е
по
-
висок,
отколкото
риска
от
съществено
неправилно
отчитане,
което
е
резултат
от
грешка,
тъй
като
измамата
може
д
а
вкл
ючва
тайно
споразумяване,
фалшифициране,
преднамерени
пропуски,
изявления
за
въвеждане
на
одитора
в
заблуждение,
както
и
пренебрегване
или
заобикал
яне
на
вътрешния контрол.
—
получаваме
разбиране
за
вътрешния
конт
рол
, имащ отн
оше
ни
е
къ
м одит
а,
з
а
д
а
разработим
одиторски
проц
едури,
които
да
са
подходящи
при
кон
кретните
обстоятелства,
но
не
с
цел
изразяване
на
мнение
относно
е
ф
ективността
на
вътрешния контрол на Банката
.
—
оценяваме
уместността
на
изпол
званите
счетовод
ни
политики
и
разумността
на
счетоводните приблизителни оценки и свързани
те с тях оповестявания,
направени от
ръководството.
—
достигаме
д
о
заключение
относно
у
местността
на
използване
от
стран
а
на
ръководството
на
счетоводн
ата база
на основата
на
п
редположението
за
действащо
предприятие и, на базата на получените одиторски доказателства, от
н
осно това дали
е
налице
съществена
неси
г
у
р
н
о
с
т
,
о
т
н
а
с
я
щ
а
с
е
д
о
с
ъ
б
и
т
и
я
и
л
и
у
с
л
о
в
и
я
,
к
о
и
т
о
б
и
х
а
могли
да
породят
значителни
съмнения
относно
способността
на
Банката
д
а
продължи
да
функционира
като
д
ействащо
предприятие.
Ако
н
ие
достигнем
до
заключение,
че
е
налице
съществена
несигурност,
от
нас
се
изисква
да
привлечем
внимание
в
одиторския
си
д
оклад
към
свързаните
с
тази
несигурност
оповестявания
в
инд
ивидуалния
финансов от
ч
ет
или
в
случай
ч
е
тези
оповестявания
са
н
еадекватни,
да
модифицираме
мнението
си.
Нашите
заключения
се
основават
на
одиторските
8
доказателства,
пол
учени
до
датата
на
од
иторския
ни
д
оклад.
Бъдещи
събития
или
условия об
аче могат да
станат причин
а
Банката
да
преустанови функционирането
си
като действащо предприятие.
—
оценяваме
цялостното
представяне,
структура
и
съдържание
на
инд
ивидуалния
финансов отчет,
включително оповестяванията, и
д
али
индивидуалния
финанс
ов
отчет п
редставя
основополагащите за
н
его
сдел
ки
и
събития
п
о нач
ин,
който
постиг
а
достоверно представяне.
Ние
комуникираме
с
л
ицата,
натоварени
с
общо
управл
ение,
наред
с
останалите
въпроси,
пл
анирания
обхват
и
време
на
изпълнение
на
одита
и
съществените
констатации
от
од
ита,
включително
съществени
недостатъци
във
вътрешния
контрол,
които идентифицираме по време на извършвания от нас одит.
Ние
предоставяме
също
така
на
лицата,
натоварени
с
общо
управление,
изявление,
че
сме
изпълнили
п
риложимите
е
тични
изисквания
въ
в
връз
ка
с
н
езависимос
тта
и
че
ще
комуникираме с тях вси
чки взаимоотношения и други въпроси, които б
иха могл
и разумно
да
бъд
ат
разглеждани
като
имащ
и
отношение
към
н
езависимостта
ни,
а
когато
е
приложимо, и свързаните с това предпазни мерки.
Сред
въп
росите,
комуникирани
с
лицата,
натоварени
с
общо
управление,
ние
определяме
тези
въпроси,
които
са
б
или
с
най
-
г
оля
ма
знач
им
ос
т
при
од
ит
а
н
а
индивид
уалния
финансов
отчет
за
текущия
период
и
които
следователно
са
ключови
одиторски
въпроси.
Ние
описваме тези
въпроси
в
нашия
одиторски
докл
ад,
освен
в
случаите, в които
закон или
нормативн
а уредба
възп
репятства пуб
личното оповестяване
на
информация
за
този
въпрос
ил
и
когато,
в
и
зкл
ючително
редки
слу
чаи,
ние
ре
шим,
че
даден
въпрос
н
е
следва
да
бъде
комуникиран
в наши
я
доклад,
тъй
като
би
могло разум
но
да
се
очаква,
че н
еблагоприятните
последствия
от
това действие
биха
надвишили
ползите от гледна точка на
обществения интерес от тази комуникация.
Ние
сме
сол
идарно
отговорни
за
изпълнението
н
а
н
ашия
одит
и
за
изразеното
от
н
ас
одиторско мнение, съгласно изискванията на ЗНФО, приложим в България. При поемане
и
изпъл
нение
на
ангажимента
за
съвместен
одит,
във
връзка
с
който
докладваме,
н
ие
с
ме
се
ръ
ководили
и
от
На
соките
за
изпълнение
на
съвмес
тен
одит,
изда
дени
н
а
13.06.2017
г.
от
Института
на
дипломираните
експ
ерт
-
счетоводители
в
България
и
от
Комисията
за
публичен надзор над регистрираните одитори в
България.
9
Докла
д във
връзка с
друг
и зако
нови и
регул
аторни и
зисква
ния
Допълнителни
въпроси,
които
поставят
за
докладване
Законът
з
а
сч
ет
ов
од
ств
от
о
и
З
аконът
за публичното предлагане на ценни книжа
В
допълнение
на
нашите
отговорности
и
докладване
съгласно
МОС,
описани
по
-
горе
в
раздела
„Друга
информация,
различна
от
инд
ивидуалн
ия
финансов
отчет
и
од
ито
рски
я
доклад
въ
рху
него“
по
отношение
на
доклада
за
дейността,
декларац
ия
та
за
корпоративно
управление
и
нефинансовата
декларация
(
всички
те
съставени
н
а
ин
ди
ви
ду
ал
на о
сн
ова
)
,
както
и доклада
за изпълнение на
политиката за в
ъ
знаграждения,
ние
изпълнихме
и
процедурите,
добавени
към
изискван
ите
по
МОС,
съгласно
„Указания
относно
нови
и
разширени
одиторски
доклади
и
комуникация
от
страна
на
од
итора"
на
професионалната
организация
на регистрира
н
ите
од
итори
в Б
ълг
ария,
Института
на
дипломираните
експерт
-
счет
ово
дители
(ИДЕС)“.
Тези
процедури
касаят проверки
за
наличието,
както
и
проверки
на
формата
и
съдържан
ието
на
тази
друга
информация
с
цел
д
а
ни
подпомогнат
във
формиране
на
стан
ови
ще
относно
това
дали
д
ругата
информация
включва
оповестяванията
и
докладванията,
предвидени
в
Глава
седма
от
Закона
за
с
четоводството
и
в
Закона
за
публичното
п
редлагане
на
ценни
кн
ижа,
(
чл.
100н,
ал
.
1
0 о
т З
ПП
ЦК
въ
в
в
ръ
зк
а
с ч
л.
1
00
н,
ал
.
8,
т
. 3
и 4
о
т З
ППЦК
, ка
к
то
и ч
л.
1
00
н,
а
л.
1
3 о
т
ЗППЦ
К във вр
ъзка с
чл
. 116в, а
л. 1 от
ЗППЦК
),
прило
жими в
Българи
я.
Стано
вище въ
в връз
ка с чл
. 37, ал
. 6 от З
акона з
а счет
ово
дствот
о
На базата на извършените процедури, нашето становище е, че:
а)
Информацията, включена
в
индивидуалния
доклад за дейността
за финансовата
година,
за
която
е
изготвен
индивидуалния
финансов
отчет,
с
ъответства
на
индивид
уалния
финансов отчет
;
б)
Индивидуални
ят
д
оклад
за
дейността
е
изготвен
в
съответствие
с
изискванията
н
а
Глава
седма
от
Закона
за
счетоводството
и
на
чл.
100(н),
ал.
7
от
Закона
за
публ
ичното
предлагане
на ценни к
нижа
;
в)
В
индив
идуална
та
декларация
за
корпоративно
управление
за
ф
инансовата
година,
за
която
е
изготвен
индивиду
алния
финансов
отчет, е
пред
ставена
изискваната
информация
съгласн
о
Глава
седма
от
Закона
за
счетоводството
и
ч
л.
10
0
н
, а
л
.
8
о
т
Закона за публичното предлагане на ценни книжа информация
;
г)
Нефинан
совата
декл
арация
(
на
индивидуал
на
основа
)
за
финансовата
г
одина,
за
която
е изготвен
индивид
уалния
финансов отчет,
е предоставена
и изготв
ена в
съответствие с изискванията на Глава седма от Закона за счетоводството
;
д
)
Докладът за изп
ълн
ение
на по
л
итиката за
възнаграждения
за
финансовата
год
ина,
за
която
е
изг
отвен
индиви
дуалния
ф
инансов
отчет,
е
п
редоставен
и
отг
оваря
на
изискванията,
определени
в
наредбата
по
чл.
116в,
ал.
1
от
З
акона
за
публичното
предлагане
на ценни к
нижа
10
Становище във
връзка
с чл.
100(н),
ал. 10
във връзка
с чл. 100
н,
ал
. 8, т. 3 и 4
от
Закона за публичното предлагане на ценни книж
а
На
база
н
а
извършените
п
роцедури
и
на
придобитото
познав
ане
и
разб
иране
на
дейността
на
предприяти
ето
и
средата,
в
ко
я
то
то
ра
б
оти,
по
н
аше
мнение,
оп
исанието
на
основните
характеристики
на
системите
за
вътрешен
контро
л
и
управление
на
риска
на предприятието във връ
зка с п
роцеса на финансово отчитане,
което е част
от доклада
за
дейността
(
като
елемент
от
съдържани
ето
на
декларацията
за
корпоративно
управление
)
и
и
н
ф
о
р
м
а
ц
и
я
т
а
п
о
ч
л
.
1
0
,
п
а
р
а
г
р
а
ф
1
,
б
у
к
в
и
"
в
"
,
"
г
"
,
"
е
"
,
"
з
"
и
"
и
"
о
т
Д
и
р
е
к
т
и
в
а
2004/25/ЕО
на
Европейския
парламент
и
на
Съвета
от
21
април
2004
година
относно
предложенията
за
п
оглъщане,
не
съдържат
случаи
на
съществено
неправилно
докладване
.
Допълнително
д
окладване
относно
одита
на
индив
идуалния
финансов
отчет
във
в
ръзка
с
чл.
100(н),
ал.
4,
т.
3
от
Закона
з
а
пу
бличното
пр
едлаг
ане
на
ценни
кн
иж
а
Изявление
във
връзка
с
ч
л.
100(н
),
ал.
4,
т.
3,
б.
„б“
от
Закона
з
а
пу
бличното
предлагане
на ценни книжа
Информация относно
сделките
съ
с свързани лиц
а е оповестена в
Бел
еж
ка
35
къ
м
индивид
уалния
финансов
отчет.
На
база
на
извърш
ените
от
нас
одиторски
п
роцедури
върху с
делките със с
вързани лица
като част
от нашия
одит на
инд
ивидуалния
финансо
в
отчет като
цял
о,
не са н
и станали
известни
факти, обстоятелства и
л
и
д
руга информация
,
на
база
н
а
които
д
а
направим
заключение,
ч
е
сделките
със
свързани
лица
не
са
оповестени в приложения
индивидуале
н
финансов отчет за го
д
ината, завършваща на 31
декември
20
23
г
.,
в
ъ
в
в
с
и
ч
к
и
с
ъ
щ
ес
т
в
е
н
и а
с
п
е
к
т
и
,
в
с
ъ
о
тв
е
т
с
т
в
ие
с
и
зи
с
кв
а
н
ия
т
а
н
а
М
С
С
24 „Оповестяване на
свързани
лица“. Резултати
те от нашите
одиторски про
цедури върху
сделките с
ъ
с
свързан
и
лица са
разгледани от
нас в
контекста
н
а
формирането на
н
ашето
мнение
относно
индивидуал
ния
ф
инансов
отчет
като
цяло,
а
не
с
цел
изразяв
ане
на
отделно мнение върху сделките със свърз
ани лиц
а.
Изявление
във
връзка
с
чл.
100(н),
ал.
4,
т. 3
,
б.
„в”
от
З
акона
за
публичното
предл
агане
на ценни книжа
Нашите
отговорности
за
одит
на
ин
дивидуалния
ф
инансов
отчет
като
цяло,
описани
в
раздела
на
нашия
доклад
„Отгов
орности
на
одитора
за
одита
на
индивидуалния
финансов
отчет“,
включват
оценяване
дали
инд
ивидуалн
ия
финансов
отчет
п
редставя
съществените
сделки
и
съб
ития
по
н
ачин,
който
постига
достов
ерно
представяне.
На
база
на
изв
ъ
ршените
от
нас
одиторски
процедури
върху
съществените
сделки,
основополагащи за
индивидуалн
ия
финансов отчет за годината, завършваща на 31
декември
2023
г
.,
не
са
ни
станали
известни
факти,
обс
тоятелства
или
друга
информация,
на
база
на
които
да
направим
заключение,
че
са
налице
случаи
на
с
ъществ
ено
11
недостоверно представяне и о
п
овестяване в съответствие с при
л
ожимите изисквания на
МСФО, приети от
Европейския съюз. Резултатите от
нашите одиторски процедури
върху
съ
щ
ест
ве
ни
те
за
ф
и
нансовия
отчет
с
делки
и
съби
тия на
Ба
нката
са
разгледани
от
нас
в
контекста
на
формирането
на
нашето
мнение
относно
индивидуалния
фин
ан
со
в
отч
ет
като цяло, а не с цел изразяване на отд
елно мнение върху тези съществени сделки.
Док
л
ад
ван
е
з
а
съответствие
на
електронния
формат
на
индивидуалния
финансов
отчет,
включен
в
годишния
ин
дивидуален
финансов
отчет
за
дейността по чл. 100н, ал.4 от ЗППЦК с изискванията на Регламента за ЕЕЕФ
В
допълнение
на
нашите
отговорности
и
докладване
съгласно
МОС,
описани
по
-
горе
в
раздела
„Отговорности
на
одитора
за
одита
на
инд
ивидуалния
финан
сов
отчет“,
ние
изпълнихме
процедурите,
съгласно
„Указания
относн
о
изразяване
на
одиторско
мнение
във
връзка
с
прилагането
на
единния
ев
ропейски
ел
ектронен
формат
(ЕЕЕФ)
за
ф
инансовите
отчети
на
дружества,
чиито
ценни
книжа
са
доп
уснати
за
търгуване
на
регулиран
пазар
в
Европейския
с
ъюз
(ЕС)"
на
професионалната
организация
на
регистрираните
одитори
в
България,
Института
на
дипломираните
експерт
-
счетоводители (ИДЕС)“.
Тези процедури
касаят проверка
на форм
а
́
та
и дали
четимата от
човек
ч
аст
на
този
електронен
формат
с
ъответства
на
одитирания
индивидуален
финансов
отчет
и
и
зразяване
на
становище
по
отношение
на
съответствието
на
електронния
формат
на
индивидуалния
финансов
отчет
на
Първа
Инвестиционна
Банка
АД за
год
ината, завър
шваща на
31 декември
202
3
година,
прил
ожен в
електронн
ия
файл
„549300UY81ESCZJ0GR95
-
202
3
1231
-
BG
-
SEP.XHTML“,
с
из
искванията
н
а
Дел
егиран
Регламент
(ЕС)
2019/815
н
а
Комисията
от
17
декември
2018
г.
за
д
опълнен
ие
н
а
Директива
2004/109/
ЕО
на
Европейския
парламент
и
н
а
Съвета
чрез
регулаторни
технически стандарти за определянето на единния електронен формат за отчитане
(„Регламент
за
ЕЕЕФ“
).
Въ
з
основа
на
тез
и
изисквания,
електронният
формат
на
индивид
уалния
финан
сов
отчет,
включен
в
г
одишния
индивидуален
финан
сов
отчет
за
дейността
по
чл.
100н,
ал.
4
от
ЗППЦК,
трябва
д
а
бъд
е
п
редставен
в
XHTML
формат.
Ръководството
н
а
Първа
Инвестиционна
Банка
АД
е
отг
оворно
за
прилагането
на
изискванията
н
а
Регламента
за
ЕЕЕФ
при
изготвяне
н
а
електронния
формат
н
а
индивидуалния
ф
инансов
отчет
в
XHTM
L.
Нашето
становище
е
само
по
отношение
н
а
електронния
формат
на
индивидуалния
финансов
отч
ет,
приложен
в
електронния
файл
„549300UY81ESCZJ0GR95
-
202
3
1231
-
BG
-
SEP.XHTML“
и
не
обхваща
д
руг
ат
а
информация,
включена
в
годишния
индивидуален
финансов
отчет
за
д
ейността
по
чл.
100н, ал
.
4 от
ЗППЦК.
На базата
на и
з
вършените
процедури,
н
ашето м
нение е,
че
електронният
формат
на
индивидуалния
финансов
отчет
на
„Първа
Инвестиционна
Банка
АД
з
а
г
од
ин
ат
а,
з
ав
ърш
в
ащ
а
н
а
31
д
ек
емв
р
и
202
3
го
д
ин
а,
съ
дъ
ржащ
с
е
в
пр
ило
ж
ени
я
електронен
файл
„549300UY81ESCZJ0GR95
-
202
3
1231
-
BG
-
SEP.XHTM
L“,
е
изг
отвен
във
всички съществени аспекти в съответствие с изискванията на Регламента за ЕЕЕФ.
12
Допълнително
д
окладване
във
връзк
а
с
Наредб
а
№58/2018
г.
на
Комисията
з
а
финансов надзор
Изявление
във
в
ръзка
с
чл.
11
от
Наредба
№
58/2018
г.
на
К
ФН
за
изискванията
за
защита
на
финансовите
инструменти
и
паричните
средства
на
клиенти,
за
управление
на
продукти
и
за
предоставяне
или
п
олучаване
на
възнаграждения,
комисиони,
други
парични
и непарични
облаги
На
база
на
извършените
одиторски
п
роцедури
и
на
прид
обитото п
ознаване
и
раз
б
иране
за
дейн
остта
н
а
Банката
в
хода
и
кон
текста
н
а
нашия
одит
н
а
нейния
индивидуален
финансов
отчет
като
ц
яло,
създадената
и
прилагана
орг
анизация
във
връзка
със
съхраняването
на
клиентски активи
съответства н
а изискванията
на чл
.
3
-
10 от
Наредба
№
5
8
н
а
К
Ф
Н
и
ч
л
.
9
2
-
95 oт
Закон
а
за пазарите
н
а
финансови инструм
ен
ти,
по отношение
на дейността на Банката в
ролята й на инвестиционен посредник.
Докладване
съгласно
ч
л.
10
от
Регламент
(ЕС)
№
537/
2014
в
ъв
в
ръзка
с
изискванията на чл. 59 от Закона за независимия финансов одит
Съгласно
изисквания
та
на
Закона
за независимия
финансов
о
дит
в
ъв
вр
ъ
зк
а
с
ч
л
. 1
0
от
Регламент
(ЕС)
№
537/2014,
ние
докладваме
допълнително
и
изложената
по
-
дол
у
информация.
—
Мазарс ООД и
Ековис Одит
България
ООД са
н
азначени за за
дължител
ни
одитор
и
на
финансовия
отчет
на
Първ
а
Ин
вестиционна
Банка
АД
(„
Банката“)
за
годинат
а
,
завършваща на 31 д
екември
2023
г.
от
Общото събран
ие
на
акционерите, проведен
о
на
18
-
т
и
ма
й
2023
г
.
, за период от една
г
од
ин
а.
—
Одит
ът
на
индивидуалния
финансов
отчет
за
г
одината,
завършваща на
31
декември
2023
г.
на
Бан
ка
та
п
ред
с
та
вл
яв
а
втори
пълен
н
епрекъснат
ангажимент
за
задължи
телен
одит
на
т
ова
предприятие,
извършен
от
Мазарс
ООД
и
втори
пъ
л
ен
непрекъснат
ангажимент
за
задъ
лжителен
одит
на
това
предприятие,
извършен
от
Ековис Од
ит
Бълга
рия
ООД
.
—
В
под
крепа
на
одиторското
мнение
ние
сме
предоставили
в
р
азд
ел
„Ключ
ови
одиторски
въпроси“
описание
на
най
-
важните
оценени
рискове,
обобщение
на
отговора
на
одитора
и
важни
наблюд
ения
във
връзка
с
тези
рискове,
когато
е
целесъобразно.
—
Потвърждаваме,
че
изразеното
от
н
ас
одиторско
мнение
е
в
съответствие
с
допълнителния
доклад,
представен
н
а
одит
н
ия
ко
митет
на
Банката
,
съгласн
о
изисквания
та на
чл
.
60 от
Закона за независимия финансов одит.
—
Потвърждаваме,
че
не
сме
предоставяли
посочените
в
чл
.
64
от
Закона
за
независимия финансов одит забранени услуги извън одита.
—
За
периода,
за
който
се
отнася
извършения
от
нас
задължителен
одит,
освен
одита,
ни
е
не
с
ме
п
ре
дос
тав
я
ли
дру
г
и
у
сл
уг
и
на
Банката
и
контролираните
от
нея
предприяти
я.
13
—
Потвърждаваме,
че
при
извъ
ршването
на
одита
сме
запазили
св
оята
незав
исимост
спрямо Банката
.
София
,
08
март
202
4
г.
ДОКЛАД
ЗА ДЕЙНОСТТА
(НА
И
НД
ИВ
ИД
УА
ЛНА
ОСНОВ
А)
НА ПЪРВА
ИНВЕСТИ
ЦИОННА Б
АНКА АД
ЗА 2
0
2
3
г.
МАРТ
20
2
4
г.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА ИНВЕС
ТИЦИОННА БАНК
А
2
/
150
Настоящият
доклад
за
дейността е
изго
т
вен
на о
снование и
в
съответствие с
изискванията
на
Закона за счетоводствот
о,
Закона
за публ
ичното предла
гане на ц
енни книжа, Н
аредба №2
на
К
ом
иси
ят
а
з
а
фи
на
нсо
в
над
зо
р
за
първоначално
и
последващо
разкриване
на
информация
п
р
и
п
у
б
л
и
ч
н
о
п
р
е
д
л
а
г
а
н
е
н
а
ц
е
н
н
и
к
н
и
ж
а
и
д
о
п
у
с
к
а
н
е
н
а
ц
е
н
н
и
к
н
и
ж
а
д
о
т
ъ
р
г
о
в
и
я
н
а
регулира
н
п
азар
,
Регламен
т
(ЕС)
№
575/2013 на
Ев
ропейския
парламент и
н
а
Съ
вета
относно
пруден
циалните
из
исквания
за
кредитн
ите
инсти
туции
,
Регламен
т
(Е
С)
2020/
852
на
Европейски
я
парламе
нт
и
на
Съвета
за
създаване
на
рамка
з
а
улесняване
на
устойчивите
инвес
тиции
и
актове
те
по
прила
ган
ето
им,
както
и Нац
ио
налния
кодекс
за корпоративн
о
управление
, одобр
ен от Комис
ията за
финанс
ов надзор
.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА ИНВЕС
ТИЦИОННА БАНК
А
3/
150
ИЗБРАНИ ПО
КАЗАТЕЛИ
Възвраща
-
емост на
капитала
(
ROE
)
9,6%
518
м
лн.лв
.
оперативни
прих
оди от
банк
ови
опера
ции
Отношение
кредити/
депозити
62,28
%
Цена на
риска
1,83
%
Депозити
от клиенти
11,5
млрд
.лв
.
Размер н
а
активите
13,9
млрд
.лв
.
135
м
лн.лв
.
нетна
печалба
42,25
%
съотношени
е
разход
и/
прих
оди
9
%
р
ъс
т
в кредити
те
на дребно
2023
г.
Обща
капиталова
адекватност
21,09
%
ОПЕРА
ТИВЕН ДОХОД
ПО ВИДОВЕ П
РИХОДИ
КРЕ
ДИТИ НА
ДРЕБНО
ПОРТФЕЙЛ
ПО
ИКО
НОМИЧЕСК
И
СЕКТО
РИ
71.5%
29.3%
4.5%
-5.3%
Нетен лихвен доход
Такси и комисиони
Търговски операции
Други
2023
44.7%
50.1%
5.1%
Потребителски кредити
Ипотечни кредити
Кредитни карти
2023
16.6%
15.2%
8.4%
34.8%
25.1%
Производство
Търговия
Услуги
Частни лица
Други
2023
4.4%
20.5%
23.7%
51.4%
Микро предприятия
Малки предприятия
Средни предприятия
Големи предприятия
2023
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
4/
150
МИСИЯ И ПР
ИОРИТ
ЕТИ ЗА Р
АЗВИТИЕ
Първа
инвестиционна
бан
ка
се
стреми
да
продълж
и
да
бъде
една
о
т
най
-
добрите
ба
нки
в
България,
пр
изната
като
бързоразвиваща
с
е,
ино
вативна,
клиентски
ориентирана
банка,
коя
то
пр
едлага
изключителни
про
дукти
и
услуги н
а
клиентите с
и, ос
игурява
отлични
възможности з
а кариера на
служителите
и
е
со
циално
ангажирана.
Банката
ще
продължи
да
развива
високотехнологични
решения,
пр
едоставящи
възможности
на
н
ейните
клиенти да банкир
ат от всяка точка
на света и по всяко време.
За пове
че информация виж
раздел „
Приор
итети за
развитие
“.
УСТ
ОЙЧ
ИВ
БИЗНЕС
МО
ДЕЛ
И
СТАБИЛНОСТ
ВИСОКО
КАЧЕСТВО
НА
КЛИЕН
ТС
КО
ОБСЛУЖВАНЕ
ВЪЗВРАЩ
АЕМОСТ
НА АКЦИОНЕ
РИТЕ
ФОКУС
ВЪРХУ
ДИГИТАЛИЗА
ЦИЯ
И
ИНОВАЦ
ИИ
ОПТ
ИМИЗИРАНЕ
НА
РАЗХОДИТЕ
УНИВЕ
РСАЛНА
БАНКА
,
ВОДЕЩА
В КЛЮЧ
ОВИ
СЕГМЕНТ
И
ОТГ
ОВОРНО
БАН
КИР
АНЕ
ЗА
УСТОЙЧИВО
БЪДЕЩЕ
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
5/
150
СЪДЪРЖАНИЕ
МАКРОИКОНОМИЧЕС
КО РАЗВИТИЕ
..............
7
БАНКО
В
А СИ
СТЕМА
.....................................
11
ПР
ОФ
ИЛ
НА
FI
BAN
K
.....................................
16
Корп
оратив
ен статус
...................................
16
Членство
в ор
ганизации
..............................
16
Пазарна позиция
..........................................
16
Пазарен
дял
..................................................
16
Кореспондентски отношения
.....................
17
Клонова
мрежа
............................................
17
Дъщерни
дружеств
а
....................................
17
Награди
202
3
г.
............................................
17
ПИБ АД
: ДАТ
И
И Ф
АКТ
И
...............................
18
АКЦЕНТИ З
А 202
3
г
.
......................................
21
ФИНАНСОВ ПРЕГ
ЛЕД
...................................
25
Ключови п
о
казатели
....................................
25
30 год
ини
Fiba
nk
..........................................
26
Финансов резултат.......................................
27
Баланс
...........................................................
30
Кредитен
портфейл
.....................................
32
Кредити
...................................................
32
Сделки ме
жду свързани лица
.................
34
Ус
ловни за
дължения
...............................
34
Привлечен
и средства
..................................
35
Капитал
.........................................................
37
Регулаторен
капитал
............................
37
Капиталови
изисквания
.........................
38
Капиталови
буфери
................................
39
Ливъридж
.................................................
40
Приемливи задъл
жения
..........................
41
УПР
АВ
ЛЕ
НИЕ
НА
Р
ИСК
А
...............................
42
Стратеги
я за упра
влени
е на риска
.............
42
Рамка з
а рисков апетит
........................
43
Карта н
а рисковете
...............................
44
Риск култ
ура
............................................
44
Рамка за управление на рисковете
............
45
Линии н
а защита
....................................
45
Структу
ра и вътрешна организация
..
46
Колективн
и органи за управлен
ие на
риска
........................................................
46
Система от
лимити
.............................
48
План за въз
становяване
.......................
49
Планиране п
ри преструктуриране
......
49
Кредитен
риск
.............................................
50
Кредитен пр
оцес
....................................
50
Модели за
измерване на кред
.
риск
.....
52
Техники з
а редуциране на кред
.
риск
...
53
Проблемни ек
спозиции, придобити
активи и
стратегия за редуциране
....
53
Класификация
, обезценка и про
визиране
на експозиции
..........................................
54
Пазарен
риск
...............................................
56
Позиционен риск
.....................................
56
Лихвен рис
к в банков п
ортфей
л
...........
57
Валутен риск
..........................................
58
Риск от к
онтрагента и сетълмент
риск
..........................................................
58
Ликвид
ен риск
.............................................
58
В
ътрешен анал
из на адекватност
та на
ликвидността
........................................
60
Операцион
ен риск
......................................
61
Информационн
а сиг
урност
..................
62
Защита на л
ични данни
........................
62
Непрекъсваем
ост на процесите
..........
63
Възлаган
е на дейности на вън
шни
изпълнители
...........................................
63
Рисков
и екс
позиции
...................................
64
Вътрешен анализ на адекватност
та на
капитала
.......................................................
64
КАНАЛИ ЗА ДИС
Т
РИБУЦИЯ
..........................
67
Клонова
мрежа
...........................................
67
Контакт цен
тър
............................................
68
Корпорати
вна и
нтернет страниц
а
.............
69
Корпорати
вен блог
.....................................
69
Продажби
....................................................
70
Дигитално банкиране
................................
.
70
Е
-
банкиране „
М
оят
а
F
ibank“
................
70
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
6/
150
ДЕКЛАРА
ЦИЯ ЗА
КОРПОРАТИВН
О
УПРАВЛЕНИЕ
................................................
72
Рамка за корпоративно управление
..........
73
Кодекс за к
о
рпоратив
но управ
ление
........
73
Корпорати
вна
структ
ура
.............................
75
Надзорен съ
вет
............................................
76
Състав и к
омпе
тен
ции
..........................
76
Политика на
многообразие и
независимост
..........................................
76
Функции и отговорности
......................
77
Оценка
на дейността
............................
77
Комитети
................................................
77
Управителен съ
вет
.......................................
80
Състав и к
омпетенции
..........................
80
Политика на
многообразие
...................
81
Функ
ции и
отговорности
......................
81
Комитети
и съвети към
УС
..................
82
Общо събр
ание на акц
ионерите
................
82
Контролна ср
еда и процеси
........................
83
Въ
трешен
одит
......................................
83
Регистрирани
одитори
..........................
84
Защита правата на акционерите
................
84
Свикване на
ОСА
и информираност
.....
85
Основни права
и ограничен
ия при
прехвърлян
е
.............................................
85
Миноритарни
акционери и
институционални
инвеститори
.........
85
Разкриване на информация
........................
86
Директор з
а връзки с инвестито
ри
....
87
Заинтерес
овани лица
..................................
88
Акцион
ерна стр
уктура
................................
.
88
Цена на акции и пазарна капитализац
и
я
..
89
ДОКЛАД З
А ИЗПЪ
ЛНЕНИЕТО Н
А
ПОЛИТИ
КАТА З
А ВЪЗНАГ
РАЖДЕНИ
ЯТА
.......
90
Политика за възнагражденията
.................
91
НЕФИНАНСОВА Д
Е
КЛАРАЦИЯ
.....................
95
Бизнес м
одел
...............................................
96
Устойчи
во раз
вит
ие
....................................
97
Екологични
въпроси
................................
97
Социални в
ъпроси
................................
.
1
02
Управленск
и въпроси
...........................
104
Етични
в
ъпр
оси
.........................................
105
Ет
ичен
к
од
екс
.......................................
105
Отговорн
ост и съответствие
.........
105
Механизъм з
а докладване
(whistl
eblowing)
.....................................
106
ЧОВЕ
ШКИ КА
ПИТАЛ
...................................
107
Политика з
а п
о
дбор и
оценка на
пригодно
стта
.............................................
1
09
ИНФОРМАЦИОННИ
Т
ЕХНОЛОГИИ
.............
111
ПРЕГЛЕД НА Б
ИЗНЕСА
................................
113
Банкиране на дребно
...............................
113
Депозити
...............................................
113
Кредити
.................................................
114
Корпорати
вно банки
ра
не.........................
116
Депозити
...............................................
116
Кредити
.................................................
116
Външни пр
ограми и гар
анционни с
хеми
121
Платежни у
слуги
.......................................
122
Картови разп
лащания
.........................
123
Международн
и разплащания
.............
1
24
Злато
и нумизма
тика
................................
1
24
Частно банкиране
.....................................
1
25
Капиталови пазари
...................................
126
ИЗП
ЪЛНЕ
НИ
Е НА
ЦЕЛ
ИТЕ
ПР
ЕЗ 2
02
2
г
.
.......
1
28
ВАЖНИ СЪБИТИЯ,
НАСТЪПИЛИ СЛЕД
ОТЧЕТНИЯ ПЕРИО
Д
....................................
131
ПРИОРИТЕТИ ЗА РАЗ
ВИТИЕ
........................
132
ДРУГА ИНФОРМА
Ц
ИЯ
................................
1
33
Членове н
а
Н
адзорния съвет
...................
133
Членове н
а
У
прав
ителния съвет
..............
137
СПИСЪК НА СЪКРАЩ
ЕНИЯТА
.....................
1
41
СПИСЪК НА КЛОНО
В
АТА МРЕЖА
...............
144
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
7
/
150
МАКРОИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
През
2
0
2
3
г
одина
българ
ската
икон
о
мика
с
е
развива
в
динамична
с
реда,
до
минирана
от
глобални
предизвикател
ства
и
всеобхватни
рискове.
Проблемите
във
веригите
на
доставки
в
междунаро
ден
план
,
инфлацията,
енергийната
и
продоволствена
криза,
които
възникнаха
от
пандемията
COVID
-
19
се зад
ълбочиха
с военни
те действия в У
крайна и посл
e
д
ващите събития
в
Близк
ия
изток
.
Ак
умулир
ането
на
рисков
ете
и
послед
ствията
от
тях
изисква
прилагането
на
последов
ат
ел
н
и и
це
л
е
н
ас
о
ч
ен
и
де
й
с
т
ви
я в
по
д
к
р
еп
а
н
а
икон
омическо
то р
азв
итие,
отчитайк
и и
нацио
на
лнит
е с
пеци
фики
.
202
3
202
2
202
1
2020
201
9
Брутен въ
трешен пр
одукт (м
лн. лв.)
1
84
0
29
167 8
09
13
8
979
1
20
49
2
1
20
3
42
Брутен въ
трешен пр
одукт, р
еален ръст (%)
1
,8
1
3,9
7,7
(4
,0)
4
,0
-
Частн
о
потреб
ление, р
еален ръст
(%)
6
,
3
1
3,9
8,
5
(0,
6
)
6
,0
-
Публичн
о потреблени
е, реален ръс
т (%)
(0
,
8)
1
5,5
0,
4
8,
3
2,0
-
Инвестиц
ии, реален ръст (%)
2
,4
1
6,5
(8,
3
)
0,
6
4,5
-
Нетен изн
ос, реален ръст
(%)
5
,
1
1
-
3,3
0,
4
(
6
,
1
)
(1,
3
)
Инфлаци
я, в края на п
ериода (%)
4
,7
16,9
7,8
0,
1
3,8
Средного
дишна инфл
ация (%)
9
,
5
15,3
3
,
3
1
,7
3,1
Безрабо
т
ица, в
края на период
а (%)
5
,
6
5,4
4
,8
6
,7
5,9
Тек
ущ
а см
етк
а (%
о
т БВ
П)
0,3
(1,4)
(
1
,7)
(0,
0)
1
,
9
Търговско
салдо (% от БВ
П)
(
3
,8)
(5,9)
(
4
,
1
)
(
3
,2)
(4,7)
Международни резерви на БНБ (млн. лв.)
81
999
75 15
1
6
7
666
60
33
4
48 57
4
Преки ин
вест
иции в Бъ
лгария (%
от БВП)
3
,
6
3,1
2,
1
4
,8
2,7
Брутен вън
шен дълг (%
от БВП)
47
,2
2
51,6
58
,
1
63
,
3
61
,
3
Държа
вен и дър
жавно
гарант. д
ълг (%
от БВП)
22,9
22,5
2
3
,
9
2
4
,
3
19,
7
Консолид
ирано бюджетн
о салдо (%
от БВП)
(
3
,
1
)
(0,8)
(2,7)
(2,
9
)
(1,0)
Курс на щат
ския долар (левов
е
за 1 д
олар)
1,
77
1,83
1,
73
1,
59
1,74
Източник: НСИ
, БНБ, МФ, Агенция по заетостта
1
Данни
за дев
етм
есеч
ието
на
202
3
г.
2
Данни към ноем
вр
и 202
3
г.
РЕПУБЛИКА БЪ
ЛГАРИЯ
ПОКАЗАТЕЛИ
На
сел
ение
6,45
мл
н.
души
Площ
110,994 кв. км.
Член
на Е
вропей
ския
съюз
2007 г
.
Член на
НАТО
2004 г.
Уча
ст
ие в Европейс
кия
вал
утен м
ехан
изъм
II
и
Банко
вия
съюз
2020 г.
Вал
утен курс
EUR/
BGN
(
фикс
ира
н
)
1.95583
Плосък
данък
10%
Fitch
Ra
ting
s
BBB
,
полож
ителна
S&P
BBB
,
пол
ожит
елна
Moody’s
Baa1
,
с
т
а
б
ил
на
BG
AL
CY
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
8
/
150
През
20
2
3
г.
растеж
ът
н
а
брутн
ия
вътреш
ен
продукт
се
забавя
до
1
,8
%
за
деветте
месеца
на
го
ди
нат
а
(20
2
2
:
3
,
9
%)
.
П
рино
с
оказва
основн
о
частно
то
потр
ебление
(
9М
2
3
:
6
,
3
%
;
202
2
:
3
,
9
%)
в
рез
улт
ат
о
т
по
-
с
илното
вътрешно търсене и
по
нижаващите
се
ни
ва
на
инфлация
.
И
нве
стици
ите
в
основен ка
питал
(9М23
: 2,4%; 2022: 6,
5%) и нетния
т
износ има
т
също
пол
ожи
те
лен
при
ра
ст
за
растеж
а
на
иконом
иката
(9М23:
5,1%;
2022:
-
3,3%)
,
но
по
-
ограничен
по
ради
все
още
бавното
възстановява
не
на
п
отоци
те
от
достав
ки
и
влиян
ието
им
върх
у
търгов
ията
и
инве
стиц
ио
нн
ат
а
активност.
През
деветмесеч
ието на
20
2
3
г.
брутн
ата д
обавен
а ст
ойност в
икономи
ката
расте
с
1
,0%
,
като се
заба
вя спрямо
от
че
тените стойнос
ти от
5
,
3
%
за
предходн
ата
202
2
г.
П
олож
ит
еле
н
принос
е
регистри
ран
основ
но
в
сектора
на
услуги
те,
к
ойто
има
най
-
съще
ст
вен
дял
за
добавенат
а
стой
ност
(9М2
3:
1
,1
%
;
2022
:
3
,
9
%)
,
в
кл.
в
с
фе
рат
а
на
търговията
,
транспо
рта
и
тури
зма
(9М23:
2,3%),
държ
авното управление и зд
равеопазването (9М23
: 1,2%), операциите с недвиж
ими
имот
и
(
9М2
3
:
1
,0
%)
и
финан
совите
и
застрахова
телни
дейн
о
сти
(9М23:
0,9%)
.
И
ндуст
риалния
т
сект
ор
също
се
повишава
с
1
,2
% общо з
а пе
рио
да (2
0
22
:
1
2,
1
%)
и п
о
-
специ
алн
о
п
ри до
бив
нат
а и
преработвателната промишлен
ост
(
9М2
3
:
1
,
3
%)
и
ст
роите
лствот
о
(
9М
2
3
:
0,
6
%
).
Спад
е
отчетен в
аграрния
сектор (
9М2
3
:
-4
,
6
%
;
20
2
2
:
-
4
,
4
%),
за
което в
лияние оказва
т
по
-
ниските обеми на
произве
ден
а
продук
ция
в
отрас
ъла
на ра
сте
ни
евъ
дст
в
от
о
и
по
-
спе
циал
но при техниче
скит
е
култур
и, п
оради
засушава
ния
та и свързаните с това
по
-
н
иски добив
и пр
ез
годи
нат
а
.
Пр
е
з
2
0
2
3
г. па
зар
ът на т
руда
остава стаб
илен
–
ко
ефи
ци
ентъ
т на бе
зр
абот
ица
възлиза на
5
,
6
%
в
края
на
годи
нат
а
(
20
22
:
5
,
4
%)
,
с
по
-
изразена
положителна
т
енденция
през
летните
месеци,
отразява
ща
по
-
висок
ата
сезонна
заетост
.
О
бщи
ят
б
ро
й
на
н
аетит
е
лица
нараства
до
2288
хи
л
.
души
през
декември
20
2
3
г.
, спр
ямо 2279
хил.
души
за
същия период годи
на
по
-
ра
но
.
К
ъм
к
рая
на
декември
20
2
3
г.
64
% от
н
ае
тите работя
т
в
сект
ора
на услуг
ите, 3
0%
–
в
индустр
ията и
6
%
–
в
агра
рния
се
ктор
.
И
нфлацията
в с
т
раната
с
пада
,
к
а
т
о
с
р
е
д
н
о
г
о
д
и
ш
н
ите
сто
йнос
ти
за
20
2
3
г.
възлиза
т
на
9
,5
%
(
2
0
22
:
15
,
3
%
)
,
а
в
к
р
а
я
н
а
пе
ри
о
д
а
–
4
,7
%
(2
0
22
:
16
,
9
%)
.
П
риносът е широк
о
обхв
атен по компон
енти
, с
ос
но
вн
о
вли
я
ние
на
хра
ните (202
3
:
5
,7
%)
и
п
ри
енергийн
ите проду
кти
(2
02
3
:
0,
5
%)
,
ко
ит
о
регистри
ра
т
понижени
е
сред
основни
те
суровини
на
между
народнит
е
пазари
.
Г
р
упи
те
н
а
услугите
и
нехрани
телните
стоки
от
потр
ебител
ската
кошн
ица
с
ъщ
о
от
чи
тат
заб
авя
не
–
3
,
1
%
и
4
,
9
%.
Хармонизираната инфлация,
като измери
т
ел на
ценовата
стабилност
в
Еврозоната,
е
5
,0
%
в края на 20
2
3
г. (20
22
:
14
,
3
%) и
8,
6
% средногодишно з
а периода (
20
22
:
13
,0
%).
ПРИНОС
ПО КОМПОНЕНТИ
НА БВ
П
ПРИНОС
ПО СЕ
КТОРИ НА БДС
-5
-3
0
3
5
8
10
2019
4.0
2020
2021
2022
9M23
4.0
Принос към БВП,
пр.п./%
-4.0
7.7
3.9
1.8
-4.0
7.7
3.9
1.8
Частно
потребление
Публично
потребление
Инвестиции
Нетен износ
БВП, реален
ръст (%)
-5
0
5
10
2019
3.7
2020
2021
2022
9M23
3.7
Принос към БДС,
пр.п./%
-4.0
8.0
5.3
1.0
-4.0
8.0
5.3
1.0
Аграрен
сектор
Индустрия
Услуги
БДС, реален
ръст (%)
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
9/
150
През
20
2
3
г
.
пр
екит
е и
нвес
тиц
ии
в
с
тра
ната
нарастват до
3371
млн. евро
или
3
,
6
% от БВП (
202
2
:
2631
млн. евр
о
или
3
,
1
%
от
БВ
П
)
, к
ат
о
д
инамиката
отразява
по
-
ви
со
к
ата
ре
инвестирана
печалба
,
показваща
дела
на
чуждестранните
инвеститори
във
финансовия
резултат
на
дружествата,
за
сметка
на
п
ост
ъп
лени
я
та
по
д
ългови
инструм
енти
(финан
сови,
облигационн
и
и
търговск
и
заеми)
и
инвес
тиции
в
дя
ло
в
кап
ит
ал
.
По
страни
най
-
много
инвес
тиции
са
привл
ечени
от
Шв
ейц
ария
(
821
млн. евро), следвани
о
т Австрия
(
3
77
млн. евр
о)
и Бел
гия
(336
мл
н. е
вро)
.
По
-
високи
ят
спад
при
вноса
(
-
10
,0
%
з
а
20
2
3
г
. н
а
го
ди
ш
н
а
ба
з
а д
о
46
99
0
млн.
е
вро
)
спрямо
износа
(
-
7,
9
%
до
43
43
9
млн. евро)
води до
понижаване
на
де
фицита
п
о т
ърговско
то салд
о
до
-
3551
млн. евро или
-3
,8
%
о
т
Б
В
П
в
к
р
а
я
н
а
2
0
2
3
г.
Поради
тов
а
,
както
и
нара
стване
при
трансп
ортн
ите
услуги
и
турис
тически
пътувания
,
текущата
сметка
отчита
излишък
в
размер на
27
4
млн.
евро
или
0,
3
%
от
БВП
(
202
2
:
-
1200
м
лн. евр
о или
-1
,
4
% от
БВП
).
Брутн
ият
външ
ен
дълг
се
понижава
до
47
,2%
о
т
Б
В
П
к
ъ
м
н
о
е
м
в
р
и
2
0
2
3
г.
(20
22
:
51
,
6
%),
ка
то
намалени
е
е
отчетен
о
при
ча
стн
ия
дълг
(11
М23:
31
,9%
от
БВП
)
за
сметка
на
публичния
дъл
г
(
11М
2
3
:
15,
2
%
о
т
БВП
),
който
въпреки
отчетен
о
у
величен
ие
остава
с
ред
най
-
ниските
в
ИНФЛА
ЦИЯ
БЕЗРА
БОТ
ИЦА
0
5
10
15
20
2019
3.8
2020
0.1
2021
7.8
2022
16.9
2023
4.7
Инфлация, %
Инфлация в
края на
периода
Средногодишна
инфлация
0
2
4
6
8
2019
5.9
2020
6.7
2021
4.8
2022
5.4
март
5.4
юни
5.0
сеп
5.3
дек
5.6
Безработица, %
202
3
ПРЕКИ ИНВЕСТИЦИИ В СТРА
НАТА
БРУТЕН
ВЪНШЕН ДЪЛГ
0
1
2
3
4
0
1
2
3
4
5
6%
2019
1.6
2020
3.0
2021
1.5
2022
2.6
2023
3.4
Преки инвестиции,
млрд.евро/%
ПЧИ, % от БВП
0
10
20
30
40
50
0
20
40
60
80
100
120%
2019
38
2020
63.3%
39
2021
41
2022
44
11M23
44
Външен дълг,
млрд.евро/%
61.3%
58.1%
51.6%
47.2%
Публичен
сектор
Частен
сектор
Брутен
външен
дълг, % от
БВП
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
10
/
150
Е
вро
пейск
ия
съюз
. Общият държаве
н и държавногаран
тиран дълг, в т.ч. дълг
емитиран н
а
вътрешния пазар, възлиза на
22,9
% от БВП към
края на
20
2
3
г. (20
22
:
22,
5
%).
През
20
2
3
г.
деф
ицитът
по
ко
нсолидирания
бюджет
на
рас
тв
а
до
5619
млн.
лв.
или
3
,
1
%
от
БВП
към
кра
я
на
год
ината
(20
22
:
13
2
4
млн.
лв.
или
0,8
%
от
БВП),
като
отра
зява
по
-
висок
и
я
р
ъ
с
т
н
а
разхо
дите
,
спрямо
прихо
дите
по
националния
бюджет
и
дефицит
по
евро
пейски
те
средства
.
Разходите по консолидир
аната фискална програма нараства
т
с
9
,
9
%
до
72
677
млн. лв.
(20
2
2
:
66
112
млн.
лв.)
,
в
резултат
на
увеличение
при
нелих
вените
разходи
и
при
капит
ало
вит
е
ра
зхо
ди,
които
вк
л
ючв
ат
нарастването
на и
нвестиционните раз
ходи по
с
метките
за с
ре
дств
а
от
ЕС,
както
и
по
-
висо
кит
е
ра
зхо
ди по
о
бщи
нск
ите
бюджети
по
и
нвестиционната
програма
за
общински
про
екти
.
Данъчните
постъпления
нарастват
с
11
,8
%
н
а
г
о
д
и
ш
н
а
б
а
з
а
д
о
52
32
4
млн.
лв.
к
ъм
декември
20
2
3
г.,
като
увеличен
ие е
отчетено
при
всичк
и осно
вни компон
енти, в
к
л.
данъ
к
а
върху дохо
дите
на
физич
ески
лица
(
с
1
6
,
4
%
до
6190
млн.
лв.),
корпоратив
ния
данък
(с
8,
9
%
до
5
001
млн.
лв.)
,
прихо
дите
о
т
ДДС
(
с
5
,8
%
д
о
1
6
2
26
млн.
лв.
)
и
приходит
е
от
ак
цизи
(с
ъс
7,7
%
до
61
48
млн.л
в.).
Постъ
пленията
от осигур
ителни вн
о
ски
също
се увеличават, като възлизат на
1
5
627
млн.
лв.,
от
които
11 311
млн. лв. социалноосигурителни вноски и
4317
млн. лв.
–
здравни вноски.
През
годината
кредитнит
е
р
ейти
нги на
Бълг
ария
са
пот
върдени
–
Fitch
Ratings
(
BBB
,
по
лож
ите
лн
а
перспектива
)
,
Standard & Poor’s
(
BB
B
,
по
ло
жит
елна
перспектива
)
и
Moody
’s
Inve
stors Ser
vice
(B
aa1
,
стабилна
перспектива)
.
От 2020 г.
бъл
га
рск
и
я
т
ле
в
е
в
к
л
ю
ч
е
н
в
Европей
ския валу
тен
механи
з
ъм
II
(
ERM
II
)
в
съответствие
с
действащат
а
в
страната
система
на
Паричен
съвет
.
През
периода
подготвите
лните
де
йствия,
свързани
с
Националния
п
лан
за
въвеждане
на
еврото
в
Ре
пуб
лик
а
Б
ълг
ари
я
прод
ължават,
вкл.
интегра
ция
към
европей
ските
платеж
ни
инфрастр
уктури.
За пове
че информация виж раздел
„
Банк
ов
а сис
тема
“.
0
20
40
60
80
100%
2023
15%
18%
47%
18%
2%
Корпоративни
данъци
ДДФЛ
ДДС
Акцизи
Други данъци
100
-50
0
50
100
-6
-4
-2
0
2
4
6%
2019
44
-45
2020
44
-48
2021
52
-56
2022
65
-66
2023
67
-73
Бюджет, млрд.лв./%
Данъчни
приходи
Неданъчни
приходи
и помощи
Лихвени
разходи
Нелихвени
разходи, в т.ч
капиталови
Салдо,
% от БВП
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
11
/
150
БАНКОВА С
ИСТЕМА
Пре
з 2
0
2
3
г. бан
ковата
система в
България
отч
ита
доб
ри
финансови показате
ли и рентабилност,
постигнати
в динам
и
чна
макросреда.
У
силията
на
банко
вия
сектор
бяха насочен
и
к
ъм
устойчиво
развитие,
при
стабилна
капиталова
позиция.
От
2020
г.
Българи
я
е
част
о
т
Банковия
съюз
чрез
участие в
Еди
нния
надз
орен ме
х
анизъм (
SSM
)
и Единния механизъм
з
а преструктуриране (
SRM
).
в % / изменение в п
р.п.
202
3
202
2
202
1
2
3
/2
2
2
2/2
1
Базов собс
твен капита
л от първи р
ед
20,22
3
19,98
21,66
0,24
(1,68)
Адекватност на капитала от първи ред
20,68
3
20,48
22,04
0,20
(1,56)
Обща капиталова адекватност
21,84
3
20,88
22,62
0,96
(1,74)
Съотношен
ие на ливър
идж
9
,
88
3
9
,
41
1
0,
52
0,47
(1,11)
Отношение на
ликвидн
о покритие (LCR
)
24
6
,7
235,0
274,1
6,9
(39,1)
Кредити/
депозити
4
71
,21
68,21
69,38
3,0
(1,17)
Възвръщаемо
ст
на ка
питала (RO
E)
18,64
3
12,01
8,53
6,63
3
,48
Възвръщаемо
ст
на ак
тивите (ROA
)
2,18
3
1,34
1,05
0,84
0,29
Необслужвани кредити и аван
си
5
2,
76
3,55
4,60
(0,79)
(1,05)
Източник: Българска народ
на банка
Нивото
на
обща
та
капиталова
адекватност
(TCR)
на
системата
възлиза
на
2
1
,8
4
%
към
кра
я
на
септември
20
2
3
_
г.
(2
0
22
:
2
0
,
88
%)
,
а
а
дек
ват
но
ст
та
на
базовия
собствен
капитал
от
първи
ре
д
(
CET
1)
–
на
20
,
22
%
(2
02
2
:
19
,
98
%)
,
като
показ
ат
елите
са
значително
над
регулат
о
рните
изисквания.
От
1 януари 2023 г. върху показат
елите не
се прилага
т
корекции,
свързани
с
прехо
дното
трети
ране
с
ъгласно
Регламент
(ЕС)
2017/2395
за
смекчаване
на
въздействието
от
въвеждането
на
М
СФО
_
9
.
Съо
тн
ошение
то
на
ливъ
ридж
,
съпоставящ
о
к
апитала
от
п
ърви
ред
и
общата
експозиция
от
балансови
и
задбалансови
позиции
на
банките,
е
9
,
88
%
към
септември
20
2
3
г. спр
ямо
9
,
41
%
към
края на
20
22
-
г.
То с
е
ползва като
допълнител
ен над
зорен инструмен
т
,
измерващ
капитал
а
п
о
д
д
ъ
р
ж
а
н
о
т
б
а
н
к
и
т
е
,
к
о
й
т
о
н
е
е
ч
у
в
с
т
в
и
т
е
л
е
н
и
л
и
п
р
е
т
е
г
л
е
н
с
п
р
я
м
о
р
и
с
к
а
.
Поради
продължаващи
я
висок
р
астеж в
кредитиране
то
и
цик
личн
ите
рискове
на
пазара на
недвиж
ими
имоти
, п
р
ез
г
о
д
ин
а
т
а
БНБ
запази
ниво
то н
а
антицикл
ичния
капита
лов
буфер
на
2
.0%
в
сила
до
първ
ото
трим
есеч
ие
на
202
5
г.
Пре
з
периода
БНБ
оповести
еже
го
дния
преглед
на
буфера
за
други
системн
о
значими инсти
туции (ДСЗИ) и
иде
нтифицира
като
т
акива
шес
т
ба
нк
и,
за
к
о
и
то
са
опр
еделен
и
инд
ивидуалн
и нив
а
през
202
4
г.
в и
нт
е
р
ва
л
а о
т
0
,
5
0
% до
1%
.
Пр
е
з 2
0
2
3
г.
буфер
ът
за
системен
риск
остава без промяна
в
р
а
з
м
е
р
н
а
3
%
о
т
р
и
с
к
о
в
и
т
е
е
к
с
п
о
з
и
ц
и
и
в
Българи
я.
Л
иквидн
остта
в
си
сте
мата
о
става
н
а
ви
сок
и
ни
ва
,
като
отразява
поддържаната
консервативна
оценка
при
управлението
на
рисковете
и
повишената
д
епо
зи
тн
а
б
аза
.
О
тношението
на
лик
вид
н
о
покрит
ие
(
LC
R)
,
ко
ето
съот
нася
п
оддържани
те
от банките
лик
видни
буфери
с
прямо н
е
тните
изходя
щи
по
тоци за
период от
30
ка
лендарни дни
,
възлиза
на
24
6
,7
%
(
2
0
22
:
2
35
,0%),
ко
е
т
о
е н
а
д
минималн
ите
изискван
ия от
100%.
Съотношението
на ликвидния
буфер
към
балансовите активи
3
Данни към 30 се
п
тември 2022 г.
4
Бру
тни к
редити
и ав
анси (
б
ез це
нтрал
ни ба
нки
и к
ред.инсти
туции
)/
депоз
ити
(без
к
ред.инс
титу
ции)
5
Необслужвани
кредити
и
аванси/Брутни
кредити
и
аванси
(с
ц
ел
съпоставимост
е
използвана
широка
дефиниция
за кредити и аванси, вкл
. парични салда при централни б
а
нки и други депозити н
а виж
дане).
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
12
/
150
на системата
се повишава
до
30
,8
%.
Влияни
е вър
ху
ликвиднос
тта о
казват
и
п
редпри
етите от БНБ
две
увеличения
на
ставката
на
задължителните
минимални
резерви
–
о
т
5%
н
а
10%
з
а
пр
и
в
л
е
че
ни
т
е с
р
е
дс
т
в
а от
н
е
ре
з
ид
е
нт
и
,
в с
ил
а
от
1 юн
и
2
02
3
г.
,
и о
т 1
0
% н
а 12
%
з
а п
р
и
вл
е
че
ни
т
е
средства
от резиден
ти и н
ерезиден
т
и, в с
ила от 1 ю
ли 2023 г.
в мл
н. л
в. / из
менение
в %
202
3
202
2
202
1
2
3
/22
22/
21
Нетен лихв
ен доход
4 846
3
227
2 757
50,2
17,0
Нет
ен
дохо
д о
т т
акс
и и
ко
мис
ион
и
1 474
1 430
1 241
3,1
15,2
Админ
истратив
ни разход
и
2 200
1 972
1 784
11,6
10,5
Обезценка
411
586
594
(29,9)
(1,3)
Нетна печалба
3 417
2 079
1 416
64,4
46,8
Източник: Българска н
ар
одна банка
През
20
2
3
г.
нетна
та
печалба
на
бан
к
овата
система
се
уве
личава
до
3417
млн.
лв.
,
спрямо
2079
млн. лв. година по
-
рано
,
в резултат основно на нарастване
при
нет
ния л
ихв
ен д
охо
д
, генериран
в
с
реда
на
креди
тна
ак
тивност
и
запазване
на
лих
вения
спред.
Влияни
е
оказват
и
разходи
т
е
за
обезцен
ка,
к
оито
п
родължават
тен
денция
на
понижение
до
411
млн.
лв.
за
периода
(20
22
:
586
млн. лв.).
Н
етн
ия
т
лихвен
доход
за
20
2
3
г.
с
е
повишава
с
50
,2
%
до
4846
млн.
лв.
(20
22
:
32
27
млн.
лв.)
,
а
н
ет
ният дох
од о
т такси и ко
ми
сион
и
д
о
сти
га
14
74
млн.
лв.
(
20
22
:
1
430
мл
н. лв.
)
,
като осигур
ява
солиден
п
ринос
къ
м
печалбат
а,
форми
райки
2
1
,
3
%
о
т о
б
щ
ит
е
о
п
е
р
а
т
и
в
н
и
п
р
и
х
о
д
и
н
а
с
и
с
т
е
м
а
т
а
.
О
тчетените ф
инансови
резултати
о
сигуряват
възвръщаемост
на
активите
(
ROA) в
размер на
2,
18
%
за
деветмесеч
ието на
20
2
3
г.
(2
0
22
:
1
,
34
%) и
възвръщаемо
ст
на капитала (ROE)
от
1
8,
64
%
за същия пер
иод
(20
22
:
12
,
01
%)
.
в мл
н. л
в. / из
менение
в %
202
3
202
2
202
1
2
3
/2
2
22/2
1
Актив
и
172 0
75
15
5 40
6
135 4
10
10,7
14,8
Кредити н
а нефинанс
о
ви
предприятия
48 46
0
44
90
8
40 28
6
7,9
11,5
Кредити на домакинства, в т.ч.:
39 47
3
33
945
29 46
8
16,3
15,2
-
Жил
ищни ипотечн
и кредити
22 02
8
1
8
365
15 81
5
19,9
16,1
-
П
отребителс
ки кред
ити
18 04
0
16
138
14 30
4
11,8
12,8
Депозити
от нефинан
со
ви
предприятия
46 30
3
43
169
34 37
4
7,3
25,6
Депозит
и от дома
кинства
82 61
4
74
282
68 10
7
11,2
9,1
Източник: Българска н
ар
одна банка
Общите
балансови
активи
нарастват
с
1
0,7
%
н
а
г
о
д
и
ш
н
а
б
а
з
а
д
о
17
2
075
млн.
лв
.
към
края
на
20
2
3
г.
(2
0
22
:
15
5
406
млн.
лв.),
като
структурата
на
баланса
на
системата
включва
о
сно
в
но
кре
дитите
и
авансите
–
60
,0
%
о
т
общите
акт
иви
(20
2
2
:
5
9
,
6
%)
,
п
арични
те
сред
ст
ва
и
салда
при
централни банки
–
2
1
,
1
%
от активи
те
(20
2
2
:
20
,
9
%)
и
инвест
ици
ите в
цен
ни кни
жа
– 15
,
6
%
(20
22
:
15
,7
%)
,
в
които
преобладават
о
сновно д
ългови ценн
и книжа
.
Кредитн
ата
акт
ивност
през
20
2
3
г.
се
запазва
висока
с
по
-
изразена
динамика
при д
омакинствата,
спрямо нефинан
совите предприятия
.
Жил
ищните
ипотечн
и кред
ити н
арас
тват с
1
9
,
9
% до
22
028
млн. лв. (20
22
:
1
8
365
млн
. лв.),
а по
требителските
кредити
–
с
11
,8
%
до
18
040
млн. лв. (20
22
:
16
138
млн.
лв.)
в
к
рая
на
20
2
3
г.
Кредитите
на
нефинан
сови
предприя
т
ия
остава
т
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
13
/
150
структуроопред
елящи
с
49
,8
%
от
общите
креди
ти
на
кл
иенти,
като
д
остига
т
до
4
8
4
60
млн.
лв.
(2
022
: 44
908
млн. лв.)
.
Делът
на
необслужваните
кредити
и
аванси
продължава
да
намалява
до
2,76%
от
брутни
те
кредити и аванси
към д
екември 20
2
3
г
.
(20
22
:
3,55
%
). В стр
уктурата
на необ
служвани
те кред
ити
най
-
голям
дял
заемат
кредитите
към
нефинан
со
ви
предпр
иятия
(6
5
,0
%)
,
с
лед
ван
и
от
домакинствата (
31
,
6
%)
и другите ф
инансови пр
едприят
ия (2,
1
%).
През
20
23
г.
привлечените средства
в банковата
система (без
кредитни институции) нарастват
с
8,
4
% до
13
6 768
мл
н
. л
в.
къ
м
де
к
ем
в
р
и 2
0
23
г. (
20
22
: 126
197
мл
н.
л
в.)
,
като отразяват
доверието
към
системата
. У
вели
чение е отчетено
основн
о
при
домакин
ст
вата (с
11
,2
% до
8
2
61
4
млн.
лв.
),
които о
став
ат
структур
оопред
елящи
с
отн
осителен
дял
от
60
,
4
%
от
привлечения
ресурс
и
в
п
о
-
мал
ка
ст
е
пен
п
р
и
д
е
п
о
з
и
т
и
т
е
н
а
н
ефинансови
предприятия
(с
ъс
7,
3
%
до
46 303
млн. лв.).
Валутн
ата
структур
а
на
депоз
итите
о
с
т
а
в
а
б
е
з
п
р
о
м
я
н
а
,
к
а
т
о
д
е
л
ъ
т
на
левовите
депозит
и
е
65,9
%
,
тези в
евро
–
27,
6
%
,
а тези в друга валута
– 6
,
5
%
към декемвр
и 20
23
г.
Пре
з
го
дин
ат
а
тенденцията
на
нарастващи
лихвени
проценти
се
засилва,
но
остава
по
-
слаб
о
изразена
спрямо
динамиките
в
Еврозоната
и
страните
о
т
Европейския
съюз.
За
това
основно
влияние
оказва
високата ликвиднос
т
п
ри
при
влечения
ресурс в
система
т
а,
както
и обвързването
на
референтнит
е
лихвен
и процент
и
по кредити
те, прилагани от банките
(основн
о в сегмента на
б
а
нк
ир
ан
ет
о н
а
др
еб
н
о)
съ
с с
р
ед
ни
те
с
то
йн
ос
т
и н
а д
еп
ози
ти
те
в
ст
р
ан
ат
а
.
Лихвенит
е
проценти
по
депози
т
ите
(нов
бизнес
6
)
на
домакинствата
и
нефинансовите
предприятия
се
увеличават
средно
за
2
0
23
г. (претеглени през
обемите) съотве
тно
до 0,
48
% и
1
,
88
%
(2
0
22
:
0,
11
% и
-
0,
13
%).
Уве
личе
ние
е
от
чет
ено
и
п
ри
лихве
нит
е
процен
ти
по
кред
итит
е
(нов
би
зне
с
7
),
като
п
ри
потреб
ителски
те кредити
–
д
о 8,
63
%
с
р
е
д
н
о з
а
пе
р
ио
д
а
(
2
0
22: 8,
16
%)
,
при
ип
от
ечнит
е
к
редити
–
до
2,
58
% (2
0
22:
2,
54
%)
, а т
е
зи
при неф
инансови
те предпр
иятия
–
до
4
,
00
% (
20
22
:
2,
60
%
)
.
През
2023
г.
б
я
ха
р
еализирани
ре
дица проекти
в област
та на
плащания
та,
които
ще сп
о
могнат
за
инт
егри
ран
ето
на
п
латеж
нит
е
сист
еми
в
ст
ран
ата
с
те
зи
на
Еврозоната
.
През мар
т 2023 г.
Българската нар
о
дна банка
и банковата
общност в
страната
, заедно
с българ
ските спомага
телни
6
Срочни депози
ти в левове до 1 г.
7
Кредити п
о оригинален матуритет в л
евове
КРЕ
ДИТИ И ДЕП
ОЗИТИ
(МЛН.ЛВ.)
ЛИХВЕНИ
ПР
ОЦЕН
ТИ
ПО К
РЕ
ДИТИ И ДЕП
ОЗИТИ
0
50
100
150
2021
109
2022
126
2023
137
+8%
+8%
Домакинства
Нефинансови предприятия
Други
-2
0
2
4
6
8
10
12
Лихвени проценти,
домакинства и НФИ
(нов бизнес) %
Депозити
домакинства
Кредити НФИ
Потребителски
Ипотечни
Депозити НФИ
2023
2022
2021
201
0
201
9
0
20
40
60
80
100
2021
76
2022
86
2023
97
+13%
+13%
Кред
ити
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
14
/
150
системи за
клиентски плащани
я в
евро
и
з
а
сетълмент
на
ценни
книжа
мигрираха
успешно към
новата
платежна
система
за
големи
плащания
T2
на
Евро
системата,
която
се
състои
от
централизиран
инст
румент
за
управление
на
ликвидността
и
система
за
брутен
сетълм
ент
в
реално
врем
е
(RTGS)
,
за
ме
ня
ща
д
осе
г
ашн
ат
а
TARG
ET2
.
Де
пози
т
аря
т
на
държавни
ценни
книжа
в БНБ
също
се
прис
ъед
ини
към
платф
ормата
на
Евроси
стемата
за
сетълм
ент
на
ценни
книжа
T
2S
,
позвол
явайки
общоевропейс
ки
сетълмен
т
в
евро
на
принципа
„доставка
срещу
плащан
е“
на
ценни книжа и пари
чни средства в централнобанкови пари.
През годината беше
ус
пеш
но
реализи
ран
и
прое
кт
ът
за миграц
ия
към
нови
те
ст
андарти
за
бюджетни
плащания
, съо
т
ветства
щи на SEPA с
тандартите.
Към
края
на
годината
незабавни
те
преводи
в
левове
по
схемата
Blink
на
БОРИКА
АД,
които
се
и
з
п
ъ
л
н
я
в
а
т
в
р
а
м
к
и
т
е
н
а
1
0
с
е
к
у
н
д
и
,
з
а
е
м
а
т
в
с
е
п
о
-
гол
ям
дял
от
плащанията
в
страната.
Д
опълнителн
ат
а
функцио
налност
за н
езабавни
преводи
по
мобилен
ном
ер
(
P2P
)
продължа
ва
да
набира популярност сред участващ
ите
доставчици на платежни услуги
и техни
те к
ли
e
нт
и
.
За
развитието
на
платежния
и
финансов
паз
ар
основен
тласък
оказват
новите
т
ехнологии
и
диг
итал
изац
ия
та
н
а
д
ейно
стт
а
.
З
а то
ва доп
ринася и
регулато
рната
рамка
в т
ази област на
национално и
европейско ниво.
К
ъм
п
ри
етит
е
регла
менти
от
нос
но оп
е
рат
ив
нат
а ус
то
йчи
во
ст
на
цифровит
е
техн
о
логии
въ
в
финанс
овия
сектор
(Регл
аме
нт
(ЕС)
2022
/255
4
–
DORA
)
и
пи
ло
тна
та
уредба
на
пазарните
инфраструктури,
основани
на
технологи
ята
на
децентрали
-
зи
р
ан
ия
регистър
(
Регламент
(
ЕС) 2022/858
–
DLT)
,
е
добавен
нов
Реглам
ент
(ЕС)
2023/1
114
относн
о
пазарите
на
криптоактиви
(MiCA
)
.
С
него
се
създават
е
динни
изисквания
за
публично
то
предлаг
ане
и
допускането
до
търговия
на
платформа
за
търговия
с
кри
птоактив
и,
какт
о
и
за
доставчиците
н
а
услуги
за
крип
то
акт
иви
и
свързаните
изисквания
за
оповестяване
и
прозрачност
.
Пр
е
з
2
0
2
3
г
.
е
п
р
иет
и
Регламе
нт
(
ЕС)
2023/11
13
относно
информа
цията,
придружа
ваща
преводите
на
средст
ва
и
п
рехвърляния
та
на
определени
крипто
активи
(
TFR)
,
с
който с
е разшир
ява
информац
ията
за прев
одите на сред
ст
ва,
свързан
и с
виртуални активи
.
През
периода
са
направени
измене
ния
в
Закона
за
пла
тежни
те
услуг
и
и
пла
тежните
систем
и
,
касаещи п
латежните сме
тки за осн
о
вни оп
ерации (ПСОО),
с които
се въвежда
специален
режим
н
а
о
б
с
л
у
ж
в
ане
,
в
случай
че
получе
ните
по
тях
средства
са
от
трудови
възнаграждения
и
социалн
и
плащания
.
В
сфера
та
на
корпоратив
но
то
уп
равление
е
п
р
и
е
т
н
о
в
Закон
за
защита
на
лицата,
подаващи
сигнали
или
публично
оповестяващи
информация
за
нарушения
(ЗЗЛПСПОИН)
.
С
н
е
го
се
уреждат
услови
ята,
ред
а
и
м
е
р
к
и
т
е
з
а
з
а
щ
и
т
а
н
а
л
и
ц
а
т
а
,
к
о
и
т
о
п
о
д
а
в
а
т
с
и
г
н
а
л
и
и
л
и
п
у
б
л
и
ч
н
о
о
п
о
в
е
с
т
я
в
а
т
информация за
нарушения
на законо
дателството, установени в работен контекст
, к
акт
о
и
редът
и условията за подаване и разглежд
ане на такива сигнали
.
В
областт
а
на
въз
ст
ановяване
то
и
преструктуриране
то
приложимите регул
ации
са
допълнени
с
нови
На
сок
и
на
ЕБО
относн
о
общия
капа
цитет
за
възстановяван
е
при
планиране
на
възста
новяв
ането
(ЕBA
/GL/20
23/06)
,
относн
о
теств
ане
то
на
възможнос
тта
за
преструкту
риране
(EBA/G
L/2023/
05)
,
относно
механизма
за
прилагане
на
обезценяване
,
преобразуване
и
споделяне
на
загуби
(EBA/GL/2023/0
1
)
,
както
и
относно
прехвърлимост
та
с
цел
допълване
на
оценката
на
възмо
жността
за
преструктуриране
при
стра
тегиите
за
прехвърляне
(EBA/G
L/2022/
11)
.
По отноше
ние
на борба
та
с
изпирането на
пари и
финансирането
на
тероризма
с
а
приети
нови
Насо
ки
на
ЕБО
относно
политиките
и
механизм
ите
за
контрол
за еф
ективно
управление
на
рискове
те
от изпиране
на
пари
и
ф
ина
нсир
ане
на
терори
зма
при
пре
доставяне
то
на
д
остъп
до
финансови
ус
луги
(EBA/G
L/2023/0
4),
относно
комп
лексната
проверка
на
клиен
та
и
фактори
те,
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
15
/
150
които
следва
да
се
вземат
предвид
п
ри
оценката
на
риска
о
т
изпиране
на
па
ри
и
фина
нсиране
на
тероризма,
свързан
с
индивидуалн
и
дело
ви
взаим
оотношени
я
и
случайн
и
сделк
и
(
EBA/G
L/2023/03
)
,
както
и
относно
използването
на
решения
за
дистанционно
устан
о
вяване
н
а
делови вза
имоотношени
я с клиенти
(EBA/GL/
2022/
15)
.
В к
р
ая
н
а
20
2
3
г.
в с
траната
оперират
2
3
кредит
ни инст
итуц
ии
,
от които
6
клона на чуждестранни
банки,
като
консолидационни
те
процес
и
в
системата
продължават,
следвайки
г
ло
ба
л
ни
те
тенден
ции за търс
ене на оптими
зации в
стру
ктура
та
и ефективн
остта на
ба
нкови
те институ
ции.
Заеманият
дял
от
групата
на
значимите
банкови
инстит
уции
(съгла
сно
критер
иите
на
ЕЦБ
)
в
страната възлиза на
6
8,
3
% от б
анковите а
ктиви къ
м
септември
2022
г., на п
о
-
малко значимите
–
съотв
етно
2
8
,8%, а
на клоновете на чуждестранни банки
–
2,8
%.
Банките
оперират
в
среда
на
силна
конкуренция,
изпреварващо
развитие
на
технологиите
и
трансформац
ия
на
процесите
и
клиентското
поведение. Конкуренцията
се
засилва
и
от
онлайн
банкир
ането,
финтех
компан
иите
и
електр
онната
търгови
я
като
цяло.
Това
изисква
р
а
з
ш
и
р
е
ни
възможност
и
за
кръстосани
продажби
и
бързи
дигита
лни
решени
я
в
отговор
на
клиентските
очаквания, проактивност и персонализ
и
ране на услугите.
Сред
основните
предизвикателства
п
ред
банките
в
Българ
ия
през
2024
г.
щ
е
продъл
жат
да
бъдат
процесите
по
дигита
лизация
на бан
ковите
услуги
и
свързаните
с
това
мерки
и
действи
я
за
активно
управление
на
ИКТ
рисковете
и
киберсиг
урността
,
предстоя
щото
п
рилага
не
на
т
.нар.
банков
и
пакети
CRR3/CR
D6
относн
о
капита
ловите
и
пруден
циалнит
е
изисква
ния,
приор
итизира
не на
ЕСУ
фактори
те
и
прехода
към устойчива
иконом
ика
,
к
акто
и
по
вишаване на
финансова
та
гр
амо
т
нос
т
чре
з
консултир
ане
и
п
одпома
гане
на кл
и
ентите
.
При
положително
решени
е за
пр
и
емане на еврото
в
Репу
бли
ка
Бъл
га
рия
то
ва ще
ст
ане
во
дещ
п
рио
ритет
за
банките в
страна
та.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
16
/
150
ПРОФИЛ НА
FIBANK
КОРПОРА
ТИВЕН СТАТУ
С
Първа
инвестиционна
банка
е
акционерно
дружест
во,
ре
гистрирано
от
Софийски
градски
съд
с
решен
ие
от
8
октомвр
и
1993
г.
От
28
февруари 2008 г. Банката е вписана в Търговск
ия
регистър
при Агенция
та п
о
вписванията.
Първа
инвестиционна
банка
е
п
ублично
дружест
во,
вписано
в
Т
ърговския
р
егистър
при
Со
ф
и
йс
к
и
гр
а
дс
к
и с
ъд
с
ре
ше
н
ие
от
4 ю
н
и 2
0
07
г
.
и
в
регистър
а
за
публичнит
е
дру
жества
и
други
емитенти,
воден
от
Комисията
за
финансов
надзор, с
решение о
т 13 юн
и 2007 г.
Банката
притежава
универсален
банков
лиценз
за
извършване
на
банкова
дей
ност
на
територията
на
с
траната
и
на
сде
лки
в
чужб
ина.
Тя
е
лицензиран
пъ
рвичен
дилър
на
държав
ни
ценни
книжа,
както
и
регис
триран
и
нвести
-
ционен п
осредник.
ЧЛЕНСТВО
В
ОРГАНИЗАЦИИ
Асоц
иация на
банките в Б
ългария
Българска фондова борса АД
Централ
ен депозит
ар АД
БОРИКА
АД
MasterCard International
VISA Inc.
S.W.I.F.T.
Factors Chain International
С
едалище
и адрес на
управлени
е на Първа
инвестицион
на бан
ка АД
–
гр.
София, п.к.
1784
,
бул
.
Цариградс
ко шосе № 1
11 П
.
ПАЗАРН
А ПОЗ
И
ЦИЯ
8
Пето
мяс
то
по ак
тиви
Пето мяс
то по де
позити
−
Пето мя
сто по де
позити от ф
изически
лица
Пето
място
по
кре
дити
−
Пето
място п
о
креди
ти на
предпри
ятия
−
Пето място по
потребителски
кредити
−
Пе
то
м
ясто
по и
потеч
ни кре
дит
и
ПАЗАРЕН
ДЯЛ
9
8,
07
% от бан
ковите актив
и в Българ
ия
8,
40
% от д
епозитите в с
траната
−
9
,
41
% от деп
озитит
е на физическ
и
лица
8,2
3
% от
кредитит
е в страната
−
9
,
62
% от кред
итите на
предпри
ятия
−
7,
5
7
% от потр
ебител
ските
кредити
−
5
,
88
% от ипо
течните кред
ит
и
Сред водещите банк
и в картовия бизнес
и
пла
тежните ус
луги, в т.ч. пр
и международ
-
ните разпла
щания и търговски
те
опера
ции
8
Пазарните позиции са опреде
лени въз основа на данни на
и
ндивидуална основа
от Б
ъ
лгарската народна банка
.
9
Пазарните
дялове
са определе
ни
въз ос
нова на данни на
индивидуална основа
от Б
ъл
гарската народна банка
.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
17
/
150
КОРЕСПО
НДЕНТСКИ О
ТНОШЕНИЯ
Първа
инвестиционна
банка
има
изградена ши
рока мрежа
от
банки
ко
респонденти,
чрез които
извършва
международни
разплащания
и
операции
по
т
ърговско
финансиране
в
почти
всички
части
на
света.
Fibank
е
тър
сен,
надежден
и
коректен
партньо
р,
из
градил
в
продължение
на
години д
обра реп
утация
сред международ
ните ф
инансови инс
титуции и нат
рупан ценен опи
т и
ноу
-
хау
от
мн
огобройните
си
между
народни
бизнес
партньори,
инве
ститори,
клиенти
и
контр
аген
ти.
КЛОНОВА МР
ЕЖА
Към
31
декемв
ри
202
3
г.
Първа
инвестиционна
банка
има
1
19
клона
и
офиса
на
територ
ията
на
България
и
един
чуждестран
ен клон в К
ипър.
Fibank
поддържа
диверсифика
ция
на
канали
те
за
дистриб
уция, които постоянн
о
усъвършенства
съобразно
технологичното
развит
ие и кли
ентските
потреб
ности
.
ДЪЩЕРН
И ДРУЖЕСТВА
Първа
инвестиционна
банка
АД
има
де
ве
т
дъщерни
дру
жества
к
ъм
31
декември
20
2
3
г.
:
First I
nvestment
Bank
-
Albania Sh.a., Фи Хел
т
Застраховане АД,
Майфин ЕАД,
Дайнърс клуб
България
АД,
Дебита
ООД,
АМС
Имоти
ЕАД
,
Криейтив
Инвестмън
т
ЕО
ОД,
Лега
Салюшъ
нс
ЕООД
и Инкасо Гаран
т ЕООД
.
За
повече
инфор
мация
отн
осно
дъщерните
дружеств
а
виж
бележка
3
6
„
Дъщерни
предприятия”
от
Индивидуалнит
е
финансови
отч
ети
за
г
одината,
приключваща
на
31
декември 20
23
г.
НАГРАДИ
20
2
3
г.
Първа
инве
стиционна
банк
а
е
отличена
като
„Банка
на
година
та“ и
„Empl
oyer
branding
–
рабо
тодателска
м
арка“
по
време
на
церемонията
„Компания
на
годината“
,
която
поощрява
успешните
управленски
модел
и,
ефективн
ите
бизнес прак
т
ики сред бъ
лгарската обществ
еност
.
Fibank
п
олуч
ава
наградата
„Банка
на
тайния
клиент”
за
н
ай
-
доб
ро к
лие
нтско
обс
лу
жване
в Бълг
ар
ия
в прести
жния ко
нку
рс
„Банката
на
годината“,
организиран
от
„
Асоциация
Банка
на
го
ди
нат
а”
.
Разнообразен
набор от
канали
за
дистрибуция
Корпоративен
блог
Дигитално
банк
ира
не
Контакт
център
Директни
прода
жби
Корпоративна
интернет
страница
Клонова
мрежа
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
18
/
150
ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА: ДАТИ И ФАКТИ
1993
г.
Първа инвестиционна банка АД е
учредена на
8 октомври 1
9
93 г. в
Софи
я
.
Fibank получава пълен банков лиценз за осъществя
ване
на операции в България и в чужбина.
1994
-
95г.
Банката се развива и се специализира в обслужването на корпора
т
ивни клиенти.
1996
г.
ПИБ АД
първа в България предлага възможността за банк
иране от дома и офиса.
Fibank е първата банка, получила 5
-
годишен
креди
т от Е
БВР
–
за финансиране на МСП
в България.
1997
г.
Банката
за
почва
да
из
дава
деби
тни
к
арти
Cirr
us/Mae
stro,
к
редитни
к
арти
Eur
ocard/Masterca
rd
и
карти
American Express.
Fiba
nk
е първата бъ
лгарск
а банк
а, п
редложи
ла деб
итни к
арти
с меж
дунаро
ден до
стъп
.
Thompson Ban
kwatch опред
еля първия кр
едитен рейт
инг на
Fi
bank.
Банката открива първия си клон в чужбина
–
в Ки
пър.
1998
г.
Първа
и
нвестиционна
банка п
олучава
първи
я
си
си
ндикиран
кред
ит о
т чу
ждестр
анни
банки.
Бан
ката
договаря
финансирания
з
а
внос
на
инвестиционни
стоки
от
редица
е
вропейски
държави
,
гарантирани от агенции за експортно
застраховане.
1999
г.
Банката сключва синдикиран заем, орган
изиран от ЕБВР, на обща ст
ойност 12,5 млн. евро.
Fiba
nk
получава
средносрочен
заем
от
6,6
млн.
евро
от
германска
държавна
организация
за
финанси
ране на б
ългарски дру
жества.
У
чр
ед
е
н
е
ч
у
ждестранен
клон
в Тирана,
Албания
за
о
бслужван
е
на
ф
изически
лица
и
бизнес
клиенти
.
2000
г.
Първа
инвестиционна
банка
започва
развитие
на
бизнес
а
в
областта
на
банкирането
на
дребно.
Депозитите
от физически лица нар
аства
т
2,3 път
и.
2001
г.
ПИБ АД
стартира първия Виртуален банк
о
в клон в България,
с
възможност за работа
в
Ин
т
ернет.
Банката е отличена с наградата „Банка на годината” на вестник „Пари”.
Мая
Георгие
ва
(изпълнит
е
лен
директор
на
П
ИБ
АД
)
получава
наградата
„Банкер
на
годината”
на
вестник „Банкеръ”.
2002
-
04
г.
Fibank е
определена
два пъти за
„
Банка на
клиен
та” в класаци
я
та
на вестник „Пари”.
Продукти
те и услуг
ите
за физ
ически ли
ца зас
тават във
фоку
са на полит
иката на Б
анка
та. През
годината
кредитите на
физически л
ица нар
астват на
д 5 пъти.
Банката разширява своята инф
раструктура
–
клоновата мр
е
жа се увел
ичава с 27 н
о
ви клона и
о
фиса,
мрежата
от
АТМ
термин
али нар
аства над 2 пъ
ти.
2005
г.
Fibank придобива 80% от капитала н
а Дайнърс клуб България АД.
Банката
емитира
€200
млн.
облигации на Люксембургската фондова борса. Fibank е и
първата
българска
банка, емит
ирала безсрочн
и подчинени
облигации.
Мат
ьо
М
атеев
(зам
.
глав
е
н изпълнителен
директор на ПИБ
АД
)
п
о
лучава
наградата „Банк
ер на
годината
” на вестник
„Банкер
ъ”.
2006
г.
Fibank за
трети
път печ
ели наградат
а „Банка на
клиен
т
а” в
класа
ция
та
на вестник „Пари“.
€185 млн
.
синдик
иран заем
, организир
ан от Bayerisc
he Landes
bank
,
с
у
ча
с
т
и
е
н
а 3
3
м
е
ж
д
у
народни
банки.
Акцио
нерният
капитал
на
Банкат
а
е
увеличен от
20 мл
н.лв.
на
100
млн.лв.
чрез
трансформиране
на
неразпред
елени печа
лби в нов
и акции.
2007
г.
Първа
инвестиционна
банка
осъществява
най
-
г
олямото
банк
о
во
първичн
о
публично
предлагане
на
ценни кн
ижа в Б
ългария
и
прид
обива статут н
а публичн
о дружество.
Старт
ира
„FIBank
Mobile”
–
първият
банков
мобилен
портал,
създаден
от
Банката
с
полезна
финансова
информаци
я
за кл
иентите.
Fibank е
сред
първит
е банки в Бъ
лгария, в
недр
ила чип технол
огия
та
при издаването на карти.
First Invest
ment Bank
–
Albania Sh.a. получава
пъ
лен лицен
з за
банкова дейн
ост
в Албания.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
19
/
150
2008
г.
Първа инвестиционна банка внедрява н
о
ва интегрирана банкова информац
и
онна система FlexCube.
П
ИБ
АД
получава синдикиран заем
от
65 млн
. евр
о от 11 вод
ещи междунар
одни банки.
Fibank става първата банка в България със собствен корпоративен бл
о
г.
Банката е отличена
с
награда OSCARDS за иновативност в областта на
картовия бизнес.
2009
г.
Fibank
запо
чва да пр
едлага продажба и
обратно изкупуване на инв
естиционни диаманти.
Ст
артира
нова
услуга „Моята
Fib
ank”
за
електронни
извлеч
ения
по
банкови
см
етки и
кр
едитни
карт
и.
2010
г.
Fibank поср
еща своя едн
омилионен
клиент.
П
одп
ис
ано
е
споразумение с IFC за сътрудничеств
о
в областта на търговското финансиране.
Fiba
nk
първа
в стран
ата предлага б
езконтактни
плащания п
о технологията
P
ayPas
s.
ПИБ АД
при
добива мажори
тарен
дя
л в З
ОК
Фи Хел
т АД.
2011
г.
Fibank
е обявена за
„
Най
-
до
бра банка в България” за 2011
г.
от финанс
овото списан
ие Euromoney.
Н
ови изпълнителн
и директори на
ПИБ АД
–
Димитър Костов, Васил Христов и
Свет
ослав Молдовански
.
М
а
я
Г
е
о
р
г
и
е
в
а
(
и
з
п
ъ
л
н
и
т
е
л
е
н
д
и
р
е
к
т
о
р
н
а
П
И
Б
АД
)
получава
наградата
„Банкер
на
годината”
на
вестник
„
Банкер
ъ” за постигна
та пазарна
устойчивост и
спечелено д
о
верие
на клиентите.
2012
г.
Fibank е „Ба
нка на
го
дината” от Асоциация
„
Банка на
годи
ната” за
най
-
добро
к
омплексно представяне.
Банката подписва споразумение с Е
ИФ
за финанси
ране на МСП по инициативата JEREMIE.
Васил
Христов
(изпълн
ителен
директор
на
ПИБ
АД
)
получава
наградата
„Банкер
на
г
од
ин
ата“
на
вестник „Банкеръ“.
2013
г.
Първа инвестиционна банка АД
подписва споразумение с
унгарската МКБ
Банк Зрт.
за придобиване
на 100%
от акц
иите на МКБ
Юнионбанк ЕАД
.
Fibank финализ
ира издав
ането на хибрид
ен дълг на об
ща стойност
1
00 млн.
евро.
Ста
рт
ира
онлайн
продаж
ба на продукти
от инвест
иционн
о
злат
о и други
благородни ме
тали
.
2014
г.
Р
еализиран
о
е
вливане
то
на
Юнионбанк ЕАД към
Първа инвестиционна бан
ка АД
, в
т.ч
. и
нтегриран
е
на опера
ционни
т
е сис
теми, пр
оце
ду
р
и
, инфра
стру
ктура
, чов
ешки рес
урси, пр
одукти и
усл
уги.
П
ИБ
АД
пре
од
оля
в
а
нат
и
ска
върх
у
б
анк
о
ват
а
си
сте
ма
с
поддържанат
а
висока
ликвидност,
професиона
лизъм и п
олучен
а ликвидна п
одкрепа съгл
.
р
ешение C
(2014) 4
554 на ЕК
о
т 29.0
6.2014 г
.
Fibank
е
наградена
з
а
н
ай
-
до
бра
банка
в
сферата
на
банкир
ането
на
дребно
от
междунаро
дния
порт
ал Global B
anking &
Finance Rev
iew.
2015
г.
Р
еализира
н
е
п
р
о
е
к
т
с
I
F
C
з
а
н
а
д
г
р
а
ж
д
а
н
е
н
а
с
и
с
т
е
м
и
т
е
з
а
у
п
р
а
в
л
е
н
и
е
н
а
р
и
с
к
а
и
к
о
р
п
о
р
а
т
и
в
н
о
т
о
управление
съгласн
о
прин
ципите на Базе
лския ком
итет и пр
изнат
и междунар
о
дни стан
дарти.
Избран
е
нов
не
зав
исим
член
на
Надзорния
съвет
на
Банката
–
г
-
н
Юрки
Коскело,
с
бо
га
т
профе
сион
ален
оп
ит и д
ългогодишен
стаж в IFC.
Въведена е н
ова ор
ганизационна с
труктура на Б
анката, с ко
ято се доразвив
ат
контролнит
е функции.
Fibank
e
обяве
на
за
най
-
силна марка
с
ред
ба
нките
в
Бъ
лгария
от
междуна
род
ната
орга
низ
аци
я
S
upe
rbr
and
s.
2016
г.
С
тарти
ра
на
е
иновативна
платформа
за
е
лектрон
ни
плащани
я
през
мобилни
устройства
с
безконтактн
а функция (NFC) и
използване
то
на диг
итални бан
кови
карти.
Банката издължи ликвидната подкрепа във връзка
с решение
C(20
14) 8959 н
а ЕК от
25.11.20
14 г.
Fibank премина
успешно
прегледа
з
а качествот
о
на акт
ивите и стрес
теста
проведен в страната
.
Разработени са
нови без
контактни деб
итни карти
за деца
и
юнош
и
.
2017
г.
Fibank създава ин
т
егрирана платформа
за електр
онно банкиране
„Моят
а Fiban
k“
ч
рез
изпо
лз
ван
е н
а
единен канал за обслужване на
к
лиенти (Omnichannel).
П
ИБ АД става
директ
ен участн
ик в сис
темата
за пл
ащания
в евро STEP
2
SCT (S
EPA Credit Tran
s
fer
)
.
Fibank обнови банкова
си
информационн
а систем
а, кат
о
мигрир
а към в
ерсия Oracl
e Flexcube 12
.
Р
а
зви
ват се
онлайн
услугите, свъ
рзани с
потребите
лски кред
ити
–
www.credit.f
ibank.bg.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
20
/
150
2018
г.
Първа
инвестици
о
нна ба
нка чес
тва 25 години от създаването си
.
Стартира нов
а програма S
mart Lady
в подкрепа на
жените предпр
иемачи.
Разработен
е софтуерен
токън „Fiban
k Token“,
като
средство
за п
о
дпис
и идентифи
кация в си
стемата
за елек
т
ронн
о банкиране
на Банката
.
Разработена
е
иновативна
кре
дитна
карта
от
ново
поколение
“Evolve”,
обединяваща
три
бранда
(Fibank, Diners Club и MasterCard) в един платежен
и
нструмент
.
2019
г.
Карто
вите
услуги
се
развиват
с из
преварващо
въвеждане п
о
отношение
на
дигитализираните
карт
и
и плащането на смарт устройства.
С
та
ртира
дейността
на
цент
рализиран
бек
-
офис
в
с
ист
е
мат
а
на
Ба
нкат
а
,
с
ц
ел
повишаване
ефективн
остта при обсл
ужване на к
лиентите
.
Fiba
nk пре
мина
п
реглед
а
на каче
ството на
активите
и стрес тест
а
,
проведен
и
от ЕЦБ
през годината.
Предприети с
а инициатив
и за повишава
не на фина
нсовата грам
от
нос
т, вкл.
на деца и
юноши
.
2020
г.
Първа инвестиционна банка у
спешно увеличава
капитала си с
ъс
195
42
4 хи
л. лв
. Но
ви а
кци
онер
и
на
Банката
са Бълга
рска ба
нка за р
азвитие АД
с 18,35% ак
ционерен дял
и Valea Foun
dation
със 7,87%.
Fiba
nk
,
пъ
рва
с
ред
банките
в страна
т
а
,
о
си
гур
я
ва
възможнос
т за
разсро
чване на
пла
щанията
за
клиентите,
изпитващ
и зат
руднени
я
във връзка с панд
емията COVID
-
19
.
Избрани
са
нови
изпъл
нителни
директори
на
Банката
–
Никола
Бакалов
и
Ралица
Богоева
,
к
акто
и
нов
Г
лавен финансов директор
–
Янко Карак
о
лев
.
Банката
подк
репя създаване
то
н
а ново дру
жество
(
st
art
-
up
) в об
ластта
на платежни
т
е услу
ги
–
„Майфин
“ ЕАД
, ли
цензира
но като дружес
тво за ел
ектронни пар
и с
капи
т
ал в размер на
1 млн.
лв
.
П
ърва инвестиционна банка подписва
спо
ра
зум
ени
я
с
Б
ългарска банка за развитие
и
Фонд
на
фондов
ете
за преод
оляване на п
оследствията
от
пандемията
от
COVID
-
19
.
2021
г.
Първа
инвестиционна
банка
предлага
и
новативен
про
дук
т
–
„Златн
а
сметка
“
за
съхранен
ие
и
покуп
ко
-
продажба на
безналично
злато (
XA
U
).
Ви
део
ко
нсул
тация
–
стар
тира
нова
услуг
а
за
кли
ентите
о
тносно
к
редитни
продук
ти
за
физ
ичес
ки
лица, достъпн
а през
www.fibank.bg
и
електронн
ото
банкиране „Моята Fibank“
.
Импле
ментирана
е
нова
BP
M
(Business
Process
Management)
система
за
управление
на
процеси
в
кредити
рането
на физиче
ски лица.
My
Card
–
н
о
ва
вирт
у
ална кредитна карта с
предва
рителн
о одобр
ен кр
ед
ит
е
н ли
ми
т
,
коят
о
се издава
изця
ло онлайн през м
обилното прил
о
жение
M
y Fibank
.
De
bit
Mastercard
Platinum
–
нова
дебитна
карта
в
премиум
сегмента
,
предлага
ща
редица
п
редимств
а
,
вкл.
приложение
с виртуа
лен асистент (
AskPL
EEZ
!
) и
concierge
услуги
.
2022
г.
Първа
и
нвестиционна
банка
ст
артира
предлагането
на
и
новативната у
слуга
за
не
забавни
плащания
(до 10
секунди) в л
евове по схема
та Blink
.
С
та
ртира
електронн
о подп
исване н
а документи въ
рху таблет (
e
-
Si
gn pad)
в офисите на Банката
.
Debit Instant Card
–
нов
а
вирт
уал
на
дебитн
а ка
рта
,
из
давана
през
мобилното
приложение
My Fi
bank
,
предназначена за
и
звършване на п
л
ащания
в
И
нте
рнет
чрез
м
о
би
лно
см
арт
устройств
о
.
С
и
стема
та
за упр
авление
на процес
и в кредитира
нето BPM е вн
едрена и з
а
б
изнес кл
иенти
.
„Устойч
иво
бъдеще
“
–
н
о
в
и
п
о
т
е
ч
е
н
к
р
е
д
и
т
з
а
ф
и
н
а
н
с
и
р
а
н
е
н
а
н
е
д
в
и
ж
и
м
и
и
м
о
т
и
с
в
и
с
о
к
к
л
а
с
н
а
енергийн
а ефек
тивност (к
лас А+, А или B)
, разработен
съгласн
о политиките з
а отговорно ба
нкиран
е.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
21
/
150
АКЦЕНТИ ЗА
20
2
3
г.
ЯНУАРИ
Поставя
се
началото
на
множество
инициативи
и
кампании,
свързани
с
30
-
г
одиш
ния
юбил
ей
на
П
ърва
инвестиционна банка.
Кли
ентит
е
на
Fibank
пър
в
и
в
България
извършват
незабавни
плащания
в
левове
Blink
P2P
по
мо
би
л
ен
номер пр
ез мобилното
приложен
ие
My Fibank
.
Н
о
в
и
я
т о
фи
с
н
а
Fiba
nk
„София
Те
х
Парк“
посрещ
а
п
ърв
ит
е
си
клиен
ти.
ФЕВРУА
РИ
Стартира
предлаг
ането
на
ексклузивен
прод
у
кт
–
метална
кредитна
карта
World
Elite
M
astercard
с
допълнителн
и
услуг
и
–
c
oncierge
,
програм
а
EGO
Club
и
съдейств
ие
от
личен
банкер
,
V
IP
достъп
до
летищн
и
салони, пъ
т
ническа за
страховка с
високо покритие
.
Фокус
е
пост
авен
вър
ху
инв
естицион
но
и
о
боротн
о
финансиране
за
малките
предприятия
с дълъг
срок
за
погасяване
и обле
к
чени услов
ия
за обе
зпеченост.
МАРТ
Банката
успешно
мигрира
към
но
вата
платежн
а
система
за
големи
плащания
(Т2),
осъществяваща
брутен
сетълм
ент
в
реално
време
(RTGS)
,
част
от
консолидираната
платформа
за
TAR
GET
услуги на Евр
осистемата
.
Програмата Smart L
ady на Fibank
в подкрепа на
жените пр
ед
приемачи
отбелязва
пет
г
о
д
и
н
и
о
т
с
ъ
з
д
а
в
а
н
е
т
о
с
и
н
а
международнат
а
конференци
я
Busine
ss
L
ady
E
xcellenc
e
,
в
която уча
стие в
земат б
изнес лидер
и от ц
я
ла Евр
опа.
Започва
и
здаване
то
на вир
туална
кредитна
карта,
из
ця
ло
онлайн през
мобилн
ото
приложение
My
Fibank
.
Банката
предлага
финансиране
на
бъ
лгарск
ите
предприяти
я
по
европейск
ите
програми
за
конкур
енто
способно
ст
и
ин
овац
ии,
за
раз
витие
на
сел
скит
е
рай
они
и
национални
я
план
за
възстановяване
и уст
ойчиво
ст.
Fibank
се
включи
в
ини
циативата
Eur
opean
Money
Week
2023
за ранна финанс
о
ва грамотност
в ред
ица бъл
гарски
училища
в с
тр
ан
ата
.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
22
/
150
АПРИЛ
„Стани
клиент
на
Fiba
nk
“
–
нова
услуга
за
ди
станционно
установяване
на
делови
взаимоотношения
с
клиенти
през
м
обилното
приложение
My Fibank
чрез
потвърждение
на
самоличността
с
лична
к
арта
и
видео
идент
ифика
ция
(eID
)
.
Fibank
подпис
в
а
спо
разу
мен
ие
с
Бъл
гар
ск
а
та
агенция
за
експортно
застраховане
за
финансиране
на
б
и
з
не
с
клиенти
чрез
застрахователен
механизъм,
осигуряващ
защита срещу
финансови загуби
по
о
тпуснати
кред
ити
на
микр
о,
малк
и и средни
предприят
ия.
„
EG
O
Пор
тфейл“
–
ус
луга
на
частното
б
анкиране
,
осигур
ява
ща
възмож
ност
за
ползване
на
персо
нал
ен
инвестиционен
консултант
във
връз
ка
със
структу
риран
ет
о
и
управл
ение
то
на
по
рт
фейли
и
инвес
тици
онни кон
султации
.
