
Ratings може да представлява предизвикателство пред нейното членство в еврозоната от
2024 година.
По данни на БНБ от 30.12.2022 г. брутният външен дълг в края в края на октомври 2022 г.
възлиза на 43 978.2 млн. евро (55.7% от БВП), което е с 2 813.4 млн. евро (6.8%) повече в
сравнение с края на октомври 2021 г. (41 164.8 млн. евро, 57.9% от БВП). В края на
октомври 2022 г. краткосрочните задължения са 8 675.9 млн. евро (19.7% от брутния дълг,
11% от БВП) и се увеличават с 2 285.2 млн. евро (35.8%) спрямо октомври 2021 г. (6 390.8
млн. евро, 15.5% от дълга, 9% от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 35 302.3
млн. евро (80.3% от брутния дълг, 44.7% от БВП), като се повишават с 528.2 млн. евро
(1.5%) спрямо края на октомври 2021 г. (34 774.1 млн. евро, 84.5% от дълга, 48.9% от БВП).
ДАНЪЧЕН РИСК
От определящо значение за финансовия резултат на компаниите е запазването на текущия
данъчен режим. Няма гаранция, че данъчното законодателство, което е от пряко значение за
дейността на Дружеството, няма да бъде изменено в посока, която да доведе до значителни
непредвидени разходи и съответно да се отрази неблагоприятно на неговата печалба.
Системата на данъчно облагане в България все още се развива, в резултат на което може да
възникне противоречива данъчна практика.
ВЛИЯНИЕ НА
СЪБИТИЯТА В
УКРАЙНА И
ПОСЛЕДИЦИТЕ
ОТ COVID-19
През февруари 2022 г., след избухване на военния конфликт между Русия и Украйна,
държавите от Европейския съюз обявиха въвеждането на пакети от санкции срещу Руската
федерация и редица руски банки, както и персонални санкции срещу редица физически и
юридически лица. Поради нарастващото геополитическо напрежение от февруари 2022 г. се
наблюдава значително повишаване на волатилността на пазарите на ценни книжа и валута,
както и значително поскъпване на рублата спрямо щатския долар и еврото. Очакванията са
въведените санкции да повлияят неблагоприятно на дейността на руски и свързани с тях
предприятия в различни сектори на икономиката. Предвид прогнозите за значително
забавяне на икономиката в световен мащаб заради събитията в Украйна, се очаква това да
доведе до намаляване на потреблението и реалните доходи на населението. Мащабните
сътресения във веригите на доставки, които започнаха от началото на пандемията и се
задълбочиха вследствие на руската инвазия, наложиха преосмисляне на цялата логистика, с
цел скъсяване на разстоянията, за да се минимализира бъдещ риск от прекъсване на
производствените процеси. Инвазията на Русия в Украйна, съчетано с последващото
въвеждане на различни санкции от страна на САЩ и ЕС, засили геополитическото
напрежение в Източна Европа. Ескалацията на военните действия и изострянето на
санкциите върху вноса на изкопаеми горива от Русия допринесоха за повишаване на цените
на суровините до стойности, ненаблюдавани след финансовата криза. По-високите цени на
стоките и услугите биха могли да навлязат в реалната икономика чрез по-ниско потребление
и инвестиции, което да окаже отрицателно въздействие върху растежа. Освен това спадът в
доставките на руски стоки за ЕС може да причини недостиг на селскостопански продукти и
суровини, което да повлияе на икономическата активност. Тези тенденции биха могли
допълнително да засилят инфлационния натиск, тъй като по-високите цени на суровините
вече са допринесли за значително по-високи нива на инфлация. В контекста на вече
повишена инфлация, това представлява предизвикателство за позицията на паричната
политика от страна на централните банки.
След въведените редица санкции, участниците на пазара в ЕС, които са силно зависими от
руски изкопаеми горива, е вероятно да се сблъскат със значителни рискове, свързани с
конкурентоспособността им.
Възстановяването на икономическите и финансовите пазари след Covid-19 изглежда че е
спряло след инвазията на Русия в Украйна. Това събитие накара участниците на световните
пазари да преразгледат своите очаквания за растеж за икономиката. По-нататъшното
нарастване на геополитическото напрежение, може допълнително да повлияе на
икономическия растеж, като повлияе на потребителското и бизнес доверие, както и да
доведе до шокове в търсенето и предлагането.
След последните сериозни удари по инфраструктурни обекти, както на територията на
Украйна, така и по Северен поток се наблюдава още по сериозно отдалечаване от
прекратяване на конфликта. Същевременно доставките на енергоизточници, метали, дървен
материал и зърнени храни, където сред водещите износителки са и двете воюващи държави
са силно затруднени, което доведе до неочаквано висока инфлация, както в Еврозоната, така
и в България. Предвид развитието на войната изгледите за прекратяване на конфликта в
следващите месеци са минимални, което изисква от дружествата да вземат предвид
посочените затруднения в международната търговия съобразно дейността си.
На 01.04.2022 г. беше отменена извънредната епидемична обстановка в страната, като бяха
отменени различни плащания, въведени от централната власт като обезщетения за
намаляване на негативните последствия от преустановяване на бизнеса, във връзка с