
7
Параходство Българско речно плаване АД
Годишен консолидиран доклад за дейността 2022 г.
За втори път България започва новата година без приет Закон за държавния бюджет заради
продължаващата политическа криза.
2.2. Общ макроикономически риск
Перспективите за еврозоната са се влошили леко, с по-слаб растеж и по-висока и по-устойчива
инфлация от предвиденото в макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от
септември 2022 г. През лятото икономическият растеж беше по-силен от очакваното поради
засилването на активността в услугите след възобновяването на икономиката и след
държавните мерки за подкрепа. Но продължаващата енергийна криза, високата инфлация,
повишената несигурност, забавянето в световен мащаб и по-строгите условия за финансиране
възпрепятстват икономическата активност и вече доведоха до рязко отслабване на растежа на
реалния БВП през третото тримесечие на 2022 г. Сега експертите на ЕЦБ очакват
краткотрайна и слаба рецесия в еврозоната в края на годината.
Като цяло средният годишен растеж на реалния БВП се очаква да се забави осезаемо – от
3,4% през 2022 г. до 0,5% през 2023 г., а след това да се възстанови до 1,9% през 2024 г. и
1,8% през 2025 г.
Инфлацията продължава да изненадва с нарастването си спрямо прогнозите. Все пак се
очаква инфлацията да спадне от средно 8,4% през 2022 г. до 6,3% през 2023 г., при спад от
10% през последното тримесечие на 2022 г. до 3,6% през последното тримесечие на 2023 г.
След това се очаква инфлацията да намалее до средно 3,4% през 2024 г. и 2,3% през 2025 г.
Несигурността, свързана с прогнозите на експертите, остава висока. Основен риск за
прогнозата за еврозоната все още е свързан с вероятността от по-сериозни смущения в
енергийните доставки в Европа, водещи до по-нататъшни скокове в цените на енергията и до
съкращаване на производството.
Очакванията са, че от втората половина на 2023 г. икономическата активност ще започне да се
възстановява с ребалансирането на енергийния пазар, намаляването на несигурността,
преодоляването на затрудненията във веригите на доставка, подобряването на реалните
доходи и засилването на външното търсене.
Отслабването на инфлационния натиск ще позволи възстановяване на реалния разполагаем
доход при очакваната устойчивост на пазарите на труда. Освен това се очаква оставащите
затруднения в предлагането да бъдат напълно отстранени до средата на 2023 г., външното
търсене се очаква да се възстанови, а конкурентоспособността на експортните цени спрямо
основните търговски партньори се очаква да се подобри.
Световната икономика е под ударите на неблагоприятни фактори, които влошават
перспективата за световния растеж и външното търсене към еврозоната, а инфлацията в
световен план остава висока, но като че ли е достигнала върховата си стойност. Войната на
Русия срещу Украйна остава главен източник на смущения, особено на пазарите на енергийни
и хранителни суровини, и макар енергийните цени да спаднаха след прогнозите от септември
2022 г., те остават нестабилни.
След силно нарастване през 2022 г. се очаква ръстът на заетостта да отслабне съществено
през 2023 г. поради по-ниско търсене на работна ръка вследствие на забавянето на
икономиката. В краткосрочен план се очаква фирмите да намалят работното време, запазвайки
броя на наетите в условия на все още значителен недостиг на работна ръка.
Според анализатори, продължаващият тежък конфликт в Украйна би довел до ново нарастване
на несигурността през първото тримесечие на 2023 г. и отново през третото тримесечие на
годината поради опасения от недостиг на природен газ през следващата зима. С отслабването
на въздействието от нарушеното предлагане вследствие на постепенно заместване на
енергийните производствени фактори и на икономически корекции рецесията би била
последвана от растеж на БВП. Голямо поскъпване на суровините означава силен натиск за
покачване на цените, с което се удължава очакваният период на повишена инфлация.
Краткосрочната перспектива за инфлацията остава съпроводена с висока несигурност. Очаква
се инфлацията при храните да продължи да нараства през следващите месеци спрямо вече
високите си равнища. Това се дължи на продължаващия силен верижен натиск от предходни
поскъпвания на хранителните суровини, от енергийните цени и от други разходи за фактори за
производство. Засилва го настъпващият със закъснение ефект от спада на обменния курс на
еврото, както и нарастването на заплатите, включително минималните. Очаква се инфлацията
на храните да започне да намалява по-късно през 2023 г. с отслабването на този натиск от
страна на разходите.