Продукти
те
за
бизне
с
клиенти
„Зелен
транс
порт“,
„Зелена
енерги
я
–
свободен
пазар“
и
„Зелена
енерги
я
–
собств
ено потребление
“
за по
к
упка на
елект
ромо
били
и из
гра
ждане
на
фотоволтаични инсталации са представени на ф
о
рума „Финансиране на би
знеса 2023+“
.
МАЙ
Старт
ира
нова
корпоративна
програма
Fibank
Hi
gh
Tech
P
ro
,
насочена
към
обуче
ние,
професионално
о
риентиране
и
кариерно
развитие
на
млади
таланти
в
сферата
на
информац
ионните техн
ологии и кибер
сигурността
.
Софтуерен
токен
–
н
о
ва ф
ункцио
налност
в
електронното
банкиране
„
Моята
Fibank
Кипър
“,
който
осигур
ява
по
-
сигу
р
ен
и
лесен
достъп
за
клиент
ите
на
кло
на
в
Кипър
.
Health
and
Body
Modeling
Fi
Pro
–
нова
спортна
инициатива
за с
лу
жителите
на
Fibank
,
насочен
а
към
здравословен
начин
на
живот
и
добра
физ
ическа
форма,
за
релаксация
и
хармонич
ен баланс в раб
отната среда
.
ЮНИ
Провед
ено
е
Редовн
о
годишн
о
общо
събр
ани
е
на
акционерите
на
Първа
инвестиционна
банка,
на
което
е
решено
нетна
та
печалба
за
20
22
г.
да
бъде
капитализирана
.
Експер
ти
от
Fi
bank
представ
ят
възм
ожностите
за
карие
р
но
развитие в
банковата инс
т
итуция
на
форума
„
Bulgaria
wants
you
“
–
„
София
:
Кар
иера
и
жи
вот
–
за
щ
о
в
България
“, проведен в С
офия Тех Пар
к.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
23
/
150
ЮЛИ
Банката
активно
предлага
на
малките
пред
прияти
я
креди
тн
ия
продук
т
„П
ОС
овърдрафт
“
–
обор
отно ф
инанси
ран
е
,
на база реализирани обороти от
ПОС
трансакции
.
За поредна година
Fibank
организира
конкур
са „Най
-
до
бра българска фирма на
г
оди
н
ат
а“
,
който
цел
и
насочване
на обществе
ното внимание к
ъм добри
те примери за бизн
ес в
страната
и популяриз
иран
е на техн
ите успешни б
изнес модел
и.
АВГУСТ
Стартира
кампания
за
предлагане
на
про
г
ра
мат
а
„
Digital
Me
“
,
пакета
„
Digital
Light
“
и
по
треб
ите
лски
кре
дит
„Кариерен
старт“ сред
студ
енти в страната
.
Банката
надгражда
и
нформационната
си
инфраструкт
ура
по отношен
ие
на
кибе
рсигур
ностт
а
чрез
но
ви
софтуерни
ре
шения
за
миним
изира
не
на
уязвимос
тите,
следвайк
и
най
-
добрите п
рактики
в тази с
фера
.
Разработена
е
10
-
годишна
стратегия
за
устойчиво
развитие,
както
и
Р
амка
за
зелено
финансиране,
която
определя
стандар
тите
за
екологично
и
природосъобра
зно
к
реди
т
иране
съгласно
принцип
ит
е
на
Международната
асоци
ац
ия
з
а
капиталовите
пазари
ICMA (International Capital Market Association)
.
Fibank
е
б
анка
та
в
Б
ъ
л
г
а
р
и
я
,
к
о
я
т
о
п
риема
заявления
за
издаване
на
Е
вропейска
здра
внооси
гури
телна кар
та
през
клон
ова
та
мрежа
в цялата страна
.
СЕПТ
ЕМВ
РИ
Visa
Platinum Busin
ess
Debit
–
нов
картов
прод
укт
от
висок
клас
за
бизне
с
клиенти,
пр
едназначен
за
управление
на
фирмени
те
с
редства
,
с включени
допълнителн
и
услуги
–
cash
back,
пътническа
застраховка
при
пътува
не
в
чужбина
и
до
ст
ъп
до
би
знес
лет
ищ
ни
са
лон
и
с
програ
мата Lounge
Key
.
С
тартира
кампания
за
издаване
на
нови
детски
и
юношес
ки
дебитни
карти
Debit Mastercard PayPass
K
ids/Tee
n
без т
акса за
издаване
и
поддържка
на картата,
както
и
при
плащане
в
търговски
обекти
или
тегле
не
на
пари в брой от банкомат.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
24
/
150
ОКТОМВРИ
К
редит
„Зелена
енер
гия
за
д
о
макинств
ата“
–
но
в
кредите
н
п
родукт
за
физически
лиц
а,
пре
дназначен
за
финанси
ране
изг
раждането
на
инсталация
за
собствено
произ
водс
тво
на енерги
я
от
възоб
нов
яеми
източни
ци
(
фотоволтаичн
а
система
или
слънчева
инсталация
за
битов
о горещ
о водос
наб
дяване)
.
Fibank
успешно
ад
аптира системите
и доку
ме
нтално
то
обезпечаване
на
разплащания
та с
клиен
тите
к
ъ
м
нов
и
те
стандарти
за
б
юджет
ни
пл
ащан
ия
,
съответства
щи
на
SEPA
ста
ндартите
.
Банката
прив
е
жда
дейн
остта
си
в
съответств
ие
с
изисквания
та
на
З
ак
он
а
з
а
за
щит
а
н
а
лицата, подаващи сигнали или публично опов
естяващи информация за нар
ушения.
НОЕМ
ВРИ
Кредит
„Зелен
транспорт
за
домакинства
“
–
нов продукт
за
по
тре
бит
е
лско
ф
ина
нси
ран
е,
под
по
маг
ащ
физ
ичес
кит
е
лиц
а
пр
и
пок
упк
ата
на
ел
ект
рическ
и
авто
мо
би
л
,
в
ра
змер
до
100%
от
стой
ността
на
автомобила,
както
и
до
10
хил.
лв.
за
пок
ри
ван
е
н
а
допълнителн
и разходи, свър
зани с поку
пк
ата
.
С
правочна
та
инфо
рмация
з
а
к
редити
на
физически
лиц
а
в електронн
ото банкиран
е „Моята
Fibank
“ е разширен
а с
цел по
-
гол
яма детай
лност и
удобств
о з
а по
т
ребит
елите
.
ДЕКЕМ
ВРИ
Нова
сребърна
м
онета,
по
светена
на
„Годината
на
дракона
2
024
г.
“
,
предлагана
от
Fibank
със
сътруднич
еството на Но
возеландск
ия монетен д
вор
.
Банката
подготвя
п
редлагането
на
екскл
узивни
деб
итни
и кредитни
кар
ти
с дизайн
,
п
осветен на Олимпи
йски
те
и
Параолимпи
йски
те
игри в Пари
ж
през
2024 г
.
Де
ца
та
на
Fibank
–
к
о
ле
дно
тържество
за
служите
ли
на
Банк
ата
и
технит
е
деца
,
о
рган
изиран
о
в
рамките
на
фестивала S
ofia
C
histmas
F
est.
Fibank
п
редста
ви своя
благотв
орителен
календа
р за 2
024
г., п
осветен
на ус
тойчивот
о
р
а
з
в
и
т
и
е
и
о
п
а
з
в
а
н
е
н
а
п
р
и
р
о
д
н
и
т
е
р
е
с
у
р
с
и
,
к
а
т
о
а
к
ц
е
н
т
е
п
о
с
т
а
в
е
н
в
ъ
р
х
у
в
о
д
а
т
а
и
водните
ресурси
и
тях
ното
опазване
.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
25
/
150
ФИНАНСОВ ПРЕГЛЕД
КЛЮЧОВ
И ПОКАЗА
ТЕЛИ
202
3
202
2
202
1
2020
2019
Финанс
ови показатели
(хил. лв.
)
Нетен лихв
ен доход
369 9
02
270 7
40
263 1
44
232 6
49
230 6
96
Нет
ен
дохо
д о
т т
акс
и и
ко
мис
ион
и
151 549
139 515
118 8
65
95 84
9
103 2
30
Нетни пр
иходи от търг
о
вски оп
ерации
23 29
5
19 71
7
15 38
0
11 991
14 92
9
Общо
при
ходи от ба
нк
ови опер
ации
517 5
54
444 1
67
408 7
57
350 8
33
420 7
85
Админ
истратив
ни разход
и
(210
6
67
)
(205
113)
(179
441)
(181
842)
(209
157)
Обезценка
(137
168)
(135
349)
(122
494)
(93 6
60)
(117
490)
Нетна печалба
13
5
0
41
81 20
5
100 0
83
38 88
1
129
221
Балансови
показатели
(хил. лв.
)
Актив
и
13
888
528
12
714
058
11
268
870
10
832
829
10
200
031
Вземани
я
от кл
иенти
7
158
30
9
6
384
541
6
315
581
6
038
88
9
5
776
915
Инвестиц
ии в ценни
книжа
2
583
94
9
2
598
13
7
1
482
69
9
1
132
10
6
843 3
78
Задълже
ния към дру
ги клиенти
11
494
164
10
798
450
9
425
251
9
100
155
8
684
001
Други пр
ивлечени сред
ств
а
439
634
116 4
87
106 2
71
104
151
109 7
23
Хибрид
ен дълг
257
871
256 8
61
320 7
33
267
579
267 6
15
Собствен капитал
1
472
92
6
1
328
209
1
268
864
1
177
749
943 0
65
Основни съотношения (%)
Обща капиталова адекватност
21,0
9
21,74
21,
46
21,7
8
18,80
Съотношен
ие на капи
т
ала о
т първи
ред
21,0
9
21,74
21,
46
21,78
18,80
Съотношение на базовия собствен
капитал от първи ред
17,60
18,11
17,
8
6
18,
18
15,00
Съотношен
ие на ливър
идж
11
,0
5
11,84
13,26
13
,79
12,13
Ликвидн
и активи
/
депози
ти от клиен
ти
39,22
36,75
28,07
29,84
27,43
Съотношен
ие за ликв
идно п
ок
рит
ие (LCR)
278,
55
225,
36
230,
36
23
6
,8
4
198,
25
Съотношен
ие на нетно
стабилно
финанси
ране (NSFR)
1
50
,
48
145,47
1
37,42
132,
35
130,
38
Нет
ни к
ред
ити/
депо
зити
62,28
59,12
67,01
66,36
66,52
Цена на
риска (Cost of
risk)
1,83
2,02
1,8
2
1,40
1,86
Нетен лихв
ен доход/
приходи
от банкови
операци
и
71,47
60,95
64,38
66,31
54,83
Админ
истратив
ни разход
и/ общо пр
иходи
42,2
5
47,57
43,39
56,99
44,43
Ресур
си (бро
й)
Клон
ове и оф
иси
120
126
127
134
144
Персонал
2 408
2 454
2 466
2 524
2 572
През
юни
202
3
г
.
F
i
t
c
h
R
a
t
i
n
g
s
потвърждава
изцяло
креди
тни
те
рейтинги
на
Първа
инвестиционна
банка
,
к
а
к
т
о
с
ле
д
в
а
:
д
ъ
л
г
о
с
р
о
ч
е
н
р
е
й
т
и
н
г
„
B
“
с
ъс
„стабилна“
перс
пектива,
краткосро
чен
рейт
инг
„В“, рей
тинг за
жизнеспос
обност „b
“, рейтинг з
а
държа
вна
по
дкрепа
„
ns”
(
n
o
support
).
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
26
/
150
30
ГОДИ
НИ
F
IB
ANK
През 202
3
г.
Първ
а инвестиционна
банка
отбеляза своя
30 годишен юб
илей.
През тези
30
го
дин
и
Fibank
:
Учас
тва
активно
във
формиранет
о
и
развитието
на
банковия
пазар
в
Бъл
г
ар
и
я
,
допринас
яйки с инова
т
ивни пр
о
дукти
и перспектив
ни решения;
Поддържа
ви
соко
качество
на
кл
иент
ско
обслужване
чрез
п
остоя
нно
усъвършенстване
на процесите
,
пре
длагане
на
разно
образни
ус
луги, консултир
ане и
подкрепа н
а клиентит
е;
Съ
здава гъвкав бизнес модел и разпознаваем
бранд
–
сред най
-
добрите в бранша.
А
ктивно
управлява
присъщит
е
за
дейността
рискове
чрез
по
вишаване
на
защитните
механизми
и
поддържане
на солидна капиталова и ликвидн
а
поз
иция
;
П
рилага
принц
ипите
з
а
отговорно
бан
киране
с
цел
постигане
на
устойчиво
развитие
и утвържд
аване на
Банката кат
о
предпоч
и
тан ра
бото
дател
и с
оциал
но
отговорн
а
инсти
туц
ия
.
0
5,000
10,000
15,000
2014
2015
2016
2017
2018
2019
2020
2021
2022
2023
Балансови показатели, млн.лв.
5%
2%
5%
14-23
CAGR
Активи
Кредитен портфейл
Депозити от клиенти
БАЛАНСОВИ ПОКАЗАТЕЛИ
0
100
200
300
400
500
600
700
2014
2015
2016
2017
2018
2019
2020
2021
2022
2023
Финансови показатели, млн.лв.
3%
18%
3%
14-23
CAGR
Нетен лихвен доход
Нетна печалба
Общо приходи от банкови операции
ФИНАНСОВИ
ПОКА
ЗАТЕЛ
И
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
27
/
150
ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ
Пр
е
з
20
2
3
г.
Първа
инвестиционна бан
к
а
о
тчита
мн
ого
д
о
бри
фин
анс
о
ви
резулта
ти
, к
а
т
о
н
ет
н
ата
печалба
нараства
с
66,
3
%
д
о
13
5
041
хил.
лв.
(2
02
2:
81
205
хил.
лв.),
а
печалбата
преди
о
безценка
–
до 287 985
хил.
лв.
спрямо
226
094
хил
. лв
. г
о
дина
по
-
рано.
Влияни
е върх
у резул
татите
ок
азват
по
-
висок
ите
о
пера
тивн
и
п
рихо
ди
от
дейно
стт
а
и
прилаганите
пол
итик
и
з
а
редуц
ира
не
на
необслуж
ваните
експ
озиц
ии
и
придоби
ти
активи
.
Общ
ите
прих
оди
от
банков
и
операци
и
се
увеличават
до
517
554
хил.
лв.
(20
22
:
44
4
167
хил.
лв.)
с
нарастване
при
вси
чки
о
сновни
източ
ниц
и
на
дох
од,
в
т.ч.
основ
но
при
нетн
ия
лихв
ен
доход
.
Възвръщаемостта
на
капитала
(след
данъци)
е
9
,
60
%, a възвръ
щаемостта на активите (след данъци)
– 1
,
03
%.
За
20
2
3
г. н
етният л
ихвен
доход
нараства
с 36
,6%
до
369
902
х
ил. лв.
(20
22
:
27
0
740
хи
л.
лв.
)
,
като
засилва
своя
принос
като
основ
е
н
източни
к
на
доход
за
Банката,
съставлява
щ
7
1,5
%
о
т
общи
те
операти
вни приходи (20
22
:
61,0
%
).
За отчетн
ия период
приходите
о
т лихв
и се п
о
ви
ша
ват
до
404
711
хил.
лв
.
(20
2
2
:
31
0
7
85
хил.
лв.),
в р
езултат
на увеличение
п
ри
всички
основн
и
бизн
ес
сегменти,
в
т
.ч.
на
домакинствата
(
202
3
:
140
711
хил.
лв.;
20
2
2
:
12
9
095
хил.
лв.)
и
п
ри
предпри
ятията
10
, в
кл
.
големите предпр
иятия
(
20
2
3
:
93
147
хил. лв.;
202
2
:
77
063
хил.
лв.),
сред
ните
предпр
иятия (
2023
:
39
934
хил
. лв
.; 20
22: 32
3
58
хил.
лв.;),
малките
предприятия (
20
2
3
:
45
626
хил.
лв.;
202
2
: 37
200
хил. лв.
)
и м
и
кро
п
редприя
тият
а
(
20
2
3
:
9397
хил.лв.;
202
2
:
7
427
х
ил
.
лв.).
Нарастване
е
отчетено
и
при
инвестициит
е
в
дългови
инструменти
(
202
3
:
71
0
60
хил.
лв.;
202
2
:
24
520
хил. лв.), пол
звани като допълни
т
елен
източник на лихв
ен доход
.
Т
енденцият
а
о
т
пос
ледните
годин
и
при
разходит
е
за
лихви
се
запазва,
като
нама
ле
н
и
е
продължа
ва
да
се
отч
ита
п
р
и
р
а
з
х
о
д
и
т
е
з
а
д
е
п
о
з
и
т
и
о
т
к
л
и
е
н
т
и
,
к
о
и
т
о
д
о
с
т
и
г
а
т
1043
х
ил
.
л
в.,
спрямо
1567
хил.
лв.
г
оди
н
а
по
-
рано
.
Намаление
има
и
при
разходи
те
за
лихви
по
хибридн
ия
дълг (
202
3
: 25
75
3
хил. лв.
202
2
:
33
488
хи
л. л
в.)
в рез
ултат н
а
пред
приет
ите от Банка
та мерки з
а
тяхното
оптимиз
иране
.
У
ве
личе
ние
е
регистрирано
при
разходит
е
по
други
те
п
ривлечени
средст
ва
(
2023:
70
41
хил
.
лв.
20
22:
53
3
хил.
лв.
)
,
във
връзка
с
нарастване
на
з
адъ
лжения
та
по
договори
за
заем
,
които
Банката
предлага,
с
цел
изпълнение
на
изискванията
за
приемливите
задължени
я (
MREL
).
Нетн
ия
т лихвен
марж възли
за
на
3,75
% за периода
.
10
Съгласно би
знес сегментите н
а Банката, в т.ч. критерий за год
ишни приходи от продажб
и/активи, както
следва:
мик
ропре
дпри
ятия
–
до
3,
9
мл
н.
лв.;
ма
лки
пр
едпр
ияти
я
–
до
19,5
м
лн.
лв.;
сред
ни
пр
едпр
иятия
–
до 97,
5 млн.
лв
.
/84
млн. лв.
-200
0
200
400
600
2021
409
2022
444
2023
518
Приходи от банкови
операции, млн.лв.
Лихвен
доход
Такси и
комисиони
Търговски
операции
Други
19%
13%
23%
21-23
CAGR
0
50
100
150
2021
100.0
2022
81.0
2023
135.0
16%
21-23
CAGR
Нетна печалба, млн.лв.
1
3%
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
28
/
150
Нетни
ят
доход
от
такси
и
комис
иони
за
20
2
3
г.
се
увеличава
с
8,
6
%
до
151
5
49
хил.
лв.
(202
2
:
139
515
хил.
лв.
)
,
като
ф
орм
ира
29,3
%
(2
1
,
3
%
сред
но
за
банковата
система)
от
общ
ите
приход
и
от
банкови
операции
(20
22
:
31
,4
%)
,
осигурявайки
солиден
принос
към
оперативната
печалба.
Увеличен
ие
е
отчетено
пр
и
основн
и
те
източни
ци
на
приход,
вкл.
платежни
те
опер
ации
(
202
3
:
31
075
хил.
лв.
;
202
2
:
28
421
хил.
лв.
)
,
кар
то
ви
те
услуги
(
202
3
:
53
406
хил.
лв.;
202
2
:
46
54
7
хи
л
.
лв.
)
,
акре
дит
и
ви
те
и
гара
нции
те
(
202
3
:
3
653
хил.
лв.;
202
2
:
3559
хил.
лв.
),
как
то
и
при
дру
гит
е
услуги
(
202
3
:
64
963
хил.
лв.;
2
02
2
:
45
536
хи
л
. лв.
)
,
за
сметка
на
клиентс
ки
те
см
етки
,
ко
ито
бележат намаление
(
20
23: 39
508
хил.
лв.;
20
22: 48
927
х
и
л. лв.)
.
Банката се
стреми
по
стоянно
да
развива
банковите
услуги,
с
акцент
върху
к
ръс
тос
анит
е продажби и
поддържане на
дългосрочни
взаим
оотношени
я с клие
нтите
.
З
а 2
0
2
3
г. нетнит
е пр
иходи
от
търговски
операц
ии
дос
тиг
ат
23
2
95
хи
л
. л
в
.
(2
0
2
2:
1
9 717
хил.
лв.)
,
като
уве
личението
отразява
основно
по
-
в
исоките
пр
иходи
от
о
перац
ии
с
чуждестранна
валута,
които
са
22
148
хил.
лв., спрямо
20 259
хил.
л
в. г
одина п
о
-
рано.
Нетни
приходи
с
а
о
тчетени
и
п
ри
операци
ите
с
дългови
и
капиталови
инстр
ументи,
които
су
ма
рно
възлизат
на
1147
хил.
лв.
за
периода,
при
н
етен
разход
от
542
хил. л
в. за п
редхо
дна
та го
дин
а. От
носи
телн
ия
т дял
на нет
ните
приходи
от
търговски
о
перации
о
става
незначителен
–
4
,
5
%
о
т
о
б
щ
и
т
е
п
р
и
х
о
д
и
о
т
б
а
н
к
о
в
и
операци
и (20
22
:
4
,
4
%).
Другите
нетни
оперативн
и
р
азходи
са
в
размер
на
2
7
192
хил. лв.,
спрямо
нет
ни
приходи
от
14
195
хил.
лв
.
година
по
-
рано
,
за
кое
то
влия
ние
оказват
по
-
ви
соки
те
о
ператив
ни
раз
ходи,
свързани с
дългови
инструмент
и, които въз
лизат на 44
993
хил. лв
.
За
п
ери
о
да
админи
стративните разходи
нарастват
до
210
6
67
хил.
лв.
при
205
113
хил.
лв.
годи
на
по
-
рано,
повлияни
ос
новно
от
инфла
ци
онните
процеси
в
страната
и
свързаното
с
това
повишаване
на
разходите
за
персон
ал
(2
02
3
:
85
816
хил.
лв.;
202
2
: 74
545
хил
.
л
в.)
.
У
вел
иче
ние
е о
тчетен
о
и
при разходи
т
е
за
реклама
(
2022:
10
17
6
х
ил.
лв.;
20
22:
845
5
хил.
лв.),
в
резултат
от
реализира
ни
маркетингови
кампани
и
, както и
при тези,
свързани с
тел
еко
муни
ка
ции
, софт
уер
и
друга
компютърна
поддръжка
(
202
3
:
1
5 3
51
хил.
л
в.;
202
2
:
13
753
хил.
лв.)
,
които
с
а
в
съотв
етстви
е
с
развит
иет
о
на
информ
ационн
ите
технол
ог
ии
.
На
нива
близки
спрямо
предходната
година
остават
разходит
е
за
а
мортизация
на
имоти,
оборудване
и
дълготрайни
нематер
иални
активи
(
202
3
:
12
969
хил.
лв.;
202
2
: 12
060
хил. лв.
)
,
а
намал
ение
е
отчетено
при
разх
од
ите за
а
морти
за
ция н
а актив
и с пр
аво на
по
лзване
(2023: 3
2
195
хил
. лв.; 2022: 40 02
1
хил
.
лв.),
както и
при
тези
за
външни услуги
(2023:
54
160
хил.
лв.;
2022:
56
279
хил.
лв.).
З
а
пери
о
да
съотноше
ние
то
админ
истративн
и
разх
оди/
общо
приход
и
възлиза
на
4
2,2
5
%
н
а
и
нди
ви
ду
алн
а
0
20
40
60
80
100%
2023
16.1%
20.5%
27.7%
33.7%
1.9%
Акредитиви и
гаранции
Платежни
операции
Клиентски
сметки
Картови услуги
Други
ПРИХО
ДИ О
Т ТАКСИ И
К
ОМИСИО
НИ
0
20
40
60
80
100%
2023
35.2%
23.3%
10.0%
11.4%
2.3%
17.8%
Домакинства
Големи предприятия
Средни предприятия
Малки предприятия
Микро предприятия
Дългови инструменти
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
29
/
150
основа (20
2
2
: 47,57
%)
,
к
о
е
т
о
е
в
р
а
м
к
и
т
е
н
а
ц
е
л
е
в
а
т
а
с
т
о
й
н
о
с
т
о
т
по
д 50%
, залож
ена кат
о
количеств
ен инд
икатор в
с
тратегията
за развитие
.
През
годината
е
начислена
допълнителна
обезценка
по
кредитни
експозиции
и
зад
бал
ан
сови
ангажимен
ти в размер на
2
33
223
хил. лв.
, а реинтегрирана такава в разм
ер на
96
055
хил. лв.,
в
резултат на
ко
ето
нетните
разходи
за обезцен
ка за
2
0
2
3
г. възлизат
на
13
7
168
хил.
лв. (20
22
:
1
35
349
хил. лв.)
.
За повече
и
нфо
рмация виж
раздел „
Управление н
а риска
“.
За отчетн
ия период Пър
ва инвестиц
ионна бан
ка отч
ита други нетн
и
разходи
в раз
мер на
1
8
90
2
хил.
лв.,
сп
ря
мо
1
2
960
хил.
лв.
година
по
-
ра
но
,
коит
о
включват
основн
о
разход
и
за
вноскит
е,
ко
ито
Банката
текущо
прави
к
ъм
гаранционни
схе
ми,
вкл.
фондовете
за
гарантиране
на
вло
говет
е
в банките,
за
п
рестр
укту
рира
не
и
з
а
ком
пенси
ране на
и
нвес
тито
рите
(
20
2
3
:
2
3
8
3
8
хил
.
лв.;
202
2
:
24
534
хил. лв.
).
За
повече
информация
виж
Индивидуалнит
е
финансов
и
от
чети
за
годината,
приключваща
на 31 деке
мври 20
23
г.
0
20
40
60
80
100%
2023
40.7%
6.2%
4.8%
15.3%
7.3%
25.7%
Разходи за персонал
Амортизация на имоти,
оборудване и
дълготрайни
нематериални активи
Реклама
Амортизация на активи
с право на ползване
Телекомуникации,
софтуер и друга
компютърна поддръжка
Други разходи за
външни услуги
АДМИНИСТР
АТИВН
ИТЕ
РАЗХО
ДИ
0
100
200
300
2021
179
2022
205
2023
211
+3%
8%
21-23
CAGR
Административни
разходи, млн.лв.
+3%
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
30
/
150
БАЛАНС
През
20
2
3
г.
о
бщият
размер
на
активите
на
Първа
инвестиционна
банк
а
нараства
с
9
,2%
до
13
888
5
28
хил.
лв.,
спрямо
12
714
058
хил.
лв.
годи
на
по
-
рано.
Динамиката
отразява
повишаването
на
п
ривлечения
ресурс
,
развит
ието
на
к
редит
ни
я
портф
ейл
и
управлението
на
паричните
средства
и
ликвидни
активи
.
F
i
b
a
n
k
з
а
п
а
з
в
а
в
о
д
е
щ
и
т
е
с
и
п
о
з
и
ц
и
и
с
р
е
д
б
а
н
к
и
т
е
в
страната,
като се
нарежда
на
п
е
т
о
м
ясто
п
о актив
и
към
к
р
ая
н
а
202
3
г.
(20
22
:
пето
)
, с
пазарен
дял
от 8,
07
% на индивидуална основа (20
22
: 8,
18
%).
В струк
турата на а
ктивите
на Банк
ата вземан
ията от кли
енти
засилват своя
структур
оопреде
лящ
дял
–
51
,
5
%
от
о
бщи
те
активи
(20
22
:
5
0
,2
%),
след
вани
о
т
инвестициит
е
в
ценни
кн
ижа
–
18
,
6
%
(202
2
:
20
,
4
%) и
п
аричните
средства и вз
е
мания от
централни банки
–
1
6
,7
%
(2
0
22
: 1
5
,0
%
).
Активит
е, пр
идобити
като
обезпеч
ение
продължават
да
понижават
д
ела си
до
2,
9
% (
2
0
2
2
:
3
,2
%),
а
инвестиционните
и
моти
–
до
5,
4
%
(20
2
2
:
5
,
9
%),
като
част
от
действият
а
,
насо
ч
ени
към
нама
ля
ване
н
а
нели
хвоно
снит
е
акт
иви
и
тя
хнат
а
ефективна
реализация
.
С
ъо
тно
ш
ени
ет
о
не
т
ни
кредити
/
депо
зит
и
в
ъзлиза
н
а
62,
3
%
спр
ямо
59
,
1
%
за
предхо
дната
годин
а
съобразно
ко
нсе
рвативната политика за управлен
и
е на рисковете.
Паричните
с
редства
и
вземания
от
централни
банки
нарастват
до
2
325
80
7
хил.
лв.,
спрямо
нивата
от предходната
година
–
1
91
1
371
хил.
лв
.
,
в
резултат
основно
на
увеличение
п
ри
в
земан
ията
от
ц
е
нтр
ал
ни
б
ан
ки
(202
3:
1
844
620
хил.
лв.
;
2022:
1
427
241
хил.
лв.),
з
а
кое
то
влияние
о
казват
у
в
е
л
и
ч
е
н
и
т
е
о
т
Б
Н
Б
п
р
е
з
п
е
р
и
о
д
а
и
з
и
с
к
в
а
н
и
я
з
а
п
о
д
д
ъ
р
ж
а
н
е
н
а
м
и
н
и
м
а
л
н
и
задължителн
и
резерви
по
привлечени
те
средства
от
10
на
12
процента
.
К
ъ
м
к
р
а
я
н
а
2
0
23
г
.
паричните
средства на
каса
бележат увеличен
ие
(2023: 311 763 хил.
лв.; 2022:
248
540
хил.
лв.
),
за сметка на р
а
зплащателн
ите см
етки
в
чуждестранни
б
анки
(202
2: 235
590 хи
л.
лв.;
2021:
165
600
хил. лв.)
,
управлява
ни
като част
от
ликвид
ността
.
Вземан
ията от ба
нки
и
финан
со
ви
ин
стит
уции
бележ
ат
намале
ние (
2023: 259
718 хил.
лв.; 202
2:
264
984
хил. лв.
)
,
повлиян
о
основн
о
от
вземанията от
чуждестранни
банки
,
за сметка на тези
от
ме
ст
ни
б
анк
и
и финан
сови
инст
итуц
ии
.
Портфе
йлът
от
инв
естици
и
в
ценни
книжа
остава
почти
без
промяна
в
края
на
годината
(2023:
2
583
949
хил
.
лв.
;
2022
:
2
598
137
хил.
лв.),
управляван
съобразно
пазарните
у
словия,
с
цел
генери
ране н
а до
пълнителна
дохо
дност,
при
поддържане
на
баланси
рано съотн
ошение межд
у
възвръщаемост
и
рис
к
.
С
труктура
та
на
портфейл
а
включва
о
сновно
държавни
ценни
книжа
на
българското
правителство
(2023:
5
42
334
хил.
лв.;
2022:
575
6
72
хил.
лв.)
и
на
чуждес
транни
0
20
40
60
80
100%
2023
16.7%
18.6%
51.5%
2.9%
5.4%
1.9%
2.9%
Парични средства и
взем. от центр.банки
Инвестиции в
ценни книжа
Вземания от
клиенти
Вземания от банки
и фин.институции
Активи придобити
като обезпечения
Инвестиционни
имоти
Други
СТРУКТУР
А НА АКТИВИТЕ
0
5 000
10 000
15 000
2021
11 269
2022
12 714
2023
13 889
+9%
11%
21-23
CAGR
Общо активи, млн.лв.
Общо
активи
+9%
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
31
/
150
правителства
(
202
3
:
1
681
1
95
хил
.
лв.
;
202
2
:
1
575
324
хил. лв.
)
,
които
съдържат
о
сновно
държавен
дълг
на
страни
-
чл
енки
на
Европ
ейс
кия
съюз
.
О
блиг
аци
ите
и
д
ругит
е
ценни
книж
а,
издадени от предприятия
възлизат на 280 619
хил. лв
.
, а
те
зи
, из
д
а
де
н
и о
т б
а
нк
и
–
на
3
9 1
1
4
хи
л
.
лв.)
.
В
съ
ответств
ие
с
изис
кванията
от
носн
о бизн
ес
моделите
и
критерии
те
за
класиф
ициране
и
оценка
на
финансовите
активи
в
портфейлите
на
Банката
съгласно
М
СФО
9,
от
портфейла
с
ценни
книжа
1
077
079
хил.
лв.
са
о
тчитани
по справедлив
а ст
ойност в
другия вс
е
обхватен д
о
ход (
2
0
22
:
468
247
хил. лв.),
1
263
279
х
и
л.
лв
.
–
по
амо
рти
зира
на
стой
нос
т
(20
22
:
1
86
2
203
хил.
лв.)
,
а
2
43
591
хил
.
лв
.
–
по справедлива
стойност в печалбата или загубата
(20
22
: 267
687
хил. лв.)
.
Инвести
циите
в
дъщерни
предп
риятия
се
по
ни
жав
ат
до
34
683
хил.
лв
.
в
к
р
а
я
н
а
п
е
р
и
о
д
а
,
с
п
р
я
м
о
38
526
хил.
лв.
година
по
-
р
ано,
в
резултат
от
прекратен
ото
през
го
ди
нат
а
дъщ
е
рн
о
дружест
в
о
First Inves
tment Financ
e B.V., Холан
дия
.
Към
31
декем
ври
20
2
3
г
.
о
п
е
р
а
ц
и
и
т
е
н
а
F
i
b
a
n
k
в
ч
у
ж
б
и
н
а
(
к
л
о
н
К
и
п
ъ
р
)
формира
т
5
,
1
%
(20
2
2
:
2,0%)
от
актив
ите
и
5
,0
%
(202
2
:
6
,
4
%)
от
пасивит
е
н
а
Банката,
като
развитието
на
дейността
на
клона е насочено към сегмента
на микро и малки фирми, и банкирането на дребно.
Активит
е,
прид
обити
като
о
безп
ечения
,
отчитат
намаление
до
403
5
23
хил.
лв.
(20
22
:
4
12
996
хил.
лв.)
,
a
и
нвест
иционните
имот
и
възл
из
ат
на
756
767
хил
.
лв
.
(
202
2
:
7
50
324
хил.
лв.).
П
ре
з
го
ди
нат
а
са
придоб
ити
такива
имоти
в
разме
р
на
1
47
хил.
лв.,
а
са
отписани
при продажба
–
9532
хил. лв
, както
и
са признати разходи в стойността на активите
–
11
351 хил. л
в. и са пре
хвърлени
активи от статията за имоти и оборудване
–
4477
хил. лв
.
Другите
активи
на
Банката
възлизат
на
120
17
7
хил.
лв.
(20
22
:
114
246
хил.
лв.),
като
вкл
ючв
ат
разходи з
а бъдещ
и периоди, злат
о
и други в
земания. Ак
тивите с
прав
о
на ползване възлизат на
121
4
10
хил.
лв.
към
края
на
годин
ата
(2
02
2
:
1
24
159
хил.
лв.
)
,
к
а
то
намаляват
основн
о
във връзка
с
начислената амортизация за п
ериода
.
За
п
овече
информаци
я
виж
Индивидуалнит
е
финансови
отчети
за
г
одината,
п
риключваща
на 31 деке
мври 20
23
г
.
24.4%
9.5%
9.5%
6.5%
17.4%
11.3%
2.2%
16.3%
3.0%
България
ЕС
САЩ
Белгия
Испания
Германия
Франция
Aвстрия
Други
ДЪРЖАВЕН ДЪ
ЛГ
ПО СТ
РАНИ
0
1,000
2,000
3,000
2022
2,598
2023
2,584
2023
2,584
-1%
-1%
Справедлива
стойност в
другия
всеобхватен
доход
Справедлива
стойност в
печалбата и
загубата
Амортизирана
стойност
20
23
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
32
/
150
КРЕДИТ
ЕН ПОРТФЕ
ЙЛ
КРЕДИТИ
През
2
0
2
3
г
.
нетния
т
кредит
е
н
портфейл
на
Първа
инвестиционна
банка
нараства
с
1
2,
1
%
д
о
7
158
309
хил.
лв.
(20
22
:
6
384
541
хил. лв.),
с
увеличение
при
всички основни
бизнес
сегменти
.
Към
31
декемвр
и
20
2
3
г
.
Fibank
за
ем
а
пето
място
по
кредит
и
сред
банките
в
стра
ната,
като
отчита
пазарен
дял
от
8
,2
3
% (
20
2
2
:
8,
27
%).
в хил. л
в
. / % о
т общо
202
3
%
202
2
%
202
1
%
Банкиране на
дребно
2
547
96
8
33,9
2
334
01
0
34
,
5
2
120
13
4
31
,
3
Микро
п
редприятия
216
593
2,9
198
538
2,
9
182
625
2,7
Малки пред
приятия
1
021
71
1
13,6
878
135
13
,0
878
125
13
,0
Средни
предприятия
1
179
49
3
15,7
1
085
97
4
16
,0
1
123
63
1
16
,
6
Голем
и
предприятия
2
557
43
1
34,0
2
270
65
2
33,
6
2
474
80
6
36
,
5
Брутен кредитен портфейл
7
523
19
6
100
6
767
30
9
100
6
779
321
100
Обезценка
(
364
887
)
(
382
768
)
(463
740)
Нетен кред
итен портфейл
7
158
30
9
6
384
54
1
6
315
581
С
труктур
ата
на
портфейла
остава
балансирана
,
к
ато
екс
позиц
иите
в
с
егмент
а
на
банкиране
на
дребно
,
форми
рат
33
,
9
%
о
т
брутния
порт
фей
л
(
20
22
:
34
,
5
%)
,
м
ик
ро
-
,
м
а
лк
ите
и
с
ред
ните
предпри
ятия
11
–
съотве
тно
2,9%
(2022:
2,9%),
13
,
6
%
(2
02
2
:
13
,0
%
)
и
1
5
,7
%
(202
2
:
1
6
,0
%) или
сумарно
32,2
%
(202
2
:
31
,
9
%)
,
структурирани
съгласно
Зако
на
за
м
алкит
е
и
ср
едните
предпри
ятия
,
а
големите пре
дприятия
– 34
,0
% от
брутн
ия портф
ейл
(202
2
:
33
,
6
%)
.
в хил. л
в
. / % о
т общо
202
3
%
202
2
%
202
1
%
Кредити в
лев
о
ве
4 97
6 54
6
66,2
4
233
941
62,6
4
048
83
6
59,7
Кредити
в евро
2
342
198
31,1
2
326
562
34,4
2
481
51
0
36,6
Кредити в
друга
валу
т
а
204 4
52
2,7
2
06
805
3,0
248
975
3,7
Брутен кредитен портфейл
7
523
19
6
100
6
767
30
9
100
6
779
321
100
Обезценка
(
364
887
)
(
382
768
)
(463
740)
Нетен кред
итен портфейл
7
158
30
9
6
384
54
1
6
315
581
Във валутна
та
структ
ура
на кредитн
ия
портфе
йл
преобладават
вз
ема
ния
т
а
в
ле
во
ве
–
4
976
546
хил. лв.
(20
22
:
4
233
941
хи
л. л
в.)
или
66
,2
% от
общи
я по
ртф
ейл
(20
22
: 62
,
6
%)
,
следвани
о
т
тези
в
евро
–
2
342
198
хил
.
л
в
.
(2
0
22
:
2
326 562
х
ил.
лв.)
ил
и
31
,
1
%
(20
22
:
34
,
4
%)
от
о
бщите
креди
ти.
В
страната
действа
система
на
Паричен
съвет,
чрез
която
се
минимизира
валутния
риск
–
BGN/EUR.
От
2020
г.
Българ
ия
е
част
от
Валу
тния
механ
из
ъм
II
(ERM
II)
и
Е
динния
надзоре
н
мех
анизъм
(SSM),
като
част
о
т
пътната
карта
за
присъ
единяване
към
Еврозоната
.
Кре
дитит
е
в
друга
валут
а
възлизат
на
20
4
4
52
хил.
лв.
(20
22
:
2
06
805
хил.
лв.)
,
като
формират
2
,7
%
от
о
бщит
е
кредити
(20
22
:
3
,0
%).
11
Съгласно би
знес сегментите н
а Банката, в т.ч. критерий за год
ишни приходи от продажб
и/активи, както
следва:
мик
ропре
дпри
ятия
–
до
3,
9
мл
н.
лв.;
ма
лки
пр
едпр
ияти
я
–
до
19,5
м
лн.
лв.;
сред
ни
пр
едпр
ияти
я
–
до 97,
5 млн.
лв
.
/84
млн. лв.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
33
/
150
В
к
р
а
я
н
а
п
е
р
и
о
д
а
о
б
е
з
ц
е
н
к
а
т
а
з
а
и
з
ч
и
с
л
я
в
а
н
е
н
а
п
о
т
е
н
ц
и
а
л
н
и
з
а
г
у
б
и
по
кредит
ния
портфейл
възлиза
на
36
4
887
хил.
лв.
спрямо
382
768
хил.
лв.
година
по
-
ра
но.
Пр
ез
2
02
3
г.
е
н
ачислена
допълни
телна обезценка
в
разм
ер
на
2
32
980
х
ил. лв.
,
ре
интегрирана
такава
за
95
02
2
хил.
лв.
,
както
и
отписан
и
обезценен
и
в
земания
на
стойност
2
25
693
хил.
лв.
,
като
част
от
последова
телните дейс
твия за реду
циране на н
ео
бслужв
аните
експозиции.
Политиката
на
Банката
е
да
изисква
подходящи
обе
зпечения
преди
о
тпуск
ане
на
креди
тите.
Приемат
се всички допуст
ими от закона обезпеч
ения, кат
о
се прилага про
цент на
сконтир
ане, в
зависимост от очакваната реализуема
стойност.
К
ъ
м к
р
а
я н
а
2
0
2
3
г. обезпечен
ията с
най
-
голям
дял
в
портфейла на
Банка
т
а
са
по
ръчителствата
и други
гаранции
– 46
,8
%,
следвани от залози
те на вземания
–
2
6
,2
% и ипо
теките
–
20,
5
%.
За
пове
че
информация
относно
кре
дитния
риск
виж
бележк
а
3
„Управл
ение
на
риска”
от
Индивидуалн
ите
финансови отчет
и за годината, прикл
ючваща на 31 декември 2
0
23
г.
КРЕДИТЕН П
ОРТФ
ЕЙЛ
И ОБЕ
ЗЦЕНКА
ЦЕНА НА РИС
КА
(
COST OF R
ISK)
0
2,000
4,000
6,000
8,000
10,000
2021
6,779
2022
6,767
2023
7,523
+11%
21-23
CAGR
Кредитен портфейл и
обезценка, млн.лв.
Обезценка
+11%
6%
-11%
0
1
2
3
2021
1.8
2022
2.0
2023
1.8
Цена на риска
(cost of risk), %
КРЕДИТЕН П
ОРТ
ФЕЙЛ
ПО О
БЕЗПЕЧЕНИЯ
ПОК
РИТИЕ
НА ПО
РТФ
ЕЙЛА
С ОБЕЗПЕЧЕНИЯ
0
20
40
60
80
100%
2023
20.5%
26.2%
46.8%
Портфейл по
обезпечения, %
0.1%
0.1%
0.4%
4.1%
0.1%
1.8%
Ипотека
Залог на вземания
Залог на търговски
предприятия
Ценни книжа
Поръчителства и
други гаранции
Залог на машини и
съоръжения
Залог на парични
средства
Банкови гаранции
Необезпечени
0
200
400
600
800
1,000
Жилищни
кредити
262
Потребит.
кредити
13
Фирмени
кредити
808
Покритие на портфейла с
обезпечения за 2023 г., %
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
34
/
150
СДЕЛКИ МЕЖДУ СВЪРЗАНИ ЛИЦА
В хо
да на обичайната
си дейност Банката ос
ъщест
вява и
сделки със
свързани лица. Тези сдел
ки
се извършват при пазарни условия и в съ
о
тветстви
е с де
йст
ващ
ото зак
онодател
ство
.
Вид свърз
аност
Лица, к
онтролиращи
или
управляв
ащи Банката
Предприятия под
общ кон
трол
в хил
. лв.
202
3
202
2
202
1
202
3
202
2
202
1
Кредити
1 553
2 944
3 515
71 35
9
78 31
6
83 66
6
Пол
учен
и де
поз
ити
и за
еми
16 144
14 195
13 72
5
80
751
115 1
77
125 3
50
Предоста
вени д
епозит
и
-
-
-
81 33
8
92 14
6
5 868
Други вз
емания
-
-
-
15 11
8
12 46
7
18 03
7
Други за
дължения
-
-
-
6 334
150
420
Издадени
условни з
адължения
2 100
1 023
1 061
3 541
2 029
2 792
Лизинг
о
ви зад
ължения
-
-
-
2 669
2
684
1 513
Вид свърз
аност
Лица, к
онтролиращи
или
управляв
ащи Банката
Предприятия под
общ кон
трол
в хил
. лв.
202
3
202
2
2021
202
3
202
2
2021
Приходи о
т лихви
31
35
24
4 193
3 065
3 089
Раз
хо
ди з
а
лихви
7
8
8
1 512
231
547
Приход
и от такси
и
к
оми
си
о
ни
30
27
16
771
1 769
1 082
Раз
хо
ди з
а т
акси
и
ко
мисио
ни
7
6
4
6
301
296
За
повече
информация
относно
сделкит
е
между
свързани
лица
виж
бележка
3
5
„С
дел
к
и
със
свързани
лица”
от
Индивидуалните
финансови
отчети
за
годината,
п
риключваща
на
31 де
кември 20
23
г
.
УСЛОВНИ ЗАДЪ
ЛЖЕНИЯ
В
условните
задължения,
кои
то
Първа
инве
стиционна
банк
а
поема
,
влизат
банко
ви
гаранци
и
,
акредитив
и,
неиз
ползван
и кредитни линии, записи на заповед и
други. Те се
предоста
вят
съобразн
о общата кред
итна поли
тика за
оценка
на риска
и обезп
еченост,
като по
отношение
на
предлаг
аните документарни
операци
и Банката
се ръковод
и и
от
у
н
и
фи
ци
р
ан
и
т
е
ме
ж
ду
н
ар
о
д
н
и
правила в тази област, защитаващи ин
т
ересите на страните, участващи в операци
ята.
Към к
рая
на пер
иод
а
общата сума
на задбалансовите
ангажименти възлиза н
а
1
186 16
7
хил.
лв.
спрямо
1
0
26 495
хил. лв. година по
-
ра
но
.
У
ве
ли
ч
ение
е
отчетен
о
п
ри
неизползван
ите кредитни
линии
–
до
992 2
86
хи
л
.
лв
. (
2
0
22
: 8
37 47
7
хил. лв.)
,
при
банк
о
вите г
аранции
–
до
160
443
хил. лв.
(20
22:
157 251
хил. лв.)
и
при
ак
реди
тив
ите
–
до
33
438
хил. лв. (20
22
:
31
767
хил. лв.)
.
За повече инф
ормация отн
осно задбалансовите
ангажименти виж
бележка
32
„
У
с
л
о
в
н
и
задължения”
от
Индивидуалн
ите
ф
инансови
отчети
за
годината,
приключваща
на
31 де
кември 20
23
г
.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
35
/
150
ПРИВЛЕ
ЧЕНИ СРЕДСТВ
А
През
20
2
3
г
.
пр
ивл
ечените
средства
от к
лиенти
с
е
уве
личават
с
6
,
4
%
и
д
ос
тига
т
11
494 16
4
хил.
лв.
(20
22
:
10
798
450
хил. лв.),
к
ато
остават
ос
новния
източник
за
финансиране
на
Банката,
формира
йки
92,6
%
от
общите пасиви (20
22
:
94
,8
%).
Първа
инвестиционна
банк
а
пре
дл
ага
спестовни
продукти
и
пакетн
и
програм
и
,
съо
бр
азе
н
и
с
пазар
ните
условия
и
потребн
остите
на
клиентите.
Към
3
1
декемв
ри
20
2
3
г.
Банката
заема
п
ето
място
по
депо
зити
от
клиенти
сред
банките в
България (
20
22
: пето
)
с п
аза
р
е
н
дя
л
от
8,40
%
на
индивид
уална
основа (20
22
:
8,
59
%)
.
Привлечен
ите
средства
от
физически
лица
растат
с
ъс
7
,0
%
до
7
77
2
234
хил
.
л
в.
в
к
р
а
я
н
а
п
е
р
и
о
да
спрямо
7
260
749
х
ил.
лв.
година
по
-
рано.
Те
запаз
ват
структуроопреде
лящия
си
дял
в
общи
т
е
привлечени
средства
от к
лие
нти
–
67
,
6
% (
20
22
:
67
,2
%).
Във валутната
структура на
привлечените
средства
от
физически
лица
преобладават
средствата
в
левове
–
43
,8
%
от
всички
прив
лечени
средства
от к
лиенти
(20
22
: 4
2,2
%),
следвани
от тези
в евро
–
19
,
5
% (
20
22
:
20,2
%)
и
в д
р
у
ги
в
ал
ут
и
– 4
,
3
% (20
22
:
4
,
9
%).
в хил. л
в
. / % о
т общо
202
3
%
202
2
%
2021
%
Привлечен
и средств
а от
физически лица
7
772
234
67,6
7 26
0 74
9
67,2
6
99
3 99
4
74,2
В
ле
во
ве
5 03
1 18
0
43,8
4
552
82
9
42,2
4
352
68
8
46,2
В евро
2 24
4 11
3
19,5
2
182
81
8
20,2
2
131
02
8
22,6
В друга ва
лута
496
941
4,3
525
102
4,9
510
278
5,4
Привлечен
и средств
а от
търговци и публични институции
3 72
1
930
32,4
3
53
7 701
32,8
2
43
1
2
57
25,8
В левове
2 15
3 96
3
18,7
2
018
60
2
18,7
1
400
3
50
14,9
В евро
1 343 19
1
11,7
1
272
19
3
11,8
883
292
9,4
В друга ва
лута
224
776
2,0
246
906
2,3
147
615
1,6
Общо привлечени средства
от клиен
ти
11 49
4 16
4
1
00
10
798
450
1
00
9
425
25
1
1
00
В
съответствие
с
но
рмативните
изисквания
Първа
инвестиционна
банка
заделя
из
искуемите
годишни
премийни
вноски
към
Фонда
за
гарантиране
на
влоговете
в
банките,
к
ато
съгласно
закона, гар
антираната с
ума на едн
о лице по сме
тките му в Бан
ката е в разм
ер на 196
00
0 лева
.
Привлечен
ите
средства
от
търговци
и
институци
и
се
уве
личават
с
5
,2
%
д
о
3
72
1
93
0
хил.
лв.
(20
22
:
3
537
701
хил. лв.)
, за което влияе
последователно
провежданата
политика на
ра
зви
ти
е
на
трансакционния
бизнес
и
п
о
ддържане на
трайни
от
ношения с
клиентите
.
В
к
р
а
я
н
а
2
0
2
3
_
г.
относи
телният
им
дял
възлиза
на
32
,
4
%
от
общите
прив
лечени
средства
от
клиенти
(20
22
:
32
,8
%
).
Във
валутн
ата
структ
ура
на
пр
ивлечен
ите
средств
а
от
търгов
ци
и
пу
блични
институ
ции
сре
дс
т
ват
а
в
ле
во
ве
фо
рми
ра
т
1
8,7
%
от
всички
пр
ивл
ечени
средства
о
т
клиенти
(20
22
:
1
8,7
%),
тези в
евро
–
11
,
7
%
(20
22
:
11
,8
%), а те
зи в други ва
лути
–
2,0
% (2
0
22
:
2,
3
%)
.
Другите
привлеч
ени
с
редства
нарастват
до
439 634
хил
.
лв
.
к
ъм
3
1
декември
20
2
3
г.
спрямо
116
487
хил. лв.
го
дина
по
-
ра
но
,
в
резултат о
сновно
на
увеличение
п
ри
задълже
нията
по
договори
за
заем,
в
изпълнение
на
и
зисквани
ята
за
приемли
вите
задълж
ения
(
MREL
)
съгласно
Регламен
т
(ЕС)
№
575
/2013
и
Закона
з
а
възстановяване
и
преструктуриране
на
кредитни
инсти
туции и ин
вес
т
ицион
ни посред
ници
.
За повече инф
ормация виж раздел „
Капитал
“.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
36
/
150
З
адъ
лже
ния
т
а по
по
лу
че
ни фина
нсир
ания
възлиз
ат
н
а 34
574
х
ил. лв.
(
202
2
:
36
611
х
и
л.
лв.
)
,
като
включват пр
ивлечен рес
урс от Фонд менид
жър на
финансов
и инструменти в
България (Фонд н
а
Фондовете)
–
19
366 хил. лв. (2022: 20 174
хил.
лв
.),
от
Бъ
лгарска б
анка
за
развитие
АД
–
14 33
1
хил.
лв.
(20
22
:
14
931
хил.
лв.),
както
и
от
Европ
ейск
ия
инвестици
о
нен
фонд
по
инициа
тивата
JEREMIE
2
–
877
хил.
лв.
(20
22: 1506
хил.
лв.)
.
За
пов
ече
информация
виж
раз
дел
„
Външни
програми
и гаран
ционни схеми
“.
За
20
2
3
г.
задълженията
к
ъм
банки
под
ф
о
рмата
на
т
екущи
и
ср
очни
сметки
са
в
разм
ер
на
54
326
хил. лв.,
спрямо
45 703
хи
л.
лв
. го
дин
а
по
-
рано
.
Лизинговит
е
задълж
ения
възлизат
на
121
503
хил. лв
.
към
края
на
година
та
(
202
2
:
124
24
0
х
и
л.
лв.)
,
като
намал
яват във връзка с
извършенит
е лизингови п
лащания пр
ез периода
.
За повече
информация относно
привлечените средства
виж Индивидуалнит
е
финансови
отчети за г
одината, приключваща
на 31 деке
мври 20
23
г.
0
200
400
600
800
1,000
2021
457
2022
419
2023
752
+79%
Друг привлечен ресурс,
млн.лв.
Други привл.
средства
Задължения
към банки
Хибриден
дълг
+79%
103%
35%
-10%
21-23
CAGR
0
2,500
5,000
7,500
10,000
12,500
2021
9,425
2022
10,798
2023
11,494
+6%
Депозити от клиенти,
млн.лв.
Физически
лица
Бизнес
клиенти
+6%
5%
24%
21-23
CAGR
9%
4%
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
37
/
150
КАПИТАЛ
Към
31
декемвр
и
202
3
г.
акционерният
к
апитал
на
Първа
и
нвестици
о
нна
банка
е
в
размер
на
149
085 хил. лв.,
разде
л
ен
на
14
9
08
4 8
0
0 о
би
кн
ов
ен
и,
п
оим
ен
ни
,
б
ез
н
ал
ич
ни
ак
ци
и с
пр
ав
о н
а
глас
в
Общото
събрание
на
акционерите,
с
номинална
стойност
от
1
лв.
всяка.
Акционерният
капитал
е внесен изц
яло. П
ремиите от ем
исии на акции
в
ъзлиза
т
на
25
0
017 хил. лв.
Б
алансовият с
о
бствен
капитал на
Първа инвестиционна
банка нараства
с
10
,
9
%
до
1
472
926
хил.
лв. (20
2
2
:
1
3
28
2
09
хил.
лв.),
в
рез
ултат
на
уве
личение пр
и другите
резерви
и неразпр
еделената
печалба, които достигат
до
1
035
1
02
хил. лв.
в края на пер
иода (20
22
:
900
06
1
хил. лв.).
РЕГУЛАТО
РЕН КАПИТАЛ
Първа инвест
иционна ба
нк
а поддържа
собствен капитал з
а целите на
к
апиталовата ад
е
кватност
под
ф
ормата
на
базов
собствен
капитал
о
т
първ
и
ред
и
допълнителен
капитал
от
първи
ред,
в
съответствие
с
изискванията
на
Регламент
(ЕС)
№
575/2013, в
т.ч.
прил
агащите актове на
Европейската к
омисия,
и Наредба
№
7
на БНБ за
организацията и
управлението
на
рисков
ете в
банки
те
.
Към
края на
отчетния период базовия
т
собс
твен
капита
л
от
първ
и
ред
е
1
282
8
62
хил.
лв., пр
и
1
269
041
хил.
лв.
го
ди
на
по
-
рано
,
кога
то
з
а
пос
ледно
бяха
приложени
корекции,
свързан
и
с
прехо
дното
трети
ране
с
ъгласно
Регламен
т
(ЕС)
2017/2395
за
смекчаване
на
въздействието
от
въвеждането на МСФО
_
9.
Капиталъ
т
от първи ред
възлиза на 1
537
120
хил. лв. (202
2
:
1
523
299
хил. лв.)
, а общ
ият регулаторен
собствен кап
итал
–
1
537
120
х
ил
. лв.
(2022:
1
523
299
х
ил. лв.
).
Към 31.12
.202
3
г. Пър
ва
инвестиционна
банка
има издаден
и
че
тири
хибр
идни
и
нструмент
а
(емисии
облиг
ации)
с
оригинал
на
главниц
а
,
съответн
о
в
размер
на
60
млн.
евро
(ISIN:
BG2
1000221
23)
,
3
0
м
л
н
.
е
в
р
о (
ISIN:
BG210002
31
96
)
,
3
0 м
л
н
.
е
в
р
о
(
ISIN:
ISIN:
X
S241
99294
22)
и
10
млн.
евро (
IS
IN:
X
S2488805
461
)
,
вк
л
ю
ч
е
н
и
в
д
о
п
ъл
н
и
т
е
л
н
и
я
к
а
п
и
т
а
л
от
п
ъ
р
в
и
р
е
д
н
а
Б
а
н
к
а
т
а
.
Три
от
е
м
исии
те
са
допус
нати
до
търговия
на
регулиран
пазар
на
Люксембургс
к
ата
фондова
борс
а
(LuxSE)
. В
края
на
отчетния
период
амортизираната стойност
на
хибридния
дълг
възлиза
на
25
7
871
хил
. л
в
.
(2
0
22
:
256
861
хил. лв.).
За повече информация виж
беле
жка 29
„
Хибриден дълг” от
Индивидуалн
ите финансови отче
ти за годината, прик
лючваща на 31
декември 202
3
г.
70.2%
2.7%
17.0%
10.1%
Акционерен капитал
Премии от емисии
Законови резерви
Неразпределена
печалба,
преоценъчни и
други резерви
0
500
1,000
1,500
2021
1,269
2022
1,328
2023
1,473
+11%
8%
21-23
CAGR
Балансов капитал,
млн.лв.
+11%
20
23
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
38
/
150
За
целите
на
отчитането
на
к
валифицирани
те
дял
ови
участи
я
в
предпр
иятия
извъ
н
финан
совия
сектор
Първа
инвестиционна
банка
прилага
дефиницията
за
приемлив
капитал,
к
ойто
вк
лючва
капитала
от първи ред
и капитал
от втори ред
, който не мож
е да бъде п
о
-
голя
м о
т е
дна т
ре
та
от
капитала от
първи ред.
Къ
м
31 декемвр
и 20
2
3
г.
приемливият капитал
на Първа
инвестиционна
банка
, изчислен съгласно
изискванията на Регламе
нт
(ЕС)
№
57
5/20
13 и
Наре
дба
№ 7 н
а
БНБ
за
организа
цията и
управлениет
о на рисковет
е в банките, въ
злиза
на
1
53
7
120
хи
л
. лв.
КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ
В
к
р
а
я
н
а
2
0
2
3
г.
Първа
инвести
ционна
банка
отчита
ст
аб
ил
ни
капиталови
пок
азатели
,
както
следва:
с
ъотношение
на
базовия с
обствен
капитал
от
първи ред
–
1
7,
60
%,
съотношение
на
капитал
а
от
първи ред
–
21,
0
9
%
и с
ъ
отн
ош
ен
ие
на
общ
а
к
ап
ит
а
л
ова
адекватност
–
21,
0
9
%
,
като
превишава
м
и
нималните
ре
г
улаторни
к
апиталови
из
исквания
,
изразени
чр
ез
съвку
пнот
о
капиталово
изискване, вк
лючващо
д
опълнително
капиталово
изискване
за р
искове, ра
зличн
и о
т
риска
от
преко
мерен
ливъридж
(
в р
аз
мер н
а 2,
10
% от р
и
ско
в
ите
ек
спо
зиц
ии
) и
ко
мби
нираното
изискване за буфер
.
За повече информация
виж раздел „
Капитал
ови буфер
и
“.
в хил
. лв./% р
иско
ви е
кспози
ц.
202
3
%
202
2
%
2021
%
Базов капитал от първи ред
1
2
82
8
62
17,60
1
2
69
041
18,11
1
2
64
009
17,86
Капитал от
първи ред
1 5
37
120
21,0
9
1 5
23
299
21,74
1 5
18
267
21,46
Обща капиталова база
1 5
37
12
0
21,0
9
1 5
23
299
21,74
1 5
18
267
21,46
Общо
рисков
и експозиции
7
2
89
126
7
007
065
7
075
369
Отчете
ните
капит
ало
ви
съотношения
са резу
лтат
от
прилаганет
о
на
комплексни
и целена
сочени
мерки по отношение
реализирането
на
капиталови лост
ове в ключови
области, в т.ч. чре
з
капитализиране
на
печалбата,
изда
ване
на
дъ
лго
во
-
капиталов
и
(хиб
рид
н
и
)
инструмент
и,
приемл
иви
за
целит
е
на
допълнителния
капи
т
ал
от
първи
ред,
какт
о
и
поддържане
на
висока
дисциплина
по отнош
ени
е управлен
ието на рис
ковете
.
0
5
10
15
20
25
Базов
капитал
от първи
ред
17.60
21.09
21.09
Капиталови показатели
за 2023 г., %
Капитал
от първи
ред
Обща
капиталова
адекватност
Съвкупно
капиталово
изискване
ПРЕЗ
2023
г.
0
500
1,000
1,500
2,000
2021
1,518
2022
1,523
2023
1,537
+1%
21-23
CAGR
Регулаторен капитал,
млн.лв.
Базов капитал
от първи ред
Допълнителен
капитал от
първи ред
+1%
1%
0%
1%
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
39
/
150
КАПИТАЛОВИ БУФЕ
РИ
В допълн
ение към
капиталовите из
исквания,
о
пределени
в Регламен
т (ЕС)
№
575/
2013
и З
ако
на
за
креди
тните
инсти
туции
,
Първа
инвестиционна
банка
поддържа
четири
кап
и
тал
о
ви
бу
фери
в
съотв
етстви
е
с
изискванията
на
Наредба
№
8
на
БНБ
за
капитал
овите
буфери
,
комб
инираното
изискване
за
буфер,
ограниченията
върху
разпределен
ията
и препоръ
ката
за
допълнителен
собств
ен к
апита
л
.
Първа
инвестиционна
бан
ка
поддържа
предпазен
капиталов
буфер
от баз
о
в
собствен кап
и
тал
от
първи
ред,
равняващ
се
на
2,5%
от
общата
рискова
е
кспоз
иция
на
Ба
нката,
ка
кто
и
буфе
р
за
сис
тем
ен р
иск
от
баз
ов с
обс
тв
ен
кап
итал
от п
ърв
и ре
д, с ц
ел пр
ед
отвр
атяв
ан
е и на
мал
ява
не н
а
ефекта
от
потен
циални
дъ
лгосрочни
н
ецикл
ични
сист
емни
или
ма
кропр
уде
нциални
рис
кове
в
банков
ата
систем
а в
с
траната.
През
20
2
3
г. нив
о
то
на
капи
т
ало
вия
буфе
р за систе
ме
н рис
к ост
ава
без
промяна
в
размер
на
3%
от
рисковит
е
експозиции
в
България,
приложим
спрямо
всички
банки в страната
.
С
цел
защита
на
банковата
система
срещу
потенциални
загуби,
произтичащи
от
натрупване
н
а
цикл
и
че
н сис
теме
н риск
в пе
рио
ди на пр
еко
ме
рен кре
ди
тен
раст
еж, б
анкит
е в Бъ
лг
ария
, в т.ч
. и
Fibank поддържат ан
т
ицикличен капиталов
буфе
р,
п
риложим към
кредитни рискови
екс
позиции
в
Републ
ика
Българ
ия.
Негов
ото
ниво
се
опре
дел
я
от
БН
Б
всяко
тримес
ечие
,
като
пре
з
20
23
г.
плавно
нараства
на
1,5%,
считано
от
01.01.2023
г.
и
на
2
,0%
,
считано
от
01.10.20
23
г
.
Съгласно
р
еш
ен
ия
на
БН
Б
(п
ре
з 2
0
23
г.
) н
ег
ов
от
о н
ив
о щ
е с
е з
ап
аз
и б
ез
пр
ом
ян
а д
о п
ър
во
то
тр
им
ес
еч
ие
на 2025 г.
В
допълнени
е,
определ
е
н
и
т
е о
т
Б
НБ
д
руг
и
с
истем
но
з
начими
и
нституции
(ДСЗИ)
в
страната,
сред
които и Първа
инвестиционна банк
а АД
,
следва д
а поддържат кап
италов буф
ер за ДСЗИ с оглед
тяхната
значимост
за
националната
и
кономика
и
финансова
система.
Прило
жимият
з
а
Fibank
буфер
за
ДСЗИ
на
индивид
уална
и
консол
идиран
а
основа
,
опр
еделен
към
общата
с
тойност
на
рисковите
експозиции
,
е
пониж
ен от
1,00%
на
0,75
%
считан
о от 01.
01.2023
г.
и от 01.
01.2024
г.
0
2
4
6
8
10
Предпазен
капиталов
буфер
2023
2.50
3.00
2.00
0.75
8.25
1 Яну
2024
2.00
1 Яну
2025
2.00
1 Яну
2024
0.75
Видове капиталови буфери, поддържани от Банката
%
Буфер за
системен
риск
2023
Анти-
цикличен
капиталов
буфер
2023
Капиталов
буфер за
ДСЗИ
2023
Общо
капиталови
буфери
2023
Капи
талов
буфе
р за
ДСЗИ
Решение на
УС на БНБ
от
18.10.20
23
Решени
я
на УС на
БНБ
от 22
.
12.2022
и от 21.12.2023
Антиц
иклич
ен
капи
талов
буфер
КАПИТАЛОВИ БУФЕРИ
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
40
/
150
ЛИВЪРИДЖ
Съотношен
ието
на
ливър
идж
е
допълнит
елен
рег
ул
аторен
и
надзо
рен
инструмент
,
измерващ
необход
имия
капитал
поддържан
о
т
банките
,
който
не
е
чувс
твителен
или
претеглен
спрям
о
риска
,
к
ато
по
този
начин
допълва
и
надгражда
рисковобазираните
к
апиталови
показатели
,
приложими
съгласно
действащата
регулаторна
рамка.
По
отношение
на
съотно
шението
за
ливъридж
,
н
а
н
и
в
о
Е
С
,
бан
ките
сле
два
да
о
тчи
тат
и
опо
ве
стя
ва
т
пок
аза
теля
,
с
огле
д
поддържане
то на
мин
има
лн
о изискуем
размер
от
3%
съгласно
Регламен
т (ЕС)
№
575/201
3
.
Първа
инвестиционна
банка
и
зчислява
отношението
на
ливъридж
като
с
ъотнася
капитала
от
първи
ред
спр
ямо
мяр
ката
за
общата
експ
о
зиция
на
Банката
(ак
тиви,
задб
алансов
и
позиц
ии
и
други е
кспозиции з
а де
ривати
и сделки
за финансир
ане с ценни
книжа), при
спазван
е на
изискванията
на
Делегир
ан
Регламен
т
(ЕС) 2
015/62
на
Комисията
във
връзка
с
отн
ошението
на
ливъридж и другите приложими регул
ации. Към 31 декември 202
3
г
. отноше
нието
на ливъридж
възлиза
на
11
,0
5
%
на
и
ндивидуална
основа
спрямо
11
,
84
%
з
а
предхо
дния
период
,
влияни
е
за
което оказва нарастването на мярка
та за обща експозиция
.
Първа
инвестиционна
банка
прила
г
а
п
исмени
прави
ла
за
установяване
,
управление
и
наблюдени
е
на
риска
от
п
рекоме
рен
ли
въридж
,
който
п
роизт
ича
от
потенциална
у
я
зви
мос
т
на
Банката във
връзка с
поддържан
ото
равнище на ливъридж
.
Рискът
от пре
комер
ен
ливър
идж
се
следи
текущо
въз
о
снов
а
на
определени
показател
и,
които
включват
съотношен
ието
на
ливъридж,
изчисляв
ано
съгласно
приложим
и
те
регулаторни
изискван
ия,
както
и
несъответствията
между
активите
и
задълженията.
Банката
у
правлява
този
вид
ри
ск
посредством
различни
сценарии, включ
и
телно
такива,
които
о
тчитат
възможното м
у нарас
тване
поради
намаление на капитала от
първи ред в резултат на
потенциални загуби.
Съо
т
нош
е
ниет
о
н
а
л
и
в
ъ
р
и
д
ж
е
ч
а
с
т
и
о
т
капи
таловите
инд
икатори
на
системата
за
текущ
мо
ниторинг
и
ранно
предуп
реждение,
вк
лючена
в
рамката
за
управлението
на
рисковете
в
Банката,
в т.ч.
в
про
цес
ите
за
управлени
е
при п
отенциалн
и финансов
и
ри
ско
ве
.
СЪОТНО
ШЕНИЕ
НА ЛИВЪР
ИДЖ
СЪОТНО
ШЕНИЕ
БАЛАНСОВ К
АПИТАЛ/АКТИВИ
0
3
6
9
12
15%
Минимално
ниво
2021
13.26
2022
11.84
2023
11.05
Съотношение на
ливъридж, в %
Минимално
ниво
Съотношение
на ливъридж
0
3
6
9
12%
2021
11.26
2022
10.45
2023
10.61
Съотношение балансов
капитал/активи, в %
Съотношение
балансов
капитал/
активи
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
41
/
150
ПРИЕМЛИВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
В
изпълнение
на
и
зискванията
на
Закона
за
възстановяване
и
преструктуриране
на
кредитни
инс
титу
ции
и
инвес
тиц
ион
ни
по
сре
дниц
и
и
Реглам
ент (ЕС)
№
575/
2013
ба
нк
ит
е
сле
дв
а
да
поддържат миним
ални
изисквания за собс
т
вен капита
л и приемливи задължения
(
MREL
),
както
и
и
зисквания
за подчин
е
ност
във връз
ка
с
тях,
опр
еделен
и
индивидуалн
о за
всяка
институция
от
органа
за
преструктуриране
,
изчислени
к
ато
отношение
спрямо
о
бщата
рискова
експозици
я
(
TREA) и
спрямо мярката за общата експози
ция
(
LRE
)
на институцията
,
изчислявана за цели
т
е на
съотношен
ието на ливъ
ридж.
С
ъ
гл
ас
но
ре
ше
ни
е н
а
БН
Б к
райният
срок за
достигане
на опреде
лените минимални
изисквания
за Банката
е 1
юли
202
5
г., като с цел
осиг
уряване на
линейно на
трупване на
собствен капитал
и
приемлив
и
з
адължения
с
а
опред
ел
е
ни
м
еждинни
цел
еви
нива
(към 1
януари
2022 г.
,
1
януа
ри
2023
г.
,
1
ян
уари 202
4 г.
и 1 ян
уари 2
025 г.
).
През
202
3
г.
Първа инвестиционна
банка продъл
жава да
развива предлаганите
про
ду
к
т
и
в
изпълнен
ие
на
изис
кванията
за
приемл
ивите
задълже
ния
(
MREL
)
,
вкл.
задълженията
по
догово
ри
за
предо
ставени
с
редства
и
з
аем
ни
те
прод
у
кт
и
„Перспектива
+
“,
ко
и
то
п
редставл
я
ва
т
първостеп
енн
и
необезп
ечен
и
дъ
лго
в
и
п
ро
ду
кт
и
с
фикси
рана до
ходност
, структур
иран
и
т
ака
,
че
да съответств
а
т
на
из
искван
ията
за
срочност, обезпеченост, подчиненост, споделяне
на
загуби,
предсро
чна
изискуемост
и
дру
гите
пр
иложим
и
изисква
ния
по
отношение
на
пр
и
емливите
задължени
я
съгласно
Закона
за
възстановяване
и
преструктуриране
на
кре
дитни
институции
и
инвес
тици
онни поср
едници
и
Регламент
(ЕС)
№
575/2013
.
За
повече
информация
относно
капитала
и
приемливит
е
задължения
в
иж
Индивидуалните
финансови от
чети за годината, п
риключваща на 31 дек
ември 20
23
г.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
42
/
150
УПРАВЛЕНИЕ
НА РИСКА
Първа инвестиционна банка с
ъздава, поддържа и развива
система за управление на рисковете,
която
способства
за
установяване,
оценка
и
управление
на
прис
ъщи
те
з
а
д
е
й
н
о
с
т
т
а
й
р
и
с
к
о
в
е
,
при
отчита
не
на
пред
изви
кателс
твата
на
външ
ната
среда и рег
улаторни
те изисквания
.
През
20
2
3
г.
Б
анка
та
изп
ълнява
дейн
о
стта
си
в
съотв
етствие
с
ъс
С
трат
егия
та
за
управление
на
риска
и
Р
амка
та
за
риско
в
апетит,
кои
то
опре
делят
поддържа
нето
на
умерено
-
ниско
ниво
на
риска
и
доп
ълнит
елно
по
виш
аване
н
а
защит
нит
е
мех
аниз
ми
спря
мо
рис
ков
ете
,
п
рисъ
щи
на
банковата
дейност
.
Банката
продължава
да
с
ледва
целите
си
за
редуци
ране
и
уп
равлени
е
н
а
нео
бслу
жва
ните
екс
поз
ици
и
,
в
т.ч.
чрез
действ
ия
по
оз
дравяване
и
преструк
туриране
на
кредитн
и
експози
ции,
както
и
ре
гулярно
отписване на
нап
ълно
обезце
нени
и
не
събираеми
рис
кови ек
спо
зиц
ии
съобразн
о
Стра
тегия
та
за
намаление на не
о
бслужваните
експозиции и
придоб
ити активи
.
СТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
НА РИСКА
Стратегията
на
Първа
и
нвестиционна
банка
за
управление
на
риска
е
съста
вна
част
о
т
нейната
бизнес стратегия. Основната цел при управлението на общия рисков пр
офил на Банката е
постигането
на
баланс
между
риск, възвр
ъщаемост
и
капитал.
Р
иско
вия
т профил има
от
нош
ение
към
продук
товата
пол
итика
на
Банка
та,
какт
о
и
се
определ
я
в
съотв
етствие
с
икономиче
ските
фактори в страната и вътрешнобанк
овите изисквания.
Банката
определя
склонността
си
към
риск
и
толеран
с
на
риска
на
нива,
ко
и
то
да
съот
ве
тст
в
ат
на
с
т
р
ат
е
ги
ч
е
ск
и
т
е й
це
л
и и
с
т
а
би
л
но
ф
у
нк
ц
ио
н
и
ра
не
,
к
ак
т
о
и с
ъ
о
бр
а
з
но
н
ео
бх
о
д
и
мо
т
о
ни
во
н
а
собствен
капитал и еф
ективен
управленск
и процес.
Fibank
по
ддържа
финансови
ресурси,
които
са
с
ъизмерими
с
о
бема
и
вида
на
извършваните
дей
нос
ти
,
с
ри
ск
о
вия
й
профил,
като
разв
ива
вътрешни
те
контрол
ни
системи
и
механи
зми
за
управлен
ие на риск
овете в с
ъотве
тствие с р
егулатор
ните изискван
ия и д
о
бри пр
актики.
РИСК
СТРАТЕГИ
Я
Рамка
за
управление
на
риско
вете
Модел
за
трите
линии
на з
ащита
Карта
на
риско
вете
Страте
гически
цели
Рамка
за
риско
в
апет
ит
ЦЕЛЕВИ РИСКОВ
ПРОФИ
Л
Риск
култура
Систем
а
от
лимити
Монит
оринг
и
докладване
на рискове
те
КЛЮЧОВИ
ЕЛЕМЕНТИ ИЗГРАЖ
ДАЩИ РИСК
СТРАТЕГИЯТА
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
43
/
150
Основнит
е цели, съоб
разн
о които е
структурирана
стратегията
за риска, вк
лючват:
поддържане
на
у
сто
й
ч
и
в
о
н
и
в
о
н
а
к
а
п
и
т
а
л
а
,
к
о
е
т
о
д
а
г
а
р
а
н
т
и
р
а
д
о
б
р
а
с
п
о
с
о
б
н
о
с
т
з
а
поемане н
а риск
, както и ка
пацит
ет за п
окриване
на риск в д
ългосрочен
план;
поддържане
на
добро
качество
на
а
ктив
ите,
п
ри
осигуряване
същевр
еменно
на
ефикасен
проц
ес на вземан
е на ре
шения;
пос
ти
гане на
балансиран
о
съотношение
межд
у
ри
ск
и
възвръщаем
ост
за
вс
ички
бизнес
дейности
на
Банката
чрез
дефиниране на
рисковия
т
олеранс
за
постигане
на
поставените
бизнес це
ли и задачи
.
През
2
02
3
г., кат
о
част от еж
егодния прегл
ед,
е акт
уализ
ирана
риск стра
тегията
в съотв
етс
твие с
Ра
мк
ат
а
з
а
р
иск
о
в апетит
и
би
зне
с план
а на
Бан
к
ат
а.
По
отношен
ие
на
риск
овия
проф
ил,
в
страт
егията
е за
ложено
приор
итет
но ра
зви
тие
на сег
мент
ите
на ба
нки
ране
на дре
бно и
малк
и
те
и
средни
предприяти
я,
както
и
дигит
ал
изация
та
на
про
ц
е
с
и
т
е
,
п
р
и
в
и
с
о
к
о
н
и
в
о
н
а
киберс
игурн
ост
и
защита
на
даннит
е,
и
разви
тие
и
прилаган
е
на
принцип
ите
на
устойчиво
то
банкиране,
вкл.
отчитане
на
екологичните,
социални
и
управленски
(ЕСУ)
фактори
в
дейността
.
Постоянен акцент е п
оставен
върху
поддържане
то
на
е
фективна контролна с
реда по отношение
на
съществуващите
бизнес
процес
и
,
съпроводена
с
активно
управление
на
кр
едит
ния
и
операционния
риск
,
поддържане
на
а
декватно ни
во
на
необременени ли
квидни
активи
и
огранича
ване на поеман
ия пазарен ри
ск в рамките
на текущи
те нива
.
През
пе
риода
е
разра
ботена
н
ов
а
10
-
го
диш
на
Ст
ратегия
з
а
устойчиво
развитие
,
о
т
чит
ащ
а
прилож
имите
ЕСУ
факто
ри
и
рисковет
е,
свър
зани
с
прехода
към
уст
ойчива
икономика
и
физическите
р
искове,
както
и
Политика
за
управле
ни
е
на
климатич
ните
и
екол
огични
риск
ове
на Първа инвестиционна банка
АД.
Р
АМКА ЗА Р
ИСК
ОВ
АП
ЕТИТ
Рамка
та
за
рисков
апетит
на
Първа и
нвестиционна б
анка
п
редставляв
а и
нтегриран
инстру
мент
з
а
о
п
р
е
д
е
л
я
н
е
и
о
г
р
а
н
и
ч
а
в
а
н
е
н
а
н
и
в
о
т
о
н
а
о
б
щ
и
я
р
и
с
к
,
к
о
й
т
о
Б
а
н
к
а
т
а
м
о
ж
е
д
а
поеме,
за
да
постигне
своите
страт
егически
и
бизнес
цели.
З
а
202
3
г.
е
определено
поддържан
ет
о
на
умерен
о
-
ниско н
иво на
рисков апетит.
Д
е
ф
и
н
и
р
а
н
е
т
о
и
п
р
и
л
а
г
а
н
е
т
о
н
а
р
а
м
к
а
т
а
з
а
р
и
с
к
о
в
а
п
е
т
и
т
с
е
б
а
з
и
р
а
н
а
о
ц
е
н
к
а
н
а
риско
вия
профил
н
а
Банката на
база съществените
рискове,
идентифицирани
в картата
на
рискове
те,
като
об
щия
т
р
и
с
к
о
в
п
р
о
ф
и
л
с
е
и
з
р
а
з
я
в
а
в
р
е
й
т
и
н
г
,
о
б
о
б
щ
е
н
о
т
о
ц
е
н
к
и
т
е
,
п
р
и
с
в
о
е
н
и
н
а
в
с
е
к
и
о
т
от
делнит
е
сп
еци
фични
рис
ков
е,
изм
ерв
ан
по
вът
реш
на
5
-
ст
епе
нн
а
ск
ала
с
ко
личе
ст
вени
стойност
и и нива на р
иска
.
В
р
а
м
к
а
т
а
з
а
р
и
с
к
о
в
а
п
е
т
и
т
е
о
п
р
е
д
е
л
е
н
рисков
ия
т
капаци
тет
на
Банка
та,
който
пред
ставляв
а
м
а
к
с
и
м
а
л
н
о
т
о
н
и
в
о
н
а
р
и
с
к
,
п
р
и
к
о
е
т
о
Б
а
н
к
а
т
а
м
о
ж
е
д
а
о
п
е
р
и
р
а
,
без
да
нарушава
ре
гулаторнит
е
изисквания
и
други
ограничения
по
от
ношение
на
нужди
те
от
капитал
и
финанс
иране
,
и
задължения
към
заинтересовани
с
трани
.
Дефиниран
е
и
рисков
ият
толеранс
,
който
като
предпазна
м
я
рка
за
спазване
на
рисковия
а
п
етит,
зададен
на
стра
тегическо
ниво,
е
о
пределен
като
пр
оц
е
нт
п
о
-
нис
ък от 100% от общия
р
исков капа
цитет
на
Банката.
За
изчи
сление на
риско
вия
апе
тит
се
прилагат
инд
икатори
и
лимити
(ка
то
о
бща
капиталова
адекватност
,
с
ъотнош
ение
на
базови
я
собстве
н
капитал
от
първ
и ре
д
,
с
ъо
тно
ш
ени
е на МИС
КП
З,
с
ъот
но
ш
ение
на
ливър
идж
,
кред
ити/
депоз
ити
,
с
ъот
ноше
ние
за
л
икв
идно
пок
ритие
,
с
ъот
но
ше
н
и
е
на
нетно
стабилно
финансиране
,
възвращаемост
на
к
ап
итала
,
съ
отн
ошен
ие
на
необслу
жва
ни
ек
спо
зици
и
,
коефициент на провизиране
, операционни загуби/ регулаторен ка
питал и др.
),
както и
индика
тори
за ран
но пред
упрежден
ие
съобразно вида на
рис
к
а.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
44
/
150
Рамката
з
а ри
сков
апетит
подлеж
и на
преглед
от
Управите
лния
съвет
и
одобр
ение
от
Надзорния
съве
т
ведн
ъж
г
одиш
но,
както
и
по
-
ч
е
с
т
о
п
р
и
н
е
о
б
х
о
д
и
м
о
с
т
с
ъ
о
б
р
а
з
н
о
д
и
н
а
м
и
к
и
т
е
н
а
б
и
з
н
е
с
средат
а
, к
ато
е
част от
год
ишния пр
оцес за опред
еляне на с
т
ратеги
я
та и пл
анир
ането
в
Бан
ката
.
КАРТА НА
РИС
КОВЕТ
Е
Първа
инвестиционна
банка
изготвя
карта
на
рисковете,
която
класифицира
рисковете
по
видове
р
и
с
к
и
и
д
е
н
т
и
ф
и
ц
и
р
а
т
е
з
и
,
н
а
к
о
и
т
о
Б
а
н
к
а
т
а
е
и
з
л
о
ж
е
н
а
и
л
и
м
о
ж
е
д
а
б
ъ
д
е
и
з
л
о
ж
е
н
а
в
с
в
о
я
т
а
д
е
й
н
о
с
т
.
Т
я
с
е
а
к
т
у
а
л
и
з
и
р
а
в
е
д
н
ъ
ж
г
о
д
и
ш
н
о
и
л
и
п
о
-
често,
при
необходим
о
ст,
с
цел
да
бъдат
определени
всички
съществени
риско
ве,
и
тяхното
адекватно
и
нтегриран
е
в
рамката
за
управление на рисковете в Банката.
В
и
д
о
в
е
т
е
р
и
с
к
с
а
д
и
ф
е
р
е
н
ц
и
р
а
н
и
в
г
р
у
п
и
(
п
о
с
т
ъ
л
б
I
и
с
т
ъ
л
б
I
I
)
,
к
а
к
т
о
и
м
е
т
о
д
и
т
е
з
а
т
я
х
н
о
т
о
измерване
в съответств
ие с пр
иложимата регулато
рна рамк
а.
РИСК КУ
ЛТУРА
Разумната
и
последова
телна
риск
ку
лтура
е
сред
основни
те
елементи
н
а
ефективн
ото
управление на
риска.
Съобразно добрите стандарти,
Fibank
се стреми
да развива риск
култура, с
к
о
я
т
о
о
щ
е
п
о
в
е
ч
е
д
а
с
е
з
а
с
и
л
и
превенци
ята
по
отношен
ие
на
отделн
ите
видове
риск,
тяхната
идентификация,
оценка
и
мониторинг,
вкл.
чрез
прилагане
на
подходящи
форми
на
обучения
сред сл
у
жители
т
е и в
исшия ръ
ководен
персонал,
касаещи упра
влението на
рисковете.
ВИДОВЕ РИСКОВЕ
СТЪЛБ
I
СТЪЛБ
II
КР
ЕДИТ
ЕН РИ
СК
ОП
ЕРАЦИОНЕН
РИСК
Външни фактори
Вътре
шни
фа
кто
ри
СТЪЛБ
I
ПАЗАРЕН
РИСК
СТЪЛБ
I
ЛИКВИДЕН
Р
ИСК
Стра
те
гически
и
капита
лов риск
Репутаци
онен
риск
Рис
к от
използва
не
на
статистич
ески
модели
Рис
к от
несъо
тве
тствие
Ри
ск от прекомере
н
ливъридж
Лих
вен риск в банков
пор
тфе
йл
Р
ис
к о
т к
он
це
нт
ра
ци
я
Ос
тат
ъчен
рис
к
Сек
юритиза
ционен
ри
ск
Ва
лут
ен
рис
к към
нехе
джирани
кредитоп
олучат
ели
Външни фактори
Външни фактори
П
ол
итич
еск
и
Макро
с
реда
Социалн
и
Технол
ог
ични
Екологични
За
конови
Служи
тели
Процеси
Сис
те
ми
П
род
укти
К
лиент
и
Репут
ация
РИСКОВ ПРОФИЛ И КАРТА НА РИ
СКОВЕТЕ
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
45
/
150
Банката
цели
при
лага
нето на
следн
ите принципи
за
осигуряване на висока
р
иск култ
ура:
поемане н
а риск
ове в рамкит
е на одобрен
ия
риск а
пети
т;
одобрение
на
всеки
риск
съобразно
действащите
нива
на
компетентност
и
вътрешна
рамка за управление на рисковете;
текущ
о
/п
осто
янно
наблюде
ние и
управлен
ие на
рисков
ете
, в
т.ч. като
се
вземат пр
едвид
факторит
е от екологич
ен, со
циален и управ
ленски
(ЕСУ)
характер
;
о
т
г
о
в
о
р
н
о
с
т
н
а
с
л
у
ж
и
т
е
л
и
т
е
о
т
в
с
и
ч
к
и
н
и
в
а
к
ъ
м
у
п
р
а
в
л
е
н
и
е
т
о
и
е
с
к
а
л
и
р
а
н
е
т
о
н
а
рискове
т
е, прила
гайки консер
вативен и ориен
тиран към бъ
дещет
о под
ход
за
о
цен
ка;
е
фекти
вна
комуника
ция
и
констр
уктивно
критично
отношен
ие,
с
цел
вземан
е
на
разумн
и
и
информира
ни
решен
ия,
както
и
създав
ане
на
услови
я з
а
открита
и
констру
ктивна
ангажира
ност в
цялата
о
рганиза
ция;
п
р
и
л
а
г
а
н
е
н
а
п
о
д
х
о
д
я
щ
и
с
т
и
м
у
л
и
,
к
о
и
т
о
д
а
допри
насят за
надеждното
и
е
фектив
но
управление,
както
и
да не
стимулират
поемането
на
риск, надвишаващ
приемливото
за
Банката ниво
.
РАМКА ЗА
УПРАВЛЕН
ИЕ НА РИСКО
ВЕТЕ
Рамката
за
управление
на
рисковете
в
Първа
инвестиционна
банка
включ
ва
автоматизирани
системи,
писмен
и
полити
ки,
правила
и
процед
ури,
механ
изми
за
идентиф
икация,
измерван
е,
набл
юдени
е
и
ко
нтро
л
на
рис
ков
ете,
както
и
мерки
за
тяхното
редуциран
е.
Ос
новн
ите
принципи,
залегнали
в
нея,
са:
обективност
;
двоен
к
онтро
л
при всяка
опе
р
аци
я
;
ц
ент
р
ал
из
ир
ано
управление
;
разпределение
на
о
тговорности
те
;
независим
о
ст;
ясно
дефинирани
нива
на
компетентност
и
правомощия
;
адек
ватност
на
вътрешнобанковите
изисквания
съобразно
ес
те
ст
во
то
и
обе
ма
н
а
дей
но
ст
та,
ефективни
механизми
з
а
вътрешен
одит
и
контр
ол
.
Банката
отговаря
на
изискванията
на
дей
стващото
законодателство
спрямо
кредитните
и
нституции
за
изготвяне
и
поддържане
на
актуални
планове
з
а
възстановяване
при
потенциално
възникване
н
а
ф
и
н
а
н
с
о
в
и
з
а
т
р
у
д
н
е
н
и
я
и
з
а
н
е
п
р
е
к
ъ
с
в
а
е
м
о
с
т
н
а
п
р
о
ц
е
с
и
т
е
и
д
е
й
н
о
с
т
т
а
,
вкл.
относно
възстановяване на всички критични функ
ции и ресурси.
ЛИНИИ НА ЗАЩИТ
А
Рамката
за
управ
л
ение
на
рисковете
в
Първа
и
нвестици
онна
банка
е
с
труктури
рана
съобразн
о
принципа
и м
одела
за тр
ите
линии на
защита,
който
е
в
съотве
т
ствие
с
прин
ципите
на
Базелския
комитет за банков надзор за корпоративно управ
ление в банките
:
Първа
ли
ния
на защита
–
бизн
ес зв
е
ната,
които
поемат
риска
и
са
отговорни
да г
о
управляват,
включително
чрез
идентифициране,
оценяване,
докладване
съобразно
действащите в Банката лими
ти
, процедури
и контроли;
В
тора
линия
на
защита
–
функци
ите
по
Управ
лен
ие
на
рис
ка
и
Съотв
етстви
е,
коит
о
са
независими
от
първата
линия
на
защита.
Функцията
по
управление
на
риска
извършва
наблюдение,
о
ценка и д
окладване на р
и
сковете, а
функцията Съответст
вие
–
наблюд
ава
и
конт
ролира
поддържането
на
вътрешната
нормативна
уредба
в
съответствие
с
приложим
ите регулат
ивни р
азпоред
би и
стандар
ти;
Тр
ета
линия
на
защита
–
вътрешният
одит
,
който
е
независим
о
т
първата
и
от
вторат
а
линия
на
защита
осигурява
независим
преглед
на
качеството
и
ефективността
на
управлението
на
риска,
на
би
знес
про
цесите
и
банковата
дейност,
както
и
на
бизнес
планиране
то, на вътреш
ните
политики и пр
оцедури.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
46
/
150
П
олит
ики
т
е
на
Банката
за
вътрешно управление,
к
а
саещ
и
рамката
за вътре
шен
контрол
и
независ
имите ф
ункции
по
управлен
ие на
риска
,
съответств
ие и
вътр
ешен
одит
са в
съответствие
с
приложим
ите
изисквания
в
тази
област,
вкл.
Наредба
№
1
0
на
БНБ
за
о
рганизацията,
у
п
р
а
в
л
е
н
и
е
т
о
и
в
ъ
т
р
е
ш
н
и
я
к
о
н
т
р
о
л
в
б
а
н
к
и
т
е
,
Н
а
р
е
д
б
а
№
7
н
а
Б
Н
Б
з
а
о
р
г
а
н
и
з
а
ц
и
я
т
а
и
управл
ение
то
на
рисков
ете
в
бан
ките
,
На
сок
и
те
на
ЕБО
относно
вътре
шното
управлен
ие
съгл
асно
Ди
рект
ива
2
013/3
6/Е
С
(
EBA/G
L/2021/05
)
и
Н
асо
ки
на
ЕБ
О
относ
но
п
олити
ките
и
процедурите, свързани
с управление
на
нормативното съответствие,
и ролята
и
о
тго
ворн
остите
на
с
л
у
жи
т
е
ля
,
от
г
о
во
р
е
н
за
но
р
м
а
т
ив
н
от
о
с
ъо
т
в
е
тс
т
ви
е
в
ъ
в в
р
ъз
к
а
с
БИ
П/
БФТ
, с
ъ
г
л
ас
н
о
чл
е
н
8
и
глава V
I от Дир
ект
ива (ЕС)
2015/849
(EBA
/GL/2022
/05)
.
СТРУКТУ
РА И
ВЪТ
РЕШНА
ОРГАНИЗАЦИЯ
Първа
инвестиционна
банка
има
развита
фун
кция
по
управле
ние
и
контр
ол
на
риска,
която
е
о
рганизирана
с
ъгласно
м
еждунаро
дн
о
признати
те
добри
практики
и
стандарт
и
п
о
д
ръководството
на
Главен
директор
Риск
(член
на
Управителния
с
ъвет
на
Банката),
с
подхо
дящ
профес
ионален
опит
и
квалиф
икация
и
директн
а
отчетнос
т
към
Ком
итет
а
з
а
р
и
с
к
а
к
ъ
м
Надз
орн
ия
съвет
.
Главният
директор
Риск
организира
цялостната
рамка
за
управление
на
риска
в
Банката,
като
р
ъ
к
о
в
о
д
и
п
р
о
ц
е
с
а
п
о
п
р
и
л
а
г
а
н
е
т
о
й
,
к
о
о
р
д
и
н
и
р
а
д
е
й
н
о
с
т
и
т
е
н
а
р
и
с
к
к
о
м
и
т
е
т
и
т
е
н
а
Б
а
н
к
а
т
а
,
к
о
н
т
р
о
л
и
р
а
к
р
е
д
и
т
н
и
я
п
р
о
ц
е
с
в
н
е
г
о
в
а
т
а
ц
я
л
о
с
т
,
в
к
л
.
п
р
о
ц
е
с
а
п
о
с
ъ
б
и
р
а
н
е
н
а
п
р
о
блемни
експоз
иции.
Той о
безпеча
ва ефективнот
о наблюдение,
измерване,
контролиран
е и докладван
е
на всич
к
и видов
е риск, на
които е изл
о
жена Бан
к
ат
а.
В
Първа
и
нвестиционна
банка
е
развит
а
и
функция
та
Съответствие,
чиято
о
сновна
цел
е
да
идент
ифицир
а, оценява,
осъществ
ява мониторинг и до
кладва относно риск
а от несъответств
ие.
Функц
ията
осиг
урява
съответс
твието
на
дейн
остта
с
регула
то
рн
ите
изис
квания
и
призна
ти
стандарти
и
подпомага Управителния
съвет и
висшия
ръководен
персонал
при
управлението
и
контр
ола на то
зи
риск.
Фун
кцията
е
ор
ганизирана
п
од
ръко
водството
на
Г
лавен
ди
ректор
Съотв
етствие
и
субор
динаци
я
към
Г
лавния
и
зпълните
лен
дире
ктор,
с
регул
ярна
отчетн
ост
към
Комитета
за
риска
и/ил
и
Надзор
ния
съвет
.
Главн
ият
изпълните
ле
н
ди
ректор
(чле
н
на
Управителния
съве
т
на
Банкат
а
)
о
с
игурява
ор
ганизацията
по
прилагането
на
ф
ункци
ята
Съотв
етствие в
Банката,
както и
интегрирането й
в у
твърдената рамка
за
управлени
е
на
риска в
цялата
банка
,
за
всички
бизнес
звена
и
на
всички
нива.
През
2
023
г.
е
назначен
н
ов
Г
лав
е
н
директ
ор
Съотв
етствие
,
койт
о
ръковод
и
и
ко
ординира
функци
ята
Съ
ответств
ие
на
и
н
д
и
в
и
д
у
а
л
н
о
и
г
р
у
п
ов
о
н
и
в
о,
ка
к
т
о
и
д
о
кл
а
д
в
а
н
а
У
С
,
Н
С
и
К
о
мит
ета
за
риска
з
а
риско
вете
от
несъо
тветствие
и цялос
тна
та оцен
ка на р
иска от н
есъотве
тстви
е
.
Първа
инвес
тиц
ионна
банка
по
ддържа
информацио
нн
и
с
ист
ем
и
,
ко
и
т
о
дава
т
възможнос
т
за
адекватно
измерване
и
управление
на
ри
сковете
посре
дств
ом
използването
на
вът
р
еш
но
рейтинго
ви
модели
за
о
ценка
н
а
качес
твото
на
длъжни
ка,
при
съждане
на
креди
тен
рейтин
г
на
експозиция
та
и
получаване
на
количествена
оценка
на
риска.
Инфо
рмационн
ите
систем
и
осигур
ява
т
поддържан
ето
на
база
данни и
тяхното
последващо о
бработване за
целите
на
у
п
ра
в
ле
н
и
ет
о
н
а р
и
ск
о
ве
т
е
, в
к
л
юч
и
те
л
но
з
а
и
зг
от
в
я
н
ет
о
н
а р
ег
у
л
я
рн
и
от
че
т
и
,
не
о
б
хо
д
и
ми
з
а
следене
на рис
к
овия профил на Банката.
КОЛЕКТИВНИ ОРГАНИ ЗА УПРАВ
ЛЕНИЕ НА РИСКА
Цялос
тният
пр
оцес
по
упр
авление
на
р
исковете
се
осъществ
ява
под
ръководс
тво
то
на
Управителния
съвет
на Първа
инвестиционна
банка. Над
зорният съв
ет упражнява
контрол върх
у
дейност
ите
на
Управ
ителн
ия
съ
вет
по
у
правление
на
риск
овете,
л
иквидно
стта
и
аде
кватността
на капитала
пряко и/или чрез
Комитета за риска,
функциониращ
като помощен
о
рган към
Надзорния съвет в съответствие с действащи
те вътрешнобанкови правила и
процедури.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
47
/
150
Комитетът
за
риска
съветва
Надзорния
съвет
и
Управителния
съвет
във
връзка
с
цялостната
т
е
к
у
щ
а
и
б
ъ
д
ещ
а
с
т
р
а
т
е
ги
я
п
о
от
н
о
ш
е
ни
е
н
а
с
п
а
з
в
ан
е
н
а п
о
л
ит
и
к
а
т
а з
а р
и
с
к
и
р
и
с
к
о
в
и
т
е
л
и
м
и
т
и
,
склонността
към
поемане
на
ри
ск
и
относно
ко
нтрола
върху
изпълнението
й
от
висшия
ръководе
н
п
ерсонал. Пр
е
з
годината
няма
промени
в
състава
на
Ко
мит
ет
а
з
а риск
а
.
Към
31
декемв
ри
202
3
г.
то
й
се
състои
от
трима
душ
и
–
членове
на
Надзорния
съвет
на
Първа
инвестиционна
банка
АД.
Председател на
Комитета
за
риска
е
г
-
н
Ю
р
к
и
К
о
с
к
е
л
о
,
н
е
з
ави
сим член
на Над
зорния съв
ет
.
За
подпомагане
де
й
ността
на
Управителния
съвет
по
управлен
ие
на
разл
и
чните
видове
риск,
в
Централата
на
Първа
инвестиционна
банка
функционират
колективни
ор
г
ани
:
Кр
едит
ен
съв
ет,
Съвет
по
у
правление
на
активите,
пасивите
и
ликвидността
(
АЛКО
),
Комит
ет
по
престр
уктуриран
е
и
Коми
тет
по
оп
ер
ацио
не
н
ри
ск
,
които
работя
т
съобразн
о
писмено
определен
и структура,
о
бхват на
дейности
и функции.
Кредитният
с
ъвет
подпомага
управлението
на
поемания
от Банка
та
кредитен рис
к
,
като
се
произнася
по
кредитни
сдел
ки
съ
о
бр
а
зн
о
п
ре
до
с
т
а
в
е
ни
те
м
у
ни
ва
н
а
к
о
мп
ет
е
н
т
но
с
т
, в
т
.ч.
както
по
отношение
на
предложения
о
т
оперативните
звена
в
централното
управление,
така
и
от
клоновете
на
Банката
в
страната
и
чужбина
.
През
годината
няма
промени
в
състава
на
К
р
едитния
съвет.
Пре
дс
едател
на
Кредитния
съвет
е
главния
т
директор
Ри
ск,
като
ост
аналите
членове
включват
главния
директор
Корпоративно
банкиране,
директорът
и
член
на
У
С
относно
„
Банкиране
на
малки предприятия
“
,
както
и
директорът
на дирекци
я
„Упр
авление
на
кред
ит
ния
риск,
монито
рин
г и
про
визир
ане”
.
