-
-
 
  На  база  посоченото  по-горе  и  познаването  на  регулаторната  среда,  към  момента  на  изготвяне  на  настоящия 
доклад, оценяваме риска от лицензионни режими като
: 
без риск.
 
 
 
Климатичен риск: 
Изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда са източник на структурни 
промени,  които  засягат всички  аспекти  на икономическата дейност. Рисковете, свързани  с  климата и 
околната среда, включват два основни двигателя на риска: 
ü  Физически  риск  -  свързан  е  с  финансовото  въздействие  на  променящия  се  климат, 
включително по-чести екстремни метеорологични явления и постепенни изменения на климата, както 
и влошаване на състоянието на околната среда като например замърсяване на въздуха, водите и земята, 
воден недостиг, обедняване на биоразнообразието и обезлесяване. Физическият риск се категоризира 
като  „остър“,  когато  произтича  от  екстремни  явления  като  суши,  наводнения  или  бури,    и  като 
„хроничен“, когато произтича от постепенни изменения, като например повишаване на температурите, 
покачване  на  океанското  равнище,  воден  недостиг,  обедняване  на  биоразнообразието,  промяна  в 
земеползването,  разрушаване  на местообитания  и  недостиг  на  ресурси.  Прякото  въздействие  на  този 
риск  може  да  доведе  до  увреждане  на  имущество  –  наводнение,  земетресение;  или  намаляване  на 
производителността, а непрякото му въздействие до последващи събития като например нарушаване на 
веригите на доставка. 
ü  Риск, свързан с прехода - отнася се до финансовите загуби, които дадена компания може да 
претърпи,  пряко  или  непряко,  от  процеса  на  приспособяване  към  по-нисковъглеродна  и  по-
екологично устойчива икономика. Той може  да  бъде породен от  сравнително внезапно  приемане  на 
политики  по  отношение  на  климата  и  околната  среда,  напредък  на  технологиите  или  промяна  в 
пазарните нагласи и предпочитания. 
Секторите,  за  които  е  по-голяма  вероятността  да  бъдат  физически  засегнати  са  селското  стопанство, 
горското  стопанство,  риболова,  здравеопазването,  енергетиката,  минното  дело,  транспорта  и 
инфраструктурата  и  туризма.  Секторите,  които  е  вероятно  да  бъдат  засегнати  от  преход  към 
нисковъглеродна  икономика  са  енергетиката,  транспорта,  промишленото  производство, 
строителството и селското стопанство.  
Рисковете,  свързани  с  климата  и  околната  среда,  могат  да  засегнат  пряко  ефикасността  на 
съществуващите  и  бъдещите  стратегии  на  дружеството,  затова  е  от  съществено  значение  за 
ръководството  да  определи  кои  от  тях  засягат  дейността  ни  в  краткосрочен,  средносрочен  и 
дългосрочен  план.  Ръководството  се  стреми  да  познава  достатъчно  добре  рисковете,  свързани  с 
климата и околната среда, за да може да разбира главните рискове и редовно да ги подлага на преглед.  
Дружеството не използва в дейността си ресурси, които значително увеличават въглеродните емисии.  
 
-
-
 
  На  база  посоченото  по-горе  и  познаването  на  регулаторната  среда,  към  момента  на  изготвяне  на  настоящия 
доклад, оценяваме климатичния риск като: 
нисък риск.
 
 
 
Други рискове, свързани с влиянието на основните макроикономически фактори: 
Силното икономическо възстановяване през първата половина на 2021 г. и преобладаващата възходяща 
динамика на краткосрочните показатели затвърдиха очакванията за висок икономически растеж на ЕС 
и света през текущата година. Глобалната икономика ще надскочи предкризисните си нива, а БВП на 
ЕС  ще  възстанови съществена част  от  реализирания през  2020г.  спад.  Същевременно  се  наблюдават 
първи  сигнали  за  забавяне  на  растежа.  Очакванията  са  тази  тенденция  да  продължи  през  2022  г.  с 
изчерпване  на  положителния  базов  ефект  след  възстановяването  от  кризата  и  постепенното 
преминаване към ограничаване на фискалните стимули и към фискална консолидация. В периода 2023-
2024 г. се очаква годишните растежи на БВП както за света, така и за ЕС да продължат да се забавят и да 
се доближат до дългосрочните 
си стойности. 
България отчита ръст на  БВП за 2021 г. с около 3,7%.  През 2022 г. се очаква растежът на БВП да се 
забави  слабо  до  3.6%,  което  ще  се  дължи  предимно  на  значително  по-слабия  растеж  на  частното 
потребление и на по-силния растеж на вноса спрямо износа. 
През  2021  г.  цените  на  енергийните  и  неенергийните  продукти  отбелязаха  значително  повишение. 
Това отчасти се дължеше на достигнатите най-високи в исторически план нива на цената на природния