12.
финансират неефективни разходи в бюджетната сфера, включително ново двуцифрено увеличение
на възнагражденията в секторите „Сигурност и отбрана“ и „Висше образование“. Водещи икономисти,
включително Фискалният съвет и бизнеса изразиха категорично несъгласие с тази бюджетна
политика и притеснение, че тя задълбочава риска от неустойчива фискална спирала, застрашаваща
макроикономическата стабилност и средносрочния и дългосрочен икономически растеж на страната.
Управителят на БНБ Димитър Радев също изрази притеснение, че бюджетът за 2026 година е
изправен пред сериозни трудности, като обърна внимание, че срещу взимането на дълг трябва да
стоят инвестиции и икономически растеж, а срещу увеличението на заплатите – реформи, а при
положение, че има редица системи, в които разходите за заплати са 70-80, дори над 90 % от общите
им разходи не може да се говори за ефективност.
В тази връзка Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) представи
мотивирано предложение на конкретен пакет от мерки с положителен фискален ефект от над 6 млрд.
лева, които биха позволили запазване на данъчно-осигурителния модел дори при ръст на
възнагражденията в обществения сектор съобразен с инфлацията, но при отмяна на автоматичните
механизми за определяне на заплатите, ограничаване на увеличението на разходите за издръжка до
5%, намаляване на капиталовата програма с 3% и съкращаване на незаетите щатни бройки в
администрацията. Ескалиралото обществено недоволство в цялата страна доведе до оттегляне на
първоначално предложения бюджет и не позволи приемането на коригиран и частично съобразен с
предложените от бизнеса мерки нов бюджет, а в началото на м. декември Правителството подаде
оставка.
На този фон, в оценките на Европейската комисия - част от есенния пакет документи,
оповестени на 25.11.2025 г. в рамките на Европейския семестър, който анализира ключовите
икономически и социални предизвикателства в ЕС и предлага политически насоки на държавите
членки, България беше посочена сред държавите, оценени като изложени на риск от несъответствие
с фискалната рамка на ЕС въз основа на оттегления бюджет за 2026 г. Това означава, че според ЕК
съществува опасение, че националната бюджетна политика за 2026 г. може да не отговаря напълно
на действащите европейски фискални изисквания. Допълнително в социалната част на анализа,
България е включена сред деветте държави, за които ще бъде проведен по-задълбочен преглед през
пролетта на 2026 г. Този анализ е свързан с рискове за социалната конвергенция спрямо останалите
държави членки, включително предизвикателства като ниска производителност, недостиг на работна
сила и умения, както и по-високи нива на бедност или други социални затруднения.
През 2025 г. страната ни отново получи незадоволителни оценки от престижни изследвания в
насоките конкурентоспособност и икономическа свобода. Според 37-ото издание на Световната
класация за конкурентоспособност за 2025 г. на Института за развитие на управлението - Швейцария
(Institute for Management Development – IMD), публикуван на 17 юни, през 2025 г. България заема 57-
мо място от общо 69 държави, отбелязвайки напредък само с една позиция спрямо миналата година,
когато беше класирана на 58 място, но от 67 икономики. Спрямо предходната 2024 година, страната
ни бележи спад по отношение на икономическата ефективност (от 45-то на 50-то място) и бизнес
средата (от 65-то на 67-мо място). За сравнение, спрямо 2020 г. България отбелязва влошаване с
цели 9 позиции, а спрямо 2009 г. – с 19, което я поставя сред най-неконкурентоспособните икономики
в Европа. Наред с това, по информация от Института за пазарна икономика, според последното
проучване на канадския институт "Фрейзър" България се нарежда на 56-то място по икономическа
свобода в света сред 165 държави, отстъпвайки с 4 позиции спрямо класацията от предходната
година. За поредна година България получава най-нисък резултат по отношение на правната
система и правото на собственост, като в тази категория, която измерва върховенството на правото,
независимостта на съда, работата на правоохранителните органи, защитата на правото на
собственост, страната ни изостава спрямо всички останали страни членки на ЕС. Според доклада в
България се наблюдава отстъпление и по отношение на категорията размер на правителството, в
която се включват индикатори като дял на преразпределението през бюджета, трансфери и
субсидии, размер на държавните активи, данъци. България получава максимална оценка единствено
заради плоския данък. Двете категории, в които България получава най-високите си оценки в индекса