Съвет
ът
по
управление
на
акт
ивите,
пасивите
и
ликвидността
(
А
ЛКО
)
е
специал
изира
н
колективен орган,
който консултира У
правите
лния съвет
по
въпроси,
свърза
ни
с
провежданет
о
на п
оли
тик
ата
по у
пра
влени
е н
а акт
иви
те и
па
сивит
е, и
по
д
държането на аде
к
ватна ликвидност
на
Банката. То
й
извършва си
стемен
анализ н
а ли
х
вената
структура на
активите
и
пасивите
,
падежнат
а стълбица
и ликвидните
показатели с оглед в
ъзможно ранно преду
преждение и
предпр
иемане
на
действ
ия
за
оптимизиран
ето
им
.
През
годината
няма
промени
в
състава
на
АЛКО.
Председател на
АЛКО
е
Главни
я
т
изпълн
ите
лен
дирек
то
р
, а
останалите член
о
ве
включват
Г
лавния финанс
ов
директор и
директо
рите на
дирекци
и „Трежър
и”, „Анали
з и к
онтрол
на
ри
ск
а“
,
„Банкир
ане на
дребно”
и „
Б
ан
ки
ране
на големи пре
дприятия
“.
Комитет
ът
по
преструкту
риране
е
специал
изира
н
в
ътр
ешно
бан
ков
орг
ан,
отгов
орен
за
наблюдение,
оценка,
к
ласифиц
и
ране,
обе
зценка
и
провизиран
е
на
рисковите
експозици
и
и
ангажименти.
Той дава
и
мотивиран
и писм
ени пре
дложения
до УС,
съответно
взема
решения
за
преструктуриране
на
експозиции с
ъгласно
действащите
нива
на
компетентност
в
Банката.
П
рез
годината
няма
про
мени
в
състав
а
на Комите
та
по
престр
уктуриран
е.
Предс
едател
на Комитета
по
пре
структурира
не
е
Главния
т
изпълни
телен
директор
,
а
о
станалите
членове
включват
Гла
вния
дире
кто
р
Рис
к,
ди
ректо
рите
на
дир
екции
„Пр
облемни
актив
и“,
„Интензивно
управлен
ие на кредит
и“
и п
редстави
тел от дир
екция
„
Правна”
.
Комитетът
по
операционен
рис
к
е
консултативен
орган
към
Управителния
съвет,
създаден
да
спомага
за
адекватното
управление
на
операционния
риск,
като
наблю
дава
и
анализира
настъпили
т
е
операционни
събития.
Комитетъ
т
предлага
мерки
з
а
минимизиране
на
операци
о
нните р
искове, как
то и мерки за
превенция. П
рез година
т
а няма
промени
в състава н
а
Ком
итет
а п
о о
пе
рацио
нен
ри
ск.
Председа
телят
на
К
омитета по опера
ционен риск е дир
екторът
на
дирекция
„Анализ
и кон
трол на
риска
“, а
останалите ч
ленове в
ключват
директорите
на
дирекц
ии
„
К
артови
разплащания
”,
„Съотв
етствие
–
рег
улации
и
стандарти”,
„
Счетоводство”,
„
Информационни технологии
”
и
„Клонова мрежа”
.
Освен
колективните
органи
за
управл
е
ние
в
П
ърва
инвес
т
иционна
банка
функци
ята
п
о
у
правление
на
риска
се
изпълн
ява
от
д
ирекц
ии
„Анализ
и
контрол
на
риска“
,
„Управление
на
кредитн
ия
р
иск,
мониторинг
и
провиз
иране“
и
специал
изирано
зв
ено
„У
правление
на
стр
атег
ически
я
риск“
(направление
Управление
на
риска
)
,
к
акто
и
фун
кцията
Съотв
етстви
е
–
о
т
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
48
/
150
дирекц
ии
„Съот
ветст
вие
–
регулации
и
с
т
андарти“
и
„Съ
отве
тствие
–
превен
ция
срещу
изпир
ането на
пари и фина
нсирането
на теро
ризма
“
(направление Съответствие
),
коит
о
с
а
независ
ими (отд
елени от биз
неса) с
труктурни зв
ена в организа
ционната стр
уктура на
Банката.
Дирекц
ия
„Анализ
и
контр
ол
на
рис
ка“
изпълняв
а
функции
по
идентиф
ициране,
измерване
и
контр
олира
не
на
основните
видове
риск
,
пр
исъ
щи
за
дейнос
тта
на
Банката
.
Ди
рекц
ията
наблюдава
определеното
ниво
на
ск
лонност
към
риск
и
толеранс
на
риска,
отгова
р
я
за
въвеждане
на
но
вите
изисквания,
свързани
с
оценката
на
рисковете
и
к
апиталовата
адекватност,
както и оказва съдей
ствие на останалит
е
структ
урни звена при осъщ
ествяване на функци
ите им
във връзка с управлението
и к
онтрола
н
а рисковет
е.
Дирекци
я
„Управ
ление
на
кр
едитн
ия
риск,
мониторинг
и
провизиран
е“
изпъ
лнява
функции
по
управл
ение
и
монит
оринг
на
кредитн
ия
рис
к,
как
то
и
втор
и
контрол
по
риск
ови
експози
ции
съобра
зно д
ействащ
ите
нива
на к
омпетен
тност
по
креди
тни
сделки.
Дирекц
ията
управ
лява
про
цес
а
по к
атегориза
ция на кред
итните експо
зиции, вкл
.
оценка
та на потенциални загуби.
Специа
лизира
но
звено
„Управл
ение
на
стратегич
еския
риск
“
има
за
цел
да
идентифиц
ира
и
оценяв
а
стра
тегиче
ския
риск,
вкл.
основ
ните
рис
кове
по
стратег
ичес
ките
проект
и
на
Банката
,
както
и да
анализира реалистичността
на
допусканията, залегнали в
стратегиите на
Банката във
връзка с промени във външната среда и пазар
и
те, на които тя оперира.
Дире
кция
„
Съотв
етст
вие
–
регулации
и
стандарти“
о
съществява
дейностите
по
установяване,
оценка
и
управление
на
риска
от
несъответствие,
осигурява
адекв
ат
на
и
з
ако
но
съо
б
ра
зна
вът
р
еш
но
нормативна
баз
а
в
структурата
на
Банката,
следи
за
съответствие
на
предлаганите
от
Банката
продукти
и
услуги
с
действаща
та
нормативна
у
редба.
Тя
у
правлява
също
и
анализир
а
удовл
етворенос
тта
на клиентит
е
на
Банка
та
във
вр
ъзка с
постъ
пили
жалби
от
клиен
ти.
К
ъ
м
не
я
функцио
нира
и
звено
„
Съотв
етствие
–
инвестиц
ионни
услуги
и
дейности
“
,
кое
то
осъществява
текущ контрол за изпълнение на но
рмативните изисквания по отношение на дейно
ст
та
на
Бан
ката
ка
то
инве
стицион
ен
поср
едн
ик
и
отн
осно
паза
рните
з
лоупот
реби
с
фи
нанс
ови
инструменти
,
какт
о
и
Д
лъ
жностно
то
лице
по
защита на
данните
,
кое
то
о
тг
ова
ря
з
а
о
сигу
рява
не
на
законосъобразното
обработване
на
лични
данни
в
структурата
на
Банката
–
за
повече
информация
виж раздел „
Защита н
а лични данни
“.
Дирекц
ия
„Съответс
твие
–
п
ревенция
срещу
и
зпирането
на
пари
и
фина
нсирането
на
теро
ризма
”
изпълнява
дейностите
на
Банката,
свързани
с
превенцията
срещу
изпирането
на
пари
и
финансирането
на тер
о
ризма,
като сп
ец
иализирана
служба
по чл.
106
о
т Закона за мерките
срещу
изпира
нето
на
пар
и
(ЗМИ
П)
,
вкл.
но
рмативното
съответствие
във
връзка
с
тази
дейност
съгласно
„
Насок
и
те
н
а
ЕБО
относно политикит
е и
процедурите, свързан
и
с
управление
на
норма
тивно
то
съотв
етствие
,
и
ролята
и
отго
ворнос
тите
на
служи
теля,
отгов
орен
за
нормативното съответствие
във
връзка
с
БИП/БФТ, съгласно
член
8
и
глава
VI
от
Директива
(ЕС)
2015/
849
“
(EBA/G
L/2022/
05)
и
Наредба
№
10
на
БНБ
за
о
рганизацията,
у
пр
авл
ениет
о
и
вътреш
ния кон
трол в
банките
,
как
то
и
осъществява
контрол
относно прила
гане
на
изис
кван
ията
з
а борба и
превенция на
измамите
.
СИСТЕМА ОТ ЛИМИТ
И
Първа инвестицио
нна банка прилага
система
от
вътр
ешни лимит
и по различн
ите видове
риск
ов
е,
с
ъобр
азени
с
приложими
те
регулатив
ни
изисквани
я
и
стратегията
на
Банка
та
за
управление
на
риска,
вкл.
лимити
по клиенти/контраг
енти,
видове
инс
трументи
и
портфейли
,
отрасли,
пазари
и
др
.
Прилаган
ите
лимити
се
следят
текущ
о,
като
подлеж
ат
на
редовен
преглед
и
актуализ
иране
в
съответст
вие с риск апетита, пазарните
условия и действащат
а нормативна уредба.
За повече информация
отн
осно вътрешните л
имит
и по о
т
делните видове рискове виж
подразделите
относно
кредитен риск
, пазарен
риск, ликвиден
риск,
операционен
риск, какт
о
и Индивидуалн
ите
финансови отчети
за годината, прик
лючваща на 31 дек
ември 20
23
г.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
49
/
150
ПЛАН ЗА ВЪЗ
СТАНОВЯВАНЕ
В изпълнен
ие
на Закон
а за възстан
овяване и престру
ктуриран
е
на кредитни
институц
ии
и
инвестиционни
посредници банките
в с
траната с
а
задълже
ни
да и
зготвят
и
поддържа
т
планове
за възстановяване
при потенциално възн
икване на финансови затруд
нени
я.
През
2
0
2
3
г.
Първа
инвестиционна
банка
актуализи
ра
план
а
си
за
възстановяване
,
вкл
.
индикаторите
за
възстан
овяване,
като
нивата
са
калибрирани
съобразно
регулаторните
изисквания
и
приложими капитало
ви буфери
.
М
ерки
те
за
възстановяван
е
са
актуализирани
при
прилагане
на по
-
консервативно
третиране,
като
са включени
и н
о
ви
т
акива,
отговарящи
на
условията
за
минимално
изискване
за
собствен
капитал
и
приемливи
задъл
жени
я
.
Прил
о
же
н
и
са
завишен
и
ри
скови
парам
етри
при
допуска
нията
за
изготв
янето
на
видове
те
стрес сценар
ии,
вкл.
с
огл
ед
предизвикате
лст
вата
на външн
ите
с
ред
а
и
мак
о
икономич
еск
ите усл
овия
.
П
лан
ът
з
а възстановяване включва
по
дробн
о
разписан процес
на ескалация и
вземане на
решени
я,
както
и
звена
та
и
ор
га
ни
те
в
Ба
нк
ата,
о
тго
во
рн
и
з
а
не
го
во
то
ак
туа
ли
зи
ра
не
и
прилагане.
В
н
его
с
а
з
аложени
количествени
и
качествени
и
нди
кат
о
ри
за
ранно
предуп
реждение
и
възстановяване
,
вкл
ючващи
ш
ирок
н
або
р
от
показатели
за
капитал
и
приемлив
и
задъ
лжения
,
ликвидност,
рентаб
илност,
качество
на
активите,
пазарно
-
базирани
и
макро
иконом
ически
индикатор
и
,
п
ри
настъпването
на
к
оито
сле
два
да
започне
поетапен
процес, включващ анализ за установяване на най
-
добрия начин за преодоляване на кризисната
с
и
т
у
ац
и
я
и в
з
е
ма
н
е
на
р
е
ш
е
ни
е з
а
задей
ств
а
не
на
съответн
и
те
мерки
съ
образно
процедурите
за
докладван
е и ескалация
.
За целите на
плана са идентифиц
ирани
основн
ите
бизнес линии и о
бособен
и
критичн
ит
е
функц
ии
на
Банката
,
необходими
за
безпроблемнот
о
функци
о
ниране.
Съгл
асно
пр
иложимит
е
изисквания,
с
цел
определяне
на
диапазона
от
хипоте
тични
събития,
са
о
б
осо
б
ени
раз
л
ич
ни
стрес
с
ценар
ии
относн
о
идиосин
кратичен
,
системен
и
ко
мбиниран
шок
,
с
р
е
щ
у
к
о
и
т
о
с
а
идентифицирани
е
фективни
мерки
за
възстановяване
и
в
л
и
я
н
и
е
т
о
,
к
о
е
т
о
б
и
х
а
и
м
а
л
и
в
ъ
р
х
у
осигуряване на финансовата и оперативна
та
непрекъсваемос
т
.
Във
връзка
с
прилагането
на
плана
в
Първа
инвестиционна
банка
е
структуриран
ефективен
процес
за
комуникация
и
оповестяване,
включващ
вътрешна
(към
вът
решнобанков
и
органи
и
служи
тели) и външна
комуника
ция (към надзор
ни органи, акционе
ри и инвестит
ори, клиенти и
контраг
енти,
и
други
за
интересовани
страни),
както
и
мерки
за
уп
равлението
на
потенциално
негативн
и пазар
ни реа
кции.
ПРОЦЕС П
О ПЛАНИРАНЕ
П
РИ
ПРЕ
СТРУКТ
УРИРАНЕ
В изпълнен
ие
на Закон
а за възстан
овяване и престру
ктуриран
е
на кредитни
институц
ии
и
инв
ести
цион
ни
посре
дниц
и
б
анкит
е
в
с
т
ра
нат
а
са
за
дъ
лже
ни
да
съд
ейс
т
ват
на
о
рг
ан
а
за
преструктуриране с оглед о
перативна подготовка и осигуряване на възможност за реализиране
на потен
циално престр
уктуриране на
институция
т
а в сл
учай на
под
обна
ситу
ация.
Във връзка
с това
през 202
3
г
. Първа
инвестиционна бан
ка
фина
лизира
разработването н
а
вътрешен
Оп
ера
ти
вен
прото
ко
л
(
bail
-
in
playbook
),
който
документира
оперативни
я
процес,
свързан
с
потенциално
прилагане
на
инструмента
за
споделяне
на
загуби,
вкл.
оперативните
стъпки,
свързани
с
ме
х
анизм
ите
за
обезценяване
и
преобразуване
на
инструменти
и
задължени
я
,
какт
о
и
вът
ре
шн
и
те
и
външните
ас
пек
ти
за
прилагане
и
опе
рацио
нал
изир
ане
на
инструмен
т
а за
споделяне на за
губи
.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
50
/
150
КРЕД
ИТЕН Р
ИСК
Кредитен
риск
е
рис
к
ът,
възникващ
от
невъзможността
на
длъж
ник
а
да
изпълни
изисквани
ята
п
о
д
о
г
о
в
о
р
с
Б
а
н
к
а
т
а
и
л
и
н
е
в
ъ
з
м
о
ж
н
о
с
т
т
а
д
а
д
е
й
с
т
в
а
в
с
ъ
о
т
в
е
т
с
т
в
и
е
с
д
о
г
о
в
о
р
е
н
и
т
е
у
с
л
о
в
и
я
.
Видов
е
кред
итен
риск
са
кон
центраци
онен
риск,
оста
тъчен
риск,
риск
от
разсейван
е,
риск
от
контр
аген
та, сетъ
лмен
т риск.
Кр
едитн
ият р
иск
е
основен източник
на риск за банковата де
йност
и
неговот
о
ефективно
оценяван
е
и
управление
са
определящи
за
дъл
госрочния
успех
на
кредитн
ите инсти
туции.
Първа
инвестиционна
банка
управлява
кредитния
риск
чрез
прилагането
на
вътрешни
лимити
по
експозиции
,
по
клиенти/контраг
енти,
видов
е
инструмен
т
и,
отрасли,
пазари,
чрез
писмени
правила
и
разпоредби,
чрез
вътрешнорей
тингови
т
е
и
скоринг
модели,
както
и
посредством
процедур
ните
изискван
ия при отп
ускане и упра
вление на е
к
спозици
ите (админис
триране).
Вътрешнобанко
ви
те
разпор
едби
отн
осно
кредитн
ия
риск
са
струк
турирани
съобраз
но
бизне
с
мо
де
ла
и
организация на
дейн
остта, ка
кто и в
с
ъответств
ие с
регулат
орните
изискв
ания и
приз
нати
те
стандарти
за
банкова
практика
,
к
а
то
включва
т
вътреш
ни
правила
за
к
редитиран
е
и
за упр
авление на
проблемни експозици
и, правила
за
клас
ифициране,
обезц
енка и
провизиране
н
а
е
к
с
п
о
з
и
ц
и
и
,
н
и
в
а
н
а
к
о
м
п
е
т
е
н
т
н
о
с
т
п
р
и
в
ъ
з
н
и
к
в
а
н
е
н
а
к
р
е
д
и
т
н
и
е
к
с
п
о
з
и
ц
и
и
,
к
а
к
т
о
и
методика
за изготвяне
т
о н
а кредитн
и анализ
и и вътрешн
и кредитни
рейтин
ги (скоринг м
одели)
п
о
о
т
н
о
ш
е
н
и
е
н
а
п
л
а
т
е
ж
о
с
п
о
с
о
б
н
о
с
т
т
а
н
а
к
л
и
е
н
т
и
т
е
.
В
ъ
т
р
е
ш
н
и
т
е
п
р
а
в
и
л
а
и
п
р
о
ц
е
д
у
р
и
с
е
актуализират
регулярно с
цел
констатиране,
анализиране
и
минимизиране на
потенциалните
и
съществува
щите рискове.
Прила
ганите лимит
и по експ
озиции с
кредитен рис
к се следят
текущо
и в съотв
етствие с пазар
ните услов
ия и нормативн
ата уредба.
КРЕДИТЕ
Н ПРО
ЦЕС
Кредитния
т
процес
в
Първа
инвестиционна
банка
е
автоматизиран
чрез
BPM
(Business
P
roc
ess
M
anagement
)
система,
разработена
върху
платформата
IBM
Business
Automation
Workflow
,
която
е
интегрирана
към
основната
информационна
система
на
Банката,
с
включени
контрол
ни
механизми и нива на к
омпе
тентност при разглеждане
и
одобрение
на
кредитните
сделки.
Одобре
ните с
делки
се
админи
стрират
цент
рализирано
в
дирекция
„
Кредитна
админи
страция“
,
съответн
о
при пр
илагането
на при
нци
па „
на
чет
ирит
е о
чи“
.
В
Ба
нк
ат
а
е
вне
др
ен
а
и
фу
нк
ци
они
р
а
усъвършенствана
система
BPM
(
Business
Process
Manageme
nt
)
з
а о
б
р
аб
о
т
к
а
на
и
с
ка
н
и
я з
а
к
р
ед
и
т
ни
п
р
о
ду
к
т
и
за
ф
и
зи
ч
е
ск
и
л
и
ц
а
и з
а
ю
р
и
д
ич
е
с
ки
ли
ца.
Систе
ма
т
а
обхв
аща
дейно
сти
те
по
прием
ане
на
иск
ане
,
изго
твя
не
на
стано
ви
ще,
одобр
яване
и
отпускане
н
а н
ови
кредитн
и пр
одукти,
както
и
предог
ова
ряне
на
условия
по
съществува
щи
такива,
с
и
мп
ле
м
ент
и
ра
ни
в
нея
прило
жимит
е
лимити
и
нива
на
компетентност
при
отпуск
ане/
предоговар
яне
на
отделни
те
видове
кредит
н
и
експ
озиции.
Чрез
авто
матизирането
на
креди
тния
процес
се
цели
повишаване
качеството
на
клиентско
о
бслужване
, ка
кто
и намаляване на
времето за
обработка на
искания за кр
едит
.
През
2
02
3
г
.
са
н
ап
ра
вени
про
м
ени
в
прави
лата
за
кредитиране
и
нивата
на
компетентност
за
одоб
рение
п
о
кредитни
сделк
и,
о
сновно
с
цел
оптимизиране
на
вътрешните
процеси
по
вземане
на
решения
и
актуа
лност спрямо структур
ните
зве
на
и
автоматизираните
системи
за
о
браб
отка
на
креди
тни
сделки
в Банката
,
както и пр
ецизиране на
изисквания,
касаещи задбалансови
ангажименти.
През
годината с
а и
звъ
ршени
и пром
ени в
ъв
въ
трешните
правила
за
пр
едостав
яне
н
а
к
р
ед
и
т
и
за
н
е
дв
и
ж
и
ми и
мо
т
и
на
ф
и
з
и
че
ск
и
л
и
ц
а с
ъ
г
ла
с
н
о
З
ак
о
н
а з
а
к
р
е
ди
т
и
те
за недв
иж
ими
имоти
на
потребит
ели
,
вкл.
вътрешн
ите
процес
и
за
работа
с
кредитн
и
посред
ници,
както
и
актуализ
ирана м
етодика за о
ценка на кред
итоспо
собността за
физически л
ица
.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
51
/
150
По
отношен
ие
на
бизнес
звената,
ангажирани
в
кредитна
та
дейност
д
ейността
е
ор
ганизирана
с
ъо
бр
аз
но
прила
ганата
от
Банка
та
сегм
ента
ция
на
клиен
тите,
съответств
аща
с
евро
пейс
ките
изисквания
за
дефиниране
и
о
пределяне
на
микро
,
малки
и
ср
едни
предприят
ия,
трансп
онирани
чрез За
кона за малки
те и среднит
е предприяти
я
.
За
всеки
кредитен
пр
о
ду
к
т
с
е п
рила
гат
ценов
и
условия,
т
ака,
че доходн
о
стта,
гене
рирана
от
него
да
покрива
разходите
за
използвания
финансов
ре
сурс,
поетия
риск/очаквана
загуба
по
кредит
ния
продук
т
, а
дмини
стратив
ните
разхо
ди
,
както
и
и
зискваната
но
рма на
възвращае
мост
на
капитал
а,
з
аделен
за
съотве
тния
проду
кт
, в
кл. и
зискванията
за
собствен
капитал
и
приемлив
и
задължени
я (
MREL
).
Първа
инвестиционна
б
анка
по
ддържа
си
стеми
з
а
текущ
ото
а
дминистриране
и
наблюдение
на
различн
ите
портфейл
и
и
експозиц
ии
към
кредитен
риск,
вкл
ю
чително
с
це
л
установяване
и
упр
авл
ени
е на
екс
пози
ции
те
в неи
зп
ълне
ние и
из
върш
ван
е на
аде
кв
атни
коре
кци
и з
а к
реди
тен
риск
на
стойността.
Отчитайки
влиян
ието
на
и
кономическия
цикъл
Fibank
управлява
експоз
ициите
в
неизпълнение
с
о
глед
тяхното
навременно д
иагностиц
иране
и
предприем
ане
на
мерки,
съ
ответства
щи
на
възможн
ости
те
на
клие
нтите
и на
п
олити
ката
на
Банката
отн
осно
поемането
на
риск.
М
о
н
и
т
о
р
и
н
г
о
в
а
т
а
с
и
с
т
е
м
а
и
в
ъ
т
р
е
ш
н
и
т
е
п
р
а
в
и
л
а
и
п
р
о
ц
е
д
у
р
и
з
а
мон
ито
ринг
на
к
редит
нит
е
експо
зиции
са
обект
н
а
регулярен
преглед
и
а
ктуализация
,
както
и
процесите
за
преглед
на
индивид
уално
значими
креди
тни
експозиции,
вкл.
флаговете
и
индикат
орите
за
ранно
пре
дупрежде
ние
за
наличие
на
вероятност от
забава/просрочие и
разпознаване на вероятността от неп
л
ащане
.
В
Банката
фун
к
цио
ни
ра
дирекция
„Интен
зивно
управл
ение
на
кредити“,
която
у
пр
ав
лява
експозиц
иите
на
клиенти
прехвърл
ени
от
бизне
с
звената,
по
които
има
отчетен
повишен
кредитен
риск
с
прямо
п
ървоначалния
момент
на
отпускане,
ка
кто
и
от
звенот
о
за
пробл
емн
и
активи
–
пр
и
на
личие
на
и
ндикатори
за
о
здравяване
на
експозицията
и
на
о
бективна
възможност
за
бъдещо
редовно
об
служване
.
Процесите
са
систематизирани
съобразно
вътрешн
и прав
ила
за
трансфер
на
кре
дитни
те
ек
спо
зиц
ии
в
о
тдел
ните
ф
ази
о
т жизн
ения цикъ
л
на кредита
,
ко
ит
о с
а
пре
цизирани през годината,
с
цел
оптим
изиране
на процеса
за
физич
ески
лица и бизне
с клиенти
.
АНАЛИЗ И ОД
ОБРЕНИЕ
ПРЕСТРУКТУРИР
АНЕ И
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
МОНИТОРИНГ
И
УПРАВЛЕНИЕ
КРЕД
ИТНО КАЧЕСТВО
Регу
лярен
монит
орин
г
Прест
рукт
уриране
и
оздравяване
Бизне
с и к
ред
итен а
на
лиз
Одоб
рение
съгласно
нива на к
омпетент
ност
Сключване
на договор
и
усвоя
ване
Редовен
клиент
Клиент в
неизпълне
ние
Пов
ише
н
риск
Интензивно
управление
Възстановяване на
вземания
ЖИЗНЕН
Ц
ИКЪЛ
НА К
РЕДИ
ТА
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
52
/
150
МОДЕЛИ
ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КРЕДИТ
НИЯ
РИСК
Първа
инвестиционна
банка
прилага
вътрешни модели
за
кре
дитен
риск
за
оценяване на
веро
ятност
та
от
неизпъл
нение
(PD
–
probability o
f
default),
заг
уба
при
неизп
ълнение
(LGD
–
l
oss
given
default)
и
EAD
(Еxpo
sure
at
default)
,
коет
о
п
рави
в
ъзможно
опре
делянето
на
рисковопрет
е
глена
възвр
ъщаемост.
Всичк
и екс
по
зиции
с кред
итен
рис
к се
контр
олират
текущо.
Рамката,
дефинирана
съгласно
базелските
стандарти,
о
пределя
минималните
регулаторни
капиталови изисквания за покриване
на финансовите рискове. В
допълнение към регулаторния
капитал
Първа
инв
естиционна
банка
изчислява
и
икон
омич
ески
ка
питал,
к
ойто
се включва
при
в
ъ
т
р
е
ш
н
о
т
о
и
з
м
е
р
в
а
н
е
и
у
п
р
а
в
л
е
н
и
е
н
а
р
и
с
к
а
.
И
к
о
н
о
м
и
ч
е
с
к
и
я
т
к
а
п
и
т
а
л
с
е
п
о
д
д
ъ
р
ж
а
с
ц
е
л
защита и п
о
криване на
неочаквани загуб
и, произтичащи
от пазарни услови
я или събития.
За пове
че информация относно икономиче
ския капитал виж
под
раздел „
Вътрешен ан
ализ на
адекватн
остта на капитала
“.
Банката
използва
вътр
е
шни
модели
за
кредитна оценка
на
биз
нес
клиенти и
физическ
и
лица
–
клиен
ти
на
банкиране
на
дребно.
Моделите
за
оценка
с
а
базирани
на
количествени
и
качествени
параметри
, като тегла
та на отделн
ите параметр
и са деф
инирани на
базата
на истор
ически
опит.
На
фирмен
ите
клиен
т
и
се присъжда к
редитен рейти
нг
, а за физическите л
ица
–
на база
скор
инг
.
Допълните
лно за
фирм
ените
клиент
и се
изг
отвя
оцен
к
а и на база
поведенче
ски скор
инг модел
.
Оцен
ката
на
кред
итния
р
иск
от
рейти
нгов
ите
мо
де
л
и
се
разг
лежда
и
от
кр
едит
е
н
специалист
/
риск
мениджър
.
Банката
има
разработени
модели
за
оценка
на
проектно
фи
нансиране
(вкл.
относно
проекти,
свързани
с
недвижими
имоти,
индустриални
проект
и
и
финансиране
на
о
тделни
дългот
райни
активи),
които
са
имплементиран
и
в
информационните
системи
на
Банката
.
Моде
лът
вклю
чв
а
количествен
анализ
(на
база
прогнозни
парични
потоци)
и
к
ачествена
оценка
п
о
от
но
ше
ние
управлението
на про
ект
а
и ин
веститор
ите,
паза
рната
среда
и стр
уктуриран
ето на
кре
дита
,
както
и отделна
оценка на
акти
в
ите, обект на финансиране.
Вси
чки
модели
за
оценка
на
риска
се
приема
т
о
т
Управителния
съвет,
внесени
за
разглеждане
след предв
арит
елното им одоб
рение
от Главния ди
ректор Риск
.
В
Банката
има
структуриран
пр
оце
с
з
а
оценка
и
валиди
ране
на
използваните
модели
за
управление
на
риска,
с
ц
ел
гарантира
не
на
тяхнат
а
надежднос
т,
пр
е
цизнос
т
и
еф
екти
вно
прилагане.
Съгла
сно
него
се
и
зго
твя
т
рег
уля
рни
ва
лид
ацио
нни
доклад
и
–
кратки/мон
иторинг
до
к
ла
ди
всяко
трим
есечие
и р
азширени
годишн
и
валид
ационни
доклади,
които
обхващ
ат
какт
о
ко
лич
ест
ве
н
ан
али
з
(
стат
ист
и
ческ
и,
икон
о
метрич
ни и
други
количеств
ени подх
о
ди
),
така и
анализ
на
качествени
те
(нестат
истич
еск
и)
харак
теристики
,
при
спазване
на
приложимите
Експозиции
в
неизпълне
ние
(
EA
D)
Вер
оятн
ост
от
неизпълне
ние
(PD)
Загуб
а
от
неизпълне
ние
(LGD)
Падеж
(
Ma
turity)
Корелационен
факт
ор
(
Co
rrelatio
n)
ОЧАКВ
АНА
ЗАГУБА
(ПРОЦЕНТ)
ОЧАКВ
АНА
ЗАГУБА
(СУМА)
ПАРАМЕТРИ
ЗА ОЦЕН
КА
НА ИКО
НОМИЧЕС
КИЯ
КАПИТАЛ
РИСК ПАРАМЕТРИ
ЗА ОЦЕНКА НА
ОЧАКВАНИ И НЕОЧАК
ВАНИ ЗАГУБИ
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
53
/
150
нормативни изисквания и добри
банков
и практики
в тази област
, с цел
нав
реме
нно
док
ла
два
не
на рез
ултатите
към комп
етентн
ите органи в Банката.
ТЕХНИКИ ЗА РЕДУЦИРАНЕ НА КРЕДИТНИЯ РИСК
Кредитният
риск
се
управлява
и
чрез
приеман
е
на
гаранции
и
обезпечения
по
вид
и
в
разм
е
р,
съгласно действащите регулативни
разпоредби и вътрешни
те правила и изисквани
я на Банката.
Първа
инвестиц
ионна
банка
изисква
обезпечаван
е
на
експози
циите,
вклю
чително
условните
ангаж
именти,
коит
о
са
носи
тели
на
кред
итен
риск.
За
редуц
иране
на
кред
итния
риск
Банка
та
прилага
признати
техн
ики,
процедури
и
правила,
осигур
я
ващи
кредитна
защита,
включителн
о
чре
з
сл
едене
и
кон
троли
ране
на
остатъч
ния
риск.
Обезпеч
ена
защ
ита
се
осигурява
от
ак
тиви
,
к
о
и
т
о с
а
д
о
с
т
а
тъ
ч
н
о
л
и
к
в
и
д
н
и
и
к
ои
т
о
им
а
т
с
р
а
в
н
и
т
е
л
н
о
н
е
п
р
ом
е
н
л
и
в
а
в
ъ
в
в
р
е
м
е
т
о
с
т
о
й
н
о
с
т
,
като Бан
кат
а
п
рилага
вътрешни пи
с
мени
п
равила,
регламентиращи при
еманите обезпечен
ия
по
вид
и
размер
при
спазване
на
нормативните
изисквания
з
а
тях
ното
признаване,
както
и
закон
овит
е
изискван
ия
за
документа
лното
им
оформяне.
За
редуц
иране
на
кредитни
я
риск
Първа
и
нвестиционна
банка
п
рилага
опростения
метод
за
финансово
обезпечение
съгласн
о
изискв
анията н
а Реглам
ент (
ЕС)
№ 57
5/2013.
Първа инвестиционна банка
те
кущо сл
еди отн
осимите
регулац
ии,
както
и
призна
ти
те
ст
андарти
и
д
о
б
р
и
т
е
п
р
а
к
т
и
к
и
в
т
а
з
и
о
б
л
а
с
т
,
с
цел
постоянно
надг
ражда
не
и
развива
не
на
правилата
и
процесите
,
действащи
в
Банката
п
о
отношение
на
приемането,
оценката
и
управлението
на
обезпеч
енията,
вклю
чите
лно
по отношен
ие
на
мето
ди
те
за
оце
нк
а
.
В
п
роц
ес
и
те
по
уп
равле
ние
на
обезпечен
ията
се
прилагат
изисквания
та
за
ротаци
я
на
оценит
ел
ит
е
след
извършването
на
определе
н брой
после
доват
ел
ни оце
нки на
еди
н и същи
акти
в
в
съответствие с
Насоки
те
н
а
Е
БО
относн
о
пр
едостав
янето
и
наблюдението
на
кредити
(EBA/GL/20
20/0
6)
.
През
2023
г.
прави
лата
за
приемане,
оценка
и
управление
на
обезпеченията
са
актуализирани,
вкл.
по
отношение
на
прил
а
ганите
подходи
за
о
ценяване
съгласно
приложимите
стандарти
за
о
ценяване,
както
и
относно пр
оцеса за мон
иторинг на
о
безпеч
енията.
ПРОБЛЕ
МНИ Е
К
С
ПОЗИЦИИ, ПРИДО
БИТИ АКТИВИ
И
СТ
РАТЕГ
ИЯ ЗА
ТЯХНОТО
РЕДУЦИ
РАНЕ
Първа и
нвестиционна банка
има
разр
аботени
вътрешни
п
равила
и
писме
ни
про
цеду
ри
за
управление
на пр
облемн
и кред
итни
експозиции
, които
включват вс
ички
основни действия,
свързани
с
управлениет
о
на
проблемни
кредити,
в
т.ч.
анализ
и
оценка
на
рисковите
експозиц
и
и
,
прест
руктуриране
и
оздра
вяван
е,
принудително
събиране
,
цед
иране
на
вземания
и
отписване
на
проблемни
е
ксп
ози
ции
.
Fib
ank
използва
специализирана
система
за
интегрирано
управление
на
проблемни
активи,
която
включва
всички
етапи
за
мониторинг
и
възстановяване
на
вземания.
Банката
има
структурирани
процеси
и
вътреш
на
организация
относно
управлениет
о
и
реализа
цията на
придоб
ити
като
обезп
ечени
е
акти
ви,
както
и
за
к
он
вер
ти
ра
не
на
д
ъл
г
в
активи/преобразуване
на
дълг
в
дялово
участие.
К
ат
о
помощен
ор
га
н
к
ъм
Управителния
съвет
дей
с
тва
Комиси
я
за
управление
и
продажб
а
на
активи,
която
изпълнява
функции,
свързани
с
управлението, администрирането и реализац
и
ята на придобити активи съобразно действащи
т
е
в Банката нива на компетентност.
Сред
стратегическит
е
при
орите
ти
на
Банката
,
касаещи
рисковия
профи
л
е
редуц
иране
на
портфейла
от
необслужв
ани
експозиции
и
придобит
и
акт
иви
,
като
за
целта
има
разра
ботена
тригоди
шна
С
тра
тегия
за
намал
ение
на
необ
служва
нит
е
експо
зиц
ии
и
придоб
ити
те
акт
иви
и
оперативен
план
за
н
ейното изпъ
лнение,
в
к
оито
са и
денти
фициран
и
ад
ек
ватни на
бизнес
модела
и рис
ковия
профил
мерки/опци
и, съобр
азени с
Насоките
на ЕБ
О за
у
правлени
е на
необс
лужвани
и
престру
ктурирани
експ
озиции
(EBA/G
L/2018/0
6).
През 202
3
г. стр
атег
ия
та
е
актуализиран
а
,
кат
о
част
от
годишн
ия
процес
по
планиране
и
бюджети
ране
в
Банката
,
вкл.
п
о
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
54
/
150
отношение
на
целевите
нива
по
ключови
индикатори
.
З
ал
о
же
ни
те
в
не
я
основни
це
ли
и
приор
итети
вкл
ючват:
р
егулярно
о
тписван
е
на
напълно
обезцен
ени
и
несъбир
аеми
кред
итни
експозиц
ии
и
п
родажба
на
порт
фейли
о
т
нео
бслужвани
е
кспозиции
в
разме
р
и
времеви
хо
ризонт,
съобразн
о динамиката в
търсенето
на пазара и п
редл
агана
та цена;
постигане
на
надеждно
оздравяване
на
кре
дитни
те
екс
пози
ции,
обхващ
ащ
о
це
лия
ж
и
з
н
ен
ц
и
къ
л
на
к
р
ед
и
т
а и
у
съвършенстване
на пр
актиките
и пр
оцесите,
с
цел п
остигане
на по
-
високи нива на оздравяване (recovery
rates);
п
одо
бряване
на
начин
ите
и
методите
за
преструктур
иран
е
на
експозиц
ии,
целящ
и
повишаване на вземани
ята по
нео
бслу
жва
ни ек
спо
зиц
ии;
редуциране
на
рисковия
про
фил
на
кредитния
п
ортфейл
и
прилагане
на
консервативен
подход пр
и оцен
ка на обезпеч
енията
;
намаляване
на
относителното
тегло
на
п
ортфе
йла
от
придоб
ити
актив
и
в
баланса
на
Банката, с
цел осв
обождаване на д
опълнителен
паричен рес
урс и ред
уциране н
а риска
.
През
годината
в
резу
лтат
на
по
сле
до
ват
елн
ите
д
ей
ств
ия
и
мерки
по
повишаване
на
събираемостта, отписване и редуциране на
проблемни
те
к
ред
ити,
необ
служ
вани
те
ек
спо
зиции
намаляват
нет
но
с
18
,9
%
или
с
22
9
93
6
хил.
лв.
на
годишна
б
аза.
К
ъм
31
декември
202
3
г
.
съ
от
но
ше
ни
ет
о
н
а
необсл
ужв
анит
е
кредитни
ек
спозиции
(
NPL
ratio
)
,
изчислено
съобразн
о
изискванията
на
Европейския
банков
о
рган,
се
понижава
с
3
,9
пр.
п.
до
10,1%
от
брутн
ите
кредит
и
и
аванси
съгласно
рамката
за
финансово
отчитане
FinREP
(2022
:
14
,0%)
,
а
на
необслужваните
експоз
иции (
NPE ratio
)
сп
ада
с
2
,8
пр.п.
до
8,0%
от
б
рутн
ите
к
ре
дити
и
ав
анси
и
дълго
ви
инструмен
ти, различн
и от държа
ни за
търгуване
(2022: 1
0,8%)
.
КЛАСИФИКАЦИЯ, О
БЕЗЦ
ЕНКА И ПРОВИЗ
ИРАНЕ НА ЕКСП
ОЗИЦИИ
Първа
и
нвестиционна
банка
при
лаг
а пос
ледо
в
ателе
н про
це
с по кла
сиф
ика
ция
на експ
ози
ци
ите
,
структ
уриран
в
съотв
етствие
с
изискв
анията
на
Регламент
(ЕС)
№
5
75/20
13
и
актов
ете
по
прил
а
га
не
то
му
,
Наредба
№7
на
БНБ за
о
рганизацията
и
управлението
на
р
ис
ковете
в
банките
,
както и
Насоките
на Е
БО
о
тносно прилагането
на
определен
ието
за
неизпълнен
ие
(
definition of
default
)
съгласн
о
член
178
о
т
Регламент
(ЕС)
№
575/
2013
(
EBA
/GL/201
6/07
),
Насо
ки
т
е
н
а
Е
Б
О
относно
оценките
за
вероятност
от
неизпъ
лнение
,
загуба
при
неизпълнен
и
е
и
третиране
на
експозиц
ии
в
неизпълнение
(EBA/GL
/
2017/1
6)
и
Н
асо
ки
те
на
ЕБО
относно
практики
т
е
за
ОБЩИ
ЦЕЛИ
КОЛИЧЕСТВЕНИ
ЦЕЛИ
СТРАТЕГИЧЕСКИ
ЦЕЛИ
Усъвършенс
тване
на проце
сите
по
управление
на р
иска
&
необсл
ужваните
е
кспо
зиции
,
в т.ч.
сегментац
ия
на портф
ейла
Мерк
и за оздравяване и прес
трукт
уриране
Мерк
и за събиране на вземания
чрез кампании пре
з конта
кт
це
нтъра
Мерк
и за събиране
на взема
ния чрез
директен
контакт
с
длъжника
(
site rec
overy)
1
2
3
Мерк
и, свързани със съде
бни процедури
Продажба
и отпи
сване
на
необс
лужвани
е
кспо
зиции
4
5
6
МЕРКИ/ОПЦИИ ЗА НАМАЛЕНИЕ НА
НЕОБСЛУЖВАНИТЕ ЕКСПОЗИЦИИ
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
55
/
150
управл
ение
на
кредитни
я рис
к и
отчита
нето н
а оч
акванит
е
кред
итни
загуб
и на
кр
едит
ните
инсти
туц
ии
(
EBA/
GL/201
7/06
)
.
Вътрешните
процеси
в
ключват
дефиниране
на
опре
делението
за
неизпълнени
е,
в
т
.ч
.
при
знаците
за
настъпване
на
неизпълнение
и
за
вероятно
настъпване
на
неплащане,
праговете
на
същественост
за
проср
очени
з
адължения
,
прилагането
на
мерки
за
престр
уктуриран
е
,
к
а
к
т
о
и
р
е
к
л
ас
и
ф
и
к
ац
и
я
т
а
и
о
т
г
о
во
р
н
и
т
е
в
п
р
о
ц
е
с
а
з
ве
н
а
и
в
ъ
т
р
е
ш
н
о
б
а
н
к
о
в
и
органи
,
при
отчитане
на
Указанията
на
БНБ
относно
третирането
на
урегулирани
поземлени
имот
и
и
отн
осно
об
хвата
н
а
заст
рахо
вател
но
п
окри
тие
за
це
лит
е
на
прилага
не
и
о
пред
еляне
риско
в
ит
е
тег
л
а.
По
о
тно
ш
ени
е
н
а
о
без
цен
ка
та
и
провизиране
то
на
рискови
експозиции
,
Банката
прилага
писмени
правила,
които
са
струк
турирани
на пр
и
нципите
на
индивидуална
и
порт
фейлна
оценка
на
рисковите експози
ции
в
зависимост
от
класификацията
и
разме
ра
на
експозицията.
З
а
ек
спо
зици
ит
е,
от
чит
ан
и
кат
о
нео
бсл
уж
вани
се
оп
ре
дел
я
сп
еци
фич
на
об
езце
нк
а,
и
зчи
сле
на
на
база индивидуа
лен
париче
н
поток за
индивид
уално
знач
имите
експоз
иции
или
на
портф
ейлен
принцип
за
остан
али
те
.
П
о
отношени
е
експоз
ициит
е,
отчитан
и
като
обслужва
ни
Банката
прилага
обезценка на портфейлен
принцип
(отчитаща потен
циални загуби), групир
айки експозиции със
сходни
характ
еристики
за
кред
итен
ри
ск.
В
съответс
твие
с
изискв
ани
ята
на
МСФО
9
Банка
та
оцен
я
в
а
к
о
р
е
к
т
и
в
з
а
з
а
г
у
б
и
о
т
о
б
е
з
ц
е
н
к
а
в
р
а
з
м
е
р
,
р
а
в
е
н
н
а
о
ч
а
к
в
а
н
и
т
е
к
р
е
д
и
т
н
и
з
а
г
у
б
и
з
а
целия
срок
на
инстр
умента
,
в
случай
че
кредитн
ият
риск
на
инстр
умента
се
е
увеличил
значителн
о
след първонач
алното признав
ане. В противен случ
ай се
оценява
коректив за заг
уби
от обезц
енка в размер,
равен на очак
ваните креди
тни загуби в
хориз
о
нт от
1
2 месе
ца.
Банк
ат
а
има
р
азпис
ани
ко
нкр
етни
п
ара
метр
и
при
о
преде
лян
е
на
уве
личен
ия
к
ре
дите
н
риск,
които включ
ват както дни проср
о
чие,
така и
други инд
икатори вкл.
наличие
на
мерк
и
за
преструк
туриране,
влошава
не
в
рейтинга
/скорин
га
на
клиента
и
др.
,
какт
о
и
деф
инирани
параметрите
за
покриване на
теста
за паричните
п
отоци, представляващ
и
е
динствено
плащания
по главница и лихва (SPPI), в т.ч. при създаване ил
и промяна на кредитни пр
о
дукти.
В началото на
202
3
г.
Банкат
а
финализира прегледа на
вътрешните
си правила за
кл
асиф
ика
ция,
обезцен
ка и провизи
р
ане, с ц
ел
усъвър
шенстване
на вътрешнит
е проце
си
.
За
пове
че
информация
относно
кре
дитния
риск
виж
бележк
а
3
„Управл
ение
на
риска”
от
Индивидуалн
ите
финансови отчет
и за годината, прикл
ючваща на 31 декември 2
0
23
г.
Обезцен
ка за
очаквани
кредитни загуби
за целия живот
на експ
озицията
Обезцен
ка за
вече о
тчетени
кредитни загуби
за целия живот
на експ
озицията
Обезцен
ка за
очаквани
кредитни загуби
в хори
зонт
от
12 месеца
1
2
3
Увеличен
кредитен
риск
Наличие на съб
итие
водещо
до
загу
ба
ОБЕЗЦЕНКА НА РИСКОВИ ЕКСПОЗИЦИИ
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
56
/
150
ПАЗАРЕН
РИСК
П
а
з
а
р
н
и
я
т
р
и
с
к
е
р
и
с
к
ъ
т
от
з
а
г
у
б
и
в
с
л
е
д
с
т
в
и
е
н
а
п
р
о
м
е
н
и
в
ц
е
н
а
т
а
н
а ф
и
н
а
н
с
о
в
и
те
инстр
умен
ти,
произтичащи
о
т
общи
рискови
фактори,
присъщи
на
пазари
те
,
несвър
зани
с
к
онкретн
и
характ
еристики
на отдел
ните инструм
енти, ка
то
промен
и
в лихв
енит
е проценти
, вал
утните
курсове
и/или
от специфич
ни риск
ови фактори,
отнасящи се д
о емитента
.
Упр
а
в
л
е
н
и
е
т
о
н
а
п
а
з
а
р
н
и
я
р
и
с
к
с
е
б
а
з
и
р
а
н
а
п
р
и
л
а
г
а
н
е
т
о
н
а
в
ъ
т
р
е
ш
н
и
л
и
м
и
т
и
и
п
и
с
м
е
н
и
п
р
ав
ил
а
и
р
аз
п
ор
ед
б
и п
о
от
но
ш
е
н
и
е
н
а п
р
оц
ес
и
те
и
к
о
нт
р
ол
н
а
та
с
ре
да
.
З
а
ц
ел
и
т
е
н
а
о
це
н
ка
и
ограничаване на
пазарния р
и
ск Бан
к
ата прилаг
а вътрешни модел
и за
оценка, които
са баз
ир
а
ни
на
концеп
цията
„стойн
ост
под
рис
к“
(VaR
)
,
като
в
допълнение
са
разработени
и
се
прилага
т
дюрацио
нн
и
анализ
и
, калкулации на стресира
на стойнос
т
под риск (Stressed
VaR), ка
кто и стре
с
тестове и
сценарии.
Прилаганите
от
Банката
лими
ти
за
д
ълго
ви
и
капита
лови
инструменти
са
структури
рани
,
с
цел
минимизиране
на
риска
и
прила
гане
на
обхватна и
рисков
о
-
обвързана
рамка
от ли
мити,
които
са
пряко
обвързан
и
с
рисковия
профил
на
инвестиц
и
ите
,
както
и
с
д
и
н
а
м
и
к
а
т
а
н
а
р
и
с
к
о
в
и
я
профил
във
в
ремето.
Банката
прилага
еди
нна
рамка
по
отн
ошен
ие
на
лимитит
е
си
към
инвес
тиции
в дъ
лгови
ценни
книжа къ
м дър
жави
и финан
сови инс
титуции
,
о
т
чит
ай
ки
пазарн
ите
условия
и
възможностите
за
г
енериране
на
доходност
и
възвращаем
о
ст.
П
ре
з
202
3
г
.
с
а
актуализирани
правилата
за у
правление
на
пазарни
я риск
о
сновно
по
отноше
ние
наблю
дени
ето
на п
о
зициите
и оценка
на присъ
щите рискове
, в
кл. спр
я
мо е
кологични,
социални и
управленск
и
(ЕСУ
) рискови
фактори
.
ПОЗИЦИОНЕ
Н РИСК
П
о
з
и
ц
и
о
н
н
и
я
т
р
и
с
к
е
р
и
с
к
ъ
т
о
т
п
р
о
м
я
н
а
в
ц
е
н
и
т
е
н
а
д
ългови
те
и
капитал
овите
ин
струм
енти
в
резултат
на
обстоятелства,
свързани
с
емитента
и/или
промяна
на
пазарните
условия.
Позици
онният р
иск включва об
щ и специф
ичен по
зиционен
/цен
ови
рис
к
.
Политик
ата на
Банката е
да
поддържа
н
езначителе
н търг
овски
по
ртфейл
,
в съотв
етствие
с
критери
ите
на
Регла
мент
(Е
С)
№
575/20
13
.
Във
връзка
с
това
Ба
нката
н
е
изчислява
капиталови
изисквания за
лихвен
и
це
но
ви
р
иск
з
а по
зиции
те с
и
в
т
оз
и
по
рт
фе
йл
.
За
количестве
но
измерва
не
на
лихвен
ия
и
позиционн
ия
риск
в
търговски
я
портфейл
Бан
ката
прилага
VaR
анализ
с
еднодневен
хоризонт
и
99%
доверителен
интервал,
ко
ето
о
значава,
че
с
ъ
ще
ст
ву
ва
1%
ве
р
оя
тн
ос
т т
ър
го
в
ск
ия
т п
ор
тф
ей
л д
а с
е о
б
ез
це
ни
в р
а
мк
ит
е н
а е
ди
н д
е
н
п
о
вече
Л
ИХВЕН VAR ЗА
ТЪРГОВСК
ИЯ ПОРТФЕЙЛ
ОТ
ДЪЛ
ГОВИ ИНСТРУМЕНТИ
ЛИХВЕН
VAR
ЗА
Т
ЪРГО
ВСК
ИЯ ПОРТФ
ЕЙЛ
ОТ ДЪЛГОВИ ИНСТРУ
МЕНТИ ЗА 20
2
3
г.
0
1
2
3
2021
0.0
2022
1.4
2023
1.0
Еднодневен 99% лихвен VaR, в хил.лв
Стойност в края
на годината
0
1
2
3
4
5
6
Средна
стойност
за 2023г.
Q123
5.7
Q223
2.0
Q323
0.9
Q423
1.0
Еднодневен 99% лихвен VaR, в хил.лв
Средна
стойност
за 2023г.
Стойност
в края на
всяко
тримесечие
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
57
/
150
от
изчисления
за
него
VaR.
Моделът
се
изчи
слява
и
следи
на
дневна
база,
к
ато
оценява
максималната
загуба,
която
може
да
настъпи
при
определен
хоризонт
и
нормални
пазарни
условия, дължаща
се на неблагоприятн
и
изменени
я
на пазарните лихви, ако позиц
и
ите останат
непромен
ени за опред
елен период.
В съответствие
с
насоките
на Европейския банк
ов орган,
Банката измерва и с
т
ресирана стойнос
т
п
о
д
р
и
с
к
(
s
V
a
R
)
н
а
п
о
р
т
ф
е
й
л
a
о
т
д
ъ
л
г
о
в
и
ц
е
н
н
и
к
н
и
ж
а
,
к
а
т
о
в
х
о
д
я
щ
и
т
е
д
а
н
н
и
н
а
м
о
д
е
л
а
с
а
калибрирани
така,
че
да
о
траз
яват
продълж
ителен
период
на
значителен
стрес
на
междунаро
дните фина
нсови паз
ари.
ЛИХВЕН РИСК В БАН
КОВ ПОРТФЕЙЛ
Л
и
х
в
е
н
и
я
т
р
и
с
к
в
б
а
н
к
о
в
и
я
п
о
р
т
ф
е
й
л
п
р
е
д
с
т
а
в
л
я
в
а
р
и
с
к
а
о
т
н
е
г
а
т
и
в
е
н
е
ф
е
к
т
в
ъ
р
х
у
иконом
ическата
стойно
ст
на
капит
ала
и
нетните
лихвени
приходи
на
Банката
в
следствие
от
изменен
ие на пазарн
ите лихв
ени н
ива
.
Първа
инвестиционна
банка
управлява
този
вид
ри
ск
чрез
пи
смени
правила,
лимити
и
проце
дури,
насочен
и към
редуц
иране на несъо
тветствие
то
между
лихвена
та чувствите
лност на
акти
вит
е и пас
ивите
в
съответствие с
изискванията
на
„
Н
асо
ки
т
е на Е
БО
, и
здад
ен
и в
ъз
ос
нов
а на
член
84,
параграф
6
о
т
Директив
а
2013/36
/ЕС
за
определян
е
на
критер
ии
за
установ
яването,
оценката
,
управлен
ието и редуциранет
о
на рисковете,
произ
тичащи от
потенциални промени в
лих
ве
ни про
це
нти
и за о
ценк
ата
и н
абл
юде
нието
на ри
ск
а от
к
реди
тния
спре
д на
дей
нос
тит
е на
инстит
уциите извън тър
говски
я
портфе
йл
“
(EB
A/GL/2
022/
14)
и из
искванията на Наредба №
7
на
Б
Н
Б
з
а
о
р
г
а
н
и
з
а
ц
и
я
т
а
и
у
п
р
а
в
л
е
н
и
е
т
о
н
а
р
и
с
к
о
в
е
т
е
в
б
а
нките
.
З
а
количествено
измерване
на
лихвен
ия
риск
в
банк
ови
я
пор
т
фейл
се
и
зпо
лзв
а
т
модели
за
оценка
на
влияниет
о
на
л
ихвени
сценарии
върху
и
кономическата
сто
й
ност
на
Банк
ата
и
върху
не
тния
лихве
н
до
ход.
Р
амка
та
за
оценка
на
лихвен
ия
ри
ск
в
банковия пор
т
фей
л
(IRRBB)
отчита
разли
чни
и
зт
о
чн
и
ц
и н
а
I
RR
B
B
, в
т
.
ч.
риска
от
несъот
ветствие, базисен
и
опционен
риск,
и
риска
от
пр
о
мяна
в
кредитн
ит
е
спредове
на
финансовите
инструменти
(CSRBB).
Набор
ът
от
стрес
сценар
ии
,
прилагани
от
Банката,
включва
и
такива
,
с
вързани
с
непаралелно
изменение
в
лихвената
крива
,
както
и
отчитан
е
на
редица
поведенч
ески особенос
ти при паричн
ите потоци
.
Към
31
дек
ември
202
3
г. ефектът
на
лихв
ения
риск
въ
рху
ик
ономичес
ката стойност
на
Б
анката
(IRRBB)
вследств
ие на
ста
ндартен
лихвен
шок
от +
100/
-
100
базисни
пункта
е +
35
,7
/-14
,8
млн. лв.,
а върху н
етния лихвен
до
ход в рам
ките на една
година напред
е
+1
9,6
/
-
20,0
м
лн
. лв.
ЕФЕКТ ВЪРХУ ЛИХВЕНИЯ ДО
ХОД
ЕФЕКТ ВЪРХУ К
АПИТАЛА
-20
-10
0
10
20
2021
1.9
-3.0
2022
2.1
-3.0
2023
-20.0
19.6
Ефект върху лихвения доход
от лихвен шок +100/-100 bp, млн.лв.
Намаление
100 bp
Увеличение
100 bp
Средна за
периода
-20
0
20
40
60
2021
33.3
16.5
2022
15.5
5.0
2023
-14.8
35.7
Ефект върху капитала от
лихвен шок +100/-100 bp, млн.лв.
Намаление
100 bp
Увеличение
100 bp
Средна за
периода
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
58
/
150
ВАЛУТЕН РИС
К
Валутн
и
ят
риск е
рискът от
загуба вследстви
е от
неблагоприя
тно
изменени
е на
валутните
курсове.
Изложеността
на
Първа
и
нвестиционна
банка
към
валутен
риск,
произтичащ
от
позициите
в
банковия
и
търговския
портфейл,
се
ограничава
посредством
прилагането
на
регул
аторно
-
изиску
еми и вътр
ешнобанков
и лимит
и.
Банката а
к
тивно
управлява
р
а
з
ме
р
а
на
о
бщ
а
т
а с
и о
т
кр
и
т
а в
а
лу
т
н
а
ек
с
по
з
и
ци
я
, к
а
к
то
и
с
е с
т
ре
ми
да
поддържа
незначител
ни
нива
на
валутни
несъответствия
в
обхвата
на
цялата
с
и
дейност.
В
допълнение,
Първа
инвестици
о
нна
банка
изчислява
и
прилага
лимити
на
базата
на
вътрешен
VaR
модел,
от
носно
макс
ималната
з
агуба,
която
би
могла
да
бъде
реализир
ана
в
рамките
на
1
де
н при д
оверителен ин
тервал от 99.
0
%.
Банката
е
изложена
на
ва
лутен
ри
с
к
и
вследствие
на
извършван
и
дилинг
операции.
О
бемът
на
такива
операции,
извършени
с
намерение
за
т
ъргува
не, е
си
лно о
граничен, к
ато
се
конт
ролира
посредств
ом лимити за
откритите в
алутни позиц
ии и на stop
-
l
oss л
имити по от
крити позиц
ии.
РИСК ОТ
КОНТРА
ГЕН
ТА И
СЕТЪ
ЛМЕНТ
РИСК
Риск от кон
траг
ента (кр
едитен рис
к от контр
агента) е рискъ
т контраген
та по
определена сделка
да
изпадне
в
неизпълнен
ие
преди
окончателния
сетълмен
т
на
паричн
и
те
потоц
и
по
сделката.
Той
възниква
основно
по
сделки
с
дериват
ивни
инструмен
ти,
репо
-
сделк
и,
с
де
лки
по
предоставяне/получаване в заем
на
ценни книжа и
стоки, маржин
заемни
сделки и тран
сакци
и
с удължен сетълм
е
нт. Банката
уп
равлява
и контролира т
о
зи вид рис
к
посредством
прилагане на
лими
ти и м
инималн
и изисква
ния з
а кр
едитно
качество
към
контраге
нти/
емитенти.
С
е
т
ъ
л
м
е
н
т
р
и
с
к
з
а
Б
а
н
к
а
т
а
е
р
и
с
к
ъ
т
о
т
н
е
у
р
е
д
е
н
и
с
д
е
л
к
и
с
ц
е
н
н
и
к
н
и
ж
а
,
стоки
или
валута.
Той
възниква, както
при
сде
лки
със
сетълмен
т
услуги на
принципа „доставка срещу
плащане”
(deliver
y
versus pa
yment
–
DvP)
така
и п
ри
търг
овия
без Dv
P (“с
вобод
ни
доста
вки”).
З
а
с
де
л
к
и
D
vP
Банката
оценява
ри
ск
а
ценовата
раз
лика
между
до
гов
орената
сетълмен
т
цена
за
съответн
ия
инструмент
и
неговата
текуща
пазарна
стойност
да
доведе
до
загуба
за
Банката.
При
т
акива,
свързани
със
„свободни
д
оставки“
рискът
се
контролира
поср
едством
прилагане
на
вътрешни
лими
ти за
кред
итно каче
ство къ
м контра
ген
ти/
емите
нти
.
За повече инф
ормация относно пазарн
ия риск виж беле
жка 3 „Управление на риск
а” от
Индивидуалн
ите
финансови отчет
и за годината, прикл
ючваща на 31 декември 2
0
23
г.
ЛИКВ
ИДЕН РИС
К
Ликвидният
риск
възниква
вследствие
на
о
бщото
финансиране
на
банковата
дей
ност
и
при
управлението
на
позиции.
Той
включва
риска
от
не
възможност
за п
о
срещане
на
конкретно
плащане
при
нас
т
ъпване
на
него
вия
падеж
и
невъзможност да
се про
даде
определен
актив
на
разумна цена и в кратки ср
окове, за да се по
срещн
е задължен
ието по пасив.
Първа
инвестиционна
банка
управлява
ликвидния
риск
чрез
вътрешна
система
за
ежедневно
наблюдение
и
управление
на
ликвидността,
поддържане
на
достатъчна
наличност
от
парични
средства
съобразно
валутна
та
структур
а
на
акт
ивите
и
па
сивит
е
и
п
адежната
с
т
ълбица
,
регул
ярни
анализ
и
на
несъотв
етств
ието
между
входящи
те
и
изход
ящите
паричн
и
потоц
и,
поддържане
на
портфейл
о
т
ни
скорискови
активи
за
по
срещане
на
текущи
задълже
ния
и
посредств
ом операции
те си н
а междубан
ко
вия па
зар.
С
ц
е
л
п
о
д
държане
на
умерен
о
-
ниско
ниво
на
рисков
про
фил
,
Fibank
е
изготвила
адекватна
рамка
за
уп
равление
на
ликвидния
риск.
Политиката
на
Банката
по
управление
на
ликвидността
е
насочена
към
осигуряване
посрещанет
о
на
всички
задължения
и
при
стрес,
произхождащ
от
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
59
/
150
външната среда
или от
специфики
на банковата дейно
ст, както
и с
цел по
ддържането на
адекватно равнище
и
структура на
ликвидни буфери
и
използване на
подходящи
механизми за
разпределен
ие
на
разходите,
ползите
и
риск
овете,
свързани
с
ликви
дността.
Банката
прилага
комбинация
от
мето
ди,
финанс
ови
модели
и
инструменти
за
оценка
и
у
п
равление
на
ликвид
ността,
в
т.ч.
изисква
нията
за
отчитан
е
и
наблю
дение
на
съотнош
енията
за
ликв
идно
покритие
и
нетно
стабилно
финансиране
в
съответст
вие
с
Регл
амен
т
(ЕС
)
№
575/
2013
.
За
допълни
телно р
едуциране н
а ликв
идния риск са
заложени и
превантивни м
ерки, нас
о
чени към
повишаван
е на матурит
ета в прив
лечени
те средства от
клиент
и, стим
улиране на дълго
срочнит
е
взаи
моотнош
ения
б
ан
ка
–
клиент
и
по
вишаване
на
кл
иен
тска
та
удовлетв
ореност.
С
цел
адекватно
управле
ние
на
ликвидния
риск
Банката
осъществява
мониторинг
на
паричните
потоц
и
на
дневн
а
основ
а
,
ка
кто
и
п
оддържа
падеж
на
стълбица
като
част
от
допълнителни
те
п
о
к
а
з
а
т
е
л
и
з
а
н
а
б
л
ю
д
е
н
и
е
н
а
л
и
к
в
и
д
н
о
с
т
т
а
и
и
н
с
т
р
у
м
е
н
т
з
а
детайлно
наблюдение
на
входящи
т
е и изх
одящи потоци
по
падежни и
нтервали
.
През
годината
в
изпълнение
на
п
р
о
м
е
н
и
т
е
в
Н
а
р
е
д
б
а
№
2
1
н
а
Б
Н
Б
са
пред
приети
дейс
твия
за
отразяване на
сист
ем
но
,
опера
тивно
и
отчетно
ниво
на
увеличен
ите
изискуе
ми съотн
ошения
на
зад
ължителнит
е
минимални
ре
зерви,
които
банките
поддържа
т
при
Б
ългарската
народна
б
анка
.
Актуализиран
и са и вътре
шните пр
оцеси за
у
правление на рисковете, свърз
ани
с обременяване
на активи с тежести
.
По
отношение
на
полит
иките
за
управлени
е
на
акт
иви
те,
пасиви
те
и
ликвидн
остта
П
ър
ва
инвестиционна банка
прилага изисквания
та
на МСФО
9
о
тно
сно
бизнес
моделите
и к
рит
ерии
те
за
класифициране
на
финансовите
активи
в
портфейлите
на
Банката
и
тяхната
оценка.
В
зав
иси
мо
ст
от
ц
елт
а
при
управ
лението
на
фи
нансо
вит
е
а
кти
ви
,
п
ри
лаг
анит
е
о
т
Банк
ата
биз
нес
модели
включват:
1
)
б
и
з
н
е
с
м
о
д
е
л
,
ч
и
я
т
о
ц
е
л
е
а
к
т
и
в
и
т
е
д
а
б
ъ
д
а
т
д
ъ
р
ж
а
н
и
,
з
а
д
а
с
е
с
ъ
б
е
р
а
т
догово
рните
парични
потоци
(hold
to
collect);
2)
бизнес
модел,
чият
о
цел
е
к
акто
събиране
на
договорни
парични
потоци,
така
и
п
р
о
д
а
ж
б
и
н
а ф
и
н
а
н
с
о
в
и
а
к
ти
в
и
(
h
o
l
d
t
o c
o
l
l
e
c
t
a
n
d
s
e
l
l
)
;
3)
д
р
уг
бизнес
модел,
когато
целта
е
различна
от
п
редходнит
е
два
бизне
с
модела
(othe
r
busines
s
model)
,
в
който се в
ключват и а
ктивите,
държани
с цел
търгуване.
През
отчетната
година
Fiba
nk
п
оддъ
ржа
аде
кватен
размер
ликви
дни
активи,
като
към
31
декемв
ри
202
3
г.
съотн
ошение
то
на
покр
итие
с
ликвид
ни
актив
и
на
привл
ечени
те
сред
ства
от
други клиенти възлиза
на
39,22
%
(20
2
2
:
36
,7
5
%)
,
което
е
значително
над препоръчаното
от
БНБ
ниво
от
20%.
Съгласно
нор
мативните
изисквания
Банката
следва
да
поддържа
буфер
от
ликвид
ни
активи,
който
да
осигуря
ва
ликвидн
о по
критие
на
нетнит
е
ликвидн
и изх
одящи
потоци
в рамк
ите на
период на
напрежени
е от 30 ка
лендарни дни
с минима
лен ра
змер
от 100%. В
края
0
100
200
300
2021
230
2022
225
2023
279
Ликвидни показатели, %
137
145
LCR
NSFR
150
LCR
И
NSFR
0
1 000
2 000
3 000
4 000
5 000
2021
2 645
2022
3 969
2023
4 509
21-23
CAGR
Ликвидни активи,
млн.лв.
Централни
банки
Пари и
средства
в други
банки
Необре-
менени
дългови
книжа
и злато
13%
25%
60%
21%
NSFR
& LCR
Минимални
изисквания
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
60
/
150
на
отчетни
я
период
съотнош
ението
за
ликвид
но
покрити
е
(LCR)
възлиза
на
278,55
%
на
индивидуална основа (20
22
:
2
25
,
36
%).
Първа
инвестиционна
банка
изчислява
и
съотношение
на
нет
но
стабилно
финанси
ране
(NSFR),
който
представ
лява
инст
румент,
въведен
с
цел
гаран
т
иране,
че
дългоср
очнит
е
за
дълж
ения
се
покриват
по
п
одходящ
начин
от
стабилни
инструменти
за
финансиране
както
при
нормални
услови
я,
така
и
при
стрес
ирани
обстоят
елства.
Към
края
на
година
та
съ
о
тношен
ието
на
нетно
стабилно финансира
не възлиза
на
1
50
,
48
%
н
а
и
ндивидуа
лна
основа (20
22
:
1
45
,
4
7
%)
,
кат
о
е
на
д
референт
на
та
стойно
ст от
100
%
съгласно Р
егламент (ЕС) № 5
75/2013
.
ВЪТРЕШЕ
Н АНАЛИЗ НА АДЕКВАТНО
СТТА НА
ЛИКВИДНОСТ
ТА
Първа
инвестиционна
банка АД
изготвя регуляр
ен
о
тчет
за
в
ътрешн
ия
анализ
на
адек
ватността
на ликвидността
(
ВААЛ),
с цел
из
вършване
н
а вс
ео
бх
ва
тн
а
в
ътр
еш
н
а
оценка на
рамката
за
управление
на
ликвидността
и
финансирането
н
а
Б
ан
кат
а
в
контекста
на
нейната
страт
егия
и
риск апетит
по отн
о
шени
е на ликвиднос
тта.
През
20
2
3
г.,
като
част от
процеса
за
ежегоден преглед,
е
актуализира
н
отчета
за
ВААЛ,
в
кл.
по
от
но
ше
ни
е
на
резултати
т
е
от прилаганите стрес
сценари
и и
стрес
тестов
е
,
ко
ли
чес
т
вен
ата
информация
о
тносно
плановете
за
финансиране
и
източниците
на
финансиране
,
както
и
информацията
относно
капацитета
за
генериране
на
ликвидност
и
период
ите
на
оцеляване
.
Зало
жен
ите
в
ът
ре
ш
ни
и
ндикатор
и
за
л
иквидн
ост
са
структуриран
и
при
спазване
на
изискв
ани
я
та за съ
гл
асуваност с
н
ива
т
а
в Плана
за възстановяване,
които с
а
част от
система
та за
те
кущ
монит
о
ринг
и ра
нно п
ре
дупр
ежде
ние
, вкл
ючен
а в р
амк
ата
за у
пра
влен
иет
о н
а рис
кове
те
в
Банката
.
Доразвита
е
и
нформацията
от
носно
поддържа
ните
ликвидни
буфери
и
т
.
на
р.
„управ
ленски
буфер
“,
как
то
и
докум
ентална
та
обез
печеност
на
пакета
от
изискуе
ма
информация,
в
т
.ч.
становище
на
управителния
орган
от
носно
адекватността
н
а лик
ви
дна
т
а
по
зиц
ия
и
управл
е
нието
на
ликв
идн
ия
рис
к
.
Методол
огия
та
за
изготвяне
на
ВААЛ
е
усъвършенств
а
на
във
връзка
с
допусканията
за
о
тлив
на
привлечени
средства
при
различните
видове
стрес
сценарии
.
С
нея
се
описва
т
п
о
д
х
о
д
и
т
е
п
о
и
з
г
о
т
в
я
н
е
и
а
к
т
у
а
л
и
з
и
р
а
н
е
н
а
о
т
ч
е
т
а
з
а
ВААЛ,
вкл.
по
отношение
на
ключовите
компоненти
в
съответствие
с
На
соки
те
н
а
Е
БО
отно
сно
информацията,
свързана
с
ВААК
и
ВААЛ,
събирана за
ц
елите
на п
роцеса
на на
дзо
рен
прег
лед
и
оценка.
По
отношение
на
вътреш
ните
процеси
и
организа
ция,
касаещи
ВААЛ,
Главният
фина
нсов
дире
к
тор от
гов
аря и
ко
нтрол
ира пр
оцеси
те по акт
уали
заци
я, дава
пр
едло
жения
за из
менен
ия и
допълнен
ия по
докумен
та, както и осъществява к
онтрол преди предста
вянето му за одобрение
пред
компетентн
ите
органи
в
Банката.
При
анализа
са
взети
п
редвид
действащите
в
Банката
системи
и пр
оцеси
за
управление
на
рисковет
е
, с
върз
ани
с
ликвиднос
тта и
финансиране
то
,
в т
.
ч.
ин
фо
р
ма
ци
я
за
у
пр
ав
л
ен
ие
то
на
ли
кв
ид
н
ия
ри
ск
в
ра
мк
ит
е н
а
де
ня
,
както
и
за
разпределя
нето
на
разходи
те
и
ползите,
свъ
рзани
с
ликвидността,
които
се
определят
на
базата
на
въведена
в
Банката
м
етодология
за
вътрешно
-
трансферни
цени (ВТЦ).
О
тчетени
са
и
с
тратегията
на
Банка
та
от
но
сно
ф
ин
анс
и
ра
нет
о,
в
ключително план
овете
за финансиране с т
ригодишен хоризонт, както
и
страт
егията
относно
поддържанет
о
на
ликвидни
буфери
и
мониторинг
на
обременените
с
тежести активи.
Ко
ли
чествените
измерения
относно
готовността
на
Банката
за
справяне
с
внезапен
значителен
отлив
на
привлечени
средства
(ликвидна
криза)
се
установяват
посредством
стрес
т
естове
и
сценарийни
анал
изи.
За
целите
на
ВААЛ,
Първа
инвестиционна
банка
прилага
комбинац
ия
от
три
стр
ес
сцена
рия
–
идиосинкра
тичен,
паза
рен
и
комбин
иран
шок с
хориз
онт от една
сед
мица
и
е
д
ин
м
е
се
ц
, п
р
и к
ои
то
с
е
в
зи
м
а п
од
в
ни
м
ан
ие
стабил
ността
на деп
о
зитната
база и чув
ствителн
о
стта н
а кли
ентите.
За ос
игуряването на
адекватна
възможност Банк
ата да
п
осреща в
с
ички
свои
задължения
и
а
н
г
а
ж
и
м
е
н
т
и
д
о
р
и
и
в
у
с
л
о
в
и
я
т
а
н
а
л
и
к
в
и
д
н
а
к
р
и
з
а
,
Първа
и
нвестиционна
банка
има
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
61
/
150
разрабо
тен
П
лан
за
действие
при
извънредни
о
бстоятелс
тва
по
отношени
е
на
ликви
дн
о
стта
,
койт
о
е неразделна част
от общата система за упр
авление на ликвидността.
През 2023 г.
планът
е
актуа
лизир
ан,
вкл.
по
отношение
на
при
лаганите
шок
о
ви
сценари
и
,
както
и
осиг
урява
не
на
съгласуваност с ликвидните индика
тори, заложени в Плана за възстановяван
е
.
За
повеч
е
информация
относно
ликвидн
ия
риск
виж
бележка
3
„Управление на
риска”
от
Индивидуалн
ите
финансови отчет
и за годината, прикл
ючваща на 31 декември 2
0
22
г.
ОПЕРА
ЦИО
НЕН Р
ИСК
О
пе
ра
ц
ио
н
н
и
я
т
р
и
с
к
е р
и
с
къ
т о
т з
аг
у
б
а
, п
ор
од
е
н о
т н
еп
од
х
од
ящ
и и
л
и п
ог
р
е
шн
и
процеси,
хо
ра
или
системи,
или
от
външн
и
събития.
С
цел
намаление
на
рисковете,
произтичащи
от
операционни
събития,
Първа
инвестиционна
банка
прилага
писмени
политики,
правила
и
процедури,
които
се
базира
т
на
и
зискван
и
я,
залегнали
в
европейск
о
то
и
българск
о
то
закон
одате
лств
о,
както
и
добрит
е
бан
кови
практи
ки.
П
рез
202
3
г
.
правилата
с
а
доразвити
във
връзка
с
процедурит
е
за
докл
адване
на
и
нциденти.
По
отнош
ение на капит
аловите
изискван
ия
за операционен риск, Банката прилага стандартизирания подход
съгласно изискванията
на
Реглам
ент
(ЕС)
№
575/201
3, в
т.ч.
ме
тодологи
я
за
разпр
еделяне
на
индика
торите
п
о
групи
дейнос
ти.
Първа
инве
стиционна
банка
п
о
ддържа
систе
ма
за
рег
и
стриране,
сле
дене
и
ко
нтрол
на
възникнали
и
потенциални
опе
рационни
събития
в
съотве
тстви
е
с
регул
аторнит
е
изискван
ия.
Управлението
на
операционния
риск
от
Fibank
се
основава
на
принципите
з
а
непоемане
на
необоснован
риск,
стриктно
спазване
на
нивата
на
компетентнос
т
и
приложимата
нормативна
уредба,
активно
управление
на
операционния
риск
.
Банката
при
лага
надеждни
методи
за
избягване,
о
граничаване
влиянието
на
операционните
рискове
и
трансфериране,
в
т.ч.
чрез
разд
еляне
на
фун
кции
те
и
отгов
орностите,
двоен
контрол,
нива
на
компе
тентност,
вътрешен
контрол, сключване на застраховки, инф
ормац
ионна об
езпеченост.
С
цел
усъвършенстване
на
процеса
по
управление
на
операционн
ия
риск
в
Банката
са
дефинира
ни
к
люч
ови
рис
ко
ви
индика
тори,
прилаг
ани
к
ак
то
на
ниво
Бан
ка,
така
и
спе
цифичн
и
за в
сяко б
из
нес зв
ено и про
це
с в Бан
кат
а
. Чрез
тях се
способ
ства
п
о
-
е
фек
ти
вно
то
сигн
ализ
иране
н
а
п
р
о
м
е
н
и
,
к
о
и
т
о
м
о
г
а
т
д
а
с
а
о
т
з
н
а
ч
е
н
и
е
з
а
а
к
т
и
в
н
о
т
о
у
п
р
а
в
л
е
н
и
е
н
а
о
п
е
р
а
ц
и
о
н
н
и
я
р
и
с
к
,
к
а
к
т
о
и
осъществяване
то
н
а
по
-
добър
мониторинг
и
контрол
на
рисков
ия
толера
нс
и
определе
ните
прагов
е и
лимити
по
о
тделн
ите
видове
риск.
Ди
ре
кция
„Анал
из
и кон
т
рол
на
риска”
дефинира
и
категор
изира
операци
о
нните
събития
по
видове
и
бизнес
лини
и,
присъ
щи
на
банковата
дейност,
както
и
задъ
лжени
ята
и
отговорн
остите
на
служите
лит
е
на
Бан
ката
във
връз
ка
с
тяхното
регистри
ране
и докладване.
Ко
митетът
п
о
опера
ционния риск
разглежда регулярно
и анализира
настъпили
т
е
операционн
и
събития
и
предлага
на
Управителн
ия
съвет
мерки
за
своевременно
коригиране на причините, както и
за засилването на конт
ролните механизми при управлението
на
про
цесит
е,
дейн
ост
ите,
продуктите и у
слугите на в
сички н
ива в систем
ата на Банкат
а.
За
оценка
на
изложеността
и
редуциране
на
операционния
риск,
както
и
за
подобряване
и
усъвършенстване
на
контролните
п
роцедури,
Първа
инвестиционна
банка
о
съществява
регулярн
о
самооцен
ка н
а опер
а
ц
и
о
н
н
и
я
р
и
с
к
(
R
C
S
A
)
п
о
д
ф
о
р
м
а
т
а
н
а
в
ъ
п
р
о
с
н
и
ц
и
и
л
и
ч
р
е
з
анализ
на
процесите.
Съ
образно
добрите
банкови
практики
с
амооценката
е
важен
инструмент
за
допълнително
оцен
яване
на
изложеността
на
Банката
к
ъм
операционен
риск
и
средство,
спомага
що
извършването на
анализ
на
е
фективността на
действащите к
онтроли
за редуциране
на тоз
и вид риск
.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
62
/
150
ИНФОРМАЦИО
ННА СИГУ
РНОСТ
Информационната
с
игурност
и
киберсигурността
заемат
все
п
о
-
важ
но
з
нач
ен
ие
за
ба
нко
ват
а
дейност
в
условията
на
нарастваща
дигитализация
на
услугите
и
авт
омати
зация
на
процеси
те,
като е
неотменн
а
ча
ст
от
приорите
тите
на
Банка
та
с
цел
защ
ита
на
ИКТ
акти
вите
и
осигур
яване
на непре
късваемост на
обслужванет
о и на ключов
ит
е банк
ови процеси.
Политиката
на
Първа инвестиционна
банка
за информац
ионна
сигурност
опре
дел
я
принцип
и
и
правила
за
защита
на
конфиденциалността,
интегритета
и
наличността
на
данните
и
информ
ацията
на
Банка
та и
нейн
ите
клиенти,
и
на
свърза
ните
с
тях
услуги.
В
Банката
се
прилага
т
вътрешни прав
ила, които
включват организационн
ата рамка,
уп
равлен
иет
о и
отговор
ностите
на
служи
телите
за
гарантир
ане
сигур
ността
на
данните,
системи
те
и
съотв
етната
ин
фраструк
тура.
Въведени
са мерки за
защита и ос
игуряване на
логичес
ка и физиче
ска сигур
ност, упра
вление на
информ
ационни
акти
ви, контр
ол на до
стъпа и
управ
лени
е на р
иска.
В
Банката
функц
ионира
дирекц
ия
„
Инф
ормаци
онн
а
сигурн
ост”,
под
ръков
одствот
о
на
Главен
директо
р
Риск
,
ко
ято
ко
ординира
дейнос
тите,
с
вързани
с
и
нформационната
сигур
ност,
дефин
ира
изи
сква
нията
към
контроли
те
и
сиг
урността
на
дан
ните
,
какт
о
и
о
рг
ан
из
ира
изпълнен
ието на реш
енията на
Управителн
ия съвет в тази
област
.
ЗАЩИТА НА ЛИЧН
И ДАННИ
Като
час
т
от въ
трешната
си
орган
изация като админис
т
ратор на лични
данни в Банк
ат
а с
а
структу
рирани
и
развити
при
нцип
ите
и
основанията
за
обработване
на
ли
чни
данни,
вк
л.
във
връзка
с
тяхната
прозрачност
и
законосъобразност,
както
и
правата
на
с
убектите
на
данни
и
техничес
ките и орг
анизац
и
онни мерки за защита н
а данните.
В
изпълнение
изискванията,
произтичащи
от
Общия
регламент
относно
защитата
на
данни
те
(GDPR)
Банката има
Дл
ъж
н
о
с
т
но
л
иц
е
по
за
щ
и
т
а н
а д
ан
н
и
т
е (D
PO)
–
e-
mail:
dpo@fibank.bg
, което
им
а
вод
ещ
а
роля
з
а
осигу
ряване
на
за
коносъобразното
обработване
на
лични
данни
в
структ
урата
на
Бан
ката
, провежда обучения за информиранос
т и изграждане на култура за
защи
та
на
данните
,
както
и
e
л
и
ц
е
з
а
к
о
н
т
а
к
т
с
К
о
м
и
с
и
я
т
а
з
а
з
а
щ
и
т
а
н
а
л
и
ч
н
и
т
е
д
а
н
н
и
,
и
п
о
въпроси,
свързан
и
с
упражняван
е
н
а
правата
на
субектите
на
данни
.
То
координ
ира
и
организ
ира
извършва
нето н
а бала
нсира
щи тестов
е и оценки на
въздействиет
о, както и и
звършва регуляр
ен
монитор
инг на регистри
те с дейност
ите по обраб
отване на да
нни съгласн
о GDPR.
Като
администратор
на
лични
дан
ни
Първа
инвестиционна
банка
осигурява
уведомления
за
поверит
елност към к
лиентите
–
Информация
о
тносно обработване на лични данни, осигурени в
завис
имост
от
пре
дост
авянит
е
услуг
и
(
в
т.ч.
пла
тежни
усл
уги
и
карти,
кредити,
инвестици
онни
усл
уги
и дей
нос
ти
и
д
р
.)
.
Пр
и н
е
об
хо
ди
мо
с
т,
Ба
нк
а
та
ск
лю
чв
а
до
го
во
ри
с к
о
нт
ра
ге
нт
и
з
а
об
ме
н
на лични данни съгласно разпоредбите и
при спазване на изискванията
на
GDP
R.
С цел сигу
рност и защита на личните данни, Банката извършва ежедневен мониторинг
на
информа
ция,
съдържащ
а
ли
чни
данн
и
към
външни
пол
учатели
чрез
спец
иализирана
DLP
(
Data
Loss Pr
evention)
сист
ема,
която
п
о
стоянно се развива и усъвършенства.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
63
/
150
НЕПРЕКЪСВАЕМ
ОСТ НА ПРО
ЦЕСИТЕ
За
о
сигур
яване
ефективното
управление
на
непрекъсваемостта
на
бизнеса
Първа
инвестиционна
банка
поддържа
план
о
ве
за
действие
при
непредв
идени
обстоятелс
тва
и
за
непрекъсваемост
на
дейността,
както
и
планове
за
възстановяване
за
всички
свои
критични
функц
ии
и
ресурси,
ко
ито
с
е
теств
ат
регу
лярно.
Управлението
на
непрекъсваемостта
на
процесите
и
бизнеса
о
сигурява
устойчивост
на
всички
нива
на
организация
в
Банката,
както
и
възможн
ост
за
ефе
ктивни
действи
я
и
реакции
при
заплах
и
и
кризисн
и
ситуаци
и.
Съ
здаден
ата
орг
аниз
ация
и
пр
о
цеси в
Банката
имат
за це
л
да защитят
интересите
на
всички заинтересовани
лица, нейн
ата репутац
ия, бранд
и дейностите
добавящи
стойност.
Изграждането
на
подходяща
корпоративна
култура
по
отношение
управлението
на
непрекъсваемостта на дейността е важна
ч
аст от ц
ялостна
та риск ку
лтура
в рамкит
е
на Бан
ката.
С
ц
е
л
п
о
-
голяма интегрирано
ст на информация
та и прилагането на централи
зиран подход,
вътрешната
нормативна
уредба
относно
непрекъсваемостта
на
дейността
е структурирана
в
единен
док
умент
с
о
сновно
съдърж
ани
е
и
о
т
делни
пл
анов
е
з
а
дей
стви
я
п
ри
конк
рет
ни
инциден
ти
и
кризисн
и
ситуа
ции.
Така
въведената
организация
цел
и
постигане
то
н
а
б
ъ
р
з
и
и
ефективни
действия
за
посрещане
на
потен
циални
кризисни
ситуаци
и,
както
и
своевремен
но
отстраняв
ане на нега
тивните
после
дс
твия.
През
202
3
г.,
като
част
от
ежегодния
преглед,
е
и
зв
ърш
ен
а
а
кт
у
али
зац
ия
н
а
П
лана
за
непрекъс
ваемост на д
ейността,
вкл
.
до
развиване н
а
методологията за оценка на възде
йствието
при
прекъсване
на
процес
или
загуба
на
ресу
рс
съобразно
приоритетите
и
максимално
допустимото
време
за
възстановяване,
к
акто
и
във
връзка
с
процедурите
за
докладване
на
инциден
т
и
.
ВЪЗЛАГАНЕ
НА ДЕЙНОСТИ НА
ВЪНШНИ ИЗП
ЪЛНИТЕЛИ
Първа
инвестиционна
банк
а
прилага
Политика
за
възлагане
на
дейности
на
външни
изпълнители,
струк
турирана
съгласно
и
зискванията
по
о
тношение
на
възлаг
ането
на
дейности,
о
п
р
е
д
е
л
е
н
и
с
ъ
с
За
ко
н
а
з
а
кр
е
д
и
т
н
ит
е
и
н
с
т
и
т
у
ц
и
и
и
Н
а
с
о
к
и
т
е
н
а
Е
Б
О
з
а
в
ъ
з
л
а
г
а
н
е
н
а
д
е
й
н
о
с
т
и
на
външни
изпълнители
(EBA/
GL/2019/02)
.
В
нея
са
регламент
и
рани
основн
и
те
фази
в
процеса
по
въ
злагане
на
дейн
ости,
вкл.
дефиниране
н
а
бизнес
изискванията
по
отнош
ение
на
спораз
уменията
за
възл
аган
е
на
дейн
ост,
иден
тифицир
ане
на
критичн
и
или
важн
и
функц
ии
,
идентиф
ициране, оценк
а и
управлен
ие на риск
овете
при възлагане на дейн
ост, процедури
т
е за
избор
на
външен
доставчик
и
нег
овата
надлежна
проверка
,
мониторинга
и
управлението
на
споразуменията
за
възлагане
на
дейност,
вкл.
вод
енето
и
съхраняването
на
докум
ент
ация
и
регистри,
както и план
иране на не
прекъсваем
о
стта н
а бизнес
проц
есите.
В
Банката
се
поддържа
централизирана
и
систематизирана
информация
от
но
сно
споразумен
ията и дейностит
е, възлож
ени
на външ
ни
изпълни
тели, както и регул
я
рна отчетн
ост
към
компет
ен
тните
вътрешнобанкови
органи
,
с
цел
информиран
ост
отн
осно
рисков
е
те
,
свързан
и с възла
ганет
о
на д
ейности н
а външни из
пълнители.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
64
/
150
РИСК
ОВИ
ЕКСПОЗ
ИЦИИ
Към
31
деке
мври
20
2
3
г
.
з
а
и
з
ч
и
с
л
я
в
а
н
е
н
а
р
и
с
к
о
в
и
т
е
е
к
с
п
о
з
и
ц
и
и
з
а
к
р
е
д
и
т
е
н
р
и
с
к
П
ъ
р
в
а
инвестиционна
бан
к
а
пр
илага
стандартизиран
ия
подход,
съгласн
о
Реглам
е
нт
(ЕС)
№
575/2013.
Поради
нег
олеми
я
обем
на
финансов
ите
инструмен
ти
в
търговски
я
портфе
йл
(облигации
и
други
ценни
книжа)
капи
таловите
изис
квани
я
се
изчисля
ват
в
съответс
твие
с
изискв
анията
на
Ре
гла
мент
(ЕС)
№
575
/2013
,
п
рило
жими
за
банко
вия
портфей
л.
З
а
изчисление
на
капиталовите
изисквания
за операционен
риск
Б
анк
ата
прилага
станда
ртизиран
ия
под
ход
съгласно
Регламент
(ЕС) № 57
5/2013, в т.ч.
методология за
разпределя
не на индикатор
ите по групи
дейности
.
в
хил. л
в./ % от об
що
202
3
%
202
2
%
202
1
%
За кредит
ен риск
6
70
2
61
3
92,0
6
46
2
4
77
92,
2
6
546
743
92,5
За пазарен ри
ск
4 413
0,1
4 3
50
0,1
4 713
0,1
За опера
ционен риск
582 1
00
8,0
5
40
23
8
7,
7
523 9
13
7,4
Общо
рисков
и експозиции
7
2
89
126
100
7
00
7
0
6
5
100
7
075
369
100
През
20
2
3
г.
в
ст
руктурат
а
на
рисков
о
претеглен
ите
експозиции
преобладава
т
тези
з
а
кре
дитен
риск
с
92
,0
%
от
общит
е
експо
зиц
ии
(2
0
22
:
9
2,2
%), следвани
от
тези
за операционен риск
–
8,0
%
(20
22
:
7,7
%)
и за
пазаре
н риск
–
0,1%
(
20
22:
0,1%),
като Б
анк
ата
продължава
да
поддържа
консерват
ивен подход
при оценка и упр
авление на
рисковете
.
Освен за ц
е
лите на
надзора Първа инве
стиционна банка
изчислява и икон
омическия капи
т
ал на
Банката,
който
би
обезпечил
п
лате
жос
по
соб
ностт
а
и
биз
не
са
й
при
неблагоприятни
пазарни
условия.
За цел
та се
изгот
вя вътрешен а
нализ н
а ад
екватнос
т
та на
капитала (ВА
АК).
ВЪТРЕШЕН АНАЛИЗ НА
АДЕКВАТНОСТТА НА КАПИТАЛА
Първа
и
нвестиционна
банка
АД
извършва
ре
дов
е
н
вътрешен
анализ
на
адекват
ността
на
капитала
(ВААК)
в
контекс
та
на
нейната
бизнес
страте
гия,
рисков
профил
и
риск
апет
ит.
Оце
нк
ата
за
необходимия
икономически
капитал
отразява
както
риск
о
вия
профил
на
дейността
й, така
и
нейния
риск
апетит,
като
основните
показат
е
ли
на
използваните
при
анализа
количествен
и
методи за
оценка са пр
иети при
консервативни
сцен
арии за н
еблагоприятна
външна
среда
.
През
2
0
2
3
г.
отчет
ът
за
ВААК
е
актуализиран
в
съотв
етствие
с
риск
стратеги
ята
и
залож
ените
бизнес
цели
за
р
азвитие,
ка
к
то
и
съобразен
с
о
п
еративната
среда
и
вън
шни
усло
ви
я
.
Актуа
лизир
ани
са
колич
ествена
та
ин
фор
мация
и
резул
татите от
и
нтегриран
ия
ст
ре
с
тест
,
който
оц
еня
в
а
ус
то
й
чиво
с
тта
н
а
Б
анката
при
базисен
макроикономически
сценарий
и
утежнен
т
акъв
(негативен
шок).
Д
о
развита е информацият
а относно поддържанит
е капиталови
буфери и т.нар.
„управ
ленски
буфер
“,
как
то
и
докум
ентална
та
обез
печеност
на
пакета
от
изискуем
а
информация,
в
т.ч.
ст
ановище
на
управителния
орган
относно
адекватността
на
капиталовата
по
зиц
ия
и
капиталовото
п
ланиране.
През
годината
е
акту
ализирана
и
Метод
оло
ги
ят
а
за
изготвяне
на
ВААК
основно
във
връзка
с
пр
и
лагането
на
допускан
ията
при
инт
егр
ира
ния
с
трес
те
ст
,
промяна в
сценари
ите за ликвид
ен
ри
ск
, ка
кто
и
при
лихвени
я риск в ба
нковия п
ортфей
л
.
П
ри
изготвян
ето
на
отчета
за
ВААК
са
в
зети
предвид
и
е
направена
оценка
на
бизнес
модела,
както и на с
истема
та за вътрешно
кор
порати
вн
о
управление, в т.ч.
на незав
исимите
функц
ии по
вътреше
н
оди
т,
у
правление и
конт
рол
на
рискове
те
и
съотв
етств
ие
.
Вътрешната
система
за
оценка
на
необход
имия
вът
решен
капитал
се
о
сновава
на
прогностични
VaR
мо
дели
за
кредитен
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
65
/
150
и
пазарен
риск,
стрес
-
те
стове
за
кред
итен,
пазаре
н,
ликвиден
,
репута
ционен
и
лихвен
риск
в
банко
вия
портфейл
,
стандарти
зиран
п
одход
и
стре
с
тес
тов
е
по
отношен
ие
на
операц
ионни
я
риск, Earnings
-
at
-
Risk
подход
за
стратегичес
ки
риск,
както
и
а
налит
ич
ни средств
а и
те
хн
ики
,
които
дават
възможност
за
по
-
детайлна
оценка
на
адекватността
на
капитала
съобразно
рисковия
пр
о
фил
на
Банката
и
текуща
та
о
перативна
среда.
За
агрегиран
е
на
отделни
те
вид
ове
риск
Банката
използва
корелационна
матрица,
която
взема
предвид
взаимовръзката
ме
жду
от
делнит
е
кате
гории
риск
,
с
цел
по
-
ре
ал
ист
и
чен
и
по
-
усъвършенстван
подход
за
измерване
на
рис
ка
,
на който е изложена Банката,
същ
евременно пр
и
доста
тъчно к
онсерватив
ни допус
ка
ния
.
За
изчисляване
достатъчността
на
капитала
по
отношение
изложеността
към
кред
итен
риск
,
Първа
инвестиционна
банка
използва
вътрешни
модели
за
оценка,
о
свен
в
определени
случаи,
в
т.ч.
при
класове
експозиции
с
несъщес
твено
влияние
върху
рисковия
профил
. За
класове
т
е експозиции
със съществено значение,
които представляв
ат
основната
кредитна
дейност
на
Fibank,
икономически
я
т
капитал
е
определе
н
на
база
еднофак
т
орен
портф
ейлен
кредит
-
Va
R
модел,
чрез
който
се
о
предел
я
веро
ятностното
разпределен
ие на
загубит
е
,
к
о
и
то
м
о
га
т
да
б
ъ
д
а
т
р
еа
л
и
зи
ра
н
и
в
р
а
мк
и
т
е
на
е
д
н
а
го
ди
н
а
н
ап
р
е
д
при
доверителе
н
интер
вал
,
съотв
етстващ
на
риск
овия
ап
ети
т
на
Бан
ката
.
З
а
да
с
е
о
стойнос
ти
рискът
о
т
настъпван
е
то
на
извънредни,
малко
вер
оятни,
но
възможни
събития,
се
прилагат
и
стрес
сце
нари
и.
Получен
ите
ре
зултат
и
от
стрес
сценариит
е
се
съп
оставят
с
капиталов
ите
изисквани
я за кредит
ен риск, изч
ислени съгласн
о портфейлни
я VaR модел.
Като
част
от
ц
ялостната
оценка
за
изл
о
жено
стта
към
креди
тен
риск,
за
целите
на
ВААК
,
П
ъ
р
в
а
инвестиционна
бан
ка
оценява
и
риска
от
концентрация
,
дължащ
се
на
неравном
ерното
разпределен
ие
на
кредитнит
е
експозиц
ии
по
клиенти
или
група с
вързани
лица
, как
то и по
иконом
ически
сектор
и
о
т
г
л
е
д
н
а
т
о
ч
к
а
н
а
н
е
й
н
а
т
а
ф
и
н
а
н
с
о
в
а
с
т
а
б
и
л
н
о
с
т
и
с
п
о
с
о
б
н
о
с
т
т
а
д
а
осъществява
о
сно
вна
та си дей
ност
.
За
ос
тойностяв
ане
на не
обходим
ия капи
тал
за
този в
ид рис
к
Банката
използва
съпоставка
на
резултатите
от
портфейл
н
и
я
V
a
R
м
о
д
е
л
м
е
ж
д
у
реа
лни
я
порт
фейл
и
хипо
тет
иче
н
п
ор
тфей
л,
при
кой
то
р
азмерът
на
екс
пози
циите
е
е
днак
ъв
за
вси
чки
клиен
ти,
при
равн
и
друг
и
услови
я.
За
оценка
на
риска
от
конц
ентраци
я
по
иконом
ически
сект
ори
се използва Herfindahl
-
Hirschman
Index (HHI)
.
Изложеността
на
Банката
към
пазарен
рис
к
е
о
граничена
и
включва
оценка
з
а
достатъчно
стта
на
капитала
по
о
тношение
на
пози
цио
нния
риск
,
валут
ния
и
стоко
вия
риск. За
изчисляването на и
кономическия капитал за п
азарен риск
се ползват вът
решни
м
о
д
е
л
и
з
а
с
т
о
й
н
о
с
т
т
а
п
о
д
р
и
с
к
(
V
a
R
)
с
х
о
р
и
з
о
н
т
о
т
1
година
и
ниво
на
дов
ерителн
ост,
отгова
рящ
о
на риск апетита на Банката
, ка
кто и стрес тес
тове за поз
ицион
ен риск н
а п
о
ртфейла
от ак
ции
.
За целите на вътрешния анализ на адек
ватността на капитала Fibank управля
ва
лихвения риск в
банковия
портфейл
(
IRRB
B
)
посредством
у
правле
ние
на
структурата
на
инвест
ициите,
контрол
върху ц
ената
и усл
ов
ията на финансовите пас
и
ви, и контрол
върху лихвената стру
ктура на
кредитн
ия
портфейл и другите лихв
оносни актив
и.
Измерват
се
два
аспекта
на
лихвения
риск в
бан
ко
вия
по
рт
фейл
–
ефектъ
т
на лихвен
ите
проце
нти
върху нетния лихвен
доход с
хоризон
т от
1
годи
н
а
и
ефектъ
т
въ
рху
икономич
еската
стойнос
т
на
Банка
та
.
За
из
чис
ля
ван
е
дос
тат
ъч
но
стт
а
н
а
и
к
о
н
о
м
и
ч
е
с
к
и
я
к
а
п
и
т
а
л
п
о
о
т
н
о
ш
е
н
и
е
н
а
л
и
х
в
е
н
и
я
р
и
с
к
в
б
а
н
к
о
в
и
я
п
о
р
т
ф
е
й
л
с
е
о
п
р
е
д
е
л
я
най
-
голямото
намаление
на
икономическата
стойност
или
нетн
ия
лихвен
доход
в
резултат
на
промяна
в
лихвените к
риви
при
с
ледните
сценарии:
P
arallel
shock
–
паралелно
покачване/спад
на
лихвенит
е н
ива;
Short
rates
shock
–
п
о
качване
/спад
на лихвени
т
е
нива
в
късата
част
от
кривата;
Steepener
-
късата
част
от
лихвената
крива
бележи
спад,
а
дъл
га
та
–
ръст;
Flatten
er
–
късата
част
от
ли
хвената
крива
бележи
ръст,
а
дългата
–
спад
.
В
допълнени
е
към
безри
сковия
лихвен пр
оцент, се
отчитат и
стрес сценари
ите за изм
енение
в кредитния
спред (
CSRBB
).
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
66
/
150
За
целите
на
ВААК
,
Първа
инвести
ционна
бан
ка
изч
ислява необходим
ия
ик
о
номиче
ски
капитал
за
операционен
риск
на
базата
на
резул
татите
от
прилаган
и
ст
рес
тестове
и
провежданата
ежегодна
самооценка
на
риска
и
контролите,
която
преминават
всички
звена
в
Банката,
по
време
на
коят
о
се
прегле
ждат
работни
проце
си
и
се
иденти
фицират
потенциални
сценарии
за
настъпване
на
редки,
но
правдоподобни
о
перационни
събития
.
