Северкооп – Гъмза Холдинг АД
Индивидуален финансов отчет
31 декември 2022 г.
4.3.
Функционална валута и валута на представяне
Функционалната валута на Дружеството е валутата, в която се извършват основно сделките в страната, в
която то е регистрирано. Това е българският лев, който съгласно местното законодателство е с фиксиран
курс към еврото при съотношение 1 евро = 1.95583 лв. БНБ определя обменните курсове на българския
лев към другите чуждестранни валути използвайки курса на еврото към съответната валута на
международните пазари. При първоначално признаване, сделка в чуждестранна валута се записва във
функционалната валута като към сумата в чуждестранна валута се прилага обменният курс към момента
на сделката или събитието. Паричните средства, вземанията и задълженията, деноминирани в
чуждестранна валута се отчитат във функционалната валута като се прилага обменния курс, публикуван
от БНБ за всеки работен ден. Към 31 декември те се оценяват в български лева, като се използва
заключителния обменен курс на БНБ към датата на финансовия отчет. Ефектите от курсовите разлики,
свързани с уреждането на сделки в чуждестранна валута, или отчитането на сделки в чуждестранна
валута по курсове, които са различни, от тези, по които първоначално са били признати, се включват в
отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход в периода на възникването им. Валутата на
представяне във финансовите отчети на Дружеството също е българският лев.
4.4.
Управление на финансовите рискове
В хода на обичайната си дейност Дружеството може да бъде изложено на различни финансови рискове,
най-важните, от които са: пазарен (включващ валутен риск, риск от промяна на справедливата стойност и
ценови риск), кредитен риск, ликвиден риск и риск на лихвено-обвързани парични потоци. Финансовите
рискове текущо се идентифицират, измерват и наблюдават с помощта на различни контролни
механизми, за да се определят адекватни наемни възнаграждения, цената на привлечените заеми и да
се оценят адекватно формите на поддържане на свободните ликвидни средства, без да се допуска
неоправдана концентрация на даден риск.
4.5.
Дефиниция и оценка на елементите на отчета за финансовото състояние
4.5.1.
Дълготрайни материални активи
Дълготрайните материални активи са оценени по цена на придобиване, образувана от покупната им
стойност и допълнителните разходи, извършени по придобиването им и намалени с размера на
начислената амортизация и евентуалните обезценки. Дружеството е определило стойностен праг от 700
лв., под който придобитите активи независимо, че притежават характеристиката на дълготраен актив, се
изписват като текущ разход в момента на придобиването им. Последващите разходи, които водят до
подобрение в състоянието на актива над първоначално оценената стандартна ефективност или до
увеличаване на бъдещите икономически изгоди, се капитализират в стойността на актива. Всички други
последващи разходи се признават текущо в периода, в който са направени. Преносните стойности на
дълготрайните материални активи подлежат на преглед за обезценка, когато са налице събития или
промени в обстоятелствата, които показват, че тази стойност би могла да се отличава трайно от
възстановимата им стойност. Ако са налице такива индикатори, че приблизително определената
възстановима стойност е по-ниска от тяхната преносна стойност, то последната се коригира до
възстановимата стойност на активите. Загубите от обезценка се отчитат в отчета за печалбата или
загубата и другия всеобхватен доход.
Дълготрайните материални активи се отписват от отчета за финансовото състояние,
когато се извадят
трайно от употреба и не се очакват от тях бъдещи стопански изгоди или се
продадат. Печалбите или
загубите от продажби на отделни активи от тази група се определят
чрез сравняването на приходите от
продажбата и балансовата стойност на актива към датата
на продажбата. Те се посочват нетно към
"Други приходи от дейността" в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход.