Алтерон АДСИЦ
Годишен индивидуален доклад за дейността
31 декември 2022 г.
39
Цените на суровините на международните пазари продължават да се характеризират с висока
колебливост, като според заложените в прогнозата допускания повечето от тях ще останат
трайно над нивата си от 2021 г. през целия прогнозен период 2023 – 2025 г. При суровия петрол
техническите допускания показват понижение на цените в евро през целия прогнозен хоризонт,
като спадът е най-силно изразен през 2023 г. За цените в евро на природния газ и
електроенергията на европейския пазар допускането е за известно повишение през 2023 г.
спрямо 2022 г., последвано от стабилизиране на нивата им от края на 2023 г. Допусканията за
цените на неенергийните продукти в евро са за умерено понижение през 2023 г. и покачване
през 2024 г. в съответствие с развитието на глобалната икономическа активност. Очакванията
на пазарните участници за краткосрочните лихвени проценти в еврозоната, които са заложени в
прогнозата, предполагат повишението им да продължи до третото тримесечие на 2023 г., след
което постепенно слабо да се понижават през останалата част от прогнозния хоризонт 2023 –
2025 г.
Прогнозата за годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските
цени (ХИПЦ), е тя да се забави до 4.2 % в края на 2023 г. под влияние на допусканията за
низходяща динамика на цените в евро на петрола и храните на международните пазари. Средно
за годината очакваме инфлацията да възлезе на 7.0 %, като в краткосрочен план натискът върху
производствените цени, произтичащ от фактори, като реализиралите се увеличения на цените
на суровините и недостига на предлагане и на работна ръка, ще продължи да се отразява върху
потребителските цени. Административно определяните цени също се очаква да имат
сравнително висок положителен принос за общата инфлация в края на 2023 г., главно поради
включените в прогнозата повишения на цените на ВиК услугите, на природния газ и
увеличението на акциза на тютюневите изделия. Прогнозираме инфлацията в края на 2024 г. да
се забави до 3.3 %, следвайки низходящата динамика на цените на храните и енергийните
суровини на международните пазари.
През 2022 г. се наблюдаваше тенденция към ускоряване на годишния темп на изменение на
потребителските цени, който достигна най-висока стойност от 15.6% през септември 2022 г.
Впоследствие инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени
(ХИПЦ), се забави до 14.3% през декември 2022 г. вследствие на низходящата динамика на
цените на енергийните суровини (природен газ, електроенергия и петрол) на международните
пазари.
Пред прогнозата за инфлацията преобладават рискове за по-силно нарастване на цените
спрямо базисния сценарий за целия прогнозен период 2023 – 2025 г. Тези рискове са свързани
с динамиката на цените на енергийните суровини и храните на международните пазари, както и
с възможността за по-значително от прогнозираното пренасяне върху потребителските цени на
по-високите разходи за труд на единица продукция в среда на исторически ниска безработица,
което е предпоставка за по-висока от прогнозираната базисна инфлация. Рискове за
реализирането на по-висока от прогнозираната инфлация произтичат и от вероятността за по-
големи повишения на регулираните цени.
Политически риск – Украйна
В краткосрочен период е възможно растежът на реалния БВП в България да е по-висок при по-
благоприятно икономическо развитие в основните търговски партньори на страната или при по-
продължително поддържане на високи наличности на запаси от фирмите спрямо базисния
сценарий. В резултат на продължаващия военен конфликт в Украйна външната среда ще
продължи да бъде източник на рискове пред прогнозата поради възможността за по-голямо и
по-продължително от очакваното нарастване на цените на основни суровини на
международните пазари, по-значително повишаване на несигурността и задълбочаване на
затрудненията при функционирането на глобалните вериги за доставки.
Рисковете, свързани с потенциален недостиг на природен газ в България и в основните
търговски партньори на страната, изглеждат ограничени за текущата зима, но е вероятно да
нараснат отново през зимния период на 2023–2024 г. Друг риск за реализиране на по-нисък
икономически растеж произтича от потенциално по-бързо и по-голямо увеличение на лихвените
проценти в САЩ, Обединеното кралство и в евро зоната спрямо техническите допускания,
заложени в базисния сценарий, съчетано със засилване на степента на пренасяне на това
увеличение върху лихвените проценти в България. Значителен риск пред реализирането на
прогнозата за икономическата активност произтича и от възможността за по-бавно изпълнение