Ползваните
стрес
тестове
за
о
пераци
онен
риск
възпроизвеждат
настъпването
на извънредн
и,
но
правдопо
добни
събития
,
в
т.ч.
р
азлични сценарии о
т гледна
точка на
финансовото въздействие
и вероятн
ост от настъп
ване.
Иконом
ическият капитал за операци
онен риск
, вкл.
правен ри
ск
с
е
изчислява като общи
я
финансов ефе
кт
, в х
оризонт от една
година, от в
си
чки анализирани
стресови
сценарии
.
За оценка на
ликвид
ния риск
Банка
т
а диференц
ира анализа в две
направления о
тносно
риска
от
неплатежосп
особност
и
риска
от
осигуряване
на
ликвидност.
Рискът
от
неплатеж
оспосо
бност се управ
лява и покрива п
осредством п
оддържането н
а подходящ
буфер
от
необре
менен
и,
високо ликвидн
и
активи, докато рискъ
т от
осигур
яване на
ликвидн
ост
следва
да
бъде
покрит
и
ог
раничен
от
икономическия
капитал
на
Банката.
Банкат
а
изчислява
иконом
ическия
капитал
за
ликвиден
рис
к
к
ато
оценява
размера
на
загубата
,
ко
ято
би
претърпя
ла
вследствие
на
ликвидна
криза,
на
база
исторически
опит
и
ст
рес
тестове
на
ликвид
ността
(ид
иосинк
ратичен,
пазарен
и
комбиниран
шок)
,
отчи
тайки
разходи
те
по
реп
о
-
с
д
е
л
к
и
и
л
и
л
и
к
в
и
д
и
р
а
н
е
н
а
а
к
т
и
в
и
з
а
п
о
с
р
е
щ
а
н
е
н
а
и
з
х
о
д
я
щ
и
я
п
а
р
и
ч
е
н
п
о
т
о
к
,
к
а
к
т
о
и
очакваното на
растван
е на лихвени
те разходи п
о
привлеч
ения ресурс.
За
целите
на
ВААК
Банката
оценява
и
други
ри
скове
,
в
т.ч.
страте
гичес
ки
риск
и
репута
ционен
риск
.
За
количествената
оценк
а
на стратегически
я р
и
ск се
ползва
Earnings
-
at
-
R
is
k
по
дхо
д
, к
а
то
с
е
измерват на ис
то
рическ
а база отклоненията между бюджетираната и реализираната нетна
печалба
на
Банката.
К
апитал
ът
за
стратегически
риск
се
определя
посред
ством
прилаган
е
процента на
отклонение, съответстващ на
приетото
ниво на
доверителн
ост, към
бюджети
раната
нетна
печа
лба
за
следващата
една
го
дина.
Репутаци
онният
риск
отразява
риска
от
това
репутацията
на
Банката
да
се
различава
в
отрицателен
смисъл
о
т
о
чаквания
ст
андарт
по
отношение
на
нейни
я
експертен
опи
т
,
по
чтеност
и
надеждност.
Материали
зиранет
о
на
реп
утац
ион
ния
ри
ск
се
изразява
основно
в
загуба
на
бизне
с,
повишена
цена
на
финансиране,
ликвид
на
криза
,
които
ефект
и
се
измерват
в
рамкит
е
на
оценката
за
стр
атегич
еския
риск
и
ликвиде
н риск.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
67
/
150
КАНАЛИ ЗА
ДИСТР
ИБУЦИЯ
Първа
инвестиционна
банка
поддържа
ди
версифик
ация
на
к
анали
те
за
дистрибу
ция
на
предлагани
те
продукти
и
услуги,
вкл.
добре
ра
звита
клонова
мрежа,
широка
мрежа
от
АТМ
и
ПОС
терминали,
елект
ронно
ба
нки
р
ане
,
мобилно
банкиране
,
директ
ни
п
родажби
,
контакт
центъ
р,
корпоратив
на
интернет
страница,
ко
рпорати
вен
блог,
ко
ито
п
остоян
но
усъвър
шенств
а
съобразно
съвременни
те
те
нденции
в
банковата
де
йнос
т
,
пазарните
условия,
т
ехнолог
ично
то
развит
ие и клиен
тски
те
потр
ебно
ст
и
.
КЛОНОВА МР
ЕЖА
П
ърва
инвестиционна
банка
с
е
ст
реми
да
поддъ
ржа
аде
кватен
ба
ланс
между
доб
ре
ра
звита
м
р
е
ж
а
о
т
ф
и
з
и
ч
е
с
к
и
л
о
к
а
ц
и
и
и
п
р
е
д
о
с
т
а
в
я
н
е
н
а
с
ъ
в
р
е
м
е
н
ни
спо
со
б
и
за
дис
тан
ционно
банкиране, в т.ч. в контекста на дигитална
та
трансформация в сферата на банковата дейн
о
ст.
П
рез
202
3
г.
Банката
продължава да
опт
и
миз
ир
а кло
но
в
ата
си
мрежа, при
отчитане
на
външната
среда
и
пазарни
условия
,
натовареността
на
локациите
и
о
бемите
на
дейността
,
както
и
процесите,
свързани с дигитали
зация на дейността
.
П
ре
з
го
ди
нат
а
с
а
зак
ри
ти
пет
оф
иса
в
г
р
.
С
о
ф
и
я
и
д
в
а
в
с
т
р
а
н
а
т
а
,
к
а
к
т
о
и
о
т
к
р
и
т
е
д
и
н
н
о
в
о
ф
и
с
–
Софи
я
Тех
Парк
.
Към
31
декември
20
2
3
г.
к
лоновата мр
ежа на
Първа инвестиционна банка
се със
тои общо
о
т 1
20
кло
на и о
фис
а на
индивид
уална
основа
(20
22
:
1
2
6
),
които
са
ра
зположени
в
над
60
нас
елени
места
в
Бълга
рия
–
38
лок
ации
в
гр.
София
(20
22
:
4
2)
,
8
1
клона
и
офиса
в
останалата
част
на
страната
(20
22
:
8
3
)
,
и
един чужд
естранен к
лон в гр.
Никоз
ия, Ки
пър.
Клоновата мрежа е структурирана съобразно
унифицир
ан ор
ганизацион
ен модел
,
к
акт
о
за
София, така и за останалите градове в страната
,
с цел
ефективн
о разпр
еделение н
а бюджетни
т
е
цели, както и фокусиране върху привл
и
чането на нови клиен
ти и кръстоса
ни продажби
. В
страната
има
27
клона,
а
в
столицата
са
обособ
ени
5
функционални
клона
–
Централен,
Изток,
Запад,
Север
и
Юг,
към
всеки
от
които
са
разпределени
офиси
на
база
териториално
разположен
ие и бизнес
показатели.
К
ато
част
от
п
ро
ек
т
а
B
ran
ch
digitalization
,
насочен
към
въвежд
ане
на
нов
моде
л
за
обс
лужване
на
клиенти,
развиващ
дигит
ализацията
в
ежедневн
ите
операц
и
и
,
е
о
сигурен
а
възможността
за
електронн
о
подписване
на
документи
върху
таблет
(e
-
Sign
pad)
в
кло
нова
та
мрежа,
като
при
регистра
ция за
услугата
чр
ез
електр
онн
ото
устр
ойство
с
е
вз
ема
образец
от подпи
са на клиента
(електронен
сп
есимен),
който
служи
за
сра
внение
при
по
следващ
о
подпис
ване.
Използването
на
т
аблети
за
електр
онно
под
писване
за
основнит
е
бан
ко
ви
операции
у
скорява
процесите
при
обработката
на
плащанията
и
подобрява
клиентското
о
бслужв
ане
,
как
то
и
спо
маг
а
з
а
РАЗНООБРАЗЕН НАБОР
ОТ КАНАЛИ ЗА ДИСТРИБУЦ
ИЯ НА ПРОДУКТИ И
УСЛУГИ
Клонов
а
мрежа
Контак
т
център
Корпорат
ивен
блог
Дигитал
но
банкиране
Директ
ни
прода
жби
Корпорат
ивна
интернет
стра
ница
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
68
/
150
по
сле
до
ват
елнит
е
у
си
лия
на Банкат
а,
насочени
към
намаля
ване
на
CO2
емиси
ите,
чрез
дигитали
зация на банк
овите услуги.
„30 години Fibank“
–
по
с
лу
ч
а
й ю
б
ил
е
я
на
П
ърв
а
инвестиционна
банк
а
през
годината
с
е
осъществява
т
множес
тво
събити
я
в
клон
овете,
къдет
о
за
едно
с
клиенти
и
установе
ни
дългого
дишни
партньорст
ва
са
реализирани
обществено
значими
проекти
за п
одобряване
живота на хората
и биз
неса
.
В
Банкат
а
ф
унк
ц
ио
нир
а
центр
ализира
н
бек
-
офи
с,
който
до
при
нас
я за
по
-
к
аче
ст
ве
н
о
обслужв
ане
на
клиенти
те
.
Чрез
него
се
изпълнява
т
дейности,
свързани
с
насочване,
разпределяне,
обработка
и
архивиране
на
документи
на
к
л
и
е
н
т
и
и
п
л
а
т
е
ж
н
и
д
о
к
у
м
е
н
т
и
,
к
а
к
т
о
и
и
з
г
о
т
в
я
н
е
н
а
б
а
н
к
о
в
и
д
о
к
у
м
е
н
т
и
,
ч
р
е
з
с
п
е
ц
и
а
л
н
о
разработена пла
тформа за изпълнение
на
бек
-
офис
дей
но
сти
(бе
к
-
офис платформа),
свързана с
основната банкова информационна с
истема.
Кл
о
н
о
ве
т
е
и о
фи
с
и
т
е н
а Б
а
н
к
ат
а
в с
т
р
а
на
т
а п
р
ед
л
а
га
т
п
ъл
е
н н
а
б
о
р о
т
ба
н
ко
в
и
пр
о
ду
к
т
и
и у
сл
у
ги
както за физически лица, така
и за
бизнес клиенти. В стремежа си
за
по
-
пълно задоволяван
е
на
клиен
тско
то
търс
ене,
част
от
клонова
мреж
а
раб
оти
с
удълж
ено
работн
о
време
,
какт
о
и
разполага
с деж
у
рни оф
иси, коит
о осигур
яват обслужв
ане на клиен
тите през поч
ивните дни.
Клонът
на
Първа
инве
стиционна
банка
в
гр.
Никозия,
Републи
ка
Кипър
фу
нкцио
нира
на
кип
ърския
банков па
зар от 1997
г.,
първоначално
ос
новно
в областта
на
кредитирането
на
корпоративни
клиенти,
като
през
г
одините
работи
систематично
и
по
следователн
о
в
п
осока
на
разширяван
е
на
продуктите
и
услугите.
Понастоящем,
клон
ът
предлага
стандарт
ни
кредитни
и
спестовни
продукти,
платежни
усл
уги
и еле
ктрон
но
банкиран
е, с
ф
окус в
ърху
клиентите
–
малки
и сре
дни предп
риятия и б
анкирането н
а дребн
о
.
За повече информация относно клон
овата мрежа
виж „
Списък н
а клоновата мрежа
“.
КОНТАКТ
ЦЕНТЪР
–
*bank (*2265)
, 0800 11
011
Ко
нт
ак
т
це
нт
ъръ
т
н
а
Fi
bank
функци
онира
като
ефектив
ен
канал
за
комуникация
и
продаж
б
а
н
а
ц
е
л
е
в
и
п
р
о
д
у
к
т
и
и
услуги,
ка
кто
и
допринася
за
привличането
на
но
в
и
и
задържането
на
настоящи
клиенти
, чрез
пре
доставянето на
услуги
съгласно
утвъ
рдени
те
стандарти
и
бизне
с
цели
на
Б
анката
.
През
2023
г.
през
контакт
центъра
са
проведени
1
2
изходящи
кампан
ии
с
различен
х
арактер
и
тематика,
в
т.ч.
информа
ционни камп
ании,
такив
а, свързани
с
директ
но
предлаг
ане
на
картови
продук
ти и услуг
и,
както
и
за проучване наглас
ите
на потреби
т
елите.
По
тях са отче
тени
бл
изо
6
5
хил. изход
ящи разг
о
вора
,
висока степен на
достигнати адресати
,
както
и ръст в успева
емостта при
дир
ектните пр
о
дажби
по проведен
ите търговски
кампании
.
За отчетн
ия период в
контакт цен
търа с
а постъ
пили
над
80
хи
л. входящи разговора
, имейл
и чат
коресп
онденции
във
връзка
с
различ
ни
запитва
ния
и
искания
от
клиент
и
или
потенциал
ни
клиенти, в т.ч. относно
обща банкова информация,
о
бслужване на карти, контак
тна и справочна
информ
ация, заявка за
продук
ти
и
т.н.
През
годината е
стартиран
проект
за
авто
матизиране на
проце
сите за комуникац
ия
при
входящ
ите
обаждания,
с
цел
внедряване
на
интерактивн
и
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
69
/
150
гласови
менюта и
опции за
к
лиентско самообслужване, както
и
автоматично
разпределение на
обажданията и обратни обажд
ания за минимизиране вер
оятността за изчаквания.
През контакт
цен
търа клиенти
те
м
огат
да кандида
тстват за
овърд
рафт по
де
битна
карта
ил
и
д
а
кандида
тст
ват
за
потреби
телски
креди
т,
да
получ
ат
актуална
и
навременна
информация
от
носно
проду
ктите
и
услуги
те,
тарифа
та
и
лихв
ените
условия
на
Бан
ката,
м
естона
хожден
ието
на
клон
овете
и
раб
отното
им
време
,
как
то
и
адеква
тно
и
профе
сиона
лно
съдейс
твие
от
служителит
е
пр
и
в
ъз
н
и
кн
а
л
и в
ъ
пр
о
с
и и
л
и
з
а
тр
у
дн
е
н
и
я
. З
а
к
ли
е
нт
и
те
е
о
си
г
у
р
е
н
а в
ъ
зм
о
жн
о
с
т
за
дистанционна
комуник
ация
по
телефон,
имейл
и
онлайн
чат
в
реално
време
през
корпоративната интернет страница на Бан
к
ата.
КОРПОРА
ТИВНА ИНТЕ
РНЕТ С
ТРАНИЦА
–
www.fibank.bg
К
орп
ор
ативната
инт
е
рн
ет ст
ра
ниц
а
на
Първа инвес
т
иционна
б
анка
се
поддържа и
развива
,
с
цел
нейното
трансформиране
в активен
канал
за
п
родукто
ва
ком
уник
ация
и
кръстосани
п
родажби
.
В
о
т
г
о
в
о
р
н
а
п
о
т
р
е
б
н
о
с
т
и
т
е
,
с
в
ъ
р
з
а
н
и
с
б
а
н
к
и
р
а
н
е
о
т
д
и
с
т
а
н
ц
и
я
,
през
www.fiban
k.bg
функцио
нира
услуг
а
з
а
в
идео кон
султац
ия относно
кредитн
и
проду
кти,
както и
възможно
сти
за
осъществява
не
на
комуник
ация
(чат
)
дире
ктно
с
експерт
от
Бан
ката
.
Пре
з
не
я
кл
ие
нт
ит
е
мо
г
а
т
да
подава
не
онлайн
заяв
лени
я за креди
тни кар
ти, овърдр
афт и по
треб
ителски
креди
ти.
Корпоративната
интернет
страница
разполага
с
редица
функционалности,
в
т.ч.
елементи
за
визуализаци
я
в
съо
т
ветствие
със
съвременните
дигитални
тенденции
и
особен
о
сти
з
а
интуитив
ен диза
йн и пер
сонализиран
о
съдърж
ание. Чрез тях
се
осигуряв
а лесна в
ъзможност за
сравнени
я
между
пред
лаганите
от
Банката
про
дукти
и
ус
луги,
като
по
този
начи
н
кл
иенти
те
мо
гат
да изберат
онези
от тях
, кои
то отгова
рят
в най
-
голяма степен
на техн
ите
пот
ре
б
нос
ти
.
През
го
дината
,
в
изпъ
лнение
на
изискванията
за
е
жегод
е
н
преглед,
е
актуализирана
декларация
т
а за достъпност, като инструм
ент за
самооцен
ка
на съответстви
ето
със стандартит
е
за
осигуря
ване
на
достъпно
съдържани
е
(вкл.
хармонизира
н
стандарт
EN
301
549
V2.
1.2,
2018
-
08
относн
о
изискв
ания
за
достъпн
остта
на
прод
укти
и
услуги
в
сферата
на
инфор
мационн
и
и
комун
икацион
ни
технол
огии)
и
ангаж
иран
е
поддър
жането
на
пост
оянно
високо
нив
о
на
достъпност на пу
бликуваната информация и използваемост на съдър
жанието, ко
ето да осигур
и
използван
ето им от хора
с увреждан
ия
(незр
ящи хора и х
ора с нарушен
слух).
КОРПОР
АТИВЕН БЛОГ
Корпоративният б
лог на П
ърва инвестиционна
банка е
с
ъздаден
през 2008
г., което
го превръща
в
п
ъ
р
в
и
я
к
о
р
п
о
р
а
т
и
в
е
н
и
б
а
н
к
о
в
б
л
о
г
в
Б
ъ
л
г
а
р
и
я
.
З
а
с
в
о
и
т
е
1
5
г
о
д
и
н
и
,
б
л
о
г
ъ
т
н
а
Fiban
k
продължа
ва да
бъде
е
дин
о
т най
-
изп
олзваните
от
клиентите
и
полезни
онлайн
кому
ник
ац
ио
нни
канали,
заедно
със с
о
циалните
мрежи
на
Банката.
В
него
намират
място
важна
част
от
к
лючовите
съобщения,
новини,
инициативи,
както
и
финансови
анализи
и
проучвания,
свързани
с
пазара
на банкови прод
укти
и
у
слуги в с
т
раната. Благодарение на
платфо
рм
ат
а
Ask
Fibank
, част от
корпоративния
блог, клиентите
на
Банката
могат да
задават
своите
въпроси
и
да по
лучат
експертн
о мнение.
Първа
инвестиционна
ба
нк
а
про
дължава
да
поддържа
акти
вна
онлайн
комуникация
в
реално
време
с
клиентите
и
заинтерес
ованите
лица
о
с
в
е
н
ч
р
е
з
б
л
о
г
а
с
и
,
и
ч
р
е
з
в
о
д
е
щ
и
т
е
с
о
ц
и
а
л
н
и
мрежи
–
Facebook,
Instagram,
LinkedIn,
Twitter,
Youtube.
През
2023
г.
във
всички
тези
канали
акцент б
яха
условията на
проду
ктите и
услуг
ите на Б
анката
по
повод
30
-
го
дишнината й.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
70
/
150
През
202
4
г.
кор
порати
вния
т
бл
о
г
и
социалните
мр
ежи
ще
продължат
да
поддържат
пос
тоянна
и
позитивна
връз
ка
с
клиентите
на
Банката,
като
им
предоставят
навременна,
точна
и
полезна
информац
ия за проду
ктите
и услугите на
Fi
bank
.
ПРОДАЖБИ
Първа инве
стиционна банка
използва
директните продажби
като
допълнителна възможност
за
дистрибуц
ия
на
продукти
и
услуги,
включителн
о
за
комплексно
банково
обслужване
на
инстит
уционални
и
кор
поративни
клиенти.
Т
ози
под
ход
спома
га
и
з
а
изграждането
на
дългос
рочни
взаимоотношения с
к
лючови к
лиенти, к
акто
и
за
получаване
на
директна
обратна
връзк
а за
продуктит
е и ус
лугите на
Банка
та.
Дирекция
„Корпора
тивни
продажби и
обществени пор
ъчки“ в
системата на Първа
инвестици
онна
банка
има
натрупан
з
начителен,
дългогоди
ш
ен
о
пит
и
при
под
готовка
участия
та
на
Банката
в
об
щес
тве
ни
пор
ъчк
и
и
ко
нкурс
и
,
к
а
к
т
о
и
в
о
б
с
л
у
ж
в
а
н
е
т
о
н
а
к
о
р
п
о
р
а
т
и
в
н
и
и
и
н
с
т
и
т
у
ц
и
о
н
а
л
н
и
клиент
и, разпоре
дители с бюджет
ни средств
а, държавни
и общински
предприяти
я.
ДИ
ГИТАЛНО
БАНКИ
РАНЕ
ЕЛЕКТРОННО
БАНКИРАНЕ
„M
О
ЯТА
F
IBANK
“
Първа инвестиционна банка има
и
нтегрирана платформа за електронн
о
банкиране
„Моя
та
Fibank“,
разработена
като
единен
канал
за
обслужване
на
кл
иенти,
която
постоянно
развива,
с
цел
надграждане
и
добавяне
на
нови
функционалности.
Пла
тформата
е
интегрирана
към
основната
банкова
информа
цио
нн
а с
р
е
да
,
ко
ет
о
о
си
г
у
ря
в
а
ви
с
ок
о
ни
в
о
на
с
и
ст
е
м
на
си
г
у
рн
о
с
т,
опт
имиз
ация
и
ефек
тивно
ст
на
работ
нит
е
проце
си,
както
и
у
вели
чав
ане
на
про
дукти
вностт
а.
През електр
о
нн
ото
бан
киране „Моята
Fiban
k”
клие
нтите ползва
т
както
актив
ни,
така и
пасивни
банкови
о
перации
в
зав
исимост
о
т
техните
п
о
треб
ности
и
правата
за
достъп
в
система
т
а.
Като
част от
активното банкиране
клиентите могат
да откриват
и закриват разп
лащателни
,
депози
тни
и
други
банкови
сметки
,
да извърш
ват преводи
в национална
и чуждестр
анна валу
та
(в
кл
.
мас
о
ви п
ре
вод
и
)
, да
о
съществяват
кому
нални
плащания, да
кандидатстват и
сключват договори
за
кредитн
и
продукти
(вкл.
к
редитни
карт
и)
,
да
заявяват
из
даването
на
дебитна
карта,
както
и
да
извършват
покупко
-
продажба
на
валута.
Като
част
от
пасивното
банкиране
на
к
лиентите
е
о
с
и
г
у
р
е
н
а
н
а
р
а
з
п
о
л
о
ж
е
н
и
е
и
н
ф
о
р
м
а
ц
и
я
з
а
н
а
л
и
ч
н
о
с
т
и
и
о
п
е
р
а
ц
и
и
п
о
б
а
н
к
о
в
и
с
м
е
т
к
и
,
и
/
и
л
и
платежн
и
карти.
Включен
и
са
данни
за
клонов
ете
и
АТ
М
ус
тройствата
,
както
и
информа
ция
за
валутните к
урсове,
новини и
актуалн
и промоции.
„Мо
ята
F
ibank
”
о
сигурява
извършването
на
нез
аб
а
вн
и
п
ре
вод
и
в
ле
вове
Blink
к
ъм
друг
до
ставчик
на платежни
услуги
,
к
о
й
т
о
е
д
о
с
т
ъ
п
е
н
з
а
т
о
з
и
в
и
д
п
р
е
в
о
д
и
.
Н
е
з
а
б
а
в
н
и
т
е
п
р
е
в
о
д
и
Blink
се
осигуряват
от
Банката
2
4/7/
365
и
пр
едставляв
ат
к
редитн
и
п
ре
во
д
и
с
н
езабав
на
или
близ
ка
до
незабавната
обработка
и
заверяване/разполагаем
о
ст
по
сметката
на
п
олуча
теля
в
рамките
на
секу
нди
след приемане на
нарежданет
о за изпъ
лнение от Банката
.
По този нач
и
н Банката
осигур
ява на
клиен
тите
висо
ко
иновативно
и бързо решени
е
за
извършване на
онлайн преводи.
През
годи
ната
към
възможността
за
покуп
ки
на
електронн
и
вине
тки
и
маршр
утни
карти
чрез
из
ползване
на
сме
тк
а
или
кар
та
на
клиен
та
през
е
лектро
нното
банкиране
„Моята
Fibank“
или
мобилното
пр
и
ложение
,
е
добавена
и
нова
опция
за
за
плащане
и/или
проверка
на
компен
саторни
такс
и.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
71
/
150
В
съ
ответствие
с ре
гламентите, д
ействащи на
територията
на
Европейски
я
съюз
и тенденц
иите
в
развитието на дигиталн
ото банкиране, Първа
инвестиционна банка е
о
сигурила на
т
ретите
страни
доставчици
(TPPs)
достъп
до платеж
ни
сметки,
поддържани
в Ба
нката
и
достъпни
о
нлайн
за
осъществяване на
услугите
по
иницииране
на плащане
и
п
о пр
ед
ос
та
вя
н
е н
а и
нф
ор
м
а
ци
я з
а
сметк
а
–
т.нар
„
Отвор
ено
б
анкиране“
.
В
д
о
п
ъ
л
н
е
н
и
е
,
с
ц
е
л
р
а
з
ш
и
р
я
в
а
н
е
и
и
н
т
е
г
р
и
р
а
н
о
с
т
н
а
услугите
към клиен
тите, Пър
ва инвести
ционна
банка
предлага на
клиенти
те
ползването
на
усл
угит
е
по предоставяне
на
информация
за
сметка
и
иницииране
на
плаща
не
чрез
мобилн
ото
приложение
М
y
Fibank
.
За
повече
информация
относно
„
О
твореното
банк
иране“
виж
раз
дел
„
Платежни
услуги
“.
За
2023
г.
интегрираната
платформа
за
елект
ронно
банкиране
„Моята
Fibank“
се
у
твърждава
като
канал, к
ойто
генерира преобладаващ
дял
(над
9
0%)
от
о
б
щите
и
зх
о
дя
щи
преводи
на
Банката,
с
отчетен
ръст
от
1
8%
при
трансакц
иите
и
8%
при
б
роя
клиенти,
ползващи
платформата.
Н
аблюдава
с
е и
нарастване при
с
р
е
дн
ия
б
ро
й т
ра
нс
а
к
ци
и
н
а
кл
и
е
нт
,
ка
к
т
о
пр
и
п
ре
в
о
ди
т
е т
а
к
а
и
при комуналн
ите плащания.
МОБИЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ „
МОЯТА FIBANK“
Мобилното
приложение
на
Банката
е
част
от
електро
нното
банкиране
„Моята F
ibank“,
к
ато
осигурява
отдалечен
достъп
до
интегрираната
платформа
чрез
използване
на
мобилно
у
ст
р
ой
с
т
в
о
. П
р
и
л
ож
ен
и
ет
о е
д
ос
тъ
п
н
о з
а
к
л
и
ен
т
и
т
е
сл
ед
ин
с
та
л
ир
ан
е
от
он
л
а
йн
м
аг
аз
ин
и
т
е
за
софтуер,
разраб
отени
за устр
ойства,
ползващи
съответна
т
а о
перационна
система
(AppSt
ore,
Googl
e
Play
,
Huawei AppGallery
).
През
него
клиентит
е
физиче
ски
лица
и
бизнес
клиент
и
мога
т
да
ползват
активни
и
пасивн
и
операции
при
предварит
елно
определени о
т
Бан
ката
или
клиента
лимити.
В
допълнен
ие,
чрез
инова
тивната
услуга
–
Digital
Payments,
разработена
от
Fibank,
клиентите
могат
да
управляват
дигитална
банкова
карта
и
по
то
зи
начин
да
правят
дигитални
плащания
със
своите
мобилни
устройс
тва, под
държ
ащи N
FC технол
огия
за разпла
щане на
терминал
и с без
контактна
функция.
През
202
3
г.
F
ibank
развива
услугите
през
мобилн
ото
прил
ожение
,
като
финализи
ра
внедряването
на
незабав
ни
те
преводи
по
мобилен
но
мер
(Blink
P2P),
които
се
извършват
чрез
втори
чен
иден
тифи
катор
на
платежна
та сме
тка
–
номер на мобилен те
лефон,
вместо чрез
посочване
н
а
IBAN
.
При
нареждане
на
Blink
P
2P
,
п
о
лу
ч
а
т
е
л
я
т
н
а
п
р
е
в
о
д
а
м
о
ж
е
д
а
б
ъ
д
е
и
з
бран
от
с
пи
съка
с
контакти
на
регистр
ираното в „Моята
Fibank”
м
обилно устрой
ство, като има опция
и за ръчно въвеждан
е на
но
мера. Тази нова ф
унк
ционалност п
озволява онлайн нареждан
ето на
преводи да става максимално
опр
остено и бъ
рзо,
о
тговар
я
йки на
съвременните
т
енден
ции
.
П
р
е
з
2
0
2
3
г
.
,
к
ато
част
от
действият
а
,
развиващи
дигитализацията
в
ежедневните
операции,
Банката ст
артира предлагането
на у
слугата
„
Remo
te onboardi
ng
“ за дистанц
ио
нно установяване
на дел
ови вза
имо
отношения с
клиенти
,
като
Банка
та
осигуряв
а на
физ
ически
лица
възм
ожност
за
сключване
на
договор
за
пакет,
включващ
ползване
на
„Моята
Fibank”
с
права
за
активно
банкиране,
отк
риване
на
банкова
сметка
и
де
битна
карта,
съответно
за
промяна
на
достъпа
от
пасивно
на
активн
о
банкиране
по
вече
скл
ючен
договор
п
о
електронен
път
чрез
Моб
и
лното
прило
жение
„М
оята
Fibank”.
Процесът
на
регистрация
и
пот
върждение
се
извършва
дистанционно
посредством
използванет
о
на
външен
доставчик
на
к
валифициран
и
удостовер
ителни услу
ги.
П
р
е
з
го
д
и
на
т
а
д
о
ст
ъ
пн
а
з
а
в
си
ч
к
и к
л
и
е
н
ти
ф
и
з
ич
е
с
к
и л
и
ц
а
на
м
обилнот
о при
ложени
е е
у
слу
гата
по издаване на
в
иртуална кре
дитна карт
а, без необхо
димост от
предварите
лно одо
брение.
През
202
4
г.
Б
ан
кат
а
ще
продължа
ва
да
работи,
с
це
л
предоставяне
на
най
-
висок
клас
услуги
с
фокус
върху
дигиталните
способи
и
решения,
повишаване
на
възможностите
за
самообслужване
в банкирането и развитие на услугите п
о устойчив начин.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
72
/
150
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ
по смисъла на чл. 100н от Закона за публичното
предлагане на ценни книжа и чл. 40 от Закона за
счетов
одството
В к
а
чество
то си
на пуб
лич
но друж
ество
и пред
приятие
от
обществен
инте
рес
, П
ърва
инвестиционна
банк
а
оповестява
инф
о
рмация
отн
о
сно
практ
иките
си
на
корпор
ативно упра
влен
ие, като този
разд
ел от настоящ
ия
докл
ад за дейнос
тта
представлява
Декларация
за
корпоративн
о
управление
по
смисъла
на
чл.
100н
от
Закона
за
публичното
пре
длагане
на
ц
енни
книжа
и
чл.
40
от
Закона
за
счет
оводств
ото.
РАМКА ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ
............................................................................
73
КОДЕКС ЗА К
ОР
ПОРА
ТИВНО УП
Р
АВЛЕНИЕ
...........................................................................
73
КОРПОРАТИВНА
СТРУ
КТУР
А
..................................................................................................
75
НАДЗОРЕН СЪВЕ
Т
....................................................................................................................
76
УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ
..............................................................................................................
80
ОБЩО СЪБРАН
ИЕ НА АКЦИОНЕРИ
Т
Е
....................................................................................
82
КОНТРОЛНА С
РЕДА И ПРОЦЕСИ
............................................................................................
83
ЗАЩИТА П
Р
АВА
ТА НА АК
ЦИОНЕРИТЕ
...................................................................................
84
РАЗКРИВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
............................................................................................
86
ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ЛИЦА
........................................................................................................
88
АКЦИОНЕРНА
СТРУКТ
УРА
.......................................................................................................
88
ЦЕНА НА АКЦИИТЕ И ПАЗАРНА КАПИТАЛИЗАЦИЯ
...............................................................
89
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
73
/
150
РАМКА ЗА
КОРПО
РАТИВНО У
ПРАВЛЕН
ИЕ
За
Първа
инвестиционна
банка
АД
доброто
корпоративно
управление
е
ключов
елемент
при
осигуряване
на
дългосрочно
и
устойч
иво
развити
е
,
и
успешен
бизнес
модел.
Корп
о
ративнат
а
политика
на
Б
анка
та
се
о
сновава
на
профес
ионално
и
прозрачно
управление
съобразно
м
еждунаро
дно
признатите
стандарти
и
при
нципи
за
добро
корпор
ативно
управле
ние,
п
ри
отчита
не
на
промените
в
регулативната
и
ик
о
номичес
ка
среда,
както
и
финансови
те
пазар
и
в
страната
и чуж
бина
.
Корпоративното
управление
на
Първа
инвестиционна
банка
е
систем
а
от
политики,
правила,
проце
дури
и
практи
ки,
чрез
която
Бан
ката
се
управ
лява
и
контрол
ира
пр
и
ясно
дефин
ирани
функции,
права
и
отговорности
на
всички
нива
–
О
б
щ
о
с
ъ
б
р
а
н
и
е
н
а
а
к
ц
и
о
н
е
р
и
т
е
,
Н
а
д
з
о
р
е
н
с
ъ
в
е
т
и
комите
ти
към него,
Управи
телен
съвет и
комитети,
и
с
ъвет
и
къ
м
него
,
В
ътрешен
оди
т,
структури
в
ц
ентралата,
клоновете
и
офисите.
Първа
инвестиционна
банка
има
двустепенна
система на
управлени
е, състоящата с
е от Надзорен
съвет и Управ
ителен съв
ет
.
Първа
инвестицио
нна
банка
прилага
п
исмени
политики
з
а
корпора
тивно
управление
на
ниво
група,
с
които
се
определят
основните
принцип
и
за
вътрешно
управлен
и
е
и
контрол
върху
дъщерните
дружества,
както
и
процедури
и
механизм
и,
способс
тващи
за
последователн
о
и
интегрирано
развитие
на
дружествата
в
съответствие
със
ст
ратегията
на
групата
и
съобразн
о
разпоредб
ите на регу
латорните и над
зорни орган
и.
През
20
2
3
г. Банката
усъвършенства политиките си в
областта
на корпоративното управление,
в
т.ч.
от
носно
докл
адване
то
и
управл
ение
то
на
неправоме
рни
и
неетични
действия
(
whistle
blowin
g
), както и във връзка с
ф
ункция Съ
ответствие.
КОДЕКС ЗА
КОРПО
РАТИВНО УПРА
ВЛЕНИЕ
Първа
инвестиционна
банка
АД
фун
кцион
ира
в
съотве
тствие
с
приет
от
Упра
вите
лния
съ
вет
и
одоб
рен от
Надз
орния
съвет
Кодекс
з
а ко
рпоративно
уп
равление
.
С
него
се оче
ртава рамката и
се стру
ктурират основн
ите компонен
ти, функции
и отговорно
сти,
изгражд
ащи сист
е
мата н
а
корпоративното у
правление в
Б
анка
та. Кодексъ
т е
съставен
,
прилагай
ки освен
изискванията
на
дей
с
тва
що
то
законода
телств
ото
в
Р
Бъл
гар
ия
и
пр
инципи
те
на
Базе
лския
ко
митет
по
банков
КОДЕКС
ЗА
КОРПОРАТИВН
О
УПРАВЛЕНИЕ
УПРАВЛЕНС
КА
СТРУК
ТУРА
Управите
ле
н
съвет
Общо
събрани
е на
акцио
нерите
Надзор
ен
съвет
МЕЖДУНАРО
ДНИ
СТАНДАРТИ
И ДО
БРИ
ПРАКТИК
И
Пол
итика
на
възнагражд
е
-
нията
Защита
правата
на
акцио
нерите
Заинт
ере
-
сова
ни
лица
Етични
ста
ндарт
и
и
ценно
сти
Разкрив
ане н
а
информацият
а
и
прозрачно
ст
Контрол
на
с
р
е
да
и
процеси
Усто
йчиво
развитие
(ЕСУ
фак
то
ри)
КЛЮЧОВИ ЕЛЕМЕНТИ НА Р
АМКАТА ЗА КОРПОРАТИ
ВНО УПРАВЛЕНИЕ
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
74
/
150
надзор,
насоки
те
на
Европейския
банк
о
в
орган
(ЕБО)
,
прил
ожимите
стандар
ти н
а
Организа
цията
за
икономич
еско
сътруднич
ество
и р
а
звитие (ОИСР)
в тази
област
, както
и препо
ръките
на
Националния кодекс за корпоративно управл
ение
,
одобр
ен от Комис
ията за
финансо
в надзор
.
В
Кодекса
са
заложени
основните
прин
ци
пи
и
изисквания
за
поддържане
и
усъвършенстване
орг
аниз
ация
та
и
методите н
а управ
ление
в Банката,
насочен
и към:
почтено и
отговорно
управл
ение, баз
ирано на д
обавянето на с
тойност;
ефективн
и практики п
о надзор върх
у управление
то и контр
ола;
изпълнителн
о
ръководст
во
и
висш
ръководен
персонал,
които
действат
в
най
-
добрия
интерес на Банката и за повишаване ст
о
йността на акционерния капита
л;
навременно
оповестяване
на
информация
и
прозрачност
,
вкл. от
носно устойчив
ото
развитие
;
ефективна
система
за
управление
на
рисковете
и
контрол,
базирана
на
принципа
на
„трите лин
ии на за
щит
а“.
В съответствие с изискваният
а на
прилож
имо
то
зак
онодател
ство
,
Банка
та
ежегодн
о
оповес
т
ява
информа
ция
за
п
рактиките
си
на
корпо
ративно
управление
и
описание
на
изпълнение
то
на
изискванията, зал
о
жени в
Кодекса за
к
орпоративно
у
правление
на Първа инв
ес
тиционна банка,
при пр
илагане н
а принц
ипа „спазва
й или
обяснявай“.
Заедно с
годишния д
оклад за де
йността
и
финансовите
о
тчети, Бан
кат
а
оповестява
пред
обществеността
и Кар
та за
о
ценка
на своето
корпорат
ивно управлен
ие, в съотв
етствие
с Националн
ия кодек
с з
а корпоративно управление.
В
допълнени
е
,
към
Кодекса
за
корпоративно
управление
П
И
Б
АД
прилага
и
По
лит
ика
з
а
оповестяване,
като
и
двата
до
к
умента
са
публично
достъпни
през
корпоративн
ия
сайт
(
https:/
/www.fibank
.bg/bg/
za
-
nas/korporativno
-
upravlenie/
kodeks
-na-
korp
orativno upravlenie
).
През
2
0
2
3
г.
са
изпълнен
и
изискван
ията
,
пос
о
чени
в
тях
,
вкл
.
изискванията
за
разкриване
на
регулирана информация и такава, съгласно ф
и
нансовия календар на Банката за 20
2
3
г.
ЕТИЧЕН КОД
ЕКС И МЕХАНИЗ
ЪМ ЗА Д
ОКЛАДВАНЕ
(WHISTLEBL
OWING
)
С
це
л
утв
ърждаването
на
п
рофесио
налните
и
ети
чни
ст
андарти, приложими
и
и
зискуеми
спрямо
Банка
та
като
търговс
ко
друж
ество,
раб
отна
среда
и
креди
тна
инсти
туция,
Fibank
има
Етич
ен
кодекс,
който
определя ос
новните
принципи,
етични нор
ми и
к
орпора
тивни
ценности, н
а коит
о
се
градят
политик
ите
и
бизнес
планов
ете,
правил
ата,
процедурите
и
ежедн
евната
опера
т
ивна
работа.
Fibank
, водена
о
т ра
збирането, че
следването
на
законосъобразно
и ет
ично
п
оведение
във
взаим
оотношени
ята
м
ежду
ръ
ководния
съста
в,
слу
жите
лит
е
и
заин
тере
сован
и
те
лица
е
важ
ен
аспект
,
който
стои
в
о
сновата
на
цялостна
та
й
дейност,
има
приет
а
Политика
за
докладване
и
управление на
неправомерни
и
неетични действия
(W
histle
blowing
policy
)
. Це
лта на
политиката
е да систе
мат
изи
ра спо
соб
ите
и
р
е
д
а
з
а
подаване
на
сигнали
п
р
и
н
а
л
и
ч
и
е
н
а
с
ъ
м
н
е
н
и
я
з
а
н
е
п
р
а
в
о
м
е
р
н
и
д
е
й
с
т
в
и
я
,
к
а
к
т
о
и
п
р
и
п
р
о
б
л
е
м
и
в
р
а
б
о
т
н
и
я
п
р
о
ц
е
с
,
с
к
о
и
т
о
д
а
с
е
г
а
р
а
н
т
и
р
а
тяхното
прозрачно
и
справедливо
разглеждане
и
разрешаване.
През
2023
г.
Банка
та
актуали
зира
по
лит
и
к
ат
а
в
изп
ъл
не
ние на новите изисквани
я на Закона за защита на лицата, подаващи
сигнали
или
публично
оповестяващи
информация
за
нарушения
(ЗЗЛПСПОИН)
,
свързани
със
закон
одате
лств
ото в ра
ботен кон
текст
.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
75
/
150
КОРПОРА
ТИВНА
СТРУК
ТУРА
НАДЗО
РЕН СЪВЕТ
УПРАВИТЕЛЕН
СЪВЕТ
АЛКО
Бизнес зв
ена
Поддържащи звена
Комитет
по
възнаграж
-
денията
Комитет
за
подб
ор
Комитет
за
риска
Главен
комитет
Одитен
комитет
Вътрешен
одит
Кредитен
съвет
Комитет
по
преструкту
-
риране
Комитет
по
операци
онен
риск
ОБЩО
СЪБРАНИЕ НА АКЦИ
ОНЕРИТЕ
ИТ комитет
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
76
/
150
НАДЗОРЕН СЪВЕТ
СЪСТАВ
И КОМ
ПЕТЕНЦИИ
През
20
2
3
г.
няма
промени
в
с
ъстава
на
Надзорния
съвет
на
Първа
инвестиционна
банка.
К
ъм
31.12.
202
3
г
.
Надзорния
т
съвет се съ
стои от
пет
члена, както следва:
Наименование
Длъжност
Мандат
Евгени Кр
ъстев Лукан
о
в
Председа
тел на
Надзорния
съвет
24.01.
2027
г.
Мая Любенова Георгиева
Заместни
к
пред
седател н
а Надзорния съ
вет
24.01.2
027 г.
Радка Веселинова Минева
Член на Над
зорния съв
ет
24.01.
2027
г.
Йордан
Величков Ско
рчев
Член на Надз
орния съвет
24.0
1.2027 г.
Юрки Ил
мари
Коскело
Ч
лен на Над
зорния съв
ет
27.07.202
5 г.
Б
из
не
с а
др
ес
ъ
т н
а
вс
ич
ки
чл
ен
ов
е н
а Н
ад
зо
рн
и
я с
ъв
ет
е:
гр.
Со
фия,
п.к.
1784
,
бу
л.
Цариг
радско
шосе №
111 П
.
Всеки
член
на
Надзорния
съвет
притежава
професионален
опит,
знания,
квалификации
и
умения,
в
съответствие
с
изискванията
за
на
деждност
и
пригодн
ост,
допр
инасящи
за
колек
тивната
приг
одн
ост
съобра
зно
о
съществяваните
от
Банката
дейности
,
р
иск
о
ве
и
дългоср
о
чни цел
и.
През
2
02
3
г
.
н
я
м
а
п
р
о
м
я
н
а
в
б
р
о
я
а
к
ц
и
и
на Първа
инвестиционна ба
нка
,
при
те
ж
ава
ни
от
членовете
на
Надзорни
я
съвет
.
Към
31
декемвр
и
202
3
г.
членовете
на
Надзорния
съвет
прите
жават
общо
3
6
7
652
броя
ак
ции
на
Първа
инвестиционна
банка,
както
следва:
г
-
н
Евгени
Луканов
(
337
139
броя),
г
-
жа
М
ая
Георгиева
(
11
388
б
р
о
я
)
,
г
-
н
Йо
р
д
а
н
Ск
о
р
ч
е
в (
19
125
б
роя)
,
к
а
т
о
никой от
тях не притежа
ва на
д 1% от
капитала.
ПОЛИТИКА НА М
НОГО
ОБРАЗИЕ И НЕ
ЗАВИСИМОСТ
Първа инвестиционна банка
съобразя
ва дей
ността си
и
поддържа
пол
итик
и и пра
ктики
за
осиг
у
ряване на
разнообразие
в състава
на
ръководните
органи,
к
оято
включва
разли
чни
аспекти
като пр
офесиона
лен опит, обра
зова
т
елна ква
лификация
, пол
.
Банката
се стреми да
поддържа целе
во ниво
от 30%
о
т
бр
оя
н
а
членовете на
Надзорния
съвет да
бъда
т
от
по
-
сла
бо
п
редс
тавения
пол,
като
при
необходим
ост
се
зак
ръгляв
а
(надолу)
до
цяло
чис
ло
.
К
ъ
м
3
1
д
е
к
е
м
в
р
и
2
0
2
3
г
.
Банката
и
зпълнява
заложен
ото
цел
ев
о
ни
в
о
,
като двама
членове
(40%
)
от
състава
на
Надзорния
съвет
с
а
ж
ени
.
Отчетен
ата стойнос
т
надвиш
ава
средните
нива
в
ЕС
,
кас
аещи
ръко
водните
о
ргани
с
н
адзорни ф
ун
кции
(28
%)
съг
ласно
последн
о
о
т
четен
ите данни
в изследв
ания на Е
вропе
йския банков
о
рган
относ
но практикит
е за многооб
разието
(
EB
A
R
e
po
rt
on
the
benchmarking
of
diversity
practices
and
the
g
ender
pay
gap
at
the
level
o
f
the
Management
body
at
Europea
n
Union
level
under
Directive
20
13/36/E
U
(20
21
da
ta)
,
EBA
/REP
/
20
2
3/
07
,
публикуван на адрес
http
s://eba.eur
opa.eu/regu
lation
-
and
-
policy/internal
-
governanc
e
).
За
п
овече
информация
относно
професионалния
оп
ит
и
к
омпетенции
на
членовете
на
Надзорния
съвет виж раздел „
Друга информация
“.
Съставът
на
Надзорния
с
ъвет
е
структуриран
така
че
да
гарантира
добросъвестно,
професиона
лно
и
независим
о
изпълнен
ие
на
задълж
енията
от
неговит
е
членове.
П
ър
ва
инвестиционна
банка
изпълнява
изискванията,
приложими
спрямо
значимите
банки
и
публични
те дружес
тв
а, 1/3 от
чл
еновете на
Надзорния съв
ет
да
са независими членове
.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
77
/
150
ФУНКЦИИ
И ОТГОВО
РНОСТИ
Надзорният
съвет
на
Първа
инвестиционна
банка
уп
ражнява
надзор
и
,
където
е
необходимо,
съветва
Управителния
съвет
и
наблюдава
общата
дейност
на
Банката,
вк
лючително
приема
и
осъществява
надзора
върху
изпълнението
на
стратегическите
цели,
рамката
за
корпора
т
и
в
но
управление
и
корпоративната
култура
на
Б
анката.
При
упражняването
на
н
адзор
върху
дейността
на
У
пр
ави
те
лни
я
съве
т
се
взема
т
п
редвид
п
ости
га
нето
н
а
цели
те,
ст
рате
гия
та
и
риск
овете
в дейн
остта
на Б
анката,
какт
о и
с
труктурата
и о
периране
то н
а вът
решнит
е сист
еми
за
управление на риска и контрол.
Надзорният
съвет
ос
ъществява
надзо
р
върху
рамката
за
управление
на
риска,
включително
рискови
я
апетит,
вътрешната с
истема за управ
ление и к
онтрол на
всички ви
дове риск,
в т.ч.
ЕСУ
рис
ко
вет
е,
к
ато и
зис
ква ви
сок
а р
иск к
ултура ср
ед с
лужителите
.
То
й
осъщест
вява своята
дейност
при ефе
ктивен об
мен на
информация с Упра
вителния съв
ет съ
о
бразн
о
конкретн
ите спец
ифики,
к
а
т
о
с
п
р
и
л
а
г
а
н
е
т
о
н
а
в
и
с
о
к
и
е
т
и
ч
н
и
н
о
р
м
и
и
к
о
р
п
о
р
а
т
и
в
н
и
ц
е
н
н
о
с
т
и
з
а
б
и
з
н
е
с
п
о
в
е
д
е
н
и
е
определя
висо
ка ко
рпо
ративна култура и б
изнес етика
за
у
ст
ой
чи
во
р
аз
вит
ие
–
„тон, налаган от
върха“.
З
аседания
та
на
Надзорния
съвет
се
определят
предварите
лно съ
образно
изготвен
годи
шен
план
за
работа.
През
20
2
3
г.
Надзорният
съвет
е
разглеждал
въпроси
във
връзка
с
неговите
ко
мпет
енции,
като е
пров
е
л
13
заседания
.
Акце
нт в дейн
о
стта
,
наред
с
у
пражняването на
регуляр
ен
надзор
относно
изпълн
ението
на
ри
ск
стратегия
и
рамка
за
рисков
апети
т,
какт
о
и
стратегията
за
намалени
е
на
необслужванит
е
експозиц
ии
и
придоб
и
ти
ак
тиви
,
в
която
си
дейност
е
акт
ив
но
подпомаган
от
Комит
ета
за
риска
,
е
поставен
върху
напредъка
по
привличането на
средства, отговарящи
на изискванията
за
приемливи
задължен
ия
(
MR
EL
)
.
Р
азглеждан
и
са
въпр
оси,
касаещи
текущото състояние
на клоновата мреж
а и
де
йн
о
стт
а
на
клонове
те
.
Регулярен
преглед
е
осъществяван
отн
осно
фин
ансо
ви
те резулт
ати
и
отчетн
ост,
както
и
рамката
за
вът
решен
контрол
,
в
ко
я
т
о
с
и
д
е
й
н
о
с
т
е
подпома
ган
от
Одитни
я
комитет
.
Ч
леновет
е
на
Н
адзор
ния
съвет
са
регул
ярно
инфо
рмирани
относ
но
развитието
и
п
ривеждането
на
дейно
стта в съ
ответств
и
е с нови регула
торни изис
квания
.
Р
аботата на
Надзорния съвет
се
подпома
га
организа
ционно
от
С
е
кретар. Ос
вен за
о
рганизиран
е
на
заседани
ята
на
Надз
о
рния
съвет
и
изго
твян
е
на
прото
колите
от
тях,
Секретар
ят
има
о
тговорността
да
следи за
прилаг
ането на
процедурите,
както
и
да
осигурява инфо
рмацията да
бъде пред
оставена и обм
енена между ч
леновете на Н
адзорния съвет, ч
леновете на к
омитетите
и Управителния съвет.
ОЦЕН
КА
НА ДЕЙНОСТТ
А
Надзорния
т съвет веднъж
годиш
но пра
ви
оценка на
е
фективността и
ефикасността
на де
йно
ст
та
си
като
колективен
орган
и
индивидуално
,
н
а
п
р
а
к
т
и
к
и
т
е
и
п
р
о
ц
е
д
у
р
и
т
е
з
а
у
п
р
а
в
л
е
н
и
е
,
при
го
дно
стт
а,
както и на
функцион
ирането на
Управителни
я
съвет
и
к
омитет
ите к
ъм
Надзо
рния
съвет
.
Такава оценка
за
202
3
г.
е извъ
ршена
в кр
ая н
а
четвър
тото
трим
есечи
е на
го
ди
нат
а
.
КОМИТЕТИ
Д
е
й
но
с
тт
а н
а
На
д
з
о
рн
и
я
съ
ве
т е
п
од
п
о
ма
г
ан
а
о
т
Г
л
а
в
е
н
к
ом
ит
ет
,
К
о
ми
те
т
з
а р
ис
к
а,
К
ом
ит
ет
п
о
възнагра
жденията
и
Комитет
за
подбор,
кои
то
фун
к
ционират
съобразн
о
писмено
определен
и
ко
мпетенции, права и
отговорности, в
съотв
ет
ствие с
при
л
ожимите ре
гулат
о
рни
изисква
ния
.
Главният
комитет
е
отг
оворен
за
надз
о
ра
върху
дейн
ости
те
на
Управител
ния
съвет
относн
о
важни стратегичес
к
и ре
шения, включит
елн
о изд
аване н
а нови
акции,
облигации
,
хибридни
инструме
нти,
оп
ределяне
на програми
и
б
юдже
ти,
касаещи
дейността
на
Банката,
разпределян
е
на
ресорните
отговорно
сти межд
у отделн
ите ч
лено
ве
на
Управителн
ия съв
ет
,
ка
кто и
функци
ята
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
78
/
150
по
набл
юден
ие и
конт
ро
л на
д дей
ността на дъщерни
те дружества
на Банката.
През
202
3
г
. ня
ма
промяна в състава
на Главния комитет.
Председ
ател на Гла
вния
комитет е г
-
жа М
ая Георгиева.
П
рез
20
2
3
г.
Главн
ият комите
т
е
про
в
е
л
7
заседания,
като
е
разглеждал
въпроси
във
връзка
със
сво
ите
компетенции, в
т.ч.
относно
организаци
ята на ресорните о
тговорности межд
у
членов
ете
на
У
пр
авит
елния
с
ъвет
във връзка
с
назначаването на
нов
Главен
директор
Съответствие
,
както
и
в
ъ
в
в
р
ъ
з
к
а
с
препоръки
и
съгласуване
относ
но
б
юджета
н
а
Б
ан
кат
а
и
н
а
б
л
ю
д
е
н
и
е
н
а
д
е
й
н
о
с
т
т
а
на дъщер
ните др
ужеств
а
.
Комитетът
за
риска
съветва
Надзорния
съвет
и
Управителния
съвет
във
връзка
с
цялостната
т
е
к
у
щ
а
и
б
ъ
д
ещ
а
с
т
р
а
т
е
ги
я
п
о
от
н
о
ш
е
ни
е
н
а
с
п
а
з
в
ан
е
н
а п
о
л
ит
и
к
а
т
а з
а р
и
с
к
и
р
и
с
к
о
в
и
т
е
л
и
м
и
т
и
,
склонността
към
поемане
на
ри
ск
и
относно
ко
нтрола
върху
изпълнението
й
от
висшия
ръководе
н персонал
.
През
2
0
2
3
г.
няма пром
яна в
състава на
Комитета
за рис
к
а.
Председател на
Ком
итет
а
за риска е
г
-
н
Юрк
и
Ко
ске
ло
.
Във
връзка със своите к
омпетенции през от
ч
етния пер
иод Комит
етът за
риска
е
про
ве
л
7
заседания,
като
е
разг
ледал
а
ктуа
лизира
ни
планове
и
ре
гулярни
о
тчети
,
касаещи
риск
а,
в
т.ч.
Плана за
възстановяване
и
Вътрешния
анализ на адек
ватността на
капитала (ВААК)
,
с цел
съгласувано
изпълнение и
пос
лед
ов
ате
лно
прилож
ен
ие
.
През го
дината
К
оми
тет
ът
e съгласувал
и
дал
препоръки
относ
но
ст
рат
егия
та
за
управление
на
рисковете
,
р
амка
та
за
рисков
апетит
и
с
т
р
а
т
е
г
и
я
т
а
з
а
н
а
м
а
л
е
н
и
е
н
а
н
е
о
б
с
л
у
ж
в
а
н
и
т
е
е
к
с
п
о
з
и
ц
и
и
и
п
р
и
д
о
б
и
т
и
а
к
т
и
в
и
,
к
а
т
о
р
егулярно
с
е
е информи
рал
и следял
тяхното
изпълнение
,
както
и
ефективността
на
в
ътреш
ните
систе
ми за
управл
ение
и контр
ол
на рисковете, в т.ч.
относ
но
функция
та съответс
твие
в Банката
.
Комитет
ът
по възнаграждения
та
по
дпомага
Надзорния
съвет
при
прилагането
на
Политиката
за
възна
граждени
ята на
Б
анк
ата
и при
последва
щите
й пр
омени,
както
и
при
всяка
кви д
руги
въпроси
относно
възнаграж
денията,
в
съответствие
с
нормативните
изисквания
и
добрите
практики в тази област.
Пр
ез
202
3
г.
няма промяна в състава на
Комитета по възнагражденията.
Председа
тел на Комит
ет
а по в
ъзнаграждени
ята е г
-
н
Евген
и Луканов
.
През
20
2
3
г.
Комит
ет
ът
по възнагражденията
е
прове
л
5
за
седания
,
като
е
разглеждал въпроси
от
негови
те
компетенц
ии
,
свързан
и
с
Политиката
за
възнагражденията
,
вкл.
по
отношение
на
новоназначен
и
лица, заема
щи ключови позиции, как
т
о и е
съгласувал пред
ло
жения
във връзка
с
регулярния
преглед и
акту
ализиран
е н
а
списък
а
с
категориите
служи
тели
от иден
тифиц
ирания
персонал
.
Комитетът
за
подбо
р
подпомага
Надзорния
съвет
при
оценяване
на
индивидуалната
и
колек
тивната
пригодност
на
членове
те
на
На
дзорния
с
ъвет
и
н
а
Уп
рав
ителн
ия
съвет
,
както
и
оценява пригодн
остта на лицата, заемащи
ключови
и други
поз
иции
в Банката
,
в
с
ъо
тве
тс
тви
е
с
п
р
и
л
о
ж
и
м
и
т
е
р
е
г
у
л
а
т
о
р
н
и
и
з
и
с
к
в
а
н
и
я
и
П
о
л
и
т
и
к
а
т
а
н
а
П
И
Б
А
Д
з
а
п
о
д
б
о
р
и
о
ц
е
н
к
а
н
а
п
р
и
г
о
д
н
о
с
т
т
а
н
а
ч
л
е
н
о
в
е
т
е
н
а
у
п
р
а
в
и
т
е
л
н
и
т
е
и
к
о
н
т
р
о
л
н
и
т
е
о
р
г
а
н
и
и
л
и
ц
а
,
з
а
е
мащи други
по
зиц
ии
.
П
ре
з
2
0
2
3
г. ням
а промяна в състава на
Комитета за подбор.
Председа
те
л на Ко
мит
ета
за
подбор е
г
-
н
Йордан
Скорчев
.
П
р
е
з
го
д
и
на
т
а
Ко
м
и
т
ет
ът
з
а
п
о
д
бо
р е
про
ве
л
6
заседания
,
к
а
то
е
разглежда
л
въпро
си
в
ъв
връ
зка
със своите компе
тенции
,
в
т
.ч.
о
тно
с
но
избора и пригодността на лица, заемащи
кл
ючо
ви
по
зиц
ии
,
както
и
относно
извършване
на
перио
дични
последващи
оценки
за
индивидуална
и
колективна
пригодност
на
членовете
на
НС,
УС
и
лицата,
зае
мащи
ключови
позиции
.
Р
а
з
г
л
е
ж
д
а
н
и
с
а
и
в
ъ
п
р
о
с
и
н
а
г
р
у
пово
ниво
о
тносно
състава
на
уп
равителните
органи
на
дъщерни
дружест
ва.
В
качеството
си
на
дружество
от
о
бществен
интерес,
съобразно
Закона
за н
езависимия
финансов
одит
(ЗНФО)
в
Банката
функционира
Одитен
комитет
,
който
е
отговорен
за
наблюдаване
на
финанс
овото
отчитан
е и н
езависими
я финан
сов од
ит, как
то и
на
ефективн
остта н
а ф
ункцията
по
вътреш
ен
одит
и
систем
ите
за
контрол
и
управлен
ие
на
ри
сков
ете
в
Банката.
Ком
итетът
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
79
/
150
препо
ръчва
изб
ора
и
възнагр
аждението
на
регист
рирани
те
одитор
и
,
ко
и
то
да
и
звърш
ат
независим
финансов одит
на
Банката и
наблюдава
тяхната
независимост в
съответствие
с
изискванията
на
прил
ожимите
е
вропейски
и
на
ционалн
и
р
егулации,
к
акто и Етичния кодекс на
професиона
лните
счетов
о
дител
и
.
Д
ейността
на Одитния комитет е
стру
ктурирана
съгла
сно
писмено определени компетенции, права
и
отговорн
ости
включен
и
в
правилника
му
за
работа
(статут п
о смисъла
на ч
л. 107, ал.
7 от
ЗНФО) в
изпълнение на
изиск
ван
ия
та
н
а З
ак
о
н
а
за
независимия
финансов
одит
и
на
Регламент
537/2014
на
ЕП
и
на
Съвета
относно
специфич
ни
изисквани
я по отношен
ие на задълж
ителния одит
на пр
едприятия о
т общес
твен интерес
.
Първа
инвестиционна
банка
изпълнява
изискването
мнози
нството
от
членовете,
в
т.ч.
и
председат
елят на Одитни
я
комитет да
са външни з
а и незави
сими от Банкат
а.
През
2
02
3
г
. няма
промени
в
състава
на
Одитния
комитет
.
П
редс
едател
на
Одитни
я
комите
т
е
г
-
н
Димитър
Димитр
ов,
който
разполага
с
необходимите
финан
сови
компетенции
, позна
ния, пр
офесионален
опит
и ква
лификации
в о
бластта
на
счетоводство
т
о
и финан
совия
одит за
е
фек
тив
но изпъ
лне
ние
на
не
го
вит
е
задължения
.
През
годинат
а
досегашния
независим
член
г
-
жа
Росица
Асова
е
преизбрана
от Общот
о
събра
ние на акци
онерите
за нов
3
-
годи
шен мандат.
През
годината
Одитн
ия
т
комите
т
е
про
ве
л
9
заседания
,
като
е
разгледа
л
въпроси
във
връзка
с
неговит
е
ко
мпет
енции
,
в
т
.
ч
.
дадени
п
репоръки
за
из
бор
н
а
р
егистри
рани
одито
ри,
к
акто
и
д
е
й
н
о
с
т
и
п
о
т
е
к
у
щ
о
н
а
б
л
ю
д
е
н
и
е
н
а
ф
и
н
а
н
с
о
в
о
т
о
о
т
ч
и
т
а
н
е
и
н
е
з
а
в
и
с
и
м
и
я
ф
и
н
а
н
с
о
в
о
д
и
т
,
н
а
ефек
тивн
остта
на
функци
и
те
по
в
ът
р
е
ше
н о
дит
и
съотве
тствие,
и
сист
емите
за контрол,
вкл.
чрез
регуляр
ни
срещи
с
Г
лавния
фина
нсов
директор
,
Главния
директор
Съотве
тствие,
дир
ект
о
ра
на
вътрешен
одит, какт
о и с пр
едставители н
а
регистрирани
те
одитор
ск
и
дружест
в
а
на Банката.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
80
/
150
УПРАВИ
ТЕ
ЛЕН С
ЪВЕТ
П
р
е
з
2
0
2
3
г. няма
промени
в
състава
на
Управителния
съвет
на
Първа
и
нвестиционна
банка.
През
април
202
3
г.
мандатите
на
досег
ашни
те
чл
ен
ове
г
-
жа
Ралица
Б
о
гоева
и
г
-
н
Янко
Караколев
са
продълже
ни з
а
но
в
5-
годи
шен
срок
като член
о
ве
на
Управителни
я
съвет н
а
Б
анка
та
.
СЪСТАВ И
КОМ
ПЕ
ТЕН
ЦИИ
Към
края
на
20
2
3
г
.
Управителният
съвет
на
Първа
инвестиционна
банка
АД
се
състои
от
шес
т
ч
л
е
н
а
,
и
з
б
р
а
н
и
о
т
Н
а
д
з
о
р
н
и
я
с
ъ
в
е
т
п
о
п
р
е
п
о
р
ъ
к
а
н
а
К
о
м
и
т
е
т
а
з
а
п
о
д
б
о
р
,
в
с
ъ
о
т
в
е
т
с
т
в
и
е
с
из
иск
в
ани
ят
а
н
а
дей
ства
щ
от
о
зак
о
но
дат
ел
ст
во,
Ус
тав
а
н
а
Ба
нк
ат
а
и
По
литик
ата
на
Първа
инвестиционна
банка
за
подбор
и
оценка
на
пригодно
стта
на
член
овете
на
управ
ителните
и
контролн
ите органи и л
ица, заемащи
други
пози
ции
.
Наименование
Длъжност
Мандат
Никола Христов Бакалов
Главен изпъ
лнителен директор (C
EO),
Председат
ел на Управ
ителния съвет
16.01.
2025
г.
Светозар Александров Попов
Главен дире
ктор Риск (CRO),
Член на
Управителния
съвет и Изп
ълнителен д
иректор
21.04.
2024
г.
Ралица Иванова Богоева
Главен д
иректор Банк
иране на дреб
но (C
RBO),
Член на
Управит
елния съ
вет и Изпълни
телен
директо
р
28.04.
202
8
г.
Чавдар Георгиев Златев
Главе
н директор
Корпорати
вно банки
ране
(CCBO), Член на
Управителния
съвет и
Изпълнител
е
н директ
о
р
2
5
.01
.2027
г.
Янко Ангелов Караколев
Главен финансов директор (CFO) и Член на
Упр
авит
елни
я с
ъвет
21.05.
202
8
г.
Надя Василева Кошинска
Член на
У
правит
елния съвет
и директор на
дирекция
„Банкиран
е на малки п
редприяти
я
“
30
.0
6
.2025
г.
Бизнес
адресът
на
всички
членове
на
Управителни
я съ
вет
е:
гр.
Со
фия,
п.к. 1784
,
бул. Царигр
адско
шосе №
111 П
.
Ч
л
е
н
о
в
е
т
е
н
а
У
п
р
а
в
и
т
е
л
н
и
я
с
ъ
в
е
т
с
е
и
з
б
и
р
а
т
з
а
с
р
о
к
д
о
5
г
о
д
и
н
и
,
к
а
т
о
м
о
г
а
т
д
а
б
ъ
д
а
т
преизбран
и за следва
щи мандати без
ограничения
.
Членовет
е на
Управ
ителния съве
т са утвъ
рдени
професионал
исти с до
казани л
идерски кач
ества
и
капацитет
да
пренесат
тези
знания
,
умения
и
опи
т
в
доб
ре
об
осно
вани
ре
шен
ия,
ко
ито
да
бъдат
п
рило
жени в практ
иката на Банката, с цел п
остиган
е на целите и
стра
тегията за
разви
тие
,
и стабилн
о управлени
е на институц
ията
.
Към 31 декем
ври 202
3
г. членов
ете
на Управи
телния съвет пр
ит
ежава
т общо
33
64
9
броя акц
ии
на Първа инвестиционна
банка
,
както сле
два: г
-
н
Ник
о
ла Бакалов
(
3
74
бро
я
),
г
-
н
Свет
озар П
опов
(585
6
бр
оя), г
-
н
Чавдар Златев
(27
173 броя), г
-
н
Янко
Караколев
(1
2
броя), г
-
жа
Надя
Ко
шинска
(234 бр
оя), ка
то никой
от тях н
е притеж
ава над
1% от кап
итала.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
81
/
150
ПОЛИТИКА НА М
НОГО
ОБРАЗИЕ
Съобразно п
о
литиките
и практиките
за поддържане
и осигуряване
на разнообразие
в
състава
на
ръководни
те
органи
Банката
се
стрем
и
да
поддържа
ц
е
л
е
в
о
н
и
в
о
о
т
3
0
%
о
т
б
р
о
я
н
а
ч
л
е
н
о
в
е
т
е
на Управителния съве
т да бъдат о
т
по
-
слабо
представения п
о
л, кат
о
при
необходим
ост се
закръглява
(надол
у)
до
цяло
число.
Към
31
декем
ври
20
2
3
г.
Банката
изпълнява
заложеното
це
ле
во
ни
во
,
като
двама
член
ове
(33%)
от
съст
ава
на
Управ
ителния
съ
вет
са
жен
и
.
Отче
тена
та
стойност
надвишава
средните
нива
в
ЕС
,
касаещи
ръководн
ите
орган
и
с
уп
равителн
и
функци
и
(1
8
%)
съгласно
по
сле
дно
отчетен
ите данн
и в
и
зс
ледвания на
Европейския банков орган
от
носно
практиките
за
многообразието
(
EBA
Report
o
n
the
benchmarkin
g
of
diversity
practic
es
and the
gender
pay
gap
at
the
level
of
the M
anagement
body
at
European
Union
level
under
Directive
2013/
36/
EU
(20
21
data), EB
A
/REP/
202
3
/0
7
, публикуван на адрес https:
/
/eba.europa.eu/regulation
-
and
-
policy/internal
-
governance
).
За
повече
информация
относно
професионалн
ия
опит
и
компетенции н
а членовете на Управит
елния
съвет
виж раздел „
Друга информация
“.
Съставът
на Управителния
съвет е
с
т
руктуриран така,
че
да гаранти
ра ефективно
управление на
дейността
при
спазван
е
на
общоприети
т
е
пр
и
нципи
за
управленска
и
професионалн
а
ко
мпе
тен
тно
ст
,
и ясно
разпредел
ени
е на функции
те и
отговорн
остите
.
Банката се
представлява
заедно от всеки двама от изпълните
лните
членове
на съвета (изпълни
телни
директори
).
ФУНКЦИИ И ОТГОВОРНОСТИ
Управителният
съвет
на
Първа
инвестиционна
банка
е
органът,
който
управлява
Банката
независимо и
отг
оворно,
в съотве
тствие с
установе
ните мис
ия, цели
и стра
теги
я
. У
прави
телния
т
съвет
функц
и
онира
съоб
разно
правилата
за
дейн
остта
си,
утвърдени
о
т
Надзорни
я
съве
т,
като
основните
му
функции
с
а
да
управлява
и
пре
дставлява
Банката,
като
решава
всички
въпрос
и,
засягащи
Банката
в
рамките
на
нейния
предмет
на
дейност,
освен
т
ези,
които
са
от
изключителна
к
о
м
п
е
т
е
н
т
н
о
с
т
н
а
О
б
щ
о
т
о
с
ъ
б
р
а
н
и
е
и
л
и
Н
а
д
з
о
р
н
и
я
с
ъ
в
е
т
–
съобразно Закона и Устава на
Банката. Управителният
съвет организира
и
зпълнението н
а
ре
ш
енията на
Общото
събрани
е
и
на
Надзорния съвет, както
и изпълнява всички други функции,
възложени му от Общо
то събрание,
Надзорния
съвет
и
Закона.
Съгласно
устройствените
актове
и
вътрешната
нормативна
уредба
определе
ни
решения
на
Управителни
я
съвет
подлежат
на
одобрение
от
На
дзорния
съвет,
а
за
други се
изисква съгла
сув
ане с ком
итет към НС.
В
с
ъответствие
с
при
нципите
за
добро
корпора
тивно у
правление между
Надзор
ния
съвет
и
Управителния
съвет
на
Първа
и
нвестиционна
банка
с
е
поддържа
открит
диалог.
Освен
регуляр
ни
доклади
з
а
и
з
п
ъ
л
н
е
н
и
е
т
о
н
а
п
о
с
т
а
в
е
н
и
т
е
ц
е
л
и
и
д
е
й
н
о
с
т
т
а
с
е
п
р
о
в
е
ж
д
а
т
и
о
б
щ
и
заседания,
като
Управителният
съвет
у
ведомява
незабавно
п
редседателя
на
Надзорния
съвет
или
неговия
заместник
за
всички
о
бстоятелства,
които
са
от
съществено
значение
за
Банката,
к
а
к
т
о
и
п
р
е
доставя
навременна
и
нформация
по
отношение
изпълнението
на
бизнес
стратегията,
риск
апетита,
постига
не
на
целит
е,
риск
лимит
и
или
правила,
свързан
и
с
нормативн
ото
съотв
етстви
е, система
та на вътреш
ния кон
трол, как
то и съответс
твието на де
йността на
Банка
т
а
с регул
аторн
ите изисквания и външната среда
.
Управителният съв
ет на
Първа
инвестиционна бан
ка заседава
всяка седмица
, като
дневният р
е
д
се
съставя
предварителн
о
.
За
засед
анията
на У
правите
лния
съвет
се
водят
протоколи,
които
се
подписват от всички членове, присъс
твали на заседанието.
Работата
на
Уп
равителния
съвет
се
подпомага
организационно
от
Секретар,
който
работи
на
п
ъ
л
н
о
р
а
б
о
т
н
о
в
р
е
м
е
и
п
р
и
т
е
ж
а
в
а
н
е
о
б
х
о
д
и
м
и
т
е
к
в
а
л
и
ф
и
к
а
ц
и
и
и
у
м
е
н
и
я
,
з
а
д
а
о
с
и
г
у
р
и
,
ч
е
органите
на
корпоративното
управление
следват
вътр
ешните
правила
и
външните
регулации
,
под
помаг
а ко
муник
ацията
ме
жду т
ях.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
82
/
150
КОМИТЕТИ И СЪВЕ
ТИ
КЪМ
УП
РАВИТЕЛНИЯ
СЪВЕТ
Дейността
на
Управителния
съвет
е
подпома
гана
от
колективни
органи,
в
т.ч.
К
ред
ите
н
съвет
,
Съвет
по
у
правление
на
активите,
пасивите
и
ликвидно
стта
(
АЛК
О
)
,
Ком
итет
по
престр
уктуриран
е
,
Коми
тет
по
операци
онен
р
иск,
кои
то
работят
съобразн
о
писмен
о
опреде
лени
струк
тура,
обхват
на
дейност
и
и
фун
кции
–
з
а
повече и
нформация виж
раз
дел
„
Управление
на риска
“
.
В
Банкат
а
фу
нкционир
ат
и
др
уги
вътреш
ни
коле
ктивни
органи
,
като
ИТ к
ом
итет,
който
като
помощ
ен
орган
към
УС
от
гова
ря
и
следи
за
изпълнението
на
ИТ
стратегическ
ата
програма
на
Банката
,
както
и
у
правлява
и
конт
ролира
ИТ
прое
ктното
портф
олио,
целев
ото
използ
ван
е
н
а
ресурс
ите
и
одобрения
бюджет
в
тази
област
–
з
а
повече
информация
виж
раздел
„
Информационн
и
техноло
гии
“
.
В
изпълнени
е
н
а дългосрочните приоритети, насочени към намаляване н
а нелихвоносните
активи
и
осигу
ряване
на
тяхна
та
ефек
тивна
реализаци
я,
в
Банката
функционира
и
Комисия
за
управление
и
продажба
на
активи,
която
подпомага
Управителния
съвет
във
връз
ка
с
управлението, администрирането и реализац
и
ята на придобити активи съобразно действащи
т
е
в
Банката
нива
на
к
омпетентност.
Председател
на
комисията
е
член
на
Управителния
съвет,
а
останалите
чле
нове
включват
дирек
торите
на
дирекции
„Пробл
емни
активи“,
„Управлени
е
на
ак
т
и
в
и“
и
„
А
дм
и
ни
с
т
ра
т
ив
на
“
,
к
ак
т
о
и
р
ък
о
во
д
и
те
л
я
на
о
т
де
л
„
Оц
е
нк
а
н
а
акт
и
в
и
“
к
ъм
д
и
ре
к
ци
я
„Финанси“.
Като
помощен
о
рган
в
Банкат
а
функционира
и
Комисия
по
касовата
дейност
,
п
редседател
на
която
е
Главния
т директор „Банк
иране
на дребно“
, а останалите член
о
ве включ
ват директорите
на
дирекции
„Г
лавна
каса“,
„Счетоводство“,
„Клонова
мрежа”
,
„Анализ
и
контрол
на
риска
“
и
„Сигур
ност”.
ОБЩО СЪБРАНИ
Е НА АКЦИ
ОНЕРИТЕ
Общото събрание на а
кцио
нерите на
Първа инвестиционна бан
к
а е най
-
в
исок
опост
авения
т
о
р
г
а
н
н
а
у
п
р
а
в
л
е
н
и
е
,
к
о
й
т
о
д
а
в
а
в
ъ
з
м
о
ж
н
о
с
т
н
а
а
к
ц
и
о
н
е
р
и
т
е
д
а
в
з
е
м
а
т
р
е
ш
е
н
и
я
п
о
основополагащи въпроси,
касаещи съществуването и
де
й
ността на
Банката.
В
частност
,
Общото
събрание
взема
решения
о
тносно
из
менения
и
допълнения
на
Устава
на
Банката,
за
увеличаване
и
намаля
ване
на
к
апитала,
както
и
за
преобразуване
и
ли
прекратяване
на
Банк
ата.
Общото
събрание има
компетенциите да
избира и освобождава
членовете
на Надзорния съв
ет
,
на
Одитн
ия
коми
тет
и
р
ъ
к
о
в
о
д
с
т
в
о
т
о
н
а
В
ъ
т
р
е
ш
н
и
я
о
д
и
т
в
Б
а
н
к
а
т
а
,
д
а
в
з
е
м
а
р
е
ш
е
н
и
е
з
а
разпределяне
на
печалбата,
за
издаването
на
облигации,
както
и
относно
всякакви
други
въпроси съо
бразно У
става на Ба
нката и пр
иложимот
о
законода
те
лство.
През ю
н
и 202
3
г.
е
пров
едено
Редовн
о г
одишн
о об
що
събр
ание
на
акцион
ерите
на
Първ
а
инвестиционна бан
к
а, с п
редставе
ни
82
,
45
%
о
т акц
и
онерния капитал
и правата на
гл
ас, на
което
е
реше
но
цялата
нетна
печалба
на
Банката з
а
20
22
г.
да
бъде
капитализирана,
кат
о
се
отнесе
в
други резерв
и с
общо предназн
ачение
.
На
Об
щото
с
ъбра
ние
с
а
из
бра
ни
рег
ис
трира
ни
о
дито
ри
за извършване н
а независим
финансов одит на г
одишния финансов
о
тчет на
Банката за
202
3
г.
–
„Мазарс“
ООД
и
„
Ековис
Одит
Б
ъл
га
ри
я
“
ООД.
Дружества
та
са
избрани
след
предварителн
о
одоб
рение
о
т
Българска
та
народн
а
б
анка
и
по
препорък
а
от
ст
рана
на
Одитния
комит
ет
на
Банката
съобразно
критерии
за
съгласуване
на
и
збора,
о
добрени
от
БНБ
съгласувано
с
Комиси
ята за п
у
бличен н
адзор над ре
гистриранит
е одитори.
С цел
по
-
голяма
опе
ративност
и
улесняване
реализацията
на
определ
ени
решения,
Общото
с
ъ
б
р
а
н
и
е
н
а
а
к
ц
и
о
н
е
р
и
т
е
с
ъ
с
с
в
о
и
п
р
е
д
х
о
д
н
и
р
е
ш
е
н
и
я
о
т
19.06.
2019
г.
,
от
23
.0
6
.2
0
21
г.
и
от
16.06.
2022
г.
е
о
в
л
а
с
т
и
л
о
У
п
р
а
в
и
т
е
л
н
и
я
с
ъ
в
е
т
,
с
о
д
о
б
р
е
н
и
е
т
о
н
а
Н
а
д
з
о
р
н
и
я
с
ъ
в
е
т
,
д
а
м
о
ж
е
д
а
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
83
/
150
взема
решения
:
за издаване
на ипотечни
облигации по
реда на
Закона за
ипотечните облигац
ии
с
обща
номина
лна
стой
ност
до
400
000
000
лв
.
,
падеж
до
10
г
.
о
т
дата
та
на
и
здаването
и
други
условия, опред
елени от Управителн
ия съвет (
в
продъл
жение
на
5 годин
и, счита
но от 23.
07.2
019
г.
),
з
а
издаване
на
дългови
инструмент
и,
включи
телно
подчинен
срочен
дълг
и
капиталово
-
дългови
(хибридни)
инструменти,
в
общ
размер
до
2
00
0
000
000 лв.,
съ
ответн
о равно
стойно
стта
в друга
вал
ута
(в
п
родължение на 5 г
о
дини, считано от
11
.0
8
.20
2
1 г.)
и
за увеличаване
на
к
а
п
и
т
а
л
а
н
а
Б
а
н
к
а
т
а
д
о
д
о
с
т
и
г
а
н
е
н
а
о
б
щ
н
о
м
и
н
а
л
е
н
р
а
з
м
е
р
о
т
2
1
0
0
0
0
0
0
0
(
д
в
е
с
т
а
и
д
е
с
е
т
милиона)
лева
чрез
издаване
на
нови
ак
ции
(
в
п
р
о
д
ъ
л
ж
е
н
и
е
н
а
5
г
о
д
и
н
и
,
с
ч
и
т
а
н
о
о
т
02
.0
8
.20
2
2
г.
).
КОНТРОЛ
НА СРЕДА И
ПРОЦЕСИ
Банката
изгражда
и
усъвъ
ршенст
ва
надеждна
и
вс
еобхватна
рамка
за
вътр
ешен
контр
ол,
която
включва контролни функции с
необходимите правомощия и
достъп
за
независим
о
изпълн
ение
на задъл
женията
от структурн
ите и спома
гателни звен
а, коит
о наблюдават
и контролира
т.
Процесите,
проц
едурите
и
изисквани
ят
а
по
управление
на
риска
са
структурир
ани
съобразно
„т
рит
е ли
нии н
а за
щит
а“
, които вклю
чват
в себе
си бизнес
звената, функци
ите п
о
уп
рав
л
ени
е
на
риска
и
съотве
тствие,
какт
о
и
въ
трешен
одит
.
Контролните
функции
са
независим
и
от
оперативните
звена,
коит
о
наблюдават
и
контролират,
к
акто
и
са
организац
и
онно
независими
една
от
друга,
тъй
кат
о
изпъл
няват
разл
ични
функции.
З
а
пове
че
информация
относно
функциите по
управление на
риска и съответствие виж
раздел „
Управление н
а риска
“
.
Р
амката
за
вътрешен
контрол
е
в
съ
ответстви
е
с
прилож
имит
е
изисквания
в
тази
област,
вкл.
Наредба
№
10
на
БНБ за
организацията, управлението
и
вътрешния конт
рол
в
банките и
Насоките
на
ЕБ
О
относно
вътрешн
ото
упра
вление
съ
гласн
о
Директи
ва
2013/36
/ЕС
(
EBA/G
L/2021/05
).
През
периода
са
актуализирани
П
ол
итик
а
та
н
а
П
И
Б
А
Д
з
а
с
ъ
о
т
в
е
т
с
т
в
и
е
н
а
дейностт
а
с
регулато
рните
изис
квания
и
стандар
ти
(съ
ответстви
е),
както
и
Правилник
а
за
прилага
не
на
функ
цията
съответств
ие,
с
оглед
отразява
не
на
структур
ни
промен
и
,
свързани
с
въвежд
ане на длъ
жността Глав
ен директор Съ
ответствие
.
В
ъ
в в
ръ
зк
а с
ме
рк
и
т
е
ср
е
щу
и
з
пи
р
а
н
ет
о н
а п
ар
и
и
ф
и
нанси
ране
на
тероризма
е
актуализирана
вътрешната
нормативна
уредба,
с
це
л
съответствие
на
дейността
с
На
соки
те
н
а
Е
БО
–
EBA/
GL/2
022/
05
(
отн
осно
полити
ките
и
процедур
ите,
свързан
и
с
упра
влен
ие
на
норма
тивното
съотв
етстви
е, и
ролята
и
отговорно
стите н
а сл
ужителя,
отговор
ен за
нормат
ивното
съответс
твие
във
връзка
с
БИП/БФТ,
съгласно
член
8
и
глава
VI
от
Директива
(ЕС)
2015
/849)
;
EBA/GL/2
023/04
(
относно поли
т
иките и механизм
ите за
контрол
за ефективно управл
ение на рисковете от
изпиране
н
а
пари
и
финансиране
на
т
ероризма
)
и
EBA/
GL/202
3/03
относн
о
компле
ксна
та
провер
ка
на
клиен
та
и
факторит
е,
които
креди
тните
и ф
инанс
овите
ин
сти
туции
следва
да
взема
т
предвид
при
оценката
на
ри
ска
от
изпиране
на
пари
и
финанси
ране
на
тероризм
а,
св
ързан
с
инд
ивидуалн
и дел
ови взаимоотн
ошения и сл
учайни сделки
.
Първа инвестиционна банка прилага писмени правила
във връзка с разкриването на конфликти
на
интере
си,
съгласно
при
ет
а
та
По
лити
ка
за
упра
влени
е
на
ко
нфл
икти
на
инте
реси
,
с
ко
ято
се
консол
идират
изискван
ият
а
в
приложи
мите
вътрешно
банкови
доку
менти
и
се
до
развива
необходимата
о
рганизация
с
цел
навременното
уст
ановяване,
управление,
предотвратяване
или смекчаване на
нас
тоящи и п
о
тенциа
лни конф
ликт
и на и
нтере
си
.
ВЪТРЕШЕН ОД
ИТ
Функц
ията
за
вътреш
ен
одит
,
изг
раде
на
в
Първа
инвестиционна
банка
,
разполага
с
широки
правомощия,
независимост,
р
есу
рсна
обезпеченост
и
до
ст
ъп
до
компетен
т
ните
у
правленски
и
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
84
/
150
надзорни органи. Тя д
опринася за ефективното управл
ение на Банка
т
а, като дава раз
у
мна
уверен
ост,
че
норматив
ните
регу
лации,
правила
и
процедури
с
а
спазвани
и
че
се
вземат
п
о
д
х
о
д
я
щ
и
и
н
а
в
р
е
м
е
н
н
и
к
о
р
и
г
и
р
а
щ
и
д
е
й
с
т
в
и
я
,
к
а
т
о
п
о
т
о
з
и
н
а
ч
и
н
п
о
м
а
г
а
з
а
н
а
м
а
л
я
в
а
н
е
н
а
риска о
т
загуб
и и постиган
е на бизнес це
лите на Банка
та.
Вътрешният
одит
извърш
ва
период
ични
проверки с
цел
обезпеч
аване
постигането
на
целите
и
задачите,
икономичното
и
ефективн
о
използване
на
ресурсите,
аде
кватен
контрол
на
различните
рискове,
о
пазване
на
активите,
надеждност
и
цялостност
на
ф
и
нансовата
и
управленска
та
информация,
законосъобразн
о
ст
на
дейнос
тта,
събл
юдава
не
н
а
поли
тики
те,
плановет
е, вътрешните
правила и пр
оцедури.
През 2
0
2
3
г. на Общот
о събрание на акционерите на Първа инвес
тиционна банка е
приет
годишн
ия
т
отчет
на
вътрешн
ия
одит
за
дейнос
тта
м
у
пре
з
20
22
г.
,
с
койт
о
са
инфо
рмира
ни
акционер
ите
за
основни
те
резул
тати
от
контрол
ните
дейс
твия
на
вътр
ешните
одит
ори
,
за
предпри
е
тите
мерк
и
и тях
ното
изпълнение
.
Сле
д дат
а на с
чет
о
вод
нот
о от
чи
тан
е,
на из
въ
нр
едно
общо
събрание
на
акционер
ите,
проведен
о
на
1
5
януари
2024
г.
,
е
избран
но
в
ръков
о
дит
е
л
на
вътрешн
ия
оди
т
в
съответствие
с
нормативните
изисквания
за
ефективно
изпълн
ение
на
не
го
ви
те
задължения
.
РЕГИСТ
РИРАНИ
ОДИТ
ОРИ
Годишните финансови отчети на
Първа инвестиционна банка
подлежат
на независим
финансов
оди
т
съ
вм
ест
но
от
две одиторски дружест
ва, които са регист
риран
и
оди
тор
и
съгласно
Закона за
независ
имия
финансов
одит
и
в
съответс
твие
с
прилож
имото
законодателство.
С
цел
осигуряване
на
прозрачност
и
възможност
за
запознаване
на
всички
заинтересовани
лица
с
резу
лтати
те
на
Банката
,
одитир
ани
те
финанс
ови
отче
ти
се
публикув
ат
на
българ
ски
и
на
английск
и език на не
йния корпора
тивен интерне
т сайт:
www.fibank
.bg
.
Регистри
раните
одитор
и
се
избира
т
от
Общ
ото
събрание
н
а
акционер
ите
по
предложени
е
на
Надз
орни
я
съвет и
след препоръка
от
Одитни
я
комите
т
на
Банката
.
Р
егистриранит
е
одитор
и
са
независим
и
от
Банката
одиторск
и
дружест
ва
,
ка
то
техният
и
збор се
съгласува
предварително
и
с
Българската
народна
банк
а
съобразно
критерии
за
съглас
уване
на
изб
о
ра,
одобр
ени
от
БНБ
,
съгласув
ано с К
о
миси
я
та за пу
бличен надз
о
р над р
егистриран
ите одит
ори
.
Регистри
раните
о
дитори,
и
збрани
да
извърш
ат
не
зависим
финансо
в
оди
т
на
годишни
те
финансов
и
от
чет
и
на Банката за 20
2
3
г. са
:
„Мазарс“ ООД,
ЕИК:
204638408,
вписано в
регистъра
на
регистриран
ите
одитори
–
одито
рски дружеств
а, поддържан от Комисията за
публичен надзор над регис
трираните
одитори п
од регистра
ционен
№ 169
;
и
„
Ековис
Одит
Б
ъл
гар
ия
“
ООД,
ЕИК:
1310
3950
4
,
в
пис
ано
в
регистъра
на
регис
трираните
одито
ри
–
одито
рски
дружества,
поддържан
о
т
Ко
мисията за публичен надзор над
регистри
раните о
дитори
под регис
трационен
№
1
14
.
В
качеството
си
на
дружество
от
о
бществен
интерес,
съобразно
Закона
за н
езависимия
финансов
о
д
и
т
в
Б
а
нката
функци
онира
Одитен
комите
т.
За
повече
информация
относно
неговите
функции и отго
ворности виж раз
дел „
Надзорен съвет
“.
ЗАЩИТА ПРАВАТА НА АКЦИОНЕРИТЕ
Корпоративното у
правление
на
Първа
инвестиционна
банка
защитава
правата
на
акционерите,
вложителите
и
друг
и
те
клиенти
н
а
Банката,
като
третира
ак
ционерите
равнопоставено,
включително
миноритарните
и
чуждестранните
такива.
Управителните
органи
на
Първа
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
85
/
150
инве
сти
цион
на
банка
осиг
уряв
ат
на
акц
ион
ерит
е
и
инве
сти
торит
е
р
едов
ното
и
с
воев
реме
нно
разкриване
на
и
нформация
от
носно
основни
корпоративни
събития,
св
ързани
с
дейността
и
състоянието
на Банката,
с
ц
ел
информирано
упражняване на
п
равата
на акционерите,
съотве
тно
вземане н
а информиран
о решение з
а инвестира
не от ин
вест
иторите.
СВИКВАНЕ НА О
СА И ИНФО
РМИРАНОСТ
Свикването на
О
бщото съ
брание на а
к
ционерите
се извършва
с писмена
покана до
акционерите
съгласно
У
става
на
Банката
с
цел
насърчаване
у
частието
им
в
Общото
събрание
и
по
начин,
койт
о
не
затруднява
или
оскъпява
ненужно
гласуването.
Банката
предоставя
на
акционерите
навременна
и
достатъчна
информация
за
вземането
на
р
еше
ния,
отчитайк
и
обхв
ата
на
компетентност
на
Общото
събрание.
Поканата
заедно
с
писме
ните
мат
ериали,
свързани
с
д
н
е
в
н
и
я
р
е
д
н
а
О
б
щ
о
т
о
с
ъ
б
р
а
н
и
е
с
е
о
б
я
в
я
в
а
т
в
Т
ъ
р
г
о
в
с
к
и
я
р
е
г
и
с
т
ъ
р
к
ъ
м
А
г
е
н
ц
и
я
п
о
вписвания
та,
предоставят
се
на К
о
мисията
за
финансов
надзор
и
се осиг
уряват
на р
азположен
ие
на обществ
еността чрез
www.x3news.
com
най
-
малко
30 дни преди
пров
еждан
е на
Общото
събрание.
Те
се
публикуват
и
на
интернет
страницата
на
Банката
на
български
и
на
английски
език
за
времето
от
обявяването
до
п
риключването
на
Общото
събрание.
При
поискване,
материа
лите се пр
едоставят на
всеки акцион
ер безплатн
о.
Като част
от поканата са разпи
сани и
изрични
правила за г
ласуване чрез
пълном
о
щник,
изисквания
относно д
окументи, съста
вени на
чужд
език, както и
информация о
тносно получаване и
приемане на
уведомления, пълномощни
и други д
окументи чрез
електронни
средс
т
ва за к
омун
ика
ция
.
В
случаите,
когато
слу
жители
те н
а
Банката
са
и
нейни
акционери,
се
прилагат
същите
изисквания
по отнош
ение правот
о на глас,
които са
дейст
ва
щи
и
към останалите акционери.
ОСНОВНИ П
РАВА И ОГРАНИЧЕНИ
Я ПРИ П
РЕХВЪРЛЯНЕ
Всички
издадени
от
Първа
инвестиционна
банка
АД
акции
са
обикновени,
безналични,
поименни,
като вся
ка акция дава пр
аво на един глас
в Общот
о събрание на
акци
онерит
е, право
на
дивидент
и
на
ликвидаци
онен
дял,
съразме
рно с
номиналната
стойност
на
акцията.
Б
ан
ката
не може д
а издава акци
и с
различна ном
инална стойност
.
Акциите
на
Банката
се
прехвърлят
свободно,
при
спазване
на
изискванията
на
действащото
закон
одате
лств
о.
С
ъгласно
регулаторната рам
к
а,
ф
изическ
и
или
юридиче
ски
лица,
както
и
лица,
действащи
съгласувано
не
могат
без
предв
арително
о
добре
ние
от
БНБ да
придо
биват пряко
или
косвено акции
или права
на глас по
акции в
Банката,
ако в р
ез
ултат на
придобиването участието
им става квалифицирано
и
ли ако това участие до
стига или надхвърля прагов
ете от 20, 33 или 50
на
сто
от
акци
и
т
е
и
ли
п
р
ав
а
н
а
г
л
а
с
п
о
а
к
ци
и
т
е
,
к
а
к
т
о
и
к
о
г
а
т
о
Б
а
н
к
а
т
а
с
т
а
в
а
д
ъ
щ
е
р
н
о
д
р
у
ж
е
с
т
во
.
Не
се
допуска
ог
раничаван
е
на
правата
на
отделни
акционери,
притежаващи
акции
от
един
и
същи
клас,
както
и
не
съществ
уват
акцион
ери
в
Първа
и
нвестиционна
банка,
кои
то
да
имат
специални
права
на глас
.
Н
я
м
а
и
зв
е
ст
н
и
на
Б
а
нк
ат
а
с
по
раз
у
ме
ни
я
м
е
жд
у
ак
ци
о
н
е
ри
т
е
, к
ои
т
о
да
могат да д
оведат до огра
ничения в пр
ехвърлянето н
а акции или пр
аво
то на
глас.
Първа
инвестицио
нна
банка
поддържа
специална
секция
относно
правата
на
акционерите
на
корпора
тивна
та
си
интерне
т
страница
(
https://www.fibank.bg/bg/investitori/korporativno
-
upravlenie/prava
-
na
-
akcionerite).
МИНОРИТАРНИ АКЦИОНЕРИ И ИНСТИТУ
ЦИОНАЛНИ ИНВЕСТ
ИТОРИ
В
с
ъотв
етствие
с
добри
те
практики
за
корп
оративно
управление, Б
анката ра
звива
ин
ициативи
за
ангажира
не на
минори
тарните акц
ио
нери
и институц
ионални
те
и
нвес
тито
ри.
В стремеж
а за
подд
ърж
ане на отворен
а линия за комуни
кация с
акци
онер
ите и
инвес
титорите
,
Първа
инвестиционна
банка
поддържа
К
лу
б
н
а
и
н
вес
тито
рите
,
с
ре
ги
ст
раци
я
та
в
к
ойт
о
вси
чк
и
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
86
/
150
заинтересовани
лица
могат
да п
о
лучават
на
електронната
си
поща (
e
-
mail)
уведомление
за в
сяка
оповестена
от Банката д
о обществен
остта инф
ормация,
касаеща
инвеститор
ите
.
РАЗКРИВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
Прозрачността
и навр
еменното
разкриване
на
информация
е
ключов принц
ип
в к
о
рпоративното
управление. Първа инвестиционна банка поддържа система за разкриване на информац
ия
съобразно
действащ
и
те
нормативни
изисквания,
к
оято
е
насочена
към
осигуряване
на
навременна,
вярна
и
разбираема
и
нформация
за
съществените
събития,
дава
възможност
за
обективни и информирани ре
шения, както и
гарантира равнопоставеност на ад
ресатите на
информацията и не позволява злоупотреби с вътр
ешна информация.
Първа
инвестиционна
банка
има приета
от Управите
лния съв
ет
и одобрен
а от
Надз
орния съвет
Политика
за
оповестяване,
която
очертава
рамката
за
предоставяне
на
информация
към
заинтерес
ованите
лица,
акционер
ите
и
инв
еститорите,
в
съответств
ие
съ
с
съв
ременн
ите
практики
за
до
бро
корпорат
ивно
управление, и
с оглед
осигуряване
на
възможност
за
вземане
на о
бективни и
информирани
решения
и оц
енки. При
оповестяване
на
информация, Банк
ата се
ръков
оди от
прин
ципите
за точн
ост,
дос
тъпн
ост, р
авноп
остав
еност,
наврем
енност,
цял
остност
и
регул
ярност.
В
качеството
си
на
публично
дружество
и
е
митент
Fibank
разкрива
на
обществеността
(чрез
www.x3n
ews.c
om)
периодич
на
информа
ция,
включителн
о
одитирани
съвместно
от
двама
регистри
рани
одитор
и
годишн
и финанс
ови отче
ти, както
и междин
ни отчет
и и д
о
клади
за
дей
нос
тта.
Об
хватът
на оповестяваната
о
т Пъ
рва
инвестиционна бан
ка периодична
и
нформация
надхвърля
изискванията
на
националното
законодателство,
като
Банката
в
съответствие
с
чл.
100о
1
,
ал.7
от
ЗППЦК
и
чл.
15
,
ал.2
о
т
Наредба
№
2
на
КФН,
е
приела
да
разкрива
пу
блич
но
тримес
ечни
финан
сови
от
чет
и
за
дейнос
тта
си
с
по
-
подробно
съдържание
както
при
шестмесечните
си
т
акива,
вместо
по
-
съкра
тените
публични
уведомления
за
финансов
о
състояние
з
а
първо, трет
о и четвърто
тримесечие.
Първа инвестиционна банка изготвя настоя
щия Го
дишен д
ок
лад за
дейн
остта
на б
ълг
арск
и и
н
а
английски език, к
ато
съдържа
подробна
инфо
рмация
от
носно
раз
витието
и
конку
рентната
позиция
на
Банката
и
финансовите
й
резултати,
изпълнени
ето
на
целите
и
преглед
на
б
и
знеса
по в
ид
ов
е де
йно
сти
, ка
кто и
инф
о
рмац
ия за упр
авл
енска
та
стру
ктура, рам
ката за кор
пора
тивно
управление
(Декларация
за
корпоративн
о упра
вление
по смисъ
ла на
Закона
за пу
блично
то
предлагане
на ц
е
нни
книжа
и
Закона
за
счетоводството),
за
управлението
на
рис
ковете
,
за
нефинансова
информация
,
вкл.
свързана
с
устойчивото
развитие
(Нефинан
со
ва
декларация
п
о
см
ис
ъл
а
н
а
З
ак
он
а
за
с
четовод
ството)
и
з
а
п
о
л
и
т
и
к
а
т
а
з
а
в
ъ
з
н
а
г
р
а
ж
д
е
н
и
я
т
а
и
н
е
й
н
о
т
о
изпълнение
(Доклад
за изпълнени
ето на п
олитиката за
възнаграждени
ята по см
исъла
на Закон
а
за публичното
предл
аган
е
на ценни кн
ижа)
.
По о
тнош
ение
на
докл
ада
ре
гист
рира
нит
е о
дито
ри
изразяват ст
ановище дали
той
съответства
на
финансовите отчети и
е
изготвен
в
съответствие
с
прилож
имите норма
тивни из
искван
ия.
Първа
инвестиционна
банка
прилага
и
изискванията
по
о
т
нош
е
ние
на
о
по
ве
ст
яв
ане
то
и
разкриването на
информация
чре
з
единния
електронен формат
за отчитане
съгласно
Д
ел
еги
р
ан
Регламен
т
(
ЕС
)
201
9/81
5.
С
ъгл
асно
него
го
дишнит
е
фи
нанс
овите
от
чети
и док
лади
за
дейността
с
е
о
п
ов
е
ст
я
ва
т
в
ъв
ф
о
рм
а
т
XH
T
M
L,
а
о
пред
елени
части
о
т
консоли
диран
ите
финансови
отчети
се
маркират,
като се из
ползв
а маркира
щия език XBR
L, който е ф
ормат четим
от машина.
В
к
а
ч
е
с
т
в
о
т
о
с
и
н
а
г
о
л
я
м
а
и
н
с
т
и
т
у
ц
и
я
п
о
с
м
и
с
ъ
л
а
н
а
Регламен
т (ЕС) №
575/
2013,
която
е
регистри
рана
на
борсов
па
зар
,
Ба
нк
ата
оп
о
вест
яв
а
инф
ор
мац
ия
с
ъг
ла
сно
и
з
иск
ва
ния
та
на
регламента
на
тримесечна,
шестмесечна
и
годишна
баз
а
чрез
прилагане
на
единните
формати
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
87
/
150
за
оповестяване
съгласно
Реглам
ент
за
изпълн
ение
(ЕС)
2021/637
на
К
омисията
за
опр
еделян
е
на
технически
те
станд
а
р
т
и
з
а
и
з
п
ъ
л
н
е
н
и
е
з
а
п
у
б
л
и
ч
н
о
т
о
о
п
о
в
е
с
т
я
в
а
н
е
о
т
с
т
р
а
н
а
н
а
и
н
с
т
и
т
у
ц
и
и
т
е
на информ
ация
та, посоч
ена в осма ч
аст, дялове II
и III от Р
егламен
т (ЕС)
№ 57
5/2013
.
Банката
разкрива
незабавно
и
инцидентна
(ad
hoc)
информация
относно
важни
събития,
свързани
с
н
ейна
т
а
д
е
й
н
о
с
т
.
И
н
ф
о
р
м
а
ц
и
я
т
а
с
е
п
у
б
л
и
к
у
в
а
и
н
а
и
н
т
е
р
н
е
т
с
т
р
а
н
и
ц
а
т
а
н
а
F
i
b
a
n
k
:
www.f
ibank.bg
, раздел „Ин
веститори
”.
Първа инвес
т
иционна ба
нка поддържа
корпоративна интерне
т страниц
а,
в т.ч.
англоезична
версия, с утвърдено съдъ
ржание и обхват на раз
криваната чре
з нея
инфо
рмац
ия
. Тя
пре
дост
авя
информ
ация
за
прод
уктите
и
услуг
ите
на
Бан
ката,
както
и
о
снов
на
търгов
ска
и
корпор
ативн
а
информация за
Банката,
в т.ч.
относно
акционе
рната
структура, управителните
и
конт
ролни
органи
и
комитет
и
към тях,
финан
сова отчетнос
т
и
доклади за
дейн
остта
,
устойч
иво развитие
и
екологичн
и,
социални и у
правленски (ЕСУ) фактори
, както и
друга изискуем
а информац
ия
съобразно
регулаторните
изисквания
и
Националния
кодекс
за
ко
рпоративно
управление.
На
интер
нет страницата се поддържа специал
на,
лесно
достъ
пна
секци
я „Инв
естит
ори”
с
подробн
а
и актуал
на информация относно корпоративното управление, борсова
информация, финансова
информац
ия, новини
за инвест
иторите, об
щи събр
ания на акци
о
нерите
и др.
В
допълнение
,
Fibank
публикува
информация
за
Банкат
а
под
фо
рмата
на
презентации
и
интервюта с
висшия ръководен персонал,
прессъ
о
бщения, специализира
ни
издания
(напр.
Fibank
News
),
oповестява
подробна
информация
за
продуктите
и
услугите
на
Банката,
прилож
имите общи условия
и
тарифа,
както и променит
е
в
тях, както и инф
ормаци
я
за
събит
ия
и инициа
тиви
с неф
инанс
ов характер
, час
т
от политиката за устойчиво разви
тие
.
ДИРЕКТОР ЗА ВРЪЗКИ С ИНВЕСТИТО
РИТЕ
С
оглед
осъществяване
на ефективна
връзк
а
между
Първа
и
нвестиционна
банка и
нейните
акционер
и
и
лица
та,
проявил
и
интерес
да
инвестира
т
във
фин
ансови
инструмент
и,
емитиран
и
от
Банката,
в
Първа
инвестиционна
банка
е
назначен
директор
за
връзки
с
инвеститорите
–
г
-
жа Василка Момчилова Стаматова
.
Д
и
р
е
кт
о
ръ
т
з
а
в
р
ъ
з
ки
с
и
нв
е
с
т
и
то
р
и
т
е
н
а
П
ъ
р
в
а
и
н
в
е
с
т
и
ц
и
о
н
на
банка
разполага
с
необходимата
квалиф
икация
и
професи
онален
опит
за
осъществяване
на
свои
т
е
зад
ължен
ия
и
отговорности
.
Той
отговаря
за
навременното
и
зпращане
на
всички
необходими
отчети,
уведомления
и
информа
ция
,
ко
ято
Банкат
а
следва
да
разкрива
пред
Комисията
за
финансов
надзор,
Българската фо
ндова борса,
Ц
ентр
алн
ия
депозитар
и
обществе
нос
тта, ка
к
то
и
води
регист
ър
за
изпратен
ите ма
т
ериали.
В изпълнение
на
прилож
имите нормативн
и
изиск
вания, през
ю
ни
20
2
3
г.
директо
рът
за
връзк
и
с
инв
естито
ри
те
на
Банката
е
отчел
дейнос
тта
си
за
20
22
г.
на
г
одишнот
о
общо
съ
брание,
като
неговия
т
отчет е п
рие
т
от акци
о
нерит
е
с
единодушие
.
Би
з
н
е
с а
д
ре
с
ът
н
а
д
ир
е
к
то
р
а
за
в
р
ъз
к
и
с и
н
в
е
ст
и
то
ри
т
е
е
:
гр
.
С
о
фи
я
,
п.
к
. 1
7
84
,
бул. Цариградско
шосе
№
111
П
,
служ
ебен
телефон
:
02/
81
71
430,
имейл
адрес
:
vasilka.stamatova@fibank.bg
/
ir@fibank.bg
.
Първа
инве
стиционна
банка
има
разработ
е
но
и
де
йст
ва
що
мобилно
приложение
за
връзки
с
инвес
титор
ите, ос
игуряващо бъ
рз д
о
стъп д
о финансова
информация
и
финансо
вия кал
ендар на
Банката, както и относно
други д
анн
и и нов
ини, ка
саещи инвест
иторите.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
88
/
150
ЗА
ИНТ
ЕРЕСОВА
НИ ЛИЦА
Първа инвестиционна банка п
рилага политика н
а информиран
ост към заинтерес
ованит
е
лица с
о
тн
ош
ен
и
е
къ
м
не
йн
а
та
д
ей
но
с
т
.
Те
в
кл
ю
чв
ат
л
иц
а
, к
ои
т
о н
е
с
а
а
кц
и
о
н
ер
и,
н
о
и
м
ат
и
н
те
р
ес
о
т
иконом
ическото
разв
итие
на
дружеств
ото,
като
кредит
ори,
притежат
ели
на
облигации,
кл
иенти,
служители,
о
бществен
остта и др
уги.
Период
ично,
в
съответст
вие
със
закон
овите
норм
и
и
добрит
е
практики
,
Първ
а
инвестиц
ионна
банка
разкрива
инфо
рмация
от
нефинансов
характер,
вкл.
относно
ус
тойчи
вот
о
раз
витие
при
отчитане
на
ек
о
логични,
социални
и
управл
енски
(ЕСУ)
фактори
.
Банката
подкр
е
пя
еколог
ични
инициативи,
насочени
към
намаля
ване
на
въглеродния
отпечатък,
както
и
социално
значими
про
екти
,
осигурява
спонсорст
во
и
развива
дарителск
и
програми,
насочен
и
приорите
тно
към
хора
в
неравностойно
положение,
деца
таланти,
в
подкрепа
на
българс
кия
спорт,
култура
и
образование.
За повече инф
ормация виж раздел „
Устойчиво
развитие
“.
Първа
инвестиционна
банка
поддържа
и
развива
корпоративен
блог,
койт
о
функционира
като
канал
за
комун
икац
ия,
целящ
откри
т
диало
г
на
достъ
пе
н
език
с
клиенти,
партньори
и
други
заинтересовани лица.
АКЦИОН
ЕРНА
СТРУКТУ
РА
Към
31
д
екември
20
2
3
г
.
акционерната
структура
на
Първа
инвестиционна
банк
а
АД
включва
следните а
кционери:
г
-
н
Цеко Минев (
31
,
36
%)
,
г
-
н Ивайло Мутафчиев (
31
,
36
%)
,
Българска банка
за разви
т
ие АД (
18,35%) и V
alea Foundation (
7,87%)
.
Останал
ите
11,0
6
%
о
т
а
к
ц
и
о
н
е
р
н
и
я
к
а
п
и
т
а
л
н
а
Б
а
н
к
а
т
а
(
1
6
,
5
м
л
н
.
л
в
.
)
с
а
с
о
б
с
т
в
е
н
о
с
т
н
а
д
р
у
г
и
акционери,
притежаващи
акции,
предмет
на
свободна
търговия
на
Българската
фондова
борса
(free
-
f
lo
a
t
)
.
К
ъ
м
к
р
а
я
н
а
г
о
д
и
н
а
т
а
о
бщ
и
я
т б
р
о
й н
а
а
к
ц
и
о
н
е
р
и
т
е
н
а
Б
а
н
к
а
т
а
възлиза
на
близо
2000
,
които
включват
както
физиче
ски
лица,
така
и
юрид
ичес
ки
ли
ца,
вкл
.
инстит
уционалн
и
инвес
титор
и.
През
отчетния
период
Първа
инвес
т
иционна
банка
не
е
придобивала
и
ли
прехвърляла
собствен
и акции, кат
о
къ
м края н
а година
та Банката не
притежава
собствен
и акц
ии.
АКЦИОНЕРНА СТРУКТУРА
КЪМ
КРАЯ Н
А 20
23
г.
АКЦИОНЕРЕН КАПИТАЛ
В КРАЯ
НА 20
23
г.
0
50
100
150
Стойност
149
Брой акции
149
Акционерен капитал,
млн.лв./млн.бр.
11.06%
7.87%
18.35%
31.36%
31.36%
Г-н Ивайло
Мутафчиев
Г-н Цеко Минев
Българска банка
за развитие
Valea Foundation
Други акционери
(свободнотъргуем
капитал)
Акцио
нерна
стр
уктура
, %
202
3
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
89
/
150
ЦЕНА НА АКЦИИТЕ И П
АЗАРНА КАПИТАЛИЗАЦИЯ
Пр
е
з
2
0
2
3
г. цен
ат
а на акци
ите
на Банк
ат
а се дви
жи в инт
ерв
ала ме
жду
1
,
95
-
3
,
10
лв.
Последната
цена
на ак
циите на
Първа инве
стиционна банка
за от
четния период
е
2,
9
2
лв
.
(20
22
:
1
,
99
л
в.
), а
пазарната к
апитализация
на
Банката, изчислена
на
тази
база,
възлиза на
43
5
328
хил.
лв.
(20
22
:
2
96
6
79
хил.
лв.).
С
акциите
на
Fibank
на
основния
пазар
BSE
са
сключени
общо
15
85
сдел
ки
и
реализира
н об
орот
в ра
змер н
а
24
02
хил. лв.
спрям
о
2
915
сделки и
461
5
хил.
лв.
оборот го
дина
по
-
рано.
Към
31
.12.20
2
3
г
.
акциите на
Банката
се
търгуват
на
Основен
пазар
BSE
,
сегм
ент
акции Premium
на Бъ
лга
рск
ата ф
ондо
ва бо
рса
, кат
о са вкл
юче
ни в
два
борс
ови
индекс
и
–
SOFIX
и
BGBX
40, които
об
ед
иня
ват
н
ай
-
големит
е,
най
-
търгувани
и
най
-
ликвидни
компании
на
фондо
вия
пазар
в
страната.
ЦЕНА НА АКЦИ
ИТЕ
НА БАНКАТА
ЗА 2
02
3
г.
ОСНО
ВНИ БО
РСО
ВИ ИНДЕКСИ
НА БЪЛГ
АРСКАТА
Ф
ОНДОВА БОРСА
0
1
2
3
4
Минимална
цена
Максимална
цена
Цена на акциите
на Банката, в лв.
Минимална
цена
Максимална
цена
x
Q1’
23
Q2’
23
Q3’
23
Q4’
23
Q1’
23
Q2’
23
Q3’
23
Q4’
23
0
50
100
150
600
650
700
750
800
BGBX40
SOFIX
Основни борсови индекси
на БФБ, пунктове
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
90
/
150
ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА
ПОЛИТИКАТ
А ЗА ВЪЗНАГР
АЖДЕНИЯТА
по смисъла на чл. 100н от Закона за публичното
предлагане
на
ценни
книжа
В
качеството
с
и
на
кред
итна
институц
ия
и
публи
чно дружеств
о,
Първа
инве
стиционн
а
банка
о
повестява
информация
относно
политиката
за възнаграж
денията
и н
ей
ното
изпълнение
.
ОСНОВНИ ПРИНЦИП
И И ЦЕЛИ
...................................................................................................
91
ОРГАНИ ЗА
ИЗПЪЛНЕНИ
Е И КОНТРОЛ
.......................................................................................
91
ИДЕНТИФИЦИРАН
ПЕРСОНАЛ
....................................................................................................
91
ПОСТОЯННО ВЪЗНАГР
АЖДЕНИЕ
................................................................................................
92
СЪОТНОШЕНИ
Е МЕЖДУ ПОСТОЯННО
И ПРОМЕНЛИВ
О ВЪЗНА
ГРАЖДЕНИЕ
.........................
92
КРИТЕРИИ ЗА
ОЦЕНКА И ИЗПЪЛН
ЕНИЕ НА ДЕЙНОС
ТТА
..........................................................
92
СПЕЦИФИЧНИ ИЗ
ИСКВАНИЯ ЗА
Р
АЗСРОЧВАНЕ, И
З
ПЛАЩАН
Е В ИНСТРУМЕНТ
И
И
ЗАДЪРЖАНЕ ПО ОТ
НОШЕНИЕ НА ПРОМЕНЛИВОТО ВЪЗ
НАГРАЖДЕНИЕ
................................
93
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
ПРИ НАПУСКАНЕ
................................................................................................
93
ОБОБЩЕНА КОЛ
ИЧЕСТВЕНА И
НФОРМАЦИ
Я
.............................................................................
94
ИНТЕГРИРАН
Е
НА РИСК
ОВЕТЕ ЗА
УСТОЙ
ЧИВОСТТА
................................................................
.
94
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
91
/
150
ПОЛИТИКА ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕ
НИЯТА
В
кач
еството
си
на
кред
итна
инс
титуция
и
публ
ично
друж
ество,
Първа
инв
естиционна
банка
опове
стяв
а
ин
форм
ация
относн
о
по
литиката
за
възн
агражде
нията
и
н
ейното
и
зпълнени
е,
като
този
раздел
от
настоящия
доклад
за
дейността
представлява
Доклад
за
и
зпълнен
ието
на
политиката за възнаграж
денията по смисъла на чл
. 100
н от
З
акона за публ
ичното предлагане на
ценни книжа.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ
Принципи
те
за формиране
на
възнагражденията
в
Първа
инвестиционна
банка
са
структурирани
така,
че
да д
опринасят
за
разумното
корпоративно
управление
и
управление
на
рисковете.
Банката
прилага
Политика
за
възнагражденията
в
съответств
ие
с
регула
тивните
изискван
ия,
която
е
съобразена
с
бизнес
и
риск
стра
тегията,
ц
е
лите,
ценностите
и
дългосрочн
ите
интереси
на
Банката,
като
насърчава
надеждното
и
е
фективното
управление
на
риска,
и
не
стимулира
поемането на риск, надвишаващ приемл
ивото за Банката ниво.
Основната
цел
на
П
олитиката
е
привл
ичането
и
задържанет
о
на
високок
валифицирани
кадри,
м
о
т
и
ви
ра
н
е
т
о
им
з
а п
о
ст
и
г
ан
е
т
о н
а
в
ис
о
к
и р
е
з
ул
т
ат
и
п
ри
у
ме
р
е
н
о
ни
в
о
на
р
и
ск
и
в с
ъ
о
т
ве
т
ст
ви
е
с
д
ъ
л
г
о
с
р
о
ч
н
и
т
е
и
н
т
е
р
е
с
и
н
а
Б
а
н
к
а
т
а
и
н
е
й
н
и
т
е
а
к
ц
и
о
н
е
р
и
.
Т
я
с
е
б
а
з
и
р
а
н
а
п
р
и
н
ц
и
п
и
т
е
з
а
недоп
ускане
на
конфл
икт
на
инт
ереси
и
равн
остойно
третир
ане
на
всич
ки
служит
ели
,
неутралност
по
отношение
на
пола,
документираност,
обективност,
надеждно
управление
на
рис
ковет
е.
ОРГАНИ ЗА ИЗ
ПЪЛНЕНИЕ
И КОНТРОЛ
Управителният съве
т
на
Банката
о
тговаря за
организацията на
изпълнени
ето
и прил
ожение
то на
Политиката за възнагражд
енията в Първа инвестиционна бан
к
а АД.
Надз
орни
ят съ
вет
одобрява
Политиката за въ
знаграж
денията
по предложение на Управит
елния
съвет
и
след
съгласуване
с
Комитета
по
възнагражд
ени
ята
,
кой
то
като
орган,
функцио
ни
р
а
щ
к
ъ
м
Надз
орн
ия
с
ъвет
под
пома
га
дейн
остта
му
в
тази област.
З
а
повече
информация
относн
о
Комитета по
възнагражденията
виж раз
дел „
Надзорен съв
ет
“
.
По
лит
ик
ат
а
за
въ
зн
аг
раж
де
ни
ят
а
по
дле
жи
н
а
регулярен
преглед
и
на
актуализация
при
необх
одимос
т
.
ИДЕНТИФИЦИРАН П
ЕРСОНАЛ
В
политиката
за
възнагражденията
са
о
пределени
категориите
персонал,
в
т.ч.
идентифицирания
персонал,
чийто
професи
онални
дейности
имат
съществено
въздействие
върху
рискови
я
профил
на
Банката,
в
т.ч.
членовете
на
Надзорния
съвет
и
висшия
ръководен
персонал,
включително
членовете
на Управ
ителния
съвет
и из
пълнител
ните д
иректори;
служите
лите с
управленска
отгов
орност
относн
о нез
ависими
те к
онт
ролни функ
ции
и
т
е
з
и
,
ч
и
я
т
о
д
е
й
н
о
с
т
е
с
в
ъ
р
з
а
н
а
с
поеманет
о на рискове.
За
202
3
г. б
ро
ят н
а и
де
н
т
иф
и
ци
р
а
н
ия
пе
р
со
н
а
л н
а П
ър
в
а
и
нвестиционна
б
анк
а на ин
ди
вид
уал
на
основа
въ
злиза
н
а
3
7
служители
,
к
о
и
т
о
в
к
л
ю
ч
в
а
т
ч
л
е
н
о
в
е
т
е
н
а
Н
а
д
з
о
р
н
и
я
с
ъ
в
е
т
и
н
а
Управителния
съвет, както и
дру
ги
ли
ца,
чи
ит
о д
ей
но
ст
и с
а с
въ
рз
ан
и с
п
ое
м
ан
ет
о н
а
р
ис
ко
ве
, в
т.ч.
в
о
бластта
на
кредитирането
и
основните
б
изнес
линии,
както
и
такива,
свързани
с
независими
те
контролни
и
д
руги
корпоратив
ни
функции
.
Т
е с
а
идентифи
цирани
в съответс
твие
с
методология
за
оценка
и
определ
я
не
на
категори
ите
служител
и
от
идентиф
ицирания
персонал,
разработ
ена
съобразно
качествени
т
е
и
количеств
ените
критерии
от
„
Делегиран
Ре
гла
мент
(Е
С)
№
2021
/923
н
а
Ко
м
иси
ят
а
от
25
мар
т
2021
година
за
доп
ълв
ан
е
на
Ди
ре
кти
ва
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
92
/
150
2013/36/ЕС
на
Европейския
парламент
и
на
Съвет
а
по
отношение
на
регул
ато
рните технически
станда
рти,
с
които
се
установ
яват
критерии
те
за
определ
яне
на
управленската
отговорност,
контр
олнит
е функц
ии,
същес
твени
те стопанск
и единици и
значит
елн
ото
в
ъздей
ст
вие
вър
ху
рисковия
профил
на
съществена
стопанска
единица,
и
за
у
становяване
на
критерии
за
опреде
ляне
на
служит
елите
или
катег
ориите
слу
жители,
чиито
професио
нални
дейн
ости
имат
въздейс
т
вие вър
ху
р
искови
я пр
офил
на
инсти
туц
ията“.
ПОСТО
ЯННО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
Индивиду
алното
постоя
нно
в
ъзнагражде
ние
на
иден
тифицирания
пер
сонал
с
е
оп
ределя
и
развива
чре
з
де
фи
н
и
р
ан
е н
а
н
ива на
възнаграждение за
к
онкретната
позиция
,
в т
.
ч
. оп
р
е
д
ел
я
не
на
с
т
а
р
т
о
в
о
н
и
в
о
,
н
а
к
о
е
т
о
в
о
б
щ
и
я
с
л
у
ч
а
й
с
е
н
а
з
н
а
ч
а
в
а
с
л
у
ж
и
т
е
л
я
т
,
отчи
тайки
прите
жава
н
ата
експертност
,
релевантен
и
доказано
у
спешен
ръково
ден
опит
,
к
а
к
т
о
и
н
иво
на
възнагра
ждение
то
след
ус
пешно
преминаване
на
изпитател
е
н
с
р
о
к
,
о
предел
ено
като
проц
ентно
увеличени
е спрямо с
тарто
вото
ни
во
.
Постоянните
възнаграждения
на
служителите
в
обхвата
на
идентифицирания
персонал
п
о
д
л
е
ж
а
т
н
а
г
о
д
и
ш
е
н
п
р
е
г
л
е
д
,
к
о
й
т
о
с
е
р
е
а
л
и
з
и
р
а
в
р
а
м
к
и
т
е
н
а
п
р
о
ц
е
с
а
н
а
п
л
а
ни
ране
и
бюджети
ране на
числеността и
разходите
за
персон
ала за
сл
едващата
година.
Пре
гледът
и
р
е
ш
е
н
и
е
т
о
з
а
п
р
о
м
я
н
а
в
п
о
с
т
о
я
н
н
о
т
о
в
ъ
з
н
а
г
р
а
ж
д
е
н
и
е
с
е
о
с
н
о
в
а
в
а
н
а
о
ц
е
н
к
а
н
а
т
р
у
д
о
в
о
т
о
п
р
е
д
с
т
а
в
я
н
е
н
а
с
л
у
ж
и
т
е
л
я
,
б
а
з
и
р
а
н
а
н
а
р
е
д
и
ц
а
е
л
е
м
е
н
т
и
,
в
т
.
ч
.
р
е
з
у
л
т
а
т
и
п
о
к
о
нкретни
предварителн
о определ
ени ключ
о
ви
индикат
ори/цели
, о
т
разяващи
специфич
ния
принос
на
длъжността
и
съобразе
ни
с
целите
и
о
сновни
те
приоритети
на
звеното;
индикатори
за
измерв
ане
на
лична
пр
одуктив
ност
и
ефек
тивност
на
служит
елите;
текущи
п
риоритети
в
бизнеса
н
а
Б
а
н
к
а
т
а
п
о
о
т
д
е
л
н
и
д
е
й
н
о
с
т
и
;
о
б
щ
и
т
е
н
д
е
н
ц
и
и
з
а
р
а
з
в
и
т
и
е
т
о
н
а
п
а
з
а
р
а
н
а
т
р
у
д
а
и
/
и
л
и
информация
за
актуалните
нива
на
възнаграждения
за
аналогични
длъжности;
утвърдените
нива
за
конкретн
ата
длъжност
и
ни
вата
и
инди
видуалните
възн
аграждения
на
слу
жите
лит
е
на
аналоги
чно гради
рани длъжности
; бюджети
раните за пери
ода разхо
ди за персон
ал.
СЪОТНО
ШЕНИЕ МЕЖДУ П
ОСТОЯННО
И ПРОМЕНЛИВО
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
Политиката
за
възнагражденията
установява
основните
принципи
при
формиране
на
възнагра
жденията
–
постоянни и п
роменливи, к
ато целта
е осигуряване
на
възм
о
жност за
оптим
ално
съот
ноше
ние
меж
ду
посто
янн
о
и
пром
енливо
възнагра
ждение
съобразн
о
приложими
т
е разпор
едби
.
Р
азмерът
на
про
менливото
възнагражде
ние
не
може
да
надхвърл
я
размера
на
по
стоянното
възнагра
ждение,
ос
в
е
н
в
с
л
у
ч
а
и
т
е
,
к
о
г
а
т
о
с
р
е
ш
е
н
и
е
н
а
О
б
щ
о
т
о
с
ъ
б
р
а
н
и
е
н
а
а
к
ц
и
о
н
е
р
и
т
е
н
а
Банката
е
о
пределен
по
-
висок
разме
р,
но
не
по
вече
от
двойния
разме
р
на
постоян
ното
възнагра
ждение
.
КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕ
НКА И ИЗП
ЪЛНЕНИЕ
НА ДЕЙНО
СТТА
Променливото
възнаграждение
се
базира
на
ре
зултат
ите
от дейн
остта и
постиг
на
тите
цели при
отчитане
на
нивото
и
времевия
хоризонт
на
по
етите
рискове,
цената
на
капитала
и
необходимата
ликвидност.
Оценката
се
базира
на
подходяща
комбинация
от
финансови
(количеств
ени) и неф
инансови (качес
т
вени) кр
итер
ии, ка
то вклю
чва комб
инация от
о
ценки
т
е за
предс
тавян
ето
на
служ
ителя,
на
струк
турното
звен
о,
в
коет
о
служител
ят
работ
и,
и
на
Банка
та
като ц
яло.
Количес
т
венит
е кри
т
ерии
обхваща
т
показа
тели,
к
ато
изпълнени
е на
бюд
жета,
постиган
е
на
целевит
е
нива
на
печалб
а
,
капитал
ова
адеква
тност
и
ефек
тивност,
както
и
друг
и,
кор
игиран
и
спрямо
риска
показатели
(напр.
икономичес
ки/вътрешен
капитал),
чрез
коит
о
се
о
съществява
предварителна корекция за рис
ка.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
93
/
150
Качествен
ите
критери
и
включват
постиган
е
на
стратегически
те
цели,
п
ридържане
к
ъм
полит
иките
и
стратег
ията
на
Банка
та
за
управлен
ие
на
рисков
ете,
удовлетв
ореност
на
клиен
тите
,
спазване
на
вътрешните правил
а,
етичните
норм
и
и
корпоративните
ценности,
инициативност,
мотивац
ия
, лидер
ств
о, работа
в екип, съ
труднич
ество с другите
ст
рук
турни з
вена и др.
СПЕЦИФИЧНИ
ИЗИСКВАНИЯ
ЗА
РАЗСРОЧ
ВАНЕ, И
ЗПЛАЩАНЕ
В ИНСТ
РУМЕНТИ
И ЗАДЪРЖАНЕ П
О ОТНОШ
ЕНИЕ НА П
РОМЕНЛИВОТО
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
В
съответс
твие
с
действа
щото
законод
ателство
и
Политика
та
за
възна
граждения
та
н
ай
-
м
ал
ко
50%
от
променл
ивот
о в
ъз
н
аграждение
на сл
ужителит
е
о
т
идентифи
цирания персонал следва д
а
представлява
съвкупност от
акции
,
други
и
нструмент
и,
свърза
ни
с
акции
или равност
ойни
непарични
инструменти
,
к
а
к
т
о
и и
н
с
тр
у
ме
н
т
и
по
с
м
и
съ
ла
н
а ч
л
.5
2
и
л
и
чл
.
63
о
т
Ре
г
л
ам
е
нт
(
ЕС
)
№
575/20
13
и
ли
д
руги
инструм
енти,
които
мога
т
да
б
ъдат
изцяло конвертир
ани
в
инструм
енти
от
базовия
собствен
капитал
от
първи
ред
или
да
бъдат
отписани,
доколкот
о
тези
инструмент
и
отразяват
адекватно
кредитното
качество
на
Банката
в
услов
ията
на
дей
стващо
предприятие
и
са подход
ящи за из
ползване за
целите на
променлив
о
то въ
знаграждение в
съответствие
с
Делегира
н Регламент (Е
С) № 5
27/2014.
Включени са
и
зискванията
п
о отношение на
и
нструментите
да
се
определ
я подход
ящ пери
о
д
на
задърж
ане, с цел съо
т
ветс
твие на
стимулите с
дъл
госрочнит
е интер
еси на Бан
ката.
В
политиката
за
възнагражденията
е
предвиден
механизъм
на раз
с
рочване
изплащането
на
най
-
малко 40% от променл
ивото възнагражден
ие
на служи
телите от иден
тифицира
ния персонал
за
период с
минимална продължител
ност
о
т
ч
ет
и
ри
д
о
пет
години,
к
ойто
се о
пределя
в
зависимост
от
ико
но
мическ
ия
цик
ъл,
естест
вото
на
де
йност
та
и
свърз
аните
с
нея
риско
ве,
ка
кто
и
от
по
зиц
ият
а
на
съответния
служител.
М
еханизмът
на
разсрочване
вк
лючва
пропорционалното
разпределен
ие
на
разсрочен
ото
променл
иво
възнаграждение
или
поетапно
нарастване
за
периода на разсрочване
.
Съгласно
Наредба
№
4
на
БНБ
специ
фичните
изисквания
за
разсрочване,
задържане
и
изплащане
в
инструменти
по
отношени
е
на
променливот
о
възнаграждени
е
не
се
прилагат
за
банки,
които
н
е
са г
олеми
институци
я
по
смисъла
на
чл.
4
,
параграф
1,
т. 1
46
от
Рег
ламент
(ЕС)
№ 575/2013
и стойност
та
на активи
т
е на
които на
индивидуална основа
е по
-
малка
или р
авна н
а
левовата
равно
стойност
на
5
милиарда
евро,
усреднено
за
п
оследните
четири
г
одини,
предхо
ж
дащи
текущата
година,
както
и
за
служители,
чието
год
ишно
променливо
възнаграждение
не
надвишава
левовата
равностойност
на
50
000
евро
и
не
представлява
повече
от една
трета от общот
о
му г
одишно въ
знагр
аждение.
ОБЕЗЩЕТ
ЕНИЯ ПРИ НАПУСКАНЕ
Съгласно сключенит
е
договори за управление
и контрол при едностра
нно прекратя
ване от
страна
на
Бан
кат
а,
без
предизвестие,
членовете
на
Управителния
съвет
и
мат
право
на
обезщетен
ие в размер до 6 м
есечни в
ъзнаграж
дения по догов
ора, а управител
ите на кл
о
нове
–
2 месечни
.
Съ
гл
ас
но
сключените договори между Банката и
членовете на НС, при
прекратяване
на
до
говора
на
членовете
н
а
Н
С
с
е
д
ъ
л
ж
и о
б
ез
щ
е
т
е
н
и
е
д
о
1
2
м
е
с
е
ч
н
и
в
ъ
з
н
а
г
р
а
ж
д
е
н
и
я
,
к
а
т
о
в
особени
случаи
обезщетение
то
е
д
о
24
месечн
и
възнагражден
ия.
Трудов
ите
догов
ори
на
служителит
е
н
а
Б
а
н
к
а
т
а
с
а
с
ъ
о
б
р
а
з
е
н
и
с
п
р
и
л
о
ж
и
м
и
т
е
р
а
з
п
о
р
е
д
б
и
н
а
К
о
д
е
к
с
а
н
а
т
р
у
д
а
и
н
е
съдържат клаузи, отличаващи се
от разпоредбите на закона и обичайната пр
ак
тика.
През
20
2
3
г.
не
са
и
зплащани
обезщетения
при
н
апускане
по
отношен
ие
на
идентифи
цирани
я
персонал.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
94
/
150
ОБОБЩЕНА КО
ЛИЧЕСТВЕНА ИНФО
РМАЦИЯ
През
2
02
3
г.
изплатените
въз
награждения
на
вис
шия
управленс
к
и
персонал
възлизат
на
1
1
28
8
хил.
лв.
(202
2
:
1
2
068
хил.
лв.).
През
година
та
на
идент
ифицирания
персо
нал
не
е
изплаща
но
проме
нливо
възнаграждени
е
по
смисъла
на
Наредба
№
4
на
БНБ
за
изи
скванията
к
ъм
възнагражденията в банките.
П
р
е
з
ю
н
и
2
0
2
3
г
.
О
б
щ
о
т
о
събрание
на
акционер
ите
измен
и
свое
реше
ние
от
19.06.
2019
г.,
с
което
е
определен
общ
размер
на
възнагражденията
на
членовете
на
Надзорния
с
ъвет
и
на
Управителния съвет
на Банкат
а до
14
000 хил. лв. годишно, като определя нов общ
размер
–
до
16
000 х
ил
. лв
.
годи
шно
.
За
повече
и
нф
ормаци
я
относно
сдел
ките
между
свързан
и
лица
и
изплатените
възнагражден
ия
виж
бележка
35
„Сделки
със
свързани
лица”
от
Индивидуалн
ите
финансови
отчети за г
одината, приключваща
на 31 деке
мври 202
3
г.
ИНТЕГРИРАНЕ НА Р
ИСКОВЕТЕ
ЗА УСТО
ЙЧИВОСТТА
Съгласно
изискванията
на
Регламент
(ЕС)
2019/2088
на
Европейския
парламент
и
на
Съвета
относно
оповестяването
на
информация
във
връзка
с
устойчивостта
в
сектора
на
финансовите
услуги
(Регламент
(ЕС)
2019/2088),
Първа
инвестиционна
банк
а,
в
качеството
й
на
инвестиционен
посре
дн
ик,
който
управл
ява
индив
идуални
клиентск
и
пор
тфейли
и
предоставя
инвес
тиционн
и
съвети,
попада
под
обхвата
на
хармонизираните
изисквания
за
публично
о
повестяване
пред
инвеститорите
на
информация
относно
възнагражденията
и
тяхното
съо
бразяване
с
интегри
ране
то на
рисковете за устойчивостта в
процеса на вземане на и
нвестиционни решения
при пред
оставяне на
услуги н
а клиенти.
В
ъв връзка с това, Банката оповестява
изискуемата
информация на корпоративната си интернет
страни
ца
на
адре
с
(https://ww
w.fibank
.bg/bg/cha
stni
-
lica/spestjavanija
-i-
investicii/investicionni
-
uslugi
-i-
dejno
sti
)
.
В
ъзнагражденият
а, които служителите на Б
ан
ката получава
т при
извършването
на
услугите,
свър
зани
с
управлени
е
на
портфейли и
предо
ставяне
на
инвестиц
ионн
и
с
ъве
т
и
не
са пр
я
ко обвързан
и с
пр
едс
тавя
нет
о на инв
естици
ите
. В доп
ълнен
ие, до
пусти
мит
е риск
ови
експозиц
ии
са
предвар
ително
определени,
като
по
този
начин
се
избягва
вероятността
допълни
телно да
бъдат поема
ни рис
кове за сме
т
ка на р
исковет
е за устойчи
вост
.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
95
/
150
НЕФИНАНС
ОВА ДЕКЛАР
АЦИЯ
по смисъла на чл.48 от Закона за счетоводството
В
с
ъ
о
т
в
е
т
с
т
в
и
е
с
ъ
с
з
а
к
о
н
о
в
и
т
е
н
о
р
м
и
и
д
о
б
р
и
т
е
п
р
а
к
т
и
к
и
в
г
о
д
и
ш
н
и
я
д
о
к
л
а
д
з
а
дейността
си,
Първа
инвестиционна
банка
разкрива
информация
от
нефинансов
характер,
която
представлява
Нефин
ансова
декларация
по
смисъла
на
чл
.48
от З
ако
на
за счетоводството
.
БИЗНЕС МОДЕЛ
............................................................................................................................
96
УСТОЙЧИВО РАЗВИТ
ИЕ
................................................................................................................
97
ЕКОЛОГИЧНИ В
ЪПРОСИ
..........................................................................................................
97
СОЦИАЛНИ ВЪПРО
СИ
............................................................................................................
1
02
УПРАВЛ
ЕНСКИ В
ЪПРОСИ
.......................................................................................................
104
ЕТИЧНИ ВЪПРОСИ
......................................................................................................................
105
ЕТИЧЕН КОДЕКС
.....................................................................................................................
105
ОТГОВОРНОСТ И С
Ъ
ОТВЕТСТВИЕ
..........................................................................................
105
МЕХАНИЗЪМ ЗА ДОКЛАДВАНЕ (WHISTLEBLOWING)
...........................................................
106
ЧОВЕШКИ КАП
ИТАЛ
...................................................................................................................
107
ПОЛИТИКА
ЗА ПОДБ
ОР И ОЦЕНКА
НА ПРИ
ГОДНОСТТА
.....................................................
109
ИНФОРМАЦИ
ОННИ ТЕХНОЛОГИ
И
............................................................................................
111
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
96
/
150
БИЗН
ЕС МОДЕ
Л
Първа
инвестиционна
банка
предлага
универсален
би
знес
микс
от
пр
одукти
и
услуги
както
за
физически лица,
така
и
за
бизнес клиенти,
съ
с
ст
ратеги
чески
фокус
за
развитие
в сферите на
ба
нкиране
то на д
ребно, ма
лките
и средни
те
пр
едприятия
.
БИЗНЕС ПРИНЦИПИ
Вярваме, че доверието е в основата на
дългоср
о
чните в
заимоотношен
ия.
Не само се стр
емим към
най
-
до
брит
е п
ракт
ики
и
резултат
и, но имаме в
о
ля и д
исциплина д
а ги
постигнем
.
Ценим и уважаваме деловите си партньори.
Стремим се да
се развива
ме и да
предлаг
аме
п
роактивни решения.
Ангажирани см
е със соци
алните въпроси
на
обществ
ото и дав
аме пр
инос за реша
ването им.
Носим отговорн
ост за на
шите решени
я и действия
.
КОНКУРЕ
НТНИ П
РЕД
ИМСТВ
А
Първокласно кл
иентско
обслужван
е.
До
бре разпоз
наваем бранд.
Задълбочено познаване на пазара.
Ши
рока клоно
ва мрежа
.
Иновативни
дигиталн
и услуги
.
Солидни па
зарни поз
иции.
Гъвкавост при
вземане на
решения
.
Високи професи
онални с
тандар
ти.
Fibank
у
спе
шн
о
адаптира
бизнес
мо
дел
а
и
развитие
то
на
дейно
ст
т
а
спр
ямо
предизвик
ателс
тва
та
на
външната
с
реда
,
вкл.
процесите
на
дигитал
изация
и
автом
атизаци
я,
ка
кто
и
тенде
нциит
е
в
обл
астт
а
н
а
ус
тойчи
вото
ра
звити
е
.
Затова
допринасят
нейната
стратегия,
насочена
към
клиен
тите
и
изпълн
ение
на
целите
,
консервативната п
о
литика п
о
отн
о
шение
на
рисковет
е,
опитният
мениджмънт,
както
и
високите
стандарти
за
корпоративно
управление,
въведени
в
нейната практика.
Ограничено
присъствие
Традиционни
банкови продукти
и услуги
Фокус върху банкиране
на дребно и МСП
БИЗНЕС
МИКС
КОРПОРА
ТИВН
О
БАНКИРАНЕ
ЧУЖДЕСТР
АННИ
ОПЕРАЦИИ
КИПЪР
Потреб
ит
елско кредит
иран
е
Ипотечн
о кр
едити
ране
Депоз
ит
ни и
спестовни
продукти
Частно
банкиране
Зла
то и нумизматика
Инвести
цион
ни у
слуги и
дейност
и
Факт
ори
нг
и лизинг
Банк
иран
е
на сред
ни
предприятия
Банк
иран
е
на голем
и
предприятия
Банк
иран
е
на
малк
и
предприятия
Търговс
к
о финансиране
Проектно
финансира
не
Европрог
рами
Платежн
и услу
ги
БАНКИРАНЕ
НА ДРЕБНО
УНИВЕРСАЛЕН БИЗНЕС МИКС ОТ ПРОДУКТИ И УСЛУГИ
Дигита
лно банкира
не
Картов
биз
нес
Микро
-
кредитиране
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
97
/
150
Зало
жен
ите
с
трат
еги
чески
п
риор
итет
и
пред
Банката
поставят
ак
це
нт
върху
отгов
орното
банкиране
и
развитието
на
устойчив
бизнес
мо
дел,
подкрепящ
зеления
преход,
фокус
върху
диг
итал
изац
ия
та
и
иновац
ии
те,
поддържане
на ви
со
ко
качество на
к
лиентско
обслужване,
както
и осигур
яване на
стабилност
и възвращаем
о
ст за
акционерите
:
ПРИ
ОРИТЕТИ
ЗА РАЗВИТИЕ
ОТГОВОРНО
БАНКИРАНЕ ЗА
УСТОЙЧИВ
О БЪДЕЩ
Е
УНИВЕРСАЛНА
БАНКА В Б
ЪЛГАРИЯ,
ВОДЕЩА В КЛ
ЮЧОВИ СЕГМЕНТ
И
ВИСОКО КАЧЕСТВО Н
А КЛИЕНТСКО
ОБСЛУЖВАН
Е
ФОКУС ВЪРХУ ДИГИТАЛИ
ЗАЦИЯ И ИНОВАЦИИ
УСТОЙЧИВ БИЗНЕС МОДЕЛ
И СТАБИЛНОСТ
ВЪЗВРА
ЩАЕМОСТ
ЗА АК
ЦИО
НЕРИ
ТЕ
И
ОПТИМИЗИРАНЕ НА
РАЗХ
ОД
ИТЕ
З
а повече информац
ия виж раздел
„
Приоритети
за развит
ие
“.
УСТО
ЙЧИВО Р
АЗВ
ИТИЕ
Имплементирането
на
ф
акторите,
които
се
отнасят
до
климатичн
ите
пром
ени
и
устойч
ивото
развитие
(
еко
логи
чни
,
со
циа
лни
и
управленски
–
Е
СУ/
ESG
),
във
всички
процеси
н
а
Пър
ва
инвестиционна
банка
е
о
т
фундаментално
значение
за
дългоср
очнот
о
й
разви
ти
е.
П
о отно
ше
ние
на
т
яхнот
о
въвеждане
е
възприет
цялостен
подход
чрез
интегрира
не
в
бизнес
процес
ите,
в
рамката
за
управлен
ие
на
рисковете
и
корпоративното
управление,
вкл.
в
кредитния
процес
и
вземан
ето
на
решени
я,
оценката
за
кред
итоспособн
остта
на
кредитоп
олучате
лите
и
инвестиционната дейност.
Екол
о
гични факт
ори
Социал
ни
факт
ори
Бизнес
стра
тегия и
цели
за
развитие
Разработван
е
на продукти с
усто
йчиви
елемент
и
ИНТЕГРИРАНЕ НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ В ДЕЙНОСТТА НА БАНКАТА
Управл
енск
и
факт
ори
Риск
стра
тегия и
рамка
за
риско
в
апет
ит
Управле
ние
и мониторинг
на
ЕСУ
риско
вете
Кр
едитен
процес
и
вземане на
решения
Оценка
на
креди
то
-
способ
но
стта
на
клиентите
Инвес
ти
-
ционни
услу
ги
и
дейно
сти
Оценка
на
обезп
ечени
я
по кредит
ни
сделки
Ангажи
раност
на ръково
дния
персо
нал
отно
сно
ЕСУ
фактор
ите
Развив
ане на
култура за
усто
йчивост
сред
служител
ите
Оповес
тяване
и
отчетност
Пол
итика
за
възнаграж
-
ден
ията
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
98
/
150
В
Банката
има
създадена
специализирана
структура
за
осигуряване
инт
егри
ран
ет
о
на
екол
оги
чните,
со
циал
ните и
у
прав
ленски
те фактори в
цялост
нат
а
дейнос
т,
к
акто
и консултир
ане,
и
подпомагане
на
с
тратегическото
планиране,
рамката
за
управление
на
рисковете
и
вътрешн
ото управлен
ие. Р
азработен е
и
специал
е
н ЕСУ/
ESG
рейтинг
за кл
иен
т
ите
–
юридическ
и
лица,
базиран о
сновно
на
изисквания
та
на
таксономията
и
приложими
стандарти
за
оценка
на
екологичн
ите и социа
лните рискове.
През
2023
г.
в
изпълнен
ие
на
разработената
пътна
карта
з
а
имплементиране
на
приложимите
изисквания
за
устойчивост
и
Е
С
У
р
и
с
к
о
в
е
т
е
с
а
р
а
з
р
а
б
о
т
е
н
и
р
а
м
к
о
в
и
д
о
к
у
м
е
н
т
и
и
полит
ики
,
които включват
:
10
-
годишн
а
стра
тегия
за
устойчиво
развити
е,
о
тчита
ща
при
ложимите
ЕСУ
фактор
и
и
рискове
т
е, свър
зани с прехода
към устойчив
а икономи
ка и физ
ическите ри
скове
;
Рамка
за
зелено
финанси
ране,
която
определя
стандар
тите
за
екологично
и
природос
ъобразно
кре
дитиране
съгласно
принципите
на
ICMA
(International
Capital
Marke
t
Association);
Политика
за
у
правление
на
климатичните
и
еко
логични
рискове
на
Първа
инвестиционна
банка АД
.
Съгласно
заложените
приоритети
и
рамкови
документи
Първа
инвестиционна
банка
се
фокусира
върху
шест
от
Целите
за
устойчиво
р
азвитие
на
ООН
12
,
коит
о
са
идентифи
цирани
като
най
-
подходящи за основната дейност
на
Банката и
сте
пен
та
й
на
влиян
ие
върху ЕСУ
риско
вете
:
ЦЕЛИ ЗА УСТО
ЙЧИВО
РАЗВИТИЕ НА
ООН
ОТГОВОРН
О
БАНКИ
РАНЕ ЗА УСТОЙЧ
ИВО
БЪДЕ
ЩЕ
Равен
ство ме
жду
половет
е
Прилагане
на
и
зискванията
за
многообразие,
равенство
между
половете,
политики
на
възнаграждение,
които
са
неут
рал
н
и
по отн
ошение на по
ла
.
Иконо
мически
растеж
и досто
ен тру
д
Допринасяне
в
развитието
на
банковия
пазар
и
иконом
ическата
активн
ост в
страната
,
с
фок
ус
върх
у
физ
ичес
кит
е лиц
а
,
малките и ср
едни пред
прияти
я.
Инфраст
руктура,
индустриализация
и иновации
Инвест
иции
в
устойч
иви
сектор
и
и
еколог
ични
ин
ов
аци
и
,
подпомагащи
зеления
преход
и
създаващи
възможност
и
за
ус
т
ойчив
о
бъдещ
е.
Стабилни и устойчиви
градов
е
и общност
и
К
редити
ране
на
се
ктора
на
недв
ижимите
имоти
с
отговорност
за
създаванет
о
на
устойчиви
населени
места
.
Борба с
климатичн
ите
промени
Ф
инансира
не
на
интелиге
нт
ни инова
ции и устойчи
ви
инвес
тиции
за
намаляване
на
косвеното
в
ъздей
ств
ие
върху клим
ата
и околната
среда.
Мир, с
праведливост
и
силни институции
С
ъ
о
т
в
е
т
с
т
в
и
е
и
м
е
р
к
и
с
р
е
щ
у
и
з
п
и
р
а
н
е
т
о
н
а
п
а
р
и
и
финансиране
на
тероризма,
недопускане
на
незаконни
финанс
ови п
отоци, фор
ми на
корупция
и подкуп
и
.
12
Целите
за у
стой
чиво
развит
ие
са
17 г
лоба
лни
ц
ели,
на
б
елязани
от
Г
енера
лната
аса
мбл
ея
на
ООН
през
2015 г.
за
изпъ
лнение
до
2030
г.
,
насоче
ни
къ
м
борбата с бедността, неравенството, климатичн
ите
промени и влошаван
ето на околната среда, за п
остигане на п
р
осперитет, мир и справедл
иво
ст
.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
99
/
150
В
к
а
ч
е
с
т
в
о
т
о
с
и
н
а
г
о
л
я
м
а
и
н
с
т
и
т
у
ц
и
я
п
о
с
м
и
с
ъ
л
а
н
а
Регламен
т (ЕС) №
575/
2013,
която
е
регистри
рана на борсов
па
зар,
през 2023 г.
Банката започна
да оповес
тява кол
ичествена
и
качествена
информа
ция
за
рискове
о
т
еколог
ичен,
социал
ен
и
управленски
хара
ктер,
структу
рирана
чрез
прилагане
на
единните
формати
за
оповестяване
съг
ласно
Регламент
за
изпълн
ение
(ЕС)
2021/637
на
Комиси
ята
за
опр
еделян
е
на
техничес
ките
станд
арти
за
изпълнение за публичното оп
о
вестяване от страна на институциите на инф
ормацията, посочена
в осма ча
ст, дял
о
ве II и
III от Регла
мент (
ЕС) № 575/
2
013.
ЕКОЛОГ
ИЧНИ ВЪПРОСИ
В
ак
туализираната
бизнес
стратегия
на
Банката
за
пер
иода
20
23
-
20
25
г
.
са
зало
жени
целеви
обеми
от
експози
ции
по
основни
те
бизнес
сегм
енти
,
отговарящи
на
из
искванията
за
„зелено
“
кредитиране
съгласно
Рег
ламент (ЕС
) 2020
/852
на Е
вропейския
парламент
и
на Съвет
а о
т
18
ю
н
и
2020
г.
за
създаване
на
рамка
за
улесняване
на
устойчивите
инвестиции
и
за
изменение
на
Регл
аме
нт
(ЕС)
2019/
2088
(Рег
ламе
нта
за
таксо
номия
та)
,
вкл.
за
смекчаване
и
адаптиране
към
изменението
на
кли
мата
.
А
кцент
е
п
оставен
върху
п
рограм
ите
за
к
редитиране
на
прехода
към
декарб
онизаци
я
в
сектор
ите
,
по
дле
жащи
на
риск
,
свързан
с
пр
ехода,
ка
кто
и
отн
осно
разрабо
тва
не на
програм
и за намаляван
е на въглер
о
дните ем
исии от соб
ствената д
ейност.
Планирани са
мерки и дейс
твия
за управ
ление
на ем
исиите от пар
ни
кови
г
аз
ов
е
в
де
й
ност
та
н
а
Банката:
Н
амаляване на
пре
кит
е ем
исии
от
изгаряне на горива
(
Об
хв
ат
1)
П
реминаване
към
възобновяеми
източници
на
енергия
з
а
сградит
е, в к
о
ито се
извър
шва дейността
.
П
о
д
о
бр
я
в
ан
е
на
е
н
е
рг
и
й
н
ат
а е
ф
ек
т
и
вн
о
с
т н
а
с
гр
а
д
и
те
, в
к
о
ит
о
с
е
извършва
дейн
о
стта
и
използван
е
на
енергий
но
ефекти
вно
осв
етл
ение
и о
топл
ение
.
Постепенно
о
бновяване
на
автоп
арка
с
електрически
или
хибри
дни превозни
средства
.
Н
амаляване на
непрекит
е емисии от
про
изв
о
дство
то
на
закупена електрическа
и топлинна енергия
(
Об
хв
ат
2)
Инвестиц
ии
в
„зелена“
енергия
и
закупуване
на
енергия
от
възобновяеми източници
.
У
частие
в
инициа
тиви
за
енерг
ийно
управ
ление
и
сътруднич
ество
с доставчици за намаляване на общия о
тпечатък
.
Н
амаляване на
финансираните
eмисии
(
Об
хв
ат
3)
Развитие
прилагане
то
на
ЕСУ
фа
к
торите
в
процесите
на
кредитир
ане, ин
вест
иции и
управление
на рис
ка на в
сички н
ива
.
С
тимулира
не
на
клиент
и
и
партньор
и
за
пр
ие
ма
не
и
прилагане
на
устойчив
и практ
ики
.
Намаляване потреблението на в
ода за собствено ползване.
Поддържане
на
от
чет
ност
във
връзка
с
а
нгаж
и
ме
нтите
за
редуциран
е на емисии
те
.
Интег
рирането
н
а
Е
СУ
факторите
е
предн
азначено
да п
о
добри
разби
рането
з
а
дружест
вата,
разгле
ждани за
финан
си
ране
, с цел
нас
ърч
ава
не на ни
ско
риск
ово по
ве
де
ние и ин
форм
ира
ност
относно
степента
им
на
готовност
във
връзка
с
пред
извикателс
т
вата,
свързани
с
климатичните
промени,
както
и определян
е на ин
дивид
уален
подход за под
крепа по вре
ме на прехода.
С
исте
ма
та
за
обработка
на
кредитни
сделки
B
PM
(
Business
Process
Management
)
е
адаптирана
във връзк
а с и
зискванията на Регламента
за так
сономията
и изискванията
за опо
вестяване
,
вк
л.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
100
/
1
50
относно
отрасловата
принадлежност
на
с
делката
и
п
рилагането
на
класификац
и
ята
на
иконом
ическите
дейно
сти
(
КИД
-
2008
/
N
AC
E
Re
v
.2
),
включване
то
на
информация
от
носно
потенциалния
физичес
ки риск
и риск
от преход
а въ
в връзка с и
зменението н
а климата, относн
о
изключени
т
е е
кспозиции
съгласно
Делегиран
Регламент (ЕС
)
2020/1818
,
в т.ч.
такив
а ко
и
то имат
висок в
ъглерод
ен интен
зитет,
както
и
о
т
носно
енергийн
ата еф
ективност на
обезп
ечени
ята
.
Към
31.12.20
2
3
г.
екс
поз
иции
те
к
ъм
до
пу
ст
им
и
за
таксономи
ята
(
taxonomy
eligible
)
и
недопустими
икономическ
и
дейности,
изчислен
и
съгласно
изискванията
на
Делегиран
регла
мен
т
(ЕС)
2021/21
78
относн
о
оповес
тявания
та
по
отношен
ие
на
екол
огично
устойчи
вит
е
икономич
ески дейнос
ти
(Делег
иран регламен
т (ЕС) 2021/
2178) са, как
то след
ва:
% от
об
що
акти
ви
% от
вк
лючените активи
13
Експозиции
/в
%/
2023
2022
2021
2023
2022
2021
Доп
устим
и за
так
соном
ията
икономич
ески дейнос
ти
15%
9%
9%
2
1%
1
3
%
12%
Недоп
устими за
таксон
омията
икономич
ески дейнос
ти
45%
5
0%
5
6%
63%
70%
72
%
Общо финансови и нефинансови
предприятия
59%
5
9
%
65%
84%
83
%
84
%
Към
к
рая
на
2
02
3
г.
пор
тфейл
ът
от
ин
вести
ции
на
Б
ан
кат
а
в
облигац
ии,
базирани
на
„зелени“
проект
и и
такива,
базира
ни на
кредит
и за
емиси
и от
парник
ови га
зове
нар
аства
,
като въз
лиза
на
обща
стойнос
т
58
104 хи
л. л
в.
(2022
:
49
147
хил. лв.).
В
допълнение
,
в
изпълн
ение
на
прил
ожимите
регулаторн
и
изисквания
,
Първа
инвестиционна
ба
нк
а
о
пове
с
тя
ва
и
ин
фор
мац
ия
за
експ
озиц
иит
е
си
към
финансови
и
нефинансов
и
предпри
ятия,
които
с
а/не
са
задъл
жени
да
публик
уват
нефи
нансова
декла
рация,
ка
кто
и
за
ек
спо
з
иции
те
к
ъм
ц
ентрални
правителства,
централни
банки
и
наднационални
емитенти,
деривати
и
други, к
ато съ
о
тношен
ие спрям
о общите ак
тиви на Б
анката, ка
кто следв
а:
% от общо
акти
ви
Експозиции
2023
2022
2021
Финансо
ви и неф
инанс
ови предпр
иятия, ко
ито са зад
ължени
да публикуват нефинансова деклараци
я/
информ
ация
3%
4%
4%
Финансови и н
е
финансови предприятия, които не са задъ
л
жени
да публикуват н
е
финансова декларация/ информация
56%
55
%
6
1%
Общо
финансови и нефинансови предприятия
59%
5
9
%
65%
Централн
и правителс
тва, центр
ални ба
нки и надна
ционални
еми
тенти
30%
2
9
%
22%
Деривати
0%
0%
0%
Други
11%
1
2%
13%
Общо
активи
100%
100%
100%
13
Включени
активи
–
об
що
активи
без
експозиции
към
централни
правителства, це
нтрални
ба
нки
и
наднац
иона
лни
емит
енти,
и дер
ивати
.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
101
/
1
50
Съгласно
поет
и
те политики
за
намаляване
на
въглеродн
ия о
тпеча
тък и
инвест
иции
в устойч
иво
развитие
,
през 2
0
2
3
г.
стартир
а пред
лагането на дв
а нови продук
та:
К
реди
т „
Зелена
енерг
и
я за домакинствата
“
–
нов
креди
тен пр
одукт за
физически лица
,
предназначен
за
финансиране
изграждането
на
инсталация
за
со
бствен
о
производст
во
на
енергия
от
възобновяем
и
източници
(
фо
то
во
лт
аич
на
си
ст
ем
а
или
с
лъ
нч
ева
инст
а
лац
ия
за
битов
о горещ
о водос
наб
дяване)
.
Кре
дит
„Зе
лен
транспорт
з
а
до
макинства“
–
нов
про
дукт
за
потре
бителско
финансиран
е,
по
дпом
агащ
фи
зиче
скит
е ли
ца п
ри
покупката
на ел
е
ктрически автом
о
бил, в
размер до 100%
от стойнос
тта на
автом
обила, както
и
до 10
хил.
лв.
за
покриване
на
допълните
лни
р
азх
оди,
свързани с
покупката
.
Банката
продължав
а да
предлага
разработе
ните кредит
ни продукт
и
за биз
нес клиенти
–
„Зелен
транспор
т“,
пре
дназначен
за
закупуване
на
нови
електрически
и
х
ибридн
и
транс
портни
средства,
„Зелена
енергия
–
свободен
пазар“
–
за дружества, които иск
ат
да инвес
тират в
изграждане
на
фотоволтаични
и
нсталации
за
производство
на
електроенер
гия
за
продажба
на
свободни
я
пазар
и
„Зелена
енергия
–
с
обст
вено
потр
еблени
е“
–
за
изграждане
на
фотоволтаичн
и
инсталации, с цел произв
о
дство на електроенерг
ия
за собствено потреблен
ие
и
продажба
.
Към 31.
12.
202
3
г.
п
ортфейлът от к
редити
по
тези
продукт
и
възлиза
на
69 01
4
хил
.
лв
.
Инициативата
на
Първа
инвестиционна
банка
з
а
замяна
на
и
здаваните
физич
ески
дебитни
и
кредит
ни
карти
с
нови,
израбо
тени
от
напълно
реци
клируем
мат
ериал
продължава
.
Чрез
нея
п
л
а
с
т
и
к
и
т
е
щ
е
м
о
г
а
т
д
а
б
ъ
д
а
т
и
з
ц
я
л
о
п
р
е
р
а
б
о
т
в
а
н
и
с
л
е
д
к
а
т
о
и
з
т
е
ч
е
с
р
о
к
а
на
тя
хната
валидност.
Освен
екосъобразн
ия ма
териал,
от
к
ойто
са
изработени,
картите
имат
и
изцяло
нов
облик
,
обвързан
с
и
деята
за
под
помагане
на
научни
разработки
за
запазване
на
ти
пи
чни
те
български
сортове пл
одове и зел
енчуци,
съобразена
с Целите з
а устойчи
во развитие
н
а
О
ОН
.
През
202
3
г
.
по инициативата са
подменени
близо
100
х
ил
.
броя
карти
.
Като
част
от
инициативите
за
намаляване
на
въглеродните
емисии
от
собствена
дей
ност
с
а
заделен
и ресурси з
а
поетапн
о
под
меняне
на луми
нисцентното
осветление
в клонова
т
а мр
ежа
с
диодно, ка
к
то и
ос
ъвременяване
на климатичните
системи. Ц
е
нтралното
управление
на Банката
функцио
нира
в
модерна сг
рада,
сертифицирана по
е
ко
стандарт
BREEAM
ниво
“Excellent”.
Сградата
е
оборудван
а
със
система
от
ново
поколение
за
управление
на
микрокл
имата
с
индивид
уални
настройк
и
на
отделнит
е
офиси
и
стаи
,
к
оето
способства
за
редуцир
ане
на
отделян
ит
е въгл
еродни емиси
и (CO2) в атм
о
сфера
т
а.
П
отреблението
на
електрое
нергия
от
Банката
е
спаднало
с
3%
с
ред
н
ог
од
иш
н
о
за
периода
20
21
-23
г.
,
потреблението
на
вода за
б
итови
нужди
–
с
2%,
а потреблението на
хартия
–
със
7
%,
з
а
к
оето
доприн
асят
прилаганите
инициативи
за
устойчивост
и
за
дигитализация
та на дейностт
а
.
Чрез
п
рио
рит
етно
развитие
на
дигиталните
услуги,
Първа
и
нвестиционна
банк
а
за
твърждава
своя
дългосроче
н анг
ажимент
и
отговорност
към
намаля
ване
на
въглеродния
отпе
чатък
и
нега
тивн
ото
въздействие
върх
у
околната
среда.
П
о
т
в
ъ
р
ж
д
е
н
и
е
з
а
т
о
в
а
е
в
и
с
о
к
и
я
т
д
я
л
н
а
преводите, излъчени
през
дигиталните
канали на
Банката
(
над
90%
)
,
развитие
то
на
иновати
в
н
и
решения
за
онлайн
разплащания,
както
и
разработена
пр
ез
2023
г.
услуг
а
„Стани
к
лиент
на
Fibank
“
–
з
а д
истанционно установ
я
ване
на д
елови
взаимоотношения с
к
лиенти
през м
обилнот
о
банкиране
чрез
и
зпо
лзв
ане
то
на външен
доставчик н
а квалиф
ицирани
удостовер
ителни услу
ги
.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
102
/
1
50
СОЦИАЛН
И ВЪПРО
СИ
Първа
инвестиционна
банка
у
сп
еш
но
за
тв
ърж
д
ава
и
миджа
си
на
социално
-
отгов
орна
институц
ия,
реализи
райки
различ
ни
проекти
в
сферата
н
а
корпор
ативно
то
да
рите
лств
о,
образ
ованието,
кул
турата и
спор
та
–
част от програмата за корпоративна с
оциална отговорност.
Fibank
е
активно
ангажирана
с
образованието
на
децата
и
м
лад
ите
хора,
като
през
2023
г.
на
фокус
остават
инициа
тиви
т
е
за
ра
нн
а
фин
ан
со
ва
грамотн
ост
и
ползите
от
нея
.
През
март
2023г.
Банката
се
вк
лючва
в
инициативата
„Седмица
на
ранната
детска
финансова
грамотност“,
по
време
на
която
са
проведени
о
бу
чител
ни
меро
прия
тия
за
над
50
00
ученика
в
училищата
в
страната
във
възрастовите
групи
от
7
-
11
и
12
-
18
г.
По
време
на
о
бученията
децата
са
запо
знати
с
основни
понят
ия
ка
то:
плащания на ПОС термин
ал, теглене на пари, внас
яне на пари през банкомат, ПИН код, дебит
и
кредит,
семеен
и
личен
бюджет,
пазаруване
в
интернет,
дигитализиране
на
карта/дигитална
карта в смартфон
–
теми,
к
оито са п
о
лезни
и пр
актични в с
ъвременн
ото ежед
невие.
П
р
е
з
п
р
о
л
е
т
т
а
н
а
2
0
2
3
г
.
Fibank
съвместно
с
“
Университета
за
национално
и
световно
стопанство
”
и
„
Националната
художествена
академия“
организи
ра
ха
дни
на
отворени
те
врати,
като
в
продължени
е
на 3
седмици служители на Б
анката
запозна
ваха
студен
тите
на
място
с
нов
остите
в дигиталн
ите банкови
продукти
и услуги, как
то и с
проду
кти
и
пакетни
услуги
, структур
ирани в
подкрепа
и за улеснен
ие на младит
е хора.
През
отчетния
п
ериод
Fib
ank
взе
участ
ие
в
к
онфер
енцията Webit
–
едно
от
най
-
техн
о
лог
и
чни
те
събития
,
про
ве
жда
ни
в
България,
като фокус
ът
бе насочен
към новост
ите
и дигитали
зацията
на
дейно
стта,
както
и
разви
тието
на
умен
ия
сред
младите
х
ора,
които
да
им
помогнат
в
новата
дигитал
на
ера
.
Ба
н
к
ат
а
б
е ч
ас
т
и
от
ф
о
рум
а
„К
а
рие
р
а
и
живот
–
защо
в
Бъл
гария“,
организиран
от
Bulgaria
Wants
You,
който
се
проведе
в
десет
ки
градове
в
страна
и
извън
нея
,
с
акцент
върху
талантливи
те
млади
хора
, коит
о
желаят да се завър
нат и да работят в родната си страна.
През
202
3
г.
про
г
ра
м
а
та
Smart Lady
на
Fibank
в
подкрепа
на жените п
редприе
мачи
, к
оято
тарге
тира основн
о микр
о предприят
ия, управл
явани или соб
ствен
ост на жен
и, какт
о и бизнес
и,
които
произвеж
дат
прод
укти
и/или
ус
луги
,
предназначени
за
жени,
навърши
пе
т
го
ди
н
и
.
Пр
ез
го
ди
нат
а с
е п
ровед
е с
ъбитието „Арена на дамския бизнес“, подкрепено от Sustainable
Lady Fund
на
Първа
инвестиционна
банка,
н
а
к
о
е
т
о
б
я
х
а
н
а
г
р
а
д
е
н
и
п
е
р
с
п
е
к
т
и
в
н
и
п
р
о
е
к
т
и
н
а
ж
е
н
и
предпри
емачи,
както
и
предо
ставен
и
финансов
и
грантове
от
по
5000
лв.
за
призовите
идеи,
събра
ли
най
-
вис
ок
рейт
инг
от
жури
то
.
Банка
та
подкрепи
и
събит
ието
„Де
нят
на
женат
а
предпри
емач”
,
организ
ира
но
от Асоциа
цията на же
ните предпр
иемачи в Бъл
гария
.
Разв
итиет
о
на
българс
кия
спорт
и
п
одкре
пата
на
мла
дите
таланти
е
ср
ед
в
ажните
каузи,
които
Първа
и
нвестиционна
банка се
ст
реми
да
по
ддържа
в
изпълнение на
програмата с
и
за
социална
отгов
орност.
П
ре
з
ок
то
мври
2023
г
.
Fibank
подкрепи
марато
на
на
Со
фия
с
цел
промотиране
на
хората,
спортуващи
в
градски
условия
и
здраво
с
ловния
начин
на
живот
чрез
спорт
.
Бя
х
а
о
сигурени
награди
за
масовата
дисциплина
на
5
км.
–
Fiba
nk
Run
,
какт
о
и
зани
мате
лн
и
иг
ри
и
награди за
деца
и семейс
тва
чрез сп
ециално из
градена фен з
она на съби
т
ието.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
103
/
1
50
Fibank
о
сигур
и
подкреп
а
на
Федераци
ята
за
деца
,
л
и
ше
ни
от
родител
ска
гри
ж
а
и
адаптацията
им
чрез
спорт
.
О
рганизираните
спо
ртни
събития
и
състез
ания
пр
ез
период
а
прив
ляко
ха
над
1000
възпитаници
на
възраст
м
е
жду
13
-
18
години
от
70
социални
институц
ии
в
цялата
ст
ра
на,
к
а
т
о
б
я
х
а
и
з
л
ъ
ч
е
н
и
п
о
б
е
д
и
т
е
л
и
в
шест
различни
вида
с
по
рт.
Банката
продължава
да
по
дкреп
я
инициатив
и
в
качеството
си
на
генерален
спонсор
на
Български
я
олимпийски
комитет
(БОК)
и
спонсор
на
Българ
ск
ата
федерац
ия
по
лека
атлетика
(
Б
Ф
Л
А
),
н
а Б
ъ
л
га
р
ск
ат
а
ф
е
д
е
ра
ци
я
п
о
ху
д
ож
е
с
тв
е
на
г
и
мн
а
с
т
ик
а
(Б
Ф
Х
Г
) и
д
ру
г
и
.
П
рез
2023
г. б
яха
наградени
постиженията
на
младите
таланти
в
Световна
та
купа
по
худ
ожествена
гимнастика
и
Междун
ародн
ия
турнир
по художе
ствена г
имнасти
ка
, проведен
и през мар
т и апри
л 2023 г.
За
поредна
година
Fibank
п
редстави
сво
я
б
лаготворителен
календар
за
2024
г.
в
подкрепа
на
Българс
ката федера
ция по художествен
а гимнастика
, к
ойто
е
създаден с идеята за устойчивост
.
Темата
поставя
акцент
върху
водата
и
опазването
й,
както
и
какво
означава
тя
за
хо
рата
като
незаменим
природен
ресурс.
Каузата
е
насочена
към
борбата
с
климатичните
промени
ч
ре
з
запознаване
на
широката
о
бщественост
за
значението
н
а т
о
з
и
р
е
с
ур
с и
н
е
г
о
ва
т
а
з
ащ
ит
а
в
п
о
лз
в
а
на всички.
Като
банка,
полагаща
усилия
за
подпо
ма
га
не
на
култу
ра
та
в
страната
през
отчетния
п
ериод
,
са
под
креп
ени
и
иниц
и
ативи в музикалн
ат
а
сфе
р
а, театъра
и
изобра
зителнот
о изкуств
о
,
в
кл.
проект
и на
Музикалн
ия теа
тър
в Софи
я, фес
тивал „
Варненск
о л
ято 2023
“,
Международния джаз
фестивал в град Банско, както
и
заснемането на филм з
а цигуларя Вас
к
о Василев.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
104
/
1
50
Fibank
подкрепя
соц
иалната
програма
на
Съюза
на
арти
стите
в
България
(С
АБ)
и
специалн
о
създадения
т
о
т
САБ
фонд
чрез
ежегод
ни дар
ения
и с
оциални
инициатив
и,
както
и
отпуска
стипе
нд
ии
на
талантл
иви
студенти
в
облас
т
та
на
театъра,
намиращи
с
е
в
неравностойно
положение.
През
202
3
г.
по
време
на Националните награди
за сце
нични
изкуства
„ИКАР“,
организир
ани
от
Съюза
на
артистите в
България
,
Гла
вният изпълн
ителен
директор
на
Първа
инвестиционна
банка
от
лич
и з
ас
лужи
ли
ак
т
ьо
ри
.
През
202
3
г.
общат
а
стойност
н
а
дарените
средства
от
Fibank
във
връз
ка
с
разл
ични
социални ин
ициативи и
спонсорства надхвърл
я
300
хил. лв
.
УПРАВЛЕНСКИ ВЪП
РОСИ
За
Първа
инвестиционна
банка
АД
доброто
корпоративно
управление
е
ключов
елемент
при
осигуряване
на
дългосрочн
о
и
у
с
т
о
й
ч
и
в
о
р
а
з
в
и
т
и
е
,
и
у
с
п
е
ш
е
н
б
и
з
н
е
с
м
о
д
е
л
.
К
о
р
п
о
р
а
т
и
в
н
а
т
а
политика
на
Банката
се
о
сновава
на
професионално
и
прозрачно
управление
съобразно
междунаро
дно
признатит
е
стандарти
и
принципи
за
добро
кор
поративно
упра
вление,
при
отчитан
е
на
променит
е
в
регу
лативната
и
икономическа
среда,
както
и
финансовите
пазари
в
страна
та и чуж
бина
.
За повече информ
ация виж „
Декларация
за корпоративно
управление
“.
ОПОВЕ
СТЯВАНЕ
ПО
О
ТНОШЕНИЕ
НА
УПРАВЛЕ
НИЕТО
НА
КЛИЕНТС
КИ
ПОРТФЕЙЛИ И ПРЕДО
СТАВЯНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИ СЪВЕ
ТИ
Съгласно
изискванията
на
Регламент
(ЕС)
2019/2088
на
Европейския
парламент
и
на
Съвета
относно
оповестяването
на
информация
във
връзка
с
устойчивостта
в
сектора
на
финансовите
услуги
(Регламен
т
(ЕС
)
20
19/2
088
–
SFDR
),
Първа
инвестиционна
банка,
в
к
ачеството
й
на
инвес
тици
онен
посредни
к,
койт
о
управляв
а
индив
идуални
клиентс
ки
портф
ейли
и
предостав
я
инвестиционни
съвети,
попада
под
обхвата
на
хармонизираните
изисквания
за
публично
оповестяв
ане
пред
ин
вести
торите
на
информ
ация
относн
о
интегрир
ането
на
рис
ковете за
устойчив
остта в
процеса
на
вземане на инвестиционн
и решения при предоставяне на услуги на
клиен
ти.
Във връзка с това, Банката оповестява изискуемата
информация на корпоративната си интернет
ст
раница
на
адрес
(https://
www.fiba
nk.bg/bg/c
hastni
-
lica/
spestjavanija
-i-
investicii/investicionni
-
uslugi
-i-
dejno
sti
).
Тя
вклю
чва
следваната
от
Банката
политика
з
а
интегриране
на
рисковете
за
устойч
ивост,
отчитане
то
на
небл
агоприятн
ите
възд
ействия
вър
ху
устой
чиво
стта
,
цели
т
е
за
устойч
иви
инвест
иции,
ст
имулите
за
еколо
гичните
и
социалн
ите
характери
стики
в
процеса
на
вземане на инвес
тиционни решения. Инф
ормаци
ята
подлеж
и
на периодичен
преглед и оценк
а
за
съответствие,
като
се
вземат
предвид
размера,
естеството
и
обхвата
на
дейността,
както
и
вида на финансовите прод
укти, които Банката предлага.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
105
/
1
50
ЕТИЧН
И
В
ЪПР
ОСИ
ЕТИЧЕН КОДЕК
С
С
це
л
утв
ърждаването
на
п
рофесио
налните
и
ети
чни
ст
андарти, приложими
и
и
зискуеми
спрямо
Банката
като търговск
о
друж
ество, ра
ботна среда
и к
ред
итна инс
титуци
я,
Първа инвестиционна
банка
има
Етичен
кодекс
,
който
определя
основн
ите
пр
инципи,
етични
норми
и
корп
оративни
ценности,
на
които
се
град
я
т
политиките
и
бизнес
плановете,
правилат
а,
процедури
те
и
ежедневната оперативна работа.
Дейност
т
а в
Бан
ката се базир
а на следни
те принц
ипи:
Познаване
и
спазване
на
действащото
законодателство,
моралните
норми
и
обичаи,
зачитане правата на човека;
Лоялност и съ
прича
стнос
т към ми
сията и ценн
остите на Бан
ката;
Отговорн
о
о
тношен
ие
към
рабо
тните
задължения,
добросъвестност,
прозрачн
о
ст
и
безпристрас
т
ност;
Коректност, е
тичност, гр
ижа и у
важение в отн
ошенията с
клиентите;
Спазване
на
служебната
йерархия,
стриктно
изпълнение
на
разпорежданията
на
р
ъ
к
о
во
д
и
т
е
л
и
т
е
,
вз
а
и
м
н
о
у
в
а
ж
е
н
и
е
и
т
о
л
е
р
а
н
т
но
с
т
в
о
т
н
о
ш
е
ни
я
т
а с
п
о
д
ч
и
н
е
ни
т
е
и
с
д
р
у
г
и
т
е
служители,
екипност в работа
т
а;
Недопускан
е
на
влияние
на
лични
и
политич
ески
пристр
астия
при
изпълн
ение
на
служе
бните
задължени
я.
ОТГОВ
ОРНОС
Т И
СЪОТВЕТСТВИЕ
Първа
инвестиционна
банка
о
съществява
дейността
си
при
спазване
на
дейст
ващит
е
национ
ални и
е
вропе
йски
р
е
гулаторни
изисквания,
както
и с
ъобраз
но
установен
ите с
танда
рти
в
практиката
и
вътрешнобанковата
нормативна
уредба.
Fibank
предп
риема
вс
ички
н
еобходими
мерки,
за
да
осигури,
че
при
изпълнение
на
задълженията
си
членовете
на
у
правите
лните
и
контр
олнит
е
ор
гани
на
Банката
,
както
и
вси
чки
служ
ител
и
де
йстват
в
съотв
етствие
с
прилож
имите регулатор
ни изис
кван
ия и приетите
морални и етич
ни
станд
арти на поведен
ие
,
с
цел
мин
имизир
а
не на
рисков
ете, свързан
и с дейн
остта на инс
титуцията
.
Съгласно
действащото
законодателство
банките
в
Ре
публика
България
прилагат
мерки
за
превенция
на
използването
на
финансовата
система
за
целите
на
изпирането
на
п
ари
и
финансирането
на
т
ероризма.
Прилаганите
от
Първа
инвестиционна
банка
ме
рки
имат
за
цел
осигуряването на
надеждна
преве
нция съ
о
бразно н
ормативните изискван
ия в сътрудничеств
о с
други организации и държавни
о
ргани. В допълнение, принципът
„
Оп
ознай
своя
клиент
“
е
условие за п
редлаган
ето на подх
одящо о
бслужване съ
образено с ин
дивидуалнит
е потребност
и
на
всек
и к
лиен
т
, както
и допринася
за управление
на риска от н
еправомерн
и операции.
Първа
инвестиционна
банка
прилага
писмен
и
правила
и
полит
ики
във
връзка
с
установяване,
управление,
предотвратяване
или
смекчаване
на
съществуващи
и
потенциални
конфликти
на
интереси
.
Организацията
на р
аботния
процес
в
Банкат
а
е
създадена
с
цел све
ждане
до
минимум
на
възмо
жността
от
възникване
на
ситуации,
свързани
с
конфликти
на
интереси,
като
съгла
с
но
Ети
чния кодекс
слу
жители
те
са
задължени
да
поставят
интересите
на
Банката
и
на
нейните
клиенти
над
своите
собствени
интереси,
при
с
пазване
поверителността н
а информацията
и
защита
на
личните
данни.
Структури
рани
са
и
мер
ки
и
действи
я
за
недо
пускан
е
на
из
мам
и
и
корупц
ионни
пра
ктики
.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
106
/
1
50
МЕХАНИЗЪ
М ЗА
ДОКЛАДВАНЕ (WHISTLE
BLOWING)
Fibank
, водена
о
т ра
збирането, че
следването
на
законосъобразно
и ет
ично
п
оведение
във
в
з
а
и
м
о
о
т
н
о
ш
е
н
и
я
т
а
м
е
ж
д
у
р
ъ
к
о
в
о
д
н
и
я
с
ъ
с
т
а
в
,
с
л
у
ж
и
т
е
л
и
т
е
и
з
а
и
н
т
е
р
е
с
о
в
а
н
и
т
е
л
и
ц
а
е
в
а
ж
е
н
аспект,
който
стои
в
основата
на
цяло
стната
й
дейност,
има
приета
Политика
за
докладване
и
управлен
ие на неправ
о
мерни и
неетични де
йствия (Whis
tleblowing
pol
icy
).
Целта
на
политиката е
да систематизира способите
и
реда
за
подаване
на
сигнали
при наличи
е
н
а съм
не
ния з
а неп
раво
мер
ни д
ейст
вия
, как
то
и при п
роб
леми
в ра
бот
ния про
це
с, с
коит
о да
се
гарантира
тяхното
прозрачно
и
справедливо
разглеждане
и
разрешаване
,
същеврем
енно
при
ос
иг
уря
ва
не
на
н
ео
бхо
дим
ат
а
г
ри
жа
з
а
за
щит
а
правата
и
данните
на
лицата,
подава
щи
сигнал
ите
.
П
рез
2023 г.
Банката
актуали
зира
поли
тиката в изпълнени
е на
но
вите изискв
ан
ия на
Закона
за
защита
на
лицата,
подаващи
сигнали
или
публично
оповестяващи
информация
за
нарушения (ЗЗЛПСПОИН).
Създаването
на
условия
з
а
подаване
на
сигнали
в
среда
н
а
д
о
в
е
р
и
е
и
у
в
а
ж
е
н
и
е
,
к
а
к
т
о
и
з
а
извършване
на
последова
те
лни
и
безпристрастн
и
действия
по
проверка
на
постъпилите
сигнали,
е ключов
елемент за за
пазване на в
исокия корпор
ативен
дух и репу
тация н
а Банката
.
В
с
ъот
ветст
ви
е
съ
с
за
коно
вите
нор
ми
и
добри
те
практ
ики
в
го
дишния
до
клад
за
дей
нос
тта
си,
Първа
и
нвестиционна
банка разкрива
информация
о
т н
е
финансов
характер, която
пр
едставлява
Нефинансова
декларация
по
смисъла
на
чл.48
от
Закона
за
счет
о
водствот
о,
вкл.
о
тно
с
но
устойчивото
развитие
и
с
вързани
те
с
това
екологични,
социални
и
управленски
въпро
си,
човеш
кия
кап
итал
и
прилаганите
политики
за
многообразие
,
практи
ките
за
корпора
тивно
управление
и
етични
въпр
оси,
както
и
инф
ормация
за
бизн
ес
м
о
дела,
про
дукт
ите
и
приор
итетите
з
а ра
зви
т
ие
–
за повече и
н
формация виж
раз
дели „
Мисия
и
п
риоритети за
развитие
“,
„
Профил
на
Fibank
“,
„
Акценти
за
20
23
г.
“,
„
Кан
али
за
дист
рибуция
“
,
„
Информационни
т
ехнологии
“,
„
Човешки
капитал
“
,
„
Декларация
за
к
орпоративно
управлен
ие
“,
„
Пр
еглед на бизнеса
“
,
„
Приоритети
за развитие
“.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
107
/
1
50
ЧОВЕШК
И КАПИТАЛ
Дейностите п
о
управлен
и
е на
човешкия капитал
във
Fibank
през
2023 г.
се
осъществява
т
с
ориентац
ия към оператив
ност и ефективнос
т на основните вътре
шни процеси за
управлен
ие н
а
хора,
постигане
на
бързо
и
адек
ватно
реагиране
на
протичащите
бизнес
процеси
в
Банката
и
специфик
ите на динам
ично променя
щия се тр
у
дов
пазар
. Стартирани с
а проекти,
инициати
ви и
програ
ми,
нас
о
чени
к
ъм
поддържане
и
развитие
на
продуктивна
и
позитивна
работна
среда
,
с
цел
подпома
гане
развити
ето
на
трудов
ото
предс
тавяне
и
мотиваци
ята
на
служ
ите
лите
и
еки
пите
за
п
о
стигане
н
а
високи
резултати
в
работата,
както
и
допълнително
утвърждаване
репутацията
на
Fibank
к
ато пре
дпочитан работ
одател.
През
2023
г.
продълж
ава
изпълн
ението
на
проект
а
за
внедряване
на
нов
модул
на
информационната
система
з
а
управлен
и
е
на
персонала
–
упра
вление
на
тру
довото
представяне
.
Модулът
беше
успешн
о
внедрен,
като
през
го
ди
на
т
а
се
осъществ
и
процес
на
негов
ото
тестване
в
р
еални
условия
с
участието
на
значителна
ч
аст
от
служителите
и
оценяващите
ръководители
в
Банката.
Ц
е
л
и
т
е
н
а
п
р
о
е
к
т
а
с
а
н
а
с
о
ч
е
н
и
к
ъ
м
п
о
с
т
и
г
а
н
е
н
а
п
о
-
висока
ефективност
и
оперативност
на
процеса
по
о
ценка
и
развитие
на
представянето,
осигуряв
ане на
своевременна
, обекти
вна и полезн
а обратна връзк
а към служител
ите.
О
същ
ест
вява
нет
о н
а дей
нос
ти в
рамкит
е
на
проекта за
реализиране на
дългосрочната стратегия
за развитие на
ра
ботодателс
кия бранд
(
Employer
Branding
)
на
Банката
п
родължава
чрез активна
комуникационна
и р
екламна
медийна
кампания
и
участие във
форуми
,
с цел по
лож
ите
лно
позицион
иране сред р
азлични ауди
то
рии в
България
и чужбин
а.
През
г
од
ин
ата
стартира
новата
корпоративна
прог
рама
F
ibank
H
igh
T
e
ch
Pro
,
насочена
към о
бучение,
про
фесионално
ориенти
ране и
ка
риерно
развитие
на
млад
и
таланти
в
сферата
на
информационн
ите
технол
огии
и
кибер
сигурнос
тта
–
ученици
в
последен
курс
и
студен
т
и
от
1
-
ви
до
п
о
с
л
е
д
е
н
к
у
р
с
в
с
р
е
д
н
и
и
в
и
с
ш
и
у
ч
е
б
н
и
з
а
в
е
д
е
н
и
я
с
И
Т
/
т
е
х
н
о
л
о
г
и
ч
н
а
насоченос
т,
с
и
н
т
е
р
е
с
и
в
с
ф
е
р
и
т
е
н
а
:
р
а
з
р
а
б
о
т
к
а
н
а
п
р
и
л
о
ж
е
н
с
о
ф
т
у
е
р
;
комуникационна
инфраструктура;
системна
администрация;
информационна
сигурност;
ИТ
одит;
дигитално
банкиране.
Програмата
съчетава
обучение,
работа
в
е
кипа
на
Fibank
и
мотивир
ащи
стимули
за
избран
ите
за
участие
и
техн
ите
перс
оналн
и
ментори
–
висок
о
квалиф
ицирани
специа
листи
от тех
н
ологичните
звена в
Банката.
Стартира и новата Корп
оративна програма
Health and Bod
y Mod
eling Fi
Pro
–
спортна
инициатива
в
подкрепа
на
служителит
е
на
Fibank
в
развитието на
здравословен нач
ин на
живот и д
обра физическа
фо
рма,
за к
ачествена релаксация и
хармоничен баланс в
работната среда,
както и
към развитие на
ед
на още по
-
поз
ит
ив
на
раб
от
на
с
ре
да.
През
2023
г.
продълж
ав
а
р
еализацията
на
корпоративната
п
р
о
г
р
а
м
а
з
а
в
з
а
и
м
о
п
о
м
о
щ
и
п
о
д
п
о
м
а
г
а
н
е
н
а
с
л
у
ж
и
т
е
л
и
н
а
Fibank
–
фонд
„Солид
арност
“
,
който
се
формир
а
и
развива
в
резултат
на
доброволно
у
частие
на
служители
т
е
и
дарение
от
работодателя,
равняващ
о
се
на
общата
сума,
събрана
от
с
лужителит
е
през
съответния
месец.
Програмата
дава
възможност
за
п
одпомагане
както
на
участващите
служители,
так
а
и
на
членове
на сем
ей
ствата
им. По
този начин
фондът
се използва
ма
ксимално
е
фе
к
тивно
и се
оказва
финансова подкрепа на максимално широк кръг о
т нуждаещи
се.
У
спе
шно
се
про
вежда
корпо
ративната
пр
ограма
за привлич
ане
на
подгот
вени
и
висок
о
моти
вирани
сл
ужител
и
в
Б
анката
по
преп
оръка
о
т
служ
ители
(Referr
al
Progr
am)
.
Резултатите
от
провежда
нето
на
програмата
до
момента
са
доказателство,
че
слу
жител
ите
на
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
108
/
1
50
Банката
имат отлична п
реценка
и препоръ
чват едн
и от най
-
подх
одящи
те канд
идати за р
абота
–
мотивирани
да
работят
за
каузата
Fibank,
даващи
своя
принос
за
развитие
на
екипите
и
постиган
е целите и в
исоките
резултати на Б
анката.
П
р
е
з
2
0
2
3
г
.
б
л
и
з
о
7
5
%
о
т
служителите
на
Fibank
са
преминали
през
различни
форми
на
обу
чение
по
една
или
повече
теми
и
о
бучи
телни
области.
Ср
ед
по
-
значими
те
о
бучи
телни
про
екти
и
иниц
иативи
с дъ
лгосрочно вл
ияние върх
у мотива
цията и рез
у
лтатит
е от дейността
са
:
О
бу
че
ни
е
„
Умен
ия
за
ефе
ктивна
комун
икаци
я,
прода
жби
и
водене
на
търговс
ки
прегов
ори
“
–
практич
ески
ориентир
ан
обучите
лен
проект
за
ръков
о
дител
и
и
специали
сти,
о
с
н
о
в
н
о
а
н
г
а
ж
и
р
а
н
и
с
б
а
н
к
и
р
а
н
е
з
а
б
и
з
н
е
с
к
л
и
е
н
т
и
в
с
е
г
м
е
н
т
и
г
о
л
е
м
и
,
с
р
е
д
н
и
и
м
а
л
к
и
предпри
ятия.
О
сно
в
ния
т а
кцент
на
обучението
е
развитието
на
нагласите
и
уменият
а
на
участниците
за
успешна
и
проактивна
клиентоориентирана
комуникация,
постигане
на
резултатн
ост при предла
гане, пр
одажба и
водене на тър
говски прег
о
вори
.
О
бу
че
ни
е
„Дигитално
банкиране“
–
предназ
нач
ено за
всич
ки фронт офис служители и
ръководители
офиси
в
клоновете
на
Fibank,
целящо
надграждане
на
знани
ята
във
връзка
с
дигиталното
банкиране,
предлагано
от
Банката
–
M
y
F
i
b
a
n
k
и
м
о
б
и
л
н
о
т
о
п
р
и
л
о
ж
е
н
и
е
.
Об
у
ч
е
ни
ет
о
е н
а
со
ч
е
но
къ
м
о
бс
ъ
жд
а
не
н
а а
к
ту
а
л
ни
те
м
и
и
въпроси,
свързани с
качественото
обслужван
е и успешно
то предлагане
на дигиталн
ото банкира
не на кл
иенти на Fi
bank.
Обу
чения
за
инвестиционни
и
дългови
прод
укти
–
за
ра
звитие
на
уменият
а
на
фрон
т
офис
служи
тели
и
ръков
одители
о
фис
и
от
клоновет
е
на
Банк
ата
за
предл
агане
и
продажби
на
м
а
к
с
и
м
а
л
н
о
п
о
л
е
з
н
и
п
р
о
д
у
к
т
о
в
и
р
е
ш
е
н
и
я
з
а
к
л
и
е
н
т
и
т
е
н
а
F
i
b
a
n
k
,
с
ъ
о
б
р
а
з
е
н
и
с
а
к
т
у
а
л
н
и
т
е
тенденц
ии и пр
едизвикателс
тва в бан
ковия сект
о
р.
Обуче
ние
за
актуализиране
и разви
тие
на
познанията
в
обл
астта
на
и
потечното
кредитиране
–
предназ
начено
за
кредитни
спец
иалисти,
ръков
о
дител
и
офиси
и
ръковод
ит
ели
банков
и
сал
они
от к
ло
нове
те н
а Ба
нка
та
, целя
що
по
дпом
агане
на у
спе
шно
то п
ред
лага
не
на
актуални
ипотечни
продукти
на
Fibank
за
физически
лица
и к
ачественото обслужване
на
клиенти,
във
връзк
а с кр
едитни
те сд
елки.
О
бу
че
ни
е
„Микрокред
итиране
–
кредитни
продукти и
кредитен
процес“
–
за
служители от
клоновете
на
Банката,
ангаж
ирани
с
микрокр
едитиране.
Обучен
ието
цели
разширяване
на
възможностите
за
привличане
на
нови
к
л
и
е
н
т
и
ч
ре
з
п
ри
л
а
г
а
не
н
а
н
о
ви
п
р
о
д
у
к
т
и
и
п
р
о
г
р
ам
и
,
увеличаване
на
продажбите,
повишаване
ефективността
на
кредитния
процес
чрез
надграж
дане на умени
ята за анализ
и използван
е на въ
т
решнит
е информац
ио
нни си
стеми.
Продължава
успешното
провеждане
на
доказал
ите
своя
принос
и
значимост
входящи
обучителни
програми
за
новоназначени
служители
,
засягащи
всички
основн
и
области
и
теми, н
е
обходими
з
а
въвеждане
в работата
и за
по
знаване
с дейността
на Б
анката, вк
л.
относно
корпоративно
управление,
етични
из
исквания
и
е
тичен
коде
к
с,
функц
ии
за
вътрешен контрол
(управлени
е
на
риска,
съответств
и
е
и
вътрешен о
дит),
мерки
срещу
изпиран
ето на пари и ф
инансиране на
тероризъм
(AML)
, сист
еми и б
изнес дейно
сти.
Разширяване
на
успешната
практика
за
провеждане
на
множ
ество
елек
трон
ни
дистанционни
обу
чения
–
п
р
е
з
г
о
д
и
н
а
т
а
н
а
д
1
8
5
0
с
л
у
ж
и
т
е
л
и
с
а
п
р
е
м
и
н
а
л
и
е
л
е
к
т
р
о
н
н
и
обучения
за
развитие
на
познанията
и
уменията
в
различни
области
като
информационна
сигурност,
операци
о
нен
риск,
политика
за
възл
агане
на
дейности
на
външни
изпълнители,
ф
инансов
и инструменти
и инвести
ционно посред
ничество,
превен
ция изпиранет
о
на пари
и
финансирането на тероризма, въвеждащ
о
обучение за нови служител
и
.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
109
/
1
50
Fiba
nk
продължава
да
инвестира
в
развитието
на
квалиф
икацията
и
мотива
цията
на
сво
ите
служи
тели
–
Банка
та
финансира
обучението
на
10
служители
в
магистърскат
а
програма
„
Банков
мениджмънт
и
инвестиционна
дейнос
т
”
,
която
се
развива
съв
местно
с
Висшет
о
училище
по
застраховане
и
финанси
(ВУЗФ) и
е
н
асочена
към
изг
раждане
на партнь
орски отношен
ия и трайн
о
интегр
иране на бизн
еса с обра
зование
то.
Към
31
.12.2023
г.
числеността
на
персонала
на
Първа
инвестиционна
банка
на
индивидуална
основа
възлиза
на
2408
служител
и
спрямо
245
4
го
дина
по
-
рано.
Към
края
на
го
дината
24%
о
т
персонала
на
Банката
с
а
служители
до
35
годишна
в
ъ
з
р
а
с
т
,
а
д
ел
ъ
т
н
а
т
е
з
и
д
о
4
5
г
.
в
ъ
з
л
и
з
а
н
а
57% от общ
ия персонал.
Преобладаващата
част
(7
3
%)
от
служ
ите
лите
на
Бан
ката
са
жени
,
като
при
пер
сонала
с
ръков
одни
ф
ункции
(ди
ректори
на
дирекц
ии,
управи
тели
на
клонове,
ръ
ководи
тели
на
специализира
ни звен
а) този дял възли
за на 50%.
ПОЛИТИКА
ЗА ПОДБО
Р И ОЦ
ЕНКА НА ПР
ИГОДНОСТ
ТА
През
202
3
г.
Политик
а
та
за
подбор
и
оценка
на
пригоднос
т
та
на
членовете
на
управителните
и
контролн
ите
органи
и
лица,
за
емащи
други
позиции
е
акту
ал
изи
ра
на
основно
в
ъв връ
зка
с
промени
в
лицата,
заема
щи
ключови
позиции
.
Вът
решната
нормативна
рамка
в
тази
област
е
съобразен
а
с
изискв
анията и д
обрите
практики
, вкл
. Закона
за кред
итните
инсти
туции,
Наредба
№
2
0
н
а
Б
Н
Б
з
а
и
з
д
а
в
а
н
е
н
а
о
д
о
б
р
е
н
и
я
з
а
ч
л
е
н
о
в
е
н
а
у
п
р
а
в
и
т
е
л
н
и
я
с
ъ
ве
т
(
съ
вет
а
на
директ
орите) и над
зорния съв
ет на кред
итна инс
титуц
ия и изисква
ния във вр
ъзка с изпъл
нен
ие
на
техните
функции
,
и
Насоките
на
ЕБО
и
ESMA
за
оценка
на
пригодността
на
членовете
на
ръководни
я орган
и л
ицата, за
емащи ключ
о
ви п
озиции
(
E
BA/GL/20
2
1/
06
).
С
п
олитика
та
се
опреде
ля
т
основн
ите
изиск
вания, принцип
и,
насоки и критерии при подбора
и
оценяване
на
индивидуалната
и
колективната
пригодност
на
чл
еновете
на
органите
на
Първа
инвес
тици
онна
банка
,
ко
ито
имат
управ
ленски
и
надз
орни
функц
ии,
както
и
по
отношение
на
лицата, заемащи ключови
позиции
. В
нея
са
стр
уктурирани изи
сквания
та и
критер
иите за
надеждност
и
пригодност
(вкл.
относно
необходимите
знания,
умения
и
опит;
репутация,
честност
и
почтеност;
независимост
и
от
деляне
на
до
статъчно
време
за
изпълнени
е
на
задълженията;
както
и
практиките
за
насърчаване
на
мн
огообразието,
приемственост
и
0
20
40
60
80
100%
Пол
27%
73%
Възраст
4%
20%
33%
25%
18%
Структура на
персонала, %
Мъже
Жени
под 25 г.
26-35 г.
36-45 г.
46-55 г.
над 56 г.
0
1,000
2,000
3,000
2021
2,466
2022
2,454
2023
2,408
-1%
21-23
CAGR
Брой на персонала,
бройки
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
110
/
1
50
обучение), така че да отговарят в
максимална степен на високите стандарти прилагани от
Банката,
с цел създав
ане на адеква
т
ен прин
ос за реализ
иране на не
йните цели
и стратегия.
В
Банката
се
прил
ага
политика
за
насърчаване
на
многоо
бразието по
о
тношение
на
Надзорния
съвет
и
Управителния
съвет,
с
цел
поддържане
на
разнообраз
ие
в
състава
на
съветите
и
осигуряване
на
разно
образни
гледни
точки
и
опит
за
способств
ане
в
земането
на
независими
становища/реш
ения
и
стабилно
управление,
която
включва
аспекти
като
образо
вание
и
про
фе
сио
нал
ен о
пит
, по
л
. По
от
ношен
ие на
съст
ава
на с
ъвет
ите Б
анк
ата
се стр
ем
и да по
ддър
жа
ц
е
л
е
в
о
н
и
в
о
о
т
3
0
%
о
т
ч
л
е
н
о
в
е
т
е
н
а
Н
а
д
з
о
р
н
и
я
с
ъ
в
е
т
и
н
а
У
п
р
а
в
и
т
е
л
н
и
я
с
ъ
в
е
т
д
а
б
ъ
д
а
т
о
т
п
о
-
слабо
пред
ст
авени
я
пол,
като
при
необ
хо
димост
се
закръглява
(надолу)
до
цяло
число.
Към
31.12.
202
3
г.
Банката изпълнява
целевото
ниво,
заложено
в
политиката.
З
а пов
ече
информация
относно мног
ообразието виж раздели
„
Надзорен съвет
“ и „
Управителен съвет
“.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
111
/
1
50
ИНФОРМА
ЦИОННИ Т
ЕХНОЛОГ
ИИ
За Първа
и
нвестиционна
банка развитие
то на
информационните
технологии и
поддържа
не
т
о
на
модерна
инфра
структу
ра и
технологич
на с
реда е
сред
стратег
ическите
й прио
ритети.
През
годините Банката систематично и
целенасочено инвестира в
технологии, съответстващи на
съвремен
ните
тенденци
и
в
областта
на
банковата
дейност,
с
цел
пред
лаг
ане
н
а
иновативни
про
дукти
за
клиентит
е
и нови
мултиф
ункциона
лни
решения
в банкиран
ето
.
Пр
ез
202
3
г
.
Fi
bank
затвържда
ва
позициит
е
си
с
ред
най
-
техн
о
логичн
ите
и
иноватив
ни
институци
и
на
българск
ия
банков пазар
.
Следвай
к
и
високотехно
логичните
тенденц
ии, пр
ез
годинат
а
Банката
работи
по програма
от
п
р
о
е
к
т
и
з
а
и
з
г
р
а
ж
д
а
н
е
н
о
в
и
м
о
д
е
р
е
н
ц
е
н
т
ъ
р
з
а
д
а
н
н
и
.
З
а
к
у
п
у
в
а
н
е
т
о
н
а
н
о
в
м
о
д
е
л
изчислително оборудване Oracle Exadata предоставя възможност за обновяване и
надграждан
е
н
а
б
а
н
к
о
в
и
т
е
с
и
с
т
е
м
и
,
с
к
о
е
т
о
с
е
о
п
т
и
м
и
з
и
р
а
б
ъ
р
з
и
н
а
т
а
и
се
гарантира
качество
при
обработката
на данн
и. Импл
ементацията на
решението
„
Acroni
s Back
-
up solut
ion“ по
дсигурява
архивирането
и в
ъз
ста
нов
яван
ет
о на д
ан
ни
в ос
н
овни
я и р
езе
рв
ния
цен
тър
,
с к
оет
о рис
къ
т о
т за
г
уба
на
дан
ни
се свежд
а до минимум.
През периода
Бан
к
ат
а
вз
е
у
ча
с
т
ие
в с
ъ
в
ме
с
те
н
пи
ло
т
е
н
пр
ое
к
т
на
БО
Р
ИК
А
АД
за надграждане на
незабавни
плащания
в
лева
,
като
успешно
стартир
а
пре
длаганата
Mo
bil
e
Loo
kup
услуг
а,
ко
ято
дава възможност за изпълнение на незабавн
и
кредитн
и
пре
вод
и
, чрез
P2P Bli
nk.
През
м
ар
т
2023
г.
Fibank
ус
пешно
инте
грира
своите
системи
към
новата
пл
атформа
Euro
S
in
gle
Market Infra
st
ructure Ga
teway на
Европейска
та
централна бан
к
а
(ЕЦБ)
,
с
което
се
осигур
ява
непрекъсн
ат процес по
обработка и с
етълмент на
плащан
ия в ев
ро.
Б
анката
успешн
о
адап
тира систем
ите
си
за разплащания към нов
ия
фо
рма
т
на финансови
съобщени
я ISO20022 за
бюджетни п
лащания.
През
2023
г
.
на
системно
ниво
се
реализирани
редица
допълни
т
елни
функци
о
налности,
вкл.
имплементиран
изцяло
нов
процес
за
въвеждане
на
заявк
и
з
а
д
е
б
л
о
к
и
р
а
н
е
н
а
с
м
е
т
к
и
в
системата за
фронт офис операции,
нов п
роцес за
въвеждане
и
одобрение на
командировъчн
и
заповед
и
през
системата
Business
Process
M
anagement
,
к
акто
и
имплементиран
допълнителен
модул
за
оптимизир
а
не
на
п
роце
с
а
по
оценяване
на
тр
удов
ото
предста
вяне
в систем
ата
за
управлен
ие на човеш
к
ите р
есурси
.
В
зем
айки
предвид
нар
астващия
риск
в
сферата
на
ки
берсигурността
,
ди
рекци
и
„
Информационни
технологии
“
и
„
Информационна
сигурност
“
рабо
тят
съвместно
въ
р
ху
усъвършенстването и н
адграждането н
а информационн
ата инфраст
руктура
на Банката
с редица
софтуерни р
ешения за м
инимиз
иране на уязв
имостите, следва
йки най
-
добр
ите прак
тики в
таз
и
сфера.
О
сновната инф
о
рмационна сист
ема
н
а Първа
инвестиционна
банк
а
Oracle
Flexcube
12
разполага
с
у
ни
ве
рс
ал
ни
мо
д
ули
както
за
банков
и
услуги
за
граждан
и,
корпора
тивно
и
инв
естиц
ионно
банкиране,
т
ака
и
интегриран
BPM
моду
л
,
с
л
у
ж
е
щ
з
а
п
р
и
д
в
и
ж
в
а
н
е
и
о
д
о
б
р
е
н
и
е
н
а
и
с
к
а
н
и
я
з
а
кредит
.
Системата
е
изградена
при
съблюдаване
на
всички
основни
принципи
за
поемане
на
риск,
включ
ително
принципът
за
двоен
контрол,
който
е
приложим
в
ежедневната
банкова
дейност.
Чрез
своята
централизирана
и
интегрирана
ИТ
инфраструктура
Банката
цели
да
осигурява първокласн
о
обслужване и висока степен на сигурност при изпълн
е
ние на банковите
трансакц
и
и
,
к
а
к
т
о
и
п
о
д
д
ъ
р
ж
а
н
е
т
о
н
а
н
а
д
е
ж
д
н
и
б
а
з
и
д
а
н
н
и
,
м
р
е
ж
и
и
с
и
с
т
е
м
и
,
с
ц
е
л
осигуряв
ане на
непрекъсваем
о
ст на
о
бслужва
нет
о и на
к
лючови
те
банкови
процеси.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
112
/
1
50
Отчитайки важността на
развитието на и
нформационни
те
технологии
дейн
остта се ръководи о
т
Главен
директор
Информаци
о
нни
технологи
и
и
операции.
В
допълнени
е,
фу
нкцио
нир
а
и
ИТ
комите
т
като
помощен орган
к
ъм
Уп
равителния
съвет
,
който
следи
за
изпълнението
на И
Т
стратегическата
програма,
управлява
и
кон
т
ролира
ИТ
проектнот
о
портфол
ио,
целе
вото
използ
ване
на
ре
сурсите
и
одобре
ния
бюджет
в
т
ази
област
.
Пре
дседател
на
ко
митета
е
Г
лавният
изпълнителен
директор, а
останалите
членове
включват
Г
лав
ния
дире
ктор
Ба
нкиране
на
дребно,
Главния
ди
рек
то
р
Информаци
о
нни
тех
нологии
и
о
перац
ии,
как
то
и
дирек
тор
ите
на
дирек
ции
„Инф
ормаци
онни
технол
огии“,
„
Информационна сигурност
“,
„Дигитално банкиране
“
,
„Банкиране на
малки предпри
ятия
“
и „
Фи
нанси“
.
Фронт
офис
Мобилни
апликации
Web
ATM
терминали
Сигурн
ос
т
/
насочване (
ro
uting)
Отчетност
Друг
и
усл
уги
Доставчи
ци
-
трети
лица
Основна сч
етоводна
система
Кредитиране
Банкиране
на дребно
Фрон
т оф
ис
FX
опера
ции,
акредитиви
и др.
BPM
Платежни услуги
FLEXC
UBE
Издаване
Приемане
(
acquiring)
Управление
на
рис
ка
Управление
на клиентски
искания
КАРТ
ОВ
А
СИСТ
ЕМА
ОСН
ОВНА Б
АНКОВА
ИН
ФОРМА
ЦИО
ННА С
ИСТ
ЕМА
СИСТЕМНА
КАР
ТА
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
113
/
1
50
ПРЕГЛЕД НА БИЗНЕСА
БАНКИР
АНЕ НА ДР
ЕБНО
ДЕПОЗИТИ
През
20
2
3
г.
прив
леченит
е
средст
ва
от
физ
ически
ли
ца
се
уве
ли
чав
ат
и
до
сти
г
ат
7
7
72
234
хил.
лв. спрямо
7 260
749
хил. лв.
г
о
дин
а
по
-
ран
о
, в резулта
т
от
нарастване при
те
кущ
ите
с
метки
с
ъс
17
,
3
%
до
3
35
5
0
08
хил. лв.
(20
22
:
2
859 322
хил. лв.)
и отразява
т
последователно провежданата
полит
ика
на
Банката
за
дългосрочни
взаимоотношен
ия
с
клиентите
,
вкл.
за
развитие
на
кръстосаните
продажби
и
трансакционния
бизнес.
Към
к
рая
на
202
3
г.
те
увеличават
своя
дял
,
като
фо
рмират
43,
2
% о
т
привлеченит
е средства о
т физич
ески
лиц
а (2
0
22
: 39,4
%)
Fibank предлага
широк набор от сме
тки с текущ х
аракте
р, както
и специа
лизи
рани сме
тки,
съобразени
със специф
ичните п
от
ребно
сти на о
пределени
клиенти кат
о: сметки за етажн
а
собств
енос
т,
нотар
иуси,
застра
хова
телни
броке
ри
и
агенти,
частни
съдебни
изпълнител
и.
Предлагат
се
банк
о
ви
пакети
и
програм
и
–
Моят
избор,
Моят
избор
онлайн,
Digital
Me,
Digital
Me+.
Сред
сметки
те
със
спестовен
характер
е
и
иновативн
ия
т
про
ду
кт
–
„Златна
сметка“
з
а
съхранение
и покупк
о
-
продажба на безнал
ично злато
(X
A
U
).
Политиката
на
Банката
е
насочена
към
по
ддържане
на стабилна
депозитна
база
чр
ез
предлагане
на
различни
видове
спестовни
пр
одукти
и
прилагане
на
високи
станд
арти
на
клиен
тско
обслужване.
Първа
инвестиционна банка
по
ддържа
лихвен
и
процент
и
по
спестовните
продук
ти
в съо
тветствие
с пазар
ните ус
ловия и
конкуре
нтна
среда,
какт
о и висо
ките
н
и
ва на ликвидност
.
Към
края
на
202
3
г.
сро
чнит
е
и
с
пес
тов
ни
с
метки
възлиза
т
на
4
417
2
26
х
ил. лв. (20
22
:
4
401
42
7
хил. лв.),
като
формира
т
56,8
%
о
т
привлечен
ите сре
дства от физ
ически
лица (
20
22
:
60
,6
%
).
С
цел
диверсиф
ициране на
привлечения р
есурс.
По
привлечени
средства
от
физически
лица
Първа
инвестиционна
банка
се
нарежда
на
пет
о
място
сред
банките
в
страната
към
к
рая
на
дек
емвр
и
20
2
3
г.
(20
22
:
п
ето
).
П
азарн
ият
д
ял
на
Банката
към съ
щата да
та
възлиза на
9
,
41
%
на
индиви
дуална
основа (20
22
:
9
,77%
).
Като
алтерн
атива
на
депози
тните
продук
ти
през
г
одината
са
оптимизирани
условията
по
срочни
я
прод
укт
„Пер
спектива
+
“,
който
представля
ва
първ
о
степен
ен
необезпеч
ен
дългов
0
2,000
4,000
6,000
8,000
10,000
2021
6,994
2022
7,261
2023
Левове
Евро
7,772
+7%
21-23
CAGR
Депозити от физически
лица по валута, млн.лв.
Друга
валута
+7%
8%
3%
-1%
0
2,000
4,000
6,000
8,000
10,000
2021
6,994
2022
7,261
2023
7,772
+7%
Депозити от физически
лица, млн.лв.
На
виждане
Срочни и
спестовни
сметки
+7%
21%
-3%
21-23
CAGR
5%
3%
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
114
/
1
50
продукт
с
фиксира
на
до
ходност
и
възможн
ост
за
с
вободните средства
на гра
жданите
и
фи
рмите
,
предлаг
ан
в изпъл
нение
на изисквания
та за прием
ливите задълж
ения (
MR
EL
).
П
рез
годината
Fi
bank
организ
ира
приемането
на
зая
вления
за
бе
зпла
тн
о
издаване
на
Европейска
здравноосигурителна
к
арта
в
ця
л
ата
с
и
к
ло
но
ва
мр
ежа
,
коет
о
доп
ри
нася
за
кръстос
ани про
дажби
.
От септем
ври
2023 г. са
въведени н
о
вите
изисквания
на ч
л. 120а
от
З
акона з
а платежните
услуги
и
платежните
системи
(З
ПУПС
)
,
с
к
о
и
т
о
с
е
в
ъ
в
е
ж
д
а
с
п
е
ц
и
а
л
е
н
р
е
ж
и
м
н
а
о
б
с
л
у
ж
в
а
н
е
за
платежнит
е
сметки
за
ос
новни
операции
(ПСО
О)
,
в
с
л
у
ч
а
й
ч
е
п
о
л
у
ч
е
н
и
т
е
п
о
т
я
х
с
р
е
д
с
т
в
а
с
а
о
т
трудо
ви възнагражде
ния и соц
иални пла
щания
.
КРЕДИТИ
Брутн
ият
п
орт
фейл от кредити на банки
ране на дребно
се увеличава
с
9
,2
%
до
2
547
968
хил.
лв.
спрямо
2
334
010
хил.
лв.
за
п
редходнат
а
година
,
в
резултат
от
нарастване
при
ипо
течни
те
и
потреб
ителски
те
кре
ди
ти
.
в хил. л
в
. / % о
т общо
202
3
%
202
2
%
2021
%
Ипотечни
кредити
1
277
742
50,2
1
128
416
48,4
986
10
4
46,5
Потре
бителски
кредити
1
139
711
44,7
1
0
63 72
4
45,6
982 9
76
46,4
Кредит
ни карти
1
30
515
5,1
1
38
855
5,9
14
8 0
37
7,0
Други пр
ограми и
обезпеч
ени финансиран
ия
-
-
3 015
0,1
3 017
0,1
Общо
банкиране
на дребно
2
547
968
100
2
334
010
100
2
120
134
100
ИПОТЕЧН
И КРЕДИТИ
К
ъ
м
к
р
а
я
н
а
д
е
к
е
м
в
р
и
2
02
3
г.
ипотечните
кредити
нарастват
с
13
,2
%
д
о
1
277
742
хил.
лв.,
спрямо
1
128 416
хил.
лв. година по
-
рано, к
ато увеличават
д
е
ла
с
и д
о
50,2%
от кредити
те
на
банкиране
на дребно
к
ъм
к
ра
я
н
а
п
ер
и
о
да
(
20
22
:
48,4
%
)
. К
ъ
м 31
де
к
е
мв
р
и 2
0
2
3
г.
паз
арният д
ял на
Банката
в
този
сегмен
т
възлиза
на
5
,
88
%
(20
22
:
6,
2
3
%),
като
Fibank
заема
пет
о
мяст
о
сред
банки
те
в
страната на индивидуална основа (2
0
22
: шес
то).
През г
одината
с
а
орга
низира
ни
промоционални кам
пании, с
цел стимулиран
е
на продажбите
в
сегмента
на
банкирането
на
дребно
.
П
редлага
се
пром
о
ционал
ен
ипотечен
кредит
с
финансиране
д
о
90% от
п
азарнат
а
с
т
ойност
на и
мота,
ка
кто
и
с
опция
за
онлайн
дистанционн
о
кандидатстване
п
ре
з
еле
ктронн
ото
ба
нки
ра
не
то
„Моята
Fibank
“
и
възмож
ност
за
ползване
на
услуга
та
„
Виде
о
консулта
ция“
.
Успешно
се
предлагат
ипо
те
чн
ите
кредит
и
з
а
местни
лица
с
доход
от
чужб
и
на
,
както и
за
фи
нансиране
покупк
ата
на
недвижими
и
моти
с
висок
клас
на
енергийна
е
фектив
ност.
От
апри
л
20
23
г.
се
предлага
въз
можност
за
допълнително
финансиране
за
ремонтни
и
довърши
телни
дейности
н
а за
купувания
имот,
приложи
мо за
ипоте
чни кре
дити
„
Пра
во
на
изб
ор“.
Fibank
ще
продължи
и
занапре
д
да
развива
и
предлага
гъвкави
кредитни
пр
о
дукти
за
физ
ичес
кит
е лица
,
с
цел
фокусиране
върху
привличането
на
нови
клиенти
и
предлагане
на
съпътстващи
про
дукти
и услуги.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
115
/
1
50
ПОТРЕБИТ
ЕЛСКИ КРЕД
ИТИ
Потре
бителски
те кр
едити
ра
стат
с
ъс
7,
1
% до
1
139
711
хил
.
л
в.
(2
0
22
:
1
063 724
хил.
лв.), за
което
доприн
асят
конкурен
тните
условия,
предлага
ни
от
Fibank
,
улеснените
процедури
за
кандидатстване
, в
к
л.
през д
игиталните к
анали
и раз
вит
ието
на
но
ви п
роду
кти
и
прог
рами
,
съобразени с потребностите
на
пазара и потребителите.
Те фо
рмират
44,
7%
от
об
щия кред
итен
порт
фейл на
банкиране н
а дребно
(20
22
: 45
,6
%).
С
цел
повишаване
на
приноса
за
опазване
на
око
лната
среда
и
екологичната
устойчив
ост
п
рез
годината с
а разработ
ени дв
а нови п
от
реби
телски к
редит
а:
„
Зелена
ене
рг
ия
з
а
дом
аки
нс
тва
т
а“
–
нов
кредитен
продукт
за
физически
лица,
предназн
ачен
за
фи
нансиране
и
зграждането
на
инсталация
за
собствено
производство
на
енергия
от
възобн
овяем
и
източни
ци
(
фотоволтаична
система
или
с
лънчева
инсталация
за
битов
о горещ
о водос
набдяване)
.
„Зелен
транспорт
за
домакинства“
–
нов
продукт
за
потреби
т
елско
финансир
ане,
подп
омага
щ физич
еските
лица п
ри пок
упка
та на
ел
ектричес
ки
автомобил,
в
размер
до 100%
от
стойността
на автомобила,
както
и
до
10
хил. лв.
за
покриване
на
допълн
ит
елни
р
азх
о
ди
,
свързани с
покупката
.
Пр
одължава
успешното
предлагане
,
вкл.
чрез
промоционални
к
ампании,
на
пот
реб
ител
ски
я
кредит
„
Кариерен с
тарт“, предназначен
за клиенти
с
вис
ше
о
бразование
,
н
а
въ
зр
а
с
т
до
30
г
.
, б
ез
изискване за доход и минимален труд
о
в стаж
.
Като
част
от стратегията за
развитие и
дигитализация на услугите е
разработена услугата
„
Ста
ни
клиент
на Fi
bank“
–
за
дистанцио
нно
установяване
на
делови
вза
имоотношения
с
кл
иенти
п
рез
мобилното
банкиране
чрез
и
зползван
е
то
на
външен
доставчик
на
квалифицир
а
н
и
удостовер
ителни услу
ги
.
Пазарният
дял
на
Първа
инвестици
о
нна
банка
в
т
ози
сегмент
възлиза
на
7,57
%
(20
22
:
8,
02
%)
в
края
на
декември
20
2
3
г.
,
като
Fibank
з
аем
а
пето
място
(20
22
:
пет
о
)
по
потребителски
кредити
сред банките в страната на
инд
ивидуална
осно
ва.
КРЕДИТН
И КАРТИ
Усвоените лимити по
к
редитни
кар
ти
възлизат на
130 515
хил.
лв.
в края
на
пери
ода
(20
22
:
138
855
хил.
лв.).
Fibank
разработва
разнообразни
и
иновативни
картови
продук
ти
и
услуги,
в
т.ч.
тематични
кампании
за
про
мотиране
и
привличане
на
нови
клиенти,
които
се
организи
рат
в
изпълнение
на
последователната и
дълг
о
срочна
политика
на
Банката
в
посока
на
стимулиран
е
този
вид
безналични
разплащания.
Относителният
дя
л
на
к
редит
ите,
усвоени
чрез
к
редитн
и
карти
в общия
кредитен
портфе
йл на
банкиране на дребно
, възлиза
на
5
,
1
%
(20
22
:
5
,
9
%)
.
През
годината
са
стартир
ани
нов
и
кар
тови
продук
ти
,
вкл.
метална
кредитн
а
карта
World
Elite™
Mastercard®
,
какт
о
и
п
ромоц
иона
лни
предложен
ия,
в
т.ч
.
възм
о
жност
за
р
азсрочване
на
плащани
я с кред
итни карти
пр
ез диги
талните кана
ли на Банката
.
В
изпълнение
на
стратеги
ческите
планове,
Fi
bank
п
ро
дължава
да развива
дейността
си, с
цел
по
-
ефективн
о
управлени
е
на
клиентс
кото
портфолио
и
таргетира
не
на
отдел
ни
групи
клиенти
,
както
и
о
т
к
р
и
в
а
н
е
т
о
н
а
д
о
п
ъ
л
н
и
т
е
л
н
и
в
ъ
з
м
о
ж
н
о
с
т
и
з
а
к
р
ъ
с
т
о
с
а
н
и
и
н
а
д
г
р
а
ждащи
продажби
.
За
повече инфо
рмация виж раздел „
Картови разп
лащания
“
.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
116
/
1
50
КОРПОРА
ТИВНО
БАНКИРАНЕ
ДЕПОЗИТИ
Привлечен
ите средства
от търговци
и институц
ии през 20
2
3
г. нарас
т
ват с
5
,2
% до
3
72
1
93
0
хил
.
лв.
(20
22
:
3
537
701
хи
л
.
л
в
.)
,
ка
т
о в
о
б
е
ма
ре
ф
л
е
кт
и
р
а
осн
овно
у
велич
ение
при
с
ро
чните
сметки
,
които
до
ст
иг
ат
556
0
73
хил.
лв. (20
22
:
379 809
х
и
л
.
л
в
.
)
в
к
р
а
я
н
а
п
е
рио
д
а
или
14,9
%
от
привлеч
ените средства
о
т търгов
ци и публичн
и инстит
уции (2
0
22
: 10,7
%). Първа инвестиционна
банка
предлага
спестовни
продукти
за
бизнес
клиенти
,
кои
то
предлага
спрямо
пазарни
те
условия и
специфични
те фирмени
изискван
ия.
Р
азплащателн
ите сме
тки
възлизат н
а
3
16
5
857
хил
. л
в
.
в
к
ра
я
на
20
2
3
г.
(20
22:
3
157 8
92
хил.
лв.
)
и
фо
рмират
85
,1
%
от
привлеченит
е
средства
от
търговци
и
институ
ции
(20
22
:
8
9,3
%)
.
Fiba
nk
постоянно развива
комбинирани
те
паке
ти от бан
кови пр
одукти и
услуги з
а
бизнес ли
ца, с които
се
дава
възможност
за
оптимизация
на
разходите
и
процедурите
при
изпо
лзване
на
набор
от
различни банкови услуги.
П
рез
202
3
г.
,
с
цел
разширя
ване
на
въз
можностите
п
ред
бизнес
клиентит
е
,
продълж
ава
предлаг
ането
на
алт
ер
нати
вн
и
спест
о
вни
продукти
–
п
ро
ду
кт
и
„Перспек
тива
+“,
п
редлагани
в
изпълнение на изискванията за приемл
и
вите задължения (
MREL
).
Към 31 декемвр
и 20
2
3
г. средствата, привл
ечени от
тридес
етте
най
-
голем
и
небанкови
клиенти,
представляват
11
,
85
% о
т
о
бщ
ата
с
ума на
задължен
ията към др
уги клиенти
(20
22
:
12
,
43
%).
КРЕДИТИ
Портфе
йлът о
т кредити на
предп
риятия
на
рас
тва
с
12
,2
%
до
4
975 228
хил.
лв
.
в
края
на
20
2
3
г.
спрямо
4
433
299
хил. лв. год
ина п
о
-
ра
но
,
в резулт
ат на увел
ичение
п
ри
всички
б
изнес
линии
.
Структура
та на портфейла
остава баланс
иран, ка
то
експоз
ициите в сегмен
та на микро
-
, малки
те
и
средн
ите
предприят
ия
формир
ат
съотве
тно
4,4%
(2022:
4,5%),
20,
5
%
(2022:
1
9
,8
%)
и
23
,7
%
(2022
:
24
,
5
%
) или сумарно
48
,
6
%
(2022:
48
,8
%),
а го
лемите
предприятия
–
51
,
4
%
от
общите
кредити
на
пр
едприятия
(2
022:
33,
6%)
.
Прилаганата
от
Банката
сегментация
на
клиентите,
съ
отве
тст
ва с
евр
опе
йск
ите
из
искв
ани
я за
деф
ин
ир
ане
и о
пр
еде
лян
е на
ми
кр
о, м
алк
и и
ср
ед
ни
предпри
ятия,
т
ранспони
рани
чрез
За
кона
за
малк
ит
е
и
средните
предприя
тия,
вкл.
прилагани
0
1,000
2,000
3,000
4,000
2021
2,431
2022
3,538
2023
3,722
+5%
Депозити от бизнес
клиенти, млн.лв.
Левове
Евро
Друга
валута
+5%
24%
23%
23%
21-23
CAGR
0
1,000
2,000
3,000
4,000
2021
2,431
2022
3,538
2023
3,722
+5%
Депозити от бизнес
клиенти, млн.лв.
На
виждане
Срочни
сметки
+5%
26%
13%
21-23
CAGR
24%
24
%
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
117
/
1
50
критер
ии за го
дишн
и
приходи от продажби
14
и/или активи, брой перс
онал и максимална
експоз
иция към
клиента
.
в хил. л
в
. / % о
т общо
202
3
%
202
2
%
2021
%
Микро
п
редприятия
216
593
4,4
198 5
38
4,5
182
625
3,9
Малки пред
приятия
1
021
71
1
20,5
878 1
35
19,8
878 1
25
18,9
Средни
предприятия
1
179
49
3
23,7
1
085
974
24,5
1
123
631
24,1
Големи пр
едприятия
2
557
43
1
51,4
2
270
652
51,2
2
474
806
53,1
Общо
кред
ити на
предприятия
4
975
228
1
00
4
433
299
1
00
4
65
9 18
7
100
Към 3
1.12.20
2
3
г.
водещи
в струк
тура
та на
портфе
йла са кр
едитите
за
производство
(
20
2
3
:
1
246
137
хил. лв.;
202
2
:
1
263
715
хил.
лв.
), търгови
я
(
202
3
:
1
142
686
хил. лв.;
202
2
:
691
864
хил. лв.
) и
услуги (
202
3
:
632
7
73
хил. лв.;
202
2
:
60
2
983
хил. лв.),
които формират съответно 1
6
,
6
%, 1
5
,2
%
и
8,
4
%
от
общи
те
кредити
(20
22
:
1
8,7
%,
1
0,2
%
и
8,
9
%
).
Динамиката
отразява
развитието
на
икономическата
активност
в
ст
раната
,
както и
зал
оженит
е
цели
за
развит
ие
и
диверсиф
икация
на д
ей
но
ст
та
.
К
редитите
в
сфе
рата
на
туризма
се
увеличават
до
388
899
хил.
лв.
(202
2
:
302
5
57
хил.
лв.),
за
което
доп
ринася
развитиет
о
на
турист
ичес
ки
те услуги
в
страната и възстановяването на сектор
а
след
последс
твията
от
пандемията
от
C
OV
ID
-
19
.
Нараст
ване
е
отчетено
и
при
строителс
твото
(202
3
:
4
13
143
хи
л.
лв.;
202
2:
3
86
0
55
хил. лв.) и
ин
фраструкту
рата
(
20
2
3
:
419
674
хил.
лв.; 2
02
2
:
366
385
хил.
лв.)
,
в
резулт
ат
о
т
поло
жи
тел
нат
а
динами
ка
в
с
тро
ите
лния
бранш
и
ст
арти
ранит
е
инфраст
руктурни про
екти
.
Намаление
е отчетено при кредитит
е
в
сферата на
транспорт
а
(
2023
:
17
9
416
хил
.
лв.
;
2022:
224
795
хил.
лв.),
фи
нансите
(202
3
:
140
139
хил.
лв.;
202
2
:
178
683
хил
.
лв.)
и
комуни
кации
те
(202
3
:
14
Годи
шни
приходи
от продажб
и/активи
, както следва
: микр
опредпр
ият
ия
–
до
3,9 млн. лв.; ма
лки
предпр
ияти
я
–
до
19,5
млн.
лв
.; ср
едни пр
ед
прияти
я
–
д
о 97,5 млн. л
в./84 млн. лв.
0
20
40
60
80
100%
2023
15.2%
16.6%
8.4%
5.5%
5.6%
34.8%
Портфейл по
сектори, %
1.9%
2.4%
1.0%
3.0%
5.2%
0.5%
Търговия
Инфраструктура
Частни лица
Други
Производство
Услуги
Финанси
Транспорт
Комуникации
Строителство
Селско стопанство
Туризъм
140
0
2,000
4,000
6,000
2021
4,659
2022
4,433
2023
Големи
Средни
Малки
Микро
4,975
+12%
Кредити на бизнес
клиенти, млн.лв.
+12%
2%
2%
8%
9%
21-23
CAGR
3%
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
118
/
1
50
77
502
хил.
лв.;
202
2
:
107
8
59
хил.
лв.)
.
На
нива
близк
и
до
ст
ойнос
тите
от
п
редх
однат
а
годин
а
остава
т кредити
те в
селс
ко
то
ст
опа
нст
во
(20
2
3
: 22
7
553
хи
л. л
в.;
202
2
:
231
850
хил. лв.)
.
Пазарният
дял
на
Fibank
в
края
на
декември
202
3
г.
възлиза
на
9
,
6
2
%
от
кредит
ите
на
предп
рияти
я на
бан
ковата
систем
а
(20
22
:
9
,2
4
%
),
заемайки
п
ето
мя
сто (2
0
22
:
пето
) сред
банките
в страната на индивидуална основа.
При
кредити
рането
на
бизн
ес
кли
ент
и се
ползва
у
съвършенствана
Business Process Mana
gement
(
BPM
)
с
ист
ем
а
,
ко
ято
обхваща
дейностите
по
приемане
на
искане,
и
зготвяне
на
ст
анов
ище,
одобр
яване
и
отпускане
н
а н
ови
кредитн
и пр
одукти,
както
и
предог
ова
ряне
на
условия
по
с
ъ
щ
е
ст
в
ув
а
щ
и т
а
к
и
ва
, с
им
пл
ем
е
нт
и
ра
н
и
в
н
е
я
п
ри
л
о
жи
ми
л
и
м
и
т
и и
н
и
ва
н
а
к
о
м
пе
т
е
нт
н
о
с
т п
р
и
отпускане
/ предоговарян
е на отделни
те видове кр
едитни експоз
иции.
БАНК
ИРАНЕ НА ГО
ЛЕМИ
ПРЕДПР
ИЯТИЯ
През
2
02
3
г.
портфейл
ът
от
кре
дити
към
големи
предприятия
възлиза
на
2
5
57
43
1
х
ил
. лв.
спрямо
2 270
6
52
хил. лв.
г
о
дин
а
по
-
рано, като
т
е
формират
51,
4
%
от к
редитите
на п
редприятия
и 3
4
,0
% от
о
бщи
я креди
тен портфейл
(202
2
:
51
,2%
и 3
3
,
6
%).
Първа
инвестиционна
банка
осигурява
разнообразно
финансиране
за
го
лемит
е
пре
дприя
тия
под
форма
та
на
кредити
за
обо
ротни
средства,
инв
естиционни
кредити,
гаранцион
ни
а
н
г
а
ж
и
м
е
н
т
и
,
ф
и
н
а
н
с
и
р
а
н
е
п
о
п
р
о
г
р
а
м
и
т
е
и
ф
о
н
д
о
в
е
т
е
н
а
Е
С
,
Н
Г
Ф
,
ББР,
Ф
онд
на
фонд
овете
,
фактори
нг услуги
и други.
Банката
предлага
факто
ринг
ус
луги
на
съществ
уващи
и
потенциалн
и б
изнес
клиенти
,
вкл.
такива
,
чиято
дейност
включва
извършването
на
доставки
на
стоки
или
предоставяне
на
услуги
при
условията
на
отложено
плащане
в
странат
а
и
л
и
в
ч
у
жб
и
н
а
.
Все
по
-
активно
Банката
предлага
то
з
и
тип
услуги
като
алтерн
атива
на
пред
оставяне
то
на
кредити
за
обор
отни
средства.
Първ
а
инвестиционна
банка
е
член
на
глобалната
мрежа
на
водещите
факторинг
компании
Factors
Chain
International
(FCI),
като
в
това
си
качество
може
да
пре
доставя
експортен
факторинг
с
гарантирано
плащане
и
импо
ртен
факторинг.
Банката
поддържа
сътр
удниче
ство
и
с
воде
щ
и
финансови институции във факторинг зас
т
раховането.
БАНКИРАНЕ НА
ГО
ЛЕМИ
ПРЕДПРИЯТИЯ
ДЯЛ НА ГО
ЛЕМИТЕ ПРЕДПР
ИЯТИЯ
В КР
ЕДИТНИЯ
ПОР
ТФЕЙЛ ПРЕ
З 2
02
3
г.
0
1,000
2,000
3,000
2021
2,475
2022
2,271
2023
2,557
+13%
2%
21-23
CAGR
Банкиране на големи предприятия,
млн.лв.
+13%
0
20
40
60
% от общия
кредитен
портфейл
34.0
% от
кредитите на
предприятия
51.4
Дял на големите предприятията в
кредитния портфейл,%.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
119
/
1
50
В
областта
на
т
ърго
вск
от
о
фин
анси
ра
не
,
Пър
ва
ин
вест
ицио
нн
а
бан
к
а
има
рамк
о
во
споразумение
с
тайванската
агенция
за
експортно
застраховане
Ексимбанк
Тайван
за
финансиране на доставки на сто
ки към клиенти на
Fibank
в Българи
я
или в
чужб
и
на
.
Банката
по
ддържа
сът
руднич
еств
о
с
Българската
агенция
за
експортно
застр
аховане
(БАЕЗ),
с
ко
я
то
има
ск
лю
че
но
с
поразумение
за
портфейлна
застраховка,
използвано
като
част
от
мет
о
дите
и
техни
ките
за
редуциране
на
к
редитния
риск.
През
2023
г.
то
е
р
а
з
ш
и
р
е
н
о
с
п
о
дписа
но
н
ов
о
споразумен
ие
за
фина
нсира
не на бизн
ес клиенти ч
рез застр
аховат
елен механизъ
м, осиг
у
рява
щ
защита срещу финансови
загуби
по
отпусна
ти кредити
.
БАНКИ
РАНЕ
НА
М
АЛКИ И
СРЕДНИ ПРЕДП
РИЯТИЯ
През
2
0
2
3
г.
кредит
ите към малки и
средни пред
прият
ия
15
възлизат на
2
201 204
хил.
лв.
(202
2
:
1
9
64
109
хил.
лв.),
като
формират
44
,2
%
от
кре
дити
т
е
на
предпри
ятия
,
от
ко
ито
кредити
те
към
малки
предприяти
я са
1
021
711
хи
л. л
в. (2
02
2
:
878
135
хил. лв.)
, а
те
зи
към
средни пр
едприятия
–
1
1
79
49
3
хил.
лв.
(202
2
:
1
085
974
хил.
лв.)
.
За
п
о
л
и
т
и
к
а
т
а
н
а Б
а
н
к
а
т
а в
т
о
з
и с
е
г
м
е
н
т
допринас
ят,
както
раз
работените
кредитни
прод
укти
и
кон
курентни
услови
я,
предла
гани
за
МСП
-
клие
нти
,
така
и
разнообраз
ния
набор
о
т
решения,
свърз
а
ни
с
прог
рам
ите
и
фо
ндо
вете
н
а
ЕС
и
др
угит
е
гаранционни схеми и финансирания.
През годината
Fibank
активно пр
е
длага
към малките п
редприя
тия
креди
тн
ия
пр
одукт
„П
ОС
овърдрафт
“
–
оборотно
финансиране
,
на
база
реализир
ани
обор
оти
от
ПОС
трансакции
.
У
с
п
е
ш
н
о
се
предлагат и
к
редитни
те
п
род
укти
,
насочени
към
финансиране
на
екологосъобразни
проекти
–
„Зелен тра
нспорт
“
, пре
дназначен за би
знес клиен
ти, с цел за
купуване на н
ови електричес
ки
и
хибри
дни
т
р
ан
сп
орт
ни
средства
(
финансиране
до 9
0%
от оферт
ната цена
на
автомобила
и
срок
до
7
го
дини)
,
„Зелена
енергия
–
свободен
пазар“
–
за
дружества,
които
искат
да
инвестират
в
изграждане
на
фотоволтаични
и
нсталации
за
производство
на
електроенер
гия
за
продажба
на
сво
бо
дния
пазар
(
инвест
иционен
к
ре
ди
т
,
с
дълъг
срок
–
до
15
годи
ни
и
гратис
ен
пе
риод
до
пускане
на
фотоволтаичната
инсталация
в
експл
оатация
),
ка
кто
и
„Зелена
енергия
–
собствено
потребление
“
–
за
изг
раждане
на
фотоволтаични
инсталаци
и
,
с
цел
производство
на
15
Съгла
сно
бизнес сегментите на Бан
к
ата, в т.ч. крит
ерий за годишн
и приходи от продажби/акт
иви, както
следва:
мик
ропре
дпри
ятия
–
до
3,
9
мл
н.
лв
.;
малк
и
предпр
иятия
–
до
19,5
м
лн.
лв
.;
средни
пре
дпри
ятия
–
до 97,
5 млн.
лв
.
/84
млн.лв.
КРЕ
ДИТИ НА
МАЛК
И И С
РЕДН
И
ПРЕД
ПРИЯ
ТИЯ
ДЯЛ НА КР
ЕДИТИТЕ НА МСП В
КРЕ
ДИТНИЯ
ПОРТФ
ЕЙЛ ПРЕЗ 2
02
3
г.
0
250
500
750
1,000
1,250
2021
878
2022
878
2023
малки
предприятия
1,022
2021
1,124
2022
1,086
2023
средни
предприятия
1,179
+16%
+9%
Кредити на малки и средни
предприятия, млн.лв.
+16%
+9%
0
10
20
30
40
50
малки
13.6
% от общия
кредитен портфейл
средни
15.7
Общо
МСП
29.3
20.5
% от кредитите
на предприятия
23.7
44.2
Дял на кредитите на малки и
средни предприятия, %
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
120
/
1
50
електроен
ергия
за
собс
т
вено
п
отребление
и
пр
одажба
(
финансиране
до
10
0%
от
разхо
ди
те
з
а
изгражда
не и срок
до 10 годи
ни)
.
За пове
че информация виж
раздел „
Устойчиво развит
ие
“.
През
202
3
г. Първа
инвестиционна банка
про
дължи
от
пуска
нето
на
кредити
по
инструм
ент
„Финансиране в
селските райони“
на основата
на сключено спо
разумение с Фонд
мениджър на
финансови инс
трументи в
България п
о
„Програм
а за развитие на
селските райони“
(ПРС
Р
),
финанси
рано
чрез
Европейския
земеделски
фо
нд з
а р
а
з
ви
т
и
е
на
с
ел
с
к
ит
е
р
ай
о
ни
.
Програмата
е
предназначен
а за земед
елски производит
ели, пре
работватели, к
акто и микро
-
, малки и с
редн
и
п
р
е
д
п
р
и
я
т
и
я
о
т
в
с
и
ч
к
и
с
е
к
т
о
р
и
,
к
о
и
т
о
р
а
з
в
и
в
а
т
б
и
з
н
е
с
в
с
е
л
с
к
и
т
е
р
а
й
о
н
и
,
с
к
р
а
й
н
а
д
а
т
а
з
а
кандидатстване
до
31
декем
ври
2023
г.
Кредитите
обхващат
както
нови
сам
остоят
елни
инвестиции,
т
ака
и
съфинансир
ане
на
проекти,
подкреп
ени
с
безвъзмезд
ни
средства
,
като
п
о
инструмента
се
предлагат
инв
естиционни
кредити
(до
10 го
ди
ни)
и та
кива за
обор
отни
средства
(до
5
години)
,
ко
ит
о
д
о
п
ъ
л
в
а
т
и
н
в
е
с
т
и
ц
и
я
т
а
и
с
а
с
в
ъ
р
з
а
н
и
с
н
е
я
.
К
р
е
д
и
т
и
т
е
з
а
и
н
в
е
с
т
и
ц
и
я
с
а
в
размер
до
2 млн.
л
в.,
а
до
пълващото
о
боротно
финанси
ране
се
предоставя
до п
о
-
висо
к
ото
между
30% от
общата
инвес
тици
я към съотв
етния креди
тополуча
тел или 3
91 16
6
лв., пр
и
спазване на изискванията
и ограниченията за държавн
а помощ.
От
началото
на
годината
Fi
bank
започ
н
а
да
к
редитира
малки
и
средни
предприятия
при
обл
екч
ени
у
сло
вия
по отношение
на
изис
кванит
е
обезпечения
,
съгла
сно
споразумени
е
за
гарантиране
на
портфейл
от
кредити,
сключено
с
Нац
ионалния
гаранционен
фо
нд
.
То
вкл
юч
ва
инвес
тици
онни
кредит
и
и
к
редит
и
з
а
о
боротно
финансиране.
За
финансиране
на
МСП
П
ър
ва
инвестиционна банка
осъществява
съвместна
дейност
и с
други
институци
и,
в
т.ч.
ДФ
Земеделие
и
Българската
агенция
за
експортно
застраховане
(БАЕЗ)
.
За
повече
информация
виж
раздел
„
Външни
програми и гаранционни
схеми
“.
През
периода
с
тартира
предлагането
на
Visa
Platinum
Business
Debit
–
но
в
к
арто
в
п
родук
т
от
висок клас за бизнес кл
ие
нти, предна
значен
за управлени
е
на фирмен
ите средства
, с включени
допълнителн
и
concierge
услуги
.
В
и
зпълнение
на
с
тр
атег
ият
а
за
диг
ита
лизац
ия
на
проду
кти
и
услуги
за
бизнес
клиентите
започва
и
п
о
даване
то
на
онлайн
заявления
за бизн
ес кред
и
тн
и
карт
и
през
елек
тронно
т
о банк
иране „Моя
та
Fibank
“.
МИКРОКР
ЕДИТИРАНЕ
Пре
з 20
2
3
г.
портф
ейлъ
т от кред
ити къ
м микр
опред
прияти
я
нараства до
216
593
хил. лв.
спр
ямо
198
538
хил.
лв. година по
-
рано
,
в изпълнен
ие на страте
гията
за разв
итие в този се
гмент
.
МИКРО
КР
ЕДИТИР
АНЕ
ДЯЛ НА МИКРО
ПРЕДПР
ИЯТИЯТА
В КР
ЕДИТНИЯ
ПОР
ТФЕЙЛ ПРЕ
З 2
02
3
г.
0
50
100
150
200
250
2021
183
2022
199
2023
217
+9%
9%
21-23
CAGR
Микрокредитиране,
млн.лв.
+9%
0
1
2
3
4
5
% от общия
кредитен
портфейл
2.9
% от
кредитите на
предприятия
4.4
Дял на микропредприятията в
кредитния портфейл,%.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
121
/
1
50
Програм
ата
за
кредитира
не
на
микроп
редприятия
16
на
Първа
инвестиционна
банка
обхваща
финансиране
то
на
широк
спектър
от
търговци,
производи
тели,
селски
стопани,
свободни
п
р
о
ф
е
с
и
и
,
в
т
о
в
а
ч
и
с
л
о
с
т
а
р
т
и
р
а
щ
б
и
з
н
е
с
,
к
а
к
т
о
и
ф
и
р
м
и
с
по
-
малко
пазарен
опит.
Банката
предлага
с
пециализиран
и
прод
у
кти
за
микропредпр
и
ятия,
в
т.ч.
инв
естицион
ен
кред
ит,
обор
отен
кредит
, бизнес кре
дитни карти
и кредит
овърдрафт
при конку
рентни у
словия
.
През
202
3
г.
п
ро
гр
ам
а
та
Smart Lady
на
Fibank
в
подкрепа на
жените предпри
емачи
, к
оято
тарге
тира основн
о микро пр
едприятия,
управляв
ан
и или соб
ствен
ост на же
ни, както и бизн
еси,
които
произ
вежд
ат
продукти
и/или
услуги
,
предназначени з
а жени
,
навърши
пет
г
о
д
и
н
и
.
З
а
т
оз
и
период
по
програмат
а
са
финансиран
и
на
д
11
4
0
би
зне
с
п
ро
ек
т
а
за
бли
зо
13
0
млн.
лв.
,
с
които
жени
предприемачи
са
създали
нов
или
са
развили
своя
съществуващ
бизнес
в
области
като
образовани
е
,
реклама,
производст
во,
земеделие
и
усл
уги
.
K
ато
част от
програмата
,
е
с
ъздаде
н
фонд
Sus
tainable
L
ad
y
,
в
п
о
д
к
р
е
п
а
н
а
и
н
о
в
а
т
и
в
н
и
„
з
е
л
е
н
и
“
п
р
о
е
к
т
и
н
а
ж
е
н
и
п
р
е
д
п
р
и
е
м
а
ч
и
,
създаден
със
съв
ме
стн
а
инициатива
на
Mastercard.
З
а
п
овече
инфор
мация
в
иж
разде
л
„
Устойчиво
развитие
“.
През
перио
да п
родължава
предлаган
ето на
инвес
тиционни и оборотн
и
кред
ити
при
о
бл
екч
е
ни
услови
я
по
програ
ма
„Мик
рокредити
ране
със
споделе
н
риск“,
финансирана
със
средств
а
по
Оперативна
програма
„Развитие
на
човешките
ресурси“
(ОПРЧР)
и
съфинансирана
о
т
Евро
пей
ския
со
циал
ен
фо
нд
и
Инициа
тивата
з
а
млад
ежка
заетост.
Инструм
ентът
е
в
подкреп
а
на
стартиращи
предприятия
и
бизнеси,
които
развиват
социална
дейност
и
предлагат
услуги,
генериращи
по
ложите
лно социално възд
ействие.
Банката
има
целенас
о
чена
полит
ик
а
в
под
кре
п
а
на
зем
еделските
ст
опани
,
както
и
специал
изира
но
финанс
иране и
кредитн
и
решени
я
към
отделн
и
сектори или сфери на дейност
с потен
циал за р
азви
тие,
в т.ч.
IT фирми,
лекари и стома
толози.
ВЪНШНИ
ПРОГРА
МИ
И ГА
РАНЦ
ИОННИ
СХЕМ
И
Първа
инвестиционна
ба
нка
предлага
шир
о
к
н
абор
от
продук
т
и
и
услуги,
свързани
с
участиет
о
във
външни
пр
о
грами
и
гаранционни
сх
еми,
в
т.ч.
финансирани
чрез
ср
едства
по
оперативните
програми
на ЕС
.
През
20
23
г.
е
сключен
о
нов
о
рамково споразумение
с
Българска
та
аг
енци
я
за
ек
спо
ртно
застраховане
(
Б
А
Е
З
)
к
ъ
м
о
б
щ
и
у
с
л
о
в
и
я
з
а
з
а
с
т
р
а
х
о
в
а
н
е
н
а
к
р
е
д
и
т
и
и
ф
и
н
а
н
с
и
р
а
н
и
я
–
„
М
С
П
Финансови
партньори“.
Програмата
„МСП
Финансови
партньори”
е
застрахователен
продукт,
осигуряващ защита от финансови загуб
и
на финансови инсти
туции във връзка с отпуснати от тях
банко
ви
к
редити.
Тя
е
н
а
с
о
ч
е
н
а
к
ъ
м
п
о
д
п
о
м
а
г
а
н
е
н
а
м
и
к
р
о
,
малк
и
и
ср
едни
пр
едп
риятия
в
страната,
като
целта
е
о
сигуряване
на
оборотно
финансиране
за
МСП
от
ра
злични
сектори
при
облекчен
и изисквани
я за обез
печеност.
През
годи
нат
а
Fibank
продължава
изпълн
е
нието
на
споразумения
та
с
Фонда
на
Фондовете
по
три
обособени
позици
и
за
изпълнение
на
финансов
инструм
ент
„Финансиране в
селскит
е
райони“,
финансиран
със
средства
по
„Програма
за
развитие
на
селските
райони“
,
както
и
по
програ
мата
за
финансиране
на
стартиращ
и
и
социа
лни
предприят
ия
по
финансов
инструмент
„
Микрокред
и
тиране
със
споделен
риск
“
, фина
нси
ран
със средст
ва по Операт
и
вна прог
ра
ма
„Развитие
на човешки
т
е ресурс
и“
.
16
Съгласно би
знес сегментите н
а Банката, в т.ч. критерий за год
ишни приходи от продажб
и/активи, както
следва:
мик
ропре
дпри
ятия
–
до
3,
9
мл
н.
лв.;
ма
лки
пр
едприя
тия
–
до
19,5
м
лн.
лв.;
сред
ни
пр
едпр
ияти
я
–
до 97,
5 млн.
лв
.
/84
млн.лв
.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
122
/
1
50
Банката
има
ск
люч
е
ни
сп
о
разу
ме
ни
я
с
Националния
гаранционен
фонд
по
две
гаранцио
нни
схеми
–
за
портфейлна
гаранция
и
финансиране
на
микро
-
,
малките
и
средни
предприятия
в
България
чрез механизъм за
споделяне
на
риска
,
к
а
к
т
о
и
з
а
ф
и
н
а
н
с
и
р
а
н
е
н
а
земе
делс
ки
произ
води
тели
от
сект
орите
„Животн
овъдс
тво“
и
„Растени
евъдств
о“
по
програмата
с
М
инистерств
о
то
на земед
елието и хра
ните
.
ПЛАТЕЖНИ
УСЛУГИ
П
р
е
з
2
0
2
3
г.
Първа
инвестиционна
банка
членува
и
участ
ва
в
п
латежни
системи
и
е
а
г
е
н
т
н
а д
ру
г
и
доставчици н
а платеж
ни услуги
, какт
о
следва:
Банкова интегрирана
система за електронни разплащания (БИСЕ
Р
А
6
)
;
Сист
ема за б
рутен
сетълмент в
реално врем
е (RING
S)
;
Сист
ема за об
служване н
а клиентски прев
оди в евр
о (БИСЕРА7
-
EUR)
;
С
истема
за
големи
плащания
на
Ев
рос
ис
те
мат
а
(
T2
),
осъществ
яваща
б
рутен
се
тъл
мент
в
реално в
реме (RTG
S)
;
Пан
-
евро
пей
ск
а
сист
е
ма
за
плащания
в
евро
(
ST
EP2
S
EPA
C
redit
T
ransfer
)
,
ка
то
дир
ектен
участник
през
EBA Clearing
;
Банкова организация
за разплащания с използване
на карти (БОРИКА)
;
Агент на
Western U
nion
;
Агент на
Easypay
.
Съобразно
тенденции
те
за
дигитализация
на
дейн
ос
тта,
използванет
о
на
онлайн
разплащания
продължа
ва
да
нараства
пр
ез
202
3
г
.
,
к
а
т
о
д
е
л
ъ
т
н
а
п
р
е
в
о
д
и
т
е
п
р
е
з
д
и
г
и
т
а
л
н
и
т
е
к
а
н
а
л
и
(електронно
и
мобилно
банкиране)
се
увеличават
до
над
90
%
от
общ
ите
изходящи преводи
на
Банката (
2022:
86%
;
2021: 80
%; 2020:
75%; 2
019: 67%
).
През март
2023 г.
Банка
та
успешно мигрира
към
новат
а
платежна
систе
ма
за
големи
пл
ащ
ания
на
Евросистемата
(Т2),
осъществяваща
брутен
сетълмен
т
в
реал
но
време
(RTGS)
,
част
от
консоли
дираната
платформа
за
TARG
ET
услуги
.
През
периода
успешно
е
реализиран
и
про
ек
т
а
за
миграци
я на бюджетн
ите плащани
я
към
SE
P
A
с
танда
рти
те (
стан
дарт
ISO20
022
XML
).
В
началото
на
г
о
ди
на
т
а
Първа
инв
естиционна
банка
стартира
предл
ага
нет
о
на
и
новативната
услуга
за
незабавни
плащания
Blink
P2P
(
преводи
по
номер
на
мо
билен
телефон)
пре
з
м
обилн
ото
приложе
ние
My
Fiba
nk.
За
повече
ин
формация виж
раз
дел „
Дигиталн
о ба
нкиране
“.
OPEN BANKI
NG
Първа
и
нвестиционна
банка
пост
оянно
развива
услуги
те
по
о
тношение
н
а т.нар. „Open Banking“
,
произтичащи
от
Закона
за
пла
тежните
услуги
и
пл
атежните
системи
(З
ПУПС
)
и
Нар
е
дба
№
3
на
БНБ,
имплементиращ
и
изисквани
ят
а
на
Директива
(ЕС)
2015/236
6
за
платеж
ните
услуги
във
вътрешни
я пазар (PSD
2).
Банката
п
оддържа
те
стова
и
продукцион
на
среда
,
осигуряващи както
възможн
ост за
изпитване
на
до
стъ
п
а
до
специалн
ия
интерфейс
(
API
), т
ака
и
за
предоставяне
от
стран
а
на
Третите
страни
доставчици
(
TPPs
) на
у
слу
гит
е по
ин
и
цииране
н
а
плащане,
предоставяне
на
информа
ция
за
сметка
и
потвърждение
за
наличност
по
сметка
.
С
ц
е
л
осигуряван
е
н
а
п
о
-
ши
рока
информи
раност
н
а
к
л
и
е
н
т
и
т
е
и
о
п
и
с
а
н
и
е
н
а
т
ози вид
услуг
и
,
се поддържат
актуа
лни
Усл
ов
ия
аз
до
стъ
п
и
ползване
на
API
портала
на
Първа
инвестиционна
банка
,
както
и
О
б
щи
ус
ло
ви
я
въ
в
връз
к
а
с
осигур
яването
на достъп
до
сме
тки на клиен
ти в
ПИБ
АД от страна на
трет
и страни д
оставчици.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
123
/
1
50
С
оглед
разширява
н
е
и
и
нт
е
гр
и
ра
н
о
ст
н
а
ус
лу
г
и
т
е
къ
м
клиенти
те,
F
ibank
предлага
ползването на
този
тип
услуги
ч
р
ез
мо
б
ил
н
о
то
п
ри
л
о
же
ни
е
М
y
Fibank
,
ка
то
п
о т
о
зи
н
а
чи
н с
е
оси
гу
ря
ва б
ърз
ина
и удобство
з
а
к
лиенти
те
при
до
с
тъп
ване
на
о
бобщена
информаци
я
за
своя
сметка,
обслужва
на
при друг
доставчик на
платежни усл
уги, или
при
иниции
ра
не
на
плащане п
рез
такава сметка.
КАРТОВИ РАЗПЛАЩ
АНИЯ
През
202
3
г.
Първа
инвестиционна
банка
развива
картовия
бизнес
съобразно
потребностите
на
клие
нт
ите
и
с
ъвр
еменн
ите
т
ехно
логи
и
и
про
цеси
по
диг
итал
иза
ция,
как
то
и
в
с
ъот
ветст
вие
с
регулаторните изисквания и с
тремежа за повишаване на
сигурността при
из
вършването на
п
латежни
операции с
карти.
През
периода
е
разработена
услуга
по
из
даване
на
вирту
алн
а
кред
итна
кар
та
през
мобилно
то
прило
жение
M
y
Fibank
.
Картата
е
предназначена
за
извършване
на
плащан
и
я
пре
з
Интернет,
а
при
нейн
ото
дигита
лизир
ане
–
и
чрез
друг
д
и
станцион
е
н
спосо
б
за
ко
му
ник
ация
,
вкл.
посредс
твом
моби
лно
смар
т
устройс
тво.
Диги
тализиран
е
на
бан
кови
карт
и
се
осигуряв
а
п
р
е
з
мобил
ното
п
риложение
My
Fibank
,
както
и
чрез
партньорство
с
външни
доставчици
,
к
а
т
о
Б
а
н
к
а
т
а
продълж
ава
да развива с
игурността при дигитал
из
ирането на
карти
през всичк
и к
ан
али
.
Създа
ден
е
и
нов
продукт
Visa
P
latinum
Business
Debit
–
картов
продукт от
в
исок
кла
с
за
бизнес
клиенти,
предназна
чен
за
управление
на
фирмен
ите
средства
,
с
включен
и
допълнителни
услуги
,
в
т.ч.
c
ash
back,
пътническа
застраховка
п
ри
пътуване
в
чужбина
и
достъп
до
бизнес
летищни
салони с
програмата L
ounge Key
.
Пре
з годи
нат
а
хардуе
рната
инфрастр
уктура
,
обезпеч
аваща
кар
тов
ите
услуги
е
допълнит
е
лно
модерни
зирана
чрез з
акупуване на но
ва машина с разширени възмож
ности за персонализа
ция
на карти
.
Fibank
развива
функци
оналнос
тите и
качеств
ото на
мрежата
от AT
M устр
о
йст
ва,
в
кл.
п
оетапн
ото
внедр
яване,
в
част от
бан
к
оматите
в
голе
мите
градове
в
страната,
на
гласови
менюта,
кои
то
да
помагат
незрящите
лица
при
изтеглянето
на
пари.
Към
края
на
годината
са
оборудвани
над
60
броя
устро
йства,
като п
рез 202
4 г.
се оч
аква
т още
100 бр
оя.
Т
ерм
иналната мрежа от АТМ
устройства,
обслужвани
от
Банката,
възлиза
на
585
броя
в
края
на
годин
ата
(2022:
604
броя),
а
мрежата
от ПО
С терми
нали възлиза на
9436
бро
я
(2
0
22:
9082
бро
я
).
Като част
от полит
иките
си за
устойчив
о
банкиране
през пер
иода
Fibank
активно
подм
еня
ф
и
зи
ч
е
ск
ит
е
де
б
ит
н
и
и
к
р
ед
ит
ни
к
а
р
ти
с
н
ов
и
,
и
з
р
а
бо
т
е
ни
о
т н
ап
ъл
н
о р
е
ц
и
кл
ир
уе
м
ма
т
ер
иа
л,
какт
о и из
цяло
нов об
лик
, обв
ърза
н с идеи
те з
а усто
йчи
во р
азви
тие
.
З
а п
ов
ече
ин
ф
ор
ма
ци
я в
иж
раздел „
Устойчиво
развитие
“.
През
2024
г
.
Fibank
ще продължи да
развива услугите в сферата на картовите разплащания чрез
реализир
ане на ин
о
ватив
ни проекти
в няк
олко напр
авления:
Разв
итие
на
платформа
та
за
обслужван
е
на
ин
тернет
търговци
–
чр
ез
имплементация
на
self
-
service пор
т
ал за
онлайн тър
говци за на
блюден
ие и управлен
ие на тран
с
акции
.
Иновативен подход при
дизайна на
издаваните карти
–
специален олимпийс
ки
дизайн
н
а
картите
Visa
Debit
и
Visa
Gold
в
ъв връз
ка с
Олимпийски
те
и
Па
раоли
мпий
ски
те
иг
ри в
Париж
п
ре
з
20
24 г
.
Раз
вит
ие
на м
р
е
ж
а
т
а
о
т
А
Т
М
и
П
О
С
т
е
р
м
и
н
а
л
и
–
чрез
инсталир
ане
на
100
броя
но
ви
банкомати,
както
и
модернизация
на
софт
у
ерната
и
харду
ерната
обезпеченост
на
ПОС
терминалите
с нови функционалности за касова св
ързаност
.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
124
/
1
50
МЕЖДУНАРО
ДНИ РАЗПЛАЩАНИЯ
Първа
инвестиционна
банка
e
сред
водещите
банки
в
Българи
я
в
о
бластта
на
международните
разплащ
ания и т
ърго
вското
фи
нансиране
. Fibank
е търс
ен,
надежден и ко
ректен
партньор,
изгради
л
в
продъл
жение
на
години
до
бра
репутация
сред
междуна
родните
финансови
инс
титуци
и
и
натр
упан
ценен
опит
и
но
у
-
хау
от
мног
обройните
си
междунаро
дни
бизнес
партньори, инвеститори, клиенти и конт
рагенти.
П
р
е
з
20
2
3
г.
Fibank
отчита
ръст
от
7
%
във
входящите
и
25
%
в
изходящи
те
преводи
в
чуждестра
нна
валута,
за
което
доприна
ся
т
у
сл
ов
ия
та
на
сре
дат
а
и
конкур
ентните
предимства
,
предлагани
от
Банката
, ка
кто
и високото качество на клиентско обслужване.
Първа
инвестиционна
банка
има
изградена ши
рока мрежа
от
банки
ко
респонденти,
чрез които
извършва
междунаро
дни
разплащания
и
опер
ации
по
търговско
финансиране
в
по
чти
всички
части
на света.
Банката изпълнява
презгранични валутни преводи
ч
рез
SWIFT
.
Fibank
изпълнява
пр
ев
о
ди
през платежни
те системи T
2
,
БИС
ЕРА
7
-
EUR
и STEP2,
о
перирана от E
BA Clearing. Банката
осъществява
дейност
по
инкасиране
и
издаване
на
чекове
и
и
зпълнение
на
различни
доку
ментарни опе
рации.
От
юни
2022
г.
Първа
инвестиционна
банка
се
включ
ва
в
о
бно
вен
ат
а
сис
тема
Co
nt
inu
ou
s
G
ro
ss
Settlement
(CGS)
в
STEP2
-
T
,
оперирана
от
EBA
Clearing,
с
ко
я
то
се
оптимизира
изпълнение
то
на
SEPA кредитни пр
е
води.
От март 2023 г
.
Банката
у
сп
еш
но
миг
р
ир
а к
ъм
новата
плат
е
жна
сис
те
ма
за
г
олеми
плащания
на
Евр
осистемата
(Т2),
осъществяваща
брутен
сетъ
лмен
т
в
реал
но
врем
е
(RTGS)
и
централи
зиран
о
управление
на
ликвид
ността
.
Тя
е
част от
новата
ко
нсо
лиди
ра
на
платформа
за
TARGET
услу
г
и
, която
обединява на тех
ническо и
функционално ни
во
и
систе
мата
за
сетълме
нт
на
ценни
к
нижа
TARGET2
-
Securiti
es
(T2
S
),
как
то
и
услугата
за
обработка
на
незабавни
преводи в евр
о TIPS
.
Банката
има
рамково
споразумение
с
тайванската
аг
енция
за
експортно
застраховане
Е
ксимбанк
Тайван
за
финансиране
на
доставки
на
стоки
к
ъм
клиенти
на
Първа
инвестиционна
банк
а
в
Българи
я
или
в
страни,
където
Банката
има ч
у
ждестранни
клонове
или
дъщерни бан
к
и
. По
спора
зумението
Fiba
nk мо
же
да
осигури
финансиране
при разме
р на всек
и
индивид
уален
кредит
–
до
100
%
о
т с
т
ой
но
с
т
та
н
а
тъ
р
го
вс
к
и
я д
о
го
во
р
,
н
о н
е п
о
в
еч
е
о
т
2
м
лн
. щ
.д
.
,
съ
с
с
р
ок
за
усвояван
е до 6 месе
ца след пър
ва извършен
а експедици
я и ср
ок за погасява
не от 6 мес
еца до
5
години
независимо от ви
да на
стоки
те (потр
ебител
ски и н
епотре
бителс
ки).
В
п
о
д
к
р
еп
а
н
а
к
ли
е
н
ти
т
е
си
с
м
е
ж
д
у
н
а
р
о
д
н
а
д
е
й
н
о
с
т
Първа
инвестиционна
банка
съдейства
при
издаването
на
международно
признати
гаранции
и
акредитиви
,
в
т
.
ч
.
ч
р
е
з
ш
и
р
о
к
а
м
р
е
ж
а
о
т
партньор
ски
банки и институ
ции
.
За периода
пред
оставени
т
е от
Банката
акредитиви и
банкови
г
аранции
в чуждес
транна
валута
,
с ц
ел гар
антир
ане
изпълнен
ието н
а
ангажим
енти
на
свои
клиенти
пред
трети
страни
възлизат
на
94
895
хил
. лв.
(20
22
:
86
7
58
хи
л. лв.),
като
формира
т
8,
0
%
от задбалансовите ангажименти на Бан
к
ата (20
22
:
8,
5
%).
ЗЛАТО И
НУ
МИЗ
МАТ
ИК
А
През
202
3
г.
Първа инвестиционна банка утвърждава водещ
ата си
позиция в
България по
отношение
на
сделките
и
инвестици
онните
консултации,
свързани
с
благородни
метали.
Интере
сът
към п
редлаганите
в
офисите
на
Бан
к
ата и
в
о
нлайн
магазина
Gold
&
Sil
v
er
кюлчета
и
монети
продължава
да
нараства
поради
несигурн
ости
те
н
а
външна
та
сре
да
и
ма
к
ро
-
иконом
ическите ус
лов
ия
.
Прихо
дите
от
пр
одажба
на
инв
естиционно
зл
ато
и
други
и
зделия
от
благородни
метали
възлизат
на
15
59
х
и
л
.
л
в
.
з
а
2
0
2
3
г.,
спрямо
20
70
хил.
лв.
година
по
-
ран
о,
като
е
отчетен
ръст
в
броя
на
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
125
/
1
50
осъще
ствените с
делки в
резул
тат на пови
шения
инвес
титорски и
нтер
ес
и
увели
чени
ето
н
а
цената н
а злат
о
то на м
еждународни
те пазари
.
Първа
инве
стиционна
банка
предлага
на
своите
клиенти
про
дукти
от
и
нвестиционно
злато
и
други
благор
одни
м
етали
от
2001
г.
кат
о
през
годи
ните
е
изградил
а
успешн
о
сътруд
ничеств
о
с
редица водещи фин
ансов
и инс
титуции
от
цял
свят
–
световноизвестната
швейцарска рафинерия
MKS
PA
MP
(Produi
ts
A
rtistiques
de
Métaux
Précieux),
Нов
о
зеланд
ският
монетен
двор,
Австрийс
кият м
онетен двор, бри
танският The R
oyal Mint и др
уги.
По традиция, съвместно с Новозеландския
мо
нетен
двор,
п
рез
годината
е
разрабо
т
ен
дизайна
на
ср
еб
ърна
монета,
посветена
на
Годината на д
ракона, ек
склузивно пред
лаг
ана в
офисите на Fibank.
С
н
е
г
о
в
о
с
ъ
т
р
у
д
н
и
ч
е
с
т
в
о
е
с
ъ
з
д
а
д
е
н
и
м
е
д
а
л
,
п
о
с
в
е
т
е
н
н
а
1
0
0
-
годишнин
ата на Б
ългарската федер
ация по ски в
ог
раничен тираж.
Съвместно
с
швейцарската
рафинерия
МКС
ПАМП
се
разпро
страняват
златно
и сребърно
кюлче за
Новата год
ина
по
лунния календар.
В продължение на
дългогодишна
т
а си
политика за
подкрепа на
българск
о
то, Fibank по
договор
с
БНБ,
успешно
разпро
стран
ява
всич
ки
бъ
лга
рски
възпо
мена
телн
и
мон
ети
и
ком
плект
и
с
монети,
емитирани
от
националната
бан
к
а.
Интересът
к
ъм
тях
нарасна
значително през
2023
г.
като Банка
та привлече з
а
клиенти
редица
нови
колекционер
и и инв
еститори.
При
осъществяване
то на сдел
ки с и
зд
елия о
т бл
агородни
метали
Fibank
неизменно
спазв
а
всички
критерии
за
качество
на
Лондонската
метална
бо
рса
и
международните
стандарти
за
етична
търгови
я.
През
2024
г. се
планира създаването
на
н
ови
уникални
мо
нети
чрез
ус
пе
шно
то
сътрудн
ичество
с редица
от
во
де
щи
те
фин
анс
ови
ин
стит
уции о
т
цял
свя
т
.
ЧАСТНО
БАНКИРАНЕ
Първа
инвестиционна
банка
предлага
частно
банкиране
за
физиче
ски
лица
от
2003
г
.,
а
за
фирм
ени
клиен
ти
от
2005
г.
Частното
банкиран
е
дава
възможност
за
инд
ивидуално
обслужване о
т
доверен
личен
банкер,
който
отговаря
за
предостав
янето на
комплекс
н
а
банкова услуга
в от
говор на нужд
ите на клие
нтите.
През
2023 г
.
с
е раз
вив
а
усл
угата
на
частн
о
то бан
киране „
EG
O
П
о
ртфейл“
,
която
надгражда
досегашни
т
е
услуги,
като
освен
ползването
на
личен
банкер
е
осигуре
на
възможност
за
ползване
на
персо
нален
инвестиционен
консултант
във
връзка
със
структури
ран
ето
и
управлението
на
порт
фейли
от
инвестиции
в
различни
активи
.
По
този
начин
к
л
иент
ит
е
имат
възможността
да се
възползват
от доверителн
о
управление
на
финансови а
к
тиви,
предлагано
от
Fibank
–
чрез
перс
о
нализирана
финансова стратег
и
я, управл
я
вана от
професионални п
о
ртфолио
мениджъри
с
о
пит
на
международнит
е
финансови
паз
ари
и
док
азан
подход
,
адаптиран
к
ъм
финанс
овото
състояние
и предпоч
итания
та на клие
нта.
Акцент
в
дейността
з
а
годината
е
усъвършенстването
на
услуга
та
„
Премиум
банкиране”,
насочена
към отдел
ен под
сегмент
клиенти,
която се
трансформ
ира в ед
но
ефект
ивно
и полезно
д
и
г
и
т
а
л
н
о
р
е
ш
е
н
и
е
,
р
а
д
в
а
щ
о
с
е
н
а
п
о
л
о
ж
и
т
е
л
н
а
о
ц
е
н
к
а
и
в
и
с
о
к
о
н
и
в
о
н
а
п
о
т
р
е
б
и
т
е
л
с
к
а
уд
овл
етв
оре
нос
т. К
лие
нт
ите н
а Б
анка
та и
ма
т в
ъзм
ожн
ост
да с
е в
ъзполз
ват
о
т
пе
рсо
нали
зи
ран
о
обслужване,
като
услуг
ата
вкл
ючва
ползването
на
пакетни
пре
дложения
(„Премиум“
и
„Премиум
плюс“)
,
съдържащ
и
преференциал
ни
усл
овия
по
традиционни
банк
ови
продукти
и
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
126
/
1
50
у
с
л
у
г
и
. В
до
п
ъ
л
н
е
н
и
е н
а т
о
в
а
,
к
л
и
е
н
т
и
т
е
м
о
г
а
т
д
а
р
а
з
ч
и
т
ат
н
а
п
ос
тоянен
конта
кт
и
индив
идуалн
о
обслужване от страна на с
пециалистите „Премиум банкиране“, които предоставят бързо и
компетен
тно съде
йствие пр
и извършване на
всички бан
кови
операции.
За
от
четния
перио
д,
броят
на
юриди
ческите
лиц
а
–
клие
нти
на
дире
кция
„Час
тно
ба
нк
ир
ан
е“
нараства с 5% на годишна база, а месечните общи приходи от такси за членство нарастват с 29
%
за
2023 г.
Пр
ез
2
0
23
г
.
п
о
рт
ф
ей
л
ът
о
т
и
н
ве
с
ти
ц
ио
нни
и
сп
е
с
то
в
н
и
пр
о
ду
к
ти
на
к
л
и
е
нт
и
те
б
ележи
ръст о
т близо
40%.
КАПИТАЛ
ОВИ ПАЗА
РИ
През
2
0
2
3
г.
нетни
т
е
прихо
ди
о
т
тър
говск
и
о
пе
раци
и
възл
изат
на
2
3
2
95
хил.
лв.
(2
0
22
:
19
717
хил.
лв.
),
в
р
езу
лтат
осн
ов
но
на
по
-
ви
соките
приход
и
от
търговс
ки
опера
ции,
св
ърза
ни
с
валутн
ите
курс
ове
.
Лихвените
приходи,
свързани
с
портфейла
на
Банката
от
д
ъ
л
го
в
и
инструменти
н
арастват до
71
060
хил. лв.
, спрямо
24
520
хил
. лв
.
годи
на
по
-
рано
.
По
р
т
ф
ей
л
ът
о
т
це
н
ни
к
ни
ж
а к
ъ
м
к
ра
я
на
го
дин
ат
а
въ
з
ли
з
а
н
а
2
583
94
9
хил.
лв.
спрямо
2
598 137
хил
. л
в. го
ди
на по
-
ран
о, от
които
отчита
ни по
справ
едлива
стойн
ост в
другия
всеобхва
тен до
хо
д
– 1
077
079
хил.
лв.
(20
22
: 468
247
хил. лв.), отчитани по
амортизирана стойност
– 1
263
27
9
х
ил
.
лв.
(20
22
:
1
862
203
хил.
лв.)
и
отчитани
по
справедлива
стойност
в
печалбата
или
загубата
–
243
591
хил. лв.
(20
22
:
267
687
хил. лв.)
.
Пър
ва
инвестиционна
банка
прил
ага
изисквания
та
от
носно
биз
нес
модели
те
и
к
рите
риит
е
з
а
класифициране
на
финансовите
активи
в
портфейлите
на
Банката
в
съответствие
с
МСФО
9,
които
в
зависимост
от
целта
при
управлението
на
финансовите
активи,
включват:
1)
бизне
с
моде
л,
ч
и
я
то
ц
е
л
е
а
к
т
и
в
и
т
е
д
а
б
ъ
д
а
т
д
ъ
р
ж
а
н
и
,
з
а
д
а
с
е
с
ъ
б
е
р
а
т
д
о
г
о
в
о
р
н
и
т
е
п
а
р
и
ч
н
и п
от
о
ц
и
(
h
o
l
d
t
o
c
o
l
l
e
c
t
)
;
2
)
б
и
з
н
е
с
м
о
д
е
л
,
ч
и
я
т
о
ц
е
л
е
к
а
к
т
о
с
ъ
б
и
р
а
н
е
н
а
д
о
г
о
в
о
р
н
и
п
а
р
и
ч
н
и
п
о
т
о
ц
и
,
т
а
к
а
и
продажби
на
финансови
активи
(hold
to
collect
and
sell);
3)
друг
бизнес
модел,
когато
целта
е
различна
о
т пр
едхо
дните
два бизн
ес м
одела
(other
business model),
в к
ойто
се в
ключват
и
активи
те, държа
ни с ц
ел търгуване.
Дейността
на
Банката
е
организирана
съобразно
нормативните
изисквания,
п
роизтичащи
от
европейската
правна
рам
к
а
в
областта
на
финансовите
пазари
–
Реглам
ент
(ЕС)
№
60
0/201
4
на
Е
вро
пейск
ия
п
арламент
и
на
Съвет
а
относно
пазарите
на
финансови
и
нструменти
(MiFIR)
,
НЕТЕН ДОХО
Д ОТ
ТЪРГО
ВСК
И ОПЕРА
ЦИИ
ПРИХО
ДИ О
Т ЛИХВИ
ОТ ДЪЛГОВИ
ИНСТРУМЕНТИ
-10
0
10
20
30
2021
15
2022
20
2023
23
Нетен доход от търг.
операции, млн.лв.
Промени
във
валутни
курсове
Дълг. и
капиталови
инструменти
21%
21-23
CAGR
23%
0
20
40
60
80
2021
18
2022
25
2023
71
100%
21-23
CAGR
Лихвени приходи от дългови
инструменти, млн.лв.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
127
/
1
50
Д
е
л
е
г
и
р
а
н
р
е
г
л
а
м
е
н
т
(
Е
С
)
№
2
0
1
7
/
5
6
5
н
а
К
оми
с
ия
та
по
отн
ош
ен
ие
на
о
р
га
низ
а
цио
н
нит
е
изисквания и
условията з
а извършване на
дейност от
инвестиционните п
о
средници
и
Р
егламент
(ЕС
)
№
128
6/20
14
н
а
Е
вропейския
па
р
ламент
и
на
Съве
та
относн
о
осн
овн
ите
информа
ционн
и
документи
за
пакети
с
инвестиционн
и
проду
кти
на
дребн
о
и
основаващи
се
на
застр
аховане
инвестици
о
нни
пр
о
дукти
(PRIIPS),
какт
о
и
в
съответствие
с
изискван
ията
на
Закона
за
пазарите
на финансови инстру
менти и актовете по
прилагането му, и на
регулациите в областта на
мерки
те
ср
ещу
пазарни
те
з
лоупотре
би
с
фина
нсови
инс
трументи
и
д
ругите
приложи
ми
регулаци
и.
В
изпълнение
н
а
задълженията
от
Регламен
т
(ЕС)
№
648/2012
на
Евро
пейския
парламент
и
н
а
Съвета
относно
извънбор
совите
дерива
ти, це
нтр
алните
контраг
енти
и р
егистрите
на
транса
кции
(EMIR), Б
анката има
присъден
L
EI
код (
Legal Entity
Iden
tifi
er)
: 54930
0UY81
ESCZJ0
GR95
, изд
аден от
Global Markets Entity Identifier (GMEI) Utility.
В
к
а
ч
е
с
т
в
о
т
о
с
и
н
а
и
н
в
е
с
т
и
ц
и
о
н
е
н
п
о
с
р
е
д
н
и
к
и
п
ъ
р
в
и
ч
е
н
д
и
л
ъ
р
н
а
д
ъ
р
ж
а
в
н
и
ц
е
н
н
и
к
н
и
ж
а
П
ъ
р
в
а
инвестиционна банка
о
съществява сд
елки с финан
сови инструменти в
страната и
чужбина, в
т.ч.
сделки с
ДЦК, акции,
корпорат
ивни
и о
бщински облигации,
компенсат
орни
инструмен
ти, както
и
инструменти
на
паричн
ия
пазар.
Банката
предлага
доверително
у
правление
на
портфейли,
инвестиц
ионни консулт
ации, както и д
епозитарни и поп
ечителски у
слуги на граждани
и фи
рми,
в
к
л
ю
ч
и
т
е
л
н
о
:
в
о
д
е
н
е
н
а
с
м
е
т
к
и
з
а
ц
е
н
н
и
к
н
и
ж
а
,
и
з
п
л
а
щ
а
н
е
н
а
д
о
х
о
д
и
и
о
б
с
л
у
ж
в
а
н
е
н
а
плащания
по
сделки
с
фи
нансови
инструменти
,
какт
о
и
регис
трационн
о
аге
нтство
.
Като
час
т
от
функцията Съответствие, в Банката функци
о
нира звено „Съо
тв
етствие
–
инве
стиц
ион
ни у
слу
ги и
дейности“,
което осъщес
твява контрол и следи за спазванет
о
на изискван
ията, свързани с
дейността на Първа инвестиционна банка като и
нвестиционен посредник.
В
офисите
на
Първа
и
нвестиционна
банк
а,
регистрирани
в КФН,
могат
да
се
при
емат нареждания
за
записване/обратно
изкупуване
на
дялове
от
четири
договорни
фонда,
управлявани
от
УД
„ПФБК
Асет
Мениджмънт”
АД:
ДФ
„ПИБ
Г
арант”,
ДФ
„ПИБ
К
ласик”,
ДФ
„ПИБ
Авангард”
и
ДФ
„ПФБ
К
Вост
ок”,
как
то
и
дис
трибуц
ия
на
д
оговор
ни
ф
онда,
упр
а
влявани
от
Erste
Asset
Management (ERST
E
-
SPARINVEST
Kapitalanlagegesellschaft m.b.H)
и
о
т
E.I.
STURDZA STRATEGIC
MANAGEMENT LIMITED
.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
128
/
1
50
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦЕЛИТЕ ПРЕЗ 202
3
г.
N
Цели
Изпълнено
1
УНИВЕРСАЛНА
БАНКА
В
БЪЛГАРИЯ,
ВОДЕЩА В КЛ
ЮЧОВИ С
ЕГМЕНТИ
Пр
ио
ритет
ен
фокус
за
ра
звит
ие
в
сегменти
те н
а
банкиран
е
на
дребно
и
малките
и средни пр
едприят
ия.
Предлагане
на
нови,
креативни
проду
кти,
осигуряв
айки
на
клиенти
те
удобс
тва и сиг
урност.
Развитие
на
моделите
на
кръстосани
продажби
и транса
кционния биз
нес
П
ре
з 202
3
г. п
ортфей
лите
на
банкиране на дребно
,
микро
-
,
малки
и
средни
предприятия
регистрират
увеличени
е,
като
техния
т
сум
ар
е
н
дя
л
възлиза
на
66,0
%
от
общия
кред
итен
портфе
йл
(202
2
:
6
6
,
4
%),
с
о
с
н
о
в
е
н
п
р
и
н
о
с
н
а
к
р
е
д
и
т
и
т
е
н
а
д
р
е
б
н
о
и малк
ите
предпри
ятия
, к
о
ито нарастват с
9
%
и 16%
за
пе
ри
о
да.
Банката
запазва
поз
ициите
си
сред
водещите
б
анки
в
страната
–
пет
о
място
по депозит
и,
п
ето
–
по
кре
дити
на
предпр
иятия,
пето
–
по
потреб
ителски
кредити
и
пето
–
по ипо
т
ечни кр
едити
.
Разработени
с
а
н
ов
и
потреб
ителски
к
ре
дит
и
–
„
Зелен
а
енерги
я
за
домакин
ствата“
и
„Зе
лен
т
ра
нспо
рт
за
домакинства“
за
пок
упка
на ел
ектр
и
чески автомоб
и
ли
и финанс
иране на с
о
ларни ин
сталации
.
Сключено
е
ново
спо
разумение
с
БА
Е
З
за
финансиране
на
мик
ро
,
малки
и
средни
п
редприятия
чрез
застрахователен
м
е
ханизъм,
о
сигуряващ
защита
срещу финансови загуби
по
отпусн
ати кред
ити
.
Fiba
nk
е
ба
нка
та
в
Българ
ия,
която
приема
заявления
за
и
здаване
на
Европейска
здравноосигурителна
к
арта
в цялата си клонова мрежа.
За
повече
информация
виж
разд
ел
и
„
Преглед
на
бизнеса
“
и
„
Акцент
и за 202
3
г.
“
2
ВИСОКО
КАЧЕСТВО
НА
КЛИЕНТСКО
ОБСЛУЖВАНЕ
По
ддържане
на
най
-
високо
качество
на
клиентско обслужване чрез развиване
на
мот
ив
ацион
ните
про
гр
ами
и
обучен
ия
за
ви
соки
станда
рти
в
обслужването.
Бързина в
к
лиентското
обслужване чре
з
усъвършенстване
на
И
Т
системите
и
прилагане
на
ориентиран
към
к
лиента
подход.
Развитие
на
персонализи
раните
у
слуги
и на програм
ите за лоялност
.
Депозит
ната
база нараст
ва
до
11
494
164
хи
л. л
в. в
края
на
пе
риода
(202
2
:
10
798
45
0
хил.
лв.),
а
общият
кредите
н
портфей
л
до
7
158
3
09
х
ил.
лв.
(20
22
:
6
384
541
хил. лв.).
Признание
за
постигн
атото
през
периода
са
получе
ните
награди
–
„Банка на
г
одината“
и „Employer
branding
–
работод
ател
ска
марка
“
на
церем
онията
„Компания
на
годи
ната“, ка
кто
и
„Банка
на
тайния
клиент”
за
най
-
добр
о
клиен
тско
обслужв
ане
в
Бълга
рия
в
ко
нкурс
а
„Банката
на
годината“,
организиран от „Асоциация Банка на годината
”
.
Старт
ира
предлаган
ето
на
ексклузивен
продукт
–
метална
кредитна
карта
World
Elite™
Mastercard®,
предлагаща
редица до
пълнителни усл
уги.
Банката
успешно
мигрира
към
нова
т
а
платежна
система
за
големи
пла
щания
на
Евросистем
ата
(Т2),
част
от кон
солидираната плат
форма
з
а
T
ARG
ET
у
слуг
и
.
За
повече
информация
виж
раздел
и
„
Преглед
на
бизнеса
“
и
„
Награди 20
2
3
г.
“
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
129
/
1
50
3
ФОКУС
ВЪРХУ
ДИГИТАЛИЗА
ЦИЯ
И
ИНОВАЦИИ
Внедря
ване
на
тех
нол
огичните
нов
ости
и дигита
лизиране на
клон
овата мреж
а
.
Развитие
на
диги
талните
услуги,
мобилн
и
приложения
и
електронно
банкиране
.
О
пти
миз
ация
на ИТ и
бизне
с п
роце
сит
е,
съобразно новостите
в банкирането
и
автома
тизация н
а дейн
остта
.
Първа инвестиционна
банка стартира
предлагането
на
иновативната
услуга
Blink
P2P
за
незабавни
плащани
я
по
но
мер
на
м
о
бил
е
н
телефон
през
мобилн
ото
банкиране.
Разработена
е
възможност
за
дистанционно
установяване
на
делови
взаимоотношения
с
нови
клиен
ти
през
мобилнот
о
банкиран
е
чр
ез
използван
е
то
на
външен
доставчик на
квалифицирани
удостовер
ителни услу
ги
.
Разработена
е
нов
а
ви
рт
уал
на
к
редитна
кар
та
,
издавана
изцяло
онлайн
през
мобилното
приложен
и
е.
Д
обав
е
ни
са
нов
и
функционалности
в
електрон
ното
банкиране
„Моят
а Fibank“
, в
кл.
детайлна
справочна
информа
ция за к
редити
.
Банката
успешно
адаптира
системите
си
за
разплащания
към
новия
формат
на
финансови
съобщени
я ISO20022 за
бюджетни п
лащания
.
За
повече
информация
виж
раздел
и
„
Преглед
на
бизнеса
“
,
„
Канали з
а дистрибуция
“
и
„
Награди 2
02
3
г.
“.
4
УСТОЙЧИВ БИЗНЕС МОДЕ
Л И
С
ТАБИЛНОСТ
Поддържане
на
солидна
капиталова
по
зиц
ия
и
нива
за
собствен
капитал,
и
приемливи
задължени
я
(МИСКП
З
)
.
Е
фективно
у
правление
на
ликвидността
и риска, свързан с финансирането
.
Оптималн
а
структур
а
на
активит
е
и
н
амаление
на
риска
в
к
редитния
порт
фей
л.
В
края
на
202
3
г.
Банката
отчита
стабилни
капитал
о
ви
показатели
: ба
зов собс
твен ка
питал
от първи
ред
–
1
7,
60
%,
капи
тал
от
първи
ред
–
2
1,
0
9
%
и
об
ща
капиталова
адекватност
–
2
1,
0
9
%
,
на
д
м
инималните
изисквания
.
Fiba
nk
по
ддържа
висока
лик
видност,
като
съ
от
но
ше
ни
ята
за ликвидно покритие (LCR)
и з
а нетно
стабилно
финансиране
(NSFR)
възлиза
т
съотве
тно
на
278,5
5%
и
1
50
,
48
%
в края на периода.
Необслуж
ван
ите
експоз
иции намалява
т
нетно с
18
,
9
%
или
с
229
936
хил.
лв.
на
го
ди
ш
на
база,
в
изпълне
ние
на
ст
ратегията
за
тяхното
редуциране
и
реали
зирани
мерки, свързани
с повишаване на съби
раемостта и
отписван
е на екс
позиции.
Др
угит
е
при
вле
чени
ср
едст
ва
нарастват до
439 634
хил.
лв.
(2022:
116
48
7
хил. лв.
)
,
в
резултат основно на
увеличение
при
задълженията
по
догов
ори
за
заем,
които
Банката
активно
предлага
през
периода,
с
цел
изпълнен
ие
на
изискв
анията
за
прием
ливите
задължени
я (
MREL).
Б
алансовият
собствен
капитал
нараства
с
10
,
9
%
до
1
472
926
хил.
лв.
(20
22:
1
328
2
09
хил.
лв.),
в
резултат
на
увеличение
при
другите
резерви
и
неразпределената
печалба,
които
достигат
до
1
0
35
1
02
хи
л.
лв
. в
кр
ая
на п
ерио
да
(20
22
: 900 06
1
хил.
лв.).
За повече информация ви
ж раздел
и
„
Финансов преглед
“
,
„
Управление на
риска
“
и
„
Устойчиво раз
витие
“.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
130
/
1
50
5
ОТГОВОРНО
БАН
КИРАНЕ
ЗА
УСТОЙЧИВ
О
БЪДЕЩ
Е
Предлагане н
а продукти
и финансиран
е
на
проекти
,
подкрепя
щи
„зелени
я
“
преход и
устойчивото развитие.
П
рилагане
на
екологич
но
ефек
тивни
вътрешни
процеси
.
П
одк
реп
а
на
обществено
значими
проект
и
и
инициа
тиви
със
с
о
циално
значение
Разраб
отени
са
рамков
и
докумен
ти
и
полити
ки
за
усто
йчиво
ст
и
ЕСУ
рис
ков
ете,
които
включв
ат:
10
-
годишн
а стратеги
я
за у
стойчив
о разви
тие; Рамка
за
зелено финансиране;
и Политика
за управление на
климатичн
ите и екол
огичн
и рискове.
Разработени
с
а
н
ов
и
пот
ре
би
телски
к
ре
ди
т
и
–
„
Зелена
енерги
я
за
домакин
ствата“
и
„Зе
лен
т
ра
нспо
рт
за
домакинства“
за
покупка
на електр
и
чески
автомобили
и финанс
иране на с
о
ларни ин
сталации.
Реализиран
и
са
множест
во
иници
ативи
със
социа
лна
насочен
ост
в
сфера
та
на
образова
нието,
култура
та
и
спорта,
вкл.
„Седмица
на
ранната
де
тска
финансова
грамотн
ост“;
„Арена
на
дамския
бизнес“
по
програ
мата
Smart
L
ady
;
по
дкр
епа
на
Федер
ацията
за
деца
,
ли
шен
и
от
родителска
гри
жа
,
на
Българската
федерация
по художествена гимнастик
а
, к
акт
о
и
н
а
Съюза
на
арт
истите
в
България.
Създаден
е
б
лаготвор
ителен
календ
ар
,
с акцен
т въ
рху
вода
та
като
незамен
им природен р
есурс и
ней
нот
о
опазване
.
5
ВЪЗВРАЩАЕМОС
Т
ЗА
АКЦИОНЕРИТ
Е
И
ОПТИМ
ИЗИРАН
Е НА
РА
ЗХОДИТЕ
Пос
тигане
на
ви
сок
а
възвращаемост
на
капитала.
По
ддържа
не
на
максимално
ефективно
съо
тно
шени
е
н
а
разхо
дите
къ
м
приходи
те
.
Инвес
тиране
в
доходоносни
ценн
и
книжа и
диверсифик
ация на прихо
дите.
О
тчетен
ите
с
а по
-
вис
оки
нива
на
в
ъз
връщаемост
на
капитала
(след
данъци
)
от
9
,
60
%
з
а
2
02
3
г.,
к
оит
о
са
на
д
дългоср
о
чната це
л от 8%
.
За
202
3
г.
съотн
о
шение
то
админ
истратив
ни
разх
оди/
общо
приход
и
възлиза на
4
2,2
5
%
на индивидуална
основа
(20
22
:
4
7,
57
%)
,
което
е
в
рамки
т
е
на
целев
ата
стой
ност
от
под
50%
,
заложена
в
стратегията
за
развитие.
О
бщит
е
прих
оди
от
б
анко
ви
оп
ераци
и
се
уве
личав
ат
до 517
554
хи
л. лв.
(2022
:
4
44
1
6
7
х
и
л
.
л
в
.)
с
н
а
р
а
с
т
ва
н
е
при в
си
чки
основни
изто
чници
на
доход,
в
т.ч.
ос
новно
при нетн
ия лихв
ен дох
о
д.
Портфейлът
от
инве
стиц
ии
в
ценн
и
книжа
в
ъзл
и
за
на
2
583
9
49
хил.
лв.
(2022:
2
59
8
137
хил.
лв
.)
в
к
рая
на
го
ди
нат
а
,
управляван
съобразно пазарните
условия,
с
цел
генериране
на
допълнителна
доходност,
при
поддържане
на
балансирано
съотношение
между
възвръщаемост
и
риск
.
Нетният
лихв
ен
доход
от
д
ългови
инстр
ументи
н
араства
до
71
060
хил.
лв.
(2022
:
24
520
хи
л.
лв.),
ползвани
като
допълни
т
елен
източни
к на лихв
ен доход
.
За
повече
информация
в
иж раздел
и
„
Финансов
преглед
“
и
„
Управление
на риска
“.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
131
/
1
50
ВАЖНИ СЪБИТИЯ, НАСТЪПИЛИ СЛ
ЕД ОТЧЕТНИЯ
ПЕРИОД
През
януар
и
202
4
г.
е проведено извънредно
Общ
о събрание
на
акционе
рите на
Първа
инвестиционна банка АД, на което е избран нов директор „Вътреш
е
н одит“ за срок от
5
годи
ни
.
През
февру
ари
2024
г.
,
на
О
бщо
то
събрание
на
акц
ионерите
на
дъще
рното
дру
жество
Дайнърс клу
б България
АД
, е взе
то решение
за прекратя
ване на д
ейността
му
като платежна
инсти
туци
я,
съотве
тно
за
прекра
тяване
дейн
о
стта
по
предста
вителств
о
на
„Дайнър
с
клуб
Интерне
шънъл“.
След пров
едена п
роцедура
п
о реда
на З
акона за
платежн
и
те услуги и
платежнит
е
системи,
с
р
ешение
на
БНБ
о
т
15.0
2.202
4
г
.
е
одобр
ен
предложения
от
дружеството
план
за
преустановяване
на
дейността,
както
и о
безсилване
на л
и
ценза,
считано
от
15
а
прил
2024
г.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
132
/
1
50
ПРИОРИТЕТИ
ЗА РАЗВИТИЕ
УНИВЕРСА
ЛНА БА
НКА В БЪЛГА
Р
ИЯ, ВОД
ЕЩА В КЛЮЧОВ
И СЕГ
М
ЕНТИ
П
р
и
о
р
и
т
е
т
е
н
ф
о
к
у
с
з
а
р
а
з
в
и
т
и
е
в
с
е
г
м
е
н
т
и
т
е
н
а
б
а
н
к
и
р
а
н
е
н
а
д
р
е
б
н
о
и
мал
кит
е
и
сре
дни
предпри
ятия
.
Предлагане н
а нови, креа
тивни продук
ти, осиг
урявайки на
клиентите уд
о
бств
а и сиг
урност.
Развитие на м
оделите на
кръст
осани продажб
и и трансакц
ио
нния
бизнес
.
ВИСОКО КАЧЕС
ТВО НА
КЛИЕНТСКО ОБСЛ
УЖВАНЕ
По
ддържане
на
най
-
високо
качество
на
клиентско
обслужване
чрез
развиване
на
мотивационните програми и обучен
и
я за високи стандарти в обслужванет
о.
Бързина
в
клиентското
обслужване
чрез
усъвършенстван
е
на
ИТ
системит
е
и
прилаган
е
на
ори
ент
ира
н к
ъм к
лие
нт
а по
дхо
д.
Развитие на персонализираните услуги
и на пр
ограмите за л
оялност
.
ФОКУС ВЪРХУ ДИГИ
ТАЛИЗАЦИЯ И ИНОВАЦИИ
Внедряване н
а технологич
ните новости
и д
игитал
изиран
е на кл
оновата мре
жа
.
Развитие на
дигиталн
ите услуги
, моб
илни при
ложе
ния и
еле
кт
ро
н
но
банки
ране.
О
п
т
и
м
и
з
а
ц
и
я
н
а
И
Т
и
б
и
з
н
е
с
п
р
о
ц
е
с
и
т
е
,
с
ъ
о
б
р
а
з
н
о
н
о
в
о
с
т
и
т
е
в
б
а
н
к
и
р
а
н
е
т
о
и
автоматизация
на дейността.
УСТОЙЧИВ БИЗНЕС
М
ОДЕЛ И СТАБИЛНОС
Т
По
ддържане
на солидна
капиталова
позиция
и нива
за собств
е
н капита
л, и приемливи
задължения
(МИСКП
З
).
Е
фективно уп
равлен
ие на ликвидно
стта
и риск
а, свързан с
финансира
нето
.
Оптимална структура на активите и
н
амален
ие на р
иска в кред
итния п
ортфейл.
ОТГОВОРНО Б
АНКИРАН
Е ЗА
УСТОЙЧИВ
О БЪДЕЩ
Е
Предлаг
ане
на
продукти
и
финансиране
на
п
роекти
,
подкрепя
щи
„з
еления“
преход
и
устойч
ивото разв
итие.
П
рилагане на е
кологично
ефективни въ
трешни процеси
.
П
одк
реп
а на
обществ
ено значим
и проекти
и иници
ативи
със социалн
о значение.
ВЪЗВ
РАЩА
ЕМОСТ
ЗА АКЦ
ИОНЕРИ
ТЕ
И
ОПТИМИЗИРАНЕ НА РАЗХОДИТЕ
Постигане на
висок
а
възвращаемост на капитала.
По
ддържа
не
на максимално ефекти
вно
съотнош
ение на ра
зходите към пр
иходите.
Инвестиране в
доходонос
ни ценни книж
а
и диверс
ификация на пр
иходите.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
133
/
1
50
ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ
ЧЛЕНОВ
Е НА НАДЗО
РНИЯ С
ЪВЕТ
Евг
ени Лукан
ов
–
Предс
едател на Н
адзорния с
ъвет
Г
-
н Луканов се
присъединява към
„
Първа
инвестиционна банка
“
АД през 1998 г. кат
о
заместн
ик
директо
р,
ди
ректор
и
генерален
мениджър
на
клон
„
Т
ирана
“
,
Албан
ия.
От
20
01
г.
до
200
3
г.
е
директо
р на клон
„
Вито
ша
“
на Банката (София).
Г
-
н
Луканов
е
заемал
редица
отговорн
и
позиции в
„
Първа
инв
естиционна
банка
“
АД.
От
2003
г.
до 2007
_
г.
е
дирек
тор
на
дире
кция
„
Управление
на
риска
“
и ч
лен н
а
Управителния
съве
т.
О
т
20
04
г
.
д
о
2
0
1
2
г
.
–
изпълнителен
директор
и
член
на
Управителния
съвет
на
„
Първа
инвестиционна
банка
“
АД.
През
години
те
р
абот
а
в
„
Първа
инвестиционна
б
анка
“
АД
г
-
н
Лу
канов
е
бил
председател
на
Кредитния
съвет
и
на
Съвета
по
л
иквидност
на
Банката.
Отговарял
е
за
дирекц
иите:
„
Управление
на
риска
“
,
„
Пробл
емни
актив
и
и
провизира
не
“
,
„
К
ре
д
и
т
н
а
администр
ация
“
,
„
Специал
изира
н
мон
иторинг
и
кон
трол
“
,
„
Банкиране
на
дребно
“
,
„
Мето
доло
гия
“
и
„
Ликв
идно
ст
“.
Г
-
н Лукан
ов е бил член
на Управит
елния съвет на
First Inve
stment
Bank
-
Alba
nia Sh.a.
В
началото
на
февруари
2012
г
.
г
-
н
Л
у
к
а
н
о
в
е
и
з
б
р
а
н
з
а
п
р
е
д
с
е
д
а
т
е
л
н
а
Н
а
д
з
о
р
н
и
я
с
ъ
в
е
т
н
а
„
Първа
инвестиционна
банка
“
АД
.
За
пе
риода
2012
-
2019
г.
е
бил
предс
едател
на
Комитета
за
р
и
с
к
а
к
ъ
м
Н
а
д
з
о
р
н
и
я
с
ъ
в
е
т
н
а
„
Първа
инв
естиционна
банка
“
А
Д
,
а
о
т
м
а
й
2
0
1
9
г
.
е
и
з
б
р
а
н
з
а
председа
тел
на
Комитета
по
възнагражде
нията
към На
дзорния
съв
ет н
а
„Първа инвестиционна
банка“
АД
Г
-
н
Луканов
е
магистър
по
ик
оном
ика
от
Универс
итета
за
на
ционалн
о
и
све
товно
с
топанс
тво
в
гр.
Сoфия.
Преди
да
с
е
присъе
дини
към
„
Първа
инвестиционна
банка
“
АД,
г
-
н
Евг
ен
и
Лу
к
анов
работи к
ато валутен бр
окер в
„
Първа финансова брокерска къща
“
ООД
.
О
св
ен
п
оз
иц
и
ят
а с
и в
Н
ад
зо
рн
и
я с
ъвет
г
-
н
Луканов
е
пре
дседател
на
Съвета
на
директори
те
на
„
Фи Хелт Застраховане
“
АД
.
Мая Георг
иева
–
Заместник
-
председат
ел на Надзорния
съвет
Преди
присъединяван
ето
си
к
ъм
„
Първа
инвестиционна
банка
“
А
Д
г
-
жа
Мая
Геор
гиев
а
е
работила
в
Българската
наро
дна
банк
а
в
про
дължение
на
19
години,
където
при
добива
значителен
опит
в
международни
банкови
взаимоотношения
и
разплащания,
банкова
статист
ика
и
фи
рмено кредитиране. Последната
й
длъжн
ост в
БНБ
е
ръководит
ел на
о
тдел
„
Платежен баланс
“.
Г
-
жа
Мая Г
еоргиева
започва работа
в
„
Първа
инвестиционна
банка
“
АД
п
рез
1995
г.
като
директо
р
на
международния
отдел.
От
1998
г.
до
2012
г.
е
изпълнителе
н
директор
на
„
П
ъ
р
в
а
инвестиционна
б
анка
“
А
Д
и
ч
л
е
н
н
а
У
п
р
а
в
и
т
е
л
н
и
я
с
ъ
в
е
т
.
П
р
е
з
г
о
д
и
н
и
те
работа
в
„
П
ърв
а
инвестиционна
банк
а
“
АД
тя
е
отговар
яла
за
дирек
циите
:
„
Международни
разплаща
ния
“
,
„
Акред
итиви
и
гаранци
и
“
,
„
Кредитиране
на
МСП
“
,
„
У
правление
на
човешкия
капитал
“
,
„
Административна
“
,
„
Продажб
и
“
,
„
Банки
ране
на дре
бно
“
,
„
Маркетин
г, реклам
а и връз
ки с
обществено
стта
“
,
„
Клонова
мрежа
“
,
„
Частно банкиране
“
и Главна каса.
Заедно
с
отговорностите
си
в
Банката
г
-
жа
Георгие
ва
е
заемала
и
други
отговорни
позици
и.
От
2003
до
2011
г.
г
-
жа
Георгиева
е
била
председател
на
Надзо
рния
с
ъвет
на
CaSys
International,
Северна Македония
–
к
артов авторизационен
център
, койт
о обслужва
плащания с карти
в
България,
С
еверна
Македония
и Алба
ния.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
134
/
1
50
От
2009
до
2011
г.
г
-
жа
Георгиева
е
била
председател
на
Съвета
на
директорите
на
„
Дайнърс
клуб
България
“
АД
-
франчайз
на
Diners
Club
International,
притежавано
от
„
Първа
инвестиционна
банка
“
АД.
В
това
си
к
ачество
тя
е
инициирала
съз
даването
на
р
еди
ца
прод
укти,
в
т.ч.
първата
кредитн
а
кар
та,
насочена
специално
за
жени.
От
2006
до
2011
г.
г
-
ж
а
Г
ео
р
г
и
е
в
а
е
б
и
л
а
с
ъщ
о
ч
л
е
н
на
Управителния
съвет
на
First
Invest
ment
Bank
-
Albania
Sh.a.,
дъщ
ерно
дружест
во
на
„
П
ър
ва
инвестиционна банка
“
АД.
В
началото
на
февруари
2012
г.
г
-
жа
Георгиева
е
избрана
за
заме
стник
-
председател
на
Надзорния съвет на
„
Първа инвестиционна банка
“
АД и з
а пред
седател на
Главния коми
т
ет към
На
дзо
рния
с
ъвет
на
„
Първа инвестиционна банка
“
АД.
Г
-
жа Георгиева е
магистър по макроикономика
о
т Университета
з
а националн
о
и свет
овно
стопанство
в
София
и и
ма следд
и
пломни
специализац
ии по
междунар
одни р
азплащания
и
платежен
баланс
в
Междунаро
дния
валуте
н
ф
о
н
д
и
Б
а
н
к
о
в
о
д
е
л
о
о
т
С
п
е
ц
и
а
л
и
з
и
р
а
н
следдипл
о
мен к
урс на БНБ
съвместн
о
с Бъ
лгарския научн
о
-
техническ
и съюз.
Неколк
ократно
е награждавана
с престижната н
аграда
„
Банкер н
а годин
ат
а
“
от
българ
ския
финансов
седмичник
„
Бан
ке
ръ
“
–
през
2001
и
2011
година,
както
и
през
2018
г.
з
а
ц
я
лост
ен
прино
с
в развитието на бан
ковата система
.
Радка
Минева
–
Член н
а Надзорния с
ъвет
Преди
п
рисъединяването
си
към
„
Първа
инвестиционна
банка
“
АД
г
-
жа
Радка
Ми
нева
е
работила
в
Българската
народна
банка
като
дилър
на
капиталовите
пазари,
където
придобива
значителен
банков
опит.
По
време
на
работата
си
в
Централната
банка
г
-
жа
Минева
специализира
като
дилър
по
капиталовите
пазари
на
Лондонска
та
ф
онд
ова
борса
и
Франкфу
ртската фо
ндова бор
са.
Г
-
жа
Минева
започва
кариерата
си
във
външнотърговското
предприятие
„
Г
лавно
инженерно
управление
“
,
к
ъ
д
е
т
о
р
а
б
о
т
и
в
п
р
о
д
ъ
л
ж
е
н
и
е
н
а
д
е
в
е
т
г
о
д
и
н
и
,
б
и
л
а
е
е
к
с
п
е
р
т
т
р
и
г
о
д
и
н
и
в
търго
вското дру
жество RVM
Tradi
ng Compan
y.
От
2000
-
та година г
-
жа Минев
а е член
на Надзор
ния съве
т на
„
Първа и
нвестиционна банка
“
АД.
О
т
м
а
й
2
0
1
9
г
.
т
я
е
и
з
б
р
а
н
а
з
а
ч
л
е
н
н
а
Г
л
а
в
н
и
я
к
о
м
и
т
е
т
к
ъ
м
Н
а
д
з
о
р
н
и
я
с
ъ
в
е
т
н
а
„
П
ърва
инвестиционна банка
“
АД.
Г
-
жа
М
инева
завършва
Университета
за
национално
и
световно
стопанство
в
София,
специалност
„
Търгови
я
и туриз
ъм
“.
Ос
в
е
н
по
зи
ц
и
ят
а
с
и в
Н
ад
з
о
рн
ия
с
ъ
в
ет
г
-
жа
Минева
е управител на
„
Балкан
Холидейз Сървисис
“
Е
ООД
–
дружеств
о
с
дейност
в
сферата
на
туристич
еските
и
тра
нспортнит
е
услуги,
хотелиерс
твото
,
туропер
ат
орската и
тураге
нтска
та
дейност. Г
-
ж
а
М
и
н
е
в
а
е
у
п
р
а
в
и
т
е
л
и
н
а
„
Балка
н
Х
олидейз
Па
ртнерс
“
ОО
Д
–
дружество,
което
предоставя
услуги,
свързани
с
международния
и
вътрешен
туризъм,
извършва
външноикономически
сделки
и
финансов
мениджмънт.
Г
-
жа
Ми
нева
притежава
повече
от
25%
от
капитала
на
„Балкан
Холидейз
Партнерс
“
ООД.
Т
я
е
с
ъ
щ
о
и
ч
л
е
н
н
а
У
п
р
а
в
и
т
е
л
н
и
я
с
ъ
в
е
т
н
а
С
д
р
у
ж
е
н
и
е
с
н
е
с
т
о
п
а
н
с
к
а
ц
е
л
„
Н
а
ц
и
о
н
а
л
е
н
борд по
туризъм“
и на
Сдружен
ие с нестопан
ска цел „
Съюз на инв
е
ститорит
е в
ту
ризм
а“.
Йордан Ск
орчев
–
Член на
Над
зорния
съвет
Преди
да
се
присъеди
ни
към
„
Първа
инвестиционна
банка
“
АД
г
-
н
Йо
рдан
С
корчев
е
работил
две
години
в о
т
дела за
Це
нтрална
и Латинска
Америка на
външнотърговската
организация
„
Инте
рком
ерс
“
и
пет
г
одини
в
„
Първа
частна
банка
“
,
София
като
валутен
д
илър
и
рък
оводите
л
на отдел
„
Дилин
г
“.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
135
/
1
50
Г
-
н
Скорчев
започва
работа
в
„
Първа
инвестици
о
нна
банка
“
АД
през
1996
г.
ка
т
о
Г
лавен
дилър
Валутни
пазари.
От
200
1
г
.
д
о
2
01
2
г.
г
-
н
Скорчев е
член
на
Управителни
я
съвет
и
изпълн
ителен
директор
на
Банката.
През
години
те
работа
в
„
Първа
инвестиционна
банка
“
АД
г
-
н
С
к
о
р
ч
е
в
е
отговар
ял
за
дире
кциит
е:
„
Картови
разплащания
“
,
„
Операции
“
,
„
Злат
о
и
нумизма
тика
“
,
„
Интернет
бан
кир
ане
“
,
„
Дилинг
“
,
„
Сиг
у
рно
ст
“
и
„
Офисна мрежа гр
. София
“.
Заедн
о
с
отгов
орности
те
си
в
Банкат
а
г
-
н
С
к
о
р
ч
е
в
е
з
а
емал
и други
от
гово
рни позиции
.
Г
-
н
Ско
рче
в е би
л пре
дс
едате
л на
Над
зорн
ия с
ъвет
на
„У
НИБ
анк
а
“
АД
,
Се
верна
М
акедония, член на
Надзорния
съвет
на
CaSys
International,
С
еверна
М
а
к
е
д
о
н
и
я
,
ч
л
е
н
н
а
С
ъ
в
е
т
а
н
а
д
и
р
е
кт
о
р
и
т
е
н
а
„
Дайнърс клуб
Бълг
ария
“
АД,
член
на Съвета
на д
иректорите на
„
Банк
сервиз
АД
“
,
ч
ле
н н
а
Съ
в
е
т
а
на дирек
то
рите н
а
„
Медицинс
ки център Фи
Хелт
“
АД и упр
авител на
„
Фи
Хелт
“
ООД.
В
началото
на
февруари 2012
г.
г
-
н Скорче
в е
из
бран за
член
на
Надзо
рния съвет
на
Банката
.
За
перио
да 2012
-
20
19 г.
е
бил
п
редседате
л н
а Комитета по
въ
знагражденият
а
к
ъм
Надз
орния съвет
на
„
Първа
инвестиционна
банка
“
АД.
От
май
2019
г.
г
-
н
Скорчев
е
избран
за
председ
а
те
л
на
Ком
итет
а
за подбо
р към Надзор
ния съвет
на
„
Първа инвестиционна банка
“
АД.
Г
-
н
Ск
орчев
е
м
агистъ
р
п
о
Междуна
родни
иконом
ически
отношен
ия
от
В
исшия
ик
ономиче
ски
институт
(сега
Университет
за
национа
лно
и
свет
о
вно
стопанств
о
)
в
София.
Специа
лизира
банкир
ане
в
Люксе
мбур
г,
суап
о
ви
сделки
в
Euro
money
и фю
чърси
и оп
ции
към
Чикаг
ската
фондов
а борса.
Г
-
н Скорчев притежава на
д 10% от капитала на ИП
„
Делта
с
ток
“
АД.
Юрки
Ко
скело
–
Член на Надзорния
съвет
Г
-
н
Ю
р
к
и
К
о
ск
е
ло
е
и
з
б
ра
н
з
а
ч
л
ен
н
а
Н
а
дз
о
р
ни
я
с
ъв
е
т
н
а
„
Първа
инвестиционна банка
“
АД
п
ре
з
ю
н
и
2
0
1
5
г
.
В
к
а
ч
е
с
т
в
о
т
о
м
у
н
а
н
е
з
а
в
и
с
и
м
ч
л
е
н
г
-
н
Коскело
подпомага
Надзорн
ия
съвет
при
изграж
дане
на
бизн
ес
це
лите
и
стра
тегия
та
на
Ба
нката,
кор
пора
тивна
та
култура
и
це
ннос
тите
,
както
и пр
и съблюд
аване
на
до
брите
п
рактики з
а
к
орпорати
вно
упра
вление и
ефективнот
о
управление на риска.
От
края
н
а
2019 г.
той е
пред
седате
л
на К
омитета
за рис
ка към Надз
орния
съвет
на
„
Първа
инвестиционна
ба
нка
“
А
Д.
Г
-
н
К
о
с
к
е
л
о
и
м
а
д
ъ
л
г
о
г
о
д
и
ш
е
н
с
т
а
ж
в
б
а
н
к
о
в
о
т
о
д
е
л
о
и
глобалн
ите
финансови
пазари,
както
и богат
професионален опит
в различни
географски
региони.
Г
-
н Коскел
о работи в
продълж
ение на 2
4 годин
и в Межд
ународ
ната ф
инансова
корпорация
(IFC
-
член
на Групата на
Световната банка), от 1987
г. до
края на 2
011 г.
През първите 1
3
год
ини
то
й
рабо
ти
като
инвести
ционен
консул
тант
по
криващ
регионите
на
Централна
и
Източна
Европа
и
Африк
а
.
От
2
0
0
0
г
.
е
д
и
р
ек
т
о
р
„
Проблемни
кре
дити
“
,
а
п
р
ез
2
0
0
4
г
. т
о
й
ст
а
в
а д
и
р
е
к
т
о
р
„
Глоба
лни
финансови
пазари
“
.
През
2007
г.
е
назначен
за
вицепрези
дент
(пряко
подчинен
на
Главния
изпълнителен
директор)
и
за
член
на
У
правит
елния
съвет
на
IFC.
Г
-
н
Коске
ло
ръков
оди
създаването и реализац
и
ята на инвестиционната
стратегия, политики и практики н
а IFC по
отношен
ие
на
различн
и
индус
трии
и
региони,
в
т.ч
.
за
Центр
алн
а
и
Източ
на
Европа,
Латинска
Америка и
Африка. Негов
ите
основни
заслуги
включват
присъединяването
на
IFC
към
г
ло
ба
л
ни
тър
го
вско
-
финансови
програми,
децен
трализацията
на
организацията
със
значителни
човешки
ресурси
в
развиващи
те
се
пазари,
в
о
д
е
щ
а
т
а
р
о
л
я
н
а
I
F
C
в
ч
а
с
т
н
и
я
с
е
к
т
о
р
н
а
В
и
е
н
с
к
а
т
а
инициатива
за
подпома
гане
на
Централн
о
-
евро
пейск
ит
е
банки
сле
д
кризат
а
в
Lehman
Brothers
и
създа
ването
на
първ
ия фо
нд
къ
м дъщ
ерното
на
IFC
дру
жество
As
set
Manageme
nt
в
размер
на
3 млрд. щ.д.
з
а
ка
пит
ал
иза
ц
и
я на слаби банки в бе
дни
страни.
П
р
е
д
и
п
р
и
с
ъ
е
д
и
н
я
в
а
н
е
т
о
с
и
к
ъ
м
I
F
C
в
п
е
р
и
о
д
о
т
б
л
и
з
о
1
0
г
о
д
и
н
и
т
о
й
з
а
е
м
а
с
т
а
р
ш
и
мениджъ
рски позиции
в частния сек
то
р в
Близки
я
Изток и СА
Щ.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
136
/
1
50
Г
-
н Коскело заем
а
ръков
одни пози
ции в европейски
и
африкан
ски инсти
туции
и органи
зации
,
в
т.ч.
член
на
Съвета
на
директорите
н
а
Gulf
Marine
Services
P
LC
(GMS
International),
Великобритания
и член н
а Съвета на д
ирек
т
орите
на
Serengeti
Energy Ltd
, Мавр
иций.
За
периода
201
2
г
.
–
до
20
2
3
г
.
г
-
н
Ко
ске
ло
е
заемал
съ
що
ред
ица позиции в
надзо
р
ни
органи
и
като
консул
тант
,
в
т.ч.
в
Africa
Development
Co
rporation,
Германия;
African
Banking
Corporation,
Ботсвана;
RSwitch,
Руанда;
EXPO
Bank,
Лат
вия
;
AtlasMara
Co
-
Nve
st
LLC,
Велико
брит
ания
;
A
l
Jabe
r
Group,
ОАЕ
,
EXPO Bank,
Чехия
и
Инвестиционен фонд
за
земедели
е
и
търгов
ия
в Африка (AATIF,
спонсорира
н от KfW и Е
С), Лю
ксембург
.
Г
-
н Коскело е магис
т
ър по промишл
ено и
граждан
ско строителств
о от Техническ
и
универс
итет
-
Х
е
л
зи
н
к
и
, Ф
и
н
ла
н
ди
я
и
м
а
г
ис
т
ър
п
о
б
из
н
е
с а
дм
и
н
и
с
тр
а
ци
я
(M
B
A
) п
о
м
е
жд
у
на
р
о
дн
и
ф
ин
а
нс
и
о
т
факултет
а по мен
иджмънт
„
Слоун
“
към Мас
ачуз
етския т
ехнологич
ен инсти
тут
-
Бос
тън, САЩ.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
137
/
1
50
ЧЛЕНОВЕ
НА УПРАВ
И
ТЕЛНИЯ
СЪВЕТ
Н
икола Бак
алов
–
Главен изпълн
ителен д
иректор (C
EO) и
Предс
едател на Управ
ителния с
ъвет
Г
-
н
Никола
Ба
калов
е
с
дългогодишен
опит
в
банковия
и
застрахователния
сектор
в
България,
има до
казани проф
ес
ионални
и
у
правленски
качества. От
декември 2000
г. до
септември 2011
г.
работи в
Първа инв
естиционна банка АД
като се
разви
ва
от специалис
т картови услуги
до
д
и
р
е
к
т
о
р
н
а
д
и
р
е
к
ц
и
я
„
К
а
р
т
о
в
и
р
а
з
п
л
а
щ
а
н
и
я
“
,
н
а
к
о
я
т
о
п
о
з
и
ц
и
я
е
б
л
и
з
о
6
г
о
д
и
н
и
.
П
р
е
з
т
о
з
и
пе
риод
е
избра
н и за член на изпълн
ител
ните
комит
ети на Maste
rcard Бъл
гария и
VISA България.
В периода
декемвр
и 2011 г.
–
авгус
т 201
2 г.
г
-
н Бака
лов е член
на
Управителния
съвет
на Алиан
ц
Банк
България
АД,
където
е
бил
изпълнителе
н
директор,
а
впоследствие
–
и
Главен
изпълнителен
дирек
т
ор.
От 2013 г. до ав
густ 202
0
г.
г
-
н Бакалов
е изпълнителен директор
на „Фи
Хелт Застраховане“
АД,
като през
периода разширява значително
дейността на дружеството
и го
превръща във
водеща
компания в областта на здравното застраховане
.
В началото на
2
0
2
0
г
.
е
и
з
б
р
а
н
з
а
Г
л
а
в
е
н
д
и
р
е
к
т
о
р
Б
а
н
к
и
р
а
н
е
н
а
д
р
е
б
н
о
(
C
R
B
O
)
,
Ч
л
е
н
н
а
Управителния
съвет
и
изп
ълнителен
директор
на
„Първа
инвестиционна
банка“
АД
с
отговорности в Банката
–
ресор
ите, с
вързани
с банкиране н
а дребно.
От
април
2020
г. г
-
н
Бакал
о
в
е избран за
Главен изпълнителен
дирек
т
ор (CEO) и
за
председат
ел
на Управ
ителния съвет н
а „Първа
инвестиционн
а бан
ка“ АД.
Отговорности
в
Банката
–
направление
Съответствие,
ди
рекция
„Прав
на“,
дире
кция
„Корп
оративн
и ком
уника
ции“,
дирек
ция
„
Маркетинг
и реклам
а“, д
ирекц
ия „Упра
влен
ие
на
човеш
кия кап
итал
“, дир
екция
„Админи
стра
тивна“,
дирекци
я „Управ
ление
на
акт
иви“, д
ирекция
„Информационни
технологии“
,
ди
рекц
ия
„
Устой
чиво
раз
вит
ие“
,
дир
екция
„Пр
отокол
и
секре
тариат“
и
специализ
ирано звен
о „Уп
равлен
ие на пр
оекти“
.
Г
-
н
Ба
калов
е
м
агистъ
р
„Междуна
родни
и
коном
ичес
ки
отноше
ния“
от
Униве
рси
тета
за
национално
и
световно
стопанство
в
Сoфия
и
има
допълнителни
специализ
аци
и
в
областта
на
картовите разплащания, финансов
ите ритейл услуги и корпоративното
упра
вление.
Освен п
о
зицията
си в
Банката г
-
н
Бакалов
е
зам.предсе
дател
на
Съвета
на директорите
на
„Фи
Хелт
Застраховане“
АД,
член
на
Съвета
на
директорите
на
„БОРИКА“
АД
,
член
на
У
п
р
а
в
и
т
е
л
н
и
я
с
ъ
в
е
т
н
а
С
д
р
у
ж
е
н
и
е
„
А
с
о
ц
и
а
ц
и
я
н
а
б
а
н
к
и
т
е
в
Б
ъ
л
г
а
р
и
я
“
,
у
пр
ави
т
ел
н
а
„Меж
дуна
роден
банков
и
нститу
т“
ЕО
ОД
и
член
на
Съвета
на
настоятелите
на
У
ниверситета
за
национално и световно стопанство (
УНСС)
.
Свет
озар Попов
–
Главен дирек
тор Р
ис
к (CRO
),
Член на Управителния съвет и Изпълнителен директ
ор
Г
-
н
Свето
зар
Попов се
присъединява
к
ъм
„
Първа
инвестиционна
банка“
АД п
рез
2
004
г. като
част
от
екипа
на
дирекция
„Управление
на
риска“
и
скоро
сле
д
това
е
по
вишен
в
началник
отдел
„Кредит
ен рис
к
“. От
2006
г.
до
2008
г.
е
заместник
директор
на
дирекция
„Управ
ление
на
риска
“
,
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
138
/
1
50
ка
то
през
тоз
и пе
рио
д е б
ил и п
ред
сед
ате
л на
Кр
еди
тни
я съв
ет н
а Ба
нка
та. О
т 2
016 г
. до
2017
г.
г
-
н
Попов
заема
длъжността
Главен
директор
Съответствие
(CCO),
а
от
май
2017
г.
е
и
з
б
р
а
н
з
а
Главен
директор
Р
иск
(CRO),
Член
на
Управителния
съвет
и
изпълнител
ен
директор
на
„Първа
инвестиционна банка“ АД.
От
20
08
г.
до
2015
г.
г
-
н
Попов
е
бил
член
на
У
правителния
съвет
и
изпълнителен
директор
на
„У
НИБ
а
нка
“
АД,
Северна
М
акедония
,
к
ъд
ето
придобива
значителен
управленски
опит
и
отговаря
за
ресори,
свързани с
управлението
на
рисковете, к
редитна администрация,
финанси.
Преди
да
се
присъедини
към
„
Първа
инвестиционна
банк
а“
АД,
г
-
н
П
о
п
о
в
р
а
б
о
т
и
в
Райфайзен
банк (Българ
ия) ЕАД кат
о кредит
ен
специалист „М
алки и сред
ни пр
едприятия“.
Г
-
н Попов е
магистър по финанси
о
т Университета з
а национално и световн
о стопанство в
Сoфи
я
и
има
допълнителни
специализации
в
областта
на
финансовия
анализ,
про
ведени
от
Европейската б
анка за
възстановяване и
разви
тие
(ЕБВР
) и
др
уги
междунаро
дно
признати
инстит
уции, както
и практ
ически квал
ификации в
чуждестран
ни банки.
Отгов
орности
в
Банката
–
дире
кция
„
Анализ
и
контрол
на
ри
ска
"
,
дирекция
„
Управление
на
кредит
ния
риск,
мониторинг
и
провизиране
"
,
ди
рек
ция
„Пробле
мни
актив
и“,
дир
екция
„Кредит
на администрация“
, дир
екция
„Сиг
ур
ност“
,
дир
екция
„Информационна сигурност“
и
специали
зирано звено
„Управлени
е на стра
тегическия р
иск“
.
Освен
позицията
си
в
Банката
г
-
н
Попов
е
пред
се
дател
на
Надзорн
ия
съвет
на
„У
НИ
Б
анк
а“
АД
,
Северна
Макед
ония
,
председат
ел
н
а
С
ъ
в
е
т
а
н
а
д
и
р
е
к
т
о
р
и
т
е
н
а
„
М
а
й
ф
и
н
“
Е
А
Д
и
управ
ител
на
„Дебита
“
ООД
.
Чавдар Злат
ев
–
Глав
ен директор К
орпоративно банк
иране
(C
CB
O),
Член на Управ
ителния
съвет
и
И
зпълнителен директор
Г
-
н
Чавдар
Златев се
присъединя
ва к
ъм
екипа
на
„Първа
инвестиционна
банка”
АД през 2
004
г.
като Главен специалист в Дирекция
„Кредитиране на МСП“. Скоро след
това е повишен в
заместник
-
д
иректор
на
дирек
цията.
От
2006
г.
до
2009
г.
е
управит
ел
на
клон
„Витоша”
на
„Първа
инв
ест
и
ционна
банка”
АД.
Впос
ледствие
е
назначен
за
заместник
-
директор
на
дирекция
„К
л
он
ов
а м
ре
жа
“,
к
а
т
о п
ре
з 2
01
0 г.
е п
ов
иш
ен
в д
ир
ек
то
р н
а д
ир
ек
ци
ят
а.
В
на
ча
ло
то
на
20
11
г.
е
назначен
за
директор
на
дирекция
„
Корпоративн
о
банкиране“,
като
е
участвал
в
разрабо
т
ването и вн
едряванет
о на редица ба
нк
ови проду
кти. През ноемвр
и 2014 г. г
-
н Зла
тев е
избран за
член на
Управителния съвет
на „Първа инвестиционна
банка” АД, а
от
февруари 2018
г. е назначен за Главен директор Корпоративно банкиране, член на
Управит
елния съвет и
изпълнителен
дирек
т
ор.
Ус
поре
дно
с от
гово
рно
сти
те
му в Б
анка
та за
пе
риода
от
201
1 г.
до
авгус
т 20
20 г
. той
е би
л
и
чл
е
н
на Съвета
на директори
те на „Фи Хел
т Застрахован
е”
АД
.
П
р
е
д
и
д
а
с
е
п
р
и
с
ъ
е
д
и
н
и
к
ъ
м
„
П
ъ
р
в
а
и
н
в
е
с
т
и
ц
и
о
н
н
а
б
а
н
к
а
”
А
Д
г
-
н
Златев
работи
в
ТБ
„Юнион
бан
к”
АД
като
старши
банков
сл
ужител
„Корпорати
вни
клиен
ти“.
Той
има
маги
стърска
степ
ен
по
„Макрои
кон
омика“
от
Универ
ситета
за
национ
ално
и
свет
овно
стопан
ство
в
Софи
я.
Специа
лизира
л
е
кредит
ни
прод
укти
и
пра
ктики
в
Bank
o
f
Irel
and,
както
и
съвременни
бан
кови
практики в Banco Popolare di Verona.
Отговорности в
Банката
–
дире
кция
„Б
анкиране
на големи предпри
ятия
"
, дирекц
ия „Банкиран
е
на
средни
предпр
иятия“,
дирекция
„
Корпоратив
ни
продажби
и
обществени
поръч
ки“
,
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
139
/
1
50
направление
„Финансово
анализиране“, на
правление „Управление
на
к
редитни
у
леснения“,
направление „Търговско финанси
ране“, направление „Факторинг и лизинг“
.
Освен
позицията
си
в
Банката,
г
-
н
З
латев
е
председ
ател
на
У
правителния
съвет
на
First
I
nve
stme
nt
Bank
–
Albania Sh.a
.
Ралица Бог
оева
–
Главен
директ
ор
Б
анкиране
на дребно
(C
R
BO
),
Член на Управителния съвет и Изпълнителен директ
ор
Г
-
жа Ра
лиц
а Бого
ев
а е Главе
н ди
рект
ор Ба
нк
ира
не на др
ебно
, из
пъл
ните
ле
н дирек
то
р и чле
н на
Управителния
съвет
на
Първа
инвестиционна
банка
А
Д
от
май
20
20
г.
Тя
е
с
дългогод
ишен
професиона
лен опит в
различ
ни сфери на
банков
ата дейнос
т
.
Г
-
жа Рали
ца Богоева с
е п
рисъедин
ява към еки
па на Първа ин
вестиционна
банка АД
през 2002
г.
като
кр
едите
н
инспе
ктор
Потре
бителски
кредити,
и
годи
на
по
-
къс
но
е
по
вишена
в
заместник
-
директо
р
на
дирекция
„
Банки
ране
на
дреб
но”,
която
позиц
ия
з
аема
в
про
дължение
на
осе
м
год
ини.
От
2011
–
д
о
2
0
1
8
г
.
т
я
е
д
и
р
е
к
т
о
р
н
а
д
и
р
е
к
ц
и
я
„
В
ът
ре
ш
ен
о
дит”
на
ПИБ
АД.
От
юни
2018
г.
д
о 2020 г. г
-
ж
а
Б
о
г
о
е
в
а
и
з
п
ъ
л
н
я
в
а
ф
у
н
к
ц
и
и
т
е
н
а
Г
л
а
в
е
н
дире
ктор
„
Информационни
технологии
и
операции”
в
Първа
инвестиционна
банка
АД.
През
професион
алнат
а
с
и
кар
иера
г
-
жа
Богоева
е
управлявала
множество
проекти
във
финансовата
сфера,
създаване
и
управление
на
продукти
за
населението
и
бизнеса,
както
и
инов
а
ц
и
о
н
н
и
п
р
о
е
к
т
и
в
о
б
л
а
с
т
т
а
н
а
информац
ионните техн
ологии и
дигитализац
и
ята на банковата дейност.
Г
-
ж
а
Б
о
го
е
ва
е
ма
г
и
ст
ъ
р
по
„С
че
т
о
во
д
с
тв
о
и к
о
нт
ро
л
“
от
У
ни
в
ер
с
и
те
т
а з
а
на
ц
и
он
ал
н
о
и с
ве
т
о
вно
стопанство
в
гр.
София
и
има
множество
допълни
телни
квалификац
ии
в
областта
на
банковата
дейност, м
еждународн
ите одиторски с
тандарти, п
ланиране и упр
авление н
а проекти.
Отговорности в
Банката
–
дирекц
ия
„Банкиране
на дребн
о
“, дир
ек
ция
„Частно банкиране“,
дирекц
ия
„
Диг
итално
банкиране
“,
дирекция
„Картов
и
р
азпла
щания“,
дир
екция
„Клонова
мреж
а“,
дир
екция
„Орга
низация
и
контр
ол
на
клиен
тското
обслужва
не“,
дирекц
ия
„Злато
и
нумизма
т
ика“ и д
ирекция „Главн
а каса“.
Освен
позицията
си в
Банката,
г
-
жа
Богоева
е
член
на Съвет
а
на
дире
кторите
на
„
Дайнърс
клуб
България“
АД,
член
на
Съвета
на
ди
ректорите
на
„
Майфин”
ЕАД
и
ч
л
ен
на
Надзорния
съвет
на
„У
НИ
Ба
нк
а
“
АД, Северна Македония
.
Тя притежав
а 25% от капитала на „Рая
Хоумс
“
ОО
Д.
Янко К
араколев
–
Главен финансов директор (CFO) и
Член на Управ
ителния
съвет
Г
-
н
Янко
Каракол
е
в
е
изб
ран
за
Главен
финансов
директор
(CFO) и
член на
Управителния с
ъвет
на
Първа
инвестиционна ба
нка
АД
през
юни
2020
г.
Т
ой
е
дългогодишен
финансов
анал
изатор
и ка
дър на
Първа инвестиционна банка АД.
Г
-
н
К
а
р
а
к
о
л
е
в с
е
п
р
и
с
ъ
е
д
и
н
я
в
а
к
ъ
м
е
к
и
п
а
н
а
Ба
н
к
ат
а
п
р
е
з
19
9
9
г
.
к
а
т
о
с
ч
е
то
в
о
д
и
те
л
-
контр
ольор
в
дирекция
„Финансов
о
-
с
ч
е
т
о
в
о
д
н
а
”
и
с
к
о
р
о
с
л
е
д
т
о
в
а
е
п
о
в
и
ш
е
н
в
д
и
р
е
к
т
о
р
н
а
И
н
т
е
р
н
е
т
клона.
В
периода
2002
г.
-
2007
г.
изра
ства
от
началник
-
отдел
„Фи
нансо
ви
отч
ети
,
анал
изи
и
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
140
/
1
50
бюджет”
до заместн
ик гла
вен счетоводит
ел, след
което
до 20
11 г.
заема д
лъжността
заместн
ик
директо
р на дирекция „Финансово
-
с
ч
е
т
о
в
о
д
н
а
”
.
О
т
2
0
1
1
г
.
д
о
2
0
1
4
г
.
е
Г
л
а
в
е
н
ф
и
н
а
н
с
о
в
директо
р
и
директо
р
на
дире
кци
я
„Финансово
-
с
ч
е
т
о
в
о
д
н
а
”
,
а
в
п
е
р
и
о
д
а
2
0
1
4
г
.
–
20
20
г
.
е
директор н
а дир
екция „Фина
нси”. Пр
ез професи
оналната с
и кариера
г
-
н Караколев е участвал в
мениджмънта
на
множество
иновативни
п
роекти
с
принос
за
въвеждането
и
прилаганет
о
на
междунаро
дните стандар
т
и и
ра
з
в
ит
и
е
то
н
а б
а
нк
о
ва
т
а
де
й
но
с
т
, к
а
кт
о
и в к
о
р
по
рат
и
вн
и
съ
би
ти
я
като
придобиването
на
МКБ
Юнионбанк
и
последващото
й
вливане
в
„
Първа
инвестиционна
банка
“
АД.
Преди да
се присъ
едини към ек
ипа на
„
Първа инвестиционна
банка
“
АД г
-
н Караколев работи в
„Б
ългар
ска
търгов
ска
и
индустриа
лна
банка
“
А
Д
к
ат
о
с
че
т
о
в
о
ди
т
е
л
.
Т
о
й
е
м
а
г
и
с
т
ъ
р
по
„
Ф
и
н
а
н
с
и”
от
Универ
ситета за
нац
ионалн
о
и
свет
овно
стоп
анство
в
гр.
София
и
има
професиона
лни
сер
ти
фикат
и
и
кв
алиф
икац
ии
в
о
бла
стт
а
н
а
м
ежду
нар
одн
ите
фина
нсо
ви
и
с
чето
вод
ни
ст
андарти,
европейската
регулативна
рамка
относно
банковата
дейност
и
от
четност,
мениджмънт, бизнес планиране.
Отгов
орности в
Банка
та
–
дирекция „Ф
инанси”, дирекция „
Счетово
дство”, дирек
ция „Трежъри”
,
дирекц
ия
„Връзки
с
инв
еститори
те”,
дирекция „Финансови
ин
ституц
ии
и
корес
понде
нтски
отношен
ия” и дир
екция „Ин
тензивно
управление н
а кредити“.
Освен
позицията
си
в
Банката,
г
-
н
Караколев
е
член
на
Управителни
я
съве
т
на
First
Investm
ent
Bank
–
Albania Sh.a.
и член на Надзорн
ия съвет на У
НИБ
анка АД,
Северна М
акедон
ия
.
Надя Кошинска
–
Член на
Управителни
я с
ъвет и
Д
ирект
ор на ди
рекция
„Банкиране
на
малки п
редприятия
“
Г
-
жа
Надя
Кошинс
ка
се
присъед
инява
към
Fiban
k
през
1997
г.
като
кредите
н
инсп
ектор
Корпоративно
к
редитиране.
През
2002
г
.
е
на
значе
на
за
зам
е
стник
-
директо
р
„
Кредитна
администр
ация
“
и
заема
тази
позиц
ия
до
2004
г.
От
2004
г.
Надя
Кошин
ска
е
назнач
ена
за
дир
ектор
на
ди
рекция
„
Кредитиране
на
МСП”,
отговарящ
за
увеличаване
на
пазарния
дял
на
Банката чрез
при
лагане
на специализирани прогр
ами и
п
родукти, на
с
очени към
малките
и
средн
и
предпр
иятия.
През
2004
г.
тя
става
и
чле
н
на
Кредитн
ия
съве
т.
В
края
на
2015
г.
г
-
жа
Кошинска е избрана з
а Главен директор Банкиране на дребно и за
член на Управителния съвет
,
а
от
септември
2017
г.
е
чле
н
на
У
правителния
съвет
и
директор
на
дирекция
„
Банкиране
на
малки п
редприятия
“
.
Преди
да
пост
ъпи
в
„
Първа
инвестиционна
банка
“
АД
е
работила
в
отдел
„Платежен
баланс
и
външен дълг” на Българска народна
банка.
Г
-
жа
Надя Ко
шинска притежава
магистърска степен
по
счетоводство и
контрол
от
Университета
за национално и световно стопанство
в
гр. Соф
ия
.
Отгов
орности в
Банката
–
дирек
ция „
Б
анк
иране
на
малк
и предп
риятия
”.
Г
-
жа Кошин
ска не заема
други длъжн
ости освен п
о
зици
ите си в Б
анката.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
141
/
1
50
СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА
АД
Акционерно дружест
во
АЛКО
Съвет по
управление на
актив
ите, п
асивит
е и ликвиднос
тта
БАЕЗ
Българска агенция за експортно застраховане
Банката
/ПИБ АД
„Първа инвестиционна банка“
АД
БИСЕР
А
Банкова интегрирана система за електр
о
нни разплащания
БИСЕР
А7
-EUR
Система за
обслужван
е на клиен
тски пр
еводи в евр
о
БВП
Брутен въ
трешен пр
одукт
БДС
Б
рутна добавена стойн
о
ст
БНБ
Българска народна банка
БОК
Български
я олимпи
йски комите
т
БОРИКА
Банкова организация за разплащания
с използване на карти
БФЛА
Българска
федера
ция по лека атл
етика
БФХГ
Българ
ска федера
ция по худож
ествена гимна
стика
ВААК
Вътрешен анализ на адекватност
та на капитала
ВААЛ
Вътрешен анализ на адекватност
та на ликвидността
ВТЦ
Вътрешно
-
транс
ферни цени
ДСЗИ
Други системно значими
инсти
туц
ии
ДЦК
Дър
жавни ценни кн
ижа
ЕАД
Еднолично акцио
нерно
дружество
ЕБО
Европ
ейски банков орган
ЕИП
Европейско
икономич
еско пространство
EK
Европейска к
о
мисия
ЕООД
Еднолично дружество с ограничена
отговорност
ЕП
Европейски
п
арламе
нт
ЕС
Европейски съюз
ЕСУ
Екол
огичн
и
,
с
оциа
лни
,
у
правленски
ET
Еднолич
ен тър
говец
ЕЦБ
Е
вропейска централна банка
ЗМР
Задължителни
м
инималн
и
р
езерви
ЗНФО
Закон за независимия финансов одит
ЗОК
Здравн
о
-
осиг
ур
ителн
а ком
пан
ия
ЗППЦК
Закон
за
публичн
ото пред
лагане на ценн
и книжа
КФН
Комисия за финансов надзор
ИТ
Ин
формаци
о
нни т
ехнологии
МИСКПЗ/ MR
EL
Мин
имални из
исквани
я за собств
ен капитал
и приемливи задъ
лжения
МСП
Малки и
средни п
редприятия
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
142
/
1
50
МСФО
Междун
ародни стан
дарти за
финансово отчитане
НАТО
Организация
на
Северноатлантическия
договор
(Nort
h
Atlantic
Treaty
Organization)
НС
Надзорен съв
ет
ОИСР
Организацията за икономическо сътрудничество и
развитие
ООД
Дружест
во с огран
ичена от
говорност
ООН
Организация на
обеди
нени
те н
ации
ПЧИ
Преки ч
уждестранни
инвестиции
САБ
Съюз на артистите в България
УС
Управителен съ
вет
AML
Anti
Money L
aundering
(
M
ерки ср
ещу изпиран
ето на пари
)
ATM
Automated
Teller Mach
ine
(АТМ терминал/банкомат)
BPM
Business
Process
Managemen
t
(
С
истема
за
управление
на
процеси
в
кредити
ранет
o
)
BRRD II
Bank Recovery and Resolution Directi
ve
II
(Д
иректива
(ЕС)
2019/
879
на
Е
вропейския парламент и на
Съвета
о
т
20
ма
й 2
019
го
ди
на
з
а
изме
нени
е
на Дире
ктива 2014/
59/
ЕС по отноше
ние на
капа
цитета
за п
оемане
на
загуби и
ре
капитализа
ция
на
кредитните
инс
титуц
ии
и инвестици
онните
посредн
ици и на Дире
ктива 98/26
/
ЕО
)
CAGR
Compo
und Annual
Growth Ra
te (
Процент на с
редно
-
годишно нарастване)
CEO
Chief Executive Officer (Главен
изпълнит
елен дир
ектор)
СЕТ1
Co
m
mon
Equity
T
ier
1
(Съотношение
на
базовия
собствен
капитал
от
първи
ред)
CCBO
Chief
Corporate
Bankin
g
Officer
(Главен
директор
Корпоративно
банкиране)
CFO
Chief Financial Officer (Главен финансов директор)
CGS
Continuous Gros
s Settlement (
Б
рутен се
тълмент в р
еално време
)
CO2
Carb
on footprin
t (Въгл
еродни емис
ии)
CRBO
Chief Reta
il Banking Offi
cer (Главен дир
ектор Бан
киране н
а дребно)
CRO
Chief R
isk Officer (Главен д
и
ректор Риск)
CSRBB
Credit
Spread
Risk
in
t
he
Ban
king
Book
(
Ри
ск
,
прои
зли
защ
от
кредитните
спредов
е в бан
ковия п
о
ртфейл
)
DvP
Delivery versu
s Payment (
Д
о
ставка срещу плащане
)
GDPR
General
Data
Protection
Regulation
(Общ
регламент
за
защита
на
ли
чнит
е
данни)
DPO
Data Prote
ction Officer (Д
лъжностно л
ице по защи
та на д
анните)
EAD
Еxposure at
Default (
Eксп
озиция
при неизпълн
ение)
ERM
E
xchange Ra
te Mechani
sm
(Европ
ейски валутен
механизъм)
ESMA
Europe
an Secur
ities and M
arkets
Aut
hority
(Европ
ейски орган
за ценн
и
книжа и пазари)
HHI
Herfindahl
-
Hirschman
Index
(
и
ндекс
Herfindahl
-
Hirschman
)
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
143
/
1
50
IFC
International Finance Corp
o
ration (
Междунаро
дна
ф
инан
сова
корпор
аци
я)
IRRBB
In
terest Rat
e Risk in the
Banking Bo
ok (Лихв
ен
л
и
ск
в
б
анко
вия
пор
тфей
л)
LCR
Liquid
ity Covera
ge Ratio (Съ
о
тношен
ие на ликвидн
о покритие)
LGD
Loss
Given Defaul
t (За
губа
при неизпълн
ение)
LR
Leverage R
atio (Съ
отношение
н
а ливъридж)
LRE
Le
verage
R
isk
E
xpo
s
ur
e
(
M
ярка
за
обща
експозиция,
изчислявана
за
целите
на съотношението на ливъридж
)
MiFIR
Markets in
Financial Instruments Re
gulation (
Регл
амент
(ЕС)
№
600/
2014
на
Е
вропейския
парламент
и
на
Съвета
относно
пазарите
на
финансови
инструменти
)
NFC
Near
Field
Communication
(
Т
ехнологи
я
за
разплащане
с
безкон
тактна
функц
ия
)
NPE
Non
-
perf
orming
exposure
s
(Необслужван
и екс
позиции
)
NPL
Non
-
performing loans (Необслужвани кредити)
NSFR
Net Stable F
unding Rati
o
(С
ъотношен
ие на нетно
стабилно
фина
нсиране)
PAMP
Pro
duits
Artistiqu
es de Métaux Pr
écieux
PD
Probability of Default (Вероятност от неизпълнение
)
PRIIPS
Packa
ged
Retail
Inves
tment
and
Ins
urance
Products
(
Регламен
т
(ЕС)
№
1286/
2014
на
Е
вропейск
и
я парла
мент
и
на Съве
т
а относно
о
сновните
информационни
документи
за
пакети
с
инвестиционни
продукти
на
дребно и основаващи се на застрахован
е
инвестиционн
и продукти
)
RCSA
Risk Contr
ol Self Assess
ment (
Инструмент з
а с
амо
о
цен
ка
на операционния
риск
)
RINGS
Re
al
-
time I
nterbank G
ro
ss
Settlement S
ystem (
Система
за брут
ен сетълмен
т
в реалн
о
време)
ROA
Return
-on-a
ssets
(Възвръщаемо
ст на активит
е)
ROE
Return
-
on
-e
quity (Възвр
ъщаемост на капитала)
SCA
Strong
Customer
Authenticati
on
(Задълб
о
чено
установяване
идентичността на
к
л
иен
та)
SEPA
Single Euro Payments Area (Единна зона за пла
щания в евро)
SPPI
Solely
Payments
of
Principal
and
Interest
(
Еди
нствено
п
лащания
на
главница и лихва)
SRM
Single
Resolution
Mech
anism (Единен м
еханизъм за
преструктурир
ане)
SSM
Single Supervisory Mechanism (Единен
надзорен механизъм)
ТСR
Тot
al Capital Ratio (Съотно
ше
ние на обща капиталова адекватн
о
ст)
TPPs
Third party providers (
Трети стра
ни д
оставчици
)
TREA
Total
R
isk
Exposure Am
o
unt (Об
ща рискова експ
озиция)
VaR
Value
-
at
-
Risk
(Стойно
ст под рис
к)
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
144
/
1
50
СПИСЪК НА КЛОНОВАТА МРЕЖА
ЦЕНТР
АЛ
НО УПР
АВЛЕНИЕ
Соф
ия
17
84
, бу
л. „
Цариградск
о шосе
”
111П
тел.: 02/
817
1100
,
фа
кс
:
02/817
1101
SWIFT CODE: FINVBGSF
REU
TERS
DEA
LI
NG
CODE:
BF
IB
e-
mail: fib@fibank.bg, www
.fibank.bg
Контакт
цент
ър:
0800
11
011
КЛОНОВЕ
В СОФИЯ
Александ
ър Стамбо
лийски
София 1301, б
у
л. „Ал. С
т
амбо
лийски” 20
тел.: 02/
817
1493
Бизнес Пар
к София
Софи
я 171
2, ж.
к. „Млад
ост 4”
у
л. „Бизнес П
арк София”
1
, б
лок 5
тел.: 02/
800
2535
Бъл
га
ри
я
София
14
04,
бу
л
. „Бълга
рия
” 81Г
те
л.: 02/8
00 2501,
фак
с: 02/
800
2500
Витоша
София 1408, у
л. „Майор Първан Т
о
шев” 4
тел.: 02/
942
6666
Джен
ерали
Софи
я 100
0, б
ул.
„Дондук
ов” 79
-
81
т
ел.: 02/
817 14
37
Драгалевци
София 1415, кв. Драгалевци,
у
л.
„Крушова град
и
на” 20А
(вх
од
ъ
т
е отк
ъм у
л. „Захар
и Зограф”
)
тел.: 02/
800
2601
Европа
София 152
8, бу
л. „Искър
ско шосе”
7
тел.: 02/
817
1454
Журна
лист
София 116
4, бу
л. „Христ
о Смирненск
и” 44
тел
.
:
0
2/
800 29
39
Захарн
а фабрика
София 130
9, бу
л. „Сливн
ица” 12
7
тел.: 02/
817
1586
Ил
ия
нц
и
София 126
8, бу
л. „Ро
жен” 31
тел.: 02/
800
2973
Красна по
ляна
София 133
0, бу
л. „Н. Муш
анов” б
л. 31А, е
т
. 1
тел.: 02/
800
2665
Красно се
ло
София 161
2, бу
л. „Цар Б
орис
III“
, 107
А
тел./факс:
02/
800
2584
Люл
ин
София 132
4, бу
л. „Царица
Йоанна” 70
тел.: 02/
817
1483
Мари
я Луиз
а
Софи
я 120
2, б
ул.
„Мария
Луиза” 67
тел.: 02/
817
1463
Младост
София 178
4, бу
л. „Андрей
Сахаров” 1
1
тел.: 02/
817
1641
М
ОЛ
С
о
ф
ия
София 130
3, бу
л. „Ал. С
т
а
мболийски
” 10
1
тел.: 02/
817
1672
М
ОЛ
С
е
рд
и
ка
Софи
я 150
5, б
ул.
„Ситняк
ово”
48
тел.: 02/
800
2550
Надежда 2
Софи
я 122
0, у
л. „Стра
жица” 7,
ет
. 1
тел.: 02/
800
2521
Наро
ден т
еатър
Софи
я 100
0, у
л. „Дяк
он Игнати
й” 7
тел.: 02/
817
1421
Народно събрание 1
Софи
я 100
0,
пл. „Народно събрание” 12
тел.: 02/
817
1559
Народно събрание 2
София
1000, пл.
„Народно събрание” 3
тел.: 02/
817
1359
НДК
София
10
00,
бу
л
. „В
итоша” 1
10
тел./факс:
02/
800
2641
Невс
ки
София 1504, бу
л. „Янко Са
къзов” 1
тел.: 02/
800
2542
Обеля
Соф
ия
1387, б
у
л. „Ак
адем
ик
Д. Л
ихачов”
58А
тел.: 02/
800
2091
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
145
/
1
50
Овча К
у
пел
София 163
2, бу
л. „Монт
евидео”
51
тел.: 02/
800
2525
Парадайс
Център
София 140
7, бу
л. „
Черни в
ръх” 100
те
л.: 02/8
00 2545,
фак
с: 02/
800
2546
Парк Център
–
Со
фия
София 1421, б
у
л. „Арсена
лски” 2
тел.: 02/
817
1666
Патриарх Евтимий
София 100
0, бу
л. „Патр
иар
х Евтимий” 36
тел.: 02/
800
2622
Слатина
София 1574,
ул. „Сл
атинск
а”
, б
л. 20
тел.: 02/
800
2839
София Мег
а Мол
София 132
4, бу
л. „Царица
Йоанна“ 15
тел.: 02/
800
2510
София Рин
г Мол
Софи
я 143
4,
у
л. „Око
ловръ
стен пъ
т“ 214
тел.: 02/
800
2583
София Т
ех парк
Соф
ия
1784, б
ул.
Цариград
ско шосе 1
11 П
те
л.: 02 /
800 2667
Т
е
атър София
София 1527, бу
л. „Янко Са
къзов”
,
по
дхо
да към Т
еатър „Соф
ия”
тел.: 02/
800
2825
Хадж
и Димитър
Софи
я 151
0, у
л. „Донч
о Ватах
” 28
-
30
тел.: 02/
817
1576
Христ
о
Бо
тев
София 100
0, бу
л. „Христ
о Ботев
” 28
тел.: 02/
800
2645
Шипченски пр
ох
од
София 1111, б
у
л. „Шипче
нски прох
од”
49
тел.: 02/
800
2958
Южен п
арк
Софи
я 140
4, ж.
к. „Мот
описта”
,
бу
л. „Г
оце
Де
лчев” б
л. 1
тел.: 02/
800
2975
The Mal
l
София 178
4, бу
л. „Царигр
адск
о шосе“ 11
5
„З“
тел./факс:
02/
800
2538
КЛОНОВЕ
В СТР
АНА
Т
А
Асеновград
Асеновград 4230, пл. „Ник
олай Хайт
о
в” 3
тел.: 033
1/20
092
Ба
нс
ко
Банск
о 2770, у
л. „Цар С
имеон” 68
тел.: 074
9/86
183
Стражите
–
Б
ан
с
ко
Банск
о 2770, у
л.
„Г
лазне” 7
тел.: 074
9/86
986
Бел
е
н
е
Бе
лене 5930, у
л. „Иван Ва
зов”2
тел.: 065
8/38
411
Бел
и
ц
а
Бе
лица 2780, у
л. „ Г
еорги
Андрейчин ”1
2
тел. 0749
/86
199
Благоевград
Благоев
град 2700
бу
л. „Св.
Св. Кирил
и Мет
о
дий” 11
те
л.: 073/
827 709
ГУМ
–
Благоев
град
Бла
го
евг
рад 270
0, у
л. „
Т
раки
я” 6
те
л.: 073/
827 756
Хот
ел
„
Р
ил
а
”
–
Бор
овец
Боровец
2010, хо
тел „
Рила”
тел.: 02/
800
2549
Ботевград
Бот
евград
2140, пл. „Осв
обождение”
5
тел.: 072
3/69
046
Братя Миладинови
–
Бур
гас
Бург
ас 8000, ж
.к.
„Братя Ми
ладинови
” бл.117
те
л.: 056/
804 463
Бурга
с
Бургас 8
0
00, у
л. „Алек
сандровск
а” 58
те
л.: 056/
800 138,
Кирил
и Ме
то
дий
–
Бу
рга
с
Бург
ас 8000,
ул.
„Слав
янск
а” 71
те
л.: 056/
804 482
Меден р
у
дн
ик
–
Бу
р
га
с
Бургас
80
11,
ж.к.
„Меден рудник”
,
бл.192
те
л.: 056/
804 442
Славейков
–
Бург
ас
Бурга
с 8005, ж.к. „
Славейк
ов” бл. 1
0
7, вх.
2
те
л.: 056/
804 472
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
146
/
1
50
8
-
и Прим
орски по
лк
–
Ва
рна
Варна 90
00, бу
л. „8
-
и Примо
рски
полк” 1
28
те
л.: 052/
662 624
Бриз
–
Варна
Варна 90
00, бу
л. „8
-
и Приморски по
л
к” 80
-
82
те
л.: 052/
662 731
Варна
Варна 90
02, бу
л. „Г
енерал К
олев” 1
13
те
л.: 052/
662 600
Районен съд
–
Ва
рна
Варна 90
00, бу
л. „Вл. Вар
ненчик” 57
те
л.: 052/
662 666
ФЦ
М
ОЛ
Варна 90
09, бу
л. „Вл. Вар
ненчик” 18
6
те
л.: 052/
662 699
Цариброд
–
Варна
Варна 9000, у
л. „Дунав” 2
те
л.: 052/
662 721
Бачо Киро
–
В
е
л
и
к
о
Тъ
р
н
о
в
о
Ве
лико
Т
ърн
ово 5
000, у
л. „Б
ачо Киро”
5
те
л.: 062/
682 436
Ве
лико
Т
ърн
ово
Велик
о Т
ърново 5005,
ул. „
Оборище” 18
те
л.: 062/
614 464
Видин
Видин
3700, у
л. „Г
радин
ска”
17
те
л.: 094/
605 522
Враца
Враца 3000, у
л. „Никол
а
Войво
дов” 1
те
л.: 092/
669 31
0
Га
б
р
о
в
о
Г
аброво
5300, пл
. „Възраждане” 5
те
л.: 066/
819 444
Г
о
рна Оряховица
Г
орна Орях
овица 510
0, у
л. „Св.
Княз Борис
I” 1
тел.: 061
8/61
766
Г
оце Де
лчев
Г
оце Д
елчев
2900
, ул.
„
Т
ъ
ргов
ска” 4
1
тел.: 075
1/69
642
Димитровград
Димит
ровград 6400,
у
л.
„Цар
Си
мео
н
” 6
тел./факс:
039
1/67
008
До
бри
ч
Добрич
9300,
бу
л. „Неза
висимос
т” 1
те
л.: 058/
838 590
Дул
о
в
о
Ду
лово 7
650, у
л. „Васил Л
евски” 6
тел.: 086
4/21
180
Дуп
ни
ца
Дупни
ца 2600, у
л. „Хр
ист
о Ботев”
19
тел.: 070
1/59
153
Зл
ати
ца
Златиц
а 2080,
ул.
„Мед
ет” 2
тел
.
:
0
728/
68046
Казанлъ
к
Казанлъ
к 6100, пл. „
Севто
полис” 11
те
л.: 0431
/67 078
Кар
ло
во
Кар
ло
во 4300
, ул.
„Г
ен. Карцов”
6
тел.: 033
5/90
799
АЕР
–
К
о
з
л
оду
й
Коз
лод
уй 3321, площадк
а АЕЦ,
Административна сграда „А
томенергоремонт”
тел.: 097
3/89
320
Козлодуй
Козлодуй 3
320
, ул.
„В
асил
Водени
ча
рски
“
№1В
тел.: 097
3/85
020
Къ
рд
ж
а
л
и
К
ърд
жали 6600, б
у
л. „Б
ългария”
52
тел.: 036
1/21
629
Кюстендил
Кюстендил
2500, бу
л. „Цар Осво
бодите
л” 147
те
л.: 078/
5
58
144
Левс
ки
Левс
ки 5
900
, ул. „Ал
ексан
дър Ст
амболийск
и
“ 40
те
л.: 0650
/88 909
Ловеч
Ловеч 5
500, у
л. „
Т
ъргов
ска” 12
те
л.: 068/
689 612
Монтан
а
Монтан
а 3400,
бу
л. „3
-
ти март”
74
те
л.: 096/
399 516
Несебър
Несебър
8230, у
л. „Иван В
азов” 9
тел.: 055
4/46
055
Н
ови пазар
Нови пазар 9900, пл. „Рак
о
вски” 4
тел./факс:
053
7/25
222
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
147
/
1
50
ФЦ Омуртаг
Омур
таг 7900,
у
л. „28
-
ми ян
уа
ри”
1
тел.: 060
5/61
043
Пазарджик
Пазар
джик 4400, б
у
л. „Бъ
лгария” 1
1
те
л.: 034/
403 644
Перник
Перник 230
0, ул.
„Райк
о Даскалов”
1
тел
.
:
076/688
613
Петри
ч
Петрич 285
0
, у
л. „Цар Бор
ис
III” 11
А
тел.: 074
5/69
577
ФЦ Пещ
ера
Пещера
4550,
ул.
„3
-
ти м
арт” 13
тел.: 035
0/60
702
Васил Левски
–
Плевен
Плевен
5800, у
л. „Васил Л
евски” 126
те
л.: 064/
893 141
Плевен
Плевен
5800, у
л. „Дойран
” 138
те
л.: 064/
893 101
6-
ти
септем
ври
–
Пло
вди
в
Пловдив
4002, бу
л. „6
-
ти септем
ври“
35
те
л.: 032/
270 783
Мол
–
Пло
вди
в
Пловдив
400
2, ул
. „Пер
ущица” 8
те
л.: 032/
270 630
Пло
вд
ив
Пловдив
400
0, бу
л. „
Марица”
95
те
л.: 032/
270 510
Свети Мина
–
Пло
вди
в
Пло
вд
ив
4000
,
у
л.
„Ка
питан
Рай
чо” 5
6
те
л.: 032/
270 560
Ско
п
и
е
–
Пл
о
вди
в
Пловдив
4004, у
л. „Скопи
е”
, б
л. 151
9
те
л.: 032/
270 590
Т
ракия Плаза
–
Пло
вди
в
Пловдив
402
3, бу
л. „
Съед
инение“
41
те
л.: 032/
270 580
Приморс
ко
Приморско 8180, у
л. „3
-
ти март”
82А
тел.: 055
0/31
000
Ра
дне
во
Раднев
о 6260,
у
л. „Г
еорги Дим
итров” 3
тел.: 042
6/98
764
Разград
Разград 7200
, ул.
„Васил
Левски” 3
те
л.: 084/
631 065
Р
а
зло
г
Раз
лог 276
0, у
л. „Шейн
ово” 6
тел.: 074
7/80
177
Александровск
а
–
Р
ус
е
Русе 700
0
, у
л. „Алек
сандровск
а” 10
тел
.
:
082/889
534
Русе
Русе 70
00, у
л. „Райк
о
Дас
калов” 11
те
л.: 082/
889 541
Т
ежко машиностроене
–
Русе
Русе
7000, б
у
л. „
Т
утрак
ан” 10
0
те
л.: 082/
889 551
Цар Освобо
дите
л
–
Русе
Русе 700
0
, бу
л. „Цар Осв
ободит
ел” 1
те
л.: 082/
889 498
Свиленград
Свиленгр
ад 6500, бу
л.
„България
” 58
тел.: 037
9/74
440
Свищов
Свищов 5250, у
л. „Нико
ла Петков” 1
тел.: 063
1/61
171
Севлиево
Севлиево 5400, пл. „Свобо
да”
тел.: 067
5/31
053
Силистр
а
Силистра 7500, у
л. „Г
ено Чолак
о
в” 3
те
л.: 086/
871 320
Симит
ли
Симит
ли 273
0, у
л. „Г
еорги
Д
имитров”
27
тел.: 074
7/89
051
Сливен
Сливен 8
800, бу
л. „Цар О
свобо
дите
л” 50
те
л.: 044/
610 708
Сливен Централ
Сливен 8
800, бу
л. „Ха
джи Д
имитър” 2
те
л.: 044/
610 954
Слънчев бряг
Слънчев бряг 8240, Централна алея
тел.: 055
4/23
335
См
ол
ян
Смо
лян 470
0,
бу
л
. „България
” 80В
тел.: 030
1/67
020
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНН
А БАНКА
148
/
1
50
Созоп
о
л
Созопо
л 8130, у
л. „Репуб
лик
анск
а” 7
тел.: 055
0/25
191
Стара Загора
Стара
Заг
ора 6
000, б
ул.
„Цар
Симеон
Ве
ли
ки”
104
те
л.: 042/
698 813
Т
раяна
–
Стара Загора
Стара Загора 6000, бу
л
. „Цар Симеон Велики” 69
тел
.
:
0
42/698
771
Ца
р
Си
ме
он
–
Стара Загора
Стара Загора 6000, б
ул. „Цар Сим
еон Вели
ки”
141
те
л.: 042/
698 752
Тр
о
я
н
Т
роян 5600,
ул.
„Васил
Левски”
108
тел.: 067
0/60
040
Тъ
р
г
о
в
и
щ
е
Т
ъргови
ще 7700, у
л. „Христ
о Ботев”
46
тел.: 060
1/69
530
Ха
с
ко
во
Хаск
ово 63
04,
бу
л. „Сан Стефано” 7
те
л.: 038/
661 848
Шумен
Шумен 9700, бу
л. „Симеон Велики” 67
те
л.: 054/
856 611
Ям
бол
Ямбо
л 8600, пл. „Ос
вобож
дение”
10
те
л.: 046/
682 363
КЛОНОВЕ В ЧУЖБ
ИНА
Кипърски междунаро
ден банков клон
130 Limassol Av
e., CY
-
2015
Nicos
ia,
Cyprus
P
.O.Box 16023
, CY
-
2085 Nicosia, Cyprus
те
л.: (+3
57 2
2) 37
6 454, фа
кс: (+
357 22) 37
6 560
SWIFT C
ODE: FINV
CY2N
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА ИНВЕС
ТИЦИОННА БАНК
А
149
/
1
50
Насто
ящия
т
Индивидуален
Доклад
за дейността за
20
2
3
г
.
е
од
об
р
е
н о
т
У
п
ра
ви
т
е
лн
и
я с
ъ
в
е
т
на
Първа
инвестиционна
банка
А
Д
по
установ
ения
в
Банката
ред
на
зас
едание
от
12
ма
рт
20
2
4
г.
Доклад за де
йността за 202
3
г.
на индивидуална основа
ПЪРВА ИНВЕС
ТИЦИОННА БАНК
А
150
/
1
50
ДЕКЛАРА
ЦИЯ
по чл.
100н, ал.
4, т.
4 от Закона за публично
то
пр
едлагане на ценни книжа (ЗППЦК)
Долу
подписан
ите,
Никола
Христов
Б
акалов
,
главен
изпълнителе
н
директ
ор и
п
редседат
ел
на
У
прави
телни
я
съвет
н
а
Първа
ин
вести
ционна
бан
ка
АД
,
Свет
озар
Алек
санд
ров
Попов,
изпълн
ителен директор
и
член на
Уп
равит
елния
съвет
н
а
Пъ
рва
инвестици
онна
банка
АД
,
Чавдар
Георгиев
З
л
атев
,
изпълни
телен
директ
ор
и
член
на
Уп
равит
елни
я
съвет
на
Първа
инвес
тиционна
банка
АД
, Рали
ца Иван
ова Бо
гоева,
изпълнителе
н дире
ктор
и чле
н
на
Управ
ителни
я съ
вет н
а Пъ
рва и
нвести
ци
онна б
анка
АД
и
Янко Ангелов Караколев
,
глав
ен
финанс
ов
директор
и
член
на
Управите
лния
съвет
на
Първа
инвестицио
нна
банка
АД
удостоверяваме, че доколкото ни е известно:
•
Финанс
ови
ят
от
чет
на
Първа
инв
естици
онна
бан
к
а
А
Д
к
ъ
м
3
1
д
е
к
е
м
в
р
и
2
0
23
г.,
съставен
съгл
асно приложи
мит
е
счетов
одни
станд
арти
,
от
раз
я
ва вярно
и
честно
инф
ормаци
ята
за
ак
тиви
те
и
п
асиви
те,
финансов
ото
състоя
ние
и
печалб
ата
на
Първ
а инве
стиционна
ба
нка АД.
•
Док
ладът
за
дейностт
а
на
Първа инвестицион
на
б
а
н
к
а
А
Д
к
ъ
м
3
1
де
к
е
м
в
р
и
2
0
23
г.
съдър
жа
дост
оверен
прегл
ед
на
разви
ти
е
то
и
резултатите
от
дейността
н
а
Първа
инвес
тиционна
банка
АД.
12
март
2024
г.
гр.
София
ИНФОРМ
АЦИЯ
ЗА
ПЪРВА ИНВЕСТИЦ
И
ОННА БАНКА АД
ЗА 2
0
2
3
г.
Настоящата информация
е
изготвена
на
основание чл.
10
,
т.
2
от
Наредба №2
на
Комисията за
финансо
в
надзор
от
09.11.2021
г.
за
първоначално и
последващо
разкриване на
и
нформация
п
р
и
п
у
б
л
и
ч
н
о
п
р
е
д
л
а
г
а
н
е
н
а
ц
е
н
н
и
к
н
и
ж
а
и
д
о
п
у
с
к
а
н
е
н
а
ц
е
н
н
и
к
н
и
ж
а
д
о
т
ъ
р
г
о
в
и
я
н
а
регулиран пазар
.
Информац
ия за
ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
за
20
22
г.
Стр.
2
от
3
1.
Информация
относно
ценните
книжа
,
които
не
са
допу
снати
до
търговия
на
регулиран
пазар
в
Република
България
или
др
уга
държава членка
.
Към
31.12.20
2
3
г.
Първа инвестиционна банка има издаден
един
хибрид
е
н инстру
мент (емиси
я
о
б
л
и
г
а
ц
и
и
)
с
о
р
и
г
и
н
а
л
н
а
г
л
а
в
н
и
ц
а
в
р
а
з
м
е
р
н
а
10
млн.
евро
(
I
SIN:
XS24888
0546
1
)
, включен
в
допълн
ителния
капитал
от
първи
ред
на
Банка
та
,
кой
то
не
е
допусна
т
до тъ
ргов
ия на
регулиран
пазар
в
Р
епублик
а Бъл
гария
или дру
га
държа
ва ч
ленка
.
Към 31.12.
202
3
г. амортизираната
стойно
ст н
а хибридн
ия
инструмент възлиза на
19
603
хил. лв.
2.
Информация
относно прякото
и непрякото
притежаване на
5 на ст
о
и
л
и
п
о
в
е
ч
е
о
т
п
р
а
в
а
т
а
н
а
г
л
а
с
в
о
б
щ
о
то
събрание
на
дружеството,
включително данни за а
кционерите, размера на
дяловото им участие и
начина
, по който се притежават а
кциите.
Акционерите,
които
пр
и
тежават
5%
или
повече
от
капитала
на
Първа
инвестиционна
банка
АД
към
31
дек
ем
ври
20
23
г. са как
то
следва:
в бройк
и / % от о
бщо
Брой акции
Дялово
участие
Г
-
н И
вайл
о Ди
ми
тро
в Му
тафч
иев
46
750
000
31
,
36
%
Г
-
н Цеко
Тодоров Мине
в
46
750
000
31
,
36
%
Бъ
лгарска банка за развитие АД
27
350 000
18,3
5%
Valea Foundation
11
734 800
7,87%
Към
31
де
кември
20
23
г
.
1
6
5
0
0
0
0
0
б
р
о
я
а
к
ц
и
и
(
11
,06
%
от
акцио
не
рния
капитал)
се
търгуват
свободно
(фрий
-
флоу
т
) на Б
ългарска фондов
а борса АД.
3.
Данни
за
акционерите
със
специални
контролни
права
и
описание
на
тези права
.
Не съществ
у
ват акци
о
нери със
специални пра
ва.
4.
Споразумения между акционер
ите, които са
известни на
дружеството и
които
могат
да
доведат
до
ограничения
в
прехвърлянето
на
акции
или
правото на глас.
Няма та
кива
известни на дружес
твото
споразумен
ия.
Информац
ия за
ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
за
20
22
г.
Стр.
3
от
3
5.
Съществени
договори
на
дружеств
ото,
ко
ито
пораж
дат
дейс
твие,
изменят
се
или
се
прекратяват
поради
промяна
в
контрола
на
дружество
то
при
осъществ
яване
на
задължително
търго
во
предлаган
е,
и
посл
едиците
от
т
ях,
ос
вен
в
случаите
кога
то
разкриването
на
тази
информация
може
да
причини
сериозни
вреди
на
друж
ество
то;
изключението
по
п
редходното
изречение
не
се
прилага
в
случаите,
когато
дружеството
е
длъжно
да
разкрие
информацията по силата на закона.
Ня
ма
т
аки
в
а д
ого
во
ри
.
Карта за оценка/Форма за оценка на Корпоративното управление в България
Метод за оценка на компаниите с двустепенна и едностепенна система на управлени
е
Базирано
на
Методология
,
разработена
от
Christian Strenger
Бележки относно методикат
а
Базиран на Националния кодекс за корпоративно управление в редакцията му от април 2016 год.
Отделните критерии се отнасят към съответните глави от кодекса
Степента на изпълнение по всяка точка се определя като се маркира в полето колона (1)
Тежест на въпросите: Стандартното измерване се отбелязва в колона (2)
Обобщените резултати са отразени като сума от различните критерии с общ резултат в (3)
При необходимост източникът на информация трябва да се отбележи в колоната "Информационен източник"
Удивителните пред всеки критерий изчезват, когато се маркира съответното поле в колона (1)
Картата следва да бъде подписана от лице с представителна власт в дружеств
о
Наименование на емитента:
Първа инвестиционна банка АД
Дата на попълване:
12 март 2024 г.
Изберете системата на управление на дружеството:
Едностепенна система
Двустепенна система
Картата е разработена в 2 варианта в зависимост от системата на управление, като дружеството попълва варианта, съответстващ на неговат
а
система за управление
Карт
а за оцен
ка/Ф
орма за оценка на
Корпоративнот
о управление
в
България
Мет
од за оценка на компании
те с дву
степенна си
стема на у
правлен
ие
Инф
орм
ационен източник
1
0
.
5
0
Моля, посочете начин
а, по който бива изпълнен
о изискването.
да
частич
но
не
Ако изпълнен
ието не е в пълно съотв
етствие, моля посочет
е причи
ни
те
I.
10%
I.1
Структ
урата и
раз
пределението
на з
адачит
е на ч
леновете
на
Управит
елния
съвет
гарант
ират
ли
ефекти
внат
а дейнос
т
на
дружеств
ото?
1
10%
10.0%
Съставът и фу
нкциите на УС са ст
рукту
рирани съгласн
о Устава и К
одекса за
корпоративно у
правление. Първа инв
естиционна банка фу
нкционира
с
организационн
а структу
ра, изградена в съответст
вие с добрите ме
жд
ународни
стандарти в
областта на корпоративното у
правление, Насоките н
а
Европейския банков орган
и принципите на Базелския ком
итет за б
анков
надзор в
тази област.
I.2
Спазват
ли
се
принци
пит
е за
съот
ветс
тв
ие на
компет
ентнос
т на
кандидати
те,
при
предложения з
а из
бор
на нови
членов
е на
Управит
елния
съвет
, с
ес
тест
вот
о на дей
ност
та на
дружеств
ото?
1
15%
15.0%
Първа инвестицион
на банка има Политика за подбор и оцен
ка на
пригодността н
а членовете на у
правителните и контрол
ните органи
и лица,
заемащи дру
ги позиции, която е съобразена с регу
латорните изиск
вания,
дейността н
а Банката и плановете з
а развитие. В Б
анката фу
нкцио
нира и
Комитет за под
бор, който подпомага НС при оцен
яване на индивид
у
алната и
колективната пригодн
ос
т на членовете н
а НС и УС, както и оцен
яв
а
пригодността на лицата, заем
ащи ключови и дру
ги позиции в Банка
та, при
спазване н
а приложимите нормативн
и разпоредби в тази област.
I.3
В договори
те з
а в
ъзлагане
на управлениет
о,
сключв
ани с
членовет
е на Управ
ителни
я с
ъвет,
определени
ли с
а т
ехните
задължения
и з
адачи,
кри
терии
те
за раз
мера на
тяхното
възнаг
раждение,
задълженият
а и
м з
а лоялност
към
дружест
вот
о
и ос
нованият
а за
освоб
ождаване?
1
15%
15.0%
В договорите са посочен
и общо задълженията, у
говорено е фиксира
ното
възнагражд
ение, както и платените разход
и във връзка с дейностт
а, в
кл.
такива за здрав
но осигуряване, з
астрахован
е, обезщетения, а по
отно
шени
е
на допълн
ителните възнагражд
ения се реферира към вътрешните пол
итики и
правила на Б
анката. В тях
са уговорени също така и принципит
е н
а лоялн
ост,
както и основан
ията за прекрaтяван
е на договора.
I.4
Възнаграждени
ето на
членовет
е на У
правит
елния с
ъвет
със
тои
ли с
е от
основ
но въз
награждение
и допълни
телни
ст
имули?
1
15%
15.0%
Първа инвестицион
на банка прилага Политика за въз
награжден
ията
в
съответствие с регу
лативните из
исквания, в коят
о се устан
овяват
основните
принципи при формиране н
а възнагражденията, като цел
та на Банка
та е
оптималн
ото стру
ктуриране съобразн
о фун
кциите и в зависимост от
категориите персонал.
I.5
Допълнителни
те с
ти
мули
на членов
ете на
Управит
елния
съвет
конкр
етно опр
еде
лени / о
преде
ляеми ли са?
1
15%
15.0%
Принципите за формиран
е на възнаграждени
ята в Бан
ката са стру
кт
урирани
така, че да допринасят
за разу
мното корпоративно у
правление и н
адежд
ното
и ефективното у
правление на риска.
I.6
Допълнителни
те с
ти
мули
на членов
ете на
Управит
елния
съвет
обвърз
ани ли
са
с
ясни
и к
онкретни
крит
ерии
и
показат
ели по
отношени
е на рез
ултат
ите
на дружес
твот
о и/
или
с
пост
иганет
о
на предвари
телно определени
от
Надзорни
я съв
ет
цели?
Опишет
е какв
а е в
ръзката
между допълни
телни
те с
тим
ули на
членовет
е на Управ
ителни
я с
ъвет
и пос
ти
ганит
е рез
ултати
на
дру
жеството или д
руги крите
рии и/или це
ли опред
елени о
т
Надзорния
съвет
.
1
15%
15.0%
В съответств
ие с Политиката за в
ъзнагражден
ия, променливото
възнагражд
ение, ако такова се изплаща, се базира на рез
ул
татите
от
дейността и пост
игнатите цели при от
ч
итане на икон
омическия цик
ъл, нивото
и времевия х
оризонт н
а поетите рискове, ценат
а на капитала и н
е
обходим
ата
ликвидн
ост. То се предоставя въз основ
а на критерии за оцен
ка н
а
изпълнен
ието на дейност
та, която включва подходяща комбин
ация о
т
финансови (количест
вени) и нефинансови (качест
вени) критерии, в
т.ч.
изпълнен
ие на бюджета, постигане на цел
евите нив
а на печалба, к
апиталов
а
адекватн
ост и ефективн
ост, постигане н
а стратегическите цели, п
ридържане
към политиката н
а Банката за управ
ление на рисковете, у
довлетво
реност н
а
клиентите, спаз
ване на вътрешните прав
ила, инициативност, мотив
ация и др.
Брой на
точките
(3)
= (1) × (2)
Станд
артна
оценка
Крит
ерии
Изпълнение
(1)
Станд
артна
оценка
(2)
Управи
телен съвет
© Scor
ecar
d for
Corpor
ate Gover
nance
of Bul
gari
a (ac
cor
ding t
o
the
Bulgari
an Nat
ional
Code of
Corpor
ate Gover
nance
2007)
Page 2 of
11
I.7
Осиг
урен ли
е на акц
ионери
те дос
тъп до
информац
ия
за с
делки
между дружес
твот
о и
членовет
е на
Управит
елния
съвет
и
свърз
ани с
нег
о лиц
а? Пос
очете к
онкретнот
о мяс
то и
реда,
евентуално
- адрес
а на и
нтернет
ст
раниц
ата на
дружеств
ото,
на
която
може да
се получ
и г
ореописанат
а и
нформаци
я.
1
15%
15.0%
Информация за сд
елки със свързани л
ица, вкл. за лицата контрол
и
ращи или
управ
ляващи Банката се оповестяв
а
във финан
совите отчети, които се
публ
икув
ат и на корпоративната интерн
ет страница www.fibank.bg
100%
100%
II.
10%
II.1
Регламенти
ран ли
е в
уст
ройс
твени
те ак
тове
броят
на
незави
сим
ит
е членове
и раз
пределениет
о на з
адачит
е м
ежду
тях
?
1
10%
10.0%
Изискванията з
а независимит
е членове на НС са регламен
тирани в
Устава
,
Кодекса за корпоративн
о управление и Прав
илата за дейн
остта на НС, като е
спазено изискван
ето, приложимо спрямо значимит
е банки и пу
бличн
ите
дру
жества, 1/3 от членовете н
а НС да се независим
и членове.
II.2
Съществ
уват
ли определени
из
ис
квания
за
подходящи знания
и
опит
към ч
леновете
на Надз
орния с
ъвет
, от
говарящи
на
заеманат
а от
тях поз
ици
я? Пос
очете
конкретнот
о мяс
то
и реда,
евентуално
- адрес
а на и
нтернет
ст
раниц
ата на
дружеств
ото,
в
които
са
определени и
зис
квани
ята з
а подходящи з
нания и
опит
към ч
леновете
на Съвет
а на
директ
орите.
1
10%
10.0%
Изискванията з
а подходящи зн
ания и опит, надежност и пригод
ност
към
членовет
е на НС са регл
аментиран
и в Устава, К
одекса за корпорат
ивн
о
управ
ление, Политиката на ПИБ АД за под
бор и оценка на пригодно
стта на
членовет
е на у
правителните и контролн
ите органи и лица, заемащи
дру
ги
позиции и Правилата з
а
дейността н
а НС в съответствие с н
ормати
вните
изисквания. Устав
ът и Кодексът за корпоративно у
правление са публ
икувани
на корпоративната ин
тернет страница
www.fi
bank.bg
II.3
Съществ
уват
ли определени
и
зис
квани
я за
спаз
ване на
принци
пит
е за
приемс
тв
еност
и
устой
чив
ост
на раб
отат
а на
Надзорния
съвет
при
из
бора на
членовет
е му?
1
5%
5.0%
Изисквания за приемственост и у
стойчивост при избор на членове
на НС са
регламентиран
и в Политиката на ПИБ АД за под
бор и оценка на при
годността
на членов
е
те на у
правителните и контрол
ните органи и лица, заем
ащи дру
ги
позиции и Правилата з
а дейността н
а НС. В планирането н
а приемс
твеността
Банката в
зема предвид принципите за из
бягване едн
овременната за
мяна на
твърде мн
ого членове, за спазване на практ
иките за поетапно оттегляне,
съобразяване с изискв
анията за временн
о изпълняв
ане на длъжност
и, както и
вземан
е предвид прил
аганата полити
ка по отношение н
а многообраз
ието.
II.4
Ограничен
ли е
броят
на пос
ледователни
те м
андати
на
незави
сим
ите
членове?
1
5%
0.0%
Съгласно Уст
ава, членовете на НС
могат да бъдат
преизбирани за
след
ващи
мандати без
ограничения.
II.5
Има ли
поне еди
н член
на Надз
орния с
ъвет
, кой
то
да прит
ежава
финансов
а компет
ентнос
т?
Посочет
е адрес
а на и
нтернет
страни
цат
а на дружес
тв
ото,
на кой
то
може да
бъде нам
ерена
информац
ия з
а ком
петент
ност
та на
вс
еки
един от
членов
ете
на
Надзорния
съвет
.
1
10%
10.0%
Членовет
е на Надзорния съвет притеж
ават високи професионални, в
кл.
финансови компет
ентности. Информация за професион
а
лния опит и
компетенциите н
а членовете на Надзорн
ия съвет е включена в Год
и
шния
доклад за д
ейността, както и н
а корпоративната интернет стран
иц
а
www.fibank.bg
II.6
Има ли
уст
ановена
практи
ка нов
ите
членове
на Надзорни
я
съвет
да
бъдат
запоз
навани
с
основни
те
правни
и фи
нансови
въпроси
, с
върз
ани
с дей
ност
та
на дружест
вот
о?
1
10%
10.0%
Съгласно Правил
ата за дейността на НС
при своето избиране, всек
и член н
а
Надзорния съв
ет участва във
въвеждаща програма, която обхваща о
бщите
финансови и прав
ни въпроси, финансовата от
четност от ст
рана на Б
анката,
конкр
етни
сп
еци
фич
ни за
Банк
ата
и
нейна
та с
топ
анск
а д
ейно
ст а
сп
екти, както
и отговорности
те на всеки член
на Надзорния съвет. Б
анката има
Програма за
въвеждан
е в работата и обучение н
а членовете на Управ
ителния и
Над
зорния
съвет на ПИБ А
Д, която е нераздел
на част от Полит
иката на ПИБ А
Д за
подбор и оценка на пригод
ността на членовет
е на у
правителните и
контролн
ите органи и лица, з
аемащи дру
ги позиции. Тя съдържа по
дробна
информация отн
осно приетите полит
ики и вътрешни прав
ила за у
пра
вле
ние,
вкл. относно стру
ктурата, бизнес модела и рисковия профил
на Ба
нката, като
се представя н
а всеки нов чл
ен на УС
или НС най-късно до 1 месе
ц от
избирането им.
Надзорен
съвет
© Scor
ecar
d for
Corpor
ate Gover
nance
of Bul
gari
a (ac
cor
ding t
o
the
Bulgari
an Nat
ional
Code of
Corpor
ate Gover
nance
2007)
Page 3 of
11
II.7
Насърчав
а ли
се об
учениет
о на
членовет
е на Надз
орния с
ъвет
?
Посочет
е дейс
тв
ията
св
ързани
с пов
ишав
ане кв
алификац
ият
а
на някой
или
вс
ички
членов
е на Надз
орния
съвет
през
последната
година?
1
10%
10.0%
Съгласно Програмат
а за въвеждане в работат
а и обучение на член
о
ве
те на
Управителн
ия и Надзорния съвет на ПИБ
АД (неразделна част от По
литиката
на ПИБ АД за под
бор и оценка на пригодността на чл
еновете на
управ
ителните и контролн
ите органи и лица, заем
ащи други позици
и), н
а база
оценките за пригодн
ост на членовете н
а съветите (инд
ивидуалн
о и
колективно) се набеляз
ват областите, в които има ну
жда от обуче
н
ие, като се
вземат пред
вид също така и промени в у
правлението, стратегическ
и промени,
нови проду
кти и технологии, промен
и в приложимото законодат
елст
во и
пазарното разв
итие. През 2023 г. са организирани презент
ации въ
в връзка
с
промени в регу
латорните изискван
ия, в т.ч. относно капиталовит
е
и
пруд
енциални из
исквания, лихвен риск в
банков портфейл, операти
вн
ата
устойчив
ост на цифровите технол
ог
ии, стрес тестове по отношение
на ЕС
У
рисковете.
II.8
В уст
ройс
твени
те акт
ове
на дружест
вот
о регламент
иран ли
е
броят
на дружест
ват
а, в
кои
то ч
леновете
на Надзорни
я с
ъвет
могат
да з
аемат
ръководни
пози
ции
? Пос
очете
документа
и
конкретни
я тек
ст,
в
коит
о са
определени и
зи
скв
анията
за б
роя
на д
руж
ествата, в които
член
овете
на Надзо
рния съвет мо
гат да
заемат
ръководни
поз
ици
и
1
10%
10.0%
Съгласно Правил
ата за дейността на НС
, членовете н
а Надзорния с
ъвет
ограничават заем
ането на други поз
иции, така че да гарантират,
че могат да
изпълняв
ат своите задъл
жения като членове на Н
адзорния съвет. Б
ез
съгласието на Над
зорния съвет те нямат
право на повече от
конкр
етно
определен брой чл
енства в съвети в д
руж
ества. Съгласн
о Политика
та на ПИБ
АД за подбор и оценка н
а пригодността на членов
ете на управител
ните и
контролн
ите органи и лица, з
аемащи дру
ги позиции, са заложени
ограниченията спрям
о заеманите
директорски длъж
ности, посочени
в
Наредба Наредба №
20 на БНБ за издав
ане на одобрен
ия за членове
на
управ
ителния съвет (съвета н
а директорите) и над
зорния съвет на
кредитн
а
институ
ц
ия и изисквания във в
р
ъзка с изпълнение н
а техните функ
ции.
II.9
Незави
сим
ит
е членове
на Надз
орния с
ъвет
получават
ли
сам
о
основно
възн
аграждение
без
допълнителни
ст
им
ули?
1
5%
5.0%
Съгласно Полит
иката за възнагражденият
а,членовет
е на Надзорн
ия
съвет
полу
чават преимуществ
ено постоянн
о възнаграждение.
II.10
Отразяв
а ли
възнаг
раждениет
о на нез
авис
ими
те
членове на
Над
з
орн
ия съве
т участието им в за
седания, изп
ълнение
то на
техните
задачи
да конт
ролират
дейс
тв
ията
на из
пълнит
елното
ръководс
тво
и ефек
тив
ното
им
участ
иет
о в
работ
ата на
дружеств
ото?
Посочет
е конкрет
ното
мяст
о и
реда, ев
ентуално
-
адреса на
интернет
с
траниц
ата
на дружест
вот
о, опи
сваща
връзкат
а
между въз
награждени
ето на
незав
иси
мит
е дирек
тори
и изпъл
няваните о
т тях фу
нкции.
1
5%
5.0%
Възнагражд
енията на чл
еновете на Надзорн
ия съвет се определят
о
т Общото
събрание на акцион
ерите в съответ
ствие с Политиката за възн
агра
ждения на
Банката, кат
о участието в Коми
тети и изпълн
ението на задължен
ия
та се
взима предв
ид при определян
е на индивиду
алните възнагражден
ия.
II.11
Компаният
а следв
а ли
принци
па за
некомпенс
иране на
членовет
е на Надз
орния с
ъвет
с
акци
и и
ли опц
ии?
1
5%
5.0%
Възнагражд
енията на чл
еновете на Надзорн
ия съвет са структу
рира
ни
в
съответствие с прил
ожимите регу
лации към кредитните ин
с
титу
ции
и
Политиката за въз
награжденията в Бан
ката. Членовете на Надз
орни
я съ
вет
полу
чават преимуществ
ено постоянн
о възнаграждение.
II.12
Осиг
урен ли
е дост
ъп на
акци
онерите
до ин
формаци
я за
сделки
между дружес
твот
о и
членовет
е на
Надзорния
съв
ет и
с
вързани
с нег
о лиц
а? Опиш
ете проц
едурата
и м
ястот
о,
евентуално
адреса на
интернет
с
траниц
ата
на дружест
вот
о, на
коит
о може
да бъде
получена и
нформаци
я за
сделки
те
между дружес
твот
о
и членов
ете
на Надзорни
я съв
ет
и с
вързани
с
него ли
ца.
1
10%
10.0%
Информация за сд
елки със свързани л
ица, вкл. за лицата контрол
и
ращи или
управ
ляващи Банката се оповестяв
а
във финан
совите отчети, които се
публ
икув
ат и на корпоративната интерн
ет страница www.fibank.bg
© Scor
ecar
d for
Corpor
ate Gover
nance
of Bul
gari
a (ac
cor
ding t
o
the
Bulgari
an Nat
ional
Code of
Corpor
ate Gover
nance
2007)
Page 4 of
11
II.13
Процедурит
е з
а из
бор на
нови
членов
е отч
итат
ли
из
иск
ваният
а
за при
емст
веност
и
уст
ойчи
вост
на
функциони
ране на
Надзорния
съвет
?
1
5%
5.0%
Изисквания за приемственост и у
стойчивост при избор на членове
на НС са
регламентиран
и в Политиката на ПИБ АД за под
бор и оценка на при
годността
на членов
е
те на у
правителните и контрол
ните органи и лица, заем
ащи дру
ги
позиции и Правилата з
а дейността н
а НС. В планирането н
а приемс
твеността
Банката в
зема предвид принципите за из
бягване едн
овременната за
мяна на
твърде мн
ого членове, за спазване на практ
иките за поетапно оттегляне,
съобразяване с изискв
анията за временн
о изпълняв
ане на длъжност
и, както и
вземан
е предвид прил
аганата полити
ка по отношение н
а многообраз
ието.
100%
95%
III.
10%
III.1
Съществ
уват
ли в
ътрешнофи
рмени
правила,
реглам
ентиращи
регулярния,
наврем
енен и
изч
ерпателен об
мен на
информ
ация
между Управ
ителни
я и
Надзорни
я съв
ет?
1
20%
20.0%
В съответствие с прин
ципите за добро корпоративно у
правление ме
жду НС и
УС се поддърж
а открит диалог. О
свен регулярн
о отчитане за из
пъл
нението
на
поставените цел
и се провеждат и общи заседания. Ч
леновет
е на На
дзорн
ия
съвет имат прав
о на директен контакт с ръков
одния състав и слу
ж
ителите на
Банката. Гл
авният секретар има ключова роля з
а цялостното под
по
ма
гане
на
този процес. Взаимод
ействието между
НС и УС е регул
ирано в Коде
кса за
корпоративно у
правление и Правилата з
а дейността н
а УС и НС.
III.2
Корпоратив
ните
ръководс
тва
утв
ърдили
ли с
а полит
ика
на
дружеств
ото
по отнош
ение на
разкри
ванет
о на и
нформаци
я и
връзки
те
с и
нвест
ит
орите?
Посоч
ете конк
ретнот
о мяс
то и
реда,
евентуално
- адрес
а на и
нтернет
ст
раниц
ата на
дружеств
ото,
на
която
може да
се получ
и дос
тъп
до гореопи
санат
а информ
ация.
Посочет
е дат
ата,
на коят
о пос
ледно са
реви
зирани
и/
или
акту
ализир
ани прие
тата пол
итика.
1
20%
20.0%
Първа инвестицион
на банка прилага Политика за оповест
яване, кат
о
доку
мента е пу
блично достъпен през корпорат
ивния инт
ернет сайт
www.fibank.bg
Политиката за опов
естяване е последно акту
ализирана с
решение на УС
от 12.03.2024 г., одобрена с решение на НС от
12.
03.2024 г.
III.3
Процедурит
е з
а из
бягв
ане и
разкри
ване на
конфликт
и
на
интерес
и
регламент
ирани
ли с
а в
уст
ройст
венит
е акт
ове
на
дружеств
ото?
Посочет
е конкрет
ното
мяст
о и
реда, ев
ентуално
-
адреса на
интернет
с
траниц
ата
на дружест
вот
о, на
която
може
да се
получи
дост
ъп до г
ореописанат
а и
нформаци
я.
Посочет
е
датата,
на
която
последно с
а реви
зи
рани и
/или
акт
уализ
ирани
приети
те
процедури.
1
20%
20.0%
Изискванията за из
бягване и разкриване на конфл
икти на интереси
са
регламентиран
и в Кодекса за корпоративно у
правление (посл. акту
ализиран
23.03.2022 г.), Етичния кодекс (посл
. актуализиран 24.08.2022 г
.), У
става
(посл. акту
ализиран 16.06.2022 г.), Политиката за у
правление на
конфликт
и на
интереси (посл. акту
ализирана 26.07.2023 г.). Устав
ът и Кодексъ
т за
корпоративно у
правление са пу
б
лику
вани на корпорат
ивната интерн
ет
страница ww
w.fibank.bg
III.4
Съществ
уват
ли определени
и
зис
квани
я за
спаз
ване на
принци
пит
е за
приемс
тв
еност
и
устой
чив
ост
на раб
ота на
Управит
елния
съвет
при
назнач
аването
и ос
вобождав
ането
на
членовет
е му?
1
20%
20.0%
Изисквания за приемственост и у
стойчивост при избор на членове
на УС с
а
регламентиран
и в Политиката на ПИБ АД за под
бор и оценка на при
годността
на членов
е
те на у
правителните и контрол
ните органи и лица, заем
ащи дру
ги
позиции и Правилата з
а дейността н
а УС. В планирането н
а приемс
твен
остта
Банката в
зема предвид принципите за из
бягване едн
овременната за
мяна на
твърде мн
ого членове, за спазване на практ
иките за поетапно оттегляне,
съобразяване с изискв
анията за временн
о изпълняв
ане на длъжност
и, както и
вземан
е предвид прил
аганата полити
ка по отношение н
а многообраз
ието.
Сътрудничество межд
у Управителния
и
Надзор
ния
съвети
© Scor
ecar
d for
Corpor
ate Gover
nance
of Bul
gari
a (ac
cor
ding t
o
the
Bulgari
an Nat
ional
Code of
Corpor
ate Gover
nance
2007)
Page 5 of
11
III.5
Корпоратив
ните
ръководс
тва
приели
ли с
а и
спаз
ват
ли
Етич
ен
кодекс?
Посочет
е конкрет
ното
мяст
о и
реда, ев
ентуално -
адреса на
интернет
с
траниц
ата
на дружест
вот
о, на
която
може
да се
получи
дост
ъп до г
ореописани
я докум
ент.
Посоч
ете
датата,
на
която пос
ледно е
ревиз
иран и
/и
ли акт
уализ
иран
коде
кса, и оп
ишете да
ли през по
с
ледн
ата година е
имало
случа
и, изискващи прил
агането н
а залож
ените в коде
кса
принци
пи.
1
20%
20.0%
С цел у
твърждаването н
а професионалнит
е и етични стандарти, при
ложими и
изиску
еми спрямо Бан
ката като търговско дру
жество, работна сред
а и
кредитна ин
ститу
ция, Fibank има Етичен кодекс, който определя о
сновн
ите
принципи, етични н
орми и корпоративни ценности, н
а които се гра
дят
политиките и бизн
е
с плановет
е, правилата, процеду
рите и ежеднев
ната
оперативна работа. Е
тичният кодекс е посл
едно актуализ
иран с ре
ш
ение
на
УС от 14.06.2022 г., одобрен
с решение на НС от 24.08.2022 г.
100%
100%
IV.
20%
IV.1
Има ли
ком
панията
изг
радена си
ст
ема з
а вът
решен к
онтрол,
която в
ключи
телно да
иденти
фици
ра ри
сков
ете,
съпътс
тв
ащи
дейност
та
на дружес
твот
о и
да подпом
ага т
яхното ефект
ивно
управление?
1
25%
25.0%
Първа инвест
иционна бан
ка изгражда и у
съвършенства над
еждна и
всеобхватн
а рамка за вътрешен контрол
, която включв
а независими
контролн
и фун
кции (функциите по у
правление на риска, съответст
в
ие и
вътрешен оди
т) стру
ктурирани съобразн
о принципа на „трите линии
н
а
защита“. Изискван
ията в тази обл
аст са регламентирани в Код
екса за
корпоративно у
правление, Политиката з
а вътрешен одит
, Правилата
за
вътрешен одит
и Етичния кодекс н
а вътрешния одитор в ПИБ АД, По
литиката
за управ
ление на рисковете и адекватността на капитала, Прав
ила
та за
прилагане на фу
нкцията Управление н
а риска, Политиката на ПИБ А
Д за
съответствие н
а дейността с регул
аторните изисквания и стан
дарт
и
(съответств
ие), Правилника з
а прилагане на фун
кцията съответств
ие.
IV.2
Сист
емата
за
вътреш
ен контрол
гаранти
ра ли
ефекти
внот
о
функциони
ране на с
ис
теми
те з
а от
четнос
т и
раз
криване
на
информац
ия?
1
25%
25.0%
Системата з
а вътрешен кон
трол, включва контрол
ни функции с необ
хо
димите
правомощия и достъп за н
езависимо изпълнение н
а задълженията, к
акто и
контролн
и органи в т.ч. О
дитен комитет, който набл
юдава финансо
вото
отчитане и нез
ависимия финансов одит. К
онтролн
ите фун
кции и органи
допринасят за ефект
ивното у
правление на Б
анката, като дав
а
т раз
умна
ув
ереност, че нормативни
те регул
ации, правила и процедури са ст
рикт
но
спазвани и че се в
земат подх
одящи и наврем
енни коригиращи дейст
вия, като
по този начин
помага за намал
яване на риска от
загуби и постига
не на биз
нес
целите на Б
анката.
IV.3
Корпоратив
ното рък
оводст
во подпом
агано ли
е з
а дейнос
тт
а с
и
от од
итен комите
т?
1
25%
25.0%
В качеството си н
а дружество
от обществен
интерес, съобразн
о За
кона за
независимия фин
ансов одит в Банк
ата фун
кционира Одитен комит
ет,
който е
отговорен за н
аблюдаване на финан
совото отчитане и незав
исимия
финанс
ов
одит, както и на ефектив
ността на фун
кцията по вътрешен одит и
систем
ите
за контрол и у
правление на рисков
ете в Банкат
а. Комитетът препо
ръчва
избора на регистриранит
е одитори, които да извършат незав
исим ф
инансов
одит на Б
анката и наблюдава т
яхнат
а независим
ост в съответствие
с
изискванията н
а закона, Регламент 537/2014 и Етичн
ия кодекс на
професионалнит
е счетоводители.
IV.4
Прилага
ли с
е при
нци
па за
ротац
ия при
предложеният
а и
из
бора
на външен
одит
ор? Посоч
ете в
ъншнит
е оди
тори
на дружес
твот
о
за пос
ледните
три
години
.
1
25%
25.0%
Първа инвестицион
на банка прилага изискваният
а за ротация на
регистрираните одит
ори, приложими към пред
приятията от обществе
н
интерес съгласн
о Закона за независимия фин
ансов одит. Регистрир
аните
одитори на Б
анката за послед
ните три години са както след
ва: за
2021г. -
съвместен
одит от дв
е одиторски дружеств
а БДО България ООД и Е
к
овис
одит БГ О
ОД, за 2022г. и 2023г. - съвмест
ен одит от д
ве одиторс
ки дружества
Ековис Од
ит България О
ОД и Мазарс О
ОД.
100%
100%
Одит и вът
решен
контрол
© Scor
ecar
d for
Corpor
ate Gover
nance
of Bul
gari
a (ac
cor
ding t
o
the
Bulgari
an Nat
ional
Code of
Corpor
ate Gover
nance
2007)
Page 6 of
11
V.
20%
V.1
Всич
ки акц
ионери
, вк
лючит
елно ми
норитарни
те
и
чуждест
ранните,
трет
ират
ли
се
равнопост
авено?
1
10%
10.0%
Изискванията з
а равнопоставено третиран
е на акционерите, в
т.ч.
миноритарн
и и чуждестранн
и са регламентирани в Код
екса за корпо
ративно
управ
ление на ПИБ
АД и Устава.
V.3
Корпоратив
ните
ръководс
тв
а разраб
оти
ли ли
са
правила
за
организ
ирането
и пров
еждането н
а редовни
те и
из
вънредни
Общи
събрани
я на
акци
онерите
на дружес
твот
о, к
оито
гаранти
рат рав
нопост
авено т
рети
ране на в
сич
ки
акционери
и
правото
на вс
еки
от ак
ционери
те
да из
рази
мнени
ето с
и
по
точки
те
от днев
ния ред
на Об
щото с
ъбрани
е? Пос
очет
е
конкретнот
о мяс
то и
реда,
евентуално
- адрес
а на
интернет
страни
цат
а на дружес
тв
ото,
на коят
о може
да с
е получи
дост
ъп
до гореопи
саната
информ
ация.
Пос
очете
датат
а, н
а коят
о
последно с
а реви
зи
рани и
/или
акт
уализ
ирани
приети
те
правила.
1
15%
15.0%
Изискванията з
а свикване и пров
еждане н
а Общи събрания на акцио
н
ерите
са регламентиран
и в Устава на Банк
ата и в Кодекса з
а корпоратив
но
управ
ление на ПИБ АД. Доку
ментите са оповестени н
а корпоративни
я
интернет сай
т www.fi
bank.bg
Уставът е посл
едно актуализ
иран от ОС
А на
16.06.2022 г. Кодексът за корпорат
ивно у
правление е последн
о ак
ту
ализиран
с решение на УС
от 17.03.2022 г., одобрен с решение на НС
от 23
.03.2022 г.
V.4
Организ
ират
ли к
орпоратив
ните
ръководс
тва
процедури
те и
реда за
провеждане на
Общо с
ъбрани
е на ак
ционери
те по
начин,
койт
о не з
атрудняв
а или
оск
ъпява ненужно
гласув
ането?
1
10%
10.0%
Мястото н
а провеждане на заседан
ието на Общото събрание е лесн
о
достъпно за м
нозинството от акцион
ерите. Процедурите по регистр
ация са
уд
обни и позвол
яват бърз и лесен
достъп. Банката полага ну
жните
усилия да
ул
есни у
частието и гласуван
ето по точките от дневния ред
на акц
ионерите в
заседаниет
о на Общото събран
ие.
V.5
Предприемат
ли
корпорати
вни
те ръков
одст
ва дей
ст
вия
за
насърчав
ане учас
тиет
о на
акционери
в
Общот
о съ
брание
на
акционери
те
и к
акви?
1
10%
10.0%
Банката е пред
приела инициативи за допълн
ително ан
гажиране на
акционерите, вкл
. поддържането на Клу
б на инвестит
орите, с реги
страцията в
който всички заинтересов
ани лица могат да полу
чават на електрон
ната с
и
поща ув
е
домлен
ие за всяка оповестен
а от Банката до обществен
ост
та
информация, касаеща инв
еститорите. За инвеститорите е раз
работе
но
и
мобилно прил
ожение I
R Fibank.
V.6
В мат
ериалит
е на об
щит
е съб
рания
на акц
ионерит
е вс
ичк
и
предложения от
носно
основни
корпорат
ивни
с
ъбит
ия
представ
ят ли
с
е кат
о отделни
точ
ки в
дневни
я ред н
а Общот
о
събрани
е (
в т
.ч.
предложеният
а з
а разпределени
е на
печалбат
а)? Пос
очете
адреса
на секц
ият
а на и
нтернет
страни
цат
а на дружес
тв
ото,
в коят
о е
налична
гореспом
енатата
информац
ия и
докум
ентит
е предс
тавени
на ак
ционери
те з
а
последното
Общо
събрани
е на
дружест
вото.
1
10%
10.0%
Всяко предложени
е за решение се стру
ктурира в отд
елна точка. Се
кцията
относно О
бщите събрания на акционерите е в разд
ел Инвест
итори/
Общи
събрания на акцион
ерите на корпоративн
ия интернет сайт www
.fiba
nk
.bg
V.7
Дружест
вото
поддържа ли
на и
нтернет
ст
раниц
ата с
и
специ
ална
секци
я от
носно прав
ата
на акци
онерит
е и
участ
ието
им
в
Общото
събрани
е на
акционери
те?
Посочет
е адреса
на
секц
ията,
в
която
е опис
ана горес
поменатат
а и
нформаци
я, на
интернет
с
траниц
ата
на дружест
вот
о.
1
10%
10.0%
Секцията относн
о правата на акционерите е в раздел
Инвеститори/
Корпоративно у
правление/ Права н
а акционерите на корпоратив
ния
интернет
сайт www.fibank.bg
V.8
Осиг
урен ли
е механизъм
за
съдейс
тв
ие на
акционери
те,
имащи
право с
ъгласно
дейс
тващот
о з
аконодателс
тво
да вк
лючват
допълнителни
въпрос
и и
да
предлагат
решения по
вече
включени
въпрос
и в
дневни
я ред на
Общото
събрани
е?
Предст
авете
опис
ание на
гореспом
енатия
механизъм
.
1
10%
10.0%
На акционерите е предост
авена информация относн
о техните права,
вкл. д
а
включват
допълнит
елни въпроси в
дневн
ия ред на ОСА. Информацият
а е
структ
урирана в раздел
Инвеститори/ Корпоративно у
правление/ Пр
ава н
а
акционерите на корпорат
ивния инт
ернет сайт www.fibank.bg
Информация
относно прав
ата на акционерите е включена и в
Поканата за свикв
ане на
ОСА.
V.9
Акцион
ерите уве
домяван
и ли са за
резулта
тите от Общо
то
събрани
е чрез
инт
ернет
и в
съот
вет
ния с
рок? Пос
очете
адреса
на секц
ият
а, в
коят
о е нали
чна г
ореспоменат
ата и
нформаци
я,
на инт
ернет с
трани
цата
на дружест
вот
о.
1
15%
15.0%
Резу
лтатите от Общите събрания н
а акционерите е в раздел Инв
ест
итори/
Общи събрания на акцион
ерите на корпоративния интерн
ет сайт
www.fibank.bg
За
щита
пр
ав
ата
на
а
кц
ио
не
р
ите
© Scor
ecar
d for
Corpor
ate Gover
nance
of Bul
gari
a (ac
cor
ding t
o
the
Bulgari
an Nat
ional
Code of
Corpor
ate Gover
nance
2007)
Page 7 of
11
V.10
Присъс
тв
ат ли
вс
ичк
и ч
ленове на
корпорати
внит
е ръков
одств
а
на Общи
те
събрани
я на
акци
онерите
на дружес
твот
о? Пос
очете
колко от
членов
ете на
корпорати
внит
е ръков
одст
ва с
а
присъс
тв
али на
последното
редовно О
бщо с
ъбрание
на
акционери
те
на дружес
твот
о.
1
10%
10.0%
Осигу
рява се възмож
ност за член
овете на Управителн
ия съвет и На
дзорния
съвет д
а присъства
т на О
бщите съ
брания на акционерите (осв
ен ак
о важни
причини налагат
отсъствието им). На последн
ото Редовно ОСА са
присъствали петим
а членове на Управител
ния съвет и двама член
ов
е на
Надзорния съвет, в
кл. председателите на УС и НС.
100%
100%
VI.
20%
VI.1
Приели
ли с
а корпорат
ивни
те
ръководс
тва
вътреш
ни прав
ила,
които
да ос
игуряв
ат с
воеврем
енното опов
ест
яване на
всяк
а
същест
вена пери
одична
и и
нцидент
на и
нформаци
я от
носно
дружеств
ото,
негов
ото управ
ление,
корпорати
вни
те м
у
ръководст
ва,
операти
вната
му дей
ност
и
акци
онерната
му
струк
тура?
1
10%
10.0%
ПИБ АД прилага Полит
ика за оповестяван
е, която очертава рамката
за
предоставян
е на информация към
заинтересованите лица, акцион
ери
те и
инвеститорит
е, с оглед осигуряван
е на възмож
ност за вземане н
а
обективни и
информирани решен
ия и оценки, при спазване на принципа з
а
равнопостав
ено третиране на адресатит
е.
VI.2
Сист
емат
а за
разкри
ване на
информац
ия н
а дружест
вот
о
гаранти
ра ли
равнопост
авенос
т на
адресат
ите
на информ
ацият
а
(акци
онери,
заинт
ересов
ани ли
ца,
инвес
тиц
ионна об
щност)
и
изк
лючва ли
з
лоупотреби
те с
в
ътрешна
информац
ия? Опи
шете
основни
те
характерист
ики
на
създаденат
а и
поддържана
сис
тем
а за
разкри
ване на
информац
ия на
дружест
вото
и
начина,
по коит
о дружес
тв
ото опов
ест
ява т
я гарант
ира
равнопост
авенос
т на
адресати
те
на информ
ацият
а.
1
10%
10.0%
В съответств
ие с Политиката за опов
естяване, Б
анката оповестява
информация към обществ
еността чрез Електронн
ата система за разк
риване
на информация X
3News (www.x3new
s.com
), чрез която се осигуряв
а
ефективното раз
пространение на информация д
о възможн
о
най-широк
кръг
лица еднов
ременно, и по н
ачин, който не ги дискриминира. Същат
а
информация се пу
бликува и на корпорат
ивна интернет стран
ица
www.fibank.bg
VI.3
Сист
емата
за
разкрив
ане на и
нформаци
я ос
игуряв
а ли
пълна,
навременна,
вярна
и раз
бираем
а ин
формаци
я, коят
о дав
а
възм
ожност
за
обект
ивни
и
информи
рани
решения и
оценк
и?
1
5%
5.0%
ПИБ АД оповестяв
а информация в качеството си на кред
итна инстит
уци
я
,
публично
дружес
тво и
инвес
тиц
ионне
н пос
ред
ник в
съо
тветс
твие
с
Политиката за опов
естяване и Код
екса за корпоративно управ
ление
на
Банката, прил
ожимите регу
латорни изисквания и добри практ
ики в
тази
област. Бан
ката поддържа и фин
ансов кален
дар, който е включен
в
Политиката за опов
естяване, която е пу
блично достъпн
а в раздел
Корпоративно у
правление на интерн
ет с
траницата на
Банката www.f
ibank.bg
VI.4
Корпоратив
ните
ръководс
тва
утв
ърдили
ли с
а и
контроли
рат ли
спазв
ането н
а вът
решни
правила
за и
згот
вяне
на годи
шнит
е и
междиннит
е от
чети
и
реда за
разкри
ване на
информац
ия?
1
10%
10.0%
Изискванията са регл
а
ментирани в
Политиката за оповестяване и К
од
екса за
корпоративно у
правление на Бан
ката, като в допълнение ПИБ А
Д им
а
ут
върдени Прав
ила за изпълн
ение на изискванията за опов
естяване
, с които
се уреж
да вътрешн
ата организация в Б
анката относно оповестяв
ане
то на
информация.
VI.5
Компаният
а поддържа ли
актуална
корпорати
вна и
нтернет
страни
ца? П
осочет
е адреса
на корпорат
ивнат
а инт
ернет
страни
ца.
1
10%
10.0%
ПИБ АД поддърж
а корпоративна ин
тернет страница www.fibank.bg
с
ут
върдено съд
ържание, обхв
ат и периодичност на разкриван
ата чре
з нея
информация в съот
ветствие с н
ормативните изискван
ия и добрите
корпоративни практики.
VI.6
Компаният
а разк
рива
ли на
корпорати
внат
а си
ин
тернет
страни
ца
цялата
информац
ия пос
очена в
Глав
а 4,
34 от
Кодекса?
В случ
ай,
че дружес
твот
о не
спазв
а някоя
от
препоръкит
е на Кодекс
а -
моля
опишет
е конкрет
нит
е тек
стов
е и
причин
ите
за
неспаз
ването
им.
1
15%
15.0%
Изискваната ин
формация е публично д
остъпна през корпоратив
ната
инт
ернет
страница ww
w.fibank.bg
VI.7
Компаният
а поддържа ли
англоез
ична в
ерси
я на к
орпоратив
ната
си
интернет
с
траниц
а с
посоч
еното с
ъдържание в
Глава
4, т
. 34
от Кодек
са?
1
15%
15.0%
Първа инвест
иционна банка под
държа англоезична версия н
а корпор
ативната
си интернет стран
ица www.fi
bank.bg,
която е с у
твърдено съд
ържание и
обхват н
а разкриваната чрез нея информ
ация.
Разкриване на инф
ормация
© Scor
ecar
d for
Corpor
ate Gover
nance
of Bul
gari
a (ac
cor
ding t
o
the
Bulgari
an Nat
ional
Code of
Corpor
ate Gover
nance
2007)
Page 8 of
11
VI.8
Компаният
а информ
ира ли
периоди
чно,
в с
ъотв
етст
ви
е със
законови
те
норми
и доб
рата
международна практ
ика
за
разкрив
ане на и
нформаци
я от
нефинанс
ов характер,
з
а
икономи
ческ
и,
соци
ални и
еколог
ични
въпрос
и,
касаещи
заинт
ересов
анит
е лиц
а (напри
мер:
борб
а с
корупци
ята;
работ
а
със слу
жителите, д
оставчиците и клие
нтите; социал
на
отгов
орност
на дружес
твот
о; опаз
ване на
околната
среда?
1
10%
10.0%
ПИБ АД поддържа специал
ни раздели в Годишния д
оклад за дейностт
а
относно опов
естяване н
а информация от нефинансов х
арактер (нефи
нанс
ова
декларация по смисъла н
а чл.48 от Закона за счетовод
с
твото), в
т.ч. относно
екологични, социалн
и, управленски и етичн
и въпроси, управление
на
човешкия капитал, описание на бизн
ес
модела и т.н.
VI.9
Осиг
урен ли
е лесен
дост
ъп на акц
ионери
те до
приетат
а
дружеств
ена полит
ика
за определяне
на въз
награждени
ята и
танти
емит
е на
членовет
е съв
ета,
какт
о и
до ин
формаци
я
относно
полученит
е от
тях годи
шни
възнаг
раждения и
допълнителни
ст
имули
?
1
10%
10.0%
Информация отн
осно прилаганата от
Банката Политика за възн
аграж
де
нията
и нейното изпъл
нение (Доклад за изпълн
ението на политиката за
възнагражд
енията по смисъла на чл.100н
от ЗППЦК) се оповестява
в
Годишните д
оклади за дейн
о
стта, както и количеств
ена информация
относно
изплатенит
е през годината в
ъзнаграждения на ключов
ия управленск
и
персонал - в Год
ишните финан
сови отчети, които са публ
ично достъпн
и през
корпоративната ин
тернет страница www
.fibank.bg
VI.10
Корпоратив
ните
ръководс
тва
оповес
тили
ли
са
своев
ременно
струк
турат
а на капи
тала
на дружест
вот
о и
спораз
умения,
кои
то
водят
до упражняване
на конт
рол съг
ласно
неговит
е прав
ила з
а
разкрив
ане на и
нформаци
я?
1
5%
5.0%
Изискваната ин
формация се оповес
тява своевремен
но и в периодичн
ата
отчетност съгл
асно Политиката за оповестяван
е и приложимите регул
аторни
изисквания. Ин
формацията се разкр
ива чрез ел
ектроннат
а система
X3News,
както и на корпоративн
ата интернет страница ww
w.fibank
.bg
100%
100%
VII.
10%
VII.1
Дружест
вото
идент
ифиц
ирало ли
е
кои с
а з
аинт
ересовани
те
лица
с от
ношени
е към
неговат
а дей
ност
въз
ос
нова на
тяхната
степен
и с
фери
на вли
яние,
роля и
отношени
е към
уст
ойчи
вото
му раз
вит
ие?
1
20%
20.0%
Изискването е регл
аментирано в Кодекса за корпорат
ивно у
правлен
ие и
Политиката за оповест
яване на ПИБ АД.
VII.2
Корпоратив
ните
ръководс
тва
осиг
уряват
ли ефек
тив
но
взаи
модейс
тви
е с
ъс з
аинт
ересовани
те ли
ца?
1
20%
20.0%
Първа инвестицион
на банка прилага политика на ин
формираност към
заинтересован
ите лица с отношение към н
ейната дейност. Те включ
ват лица,
които не са акционери, н
о имат интерес от икономическото раз
вит
ие на
дру
жеството, като кред
итори, притежатели на облигации, клиен
ти,
с
лужители,
общественостт
а и други. Периодично, в
съответств
ие със законови
те норми и
добрите практики, Първа ин
вестиционна банка разкрива ин
формация
от
нефинансов
характер, както и подд
ъ
ржа и развива корпоратив
ен бл
ог, който
фун
кционира като канал за кому
никация, целящ открит диалог н
а д
остъпен
език с клиенти
, партньори и дру
ги заинтересовани ли
ца.
VII.3
Компаният
а има
ли раз
работ
ени к
онкретни
правила
за от
чит
ане
интерес
ит
е на з
аинт
ересовани
те
лица,
кои
то прав
ила да
осиг
уряват
и т
яхното при
вличане
при
решаване на
определени,
изискващ
и позиция
т
а им въп
роси?
1
20%
20.0%
Правилата за в
заимодействие със заинтересов
аните лица са реглам
ентиран
и
в Кодекса за корпоратив
но управление н
а ПИБ АД, Политиката за
оповестяван
е и Етичния кодекс н
а Банката.
VII.4
Гарантират
ли
корпорати
вни
те ръков
одст
ва дос
тат
ъчна
информи
раност
на в
сич
ки з
аинт
ересов
ани ли
ца от
носно
законово
уст
ановенит
е им
права
и ако
да -
по как
ъв начи
н?
1
20%
20.0%
ПИБ АД прилага полит
ика на информираност към заин
тересованите л
ице в
съответствие с прил
о
жимите норм
ативни изисквания, като в
допълн
ение
Банката пу
бликува ин
формация под формата на презентации и ин
тер
вюта
с
висшия ръководен
персонал, прессъобщения, специализирани из
дани
я (н
апр.
Fibank News), както и подробна инф
орм
ация за продуктите и у
слуг
ите н
а
Банкат
а.
Корпо
ративно
управление -
ангажиране (в
кл.
заинтересовани
лица)
© Scor
ecar
d for
Corpor
ate Gover
nance
of Bul
gari
a (ac
cor
ding t
o
the
Bulgari
an Nat
ional
Code of
Corpor
ate Gover
nance
2007)
Page 9 of
11
VII.5
Корпоратив
ните
ръководс
тва
гарант
ират
ли прав
ото на
своев
ременен и
редовен
дост
ъп до от
носи
ма,
дост
атъчна
и
надеждна информ
ация
относ
но дружест
вот
о, ког
ато
заинт
ересов
аните
лиц
а учас
тват
в
процес
а на корпорат
ив
но
управление
и ако
да -
по какъв
начи
н?
1
20%
20.0%
Изискванията са спаз
ени с у
твърдени от Банкат
а писмени политики
, чието
прилагане се след
и съобразно приложимите норм
ативни и в
ътрешноб
анкови
изисквания.
100%
100%
10%
VIII. 1
Осиг
уряват
ли к
орпоратив
ните
ръководс
тва
ефекти
вно
взаи
модейс
тв
ие на
дружест
вото
с
негови
те ак
ционери
-
институцио
нални инве
ститори, а същ
о так
а и с регул
ираните
паза
ри на фина
нсови инструме
нти и инвестиционн
ите
посредниц
и н
а тез
и паз
ари
и ак
о да -
по как
ъв нач
ин?
1
20%
20.0%
С оглед осъществ
яване на ефективна в
ръзка между
Първа инвестици
онна
банка и нейн
ите акционери и лицата, проявили интерес д
а инвести
рат във
финансови ин
струменти, емит
ирани от Банката, в Първа ин
вестицио
нна б
анка
е назначен
директор за връзки с инвест
иторите. В съответствие с
добрите
практики за корпоративн
о управ
ление, Бан
ката развива инициативи
з
а
допълнител
но ангажиране на мин
оритарните акционери и институ
цио
нални
те
инвеститори. В
допълнен
ие, в стремежа за поддържан
е на отворена
линия за
кому
никация с акционерите и ин
веститорите, Първа инвестицион
на
банка
поддържа Кл
уб на инвестит
орите. Банкат
а има и разработено м
обил
но
приложение за в
ръзки с инвеститорите, осигу
ряващо бърз достъп д
о
финансова ин
формация и финансов
ия календар на Банката, както и
относн
о
други д
анни и новини, касаещи инвеститорите.
VIII. 2
При и
збора
на инв
ест
ици
онни пос
редници
и
съотв
етно
оператори
на паз
ари,
на кои
то
да се
търг
уват
финанс
овит
е и
м
инст
румент
и,
корпорати
внит
е ръководс
тв
а отч
итат
ли
в к
аква
степен
дейс
тв
ият
а на т
ези
лиц
а се
бази
рат
на пазарни
инфо
рмация
и принципи?
1
20%
20.0%
Банката д
ейства във в
р
ъзка с тези изискван
ия по начин, който е
в
съответствие с регу
латорните изискван
ия и добрите практики.
VIII. 3
Съгласув
ат ли
корпорат
ивни
те
ръководст
ва
със
св
оите
инвес
тиц
ионни пос
редници
и
инст
ит
уционални
инвес
ти
тори
полити
ката
и прак
тик
ит
е на дружес
тв
ото з
а корпорат
ив
но
управление?
1
20%
20.0%
Отчетност
та относно политиките и процеду
рите за корпоративно у
п
равление
се обявява регу
лярно, вкл. целите за раз
витие за след
ващата год
ина и
тяхнот
о изпълнение.
VIII. 4
Дружест
вото
изи
ск
ва ли
разк
риване
и ог
раничав
ане на
конфликт
ите
на инт
ереси
от
упълномощенит
е с
ъветни
ци,
анализат
ори,
брокери
, рей
ти
нгови
агенц
ии
и друг
и,
коит
о
пре
доставят а
нал
изи или консул
тации?
1
20%
20.0%
Политиките на Б
анката по отношение избягван
ето и разкриването н
а
конфликти н
а интереси е в съответствие с н
ормативните изисквани
я,
приложими към Б
анката, в т.ч. в качеството й н
а
кредитна ин
стит
уци
я
,
публ
ично дружеств
о и инвестицион
ен посредник.
VIII. 5
Ако дружес
твот
о е допус
нато
до т
ъргови
я в
юрисди
кци
я,
различ
на от
таз
и,
в к
оято е
учредено,
оповест
ява
ли
приложим
ите
и з
а т
ази
юрис
дикц
ия прав
ила з
а корпорат
ив
но
управление?
1
20%
20.0%
ПИБ АД съобразява д
е
йността по оповест
яване на ин
формация в
съответствие с из
искванията, които са прил
ожими към мястото, къ
дето
Банката и н
ейните финансови инстру
менти са допу
снати до търгови
я.
100%
100%
VIII. Инст
итуцион
ални инвес
титори, паза
ри на финанс
ови инструме
нти и други
© Scor
ecar
d for
Corpor
ate Gover
nance
of Bul
gari
a (ac
cor
ding t
o
the
Bulgari
an Nat
ional
Code of
Corpor
ate Gover
nance
2007)
Page 10 of
11
Corp
o
rate
Go
vernan
ce
Sel
f-eval
u
ati
on
Sco
recard
©
Стандартна
Стандартна
Тежес
т:
10%
Стандартна
Тежест
:
20%
Частична оц
енка:
100%
Тежест
:
10%
Частична оц
енка:
100%
Частична оц
енка:
100%
Стандартна
Стандартна оце
нк
а
100%
Стандартна
Тежес
т:
20%
Тежес
т:
10%
Частична оц
енка:
100%
Частична оц
енка:
100%
Стандартна
Стандартна
Тежес
т:
10%
Стандартна
Тежес
т:
10%
Частична оц
енка:
100%
Тежес
т:
10%
Частична оц
енка:
95%
Частична оц
енка:
100%
Инст
итуцион
ални инвест
итори,
пазари на ф
инансови
инструменти и
д
ру
ги пос
р
едници
Карт
а за оцен
ка/Форма за
оценка
на Корпора
тивн
ото у
правле
ние в
България
Корпоративно управление -
ангажиран
е
(
вкл.
З
аинтересовани
лица
)
Защ
ита правата
на акционерите
Сътру
д
ничество
между
Управителния
и Над
зорния
съ
вети
Обо
бщени р
езулт
ати з
а ко
мпании
те с двуст
епенна
система на управ
ление
Разкриване на информация
Общ
а оценк
а Корпорат
ивно
у
правлен
ие
Управителен с
ъвет
Надзорен с
ъв
ет
Одит
и въ
треш
ен контрол
©
S
c
orec
ar
d f
or
C
orporate
Gov
er
n
an
ce
of
B
u
lgar
ia (
ac
c
ordin
g
to
th
e
B
u
lgar
ian
N
at
ion
al
C
ode
of
C
orporate
Gov
er
n
an
ce
2007)
P
age 1
1
of
11
К
одекс
за корпоративно управ
ление
на Първа инвестиционна банка АД
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
2
Съдържание:
Въведение
....................................................................................................................................... 3
Корпоративен статус и профил
.................................................................................................
4
Мисия
.....................................................................................................................................
4
Обхват и приложение....................................................................................................................
5
Организационна рамка
...................................................................................................................
7
Основни органи и функции в корпоративното управление
.....................................................
8
Надзорен съвет
....................................................................................................................
8
Управителен съвет
...........................................................................................................
12
Политика за възнагражденията в Банката
....................................................................
16
Контролна среда и процеси
...............................................................................................
16
Управление и контрол на риска.........................................................................................
17
Съответствие
..................................................................................................................
19
Вътрешен одит
................................................................................................................. 20
Външни одитори (Регистрирани одитори)
....................................................................
21
Одитен комитет
...............................................................................................................
21
Права на акционерите и равнопоставено третиране
...........................................................
22
Свикване на Общо събрание на акционерите
................................................................. 23
Провеждане на заседание на Общото събрание
.............................................................
24
Резултати
..........................................................................................................................
24
Разкриване на информация и прозрачност
...............................................................................
25
Политика за оповестяване и практики по оповестяване
...........................................
25
Допълнителни разпоредби
..........................................................................................................
27
Преходни и заключителни разпоредби
......................................................................................
29
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
3
Въведение
Корпоративната политика на Първа инвестиционна банка АД /Fibank, Банката/ се основава
на професионално и прозрачно управление съобразно международно признатите стан-
дарти и принципи за добро корпоративно управление и устойчиво развитие, отчитайки
промените в регулативната и икономическа среда, както и значимостта на Първа инвес-
тиционна банка на финансовия пазар в страната.
Първа инвестиционна банка развива и усъвършенства корпоративното управление като
средство за подобряване на ефективността, за успешно изпълнение на стратегията и
плановете за дългосрочно развитие, вкл. по отношение на устойчивостта, и за утвър-
ждаване на нейния авторитет.
Целта на настоящия Кодекс за корпоративно управление /Кодекса/ е да очертае основни-
те принципи и изисквания за поддържане и усъвършенстване организацията и методите
на управление в Първа инвестиционна банка, насочени към:
•
Почтено и отговорно управление, базирано на добавянето на стойност;
•
Ефективни практики по надзор върху управлението и контрола;
•
Изпълнително ръководство и висш ръководен персонал, които действат в най-до-
брия интерес на Банката и за повишаване стойността на акционерния капитал;
•
Навременно оповестяване на финансова и нефинансова информация и прозрачност;
•
Ефективна система за управление на рисковете и вътрешен контрол.
Кодексът има още за цел да очертае рамката и да структурира основните компонен-
ти, функции и отговорности, изграждащи системата на корпоративното управление в
Групата на Първа инвестиционна банка. Неговото прилагане ще спомогне за осъществя-
ването на целите и плановете, които са в интерес на Банката като цяло, клиентите,
акционерите, кредиторите, заинтересованите лица в страната и чужбина, както и да
улесни ефикасния надзор, като по този начин ще допринесе за по-ефективното използва-
не на ресурсите.
Настоящият Кодекс е съобразен с Националния кодекс за корпоративно управление, както
и с приложимото в Р България законодателство, в т.ч. специфичните изисквания спрямо
кредитните институции.
Кодексът отразява също Принципите на Базелския комитет за корпоративно управление
на банките, Насоките на Европейския банков орган /ЕБО/ относно вътрешното управле-
ние и Принципите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/
за корпоративно управление.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
4
Корпоративен статус и профил
Първа инвестиционна банка е акционерно дружество, регистрирано от Софийски градски
съд с решение от 8 октомври 1993 г. От 28 февруари 2008 г. Банката е вписана в Търгов-
ския регистър при Агенцията по вписванията.
Първа инвестиционна банка е публично дружество, вписано в Търговския регистър при
Софийски градски съд с решение от 4 юни 2007 г. и в регистъра за публичните дружества
и други емитенти, воден от Комисията за финансов надзор, с решение от 13 юни 2007 г.
Банката притежава универсален банков лиценз за извършване на банкова дейност на те-
риторията на страната и на сделки в чужбина.
Първа инвестиционна банка е лицензиран първичен дилър на държавни ценни книжа и реги-
стриран инвестиционен посредник.
В изпълнение на приложимите изисквания, Банката има присъден LEI код (Legal Entity
Identifier): 549300UY81ESCZJ0GR95, издаден от Global Markets Entity Identifier (GMEI) Utility.
Системата на управление в Първа инвестиционна банка е двустепенна, състояща се от
Надзорен съвет и Управителен съвет.
Първа инвестиционна банка предлага широк набор от услуги в областта на корпоратив-
ното банкиране, кредитирането на предприятия, обслужване на населението, картовите
разплащания, платежни и търговски операции на местния и международните пазари.
Банката оперира основно на българския финансов пазар, като извършва банкова дейност и
в чужбина чрез клона си в Кипър и дъщерната банка в Албания /First Investment Bank – Albania
Sh.a./.
Първа инвестиционна банка е сред водещите кредитни институции в Р България.
Мисия
Първа инвестиционна банка се стреми да бъде една от най-добрите банки в България,
призната като бързоразвиваща се, иновативна, клиентски ориентирана банка, която
предлага изключителни продукти и услуги на клиентите си, осигурява отлични възмож-
ности за кариера на служителите и е социално ангажирана. Банката се стреми да развива
високотехнологични решения, предоставящи възможности на нейните клиенти да банки-
рат от всяка точка на света и по всяко време.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
5
Обхват и приложение
Корпоративното управление
на Първа инвестиционна банка е система от политики,
правила, процедури и практики, чрез която Банката се управлява и контролира при ясно
дефинирани функции, права и отговорности на всички нива - Общо събрание на акционери-
те, Надзорен съвет и комитети към него, Управителен съвет и комитети, и съвети към
него, Вътрешен одит, структури в централата, клоновете и офисите.
В корпоративното управление на Първа инвестиционна банка са залегнали принципите за
корпоративно управление на Базелския комитет за банков надзор /Базелския комитет/,
на Европейския банков орган /ЕБО/, на Организацията за икономическо сътрудничество и
развитие /ОИСР/, включително принципите за:
•
прозрачност;
•
публичност;
•
обективност;
•
равнопоставеност;
•
надеждност;
•
независимост;
•
устойчивост.
Системата за управление на риска е организирана съгласно „трите линии на защита“:
•
Бизнес звената са първата линия на защита
, която поема и управлява рисковете,
присъщи за дейността, която изпълняват;
•
Функциите по Управление на риска и по Съответствие представляват втората
линия на защита
, като отговарят за по-нататъшното идентифициране, измерва-
не, наблюдение и отчитане на риска в Банката като цяло и са независими от бизнес
звената.
•
Функцията по Вътрешен одит представлява третата линия на защита
, която
провежда рисково базирани одити и проверки, които осигуряват пред Надзорния
съвет, че цялостната рамка за корпоративно управление на Банката, включително
за управление на рисковете, е ефективна, и са налице подходящи политики, системи
и процеси, които се прилагат системно и последователно.
Членовете на Надзорния съвет и на Управителния съвет, висшият ръководен пeрсонал
и служителите в Банката приемат настоящия Кодекс като съвместна отговорност и
прилагат неговите изисквания и неговия дух при изпълнение на задълженията си.
Приложение на групово ниво.
Компетентните органи за управление на дъщерните дру-
жества следва да се придържат към насоките и принципите на настоящия Кодекс, освен
ако законови или надзорни разпоредби изискват друго.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
6
С цел упражняване на адекватен контрол върху дъщерните дружества структурата за
корпоративно управление на Първа инвестиционна банка разработва и прилага подходящи
средства за наблюдение на всички рискове, които могат да засегнат групата. Банката
прилага политики за вътрешно управление на ниво група, което допринася за ефективен
контрол върху дъщерните дружества, ясни нива на отчитане и обезпечаване на необходи-
мите ресурси за прилагане на груповите и местните стандарти за управление.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
7
Организационна рамка
Съгласно принципите на Базелския комитет
Надзорният съвет дефинира подходяща управленска структура и практики за своя-
та работа и въвежда средства, чрез които тези практики да бъдат провеждани и
периодично оценявани за поддържане на ефективност.
В Банката функционират следните ръководни органи и ключови структури:
Общо събрание на акционерите
- най-високопоставеният орган на управление, който
дава възможност на акционерите да вземат решения по основополагащи въпроси, касаещи
съществуването и дейността на Банката.
Надзорен съвет /НС/ –
определя стратегията за развитие и упражнява надзор върху
управлението на Банката. Дейността на Надзорния съвет на Първа инвестиционна банка
се подпомага от комитети.
Управителен съвет /УС/
– управлява Банката, като решава всички въпроси в рамките
на предмета на дейност, освен тези, които са от изключителната компетентност на
Общото събрание на акционерите или Надзорния съвет. Изпълнява приетата от Над-
зорния съвет стратегия за развитие на Банката. Дейността на Управителния съвет се
подпомага от комитети и съвети към него.
Функция по Управление на риска
- идентифицира, измерва и управлява съществените
за Банката рискове в съответствие с приетите от Надзорния съвет и Управителния
съвет политики.
Функция по Съответствие
– управлява риска от неспазване или нарушаване на норма-
тивни регулации, етични стандарти, правила и процедури в съответствие с приетите
от Надзорния съвет и Управителния съвет политики.
Вътрешен одит
– подпомага Надзорния съвет и Управителния съвет чрез предоставяне
на независима и обективна оценка за ефективността на процесите по управление на
риска, контрола и корпоративното управление.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
8
Основни органи и функции в корпоративното
управление
Надзорен съвет
Съгласно принципите на Базелския комитет
Надзорният съвет упражнява надзор и, където е необходимо, съветва Управи-
телния съвет и наблюдава общата дейност на Банката, включително приема и
осъществява надзора върху изпълнението на стратегическите цели, рамката за
корпоративно управление и корпоративната култура на Банката.
Надзорният съвет на Първа инвестиционна банка функционира в съответствие с
принципите на Базелския комитет и насоките на ЕБО. В Устава на Банката са заложени
следните основни функции:
Функции
•
изпълнява надзорни функции и представлява Банката в отношенията с Управител-
ния съвет;
•
определя основните цели на дейността на Банката и стратегията за тяхното
постигане, включително в контекста на устойчивото развитие;
•
одобрява решенията на Управителния съвет, които са от компетенциите на Над-
зорния съвет в съответствие с Устава на Банката, правилата за дейността на
Надзорния съвет и закона;
•
одобрява общата рамка за корпоративно управление на Банката.
Налагане на корпоративна култура, устойчивост и етични ценности
Надзорният съвет с прилагането на високи етични норми и корпоративни ценности за
бизнес поведение определя висока корпоративна култура и бизнес етика - „тон от върха“.
Надзорният съвет осигурява осъществяването на контрол върху спазването на етични-
те стандарти, заложени в прилагания в Банката Етичен кодекс, както и за утвърждаване
на култура за устойчиво развитие в Банката.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
9
Риск толеранс/апетит, управление и контрол
Надзорният съвет осъществява надзор върху рамката за управление на риска, рисковия
апетит, вътрешната система за управление и контрол на всички видове риск, включи-
телно ЕСУ рисковете, като изисква висока риск култура сред служителите.
Надзор върху работата на Управителния съвет и висшия ръководен персонал
Надзорният съвет осъществява надзор върху колективното и индивидуално представя-
не на членовете на Управителния съвет и висшия ръководен персонал и постигане на
заложените цели по устойчив начин.
Комитети
Дейността на Надзорния съвет се подпомага от Главен комитет, Комитет за риска,
Комитет по възнагражденията и Комитет за подбор, които функционират съобразно
писмено определени компетенции, права и отговорности.
Главният комитет
е отговорен за надзора върху дейностите на Управителния съвет
относно важни стратегически решения, включително издаване на нови акции, облигации,
хибридни инструменти, определяне на програми и бюджети, касаещи дейността на Бан-
ката, както и наблюдение и контрол над дейността на дъщерните дружества.
Комитетът за риска
подпомага надзора върху дейностите на Управителния съвет по
управление на риска и за широкоспектърен стратегически и тактически надзор върху
функцията по управление на риска в Банката. Комитетът съветва Надзорния съвет във
връзка с цялостната текуща и бъдеща стратегия по отношение на спазване на полити-
ката за риск и рисковите лимити, склонността на Банката към поемане на риск и относно
контрола върху изпълнението й от висшия ръководен персонал.
Комитетът по възнагражденията
подпомага Надзорния съвет при прилагането на По-
литиката за възнагражденията на Банката и при последващите й промени, както и при
всякакви други въпроси относно възнагражденията, в съответствие с нормативните
изисквания и добрите практики в тази област.
Комитетът за подбор
подпомага Надзорния съвет при оценяване на пригодността на
кандидати или действащи членове на Надзорния съвет и на Управителния съвет, както и
на лицата, заемащи ключови позиции в Банката, в съответствие с приложимите норма-
тивни разпоредби и вътрешни политики в тази област.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
10
Надзорният съвет и комитетите към него функционират съгласно писмено дефинирани
права, отговорности, компетентности и организация на работа в следните правила
на Банката: Правила за дейността на Надзорния съвет, Правилник за работа на Главен
комитет към Надзорния съвет, Правилник за работа на Комитет за риска към Надзорния
съвет, Правилник за работа на Комитет по възнагражденията към Надзорния съвет,
Правилник за работа на Комитет за подбор към Надзорния съвет.
Състав и професионална квалификация на членовете на Надзорния съвет
Съгласно принципите на Базелския комитет
Членовете на Надзорния съвет притежават нужната квалификация и поддържат
високо професионално ниво за срока на своя мандат по отношение на индивидуал-
ните и колективните си отговорности. Членовете на Надзорния съвет разбират
своята роля при осъществяване на надзор и корпоративно управление, и притежа-
ват нужните качества за извършване на правилна, обективна оценка на банковите
дейности.
Надзорният съвет се състои от три до седем лица, които отговарят на изискванията,
залегнали в приложимото законодателство, в Устава на Банката и Правилата за дей-
ността на Надзорния съвет.
В състава на Надзорния съвет на Първа инвестиционна банка се включват лица с под-
ходяща квалификация и професионален опит, съответстващи на осъществяваните от
Банката дейности и основните рискове, пред които тя е или може да бъде изложена.
Членовете на Надзорния съвет се избират от Общото събрание за срок до 5 години.
Независимите членове на Надзорния съвет на Първа инвестиционна банка отговарят на
изисквания за независимост, определени в Закона (ЗКИ, чл.10а, ал.2 и ЗППЦК, чл.116а, ал.2).
Първа инвестиционна банка поддържа матрица за пригодността на състава на Надзорния
съвет с данни за професионалните знания, умения и опит на неговите членове /Suitability
Matrix/. Всеки член на Надзорния съвет притежава опит, знания, квалификации и умения за
екипна работа, необходими за ефективно изпълнение на неговите задължения, и осигуря-
ващи способността на Надзорния съвет като колективен орган да осигурява изпълнение-
то на дългосрочните интереси на Банката.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
11
Банката осигурява въвеждаща програма за новите членове на Надзорния съвет, както и
възможности за обучителни програми за всички членове на Надзорния съвет за повиша-
ване на професионалната квалификация в най-добър интерес на изпълняваните от тях
функции, включително относно новостите в областта на корпоративното управление
и устойчивото развитие. Комитетът за подбор осигурява извършването на преглед и
оценка на качествата и компетенциите на членовете на Надзорния съвет всяка година.
Надзорният съвет и комитетите към него имат възможността да ползват независими
експерти при необходимост.
Процедури за работа на Надзорния съвет
Надзорният съвет се събира на свои заседания толкова често, колкото е необходимо.
Надзорният съвет заседава най-малко веднъж на всеки 3 месеца. Надзорният съвет се
свиква по-рано от предвиденото, ако това се счете за необходимо от Председателя на
Надзорния съвет, друг член на Надзорния съвет или от Управителния съвет.
Надзорният съвет работи в съответствие с писмено определени процедури, компетен-
ции и разпоредби /Правила за дейността на Надзорния съвет на Първа инвестиционна бан-
ка/, при спазване на установеното в Устава на Банката и приложимото законодателство.
За заседанията на Надзорния съвет се водят протоколи, които се подписват от всички
членове, присъствали на заседанието.
За организационно подпомагане работата на Надзорния съвет има Главен секретар. Освен
за организиране на заседанията на Надзорния съвет и изготвяне на протоколите от тях,
Секретарят има отговорността да следи за прилагането на процедурите, както и да
осигурява информацията да бъде предоставена и обменена между членовете на Надзор-
ния съвет, членовете на комитетите и Управителния съвет.
Роля на Председателя на Надзорния съвет
Надзорният съвет избира председател и заместник-председател измежду своите членове.
Председателят осигурява решенията на Надзорния съвет да се вземат въз основа на
надеждна и достатъчна информация. Председателят насърчава и стимулира открита и
критична дискусия, така че да могат да бъдат изложени различни гледни точки, които да
се обсъдят в рамките на процеса на вземане на решения.
Заместник-председателят замества и поема упражняването и изпълнението на правата
и задълженията на Председателя при негово отсъствие.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
12
Конфликт на интереси на членовете на Надзорния съвет
Членовете на Надзорния съвет са длъжни да работят обективно, критично и независимо
като избягват конфликти на интереси, а когато това не е възможно, да ги оповестяват
своевременно.
Всеки член на Надзорния съвет е длъжен незабавно да уведоми Председателя на Надзорния
съвет за всеки конфликт на интереси или потенциален конфликт на интереси и да предос-
тави цялата относима информация. Съответният член на Надзорния съвет не участва
при извършване на преценка от Надзорния съвет дали е налице конфликт на интереси.
Членовете на Надзорния съвет писмено декларират наличието на конфликт на интереси.
Самооценка на работата на компетентния орган за управление
Надзорният съвет веднъж годишно прави оценка на ефективността и ефикасността на
своите дейности, извършвани индивидуално и съответно колективно, на практиките и
процедурите за управление, пригодността, както и на функционирането на Управител-
ния съвет и комитетите към Надзорния съвет.
Управителен съвет
Съгласно принципите на Базелския комитет
Под ръководството и надзора на Надзорния съвет, Управителният съвет изпълня-
ва и управлява банковите дейности в съответствие с бизнес стратегията, риск
апетита, принципите за възнаграждение и останалите политики, одобрени от
Надзорния съвет.
Управителният съвет управлява Банката независимо и отговорно, в съответствие с
установените мисия, цели и стратегии на Първа инвестиционна банка, както и предвид
приоритетите, свързани с устойчивото развитие.
Управителният съвет функционира съобразно правилата за дейността си, утвърдени
от Надзорния съвет, като основните му функции са да:
•
управлява и представлява Банката, като решава всички въпроси, засягащи Банката
в рамките на нейния предмет на дейност, освен тези, които са от изключителна
компетентност на Общото събрание или Надзорния съвет - съобразно Закона и
Устава на Банката;
•
организира изпълнението на решенията на Общото събрание и на Надзорния съвет;
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
13
•
докладва за дейността си най-малко веднъж на 3 месеца на Надзорния съвет и уведо-
мява незабавно председателя на Надзорния съвет или неговия заместник за всички
обстоятелства, които са от съществено значение за Банката;
•
изпълнява всички други функции, възложени му от Общото събрание или Надзорния
съвет и Закона.
Комитети и съвети
Дейността на Управителния съвет се подпомага от Кредитен съвет, Съвет по управле-
ние на активите, пасивите и ликвидността, Комитет по преструктуриране, Комитет
по операционен риск, ИТ комитет, които работят съобразно писмено определени струк-
тура, обхват на дейности и функции.
Кредитният съвет
подпомага управлението на поемания от Банката кредитен риск,
като се произнася по кредитни сделки съобразно предоставените му нива на компетент-
ност.
Съветът по управление на активите, пасивите и ликвидността /АЛКО/
– текущо уп-
равлява активите, пасивите и ликвидността на Банката. Той извършва системен анализ
на лихвената структура на активите и пасивите, падежната стълбица и ликвидните
показатели.
Комитетът по преструктуриране
е специализиран орган за наблюдение, оценка, кла-
сифициране, обезценка и провизиране на рисковите експозиции и ангажименти. Той дава
мотивирани писмени предложения до Управителния съвет, съответно взема решения за
преструктуриране на експозиции съобразно предоставените му нива на компетентност.
Комитетът по операционен риск
е консултативен орган, създаден да спомага за адек-
ватното управление на операционния риск, като наблюдава и анализира настъпилите
операционни събития. Комитетът предлага мерки за минимизиране на операционните
рискове, както и мерки за превенция.
ИТ комитетът
е колективен орган, който отговаря и следи за изпълнението на ИТ
стратегическата програма на Банката, както и управлява и контролира ИТ проектното
портфолио, целевото използване на ресурсите и одобрения бюджет в тази област.
Вътрешните правила, в които е дефинирана дейността на комитетите и съветите,
техните права, отговорности, компетентности и организация на работа са: Правилник
за организацията и дейността на Съвета по управление на активите, пасивите и лик-
видността (АЛКО); Правилник за работа на Комитета по преструктуриране на Първа
инвестиционна банка; Правилник за работа на Кредитния съвет на Първа инвестиционна
банка; Правилник за работа на Комитета по операционен риск на Първа инвестиционна
банка; Правилник за организацията и дейността на ИТ комитета.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
14
Управителният съвет предоставя навременна информация на Надзорния съвет по отно-
шение на:
•
отклонения в изпълнението бизнес стратегията, риск апетита;
•
постигане на целите;
•
нарушаване на риск лимити или правила, свързани с нормативното съответствие;
•
съществени пропуски в системата на вътрешния контрол;
•
правни или регулаторни заплахи.
Състав и професионална квалификация на членовете на Управителния съвет
Управителният съвет се състои от три до девет дееспособни физически лица, които
се избират от Надзорния съвет по препоръка на Комитета за подбор. Те отговарят на
изискванията на действащото законодателство, Устава на Банката и Политиката на
Първа инвестиционна банка за подбор и оценка на пригодността на членовете на управи-
телните и контролните органи и лица, заемащи други позиции. Членовете на Управител-
ния съвет са утвърдени професионалисти с доказани лидерски качества, представляващи
предпоставка за постигане на целите на Банката. Всички членове на Управителния съвет
имат:
•
доверието на членовете на Надзорния съвет, ръководния персонал на Банката и
нейните служители;
•
способността да работят в полза на всички акционери и Банката, както и да вземат
добре обосновани решения;
•
професионална квалификация и образование, за да бъдат ефективни ръководители;
•
бизнес опит, познания относно националните специфики и тенденции на развитие и
добро познаване на пазара, продуктите и конкуренцията;
•
капацитет да пренесат знанията и опита си в решения, които могат да бъдат
приложени в практиката на Банката.
Банката осигурява въвеждаща програма за новите членове на Управителния съвет, както
и възможности за обучителни програми съобразно изпълняваните от тях функции, вклю-
чително относно новостите в областта на корпоративното управление и устойчивото
развитие.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
15
Процедури за работа на Управителния съвет
Управителният съвет заседава регулярно, като дневният ред се съставя предварително.
Заседанията на Управителния съвет се ръководят от председател, който се избира от
Управителния съвет. За заседанията на Управителния съвет се водят протоколи, които
се подписват от всички членове, присъствали на заседанието.
Процедурите за работа на Управителния съвет са описани подробно в Правила за дей-
ността на Управителния съвет на Първа инвестиционна банка.
Конфликт на интереси
Членовете на Управителния съвет са длъжни да избягват действия, които ще или могат
да породят конфликт между техните интереси и тези на Банката. В случай че такъв
конфликт се породи, те следва да го разкрият и да не участват при обсъждането и при
вземането на решение. Членовете на Управителния съвет писмено декларират наличие-
то на конфликт на интереси.
Взаимодействие между Надзорния и Управителния съвет
В съответствие с принципите за добро корпоративно управление между Надзорния съ-
вет и Управителния съвет на Първа инвестиционна банка се поддържа открит диалог.
Освен регулярни доклади за изпълнението на поставените цели се провеждат и общи
заседания. Членовете на Надзорния съвет имат право на директен контакт с ръководния
състав и служителите на Банката. Главният секретар има ключова роля за цялостното
подпомагане на този процес.
Главният секретар работи на пълно работно време и притежава необходимите квали-
фикации и умения, за да осигури, че органите на корпоративното управление следват
вътрешните правила и външните регулации, подпомага комуникацията между тях, и под-
държа членовете на Надзорния съвет и Управителния съвет, както и ключовия ръководен
персонал в течение на развитието на корпоративното управление.
На висшия ръководен персонал е осигурена възможността да присъства на заседанията
на Управителния съвет, както и при докладване на Надзорния съвет, което допринася за
получаването на директна информация и изграждане на следваща генерация ръководители
и бъдещи лидери.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
16
Политика за възнагражденията в Банката
Съгласно принципите на Базелския комитет
Структурата на възнагражденията допринася за разумното корпоративно упра-
вление и управление на риска.
Принципите за формиране на възнаграждение в Банката са в съответствие с бизнес
стратегията, целите, ценностите и дългосрочните интереси на Банката, като насър-
чават надеждното и ефективното управление на риска, и не стимулират поемането на
риск, надвишаващ приемливото за Банката ниво.
В Банката се прилагат ясни, надлежно документирани и оповестени сред всички служители
процедури за определяне на възнагражденията, разписани в Политика за възнагражденията
в Първа инвестиционна банка и Правила за определяне и развитие на възнагражденията.
Основната цел на политиката е привличането и задържането на висококвалифицирани
кадри, мотивирането им към постигане на високи резултати при умерено ниво на риск и
в съответствие с дългосрочните интереси на Банката и нейните акционери.
При определяне на възнагражденията се отчитат не само финансовите резултати, но
и етичните норми и корпоративните ценности, залегнали в Етичния кодекс на Банката,
както и надеждното и ефективно управление на риска, и устойчиво развитие.
Контролна среда и процеси
Банката изгражда и усъвършенства надеждна и всеобхватна рамка за вътрешен контрол,
която включва контролни функции с необходимите правомощия и достъп за независимо
изпълнение на задълженията от структурните и спомагателни звена, които наблюдават
и контролират.
Подобряването на ефективността на процесите по управление на риска се извършва
чрез инициатива от върха /„отгоре надолу“ – „top-down board leadership“/, както и чрез
включване на ръководни служители от по-нисък ранг /bottom-up/. Докато определянето
на риск апетита може да бъде инициирано от Управителния съвет, успешното му реали-
зиране зависи от ефективното взаимодействие между Надзорния съвет, Управителния
съвет, функцията по управление на риска, Главния финансов директор и оперативните
бизнес звена.
Процесите, процедурите и изискванията по управление на риска са структурирани съо-
бразно „трите линии на защита“:
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
17
•
Първа линия на защита - бизнес звената. Те са първата линия, която поема риска и са
отговорни да го управляват, което включва: идентифициране, оценяване, докладва-
не съобразно действащите в Банката лимити, процедури и контроли;
•
Втора линия на защита - функциите по Управление на риска и Съответствие, кои-
то са независими от първата линия на защита. Функцията по управление на риска
извършва наблюдение, оценка и докладване на риска независимо от първата линия.
Тази втора линия на защита включва и независимата функция по Съответствие,
която наблюдава и контролира
вътрешната нормативна уредба да отговаря на
приложимите регулативни разпоредби;
•
Вътрешен одит – независим от първата и от втората линия на защита, който
осигурява независим преглед на качеството и ефективността на рамката за упра-
вление на риска, включително стратегическото и бизнес планиране и вътрешните
процеси и процедури.
Контролните функции са независими от оперативните бизнес звена, които наблюдават
и контролират, както и са организационно независими една от друга, тъй като изпълня-
ват различни функции.
Управление и контрол на риска
Управление на риска
Съгласно принципите на Базелския комитет
Банката трябва да има ефективна независима функция по управление на риска, ор-
ганизирана под ръководството на Главен риск мениджър (CRO), с подходящ статут,
независимост, ресурси и достъп до Надзорния съвет.
Първа инвестиционна банка създава, поддържа и развива система за управление на риска,
която осигурява своевременно идентифициране на значимите за Банката рискове, тях-
ното наблюдение и измерване, въвеждане на мерки за контрол и дейности по редуциране
на рисковете, както и редовно и изчерпателно докладване пред Управителния съвет и
Надзорния съвет.
Общият рисков профил на Банката се управлява чрез осигуряване на баланс между поема-
ните рискове, възвръщаемостта и адекватността на капитала.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
18
В Банката се прилага писмена Политика за управление на рисковете и адекватността на
капитала, която очертава рамката за установяване, измерване, управление и вътрешен
анализ на рисковете и на адекватността на капитала. Ведно с Политиките за управление
на кредитния, пазарния, операционния риск и другите видове рискове, с Политиката за
управление на активите, пасивите и ликвидността, както и със свързаните с тях прави-
ла, указания и инструкции, се изгражда цялостната рамка за управление на риска.
Политиката, следвана от Банката, във връзка с управлението на рисковете и адекват-
ността на капитала, е в съответствие с бизнес стратегията на Банката и с нейната
продуктова политика, като отчита приложимите спрямо Банката ЕСУ рискове/фактори,
свързани с устойчивото развитие.
Функцията по управление и контрол на риска е организирана под ръководството на Главен
директор Риск, с подходяща позиция в организационната структура, независимост, ре-
сурси и достъп до Управителния съвет, Комитета за риска и до Надзорния съвет.
Идентифициране, наблюдение и контрол на риска
Съгласно принципите на Базелския комитет
Рисковете се идентифицират, наблюдават и контролират на постоянна база на
ниво банка и на ниво отделни звена. Сложността на системата за управление на
риска и структурата на вътрешния контрол трябва да са в съответствие с про-
мените в рисковия профил на банката, външната среда и банковата практика.
Рисковете в Банката се идентифицират, наблюдават и контролират текущо, както и
системно се анализират. Усъвършенстването на системата за управление на риска и
рамката на вътрешния контрол се развиват в съответствие на промените във вътреш-
ната и външна среда.
Идентифицирането на рисковете включва всички значими за Банката рискове вкл. рискове-
те, свързани с климатичните промени и устойчивото развитие (ЕСУ рискове), балансови
и задбалансови експозиции, анализ на портфейлна основа и на ниво бизнес линии.
При установяване и измерване на риска Банката използва инструменти за предварителен
анализ /инструменти, ориентирани към бъдещето/ и инструменти за последващ анализ /
инструменти, ориентирани към миналото – бек тестване/, които допълват наблюдение-
то на текущите експозиции на Банката. Чрез прилагане на инструментите, ориентирани
към бъдещето, Банката установява потенциалните рискови експозиции при определени
неблагоприятни обстоятелства. Докато чрез прилагане на инструментите, ориентира-
ни към миналото, се прави преглед на текущия рисков профил, в съответствие с рисковия
апетит и рамката за управление на риска в Банката, като се насочват към извършването
на подходяща корекция.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
19
Използваните инструменти позволяват агрегиране на рисковите експозиции на различ-
ните бизнес линии и подпомагат установяването на рискови концентрации.
Банката разглежда рисковете консервативно и прилага рейтингови модели, които подле-
жат на периодично валидиране.
В Банката е организирана независима функция по контрол на риска, която гарантира, че
рисковете се установяват и управляват по подходящ начин от съответните звена в
рамките на Банката и предоставя на Управителния съвет и Надзорния съвет цялостен
преглед на всички рискове.
Съответствие
Съгласно принципите на Базелския комитет
Надзорният съвет на банката упражнява надзор върху управлението на риска от
несъответствие. Надзорният съвет осигурява създаването на функция по съот-
ветствие и одобрява политики и процеси за идентифициране, оценяване, наблюде-
ние и докладване, както и съветване във връзка с риска от несъответствие.
Надзорният съвет на Първа инвестиционна банка упражнява надзор върху управлението
на риска от несъответствие с разпоредбите на действащото законодателство, въ-
трешната регулативна уредба на Банката и за прилагането на утвърдени добри норми и
практики, и етични стандарти.
Функцията по управление на Съответствието в Банката е независима от бизнес зве-
ната и на различно йерархично подчинение и докладване. Функцията по Съответствие
консултира Управителния съвет и Надзорния съвет относно прилагането на действащи-
те регулации, добри практики и стандарти, и оценява влиянието на всякакви промени в
нормативната рамка върху дейността на Банката.
Тази функция проверява за съответствие новите продукти и процедури със съществу-
ващата правна рамка и с всички известни предстоящи промени в нормативната уредба и
надзорните изисквания. Тя извършва мониторинг на операции и сделки, както и управлява
риска от нестандартни операции, като по този начин упражнява текущ контрол за съот-
ветствието им с регулаторните разпоредби и подпомага прилагането им.
В Банката се прилага писмена Политика за Съответствие. Функцията по Съответ-
ствие осигурява прилагането на Политиката за Съответствие и предоставя нужната
информация на Управителния съвет и на Комитета за риска, както и на Комитета по
операционния риск.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
20
Вътрешен одит
Съгласно принципите на Базелския комитет
Функцията по вътрешен одит предоставя, независимо от останалите функции
в банката, увереност на Надзорния съвет и подпомага управителните органи и
висшия ръководен персонал в изграждането на ефективен процес по управление и
дългосрочна стабилност на банката.
За следене постигането на целите и задачите и упражняване на ефикасен контрол в
Банката функционира дирекция Вътрешен одит, която извършва периодични проверки с
цел обезпечаване:
•
постигането на целите и задачите;
•
икономичното и ефективно използване на ресурсите;
•
адекватен контрол на различните рискове;
•
опазване на активите;
•
надеждност и цялостност на финансовата и управленската информация;
•
законосъобразност на дейността, съблюдаване на политиката, плановете, вътреш-
ните правила и процедури.
Директорът Вътрешен одит представя на Общото събрание на акционерите, на Надзор-
ния и Управителния съвет годишен отчет за дейността на дирекцията, с който инфор-
мира за основните резултати от контролните действия на вътрешните проверители,
за предприетите мерки и тяхното изпълнение.
Вътрешният одит има писмени правила, по които работи, провежда срещи с Одитния ко-
митет поне веднъж на всеки три месеца при изпълнение на задачите, притежава необхо-
димата независимост от одитираните дейности и има нужната репутация, капацитет,
ресурси и правомощия.
Вътрешните одитори се придържат към националните и международни стандарти за
вътрешен одит.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
21
Външни одитори (Регистрирани одитори)
Външните одитори се избират от Общото събрание на акционерите по предложение на
Надзорния съвет и след препоръка от Одитния комитет на Банката, за да извършват
независим финансов одит с цел изразяване на независимо одиторско мнение относно
достоверното представяне във всички аспекти на същественост във финансовите
отчети на финансовото състояние, отчетения финансов резултат, паричните потоци
и собствения капитал на Банката. Външните одитори са независими от Банката одитор-
ски дружества.
Одитен комитет
В качеството си на дружество от обществен интерес, съобразно Закона за независимия
финансов одит (ЗНФО) в Банката функционира Одитен комитет, който е отговорен
за наблюдаване на финансовото отчитане и независимия финансов одит, както и на
ефективността на функцията по вътрешен одит и системите за контрол и управление
на рисковете в Банката. Комитетът препоръчва избора на регистрирани одитори, за
извършване на независим финансов одит на Банката и наблюдава тяхната независимост
в съответствие с изискванията на ЗНФО и Регламент (ЕС) № 537/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно специфични изисквания по от-
ношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес и за отмяна на
Решение 2005/909/ЕО на Комисията.
Членовете на Одитния комитет се избират от Общото събрание на акционерите, което
гласува и мандата им.
Функциите и отговорностите на Одитния комитет са регламентирани в Правилника за
работа на Одитния комитет (Статут на Одитния комитет по смисъла на чл. 107, ал. 7
от ЗНФО). Членовете на Надзорния съвет и Управителния съвет на ПИБ АД и на коми-
тетите към тях, както и служителите на Банката са длъжни да оказват съдействие
на Одитния комитет при изпълнение на дейността му, включително да предоставят в
разумни срокове поисканата от него информация.
Одитният комитет отчита дейността си пред Общото събрание на акционерите вед-
нъж годишно.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
22
Права на акционерите и равнопоставено
третиране
Съгласно принципите на ОИСР
Рамката на корпоративното управление следва да защитава правата на акционери-
те, вложителите и другите клиенти на Банката.
Корпоративното управление на Първа инвестиционна банка защитава правата на акцио-
нерите, вложителите и другите клиенти на Банката, като прилага система от правила
и процедури, включващи, но неизчерпващи се със:
•
сигурни методи за регистрация на собствеността;
•
законосъобразно предаване или прехвърляне на акции;
•
редовно и своевременно получаване и оповестяване на финансова и нефинансова
информация, свързана с дружеството;
•
участие и право на глас в Общото събрание на акционерите;
•
участие на акционерите в разпределението на печалбата на дружеството.
Първа инвестиционна банка функционира в съответствие с действащата нормативна
уредба и Устава на Банката, регламентиращи правата на акционерите, регистрацията на
собствеността, предаването или прехвърлянето на акции, редовното изготвяне и пред-
ставяне на информация, свързана с финансовото състояние, корпоративно управление и
устойчивото развитие на дружеството, участието в разпределението на печалбата.
Информация за всички акционери на Банката и за притежаваните от тях акции се вписва
в книгата на акционерите, която се води от „Централен депозитар” АД.
Разпореждането с акции се извършва в съответствие с Устава на Банката, като за неу-
редените въпроси се прилага действащото законодателство.
Право на информация - дейността в Първа инвестиционна банка е организирана по начин,
обезпечаващ навременност и пълнота на информацията, предоставяна на изпълнител-
ното ръководство, колективните органи на управление – Управителен съвет, Надзорен
съвет и нейните акционери.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
23
Съгласно принципите на ОИСР
Рамката на корпоративното управление следва да обезпечава равнопоставено
третиране на всички акционери, включително миноритарните и чуждестранните
акционери.
Корпоративното управление на Първа инвестиционна банка третира акционерите на
Банката равнопоставено, включително миноритарните и чуждестранните акционери.
Управителните органи на Първа инвестиционна банка осигуряват на акционерите и ин-
веститорите редовното и своевременно оповестяване на информация относно основни
корпоративни събития, свързани с дейността и състоянието на Банката.
Управителните органи на Банката полагат най-добри усилия за осигуряване на лесен и
своевременен достъп до горепосочената информация, с цел информирано упражняване на
правата на акционерите, съответно вземане на информирано решение за инвестиране
от инвеститорите.
Не се допуска ограничаване на правата на отделни акционери, притежаващи акции от
един и същи клас.
Първа инвестиционна банка поддържа специална секция относно правата на акционерите
на своята корпоративна интернет страница:
http://www.fibank.bg/bg/prava-na-aktsionerite/page/ 3598.
Уставът на Банката предоставя подробно описание на правата на акционерите и на про-
цедурите за свикване, провеждане и вземане на решение от Общото събрание.
Свикване на Общо събрание на акционерите
Свикването на Общото събрание на акционерите се извършва с писмена покана до акцио-
нерите съгласно Устава на Банката с цел насърчаване участието им в Общото събрание
и по начин, който не затруднява или оскъпява ненужно гласуването.
Банката предоставя на акционерите навременна и достатъчна информация за вземането
на решения, отчитайки обхвата на компетентност на Общото събрание.
Поканата заедно с писмените материали, свързани с дневния ред на Общото събрание, се
обявяват в Търговския регистър към Агенция по вписванията, предоставят се на Комиси-
ята за финансов надзор и се осигуряват на разположение на обществеността чрез www.
x3news.com най-малко 30 дни преди провеждане на Общото събрание. Те се публикуват
и на интернет страницата на Банката на български и на английски език за времето от
обявяването до приключването на Общото събрание. При поискване, материалите се
предоставят на всеки акционер безплатно.
Банката подържа контактна информация за своите акционери, притежаващи 5 или над 5%
от капитала, която цели улесняване на комуникацията с тях или с определено от тях лице.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
24
Провеждане на заседание на Общото събрание
Мястото на провеждане на заседанието на Общото събрание е лесно достъпно за мно-
зинството от акционерите. Процедурите по регистрация са удобни и позволяват бърз
и лесен достъп.
Банката полага нужните усилия да улесни участието и гласуването по точките от днев-
ния ред на акционерите в заседанието на Общото събрание.
Банката прилага справедлива и ефективна процедура за включване на точка в дневния ред
на Общото събрание, включително предложение за избор на членове на Надзорния съвет.
Дневният ред не се променя след като е одобрен от Общото събрание.
Всеки акционер има право да вземе думата и да се изкаже по въпроси от дневния ред.
Резултати
Резултатите от гласуването и други съответни материали се разпространяват до
акционерите или в края на заседанието, или във възможно най-кратък срок след провежда-
нето му. Резултатите се обявяват и пред широката общественост чрез публикуването
им на корпоративния сайт на Банката и пресата, в Търговския регистър и до надзорните
органи.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
25
Разкриване на информация и прозрачност
Съгласно принципите на ОИСР
Рамката на корпоративното управление следва да осигурява своевременно и точно
разкриване на информация по всички съществени въпроси, свързани с дружество-
то, включително относно финансовото положение, резултатите от дейността,
собствеността и управлението на дружеството.
Прозрачността и навременното разкриване на информация е ключов принцип в корпора-
тивното управление. Като публично дружество Първа инвестиционна банка оповестява
регулярно информация както относно финансовото състояние и всички съществени биз-
нес и корпоративни събития, така и нефинансова информация, в т.ч. свързана с устойчи-
вото развитие. Банката разкрива всички акционери притежаващи над 5% от акционерния
капитал.
Информацията се оповестява по начин, който гарантира равнопоставеност на адреса-
тите, дава възможност за информирани решения и оценки, и не позволява злоупотреби с
вътрешна информация. Банката:
•
използва електронната система за оповестяване на информация X3News (www.
x3news.com), чрез която осигурява ефективното разпространение на информация
до възможно най-широк кръг лица едновременно, и по начин, който не ги дискриминира;
•
поддържа корпоративна интернет страница /www.fibank.bg/ с утвърдено съдържа-
ние, обхват и периодичност на разкриваната чрез нея информация в съответствие
с нормативните изисквания и добрите корпоративни практики.
Политика за оповестяване и практики по оповестяване
Първа инвестиционна банка прилага Политика за оповестяване в качеството й на кредит-
на институция, публично дружество и инвестиционен посредник.
Банката разкрива и осигурява лесен достъп до цялата съществена информация, вклю-
чително за финансовото състояние, постигане на целите, акционерна и управленска
структура, нефинансова информация и устойчиво развитие. Надзорният съвет одобрява
Политиката за оповестяване, която описва подробно информацията, предмет на регу-
лярно оповестяване. Политиката се оповестява на корпоративния сайт на Банката.
Първа инвестиционна банка публикува годишен доклад за дейността, в който е вклю-
чена подробна информация за развитието на Банката и финансовите й резултати,
изпълнението на целите и преглед на бизнеса по видове дейности, както и информация
за управленската структура, рамката за корпоративно управление и управлението на
рисковете, и нефинансова информация, в т.ч. относно екологични, социални, управленски
и етични въпроси.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
26
Банката публикува своевременно всяка съществена информация включително корпора-
тивни събития чрез своята корпоративна интернет страница в секцията за инвести-
тори.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
27
Допълнителни разпоредби
§1.
По смисъла на настоящия Кодекс:
Капацитет за поемане
на риск:
Максималният обем риск, който Банката е в състояние да
поеме съобразно нейната капиталова база, мерките за упра-
вление и контрол на риска, както и регулаторните ограниче-
ния.
Контролни функции:
Функциите, които независимо от управлението на Банката,
осигуряват обективна оценка, отчетност и/или сигурност.
Тези функции са функцията по Управление на риска, Съот-
ветствие и Вътрешен одит.
Корпоративно
управление:
Система от взаимоотношения между Управителния, Надзор-
ния съвет, акционерите и заинтересованите страни, която
осигурява структурата, чрез която се определят целите на
Банката, средствата за тяхното постигане и контрола вър-
ху изпълнението. Дефинира модела на вътрешно управление
и вземане на решения в Банката.
Лица с интереси
в Първа инвестиционна
банка (заинтересовани
лица)
Това са лица, които не са акционери, но имат интерес от
икономическото развитие на дружеството като кредитори,
притежатели на облигации, клиенти, служители, обществе-
ността и други.
Рамка за управление
на риска:
Част от рамката за корпоративно управление, чрез която
се вземат решения по отношение на бизнес стратегията и
рисковия подход, наблюдава се съвместимостта на рисковия
апетит и лимити със стратегията, включително се иден-
тифицира, измерва, управлява и контролира риска.
Рамка на риск
толеранс/апетит:
Цялостният подход, включително политики, процедури,
контролни механизми и системи, чрез които се определя,
оповестява и наблюдава риск толеранса/апетита. Тя включ-
ва отчет за риск толеранса/апетита, рисковите лимити и
описание на ролите и отговорностите на лицата, ръководе-
щи изпълнението и контрола. Рамката на риск толеранса/
апетита взема предвид всички значими рискове за Банката
както и ангажиментите към кредиторите, депозантите,
инвеститорите и клиентите. Рамката за риск толеранса/
апетита трябва да е в съответствие със стратегията.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
28
Рискови лимити:
Специфични количествени показатели или лимити, базирани
на бъдещи допускания, които разпределят обобщения отчет
за риск толеранс/апетит по бизнес линии, юридически лица,
отделни риск категории, концентрации и когато е подходя-
що други показатели.
Риск профил:
Оценка на брутната (преди прилагането на редуциращи
мерки) или нетната (след прилагане на редуциращи мерки)
рискова експозиция, обобщена по риск категории на базата
на текущи или бъдещи допускания.
Риск толеранс/апетит:
Общото ниво и видовете риск, които Банката е готова да
поеме, определени предварително, в съответствие с капа-
цитета за поемане на риск, за постигане на своите страте-
гически цели и изпълнение на бизнес плана си.
ЕСУ рискове:
Рискове, свързани с устойчивото развитие, отчитащи еко-
логични, социални и управленски фактори.
Система за вътрешен
контрол:
Система от правила и регулации, определящи организацион-
ната и оперативна структура, включително процеса по
отчетност и функциите по управление на риска, съответ-
ствието и вътрешния одит.
Управление на риска:
Процесът, установен, за да гарантира, че всички значими
за Банката рискове и свързаната риск концентрация, са
идентифицирани, измервани, лимитирани, контролирани,
редуцирани и докладвани своевременно и изчерпателно.
Устойчиво развитие:
Развитие на дейността, базирано на цялостен подход, обе-
диняващ икономически, социални, екологични и управленски
съображения, които се подсилват и балансират взаимно.
КОДЕКС ЗА КОРПОРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
29
Преходни и заключителни разпоредби
§.2.
Този Кодекс отменя Програмата на Първа инвестиционна банка АД за прилагане на
международно признатите стандарти за добро корпоративно управление.
§.3.
Кодексът е публично достъпен на корпоративния сайт на Банката на адрес: www.
fibank.bg.
§.4.
Настоящият Кодекс се преразглежда веднъж годишно или по-често, ако обстоя-
телствата налагат това.
§.5.
Настоящият Кодекс е приет от Управителния съвет на Първа инвестиционна
банка, с решение от 30 юни 2015 г., одобрен с решение на Надзорния съвет от 21
юли 2015 г., изменен в изпълнение на решение на УС от 24.11.2015 г. за отразяване
във вътрешно-нормативната уредба на Банката на промени в организационната
структура на Първа инвестиционна банка АД, одобрена от Надзорния съвет на
24.11.2015 г.; изм. и доп. с решение на Управителния съвет от 13.04.2017 г. и одо-
брение от Надзорния съвет с решение от 25.04.2017 г.; изм. и доп. с решение на
Управителния съвет от 18.04.2019 г. и одобрение от Надзорния съвет с решение
от 24.04.2019 г.; изм. и доп. с решение на Управителния съвет от 17.03.2022 г. и
одобрение от Надзорния съвет с решение от 23.03.2022 г.
ПОЛИТИКА
ЗА ОПОВ
ЕСТЯВАНЕ
НА
ПЪРВА ИНВЕС
ТИЦИОННА
БАНКА
АД
__________
_____
______
_____
______
_____
______
_____
______
_____
_______
_______
_____
______
2/9
I
. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
1
.1.
Н
астоящата
П
олитика
определя
обхвата на
ин
формацията
,
предмет
на оп
овестяване
от
Първа
инв
естиционна
банка
АД
(
ПИБ
АД
,
Банката)
в
качеството
й
на
кредитна
институц
ия, публичн
о дружест
во и инвест
иционен поср
едник.
1.
2
.
Банката
оп
овестява
и
ос
игурява
лесен
достъп
д
о
цялата
съществена
информация,
включително
финансовото
състояние,
постигане
на
целите,
акционерна
и
управленс
ка
структура.
1.
3
.
П
о
литиката
за оповестяване е съобразена
и се прилага
в
с
ъответствие с
действащите
в
Репу
блика
Българ
ия
нормативни
изисквания,
включително
със
Закон
а
за
кредитните
институц
ии
(ЗК
И)
;
Зак
он
а
за
публичното
п
редлагане
н
а
ц
енни
книжа
(
ЗППЦК)
;
З
акон
а
за
пазарите
на
финансови
инструменти
(ЗПФИ)
;
Закон
а
за
счетоводството
;
З
акон
а
за
независим
ия
финансов
одит
(З
НФО)
;
Закон
а
за
въ
зстановяване
и
преструктуриране
н
а
кредитни
инстит
уции
и
инвест
иционни
посредниц
и
(ЗВПКИ
ИП);
Търговски
я
закон
и
подзаконовите
актове
по
прилагането
им
,
Регламент
(
ЕС)
№
575/2013
на
Европейския
парламент
и
на
Съ
вета
отн
осно
пруде
нциалните
изисквания
за
кредит
ните
ин
ституции
(Регламент (ЕС) №
575/2013)
;
Регл
а
мен
т
(ЕС) № 596/2014 на
Европейския парламент
и н
а
Съвета
относно
пазарната
злоупотреба
(Регламент
(
ЕС
)
№
596/2014)
;
Рег
л
ам
ент
(Е
С
)
2020/852
на
Европейския парл
амент и на Съвета
з
а
съ
з
дав
ан
е
на
рамка
за
улес
ня
ва
не
н
а
устойчивит
е
ин
вестиции
(Регламент
(ЕС)
2020/852
)
и
актове
те
по
пр
ил
аг
ан
ет
о
му
;
Регламент
(ЕС)
2019/2088
на
Европейския
парламент
и
на
Съвета
относно
опов
естяването
на
информация
във
връзка
с
у
стойчивостта
в
сектора
н
а
фи
нан
с
ов
ите
у
слуг
и
(Регламент
(ЕС)
2019/2088
);
Делегиран
регламент
(ЕС)
201
9
/815
на
Комисията
отн
осно
регулаторни
технически
стандарти
за
опред
елянето
на
единния
електронен
ф
ормат
за
отчитан
е
(Делегиран
регламент
(ЕС)
201
9
/
815)
;
На
ре
дба №2 на
К
ФН
з
а
пър
в
онач
ал
н
о и
п
о
сл
ед
ващ
о
разкриване
на
информация
при
публично
предлагане
на
ценни
книжа
и
допускане
на
це
нни
книжа
до
търгов
ия
на
регулиран
пазар
(
Наредба
№2
на
КФН
);
Насоките
на
Европ
ейския
банков орган (ЕБО)
,
в
кл
.
относно вътрешното управление (EBA/GL/
2021/05
);
Национал
н
ия
кодекс за корпоративно управление
от
юли
2021
г.
(НККУ)
;
както и с П
ри
нц
ипи
те
з
а
корпоративно
управление
на
Организацията
з
а
икономическо
сътрудничество
и
развитие
(
Принцип
ите на
ОИСР)
;
Принципите
за к
орпоративно управление
н
а
банките на Базелския
комитет
за
банков
надзор
(Принципите
н
а
Базелския
комитет)
;
Код
екса
за
корпоративно
управление
на
Първа
инвестиционна
банка
АД
и
със с
ъ
относимите
вът
решнобанкови
документи.
II
. ЦЕЛ И ПРИНЦИПИ
2.1.
Целт
а на
настоящата
Политика
е
да
очертае рамката
за
п
редоставяне
н
а
ин
ф
ормация
към
заи
нтересовани
те
лица
,
акционери
те
и
и
нвестит
орите
,
с
оглед
осигуряване
н
а
възможност за вземане на
обек
тивни и информиран
и реше
ния и оценки.
2.2.
При
оповестява
не на
информация, Банкат
а се ръководи от принципите за
:
2.2.1
.
Т
о
чн
ост
;
2.2.2
.
Достъпност
;
2.2.3
.
Равнопоставеност;
2.2.4
.
Навременност
;
2.2.5
.
Цялостност
;
2.2.6
.
Ре
гулярност
.
__________
_____
______
_____
______
_____
______
_____
______
_____
_______
_______
_____
______
3/9
2.3.
Първа
инв
естиционна
банка
АД
оповестява
всяка
съществена
информация
независимо от
нейния характер
,
при спаз
ване на принци
па
на
равнопоставеност
.
2.4.
В
определени
случаи, съгласно
действащото
законод
ателство или
правилата на
регулиран
ия
пазар
на
финансови
инструменти,
оповестяването
на
определена
информация не е позволено. Такива случа
и
са
, ако
:
2.4.1
.
т
ова води до нарушаване
то
на закон или друг нормативен
акт;
2.4.2
.
и
нформацията е поверителн
а или се отнася за
не
за
въ
р
шен
и
преговори
;
2.4.3
.
и
нформацията
пред
ставлява
с
лужебна,
банкова
или
т
ъ
рго
в
ск
а
т
ай
на
(конфиденциална
информация
).
III
. ИНФОРМАЦИ
ОННИ КАНАЛИ
3.1.
За целит
е на
оп
овес
т
яв
ан
е
то
на
информац
ия
Първа
инвестиционна
банка
АД
из
п
олз
ва
следните канали
:
3.1.1
.
Електронна
система
за
разкриване
на
информация
X3News
(
www.
x3news
.com
)
,
чрез
която
се
осигурява
еф
ективното
разпространение
на
информация
д
о
възможно
най
-
широк кръг лица едновременно, и по начин, който не ги дискриминира;
3.1.2
.
К
орпоративна
интернет
стран
и
ц
а
(
www.fibank.
bg
) с
ут
въ
рд
ен
о съдъ
рж
ан
ие,
об
х
ва
т
и периодичност на разкриваната чрез нея информация
;
3.1.3
.
Други
канали
,
в
т
.
ч
.
мед
ии
;
ин
тернет
страниците
на
К
омисията
за
финансов
надзор
(КФН)
и
на
Българска
та
фондова
борса
(БФБ)
,
на
които
последните
съответн
о
публикуват информация
.
IV
. ВРЪЗ
КИ С ИНВЕСТИТОР
ИТЕ
4.1.
С о
гл
ед
ос
ъщ
ес
тв
ява
н
е н
а
ефе
кт
ив
на
в
ръзк
а
меж
д
у
Първа и
нвестици
онна ба
нка
АД
и
нейните
акционери
и
л
ицата,
проявили
интерес
да
инвестират
въ
в
финансови
инструменти,
емитирани
от
Банката,
в
Първа
инвестиционна
банка
А
Д
е
назначен
директор
за връзки с инвеститорите.
4.2.
Директорът
за
връзки
с
инвеститорите
осъществяв
а
функции
по
поддърж
ане
и
предоставян
е
на
ин
формация
относно
текущото
финанс
ово
със
тояние
на
Банката,
както
и
всяка дру
га информац
ия, която
акционерите и
лицата,
проявили
интерес да
инвестират във
финансови
инс
трументи
н
а
Банката,
ж
елаят
и
имат
п
раво
да
п
олучат
в
качество
т
о
и
м
н
а
акционери или инв
естит
ори.
4.3.
Директорът
за
връзки
с
ин
веститорите
отчита
дейността
си
пред
Общото
събран
ие
на
акционерите ведн
ъж
годишно.
4.4.
Информация
относно
д
иректора
за
връзки
с
инв
еститорите
на
Първа
инв
естиционна
банка
АД,
в
т.ч.
контактна
информация,
е
публикувана
на
интернет
страницата
на
Банката
(
www.fiban
k.bg
).
V
. ПЕРИО
ДИЧНА ИНФОРМАЦИЯ
5.1.
Оповестяваната
от
Първа инвестицио
нна банка
АД
периодична
информация
включва
без да се ограничава единствено
до:
5.1.1.
Заверен от
регистриран одитор
/
и
годишен финансов отчет на
инд
ивиду
ална
и
консолидирана
основа;
__________
_____
______
_____
______
_____
______
_____
______
_____
_______
_______
_____
______
4/9
5.1.2.
Ф
инансови
отчети
за
първите
шест
мес
еца
на
годината,
както
и
за
пъ
рво,
трето
и
четвърто тримесечие на
инд
ивиду
ална
и конс
олидирана осн
ова;
5.1.3.
Год
ишен доклад за дейността на
индивиду
ална
и
кон
солидирана ос
нова;
5.1.
4
.
Междинен
доклад
за
дейността
за
пъ
рвите
шест
месеца
на
годината,
както
и
за
първо,
трето и четв
ърто тримесечие на
индивидуална
и консолидирана осн
ова.
5.1.
5
.
Тримесечно,
шестмесеч
но
и
год
ишно
оповес
тяване
на
информация
съ
гласн
о
Регламент (ЕС)
№ 575/2013
на консол
идирана основ
а
;
5.2.
Финансовите
отчети
на
Банката
се
изготвят, прилагайки
Международните
сч
етоводни
стандарти
съгласно
изискван
ията
на
действащото
законодателство
.
О
дитира
ните
финанс
ови отчети се
публ
икуват на
б
ългарски и на английски език
н
а и
нт
ернет страница
т
а
на Банката
(
www.f
ibank.bg
)
.
5.3.
Първа
инвестиционна
б
анка
АД
изготвя
Г
одишен
доклад
за
дейността
на
бълг
арски
и
на
английски
език, койт
о подлежи
на
п
р
егл
ед
от
регистриран
од
итор
/
и
и
съд
ъ
ржа по
др
об
на
информация относно:
5.3.1.
развитието и конкурент
ната позиция на Банката
;
5.3.2.
анал
из на финансовите резултати
и финансовото
състоян
ие на Банката;
5.3.3.
преглед
на бизнеса по основни видове дейности;
5.3.4.
цели
те
за развитие на Банката,
както и инф
ормация относ
но тяхното изпъ
лнение
;
5.3.
5
.
информация
относно
рамката
за
ко
рпоративно
у
правление,
в
т.ч.
акционерна
и
управленска структура
и съответствие с
Код
екса
за корпоративно
уп
равление на
Банката
,
както
и
информация
за
член
овете
на
управит
елните
и
контролн
и
органи
на
Банката,
и
прилаганата политика на мног
ообразие
(
Декларация за корпоративн
о
управление
п
о
смисъла н
а чл.100н
от З
ППЦК
и чл.40 от
Закона за сч
етоводството
);
5.3.
6
.
информация
за
политиката
за
възн
агражденията
в
Банката
и
нейното
изпъ
лнение
(Д
оклад
за
изпъ
лнение
на
пол
итиката
за
въз
награж
денията
п
о
смисъла
на
чл
.100н
от
З
ППЦК)
;
5.3.
7
.
информация
за
управл
ението
на
рисковете
,
в
т
.
ч
.
о
т
н
о
сно
всички
съ
ществени
за
Банката рискове;
5.3.8.
информация
за
корпоративната
социалн
а
отговорност
и
друга
нефинансова
информация
, вкл.
свързана с
устойчивото разв
итие
съгласн
о изискванията н
а Регламен
т
(ЕС)
2020/852
и
а
ктовете
по
прилаган
ето
му
(
Нефинансова
декл
арация
по
смисъл
а
на
чл.48 от
Закона
за счетоводството
);
5.3.
9
.
анализ
на
макроикономическо
то
развитие
и
съ
стояние
на
банковата
система
в
Републ
ика Бъ
лгар
ия.
5.4.
Год
ишният ф
инансов отч
ет и
докл
ад
за дейността
на
индивидуал
на ос
нова,
заед
но
съ
с
съпътс
тващите
ги
документи
се
предс
тавят
в
XHTML
формат,
а
на
кон
солидирана
основа
–
в
XHTML
формат,
с
марки
ра
ни
ч
аст
от
оповестен
ите
данни
чрез
маркиращия
език
XBRL,
в
съответствие
с
изискван
ията
н
а
Делег
иран
регламен
т
(
ЕС)
201
9
/8
15
относно
един
ния
електронен ф
ормат за отчитан
е
.
5.
5.
Годишният
д
оклад
за
дейнос
тта
се
публикува
наред
със
заверените
от
рег
истриран
одитор
/
и
финанс
ови
отчети
в
специалн
о
издание
на
Банката
–
„Г
одишен
отч
ет”,
който
се
публикува
и на интернет
страницата н
а Банката.
__________
_____
______
_____
______
_____
______
_____
______
_____
_______
_______
_____
______
5/9
VI
. ВЪТРЕШНА
ИНФОРМАЦИЯ
6.1.
Първа
инвестиционна
банка
АД
при
първ
а
възможност
публично
опов
ес
т
ява
вътрешната информация
,
съг
ла
сно
Регламент (ЕС) № 596/2014.
6.2.
Оповестяваната
от
Банката
вътрешна
информация
в
ключва
без
да
с
е
ограничава
единстве
но
до:
6.2.1.
Данн
и за членовете на управителните и контролните органи на Банката;
6.2.2.
Л
ицата,
които
при
тежават 5
или
пов
ече
от
5
н
а
сто
от гласовете
в
О
бщото
събрание
на акционерите на Банката или могат да я контролират;
6.2.3.
Промени
в Уст
ава на Бан
ката
;
6.2.4.
Промени в управителните и контролните орган
и;
6.2.5.
Увеличение ил
и намаление на
акционерния
капитал
;
6.2.
6
.
Решени
я
за преобразуване на д
ружеството;
6.2.
7
.
Всички съществени обстоятел
ства.
VII
. ДРУГА
ИНФОРМАЦИЯ
7.1.
Във връзка с провеждането на Общо с
ъбрание на акционерите,
Първа инвестицион
на
банка
А
Д
предоставя навременна информация за
свикван
ето и
вземането н
а решения.
7.2.
Покан
ата
заедно
с
писмените
материали,
свързан
и
с
д
невния
ред
на
Общото
събрание,
се
обявя
ват
и
предоставят
по
нормативно
установения
н
ач
ин
,
к
а
т
о
се
осигуряват
на
разположение
на
обществеността
чрез
информационните
канали
,
изп
олзвани
от
Банката. При поискване, материалите се предоставят на всеки акционер безплатно.
7.3.
Резултатите
от
проведен
ото
Общо
събрание
се
оповестяват
пред
обществеността
в
законоустановен
и
те
с
ро
к
и
начини
,
включително и
чрез
корпоративната
ин
тернет
стран
ица
на Банката
.
7.4.
В качес
твото си на емитент на финансови инструменти, с цел предоставяне на
възможност
за
запознаване
на
заинтересованите
л
ица
,
акционери
и
инвеститори
,
Първа
инвестиционна
банка
АД
изготвя
и
представя
на
регул
ирания
пазар
на
който
се
тъ
ргуват,
проспекти
(
и
ли
дру
г
и
документи
)
за емитиране
на фина
нсови инстру
менти.
7.5.
Проспектите
съдържат
цялата
изискуема
информация,
като
включват
без
да
се
ограничават
д
о:
7.5.1
.
Целта
и мотивите за издаване на ц
енните книжа;
7.5.2
.
Информация
за дивидентната политика;
7.5.3
.
Информация
за
финансовото
състояние,
резултати
от
дейн
остта
и
тенд
енции
за
развитие
;
7.5.4
.
Информац
ия
за
корпоративното
управление,
стру
ктура
и
д
анни
за
чл
еновете
на
управителни органи на Банката
.
7.6.
При
сключване
на
сделки
извън
регулиран
пазар
или
на
организирана,
съответно
многостранна
система
за
търговия
с
ф
инансови
инструменти,
които
се
търгуват
н
а
регулиран
п
азар,
Банката,
в
качеството
й
н
а
инвестиционен
п
осредник,
оповестява
публично
информация
за
вида,
емисията,
броя
и
единичната
цена
на
ф
инансовите
инструменти,
п
редмет
на с
д
елката,
за валутат
а на
сделката,
д
атата
и
час
а
н
а
сключването
й,
в
ключително
посочване,
ч
е
сделката
е
с
ключена
извън
регулиран
п
азар
или
на
организирана/многостранна система за търговия.
__________
_____
______
_____
______
_____
______
_____
______
_____
_______
_______
_____
______
6/9
7.7.
Оповес
тяването
по
т
.
7.6.
се
извършва
в
регл
аментираното
от
ЗПФИ
време
за
това
чрез
съответното
място
за
тъ
рговия,
в
случай
че
се
допускат
такива
оповестявания
или
чрез лицензиран
оператор на одобрен механизъм за публикуван
е на д
анни
,
с
к
о
й
т
о
Банката има сключен договор.
7.
8
.
Пър
ва
инвестиционна
банка
АД
изготвя
и
публикува
поне
вед
нъж
годишно
на
с
в
оя
та
корпоративната
интернет
страница
информац
ия
по
отноше
ние
на
всеки
клас
финансови
инструменти
за
първите
пет
места
за
изпълнение
н
а
нареждания
п
о
к
р
и
т
е
р
и
я
„
об
ем
сд
ел
ки
“
и
за
вод
ещите
брокери/инвестиционни
посредниц
и,
чрез
които
Банката
е
изпълнявала
нареждания
на
клиенти
през
пред
ходната
г
одина,
както
и
информация
за
качеството
на
изпълнението
.
7.9.
Съгласно изискванията н
а Регламент (ЕС)
2019/2088 Първа
инвестиционна бан
ка АД
,
в
качеството
й
на
инвестиционен
посредник,
който
управлява
индивидуални
клиентски
портфейли
и
п
редоставя
инвестиционни
с
ъвети
,
изготвя
и
п
у
блично
оповестяв
а
н
а
корпоративната
интернет
страница
на
Банката
ин
формация
относно
интегрирането
на
рисковете
за
устойчивостта
в
процеса
на
вземане
на
и
нвес
тиционни
решения
при
предоставяне на услуги на клиенти.
7.10
.
В
качеството
си
на
инв
естиционен
посредник,
Пъ
рва
ин
вестиционна
банка
А
Д
оповестява
на
корпоративната
интернет
страница
на
Банката
и
друга
нормативн
о
изиску
ема
информация,
с
огл
ед
оси
гу
ряв
а
не
н
а
информираност
на
поте
нц
иални
те
и
настоящи
инвеститори
и
кл
иенти,
съгл
асно
регулаторните
изисквания
в
областта
на
предоставяне на инвестиционни услуги и дейности с финан
сови инструменти
.
7.1
1.
Обхва
т
ът
на
оповестяваната
от
Първа
инвестиционна
банка
АД
информация
надхвърля изискванията на националното законодателство, като в
допълнение
Банката
:
7.
11
.1.
Публикува
информация
за
Банката
под
формата
на
презентации
и
интерв
юта
с
висшия ръководен п
ерсонал
;
7.
11
.2.
Публикува прес
съобщения;
7.
11
.3.
Публ
икув
а
специализирани издан
ия (напр.
Fibank News
);
7.
11
.4.
Оповестява
по
дробна
информация
за
продуктите
и
услугите
на
Банката,
приложимите общи условия и тарифа, както и промените в тях.
7.
11.5
.
О
повес
тява
инф
ормация
за
събития
и
иниц
иативи
,
част
от
политиката
за
корпоративна социална отговорност на Банката.
7.
12
.
Вътрешната
организация
в
Банката,
както
и
отг
оворните
звена
по
отношение
н
а
обхвата и реда за оповестяване на
информация, е регламентирана в Прави
ла
та
на П
ърва
инвестиционна банка
АД
за изпълнение на изискванията за оповестяване.
VIII
. КОРПОР
АТИВНА ИНТЕР
НЕТ СТРАНИЦА
8.1.
Като част от
рамка
т
а
за оповестяване
на
информация
Първа инвестиционна банка
АД
поддържа
корпоративна
интерн
ет
стран
ица
(
www.
fiba
nk.bg
)
с
у
твъ
рд
е
но
съ
дъ
рж
ан
ие,
обхват
и
периодичност
на
разкриваната
чрез
нея
информация
в
съответствие
с
нормативните изисквания и добрите корпоративни практики
.
8.2.
Банката
поддърж
а
и
англоезична
версия
на
корпоративната
интернет
страницата
с
аналогично съдърж
ан
ие
.
8.3.
Информация
та
на
корпоративн
ата
интернет
страница
се
преглежд
а,
актуализира
и
архивира
постоянно
.
Поддържа
с
е
историческа
информация
с
цел
осигуряване
на
прозрачност
и
възможност
за
запознаване
на
всички
заин
тересовани
лица
,
акционери
и
инвестито
ри
с резултатите на Бан
ката.
__________
_____
______
_____
______
_____
______
_____
______
_____
_______
_______
_____
______
7/9
8.4.
На
интернет
страницата
на
Първа
инвестиционна
банка
АД
(
www.f
ibank.
bg
)
се
по
дд
ърж
а
спец
иа
лн
а,
лесн
о
дост
ъп
на
сек
ция
„Инв
ес
ти
то
ри”
с
подр
об
н
а
и
акту
ал
на
информация за Банката на български и английски език,
включваща
:
8.4.1.
Корп
оративно управление, вкл. информация за правата на акционерите;
8.4.2.
Борсова информац
ия;
8.4.3.
Финан
сова информация;
8.4.4.
Новини за инвеститорите;
8.4.5.
Общи събрания
на акционерите.
8.5.
С
ц
ел
под
дъ
рж
ан
е
на
п
о
ст
оян
н
а
комуникация
с
акционерите
и
инвеститорите е
създаден
Клуб
на
инвеститорите
н
а
Първа
инвестиционна
банка
АД
.
Чрез
регистрация
в
него
може
да
се
п
олучава
инф
ормация
по
ел
ектронен
п
ът
за
п
убликувани
от
Банката
съобщения чрез използваните от нея информа
ц
ионни канали.
8.6.
Оповестяваната
чрез
корпоративната
интернет
страницата
на
Банката
информация
включва най
-
ма
лко:
8.6.1.
О
сновна,
идентифицира
ща
Банката
търговска
и
корпоративна
информация
, и
такава относно нейния бизнес модел
;
8.6.
2
.
А
ктуална информация относно акционерната
структура;
8.6.
3
.
Устава
на
Банката
и
доку
менти
,
имащи
отношение
към
д
ейността
и
функционирането
й
в
т.ч.
Кодекс
за
корпоративно уп
равление на
Първа
инвестиционна
банка
А
Д
и
настоящата
Полит
ика
за оповестяване
;
8.6.
4
.
И
нформация отн
ос
но структурата
и с
ъ
става на
управителните и
контролни
орг
ани
на
Банката,
както
и
информация
относно
техните членов
е,
вкл
ючително
и
информация
за помощните органи
,
функц
иониращи към тях
;
8.6.
5
.
Годишни
и
шестмес
ечни
ф
инансови
отчети
п
он
е
за
последните
д
ес
ет
год
ин
и
,
както и
тримесеч
ни фи
н
ансови отчети
поне за последните
пет години
;
8.6.
6
.
М
атериали
за
предстоящи
О
бщи
събрания
на
акционерите
на
Банката
,
както
и
допълнителни
такива,
постъпили
по
законов
ред
.
Информация
за
взетите
решения
от
общите събрания на акционерите поне за последните пет
год
ини
;
8.6.
7
.
И
нформация за предстоящи събития;
8
.6.
8
.
И
нформация относно емитираните акции и други финансови
ин
ст
рументи;
8.6.
9
.
Вътрешната
информация
съг
л
асн
о
Регламент
(ЕС)
№
596/2014,
както
и
д
руга
в
ажна информация, свързана с дейността на Банката
;
8.6.1
0
.
И
нформация за правата на
акционерите;
8.6.1
1
.
И
нформация за контакт с директора
за връзки с инв
еститорите на
Бан
кат
а
.
IX
. ФИНАНСОВ КАЛЕНДАР НА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИО
ННА БАНКА АД
ЗА
202
4
г
.
9.1.
През
202
4
г.
,
съгласно
Закона
за
кредитни
те
инст
итуции,
Регламе
нт
(
ЕС)
№
575/2013
,
Закона за
счет
оводство
то, Закона
за
п
убличното предлагане на
ценни к
ниж
а
и Наредба
№ 2
на
К
ФН
,
Първа
инвестиционна
банка
АД
из
г
отв
я
и
п
редстав
я
н
а
К
омисията
за
финансов
надзор
и на об
ществеността
,
както следв
а:
9.1.1.
Тримесечен
индивид
уален
финансов
отчет
за
дейността
за
четвъртото
тримесечие на 20
23
г., включващ и междинен доклад за дейнос
тта
–
до 30.01.20
24
г.;
__________
_____
______
_____
______
_____
______
_____
______
_____
_______
_______
_____
______
8/9
9.1.2.
Тримесечен
консолид
иран
финансов
отчет
за
дейността
за
четвъртото
тримесечие на 20
23
г.,
включ
ващ
и межди
нен до
клад за
дейн
остта
–
до
29.02.20
24
г.;
9.1.
3
.
Г
о
д
ишен
и
ндивиду
але
н
финансов от
чет за дейността за 20
23
г
., заверен от
регистриран одитор
/и
, включващ и годишен доклад за дейността
–
до
30
.
03.20
24
г.
;
9.1.
4
.
Г
одишен консолидиран ф
инансов отчет за д
ейността за
20
23
г., заверен от
регистриран
одитор
/и
,
включващ
и
консолидиран
годишен
доклад
за
дейнос
тта
–
до
29.04.20
24
г.
;
9.1.5.
Тримесечен
индив
идуале
н
финансов
отчет
за
дейността
за
първото
тримесечие
на 20
24
г., в
клю
чващ и
междине
н докла
д за де
йностт
а
–
до
30.
04.20
24
г.;
9.1.6.
Тримесечен
консолидиран
ф
инансов
отчет
за
дейността
за
първото
тримесечие
на 20
24
г., в
клю
чващ и
междине
н докла
д за де
йностт
а
–
до
30.
05.20
24
г.;
9.1.
7
.
Тримесечно
оповестяване
на
информация
съгласно
Регламент
(ЕС)
№
575/2013
на консолидирана основа
за пъ
рвото тримесечие на 202
4
г.
–
до 30.06.202
4
г.
9.1.
8
.
Шестмесечен
ин
дивидуал
ен
финансов
отчет
за
д
ейността
за
първите
шест
месеца
от
20
24
г.
, включващ и междинен доклад за дейността
–
до
30.07.20
24
г.
;
9.1.
9
.
Шестмесечен
консолидиран
финансов
отчет
за
дейността
за
първите
шест
месеца
от
20
24
г.
, включващ и междинен доклад за дейността
–
до
29.08.20
24
г.
;
9.1.1
0
.
Ш
ест
мес
е
чн
о
оповестяване
на
информация
съг
ласно
Регламент
(ЕС)
№
575/2013 на консолидирана основа
за първото полугодие на 202
4
г.
–
до 30.09.202
4
г.
9.1.11
. Год
ишно оповестяване
на информация съгласно
Регламент (
ЕС) № 575/2013
на
консолидирана основа
за 202
3
г.
–
до 3
0.
0
9
.
202
4
г.
9.1.12
.
Тримесечен
индивидуален
финансов
отчет
за
дейността
за
третото
тримесечие
на 20
24
г., в
клю
чващ и
междине
н докла
д за де
йностт
а
–
до 30.10.20
24
г.;
9.1.1
3
.
Тримесечен
консолидиран
финан
сов
о
тч
ет
за
дейността
за
тр
етото
тримесечие
на 20
24
г., в
клю
чващ и
междине
н докла
д за де
йностт
а
–
до
29.
11.20
24
г.;
9.1.14. Тримесечно оповестяване на информация съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013
на консолидирана основа
за
третото тримесечие на 202
4
г.
–
до 31.12.202
4
г.
9.1.
15
.
Д
руги отчети, п
редставени на
Комисията за
финансов надзор,
Българската
народна банка
и на други орг
ани.
9.2.
Ред
овното
годишно
Общ
о събран
ие н
а акционерите
на
Първа
инв
естиционна
банка
АД
се
прове
жда
до края на първото
полугодие с
лед приключв
ане на отч
етната год
ина.
9.3.
Датите
и
инф
ормацията
за
други
събития
и
отчети,
които
Първа
инв
естиционна
банка
АД
е
задълж
ена
да
оповестява
п
ублично,
ще
бъдат
обявявани
в
регулативно
изискуемите
срокове.
X
. ДОПЪЛНИ
ТЕЛНИ РАЗПО
РЕДБИ
§1.
П
о с
ми
съл
а
на
н
ас
тоя
щ
ат
а
П
олитика:
Вътрешна информация
Точна
информация,
която
н
е
е
била
направена
публично
достояние,
свързана
пряко
или
косвено
с
един
или
повече
емитенти
или
с
един или
повече
финансови
инструменти
и
която,
ако
бъде
направена
публично
достояние,
би
могла
да
повлияе
чув
ствително
върху
ц
ената
на
тези
ф
инансови
инструменти или на свързаните с
тях дери
в
атни финансови
инструменти
, с
ъ
гл
ас
н
о
Регламен
т (Е
С)
№
596/2014
.
__________
_____
______
_____
______
_____
______
_____
______
_____
_______
_______
_____
______
9/9
Същ
е
ст
вен
а
инфор
мация
Информация,
чието
пропускан
е
или
невя
рно
п
редставяне
би
могло
да
промени
или
да
повлияе
върху
оценката
или
решението
н
а
д
аден
ползвател,
разчитащ
н
а
тази
информация
за вземане на икономически решения.
Банкова
тайна
Фактите
и
обстоятелствата,
засягащи
наличн
остите
и
операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката.
Търговска тайна
Информация,
чието
оповестяване
би
н
арушило
конку
рентната
позиция
на
институцията.
Тя
може
да
обхваща
сведения
относно продукти
или системи,
чието споделяне с
конкурентите
би
н
амалило стойността
н
а
инвес
тициите на
инс
титуцият
а
в
т
ях.
Поверителна
инфор
мация
Инфо
рмация, п
ри която са
налице за
дълже
ния към клие
нти ил
и
други
взаимоотношения
с
кон
трагенти,
съ
гласно
които
институц
ия
та
трябва
да
запази
поверителността
на
тази
информация.
Заинтересовани лица
Лица,
които
не
са
акционери,
но
имат
интерес
от
икономическото
развитие
на
дружеството
като
кредитори,
притежатели
на
облиг
ации, клиент
и, служител
и, обществен
остта и д
руги.
XI
.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ Р
АЗПОРЕДБИ
§2
.
Политиката
е
п
ублично д
остъпна
на
корпоративната
интернет
страница
на
Ба
н
ката
на
адрес:
www.f
ibank.
bg
.
§3
.
Настоящата
Политика
се
п
реразглежда
в
еднъж
годишно
или
по
-
често,
ако
обстоятелствата налагат тов
а.
§4
.
Настоящата Политика е приета от Управителния съвет н
а Първа инвестиционна банка
АД
,
с
решение
от
13.10
.
2015
г.
,
одобрена
с
решение
на Над
зорния
съвет
от
21.10.
2015
г.
,
изменена
и допъл
нена с
решение
на
УС
от
19.01.
2016 г.
и одобрение
от
НС от
28.
01.
20
16
г.
,
с
реше
ние
на
УС
от
17.01.201
7
г.
и
одобрение
от
НС
от
24.01.201
7
г.
,
с реш
ение н
а
УС
от
16.
01.
2018
г.
и
одобрение
от
НС
от
25.01.
2018
г.
,
с
р
е
ш
е
н
и
е
н
а
У
С
о
т
2
2.
01.
2019
г.
и
одобрение
от
НС от
30
.01.
2019
г.,
с
решение на
УС
от
07.02
.
2020 г
.
и
одобрение
от
НС
от
11
.02
.2020
г.
,
с
решение
н
а
УС
от
0
2.0
2
.2021
г.
и
одобрение
от
НС
от
17.
02.2021
г.
,
с
решение
на
УС
от
16.12.2021
г.
и
одобрение
от
НС
от
22.12.2021
г.
,
с
р
е
ш
е
н
и
е
н
а
У
С
о
т
24
.
01
.
2023
г.
и
одобрение от
НС от
22
.
02
.
2023
г.
,
както
и
с р
е
ше
ни
е
на
У
С о
т
12
.
03
.
2024
г.
и одобрение от НС от
12
.
03
.
2024
г.